Какво отношение заемат някои хора, щом чуят, че някой възнамерява да се намеси в работата им и да я надзирава? „Надзор бива. Приемам надзора. Да се разпитва също е добре, но ако наистина ме надзираваш, работата ми в никакъв случай няма да напредне. Ръцете ми ще бъдат вързани. Ако ти винаги имаш последната дума и ме превърнеш в изпълнител, няма да мога да работя. „Двама царе в едно царство не може“. Това не е ли теория? Това е теория на антихристите. Какъв нрав има човек, който казва това? Не е ли нравът на антихрист? Какво означава „двама царе в едно царство не може“? Те дори не приемат разпитванията на Горното. Ако Горното не разпитваше, действията ти тогава нямаше ли да нарушават истината? Щеше ли да направиш нещо нередно заради това, че те разпитват? Щеше ли Горното да обърка работата ти? Кажете Ми, дали Горното дава напътствия за работата, разпитва за нея и я надзирава, за да бъде свършена по-добре, или за да е по-зле? (По-добре.) Тогава защо някои хора не приемат тези подобрени резултати? (Управлявани са от нрава на антихрист.) Точно така. Това е техният нрав на антихрист — по-силен е от тях. Щом някой разпитва за работата, за която отговарят, това ги разстройва. Те смятат, че интересите им ще бъдат разпределени на други, както и техният статус и власт. Затова им става некомфортно. Те чувстват, че плановете и процедурите им са били объркани. И това устройва ли ги? Ако Горното повиши някого и го накара да си сътрудничи с тях, те си мислят: „Нямах планове да използвам този човек, но горното настоява, че е добър, и го повиши. Това не ме кара да се чувствам добре. Как ще си сътрудничим? Ако горното го използва, аз просто ще се откажа!“. Така казват на глас, но дали в действителност ще могат да се откажат от статуса си? Няма да го направят — това, което правят, е да се противопоставят. Щяха ли да се съгласят някой да върши работа, която застрашава статуса им, не ги изтъква, която саботира настоящото им положение? Не, нямаше. Когато например Горното повиши или освободи някого, какво си мислят те? „Какъв шамар по лицето! Дори не се допитаха до мен. Като оставим всичко друго настрана, аз все пак съм водач — защо не ми казват нищо предварително? Сякаш изобщо нямам значение!“. Кой си ти всъщност? Това твоя работа ли е? Първо, това не е твоя територия, и второ, тези хора не следват теб, та защо трябва да си толкова важен за тях? Това съгласно истината ли е? Коя истина? В повишаването или освобождаването на даден човек от Горното има принципи. Защо Горното повишава някого? Защото е нужен за работата. Защо Горното освобождава някого? Защото работата вече не се нуждае от него — той не може да я върши. Ако ти не ги освободиш и дори не позволяваш на Горното да го направи, не се ли държиш напълно неразумно? (Да.) Някои казват: „Горното да освободи някого — какъв позор е това за мен. Ако възнамеряват да освободят някого, трябва да ми кажат насаме и аз ще го направя. Това е моя работа; част е от това, което се пада на мен. Ако аз ги освободя, това ще покаже на всички колко съм схватлив, що се отнася до хората, и че мога да върша практическа работа. Каква чест би било това!“. Вие така ли мислите? Някои хора искат доброто име и гордостта и дават подобни оправдания. Ще мине ли този номер? Има ли смисъл в това? От една страна, Божият дом върши делото си в съответствие с истините принципи; от друга, работи според обстоятелствата такива, каквито са. Няма такова нещо като прескачане на йерархично ниво, особено когато става въпрос за повишенията и освобождаванията от Горното или за техните напътствия и указания за някой работен проект — в такива случаи още по-малко става въпрос за прескачане на йерархично ниво. И така, защо антихристът търси тези „недостатъци“? Едно е сигурно: той не разбира истината, затова оценява делото на Божия дом с човешкия си ум и с процедурите, които съществуват в света. Освен това основната му цел си остава самосъхранението и трябва да запази гордостта си. Той е ласкателен и хитър във всичко, което прави; не може да позволи на по-нисшестоящите хора да видят, че има някакви недостатъци или слабости. До каква степен ще поддържа това впечатление? Дотолкова, че другите да го виждат като безупречен, без никаква поквара или недостатъци. Другите ще смятат за уместно Горното да го използва и братята и сестрите да го избират — той е съвършен човек. Не му ли се иска нещата да стоят точно така? Не е ли това нрав на антихрист? (Да.) Да, това е нрав на антихрист.

Нашето общение преди малко беше посветено на един от основните модели на поведение на антихристите — те забраняват на другите да се намесват, да ги разпитват или да ги надзирават в работата им. Каквито и подредби да направи Божият дом, за да проследи работата им, да научи повече за нея или да я надзирава, те ще използват всякакъв вид техники, за да ги осуетят и отхвърлят. Например, когато Горното възложи проект на няколко човека, минава известно време без никакъв напредък. Те не съобщават на Горното дали работят по него, как върви той или дали в хода му има някакви трудности или проблеми. Не дават никаква обратна връзка. Част от работата е спешна и не може да бъде отлагана, но те се разтакават, протакат я дълго време, без да я завършат. Тогава Горното трябва да отправи запитвания. Когато Горното прави това, тези хора намират запитванията за непоносимо смущаващи и дълбоко в себе си се съпротивляват: „Минаха само десетина дни, откакто ми възложиха тази работа. Дори още не съм се ориентирал в обстановката, а Горното вече разпитва. Изискванията му към хората са твърде високи!“. Ето на, търсят недостатъци в разпитванията. Какъв е проблемът тук? Кажете Ми, не е ли съвсем нормално Горното да разпитва? Отчасти това е заради желанието да научи повече за състоянието на напредъка на работата, както и какви трудности остават за преодоляване. Към това се прибавя и желанието да научи повече за заложбите на хората, на които е възложена тази работа, и дали те действително ще могат да разрешат проблемите и да свършат добре задачата. Горното иска да знае фактите такива, каквито са, и в повечето случаи разпитва при такива обстоятелства. Не е ли това нещо, което трябва да направи? Горното се безпокои, че не знаеш как да разрешаваш проблеми и не можеш да се справиш със задачата. Затова отправя запитвания. Някои хора се съпротивляват доста на подобни запитвания и изпитват неприязън към тях. Те не желаят да позволят на хората да разпитват, а когато това се случи, се съпротивляват и имат опасения, като постоянно размишляват: „Защо винаги отправят запитвания и искат да знаят повече? Дали е затова, че ми нямат доверие и ме гледат отвисоко? Ако не ми се доверяват, значи не трябва да ме използват!“. Те никога не разбират разпитванията и надзора на Горното, а им се съпротивляват. Имат ли разум такива хора? Защо не разрешават на Горното да отправя запитвания и да ги надзирава? Защо освен това се съпротивляват и се противопоставят? Какъв е проблемът тук? Те не се интересуват дали изпълнението на дълга им е ефективно, или дали ще попречи на напредъка на работата. Те не търсят истините принципи, когато изпълняват дълга си, а правят каквото си искат. Те не се замислят за резултатите или ефективността на работата и изобщо не се замислят за интересите на Божия дом, а още по-малко за намеренията и изискванията на Бог. Мисленето им е следното: „Имам си свои собствени начини и обичайни действия за изпълнение на дълга си. Не изисквайте твърде много от мен или не изисквайте твърде много подробности за нещата. Напълно достатъчно е, че мога да изпълнявам дълга си. Не мога да се изморявам твърде много или да страдам твърде много“. Те не разбират запитванията и опитите на Горното да научи повече за работата им. Какво липсва в това тяхно неразбиране? Дали не им липсва покорство? Дали не им липсва чувство за отговорност? Преданост? Ако бяха наистина отговорни и предани в изпълнението на дълга си, щяха ли да отхвърлят разпитванията на Горното за тяхната работа? (Не.) Щяха да са способни да разберат. Ако наистина не могат да разберат, има само една вероятност: че възприемат дълга си като своя порфесия и препитание и се възползват от него, че считат дълга, който изпълняват, за условие и разменна монета, срещу която да получават награда през цялото време. Те просто ще свършат малко показна работа, за да се оправят с Горното, без да се опитват да приемат Божието поръчение като свой дълг и задължение. Затова когато Горното отправя разпитвания за работата им или я надзирава, умът им влиза в режим на отпор и съпротива. Не е ли така? (Така е.) Откъде идва този проблем? Каква е неговата същност? Тя се състои в това, че отношението им към работния проект е погрешно. Мислят само за своето плътско спокойствие и удобство, за собствения си статус и гордост, вместо да мислят за ефективността на работата и за интересите на Божия дом. Изобщо не се стремят да действат съгласно истините принципи. Ако наистина имаше малко съвест и разум, щеше да може да разбере разпитванията и надзора на Горното. Щеше да е способен да каже от сърце: „Добре е, че Горното разпитва. В противен случай винаги щях да се ръководя от собствената си воля, а това щеше да попречи на ефективността на работата или дори да я провали. Горното разговаря и извършва проверки, и то наистина е разрешило реални проблеми — това е страхотно!“. Това щеше да покаже, че е отговорен човек. Той се страхува, че ако поеме работата сам, ако се случи грешка или пропуск и това причини загуба на работата на Божия дом, която няма да има как да бъде поправена, това ще бъде отговорност, която не би могъл да понесе. Не е ли това чувство за отговорност? (Да, така е.) Това е чувство за отговорност и е знак, че той реализира своята преданост. Какво се случва в умовете на хората, които не позволяват на другите да разпитват за работата им? „Щом тази работа е възложена на мен, значи си е моя работа. Аз решавам за собствените си дела; не ми е нужно някой друг да се намесва!“. Те обмислят нещата сами и правят каквото си искат, както им диктува характерът им. Те правят всичко, което ще им е от полза, и на никого не е позволено да пита за нещо — на никого не е позволено да знае истинското състояние на нещата. Ако ги попиташ: „Как върви онази задача?“, те ще кажат: „Чакай“. Ако след това попиташ: „Как напредва?“, те ще кажат: „Почти е готово“. Каквото и да ги попиташ, ще отвърнат само с една-две думи. Ще изстрелват само по няколко думи наведнъж и нищо повече — няма да предложат нито едно точно, конкретно изречение. Не намирате ли за отвратително да говорите с такива хора? Очевидно е, че не искат да ти кажат нищо повече. Ако зададеш още въпроси, те стават нетърпеливи: „Продължаваш да питаш за тази дреболия, сякаш не мога да свърша нещата — сякаш не ставам за тази работа!“. Те просто не са склонни да позволят на хората да задават въпроси. А ако продължиш да ги разпитваш, те ще кажат: „За какъв ме взимаш, за някакво магаре или кон, които да командваш? Ако не ми вярваш, не ме използвай; ако ме използваш, трябва да ми вярваш — а да ми вярваш означава, че не бива винаги да разпитваш!“. Това е отношението, което имат. Дали те се отнасят към задачата като към дълг, който е техен да изпълняват? (Не.) Антихристите не се отнасят към работата като към свой дълг, а като към разменна монета, с която да получат благословии и награда. Те се задоволяват просто да полагат труд, който биха искали да разменят за благословии. Ето защо работят с нехайно отношение. Те не искат другите да се намесват в работата им, отчасти за да запазят достойнството и гордостта си. Те вярват, че дългът, който изпълняват, и работата, която вършат, им принадлежат лично, че са техни лични дела. Ето защо не позволяват на другите да се намесват. Другата причина е, че ако свършат работата добре, могат да си припишат заслугата за нея и да поискат да бъдат възнаградени. Ако някой се намеси, заслугата вече няма да е само тяхна. Те се страхуват другите да не им отмъкнат заслугата. Ето защо те категорично няма да се съгласят други да се намесват в работата им. Такива хора като антихристите не са ли егоистични и подли? Какъвто и дълг да изпълняват, все едно се занимават с личните си дела. Те няма да позволят на другите да се намесват или да участват, независимо как върви, когато правят нещо сами. Ако свършат нещото добре, ще позволят заслугата да бъде само тяхна, за да не позволят на някой друг да претендира за дял от заслугата и за резултатите от работата. Това не е ли проблем? Какъв нрав е това? Това е сатанински нрав. Когато Сатана прави нещо, той не допуска ничие вмешателство, иска да има последната дума във всичко, което прави, и да контролира всичко, и никой няма право да надзирава или да разпитва. Още по-недопустимо е някой да пречи или да се меси. Така действа антихристът; каквото и да прави, никой няма право да прави никакви запитвания, и както и да действа зад кулисите, никой няма право да се намесва. Такова е поведението на антихриста. Той се държи така, от една страна, защото има изключително надменен нрав, а от друга — защото е напълно лишен от разум. У него няма капка покорство и той не позволява на никого да го надзирава или да проучва работата му. Това наистина са действия на демон, които напълно се различават от тези на нормалния човек. Всеки, който върши някаква работа, се нуждае от сътрудничеството на други хора, от тяхната помощ, предложения и съдействие, и дори и някой да надзирава и следи работата, това не е лошо, напротив — необходимо е. Ако случайно се появят грешки в някаква част от работата и наблюдаващите ги установят и поправят навреме, с което избегнат загуби за работата, не е ли това голяма помощ? И така, когато умните хора вършат нещо, те обичат другите да ги надзирават, наблюдават и разпитват. Ако все пак случайно се получи грешка и тези хора са в състояние да я посочат, а грешката може да се поправи бързо, не е ли това желаният резултат? Всеки на този свят се нуждае от помощта на другите. Само хората с аутизъм или депресия обичат да са сами и да не контактуват и общуват с други хора. Когато някой страда от аутизъм или депресия, той вече не е нормален. Той вече не може да се контролира. Ако умът и разумът на хората са нормални, но те просто не желаят да общуват с другите и не искат те да знаят какво правят, ако искат да правят нещата тайно, насаме, и да действат зад кулисите, и не слушат никого за нищо, то тези хора са антихристи — не е ли така? Те са антихристи.

Веднъж, когато видях водача на една църква, го попитах как върви изпълнението на дълга на братята и сестрите. Попитах: „Има ли някой в църквата в момента, който смущава църковния живот?“. Можеш ли да познаеш какво каза той? „Добре са нещата, добре са“. Попитах: „Как сестра еди-коя си изпълнява дълга си?“. Той каза: „Добре“. След това попитах: „От колко години вярва в Бог?“. Той каза: „Добре е“. Казах: „Тази маса не трябва да е тук, трябва да се премести“. Той каза: „Ще помисля по въпроса“. Казах: „Този парцел земя не се ли нуждае от поливане?“. Той каза: „Ще разговаряме по това“. Казах: „Това е реколтата, която си засадил на този парцел тази година. Ще засадиш ли същото и догодина?“. Той каза: „Нашата група за вземане на решения има план“. Такива отговори даваше той. Какво усещане получаваш, като го чуеш? Разбираш ли нещо от тях? Получаваш ли някаква информация? (Никаква.) Веднага можеш да кажеш, че те мотае, смята те за глупак, за външен човек. Той не знае точно кой е външният човек. Невярващите наричат това „гост, който се държи като домакин“. Той не знае собствената си идентичност. Казах: „Имате толкова много хора, които живеят тук, а въздухът не циркулира добре. Трябва да поставите вентилатор, иначе ще стане твърде горещо тук и хората може да получат топлинен удар“. Той каза: „Ще го обсъдим“. Всичко, което му казах, той трябваше да обсъди, да разговаря за него и също така да го обмисли. Каквито и разпореждания да правех, каквото и да казвах, нямаше никакво значение за него. За него това не бяха разпореждания или заповеди и той не ги прилагаше. За какво прие думите Ми тогава? (За предложения за обмисляне.) Предложения за обмисляне ли му дадох? Не — казах му какво трябва да направи, какво е длъжен да направи. Да не би да не разбра какво казвам? Ако не Ме е разбрал, значи е глупак, който не знае каква е идентичността му или какъв дълг изпълнява. Толкова много хора живееха там, без климатик или течение. Колко интелигентен може да е, щом не е поставил вентилатор? Трябва веднага да се прибира вкъщи — той е боклук, а Божият дом няма нужда от боклуци. Хората не знаят всичко за всичко, но могат да се учат. Има някои неща, които не разбирам, затова ги обсъждам с другите: „Какво мислите вие, кой е добрият начин да се постъпи? Можете свободно да давате предложенията си“. Ако някои хора мислят, че някой начин би бил най-добър, аз казвам: „Добре, да направим както казваш ти. Във всеки случай все още не съм обмислил какво трябва да направим. Ще се съгласим с това, което казваш ти“. Това не е ли мисленето на нормалната човешка природа? Това означава да се разбираш с другите. В разбирателството с другите хората не бива да правят разлика кой е по-висш или по-нисш, кой е в центъра на вниманието и кой не, или кой има последната дума по въпросите. Няма нужда да се правят тези разграничения — чийто начин е правилен и в съгласие с истините принципи, той трябва да се слуша. Вие способни ли сте да правите това? (Да.) Има някои хора, които не са. Антихристите не са — те настояват последната дума да е единствено тяхна. Що за нещо е това? Това, което другите предлагат, не минава при тях, дори да е разумно. Те знаят, че е правилно и разумно, но няма да приемат нищо, предложено от друг — щастливи са, стига те да са тези, които са предложили нещо. Борят се за надмощие дори в такава дреболия. Какъв нрав е това? Нравът на антихрист. Те отдават прекомерно значение на статуса, славата и гордостта. Колко голямо значение? Тези неща са по-важни за тях от живота им — те ще защитят своя статус и слава, дори ако това им струва живота.

Антихристите забраняват вмешателството, разпитванията или надзора на другите във всяка работа, която вършат, и това запрещаване се проявява по няколко начина. Единият е чисто и просто да откажат. „Престани да се месиш, да разпитваш и да ме надзираваш, докато работя. Моята работа си е моя отговорност, знам как да я свърша и нямам нужда някой да ме напътства!“. Това е директен отказ. Друго проявление е уж да приема с думите: „Добре, нека да разговаряме и да видим как трябва да се свърши работата“, но когато другите наистина започнат да разпитват и да се опитват да разберат повече за работата му, или когато посочат някой проблем и направят някои предложения, какво е отношението му? (Не приема.) Точно така — просто отказва да приеме, намира си оправдания и извинения да отхвърли предложенията на другите, казва на черното бяло и на бялото черно, но всъщност в сърцето си знае, че логиката му е крива, че изрича високопарни слова, че онова, което казва, е просто теория, че думите му не са толкова практични, колкото тези на другите. За да защити статуса си обаче (като знае много добре, че той греши, а другите са прави), продължава да изкарва верните възгледи на другите погрешни, а собствените си погрешни възгледи — верни, и продължава да действа според погрешните си възгледи, като не позволява нещата, които са правилни и съгласно истината, да бъдат въведени или приложени там, където се намира. Нима не се отнасят към църковното дело като към игра, като към шега? Нима не отказват да приемат разпитванията и надзора? Те не изразяват тази своя „забрана“ нагло, като ти кажат: „Не ти е позволено да се намесваш в работата ми“. Това, което правят, не изглежда така, но такава е нагласата им. Те ще използват определени хитрини и външно изглеждат доста благочестиви. Ще кажат: „Всъщност наистина имаме нужда от помощ, така че сега, когато си тук, разговаряй малко с нас!“. Техният по-висш водач ще повярва, че са искрени, затова ще разговаря с тях, като им разкаже за обстоятелствата такива, каквито са. Щом чуят водача, те започват да си мислят: „Значи така виждаш нещата — е, ще трябва да поспоря с теб, да опровергая виждането ти и да докажа, че е грешно. Ще те засрамя“. Това отношение на приемане ли е? (Не.) Тогава какво отношение е? Това е отказ да търпят намесата, разпитването и надзора на други в работата, която вършат. Като се има предвид, че антихристите биха направили това, защо тогава създават фалшива представа за пред хората и се преструват, че приемат? Това, че биха заблудили хората по този начин, показва колко са хитри. Те се страхуват, че хората ще ги прозрат. Особено в днешно време има някои хора с известна проницателност, така че ако един антихрист директно откаже надзора и помощта на другите, хората ще могат да го разберат и да го прозрат. Тогава той ще загуби своята гордост и статус и няма да му е лесно да бъде избран за водач или работник в бъдеще. Затова, когато по-висш водач проверява работата му, той се преструва, че го приема, като казва угоднически и ласкателни неща, карайки всички да си мислят: „Вижте колко благочестив, колко търсещ истината е нашият водач! Нашият водач се грижи за нашия живот и за работата на църквата. Поема отговорност при изпълнението на дълга си. Ще го изберем отново на следващите избори“. Това, което никой не очаква, е, че щом по-висшият водач си тръгне, антихристът ще каже нещо такова: „Това, което каза човекът, който проверяваше работата, беше правилно, но не е задължително да отговаря на условията в нашата църква. Във всяка църква нещата са различни. Не можем да се съгласим изцяло с това, което казаха — трябва да го разгледаме в светлината на нашата реална ситуация. Не можем просто да прилагаме правилата наизуст!“. И всеки си тръгва с мисълта, че така е правилно. Нима не са били подведени? Част от това, което прави един антихрист, е да казва угоднически думи и да се преструва, че приема надзора на другите. Веднага след това той започва работата по вътрешно подвеждане и промиване на мозъци. Едновременно прилага двете части на този подход. Има ли хитрини? Много дори! Външно говори мило и се преструва, че приема, като кара всички да вярват, че се чувства доста отговорен за работата, че може да се откаже от своята позиция и статус, че не е авторитарен, а може да приеме надзор от Горното или от други хора — и докато прави това, той „изяснява“ на братята и сестрите плюсовете и минусите на нещата и „изяснява“ различните ситуации. Каква е целта му? Да не приеме намесата, разпитването или надзора на други хора и да накара братята и сестрите да мислят, че действията му са оправдани, правилни, в съответствие с работните разпоредби на Божия дом и в унисон с принципите на действие, и с това, че като водач той спазва принципите. Всъщност само неколцина в църквата разбират истината; повечето без съмнение са неспособни на проницателност, не могат да видят този антихрист такъв, какъвто е в действителност, и, естествено, биват подведени от него. Например, някои хора не могат да спят нощем по някаква конкретна причина. Цяла нощ будуват. Има два типа хора, при които тази липса на сън се проявява по два различни начина. Първият тип дремва малко през деня при първа възможност. Тези хора не позволяват на другите да знаят, че не са спали. Това е едната ситуация, единият начин, по който стоят нещата. Зад това не се крие никакъв умисъл. Другият тип човек дреме по време на хранене и казва на всички: „Не съм спал нощес!“. Някой пита: „Защо?“, а те отговарят: „Имаше онлайн събиране и открих някои проблеми в работата. Останах буден цяла нощ, за да ги решавам“. Те говорят непрестанно, обявявайки, че не са спали цяла нощ. С неохота ли са останали будни цяла нощ? Защо обясняват на групата? И има ли нещо в това обяснение? Каква е целта им? Те искат да информират целия свят за това, което са направили, от страх, че другите може да не знаят. Искат всички да знаят, че са страдали, че са останали будни цяла нощ, че са готови да платят цена във вярата си в Бог, че не ламтят за удобство. С това те целят да спечелят съчувствието и одобрението на братята и сестрите. С това показно представление подкупват сърцата на хората и по този начин карат другите да ги ценят високо и печелят престиж в сърцата на хората. Щом имат статус, тогава със сигурност ще говорят от позиция на властта. А щом говорят от позиция на властта, няма ли тогава да могат да се наслаждават на специалното отношение, което съпътства статуса? (Да.) Мислиш ли, че са се възползвали добре от тази възможност? Казвате ли на другите, когато вие не сте спали или ако сте останали до късно? (Казвали сме.) Когато сте го правили, било ли е неволно, или зад него е имало някакъв умисъл? Просто го казахте на някого между другото или правехте грандиозно изявление, изнасяхте представление? (Между другото.) Няма никакъв умисъл зад това да се каже неволно; това не предполага проблем с нрава. Природата в това да се каже умишлено и да се каже неволно е абсолютно различна. Какъв е мотивът в действията на един антихрист, независимо дали привидно изглежда, че приема намесата и разпитванията на другите, или ги отхвърля направо — което и да е от двете? Те се вкопчват в статуса и властта и не ги пускат. Това не е ли техният мотив? (Да.) Точно така — те категорично няма да позволят на трудно спечелената си власт, на трудно спечеления си статус и престиж, да се изплъзнат толкова небрежно, в момент на невнимание. Няма да позволят на никого да отслаби тяхната сила и влияние, като се намесва в работата им или разпитва за нея. Те вярват в следното: да се изпълнява дълг, да се поеме дадена задача всъщност не е дълг и не е нужно да се върши по задължение; вместо това е притежаване на определена власт, да имаш няколко души под свое командване. Те вярват, че щом имат власт, вече не е нужно да се консултират с никого, а вече имат възможността и властта да бъдат начело. Такова е отношението, което имат към дълга.

Има и други, които, когато Горното ги разпита за работата им, просто отбиват номера. Отговарят повърхностно и питат за няколко несериозни неща, сякаш търсят истината. Например, ако има случай, който ясно представлява прекъсване и смущение, те ще попитат Горното дали трябва да се предприемат действия спрямо човека, който го е причинил. Нима такова нещо не е част от тяхната работа? (Да.) Какво целят, като питат Горното за това? Целта им е да ти създадат фалшива представа за себе си, да ти покажат, че щом питат дори за такива неща, това е доказателство, че не бездействат, че работят. Те просто създават илюзия, за да те подведат. Всъщност в сърцата си те имат някои действителни проблеми и не знаят как да общуват за истината, за да ги разрешат, нито знаят кои принципи трябва да практикуват. Има неща, които са им неясни — както при справянето с хора, така и при справянето с дела — но те никога не питат, нито търсят относно тях. Тъй като не са сигурни за тези неща в сърцето си, не трябва ли тогава да попитат Горното за тях? (Да.) Те не са сигурни за тях и не могат да ги прозрат, но продължават да действат на сляпо — какви ще бъдат последствията от това? Могат ли да предскажат какво ще се случи? Ще могат ли да понесат отговорност за последствията? Не, няма да могат. И така, защо не питат за тези неща? Те не питат поради определени съображения. Едното е страх да не би Горното да ги разкрие: „Ако не мога да се справя дори с този незначителен въпрос и трябва да питам за него, горното ще си помисли, че заложбата ми не е много добра. Нима това няма да позволи на горното да ме прозре?“. Друго съображение е, че ако все пак попитат и решението на Горното е в конфликт и се различава от тяхната собствена гледна точка, ще им бъде трудно да направят избор. Ако не направят това, което казва Горното, Горното ще каже, че нарушават принципите на работата; ако го направят, това ще навреди на личните им интереси. Затова не питат. Нима това не е обмислено? (Да.) Обмислено е. Какви хора са тези, които обмислят такива неща? (Антихристи.) Те наистина са антихристи. Те не търсят истината, нито подхождат към което и да е нещо според принципите, независимо дали питат за него, или не, дали го изричат на глас, или просто си го мислят. Във всичко поставят собствените си интереси на първо място. В сърцето си те имат списък с неща, за които могат да позволят на Горното да разпитва и да знае, и неща, за които изобщо не искат Горното да знае. Те са ограничили тези области и са ги разделили на две категории. Ще говорят повърхностно с Горното за онези незначителни въпроси, които не биха могли да представляват заплаха за статуса им, за да отбият номера пред Горното, но за нещата, които биха могли да застрашат статуса им, няма да обелят и дума. А ако Горното попита за тези неща, какво ще правят? Ще използват няколко думи, за да го баламосат; ще кажат: „Добре, ще го обсъдим… ще продължим да търсим…“ — цял куп уверения за теб, без нищо, което би могло да се изтълкува като съпротива. На пръв поглед са доста покорни, но всъщност си правят свои собствени сметки. Те нямат намерение да позволят на Горното да командва парада; нямат намерение да търсят предложенията на Горното и да му позволят да вземе решенията, нито да търсят някакъв път от Горното. Те нямат такива планове. Не искат да позволят на Горното да се намесва или да знае какво всъщност се случва. А щом Горното все пак научи, тогава каква заплаха ще представлява това за тях? (Статусът им няма да е сигурен.) Не само, че статусът им няма да е сигурен, а и плановете и целите им вече няма да бъдат осъществими и така вече няма да бъдат легитимирани в злодеянията си; вече няма да могат да следват собствените си планове легитимно, открито и безочливо. Това е проблемът, пред който ще се изправят. И така, могат ли да преценят как да действат по начин, който е в тяхна полза? Те със сигурност имат своите мисли и сметки за това. Сблъсквате ли се и вие с такива неща? Какво мислите тогава за тях? Как подхождате към тях? Ще дам един пример. Имаше един човек, който стана водач и стана доста самонадеян. Винаги обичаше да се изтъква пред другите, за да спечели уважението им. Случайно срещна един невярващ, когото познаваше и който искаше да вземе пари назаем. Невярващият изложи случая си толкова жалостиво, че водачът, импулсивно, в момент на вълнение, се съгласи, след което си помисли, спокойно и без угризения: „Аз съм водачът на църквата — аз трябва да имам последната дума за парите на църквата. Що се отнася до нещата, които принадлежат на божия дом, на църквата, и до приношенията — щом аз заемам тази длъжност, каквото кажа аз, това става. Финансите са под мое управление, кадровите въпроси също са под мое управление — аз имам последната дума за всичко това!“. И така, той даде назаем парите на Божия дом на един невярващ. След като го направи, се почувства малко неспокоен и се замисли дали да не каже на Горното за това. Ако го направи, Горното може да не се съгласи с това — затова той започна да съчинява лъжи и да намира извинения, с които да заблуди Горното. Горното разговаря с него за истините принципи, но той не обърна никакво внимание на това. Така той извърши злодеянието да злоупотреби самоволно с приношенията. Защо такъв човек би посмял да посяга на приношенията? Ти си просто един църковен водач — имаш ли правото да управляваш приношенията? Ти ли имаш последната дума по въпросите за приношенията и финансите? Как трябва да се отнасяш с Божиите приношения, ако си човек с нормална човешка природа и разум, човек, който се стреми към истината? Не трябва ли въпросите, свързани с приношенията, да се отнасят до Горното, за да се види какво ще реши Божият дом? Нима Горното няма право да знае за толкова важен въпрос? Да. Това е нещо, което трябва да е ясно в сърцето ти. Това е разумът, който трябва да притежаваш. Когато става дума за финансови въпроси, както големи, така и малки, Горното има право да знае. Едно е, ако Горното не пита, но щом попита, трябва да отговориш истинно и трябва да се покориш на решението на Горното. Не е ли това разумът, който трябва да имаш? (Да.) Но способни ли са антихристите на това? (Не.) Това е разликата между антихристите и нормалните хора. Ако мислят, че има стопроцентова вероятност Горното да не се съгласи с дадено нещо и че ще пострада гордостта им, антихристите ще измислят всякакви начини да го запазят в тайна, за да не допуснат Горното да научи за него. Те дори ще обработят нисшестоящите хора и ще кажат: „Ако някой разкрие това, значи е срещу мен. Ще си има работа с мен. Ще се справя с него, каквото и да става!“. И след тези страховити техни думи никой не смее да докладва въпроса на Горното. Защо биха направили това? Те вярват: „Това попада в обхвата на моята власт. Аз имам правото да разполагам с хората, парите и материалите, които са в сферата на моята юрисдикция, и да ги разпределям!“. Какви са техните принципи за разполагане и разпределение? Те се разпореждат по свое усмотрение, използват и раздават пари и материали произволно, без да се придържат към никакви принципи, пилеят и прахосват тези неща безразборно и никой друг няма право да се намесва — те трябва да имат последната дума за всичко това. Нима не мислят така? Разбира се, те няма да кажат това на глас, с толкова ясни думи, но в сърцата си категорично си мислят точно това: „Какъв е смисълът да заемаш длъжност? Нима не е заради парите, заради яденето и облеклото? Сега аз съм на длъжност; имам този статус. Няма ли да е глупаво от моя страна да не се възползвам от властта си, за да правя каквото си искам?“. Нима не вярват в това? (Да.) Точно защото имат такъв нрав и вярват в това, те се осмеляват да прикриват такъв въпрос без никакви скрупули, без да се интересуват от каквито и да е последствия, с всички възможни начини и средства, които могат да измислят. Нима не е така? (Да.) Те не преценяват дали нещото е правилно, или не, нито кое е правилното нещо, което трябва да се направи, нито какви са принципите. Те не обмислят тези неща; единственото им съображение е кой ще се погрижи за техните интереси. Антихристът е коварно, егоистично, подло същество! Колко подли са те? Може да се опише с една-единствена дума: те са безсрамни! Тези хора не са твои, нито са твои тези неща, а още по-малко пък тези пари са твои — но ти искаш да ги вземеш, сякаш са твои, да се разпореждаш с тях, както намериш за добре. Другите дори нямат право да знаят за това. Дори да пилееш и прахосваш тези неща, другите нямат право да задават въпроси. Докъде си стигнал? Стигнал си до безсрамие! Нима не е безсрамно? (Да.) Това е антихрист. Каква е границата, която обикновеният човек няма да прекрачи, що се отнася до парите? Те смятат, че това са Божии приношения, а приношенията се дават на Бог от Неговите избраници, така че те принадлежат на Бог — те са Негова „лична собственост“, както някои биха казали. Това, което принадлежи на Бог, не е обща собственост, нито принадлежи на който и да е човек. Кой е Господарят на Божия дом? (Бог.) Да, това е Бог. А какво включва Божият дом? Той включва Неговите избраници във всяка църква, както и всички запаси и имущество на всяка църква. Всички тези неща принадлежат на Бог. Те категорично не принадлежат на нито един човек и никой няма право да си ги присвоява. Дали антихристите биха мислили така? (Не.) Те вярват, че приношенията принадлежат на този, който ги управлява, на този, който има възможност да черпи от тях, и че ако някой е водач, той има правото да ги ползва. Ето защо те постоянно преследват статус с всички сили. Щом го получат, всичките им надежди най-накрая се осъществяват. Защо преследват статус? Ако ги накарате да водят съвестно Божиите избраници, като основават действията си на принципи, но не им позволите да се докосват до имуществото на църквата или до Божиите приношения, дали все още ще бъдат толкова проактивни в катеренето си нагоре? Категорично не. Те щяха да чакат пасивно и да оставят нещата да следват естествения си ход. Щяха да си мислят: „Ако ме изберат, ще върша работата и ще си изпълнявам добре дълга. Ако не ме изберат, няма да се подмазвам на никого. Няма да кажа или направя нищо по въпроса“. Именно защото антихристът смята, че като водач човек има правото да се разпорежда и да се наслаждава на цялото имущество на църквата, те напрягат мозъците си в опитите си да се стремят нагоре, до степен на безсрамие, за да получат статус и да се наслаждават на всичко, което статусът носи. Какво означава да си безсрамен? Означава да вършиш позорни неща — ето какво означава да си безсрамен. Ако някой им каже: „Това, което правиш, е толкова позорно!“, на тях не би им пукало, а биха си помислили: „Какво му е позорното? Кой не обича статуса? Знаеш ли какво е усещането да имаш статус? Да контролираш парите? Познаваш ли тази радост? Познаваш ли това чувство за привилегия? Опитвал ли си го?“. Ето как антихристите гледат на статуса в дълбините на сърцата си. Щом антихристът получи статус, той ще иска да контролира всичко. Ще вземе и Божиите приношения под свой контрол. Той иска да има последната дума за всяка част от работата на църквата, която струва пари, без изобщо да се допитва до Горното. Той става господар на парите на Божия дом, а Божият дом става негов. Той има правото на последната дума за тях, правото да се разпорежда какво да се случва с тях, да ги дава на когото си пожелае, да се разпорежда как да се харчи всяка частица от тях. Те никога не се отнасят с Божиите приношения внимателно и предпазливо, според принципите. Вместо това харчат разточително и тяхната дума е закон. Такъв човек е истински антихрист.