Божията власт (I) Първа част

Последните ми няколко общения бяха посветени на Божието дело, Божия нрав и на Самия Бог. След като чухте тези общения, чувствате ли, че сте разбрали и опознали Божия нрав? До каква степен на разбиране и познание достигнахте? Можете ли да я изразите количествено? Тези общения дадоха ли ви по-дълбоко разбиране за Бог? Може ли да се каже, че това разбиране е истинско познание за Бог? Може ли да се каже, че това познание и разбиране на Бог е цялостно познание за Божията същина и всичко, което Той притежава и представлява? Не! Очевидно не, тъй като тези общения разкриват само част от Божия нрав и това, което Той притежава и представлява — а не всичко в неговата цялост. Тези общения ви позволиха да разберете част от делото, извършено от Бог в миналото; чрез тях съзряхте Божия нрав и това, което Той притежава и представлява, както и подхода и замисъла, стоящи зад всичко, което е извършил. Но това е само буквално, изречено разбиране на Бог, докато в сърцата си оставате несигурни доколко всичко от това е истинско. Кое най-вече определя дали зад разбирането на хората за тези неща стои някаква реалност? Това се определя от отговора на въпроса колко от Божието слово и нрав хората в действителност са изживели и каква част са успели да видят и научат по време на тези действителни преживявания. Някой изричал ли е подобни думи: „Последните няколко общения ни дадоха възможност да разберем нещата, извършени от Бог, Божиите мисли и дори отношението Му към човечеството и основата на Неговите действия, както и принципите на Неговите действия; и така успяхме да разберем Божия нрав и да познаем Бог в пълнота“? Правилно ли е да говорим така? Очевидно не. Защо казвам, че не е правилно да се говори по този начин? Божият нрав и това, което Той притежава и представлява, се изразяват в нещата, които е направил, и в думите, които е изрекъл. Чрез делото, което Бог е извършил, и думите, които е изрекъл, човек е способен да види какво Бог притежава и представлява, но и става ясно, че делото и думите позволяват на човека да разбере само част от Божия нрав и част от това, което Той притежава и представлява. Ако човек желае да придобие по-голямо и задълбочено разбиране за Бог, трябва да преживее повече от Божиите слова и дело. Въпреки че човек придобива само частично разбиране за Бог, когато преживява част от Божиите слова или дело, това частично разбиране представлява ли истинския Божи нрав? Представлява ли същината на Бог? Разбира се, че представлява истинския Божи нрав и Божията същина — в това няма никакво съмнение. Независимо кога, къде и как Бог върши Своето дело или под каква форма се явява на човека, или по какъв начин изразява намеренията Си, всичко, което Той разкрива и изразява, представлява Самият Бог, Божията същина и това, което Той притежава и представлява. Бог извършва делото Си с това, което има и е, и в истинската Си идентичност; това е абсолютна истина. И все пак днес хората имат само частично разбиране за Бог чрез Неговото слово и чрез това, което чуват при проповядването, и така до известна степен това разбиране може да се определи само като теоретично познание. Според действителното си състояние можеш да провериш разбирането или познанието си за Бог, което си чул, видял или познал и разбрал в сърцето си днес само ако всеки от вас действително го преживее и постепенно го усвои. Ако Аз не споделях тези думи с вас, щяхте ли да постигнете истинско познание за Бог единствено чрез вашите преживявания? Боя се, че това би било много трудно. Това е така, защото хората първо трябва да имат Божието слово, за да знаят как да ги изживеят. Независимо каква част от Божието слово поглъщат хората, те са толкова, колкото в действителност могат да изживеят. Божиите слова постилат пътека и водят човека в неговите преживявания. Накратко казано, последните няколко общения ще помогнат на онези, които имат някакво истинско преживяване, да постигнат по-дълбоко разбиране на истината и по-реалистично познание за Бог. Но това е голямо изпитание за онези, които нямат истинско преживяване или които току-що са започнали своето преживяване, или току-що са започнали да се докосват до реалността.

Основното съдържание на последните няколко общения се отнася най-вече до „Божия нрав, Божието дело и Самия Бог“. Какво видяхте в ключовите и централните части на всичко, за което говорих? Успяхте ли да разберете от тези общения, че Този, който е извършил делото, Този, който е разкрил тези нрави, е Самият единствен Бог, който има върховна власт над всички неща? Ако отговорът ви е да, тогава кое ви води до такова заключение? Колко аспекта взехте предвид, за да стигнете до това заключение? Може ли някой да Ми каже? Знам, че последните няколко общения ви повлияха дълбоко и подтикнаха сърцата ви да започнат наново да познават Бог, което е отлично. Но въпреки че в сравнение с преди сте направили голям скок в разбирането си за Бог, вашето определение за идентичността на Бог все още не се простира отвъд имената на Йехова, Бог от Епохата на закона, Господ Исус от Епохата на благодатта и Всемогъщия Бог от Епохата на царството. Това означава, че макар и тези общения за „Божия нрав, Божието дело и Самия Бог“ да внесоха известна яснота за думите, изречени някога от Бог, за делото, извършено някога от Бог, и за битието и притежанията, разкрити някога от Бог, вие не можете да предоставите истинско определение и точна представа за думата „Бог“. Нито пък имате истинска и точна представа и знание за статуса и идентичността на Самия Бог, което ще рече, за статуса на Бог сред всички неща и в цялата вселена. Това е така, защото в предишните общения за Самия Бог и Божия нрав цялото съдържание се основаваше на предишните Божии изразявания и откровения, записани в Библията. И все пак човек трудно може да открие същността и притежанията, разкрити и изразени от Бог по време или извън Неговото управление и спасение на човечеството. И така, дори и да разбирате Божията същност и притежания, разкрити в делото, извършено от Него в миналото, вашето определение за идентичността и статуса на Бог все още е далеч от „единствения Бог, Онзи, който притежава върховна власт над всичко“ и е различно от това на „Създателя“. Последните няколко общения предизвикаха една и съща реакция сред вас: как може човек да знае мислите на Бог? Ако някой наистина ги знае, то той със сигурност ще да е Бог, тъй като само Самият Бог знае собствените Си мисли и само Самият Бог знае основата и подхода в основата на всичко, което прави. Струва ви се рационално и логично да разпознавате Божията идентичност по този начин, но кой може да каже, съдейки от Божия нрав и дело, че това наистина е делото на Самия Бог, а не е човешко дело — дело, което човек не може да извърши от името на Бог? Кой може да види, че това дело попада под върховенството на Онзи, Който има същността и силата на Бог? С други думи, по какви характеристики или същина разпознавате, че Той е Самият Бог, Който има идентичността на Бог и е Онзи, Който има върховенство над всичко? Мислили ли сте някога за това? Ако не сте, това доказва следния факт: последните няколко общения са ви дали само известно разбиране за частта от историята, в която Бог извърши делото Си, както и за Божия подход, проявление и откровения по време на това дело. Въпреки че такова разбиране не оставя в никого съмнение, че Този, който е извършил тези два етапа от делото, е Самият Бог, в Когото вярвате и Когото следвате, и Онзи, Когото винаги трябва да следвате, вие все още не можете да възприемете, че Той е Бог, Който съществува от сътворението на света и Който ще съществува цяла вечност, нито можете да възприемете, че Той е Този, Който ръководи и държи под върховенството си цялото човечество. Със сигурност никога не сте мислили за този проблем. Независимо дали говорим за Йехова или Господ Исус, по кои аспекти на същността и проявлението можете да разпознаете, че Той е не само Бог, Когото трябва да следвате, но и Този, Който господства над човечеството и има върховенство над съдбата на човечеството, Който при това е Самият Единствен Бог, Който държи в ръцете Си небесата и земята и всички неща? Чрез какви средства разбирате, че Този, в Когото вярвате и Когото следвате, е самият Бог, Който има върховенство над всички неща? Чрез какви средства свързвате Бог, в Когото вярвате, с Бог, Който има върховенство над съдбата на човечеството? По какво разпознавате, че Бог, в Когото вярвате, е Самият единствен Бог, Който е на небето и на земята и сред всички неща? Това е проблемът, който ще реша в следващия раздел.

Може да се окаже, че проблемите, за които никога не сте мислили или за които не можете да мислите, са най-съществените за опознаването на Бог и че именно в тях може да се търсят непонятните за човека истини. Когато тези проблеми ви връхлетят дотолкова, че да се налага да се изправите пред тях и да вземете решение, ако сте неспособни да ги разрешите напълно поради вашата глупост и невежество или защото преживяванията ви са твърде повърхностни и ви липсва истинско познание за Бог, тогава те ще се превърнат в най-голямата спънка и най-голямото препятствие по пътя на вашата вяра в Бог. Затова смятам за изключително важно да поговоря по тази тема с вас. Знаете ли какъв е настоящият ви проблем? Наясно ли сте с проблемите, за които говоря? Това ли са проблемите, с които ще се сблъскате? Това ли са проблемите, които не разбирате? Това ли са проблемите, които никога не са ви идвали на ум? Тези проблеми важни ли са за вас? Това наистина ли са проблеми? Този въпрос поражда голямо объркване у вас, което показва, че нямате истинско разбиране за Бог, в Когото вярвате, и че не Го приемате сериозно. Някои хора казват: „Знам, че Той е Бог, и затова Го следвам, защото думите Му са израз на Бог. Това е достатъчно. Какво по-голямо доказателство е необходимо? Та нали не трябва да се съмняваме в Бог? Та нали не бива да Го изпитваме? Нали не трябва да поставяме под съмнение Божията същина и Неговата идентичност?“. Независимо дали мислите по този начин, аз не поставям тези въпроси, за да ви объркам относно Бог или да ви накарам да Го изпитвате, още по-малко за да посея във вас съмнения относно Божията идентичност и същина. По-скоро го правя, за да ви насърча по-добре да разбирате Божията същина и да добиете по-голяма увереност и вяра относно Божия статус, така че Бог да е Единственият в сърцата на всички онези, които Го следват, и така че първоначалният Божий статус — на Създател, Върховният владетел на всички неща, Самият единствен Бог — да бъде възстановен в сърцето на всяко сътворено същество. Това е и темата, по която ще разговарям с вас.

Сега нека започнем да четем следните стихове от Библията.

1. Бог използва думи, за да твори всички неща

Битие 1:3-5 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И настана вечер, и настана утро, ден първи.

Битие 1:6-7 И Бог каза: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така.

Битие 1:9-11 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата; и стана така. Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. И Бог каза: Да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.

Битие 1:14-15 И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесния свод, за да осветяват земята; и стана така.

Битие 1:20-21 Бог каза: Да произведе водата изобилно множество одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния свод. И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида ѝ; и Бог видя, че това беше добро.

Битие 1:24-25 Бог каза: Да произведе земята одушевени животни според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така. Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка — според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че това беше добро.

В първия ден се раждат денят и нощта на човечеството и устояват благодарение на Божията власт

Нека разгледаме първия пасаж: „И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И настана вечер, и настана утро, ден първи“ (Битие 1:3-5). Този пасаж описва първото Божие дело в началото на сътворението и първия ден на Бог, в който имаше вечер и утро. Но това беше необикновен ден: Бог започна да подготвя светлината за всички неща и освен това раздели светлината от тъмнината. На този ден Бог започна да говори и Неговите слова и властта Му вървяха рамо до рамо. Властта Му започна да се проявява сред всички неща и мощта Му се разпространи сред всички неща в резултат на Неговото слово. От този ден нататък всички неща се образуваха и устояха поради Божието слово, Божията власт и Божията мощ и започнаха да функционират благодарение на Божието слово, Божията власт и Божията мощ. Когато Бог изрече думите „да бъде светлина“, настана светлина. Бог не предприе никаква програма от действия; светлината се появи в резултат на думите Му. Това беше светлината, която Бог нарече ден и от която до ден-днешен зависи човешкото съществуване. По Божия заповед същината и стойността ѝ никога не се промениха и тя никога не изчезна. Съществуването ѝ показва властта и мощта на Бог и провъзгласява съществуването на Създателя. Тя отново и отново потвърждава идентичността и статуса на Създателя. Тя не е неосезаема или илюзорна, а истинска светлина, която човек може да види. От този момент нататък в този празен свят, в който „земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната“, беше изработено първото материално нещо. Това нещо дойде от думите, изречени от Божиите уста, и се появи в първото действие на сътворението на всички неща благодарение на властта и словата на Бог. Скоро след това Бог нареди на светлината и тъмнината да се разделят… Всичко се промени и беше завършено поради Божиите слова… Бог нарече тази светлина „ден“, а тъмнината нарече „нощ“. По това време в света, който Бог възнамеряваше да създаде, бяха създадени първата вечер и първото утро и Бог каза, че това е първият ден. Този ден беше първият ден от създаването на всички неща от Създателя и беше началото на създаването на всички неща и първият път, когато властта и мощта на Създателя се проявиха в света, който Той беше създал.

Чрез тези думи човек може да види властта на Бог и Неговото слово, както и Божията мощ. Тъй като само Бог притежава такава мощ, само Той има такава власт; и тъй като Той притежава такава власт, само Той притежава такава мощ. Може ли някой човек или предмет да притежава подобна власт и мощ? В сърцата ви има ли отговор на този въпрос? Притежава ли което и да е сътворено или несътворено същество такава власт като Бог? Виждали ли сте някога пример за подобно нещо в някоя книга или публикация? Има ли писмено свидетелство, че някой е създал небесата, земята и всички неща? Такова нещо не се среща в никакви други книги или архиви; разбира се, единствените авторитетни и могъщи думи за Божието величествено сътворение на света са записани в Библията; тези думи говорят за единствената власт и идентичност на Бог. Може ли да се каже, че такава власт и мощ символизират единствената идентичност на Бог? Може ли да се каже, че те са притежавани само и единствено от Бог? Несъмнено само Самият Бог притежава такава власт и мощ! Тази власт и мощ не могат да бъдат притежавани или заменени от никое сътворено или несътворено същество! Това една от характеристиките на Самия единствен Бог ли е? Били ли сте свидетели на това? Чрез тези думи хората бързо и ясно вникват във факта, че Бог притежава единствена власт и единствена мощ, върховен статус и идентичност. Можете ли да заключите от общението по-горе, че Бог, в Когото вярвате, е Самият единствен Бог?

На втория ден Божията власт подреди водите и направи небесната твърд, и се появи простор, необходим за елементарното оцеляване на човека

Нека прочетем втория библейски пасаж: „И Бог каза: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така“ (Битие 1:6-7). Какви промени настъпиха, след като Бог каза: „Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода“? В Светото писание се казва: „И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода“. Какъв беше резултатът, след като Бог каза и направи това? Отговорът се крие в последната част на пасажа: „и стана така“.

Тези две кратки изречения отбелязват едно величествено събитие и описват прекрасна сцена — огромното начинание, в което Бог овладява водите и създава простор, в който човек би могъл да съществува…

В тази картина водите и небесната твърд се появяват мигновено пред очите на Бог и са разделени по силата на Божието слово, и са отделени на „горе“ и „долу“ по начина, определен от Бог. Следователно небесната твърд, създадена от Бог, не само покрива водите отдолу, но и поддържа водите отгоре… Човек може само смаяно да съзерцава и с благоговение да се възхищава на могъществото на Неговата власт и на великолепието на сцената, в която Създателят премества и направлява водите, за да създаде небесната твърд. Чрез Своите думи, чрез Своята мощ и чрез Своята власт Бог извършва още един велик подвиг. Не е ли това мощта на властта на Създателя? Нека да обясним Божиите дела чрез Светото писание: Бог каза Своите думи и поради тези Божии слова се появи твърд всред водите. В същото време в резултат на тези Божии слова в пространството настъпва огромна промяна и това не е обикновена промяна, а един вид заместване, в което нищото се превръща в нещо. То се ражда от мислите на Създателя и се превръща в нещо от нищото поради думите, изречени от Създателя, а при това от този момент нататък ще съществува и ще устоява заради Създателя и ще се измества, променя и обновява в съответствие с мислите на Създателя. Този пасаж описва второто действие на Създателя при сътворяването на целия свят от Него. Това е още един израз на властта и мощта на Създателя, още едно пионерско начинание на Създателя. Този ден е вторият ден, който Създателят прекарва от основаването на света, и той е още един прекрасен ден за Него: Той ходи сред светлината, донася небесната твърд, създава и насочва водите и Неговите дела, Неговата власт и Неговата мощ се впускат в действие през новия ден…

Имаше ли твърд сред водите, преди Бог да изрече думите Си? Разбира се, че не! А след като Бог каза: „Да бъде свод сред водите“? Появиха се планираните от Бог неща; появи се твърд всред водите и те се разделиха, защото Бог каза: „Който да раздели вода от вода“. Така, след като Бог изрича тези думи, се появяват два нови обекта, две новородени неща сред всички останали в резултат на властта и мощта на Бог. Какво чувство предизвиква у вас появата на тези две нови неща? Усещате ли величествената власт на Създателя? Усещате ли уникалната и необикновена сила на Създателя? Величието на тази сила и мощ се дължи на властта на Бог и тази власт е проява на Самия Бог и уникална Негова характеристика.

Този пасаж даде ли ви още веднъж дълбоко усещане за Божията неповторимост? Всъщност това далеч не е достатъчно; властта и силата на Създателя се простират далеч отвъд това. Неговата неповторимост не се дължи просто на това, че Той притежава същност, различна от тази на всяко създание, но и на това, че Неговата власт и мощ са изключителни, безгранични, превъзхождащи всичко останало и стоящи над всичко, както и на това, че Неговата власт и това, което Той притежава и представлява, може да създава живот, да върши чудеса и да създава всяка грандиозна и необикновена минута и секунда. Същевременно Той е способен да управлява живота, който създава, и да има върховна власт над чудесата и над всяка минута и секунда, които създава.

На третия ден от Божиите слова се раждат земята и моретата, а Божията власт кара света да се изпълни с живот

А сега нека прочетем първото изречение от Битие 1:9-11: „И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата“. Какви промени настъпиха, след като Бог просто каза: „Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата“? И какво имаше там, на това място, освен светлина и твърд? В Писанието се казва: „Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро“. Тоест на това място вече се появиха земя и морета и земята и моретата бяха разделени. Появата на тези нови неща последва заповедта от Божиите уста: „и стана така“. Казва ли се в Светото писание, че Бог се е разбързал да свърши всичко това? Казва ли се в него, че Бог Се занимава с физически труд? Тогава как го е направил? Как е накарал всички тези нови неща да се появят? От само себе си се разбира, че Бог е използвал слово, за да постигне всичко това, за да го създаде в неговата цялост.

От трите пасажа по-горе научихме за появата на три велики събития. Тези три велики събития възникнаха и се осъществиха чрез Божието слово и заради Неговото слово те се появиха едно след друго пред очите на Бог. Оттук може да се види, че думите „Защото Той каза и стана; Той заповяда и се затвърди“ не са изречени напразно. Тази Божия същина се потвърждава в момента, в който се формулират мислите Му, и се отразява напълно, щом Бог отвори устата Си, за да говори.

Нека продължим към последното изречение от този откъс: „И Бог каза: Да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така“. Докато Бог говореше, всички тези неща възникнаха, следвайки Божиите мисли, и много различни крехки форми на живот мигновено започнаха да подават колебливо главите си от почвата и още преди да са успели да отърсят частиците мръсотия от телата си, те вече приветливо махаха в поздрав една на друга, кимаха и се усмихваха на света. Те благодаряха на Създателя за живота, който им беше дарил, и обявяваха на света, че са част от всички неща и че всяка от тях ще посвети живота си на провъзгласяването на властта на Създателя. Докато Божиите слова бяха изричани, земята се покри с буйна зелена растителност, всякакви билки, които човек можеше да използва, пробиха пръстта и поникнаха, а планините и равнините обраснаха нагъсто с дървета и гори… Този пустинен свят, в който нямаше и следа от живот, бързо се покри с изобилие от треви, билки и дървета и започна да прелива от зеленина… Във въздуха се разпространи ароматът на трева и уханието на почва, а едновременно с движението на въздуха започна да диша цяла армия от растения и се постави начало на процеса на растеж. В същото време, благодарение на Божиите слова и в резултат на Божиите мисли, всички растения започнаха безкрайните жизнени цикли, в процеса на които растяха, цъфтяха, даваха плодове и се размножаваха. Те започнаха стриктно да следват хода на живота си и да изпълняват съответните си роли сред всички неща… Всички те бяха родени и заживяха благодарение на думите на Създателя. Щяха да получават непрекъснато изобилие и храна от Създателя и щяха винаги да оцеляват упорито във всички краища на земята, за да провъзгласяват властта и могъществото на Създателя, и щяха винаги да проявяват жизнената сила, която им бе дарена от Създателя…

Животът на Създателя е необикновен, мислите Му са необикновени, властта Му е необикновена и затова, когато бяха изречени думите Му, крайният резултат беше: „и стана така“. Очевидно Бог няма нужда от ръцете Си, когато работи; Той просто използва мислите Си, за да заповядва, и думите Си, за да въвежда ред, и в резултат на това нещата се осъществяват. В този ден Бог събра водите на едно място и позволи да се появи сушата, след което Бог направи така, че от земята да поникне трева и да пораснат билки, които пръскат семена, и плодородни дървета, и Бог ги разпредели според техния вид и направи така, че всеки да има свое семе. Всичко това беше осъществено според Божиите мисли и според заповедите на Божиите слова всичко това се появи едно след друго в този нов свят.

Когато Бог още не беше пристъпил към Своето дело, в съзнанието Си Той вече имаше ясна картина за онова, което възнамеряваше да постигне, и когато пристъпи към осъществяването на тези неща, тоест в момента, в който отвори устата Си, за да изрече на глас съдържанието на тази картина, благодарение на властта и могъществото на Бог започнаха промени във всички неща. Независимо от това как го направи или как упражни властта Си, всичко бе осъществено стъпка по стъпка според Божия план и вследствие на Божиите слова. И също така постепенно, благодарение на думите и властта на Бог, настъпиха промени между небето и земята. Всички тези промени и събития провъзгласиха властта на Създателя, както и необикновеността и величието на силата на живота на Създателя. Неговите мисли не са обикновени представи или някаква безсъдържателна картина, а власт, която притежава жизнена сила и необикновена енергия, и те са силата, която кара всички неща да се променят, оживяват, обновяват и загиват. Затова всички неща функционират в резултат на Неговите мисли и същевременно е постигнато в резултат на думите, излизащи от устата Му…

Много преди да се появят всички неща, в мислите на Бог отдавна вече бе оформен завършен план и бе осъществен един нов свят. Въпреки че на третия ден на земята се появиха всякакви растения, Бог нямаше никаква причина да прекъсва хода Си в създаването на този свят. Той възнамеряваше да продължи да изрича словото Си, да продължи да постига сътворение на всяко ново нещо. Той щеше да говори, да издава заповедите Си, да упражнява властта Си и да показва могъществото Си и Той подготви всичко, което бе планирал да подготви за всички неща и за човечеството, които възнамеряваше да сътвори…

На четвъртия ден, когато Бог отново упражнява властта Си, възникват сезоните, дните и годините на човечеството

Създателят използваше думите Си, за да изпълни плана Си, и така прекара първите три дни от Своя план. През тези три дни Бог не изглеждаше претрупан с работа или изтощен. Напротив, Той прекара прекрасни първи три дни от плана Си и осъществи великото дело на коренното преобразуване на света. Пред очите Му се появи изцяло нов свят и късче по късче красивата картина, запечатана в мислите Му, най-накрая се разкри в Божиите слова. Появата на всяко ново нещо беше като раждането на бебе и Създателят се наслади на картината, която някога беше в мислите Му, а сега беше оживяла. Тогава в сърцето Му потрепна частица удовлетворение, но планът Му едва започваше. Мигновено започна нов ден и каква беше следващата страница от плана на Създателя? Какво каза той? Как упражни властта си? Какви нови неща се появиха междувременно в този нов свят? Следвайки напътствията на Създателя, погледът ни се спира на четвъртия ден от Божието сътворение на всички неща — ден, който се превърна в поредното ново начало. Разбира се, за Създателя това несъмнено беше още един прекрасен ден, а за днешното човечество бе още един изключително важен ден. Това, разбира се, беше ден с неизмерима стойност. В какъв смисъл този ден беше прекрасен и толкова важен, и защо беше безценен? Нека първо чуем думите, изречени от Създателя…

„И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесния свод, за да осветяват земята“ (Битие 1:14-15). Това беше още една проява на Божията власт, провъзгласена от творенията след създаването на земята и растенията върху нея. За Бог такова дело беше толкова лесно, колкото всичко, което вече беше извършил, защото Той притежава такава мощ. Бог държи на думата Си и словото Му трябва да се изпълни. Бог заповяда на светилата да се появят на небето и те не само заблестяха в небето и осветиха земята, но и започнаха да служат като знаци за деня и нощта, за сезоните, дните и годините. Така, докато Бог изричаше думите Си, всяко действие, което Той желаеше да осъществи, беше извършено според Божия замисъл и по начин, посочен от Бог.

Светилата в небето са небесни тела, които могат да излъчват светлина. Те могат да осветяват небето, земята и моретата. Те се въртят според ритъма и честотата, зададени от Бог, и осветяват различни времеви интервали на земята. Така циклите на въртене на светилата са причината денят и нощта да се появяват на земните изток и запад и тези светила не само отбелязват настъпването на деня или нощта, но с помощта на тези различни цикли се обозначават празници и всякакви специални дни за човечеството. Те са идеалното допълнение и съпровод на създадените от Бог четири сезона — пролетта, лятото, есента и зимата — които заедно със светилата хармонично служат като постоянни и точни указатели за лунните фази, дни и години на човечеството. И въпреки че едва с появата на селското стопанство човечеството започна да разбира и използва разделението на лунни фази, дни и години, породено от създадените от Бог светила, всъщност лунните фази, дни и години, които човек разбира днес, започнаха да възникват много отдавна, на четвъртия ден от Божието сътворение на всички неща. По същия начин, много отдавна, на четвъртия ден от създаването на света от Бог, започна цикличната смяна на пролетта, лятото, есента и зимата, която човек преживява днес. Светилата, създадени от Бог, дадоха възможност на човека редовно, точно и ясно да различава нощта от деня, да брои дните и ясно да проследява лунните фази и години. (Денят на пълнолунието означаваше края на един месец, въз основа на което човек знаеше, че започва нов цикъл на светене на светилата. Денят на Луната в първа четвърт означаваше края на половината от месеца, което подсказваше на човека, че започва нова лунна фаза, от което можеше да се направи извод за това колко дни и нощи е имало в една лунна фаза, колко лунни фази е имало в един сезон и колко сезона е имало в годината — всичко това беше разкрито с изумителна закономерност.) Следователно човек лесно можеше да проследява лунните фази, дни и години, белязани от въртенето на светилата. От този момент нататък човечеството и всички неща заживяха, без да го осъзнават, според системната смяна на нощта и деня и според редуването на сезоните, причинено от въртенето на светилата. Такова беше значението на сътворяването на светилата от Създателя в четвъртия ден. По същия начин целите и значението на това дело на Създателя бяха все така неотделими от Неговата власт и мощ. Следователно светилата, създадени от Бог, и ползата, която скоро щяха да донесат на човека, бяха поредния майсторски ход в упражняването на властта на Създателя.

В този нов свят, в който човечеството тепърва трябваше да се появи, Създателят бе приготвил вечер и сутрин, небесната твърд, земя и морета, трева, билки и различни видове дървета, както и светила, сезони, дни и години за новия живот, който скоро щеше да сътвори. Властта и могъществото на Създателя се изразяваха във всяко ново нещо, което Той създаваше, а Неговите слова и постижения възникваха синхронно, без ни най-малки несъответствия и промеждутъци. Появата и раждането на всички тези нови неща бяха доказателство за властта и могъществото на Създателя. Той има предвид това, което казва. Това, което казва, ще бъде направено и това, което прави, ще трае вечно. Този факт никога не се е променял: така е било в миналото, така се случва в настоящето и така ще бъде во веки веков. Ако погледнете отново онези думи от Писанието, имате ли усещане за тяхната свежест? Видяхте ли ново съдържание, направихте ли нови открития? Това е така, защото делата на Създателя са докоснали сърцата ви, дали са насока на вашето познание за Неговата власт и мощ и са отворили врата към вашето разбиране на Създателя, а Неговите дела и власт са дарили живот на тези думи. Следователно в тези думи човек е видял истински, ярък израз на властта на Създателя, наистина е станал свидетел на господството на Създателя и е видял изключителността на властта и могъществото на Създателя.

Властта и могъществото на Създателя вършат чудо след чудо. Той привлича вниманието на човека и човек не може да не гледа в омая поразителните дела, родени от проявлението на Неговата власт. Феноменалната Му мощ носи наслада след наслада и човек остава изумен и преизпълнен с щастие, задъхан от възхищение, изпълнен с благоговение и ликуване. Нещо повече, човек очевидно е развълнуван, това поражда в него уважение, боязън и преданост. Властта и делата на Създателя имат огромно въздействие и пречистващ ефект върху духа на човека и освен това го засищат. Всяка една от мислите на Създателя, всяко едно от словата Му и всяко разкриване на Неговата власт са шедьовър на фона на всички неща и са велико начинание, което е предостойно за задълбочено разбиране и познание от страна на сътвореното човечество. Когато броим всяко същество, родено от думите на Създателя, нашият дух се обръща към чудото на Божията мощ и ние се улавяме, че следваме следите на Създателя към следващия ден: петия ден от Божието сътворение на всички неща.

Нека продължим да четем Писанието откъс по откъс, като се запознаваме с още от делата на Създателя.

На петия ден животът на разнообразни и разнородни форми разкрива по различни начини властта на Създателя

В Светото писание пише: „Бог каза: Да произведе водата изобилно множество одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния свод. И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида ѝ; и Бог видя, че това беше добро“ (Битие 1:20-21). Писанието ясно ни казва, че на този ден Бог е създал съществата във водите и птиците във въздуха, тоест Той е създал различни риби и птици и ги е разпределил по видове. По този начин земята, небето и водите бяха обогатени от Божието творение…

Докато Бог изричаше словата Си, сред тях моментално оживя един нов, току-що появил се живот, всеки в различни форми. Тези форми дойдоха на този свят, като се бореха за място, подскачаха и лудуваха от радост… Във водата плуваха риби с всякакви форми и размери, от пясъците се появяваха всякакви видове мекотели, започна бърз растеж на всякакви видове люспести, черупчести и безгръбначни създания, както големи, така и малки, както дълги, така и къси. Започнаха бързо да растат и различни видове морски водорасли, поклащащи се от движението на различните водни организми, като разлюляваха и раздвижваха неподвижните води, сякаш им казваха: „Размърдай се! Доведи приятелите си! Защото никога повече няма да бъдеш сам!“. От момента, в който различните живи същества, създадени от Бог, се появиха във водата, всеки новопоявил се живот внасяше жизненост във водите, пребивавали в покой толкова дълго време, и възвестяваше идването на нова ера… От този момент нататък те се сгушваха едно в друго и се държаха заедно, без да се отдалечават. Водата съществуваше за създанията, които се намираха в нея, поддържайки всеки живот, намиращ се в нейните обятия, и всеки живот съществуваше заради водата, заради нейната храна. Всеки даваше живот на другия, като същевременно по този начин свидетелстваше за чудодейността и величието на творението на Създателя и за ненадминатата мощ на властта на Създателя…

Тъй като морето вече не беше безмълвно, небето също започна да се изпълва с живот. Една след друга големи и малки птици се издигаха от земята в небето. За разлика от съществата в морето, те имаха крила и пера, покриващи стройните им и грациозни фигури. Те размахваха крила, за да демонстрират гордо и надменно великолепното си оперение и специалните си функции и умения, дарени им от Създателя. Те свободно се рееха и умело маневрираха между небето и земята, над ливади и гори… Те бяха галениците на небето, любимци на всички неща. Скоро щяха да станат свързващото звено между небесата и земята и да предават послания на всички неща… Те пееха, радостно кръжаха наоколо, внасяха ликуване, смях и енергия в този някога празен свят… Използваха своето чисто, мелодично пеене, използваха думите в сърцата си, за да възхваляват Създателя за живота, който им бе дарил. Танцуваха весело, за да демонстрират съвършенството и чудото на сътвореното от Създателя, и щяха да посветят целия си живот на свидетелстването за властта на Създателя чрез специалния живот, който Той им бе дарил…

Независимо дали бяха във водата, или в небето, по заповед на Създателя това изобилие от живи същества съществуваше в различни форми на живот и по заповед на Създателя те се събираха заедно според вида, към който принадлежаха — и никое същество не можеше да промени този закон, това правило. Те нито веднъж не посмяха да излязат извън границите, установени от техния Създател, а и не бяха в състояние да го направят. Както беше предопределено от Създателя, те живееха и се множаха и стриктно се придържаха към жизнения път и законите, които Създателят бе определил за тях, като и до днес те съзнателно спазват Неговите неизречени заповеди и небесни укази и правила, които Той им даде. Общуваха със Създателя по свой особен начин и започнаха да ценят значението на Създателя и да се подчиняват на Неговите заповеди. Никое от тях никога не пристъпи властта на Създателя, а Неговото върховенство и Неговото господство над тях се упражняваха чрез Неговите мисли. Не беше произнесена нито една дума, но тази власт, която притежаваше единствено Създателят, ръководеше безмълвно всички онези същества, които не владееха речта и по това се различаваха от човечеството. Упражняването на Неговата власт по такъв специален начин накара човека да придобие нови знания и да даде нова интерпретация на единствената власт на Създателя. Тук трябва да ви кажа, че в този нов ден упражняването на властта на Създателя за пореден път демонстрира Неговата неповторимост.

А сега нека разгледаме последното изречение от този откъс от Писанието: „Бог видя, че това беше добро“. Какво мислите, че означава това? В тези думи се съдържат чувствата на Бог. Бог наблюдаваше как в резултат на Неговите слова всичко, което бе сътворил, се ражда, придобива издръжливост и постепенно започва да се променя. Дали Бог по това време е бил доволен от различните неща, които бе създал със словото Си, и от различните дела, които бе извършил? Отговорът на това е: „Бог видя, че това беше добро“. Какво виждате тук? Какво означава фразата „Бог видя, че това беше добро“? Какво символизира? Това означава, че Бог притежаваше мощта и мъдростта да завърши това, което бе планирал и предписал, за да постигне целите, които си беше поставил. Дали Бог изпитваше съжаление след изпълняването на всяка от задачите? Отговорът отново е във фразата „Бог видя, че това беше добро“. С други думи, Той не само не изпитваше никакво съжаление, напротив, беше доволен. Какво означава, че не е изпитвал никакво съжаление? Означава, че Божият план е съвършен, че Неговата сила и мъдрост са съвършени и че само чрез Неговата власт може да се постигне такова съвършенство. Когато човек изпълнява задача, може ли да види, също като Бог, че това е нещо добро? Може ли всичко, което човек прави, да постигне съвършенство? Може ли човек да завърши нещо веднъж и завинаги? Точно както казват хората, че „нищо не е съвършено, само е по-добро“, то нищо, което човек прави, не може да постигне съвършенство. Когато Бог видя, че всичко, което бе направил и постигнал, бе добро, че всичко, което бе направил, бе установено чрез Неговите слова, тоест когато „Бог видя, че това беше добро“, всичко, което Той бе създал, прие постоянна форма, беше разпределено по вид и получи определено място, цел и функция веднъж завинаги. Освен това ролята им сред всички нещаи пътят, който те трябва да следват в процеса на Божието управление на всички неща, вече бяха предопределени от Бог и бяха неотменими. Това беше небесният закон, издаден от Създателя за всички неща.

„Бог видя, че това беше добро“, — тези обикновени, недооценени думи, толкова често пренебрегвани, са думите на небесния закон и небесния указ, които Бог даде на всички създадени същества. Тези думи са още едно въплъщение на властта на Създателя, което е най-практичното и най-задълбоченото. Чрез словото Си Създателят успя не само да спечели всичко, което си бе поставил за цел да спечели, успя не само да постигне всичко, което бе предвидил да постигне, но и съсредоточи в ръцете Си контрола над всичко, което бе създал, и управлението над всичко, което бе създал със Своята власт, като в същото време всичко беше систематично и постоянно. Всички неща се и размножаваха, съществуваха и умираха според Неговото слово, като същевременно, подчинявайки се на Неговата власт, всичко съществуваше според закона, който Той беше създал, и нямаше изключения за никого! Този закон влезе в сила в момента, в който „Бог видя, че това беше добро“, и той ще съществува, ще продължава и ще функционира в името на Божия план за управление чак до деня, в който Създателят не го отмени! Неповторимата власт на Създателя се проявява не само в способността Му да създава всички неща и да заповядва на всички неща да се появят на бял свят, но и в способността Му да управлява и да има върховенство над всички неща, да дарява на всички неща живот и енергия и освен това в способността Му да накара веднъж завинаги всички неща, които Той ще създаде в своя план, да се появят и да съществуват в този сътворен от Него свят в съвършена форма, в идеална жизнена структура и в безупречна роля. Това се проявява и в начина, по който мислите на Създателя не попадат под никакви ограничения, не са обвързани нито от времето, нито от пространството, нито от географията. Също като Неговата власт, неповторимата идентичност на Създателя ще остане непроменена во веки. Властта Му винаги ще бъде образ и символ на Неговата неповторима идентичност, и властта Му ще съществува завинаги в единство с Неговата идентичност!

На шестия ден Създателят проговаря и едно след друго се появяват всички видове живи същества, които са били в мислите Му

Работата на Създателя по създаването на всички неща продължи неусетно в течение на пет дни, веднага след което Създателят посрещна шестия ден от Своето сътворение на всички неща. Този ден беше още едно ново начало, още един необикновен ден. Какъв тогава беше планът на Създателя в навечерието на този нов ден? Какви нови същества щеше да създаде, щеше да сътвори? Чуйте, това е гласът на Създателя…

„Бог каза: Да произведе земята одушевени животни според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така. Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка — според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че това беше добро“ (Битие 1:24-25). Какви живи същества са включени тук? Писанието казва, че това са: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им. А това означава, че в този ден на земята не само са се появили всякакви живи същества, но и че всички те са били разпределени по вид и отново „Бог видя, че това беше добро“.

Както и в предишните пет дни, Създателят проговори със същия глас и заповяда да се родят онези живи същества, които Той пожела, и да се появят на земята, всяко според вида си. Когато Създателят упражнява властта си, нито една от думите Му не се произнася напразно и затова на шестия ден всяко живо същество, което Той бе възнамерявал да създаде, се появи в определеното време. Щом Създателят изрече думите: „Да произведе земята одушевени животни според видовете им“, земята моментално се изпълни с живот и на нея изведнъж задишаха всякакви живи същества… На необятното зелено тревисто пространство се появиха една след друга едри крави, махащи с опашки, блеещи овце се събраха на стада, а цвилещи коне се втурнаха в галоп… Обширните безмълвни пасища мигновено се изпълниха с живот… Появата на различни видове добитък създаде живописна картина в тези спокойни ливади и донесе огромна жизнена енергия… Те щяха да станат спътници на ливадите, господари на пасищата, взаимозависими един от друг; затова те щяха да станат пазители и бранители на тези земи, които щяха да бъдат тяхното постоянно местообитание и да им осигуряват всичко необходимо, един вечен източник на храна, необходима за тяхното съществуване…

В същия ден, когато започнаха да съществуват различните видове добитък, от думите на Създателя едно след друго се появиха много насекоми. И въпреки че това бяха най-малките от всички живи същества, тяхната жизнена сила също беше чудотворно творение на Създателя и те не закъсняха твърде много с появата си… Някои от тях махаха с крилца, докато други пълзяха бавно; някои отскачаха наблизо и надалеч, докато други се клатушкаха; някои се втурваха напред, докато други бързо се отдръпваха; някои се придвижваха странично, а други скачаха високо и ниско… Всички бяха заети да си търсят дом: някои си проправяха път в тревата, други се заеха да копаят дупки в земята, трети отлитаха към дърветата, скрити в гората… Въпреки малките си размери, те не желаеха да търпят мъките на глада и щом си намереха подслон, се втурваха да си търсят храна. Някои се изкатерваха на тревата, за да ядат крехките стъбълца, други пълнеха устата си с пръст и я поглъщаха в стомасите си, като я изяждаха с голям апетит и удоволствие (за тях дори почвата е вкусна); някои се скриваха в гората, но не спираха там за почивка, тъй като сокът на лъскавите тъмнозелени листа им даваше сочна храна… След като засищаха глада си, насекомите не оставаха бездейни. Макар и малки по размер, те притежаваха огромна енергия и безгранична жизненост и затова от всички същества те са най-активните и най-усърдните. Те никога не проявяваха леност и не се отдаваха на почивка. След като засищаха глада си, те продължаваха усърдно да работят за бъдещето си, занимаваха се с всякакви неща, забързани заради утрешния ден, за оцеляването си… Тихичко жужаха балади с различни мелодии и ритми, за да се насърчат и мотивират. Освен това така внасяха радост в тревата, дърветата и всеки сантиметър почва, като правеха неповторими всеки ден, всяка година… С помощта на свои собствени езици и свои собствени методи те предаваха информация на всички живи същества на земята. И с помощта на собствения си специален ход на живот те бележеха всички неща, върху които оставяха следи… Те бяха в много близки отношения с почвата, тревата и горите и им носеха енергия и жизнена сила. Те предаваха наставленията и приветствията на Създателя на всички живи същества…

Създателят огледа всичко, което бе създал, и в този момент погледът Му се спря върху горите и планините, вниманието му се насочи към тях. Докато произнасяше думите Си, в гъстите гори и в планините се появи един вид същества, различни от останалите преди това. Това бяха дивите животни, изречени от Божията уста. Доста позакъснели, те тръскаха глави и размахваха опашки, всяко със своя неповторим външен вид. Някои бяха покрити с козина, а други имаха броня, някои оголваха кучешки зъби, други показваха всичките си зъби, някои имаха дълги шии, други имаха къси опашки, някои гледаха диво, а други плахо, някои се навеждаха да пасат трева, а други имаха окървавени уста, някои подскачаха на два крака, а други крачеха на четири копита, някои се взираха в далечината от върховете на дърветата, други лежаха в засада в горите, някои търсеха пещери за почивка, други препускаха и лудуваха из равнините, докато други дебнеха в горите… Някои ревяха, други виеха, някои лаеха, а други крещяха… Някои бяха сопрано, други баритон, някои гласове бяха гърлени, а други — звънки и мелодични… Някои изглеждаха зловещо, а други бяха красиви, някои бяха отвратителни, а други бяха възхитителни, някои бяха плашещи, а други бяха очарователно наивни… Едно след друго те се появяваха. Вижте колко високи и могъщи са те, колко са свободолюбиви, безразлични едно към друго, без да хвърлят дори мимолетен поглед към останалите… Носители на специфичния живот, дарен им от Създателя, и на собствената си дивост и животинска същност, те се появиха в горите и планините. Изпълнени с презрение към всички, ужасно високомерни — все пак те бяха истинските господари на планините и горите. От момента, в който появата им бе предопределена от Създателя, те „заявиха правата си“ върху горите и планините, защото Създателят вече бе установил техните граници и бе определил областта на тяхното съществуване. Само те бяха истинските господари на планините и горите и затова бяха толкова диви и толкова високомерни. Те бяха наречени „диви животни“, единствено защото от всички същества те бяха най-дивите, най-жестоките и най-неукротимите. Не можеха да бъдат опитомени, затова беше невъзможно да бъдат развъждани и не можеха да живеят в хармония с човека или да работят за човечеството. И точно защото не можеха да бъдат развъждани и не можеха да работят за човека, те трябваше да живеят на разстояние от него, за да не може да ги доближи. Съответно точно защото живееха на разстояние от човека и той не можеше да се приближи до тях, те бяха в състояние да изпълнят задължението, което им бе възложил Създателят: да пазят планините и горите. Дивата им природа защитаваше планините и пазеше горите и това беше най-добрата защита и гаранция за тяхното съществуване и размножаване. Същевременно дивата им природа поддържаше и осигуряваше равновесието сред всички неща. Появата им донесе подкрепа и опора на планините и горите; появата им внесе огромна енергия и жизнена сила на неподвижните и пусти планини и гори. От този момент нататък планините и горите се превърнаха в тяхно постоянно местообитание и те никога нямаше да загубят дома си, тъй като планините и горите се бяха появили и съществуваха заради тях. Дивите животни щяха да изпълняват своя дълг и да правят всичко по силите си, за да защитават горите и планините. Така и дивите животни щяха стриктно да спазват наставленията на Създателя да се придържат към своята територия и да продължат да използват своята животинска природа, за да поддържат равновесието на всички неща, установено от Създателя, и да провъзгласяват властта и мощта на Създателя!

Под властта на Създателя всички неща са съвършени

Всички неща, създадени от Бог, включително онези, които могат да се движат, и онези, които не могат, създания като птиците и рибите, като дърветата и цветята, включително добитъка, насекомите и дивите животни, създадени на шестия ден — бяха добри в Божиите очи и освен това в Неговите очи всички те, в съответствие с Неговия план, бяха постигнали върха на съвършенството и отговаряха на стандартите, които Бог искаше да постигне. Стъпка по стъпка Създателят извършваше работата, която възнамеряваше да извърши в съответствие със Своя план. Едно след друго се появяваха нещата, които Той възнамеряваше да създаде, и появата на всяко от творенията беше отражение на властта на Създателя, кристализация на Неговата власт. Точно заради тези кристализации всички създания не можеха да не изпитват благодарност за благодатта и изобилието на Създателя. Докато се проявяваха Божиите чудодейни дела, този свят постепенно се изпълваше, парче по парче, с всичко, създадено от Бог, и премина от хаос и тъмнина към яснота и яркост, от мъртва неподвижност към оживление и безгранична жизненост. Сред всички сътворени същества, от големите до малките, от малките до микроскопичните, нямаше нито едно, което да не е създадено от властта и могъществото на Създателя, и съществуването на всяко творение притежаваше уникална и присъща необходимост и стойност. Независимо от различията в тяхната форма и структура те просто трябваше да бъдат сътворени от Създателя, за да съществуват под Неговата власт. Понякога хората виждат някакво много грозно насекомо и казват: „Това насекомо е наистина ужасно, не може такова отвратително същество да е създадено от Бог, Той по никакъв начин не би могъл да сътвори нещо толкова отвратително“. Каква глупава преценка! Това, което хората трябва да кажат, е следното: „Въпреки че това насекомо е много грозно, то е сътворено от Бог, така че трябва да има свое неповторимо предназначение“. Според Своя замисъл Той възнамеряваше да раздаде всякакви облици, всякакви функции и употреби на различните живи същества, които бе сътворил, затова нито едно от съществата, направени от Бог, не беше скроено от един и същ материал. От външния им вид до вътрешното устройство, от житейските навици до местообитанията им — всяко е различно. Кравите имат външния вид на крави, магаретата имат външния вид на магарета, елените имат външния вид на елени, а слоновете имат външния вид на слонове. Можеш ли да определиш кое от тях изглежда най-добре и кое е най-грозно? Можеш ли да посочиш кое от тях е най-полезно и чие съществуване е най-малко необходимо? Някои хора харесват как изглеждат слоновете, но никой не използва слонове, за да засажда растения в полето. Някои хора харесват външния вид на лъвовете и тигрите, тъй като е най-впечатляващ сред всички същества, но можете ли да ги гледате като домашни любимци? Накратко, когато става дума за безбройните сътворени същества, човек трябва да се покорява на властта на Създателя, тоест да се съобразява с реда, който е утвърден от Създателя за всички неща. Това е най-мъдрото отношение. Само отношението на търсене и покоряване на изначалните намерения на Създателя показва истинско приемане на властта на Създателя и увереност в нея. Ако нещо е добро в Божиите очи, тогава защо човек трябва да търси недостатъци?

Така всички неща под властта на Създателя трябва да засвирят нова симфония, посветена на върховенството на Създателя, трябва да засвирят една великолепна прелюдия за Неговия труд в новия ден, и в този момент Създателят ще отвори и нова страница в делото на Своето управление! В съответствие със закона, наложен от Създателя, според който през пролетта се появяват нови издънки, лятото е периодът на зреене, есента е времето за прибиране на реколтата, а зимата е сезонът за съхранение, всички неща трябва да действат в съзвучие с плана за управление на Създателя и ще посрещнат своя нов ден, ново начало и нов ход на живота. Те ще продължат да живеят и да се възпроизвеждат в безкрайна последователност, за да приветстват всеки ден под върховенството на властта на Създателя…

Никое сътворено или несътворено същество не може да замени идентичността на Създателя

От момента, в който Той пристъпи към създаването на всички неща, могъществото на Бог започна да се проявява и разкрива, тъй като Бог използваше думи, за да създаде всички неща. Независимо от начина, по който ги създаде, независимо от това защо ги създаде, всички неща се появиха, устояха и продължиха да съществуват благодарение на Божието слово. Това е неповторимата власт на Бог. Във времето отпреди появата на човечеството на този свят Създателят използва Своята мощ и власт, за да създаде всички неща за човечеството, и приложи Своите неповторими методи, за да подготви подходяща среда за живот на човека. Всичко, което направи, беше подготовка за човечеството, което скоро трябваше да поеме Неговия дъх. Тоест, във времето отпреди създаването на човечеството Божията власт бе проявена във всички творения, различни от човека, в такива огромни неща като небето, светилата, моретата и сушата, и в малки такива като животните и птиците, както и във всякакви насекоми и микроорганизми, включително различните бактерии, невидими с просто око. На всяко от създанията беше даден живот благодарение на думите на Създателя, благодарение на тях те се разпространиха и всички заживяха под върховенството на Създателя заради Неговото слово. Въпреки че не получиха дъха на Създателя, те проявиха жизнената енергия, дарена им от Създателя, чрез своите разнообразни форми и структури. Макар че не придобиха способността да говорят, която Създателят даде на човека, всички те получиха възможност да изразят живота, даден им от Създателя, по начин, различен от човешкия език. Властта на Създателя не само дава жизнена енергия на привидно статични материални обекти, така че те никога да не изчезнат, но Той също така дава инстинкт за възпроизвеждане и размножаване на всички живи същества, за да не изчезнат никога и поколение след поколение да предават законите и принципите за оцеляване, с които ги е надарил Създателят. Начинът, по който Създателят прилага Своята власт, не се придържа строго към някакви макро или микро гледни точки и не се ограничава до някаква форма. Той е в състояние да управлява процесите във вселената и има върховенство над живота и смъртта на всички неща, и освен това е в състояние да се разпорежда с всички неща, така че те да Му служат. Той може да контролира функционирането на всички планини, реки и езера и да управлява всичко, което съществува в тях, и освен това е в състояние да осигури онова, от което се нуждаят всички неща. Това е проява на единствената власт на Създателя сред всички неща около човечеството. Това проявление продължава не само през целия жизнен цикъл, то никога няма да спре, нито да премине в покой. То не може да бъде изменено или нарушено от който и да е човек или нещо, както не може да бъде нито допълнено, нито намалено от никой човек или нещо, защото никой не може да замени идентичността на Създателя и следователно властта на Създателя не може да бъде заместена от нито едно сътворено същество; тя е недостижима и за всяко несътворено същество. Вземете за пример Божиите пратеници и ангели. Те не притежават могъществото на Бог, още по-малко властта на Създателя, и причината да не притежават могъществото и властта на Бог е, че те не притежават същността на Създателя. Макар да са способни да вършат някои неща от името на Бог, несътворените същества като Божиите пратеници и ангели не могат да представляват Бог. Въпреки че притежават някаква сила, която човек няма, те не притежават Божията власт, не притежават онази Божия власт да създава всички неща, да се разпорежда с всички неща и да запази върховенство над всички неща. Следователно неповторимостта на Бог не може да бъде заменена от никое несътворено същество, както и властта и могъществото на Бог не могат да бъдат заменени от никое несътворено същество. Чел ли си в Библията за някой Божи пратеник, който да е създал всичко? Защо Бог не изпрати някой от Своите пратеници или ангели да създаде всички неща? Причината е, че те не притежаваха Божията власт и следователно нямаха способността да я упражняват. Както всички сътворени същества, така и те се намират под върховенството на Създателя и под Неговата власт, така че Създателят е и техен Бог, и техен господар. Сред всички тях, знатни и със скромно положение, с голяма или с малка сила, няма нито един, който да може да надмине властта на Създателя, следователно сред тях няма никой, който да замени идентичността на Създателя. Те никога няма да бъдат наречени Бог и никога няма да могат да станат Създател. Това са неизменни истини и факти!

Въз основа на горното общение можем ли да твърдим следното: само Създателят и Върховният владетел на всички неща, Онзи, който притежава единствената власт и единствената мощ, може да бъде наречен Самият единствен Бог? На този етап може би смятате, че този въпрос е твърде сложен за разбиране. В момента не сте в състояние да го разберете и не можете да осъзнаете вътрешната му същност, затова засега смятате, че е трудно да му се отговори. В такъв случай ще продължа със Своето общение. Сега ще ви позволя да видите практическите деяния на много аспекти на властта и могъществото, които само Бог притежава, и така ще ви дам възможност наистина да разберете, оцените и познаете неповторимостта на Бог и какво се разбира под единствената власт на Бог.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.