Делото по разпространение на евангелието включва различни проекти, които изискват от хората да изучават и да усвояват различни умения и професии. Някои хора обаче не разбират Божието намерение и лесно се отклоняват. Те само изучават професионални знания и умения, без да приемат и йота от истината. Какъв човек е това? (Човек с нрава на антихрист, който се съсредоточава върху дарбите.) Правилно. Това е типът човек, когото разобличаваме; този тип човек има нрава на антихрист и в тежки случаи е антихрист. Той иска да използва тази възможност, за да научи тези неща и след това да стане най-добрият от най-добрите сред всички, които познават тази професия или умение, да стане най-ученият и вещ в тази област, така че другите да разчитат на него за всичко и да го слушат вместо да практикуват истината, докато той поема водеща роля в тази група. В това се крие проблемът. Какъв вид хора са такива? Онези, които се стремят само да изучават и да се въоръжават с всякакви знания, научни познания и преживявания; които разчитат на своите заложби, таланти и дарби, за да правят всичко. Рано или късно всички те ще тръгнат по такъв път. Това е неизбежно. Това е пътят на Павел. Независимо каква е твоята област или сфера, това, че имаш малко повече знания, преживявания или взети поуки от другите, не е достатъчно, за да покаже, че разбираш истината или си навлязъл в истината реалност, и със сигурност не означава, че си придобил истината. И така, какво доказва това в достатъчна степен? Придобиването на по-добро разбиране на принципите за изпълнение на този вид дълг, както и на изискваното от Божия дом ниво за изпълнение на този дълг в хода на изучаването на тези професионални умения. Колкото повече се опитваш да накараш някои хора да научат професионални знания, толкова повече те се съпротивляват и мислят, че е невъзможно да изпълняват дълга си, дори казват: „Да вярваш в Бог би трябвало да означава да се откъснеш от невярващия свят, така че защо трябва да учим уменията и знанията на невярващия свят?“. Те не искат да учат. Това е леност. Те не заемат отговорно отношение към работата си, липсва им преданост и не желаят да влагат никакви усилия в подобно нещо. Целта на изучаването на професионални знания и умения е да изпълняваш добре дълга си. Има много знания и практически умения, с които все още не си се сблъсквал, които трябва да научиш. Това е Божието изискване и поръчение към човека. Следователно изучаването на тези неща няма да бъде напразно; всичко е в името на доброто изпълнение на дълга ти. Някои хора мислят, че след като научат такива умения, ще могат да се закрепят в Божия дом. Този начин на мислене не вещае ли неприятности? Тази гледна точка е погрешна. Има ли някой, който е способен да върви по този път? Колкото по-голяма е властта, колкото по-голям е обхватът на работа, колкото по-голяма отговорност се дава на такъв човек, толкова по-голяма е опасността, в която се намира. Как възниква тази опасност? Защото те имат покварен нрав и нрава на антихрист, разбира се. Когато правят нещо, те се съсредоточават само върху това как да изпълнят задачата и да отбият номера. Не търсят принципите. Те не стигат до разбиране на Божиите намерения чрез процеса на изпълнение на дълга си, нито стигат до по-нататъшно разбиране или по-нататъшно схващане на истините принципи. Те не търсят принципите, нито изследват или преразглеждат покварата, която разкриват, неправилните възгледи, които възникват в тях, или грешните състояния, в които изпадат, докато изпълняват дълга си. Те се съсредоточават само върху външните практики, като обръщат внимание само на овладяването и снабдяването си с различните видове знания, които се изискват за техния дълг. Те вярват, че независимо от професията, която упражнява човек, знанието е над всичко, че ако притежават знания, ще станат силни и ще се утвърдят в дадена група, и че, независимо в коя група се намират, тези с високи нива на знания и висши академични степени имат висок статус. Например директорът на една болница обикновено е най-добрият във всички аспекти на професията и притежава най-силните технически умения, и такива хора мислят, че същото се отнася и до Божия дом. Правилен ли е този начин на разбиране на нещата? Не, не е. Това противоречи на твърдението: „Истината царува в Божия дом“. Такива хора вярват, че знанието царува в Божия дом, че който има знания и опит, който има достатъчно старшинство и достатъчно капитал, ще бъде утвърден в Божия дом и всеки трябва да го слуша. Не е ли погрешна тази гледна точка? Някои хора може несъзнателно да мислят и да действат по този начин. Те се стремят към това и може би един ден ще се натъкнат на препятствие. Защо може да се окажат в задънена улица? Може ли човек, който не обича и не се стреми към истината, който напълно пренебрегва истината, да разбере себе си? (Не.) И докато не разбират себе си, те са се въоръжили с много знания, платили са някаква цена за Божия дом и са направили някакъв принос — в какво са превърнали тези неща? Превърнали са ги в капитал. И какво е за тях този капитал? Това е запис на тяхното практикуване на истината, доказателство, че навлизат в истината реалност и разбират истината. В това са превърнали тези неща. В сърцето на всеки индивид разбирането на истината и навлизането в истината реалност се счита за добро и положително нещо. Разбира се, това е вярно и в очите на този тип хора. Жалко е обаче, че те са сбъркали знанието с истината. И все пак те все още се чувстват добре от тази грешка. Това е знак за опасност. Какъв тип човек би постъпил по този начин? Всички хора, които нямат духовно разбиране, биха постъпили по този начин, като несъзнателно тръгват по грешен път. И щом тръгнат по него, ти няма да можеш да ги върнеш обратно. Ако разговаряш с тях за истината, посочиш им състоянията им и ги разобличиш, те няма да разберат, няма да могат да свържат това със себе си. Това е сериозна липса на духовно разбиране. Такъв човек естествено се отнася към своите знания, преживявания и поуки като към истина. И щом приеме тези неща за истина, в крайна сметка ще възникне определена ситуация. Това е неизбежно. Да предположим, че Бог казва едно, а този тип човек казва друго — техните гледни точки със сигурност ще бъдат различни. И така, чия гледна точка ще сметне за правилна този тип човек? Той ще вярва, че собствената му гледна точка е правилна. И така, ще може ли тогава да се покори на Бог? (Не.) Какво ще направи? Ще се вкопчи в собствената си гледна точка и ще отрече казаното от Бог. По този начин не се ли отнася към себе си като към олицетворение на истината? (Да.) Той мисли, че, също като един будист, най-накрая е постигнал успех в своето духовно усъвършенстване. Докато отрича Бог, той кара другите да се отнасят към него като към Бог и мисли, че е станал олицетворение на истината. Колко абсурдно е това! Например, да кажем, че някой е особено вещ в определена област на знанието или в дадена сфера на работа. Като лаик в тази област, Аз му задавам въпроси, свързани с тази сфера, но когато го правя, той започва да се изтъква. Какъв тип човек е това? Кажете Ми, греша ли, като му задавам въпроси? (Не.) И така, защо му задавам въпроси? Защото някои въпроси са свързани с работа и професии и тъй като не ги разбирам, трябва да попитам някой друг. Освен това знам, че той има опит и разбира тези въпроси. Абсолютно правилно е да му задавам въпроси. Правилни ли са намерението и подходът Ми? (Да.) Не би трябвало да има нищо лошо в това, нали? И така, какъв е правилният начин, по който този човек трябва да се отнесе към този въпрос? Той трябва да Ми каже всичко, което разбира. И после как трябва да мисли за това? Кой е правилният начин да се мисли за това? Кой е грешният начин? Как би мислил за това един нормален, здравомислещ човек? Как би мислил за това някой с нрава на антихрист? Като чуят, че не разбирам, някои хора казват: „О, ти не разбираш! Не знаеш колко ни беше трудно да го направим! Не знаеш това и не го разбираш!“. Докато говорят, те започват да се изтъкват. И какво означава това изтъкване? Че има проблем. Тези хора обикновено са толкова изискани и благочестиви, но защо изведнъж започват да се изтъкват? (Те се смятат за истината, защото разбират малко знания и имат малко опит.) Точно така. Преди, когато другите са им задавали въпрос, те не са смятали, че е кой знае какво. Но когато Аз им задам въпрос, те си мислят: „Не си ли ти истината? Не трябва ли да разбираш всичко? Как може да не разбираш такова нещо? Ако ти не разбираш това, значи аз съм над теб“. Те искат да се изтъкнат малко. Не си ли мислят това? (Да.) Те не се чувстват почетени, а вместо това от тях избухва един вид сатанински нрав. Изведнъж те чувстват, че в края на краищата са толкова могъщи между земята и небесата! Не е ли това погрешно възприятие? Не са ли това глупаци? (Да.) И Аз така мисля. Само глупак би мислил по този начин. Не разбират ли те просто малко от тази област? Има много неща, които хората не знаят; те трябва да имат малко самосъзнание. Някои хора знаят малко за тъканите и могат до голяма степен да кажат вида на материала само като го докоснат. Ако го похвалите, като кажете: „Изглежда, че разбираш от тъкани“, той ще отговори: „Точно така. Вие нямаше да го знаете, тъй като не сте учили това. Аз съм го учил, аз съм по-голям експерт в това от вас. Не те гледам отвисоко, просто ти наистина трябва да учиш повече“. Не е ли това доста отблъскващо? Освен това има хора, които готвят малко и започват да се изтъкват колко много ястия могат да направят и колко много гозби могат да сготвят. Някои хора са работили като самоуки селски лекари за малко. Когато техен брат или сестра се разболеят леко и ги помолят да им направят масаж или да им направят акупунктура или вендузи, и попита дали това може да ги излекува, те отговарят: „Мислите ли, че това може да се лекува толкова лесно? Вие не разбирате. Всички ние в медицинската професия знаем, че човешкото тяло е сложно. Има тайни в божието сътворение на човека. Така че от обстоятелствата зависи дали може да се използва акупунктура или вендузи“. В действителност и те знаят много малко. Не са в състояние да обяснят ясно никакво медицинско състояние, нито да лекуват много болести. Въпреки това, за да си спестят срама, те все още си придават важност, преструват се и се държат като експерти. Проявленията на тези различни типове хора показват, че всички покварени хора имат нрава на Сатана и нрава на антихрист. И все пак има дори по-сериозни случаи, в които хората се маскират и се преструват до самия край. Независимо дали другите ги хвалят, те таят мрачна мисъл дълбоко в себе си. Каква е тази мисъл? „Никога няма да позволя на никого да узнае истинската ми идентичност и истинските ми способности“. Например, ако са само селски фелдшери, те винаги се опитват да накарат другите да мислят, че са известни лекари, като никога не искат някой да знае, че са селски фелдшери, нито дали действително могат да лекуват болести. Те се страхуват другите хора да узнаят истината за тяхното положение. И до каква степен се опаковат? До такава степен, че всеки, който влиза в контакт с тях, си мисли, че те никога не правят грешки и че са лишени от всякакви недостатъци; че са вещи във всичко, което са научили, и могат да направят всичко, от което другите се нуждаят. Ако другите ги попитат дали могат да готвят, те ще кажат, че могат. Когато ги попитат дали могат да приготвят банкет „Манчу-Хан“, макар и да си мислят: „Не мога да направя това“, те ще отговорят: „Да!“, когато ги попитат отново. И все пак, когато ги помолят да го направят, те ще си измислят извинение, за да откажат. Не е ли това измама? Те се преструват, че знаят всичко, че могат да направят всичко, че са способни на всичко — не са ли глупаци? Но независимо дали са глупаци, или имат малко заложби, някои способности или дарби, кое е единственото общо нещо между антихристите? Това е желанието им да се преструват, че разбират всичко, да се преструват, че са истината. Макар да не твърдят директно, че са истината, те искат да се преструват, че са реалността на всички положителни неща, че могат да направят всичко. Не се ли подразбира тогава, че те са олицетворението на истината? Те вярват, че са олицетворението на истината, че всичко, което казват, е правилно, че е истината.

Има някои хора, на които Горното възлага специална задача. Като научават за това, те си мислят: „Тази задача ми беше поверена от горното, следователно властта ми стана по-голяма. Сега ще имам възможност да демонстрирам своите таланти и власт. Ще накарам тези под мен да видят колко съм страховит“. Когато общуват с братята и сестрите, те им заповядват с думите: „Идете и свършете това!“. Когато ги попитат как да го направят, те казват: „Ще го направиш ли, или не? Ако не, ще ти дам да се разбереш! Това е заповед от горното. Можеш ли да си позволиш да го оскърбиш, като го забавяш? Когато горното потърси отговорност, кой може да си позволи да понесе тази отговорност?“. Братята и сестрите отговарят: „Ние просто искаме да разберем това и да потърсим принципи за извършването му, а не да действаме хаотично и да прилагаме какъвто подход сметнем за добре. Всичко трябва да се прави според принципите. Независимо от въпроса или колко спешен или важен може да е той; независимо кой го поверява, придържането към принципите е неизменна истина. Това е наш дълг и ние трябва да бъдем отговорни. Търсенето на принципи е това, което Бог изисква от нас. Ние търсим и искаме разяснение с отговорно отношение. В това няма нищо лошо. Трябва да ни изясниш този въпрос“. Но те отговарят: „Какво има да се говори по този въпрос? Може ли това, което горното е казало, да е грешно? Побързайте и го свършете!“. На което братята и сестрите отговарят: „Тъй като Горното е казало така, ние със сигурност ще го направим незабавно. Но можеш ли да ни кажеш ясно как трябва да се направи? Има ли някакви конкретни правила или инструкции?“. Те казват: „Правете, както сметнете за добре. Инструкциите от горното не бяха толкова подробни. Разберете го сами!“. Какъв вид човек е това? Нека за момента да забравим за неговия мотив или първопричина да прави така; вместо това, нека първо да разгледаме неговия нрав. Добър ли е този негов подход? (Не.) Как би могъл да измисли такъв подход? Нормален ли е този подход? (Не, не е.) Не е нормален. Това проблем с психическото му състояние ли е, или с нрава му? (Проблем с нрава му.) Точно така, нравът му е проблематичен. Има един израз, „чакам удобния момент“. Това означава, че в миналото той никога не е имал подходящата възможност да надгради властта си, но сега, когато такава възможност се е появила, той ще я сграбчи и ще я използва като претекст, за да действа. Що за нрав е това? Независимо какъв дълг получаваш от Горното, принципите на твоите действия не могат да се променят. Когато Горното ти поверява работа или задача, това е просто поръчение, поверено на теб. Също така е твой дълг да го изпълниш. Въпреки това, след като получиш поръчение от Горното и поемеш работата, можеш ли тогава да твърдиш, че си пълномощен посланик и експерт по истината? Сега имаш ли властта да командваш другите и да правиш каквото си пожелаеш? Позволено ли ти е просто да следваш собствените си наклонности, като действаш както ти е угодно според собствените си предпочитания и по свой собствен начин? Има ли някаква разлика между това Горното директно да ти повери да направиш нещо и да изпълняваш обичайния си дълг, както обикновено? Няма разлика; и двете са твой дълг. Тъй като и двете са твой дълг, променили ли са се принципите за вършене на нещата? Не, не са. Следователно, независимо откъде получаваш своя дълг, същността и природата му са едни и същи. Какво имам предвид с това? Означава, че трябва да действаш според принципите, независимо какъв дълг изпълняваш. Не означава, че само защото Горното директно ти е поверило да направиш нещо, можеш да го вършиш както си поискаш и че всичко, което правиш, ще бъде правилно и оправдано. Дори да имаш някои способности, можеш ли да се отклониш от пътя на търсене на истините принципи? Ти все още си покварено човешко същество. Не си станал бог; не си в специална група. Ти си все още ти и винаги ще бъдеш човек. В Библията има много хора, които са били лично призовани от Бог: Моисей, Ной, Авраам, Йов и много други. Има и много хора, които са говорили с Бог. Нито един от тези хора обаче не е вярвал, че е специална фигура или член на специална група. Някои сред тези хора лично са видели Бог да се явява в огнени пламъци, други са чули Божието слово със собствените си уши, някои са чули пратеници да предават Божиите слова, докато други лично са получили Божиите изпитания. И имало ли е сред тях някой, когото Бог е смятал за различен от обикновените хора? (Не.) Не. Бог не го вижда по този начин. Но ако ти го разбираш по този начин и винаги се възприемаш като специална фигура, какъв нрав имаш? (Нрав на антихрист.) Наистина е нрав на антихрист, което е ужасяващо! Дори ако Бог е положил ръцете Си върху главата ти и ти е дал силата да извършваш чудеса, подкрепени от божествена сила, или да изпълняваш определени задачи, ти винаги ще останеш човек; не би могъл да станеш олицетворение на истината. Какво означава това? Означава, че никога няма да имаш право да използваш името на Бог, за да се противопоставяш на истината и да действаш, както ти е угодно — това е поведението на архангела. Понякога Бог използва специални методи или специални канали, за да повери на определени хора да вършат специални неща, да извършват специална работа или да предават специални събития или задачи. Това е така, защото Бог вярва, че тези хора са способни да поемат такава работа, че могат да завършат работата, която Бог им е поверил, че са достойни за доверието на Бог — и нищо повече. Дори да им е било лично поверено от Самия Бог, да са чули словата от устата на Бог или да са говорили с Бог, те няма да станат нещо по-различно от обикновен човек, нито ще бъдат издигнати от обикновено сътворено същество до уникално или по-висше сътворено същество. Това никога няма да се случи. Следователно, сред човечеството, в Божия дом, независимо колко специални могат да бъдат талантите, идентичността, статусът, опитът на даден човек или поуките, които той си е взел, и други подобни неща, този човек не може да се превърне в олицетворение на истината. Ако някой така невъздържано се преструва на такъв, тогава този човек несъмнено е антихрист. Макар някои хора понякога да разкриват такъв нрав, те все още могат да приемат истината и да се покаят. Такива хора имат нрава на антихрист и вървят по пътя на антихриста; те все още имат надежда да бъдат спасени. Въпреки това, ако някой постоянно се преструва, че е олицетворение на истината, продължава да вярва, че е прав, и отказва да се покае, тогава той е истински антихрист. Всеки, който е антихрист, няма да приеме и частица от истината. Дори да бъде разкрит и отстранен, той пак не може да опознае себе си, нито може да изпита истинско разкаяние. Някои водачи и работници имат само нрава на антихрист. Принципите, според които действат, и пътищата, които избират, са същите като на антихриста. На тях също им липсва рационалност и не разбират истината, не са наясно с природата на своите действия и последствията от тях и действат безразсъдно. Това, което ги отличава обаче е, че някои от тях все още могат да приемат част от това, което казвам. Моите думи все още могат да ги подтикнат и да им послужат като предупреждение. Въпреки че имат нрава на антихрист, те все още могат да приемат част от истината, могат да приемат известно кастрене, могат да изпитат истинско разкаяние и да се покаят до известна степен. Това ги отличава от антихристите. Това са хора, които имат само нрава на антихрист. Има общо между това да имаш природата същност на антихрист и да имаш нрава на антихрист. Те са по същество едни и същи, като общата черта между антихриста и някой с нрава на антихрист е, че и двамата имат нрав на антихрист. Въпреки това някои от тези хора могат да приемат истината и да покажат истинско разкаяние. Такъв човек не е антихрист, а по-скоро е някой с нрава на антихрист. Това е разликата между антихриста и тези с нрава на антихрист. Всеки, който не може да приеме дори частица от истината и му липсва истинско разкаяние, е истински антихрист. Всеки, който може да приеме истината и има истинско разкаяние, е някой с нрава на антихрист и може да бъде спасен. Трябва да можете ясно да различавате тези два типа хора и да не ги окачествявате на сляпо. Вие от кой тип сте? Някои хора може да кажат: „Защо се чувствам сякаш съм същият като антихрист? Не изглежда да има някаква разлика“. Това усещане е точно, няма очевидна разлика. Ако можеш да приемеш истината и да покажеш истинско разкаяние, тогава това е единствената разлика; това е и разлика по отношение на човешката природа. Тоест антихристът е зъл човек. Човек с нрава на антихрист, от друга страна, не е зъл човек; той просто има покварен нрав. Това е единствената разлика. Няма разлика в техния покварен нрав, всички те са еднакви в това отношение, това е обща черта, която всички споделят. Различните състояния на поквареното човечество, разобличени от Божиите слова, са напълно точни и не се отклоняват и на йота от реалността. Когато Божиите избраници четат Божиите слова, всички те се чувстват по същия начин, всички споделят едно и също разбиране, като се различават само по дълбочината на своите преживявания. Всички те признават собствената си надменност и липса на разум. Всички те са способни да осъзнаят, че имат твърде много видове покварен нрав, че покварата на човечеството от Сатана е проникнала твърде дълбоко и че не е лесно за Бог да спаси човечеството. Макар да е казано толкова много, все още има какво да се каже. Всички те признават, че човечеството е бедно и жалко, сляпо и невежо. Всички те са наясно, че Сатана е този, който е покварил човечеството твърде дълбоко, че първопричината за покварата и нечестивостта на човечеството се крие в покварата и контрола на Сатана над човечеството. След като беше покварено от Сатана, човечеството се зарази с отровата на Сатана, като по този начин разви нрава на Сатана и изгуби рационалността, съвестта и разума на нормалните човешки същества. На хората им липсваше способността да различават правилното от грешното. Ако Бог не беше установил закони за човечеството, хората нямаше да знаят дали е правилно или грешно да ударят или да убият някого, или да крадат, или да бъдат развратни. Те биха вярвали, че действията им са оправдани и че трябва да действат по такъв начин. Въпреки това, след като Бог обнародва закони и заповеди, хората осъзнаха, че вършенето на тези неща е грях. Тяхната рационалност стана малко по-нормална. Разбира се, това беше само най-повърхностното ниво на рационалност, която естествено щеше да се задълбочи, след като разберат истината. Сега, ако хората са способни да разберат по-добре различни истини, да опознаят себе си, да намерят правилното си място и точно да измерят степента на собствените си заложби, възприятие и способност да възприемат истината, и ако също така са способни да използват истината като критерий и да разчитат на Божиите слова, за да разберат такива неща като кои от различните нагласи, които покварените човешки същества имат към Бог, са положителни и кои не са, и кои са представи и фантазии, и кои са в съгласие с истината, тогава тяхната рационалност ще стане още по-нормална. Следователно само истината може да даде на хората нов живот. Въпреки това, ако се въоръжаваш със знания, наблягаш на определени практики и винаги се изтъкваш, винаги гледаш да се покажеш и винаги парадираш с това малко тривиално и незначително знание или учение и не се стремиш към истината, ще можеш ли да придобиеш този нов живот? Не, това би било самозаблуда. Не само че няма да го придобиеш, но и ще загубиш възможността за спасение, а това е много опасно!

Всеки от вас е слушал много проповеди за истината и сега повече или по-малко имате известна проницателност за различни видове хора. Въпреки че можете да разпознавате зли хора и лоши хора, все още не можете да разпознавате лъжеводачи и антихристи. Сега Божият дом постепенно изчиства от църквата всички онези, които не приемат и най-малката частица от истината, които все още действат безразсъдно и смущават и прекъсват работата на Божия дом. Това показва, че Божието дело е достигнало този етап и Божиите избраници започват да се пробуждат. Когато в миналото влизах в контакт с определени хора, винаги усещах, че от тях се излъчва някаква „миризма“. Каква миризма? Беше точно като миризмата на диви зверове и свирепи животни, които наежват козината си и вият, преди човек дори да се доближи до тях. Човешките същества също проявяват определени видове поведение, подобно на животните. Как възникват тези видове поведение? Те идват от покварения сатанински нрав, който хората притежават. Какво имам предвид под „миризма“? Имам предвид, че не виждаш искреност, когато погледнеш в очите им; вместо това се сблъскваш с празен, блуждаещ поглед. Те чувстват, че не са способни да те преценят и затова очите им блуждаят, когато те гледат. Не можеш да откриеш и никаква откровеност в думите, които изричат, защото дълбоко в себе си те нямат такава. Какво имам предвид, когато казвам, че нямат откровеност? Имам предвид, че независимо с кого общуват, дълбоко в тях има защитна бариера. Можеш да усетиш тази защитна бариера по погледа в очите им, тона на гласа им и начина им на говорене. Това е видът миризма, която имат; тя създава усещането, че макар да са чули много проповеди, те все още не разбират истината, нито са поели по пътя на спасението. Независимо как разговаряш с тях за истината или разобличаваш покварения нрав на човечеството; без значение колко искрено се отнасяш към тях, предоставяш им ресурс, пасеш ги или им помагаш, няма да спечелиш искрено отношение от тях. И така, какво се крие в тях? Резервираност, съмнение — това са най-често срещаните. Освен това има и вид самозащита и желание винаги да бъдат високо ценени. Следователно техните думи, погледът в очите им, израженията на лицата им, всички те разкриват нещо доста неестествено. Тоест това, което възприемаш от очите и израженията им, е различно от това, което мислят дълбоко в себе си. Накратко, независимо дали човек е плах, предпазлив, или има вътрешни трудности, ако не можеш да видиш неговата откровеност, това не би ли било проблематично? (Да.) Наистина, това е проблем. И така, как можем да разберем? Можем да разберем от тяхното поведение или начина, по който говорят. Те не казват това, което им е на ума; по-скоро избират думи, които смятат за подходящи, и разговарят с теб за неща, които вече са обмислили. Това е тактика за самозащита на невярващите. Винаги, когато им се случи нещо, те първо настръхват като таралеж, защитавайки се. Тяхната ситуация, техните способности и таланти, грешките, които са направили, тяхното объркване — дори тяхната измама и лицемерие — всичко е обвито в бодлите им, скрито от погледа на външния свят, скрито дори от Моя поглед. Те полагат големи усилия, за да се прикрият и опаковат, а също и да се защитят. Откъде идват тези неща? Човечеството е придобило тези неща, след като е било покварено от Сатана. В началото, след като Бог създаде Адам и Ева, Той ги поведе да живеят в Едемската градина. Каза им кои плодове от кои дървета могат да ядат и кои не. Те бяха голи и не се срамуваха пред Бог. И какво мислеха за това? Те мислеха, че така ги е създал Бог, че имат онова, което Бог им е дал, и че не е необходимо да се крият от Бог — никога не са мислили да правят това. Затова, независимо как се явяваха пред Бог, те винаги бяха с открито сърце. Можеше да се види искреност в очите им. Те нямаха защити или предпазни стени срещу Бог дълбоко в сърцата си. Нямаше нужда да се защитават пред Бог, защото дълбоко в сърцата си знаеха, че Бог не представлява заплаха за тях; те бяха в абсолютна безопасност. Бог само щеше да ги защитава, да ги обича и да ги цени. Бог никога нямаше да им навреди. Дълбоко в тях това беше тяхната най-основна и твърда мисъл. Но кога започна да се променя това? (Когато изядоха от плода на дървото за познаване на доброто и злото.) Яденето от дървото за познаване на доброто и злото всъщност е символично. То означава, че като се започне от момента, в който Сатана за пръв път примами Ева, те бяха лека-полека примамвани от Сатана, като извършваха грехове, правеха грешни неща и вървяха по грешен път. Тогава отровата на Сатана влезе в тях. Скоро след това, преди идването на Бог, те често се криеха от Бог, като не искаха да ги намери. Защо им е да правят това? Те се чувстваха отдалечени от Бог. И как се появи това разстояние? Защото имаха нещо различно вътре в себе си. Сатана им даде определени мисли и възгледи, даде им вид живот, като ги накара да се съмняват и да се пазят от Бог. Тогава те веднага започнаха да се чудят дали Бог ще им се смее, като ги види голи. Откъде дойде тази идея? (От Сатана.) Защо не мислеха по този начин, преди Сатана да ги примами? По онова време те притежаваха най-първичния живот, даден от Бог. Те не се страхуваха, че Бог ще им се смее, нито имаха такива мисли. Но след като бяха примамени от Сатана, всичко започна да се променя. Първо, те си помислиха: „Ние не носим нищо. Няма ли Бог да ни се смее? Означава ли това, че нямаме срам?“. В умовете им възникнаха редица въпроси. И щом тези мисли възникнаха, те не можеха да не се скрият от Бог. Със сигурност си мислеха: „Кога идва Бог? Ако Бог дойде, какво да правя? Трябва бързо да се скрия!“. Те чувстваха необходимостта винаги да се крият. Това покварен нрав ли е? (Да.) Изкушението на Сатана е в основата на този покварен нрав. Когато се пазят и се крият от Бог, щяха ли все още да се доверяват на Бог в сърцата си? Щяха ли все така да разчитат на Него? (Не.) И така, какво остана? (Резервираност.) Единствените неща, които останаха, бяха предпазливост и подозрение, както и отдалечаване, страх и съмнение — всички те дойдоха. Те дори си мислеха: „Ще ни навреди ли Бог? Ние сме голи и нямаме с какво да се защитим. Може ли Бог да ни удари? Може ли да ни убие?“. Никога не им е хрумвало, че животът им е даден от Бог и Той със сигурност не би ги убил без сериозна причина. Умовете им бяха замъглени, те бяха станали объркани. Покварата на човечеството от Сатана продължава и до днес; отношението на човечеството към Бог може да се види в очите на хората и никога не се е променяло. Искреността я няма; истинската вяра, доверие и разчитане на Бог ги няма. Къде се крие коренът на това? (В покварата на Сатана.) Точно така, крие се в покварата на Сатана. Сатана е навредил ужасно на човечеството! Въпреки че хората може да мислят, че времето преди Сатана да поквари човечеството е било доста добро, в действителност, в сравнение с времето след като са били спасени и са разбрали истината и са познали Бог, нещата тогава все още не са били толкова добри, колкото са след като са спасени. Ако можехте да избирате, кой от тези сценарии бихте избрали? (Времето след спасението.) Всъщност не е уместно хората да избират нито едното, нито другото; хората не могат да избират. Това е повелено от Бог, това е съдбата на човечеството. Преди да бъдат покварени от Сатана, въпреки че хората имаха доверие и разчитаха на Бог, първите хора не разбираха истината и не знаеха кой е Бог. Днес хората поне имат представа за това; те знаят, че човечеството идва от Бог, че са сътворени същества и Бог е техният Създател. Те знаят, че Бог контролира всичко. Но хората по онова време не са разбирали тези неща. Те са били доста прости, което означава, че не са се страхували Бог да ги види или да им се смее и са се обръщали към Бог за всичко. Вярванията им са били толкова прости. Но знаели ли са кой е Бог? Не. Следователно цялото дело, което Бог е извършил, има дълбока стойност и голямо значение за човечеството. То цялото е добро. Когато говорим за историята на бунтарството на човечеството срещу Бог, чувствате ли се доста тъжни? Някогашната дълбока връзка между човечеството и Бог е станала толкова далечна. Бог искрено защитава и обича човечеството, но хората се съмняват в Бог, те се крият и се отдалечават от Бог, дори гледат на Бог като на враг. Наистина е много тъжно да се каже това. Но можем да насочим омразата си само към Сатана. Сатана е този, който е покварил човечеството толкова ужасно. Въпреки че Сатана е покварил човечеството до такава степен, Бог има начин да спаси човечеството. Независимо как Сатана смущава, това няма да повлияе на Божието дело за спасяване на човечеството. Това е Божието всемогъщество, Божията власт.

Антихристите се преструват, че са олицетворение на истината, след като са придобили малко преживявания и знания и си вземат някои поуки. Общението ни по тази тема беше горе-долу достатъчно. Каква информация придобихте от нея? Какви истини разбирате? (Не бива да ценим знанието.) Това е един аспект. Има ли други? (Човечеството никога не е истината и не бива да се преструва на Бог.) Да се преструваш на истината само по себе си не е положително нещо. Истината не е нещо, на което човек може да се преструва; тя е същността на Бог. Бог ти предоставя известна истина — и придобиването на малко истина вече е достатъчно добро. Но някои хора искат да станат олицетворение на истината. Това е невъзможно. Такива твърдения са напълно неоснователни. Освен това, ако хората искат да бъдат спасени чрез вяра в Бог, те трябва да се научат да постъпват по един уравновесен начин и да не преследват съвършенство. Макар и думата „съвършенство“ да съществува, идеята сътворените човешки същества да станат съвършени е несъстоятелна. Съвършенство може да се намери само в Бог. Кой сред човешките същества, които са пълни с поквара, е съвършен? Всичко, което Бог създава, е безупречно. Това наричаме „съвършенство“. Помислете за рибите в морето, птиците в небето, пернатите и зверовете, които бродят по земята — всички те са съвършени. Можете ли да намерите някое, което не е добро? След това е биологичната верига, образувана от всички живи същества — колко е съвършена! Покварените човешки същества могат само да причиняват разрушение, правейки я несъвършена, с недостатъци и непълна. Колко егоистично и достойно за презрение! Всичко, което Бог създава, е добро. Листата на дърветата са във всякакви форми, животните, големи и малки, са във всякакви форми, всяко със своя собствена функция. Бог е твърде внимателен към човечеството, но човечеството, бидейки покварено от Сатана, не успя да управлява всички неща. Вместо това човечеството е съсипало нещата и е пропиляло ревностното и грижовно намерение на Бог. Човешките същества не са оценили всичко това; по-скоро те енергично го съсипаха, като разхищаваха и унищожаваха всички ресурси до краен предел. И какъв е резултатът от това? Какъв е крайният изход? Те жънат това, което са посели! Околната среда е унищожена, хранителната верига е нарушена, въздухът е мръсен и водата е замърсена. Не е останала естествена храна; няма дори чиста вода за пиене. Следователно понятието „съвършенство“ не съществува сред човешките същества, покварени от Сатана. Всеки човек, който под знамето на стремежа към истината твърди, че е съвършен или че се стреми към съвършенство, прави твърдение, което не издържа на критика — това е измамна, подвеждаща лъжа. И все пак такива покварени човешки същества желаят да се преструват, че са олицетворение на истината! Те са извършили толкова много лоши неща, но все още смятат, че могат да се преструват, че са олицетворение на истината! Не означава ли това, че тяхната сатанинска природа е непроменима? (Да.) Да нямаш никаква истина, но все пак да желаеш да се преструваш, че си олицетворение на истината, колко безсрамен е родът на Сатана!

20 ноември 2019 г.