Анализ на това как антихристите карат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог

III. Анализ на това как антихристите забраняват на другите да се намесват, да ги разпитват или да ги надзирават в работата им

Продължаваме по темата от предишното ни общение с осмата точка от различните проявления на антихристите: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог. Разделили сме тази точка на четири подточки. Две от тях обсъдихме на предишното ни събиране: първата беше, че те не са способни да си сътрудничат с никого; втората — че имат желанието и амбицията да контролират и завоюват хората. Коя е третата? Третата е, че забраняват на другите да се намесват, да ги разпитват или да ги надзирават в работата, която са поели. Какво може да включва всяка работа, с която са се заели? Тя включва всички задачи, за които може да отговаря даден водач или работник, както и всяка работа, за която може да отговаря даден надзорник или ръководител на екип. Може също да е професионална работа в някоя област или работата за един човек. Този човек, който се е заел с някаква работа, може да е водач или работник, или може да е обикновен брат или сестра. Ако той забранява на другите да се намесват, да го разпитват или да го надзирават, в какво състояние се намира? Какви видове поведение са свързани с тази забрана? Това е още един вид поведение, което спада към осмото проявление на антихристите, още едно разкриване на тяхната същност. В различните видове дълг има работа, която е професионална, и такава, която е пряко свързана с навлизането в живота. Професионалната работа включва всички аспекти на неща като технически похвати, знание, познания, както и въпроси, свързани с персонала. Всичко това се включва в нея. Някои хора, след като са се заели с дадена работа, започват да я вършат сами. Те не я обсъждат с другите и когато имат трудности, не искат да търсят мнението на другите; искат единствено те да решават нещата и да имат последната дума. Други хора може да предложат своите идеи и мнения с надеждата да им помогнат малко, но приемат ли ги те? (Не.) Не, не могат. Що за нрав е това? Кой нрав ги управлява, че да не позволяват на другите да се намесват, да ги разпитват или да надзирават изпълнението на дълга им? Те си мислят: „Аз разбирам от тази сфера на работа и познавам теорията. Църквата ми е възложила тази работа. Затова ще я върша сам“. Те често използват като оправдание това, че разбират от професията и са „вътре в нещата“, за да откажат да разкриват на другите каквато и да е информация, свързана с работата или с напредъка ѝ. Дори не искат да позволят на другите да научат за гафовете, грешките или несполуките, които възникват в работата. Щом някой друг научи за такова нещо и поиска да поразпита, да се включи или да научи повече, те отказват да отговорят, а казват: „Нещата, които обхваща моята работа, са моя територия. Нямаш право да разпитваш. Църквата не е възложила това на теб, а на мен, и аз трябва да го пазя в тайна“. Това разумно оправдание ли е? Правилно ли е от тяхна страна да го „пазят в тайна“? (Не.) Защо не? Общението с другите за състоянието на работата, за гафовете и проблемите, които възникват в нея, за нейното планиране и посока ще се счита ли за изтичане на информация? (Не.) Няма, освен някои конкретни подробности, които биха представлявали риск за сигурността на църквата, ако бъдат разкрити, и би било неуместно да се казват на другите. В такива случаи е редно да не се казват. Но ако те използват поверителността като оправдание и не позволяват на другите да знаят нищо, което попада в обхвата на тяхната работа, и се съпротивляват и отказват на разпитвания, въпроси или опити да се измъкне информация както от обикновени братя и сестри, така и от водачи и работници, тогава какъв е проблемът? Например те може да искат да направят нещо по определен начин. Някой друг им казва: „Ако го направиш така, това ще навреди на интересите на Божия дом и ще се отклониш от курса. Какво ще кажеш вместо това да го направим така?“. Те си мислят: „Ако го направя, както казваш, това няма ли да покаже на другите, че моят начин не е добър? И тогава заслугата за работата няма ли да отиде при теб? Така няма да стане. Предпочитам да се отклоня от курса, отколкото да следвам твоя начин. Трябва да се придържам към своя начин. Не ме интересува дали това ще навреди на интересите на божия дом; важни са моята репутация и моят статус, важен е моят престиж!“. Дори това, което правят, да е грешно, те просто ще задълбочат грешката си и няма да позволят на никого да се намеси. Това не е ли нрав на антихрист? (Да.) Каква е същността на това да не позволяваш на другите да се намесват? Вършене на лични дела. Интересите на Божия дом не са важни за тях и делото му не е в центъра на вниманието им. Те не работят според този принцип. Вместо това те работят, като се съсредоточават върху личните си интереси и своя статус и престиж. Делото и интересите на Божия дом трябва да служат на техния собствен статус и интереси. Ето защо те не позволяват на другите да се намесват или да разпитват за работата им. Те вярват, че веднага щом някой се намеси в работата им, техният статус и интереси ще бъдат застрашени, че техните слабости и недостатъци, както и проблемите и отклоненията в работата им вероятно ще бъдат разкрити. Затова твърдо забраняват на другите да се намесват в работата им и не приемат сътрудничеството или надзора на когото и да било другиго.

С каквато и работа да се занимава един антихрист, той се страхува Горното да научи повече за него и да разпитва. Ако Горното наистина разпита за състоянието на работата или за осигуряването на персонал, те ще дадат просто нехаен отчет за няколко дреболии, няколко неща, за които смятат, че Горното може да научи, и които, ако станат известни, няма да доведат до никакви последствия. Ако Горното настоятелно разпитва за останалото, те ще смятат, че то се намесва в техния дълг и в техните „вътрешни дела“. Няма да му кажат нищо повече, а ще се правят на улави, като мамят и прикриват нещата. Не отказват ли те надзора на Божия дом? (Да.) И какво ще направят, ако някой разкрие техен проблем и се кани да ги разобличи и да докладва на Горното? Ще го блокират, ще го пресекат — дори ще отправят заплахи: „Ако го кажеш и заради това Горното ни кастри, отговорността ще е твоя. Ако някой ще бъде кастрен, това ще си ти!“. Не се ли опитват те да установят независимо царство? (Опитват се.) Те дори не позволяват на Горното да разпитва и никой няма правото да знае за нещата, които попадат в обхвата на работата им, или да ги разпитва за тях, още по-малко да дава препоръки. Ако са се докопали до някоя задача, тогава единствено те могат да имат последната дума по въпросите, които попадат в обхвата на тази работа, единствено те могат да взимат решения, единствено те могат да действат и говорят, както им е угодно, и както и да действат, те имат оправдание за това. Какъв начин на действие прилагат, когато някой разпитва? Нехайство и прикриване. И какво още? (Измама.) Точно така: измама — дори ще ти представят фалшива фасада. Даден водач или евангелски дякон например може очевидно да е придобил за един месец само трима души в църквата, за която отговаря, което е значително по-малко, отколкото в други църкви. Той чувства, че няма как да отчете това пред Горното — и така, какво прави? Когато дава сведения за работата си, той добавя една нула след тройката и казва, че е придобил трийсет души. Някой друг научава за това и го пита: „Това не е ли измама?“. „Измама ли? — казва той. — Защо, всичко ще бъде наред, когато следващия месец придобием трийсет души, за да наваксаме, нали?“. За това си има оправдание. Ако някой друг приеме въпроса на сериозно и поиска да докладва фактите на Горното, той смята, че този човек му създава проблеми, че се е заял с него. Затова ще го потъпче и ще се оправи с него — ще му създаде неприятности. Нима така не измъчва хората? Нима не върши зло? Той никога не търси истините принципи в работата си, така че каква е целта му, когато върши работа? Да подсигури статуса и поминъка си. Каквито и лоши неща да прави, не разкрива на хората умисъла и мотива за това, което прави. Трябва да ги пази в строга тайна — за него тези неща са секретна информация. Коя е най-чувствителната тема за такива хора? Това е, когато ги попиташ: „Какво си правил напоследък? Дало ли е някакви резултати изпълнението на дълга ти? Имало ли е някакви прекъсвания или смущения в рамките на работата ти? Как се справи с тях? На ниво ли си в работата си? Предано ли си изпълнявал дълга си? Решенията, които си взел в работата си, навредили ли са на интересите на Божия дом? Бяха ли освободени водачите, които не отговарят на критериите? Бяха ли повишени и развивани хората с добри заложби, които до известна степен се стремят към истината? Потъпквал ли си хората, които не са ти се подчинявали? Какво познание имаш за своя покварен нрав? Какъв тип човек си ти?“. Това са темите, които са най-чувствителни за тях. Най-много се страхуват да им бъдат задавани тези въпроси, затова, вместо да чакат ти да ги попиташ, те ще побързат да намерят друга тема, с която да ги прикрият. Искат на всяка цена да те подведат, като не ти позволяват да разбереш каква е всъщност ситуацията в действителност. Винаги те държат в неведение, никога не ти позволяват да знаеш докъде всъщност са стигнали с работата си. Няма и капка прозрачност. Такива хора имат ли истинска вяра в Бог? Имат ли страх от Бог? Не. Те никога не докладват по собствена инициатива за работата, нито докладват по собствена инициатива за несполуките в нея. Никога не питат, не търсят и не говорят свободно за предизвикателствата и объркването, с които са се сблъскали в работата си, а стигат дотам, че прикриват тези неща, като хвърлят прах в очите на другите и ги мамят. В работата им изобщо няма прозрачност и само когато Горното ги притисне да дадат фактологичен доклад и отчет, те неохотно ще кажат по нещичко. По-скоро биха умрели, отколкото да говорят по въпроси, които засягат тяхната репутация и техния статус — биха умрели, преди да кажат и една-единствена дума за това. Вместо това се преструват, че не са разбрали. Това не е ли нрав на антихрист? Какъв тип човек е това? Лесно ли се решава такъв проблем? Ако Горното им даде ръководство за работата, как ще се отнесат към това? С нехайство. На пръв поглед се съгласяват и дори изваждат тефтер или компютър и енергично си водят бележки — но след като го направят, дали тогава ще са разбрали напътствието и ще се хванат за работа? (Не.) Те позират, за да ги видиш, разиграват театър, за да те подведат. Какво си мислят всъщност? „Щом са ми дали да върша тази работа, моята дума важи. Никой не може да се меси в това, което искам да правя. „Местните служители имат повече контрол отколкото държавните служители“, така че аз имам това право. Ако не е така, не ме карайте да се занимавам с него. Уволнете ме“. Ето какво си мислят и ето как действат. Що за нрав е това? Не е ли нрав на антихрист? (Да.) Това означава неприятности. Не ти е позволено да се намесваш или да разпитваш, нито да проучваш и да задаваш въпроси. Те са доста чувствителни към това. Мислят си: „Дали това е опит на горното да провери проблемите ми и да провери делото ми? Кой се е разприказвал?“. Те панически полагат съгласувани усилия да разберат кой точно ги е издал. Накрая подозренията им се свеждат до двама души и те ги пращат да си стегнат багажа. Какъв е този проблем? Това е нрав на антихрист.

Каква е основната характеристика на нрава на антихрист? Да се държи за статуса и да контролира другите. Те придобиват статус, за да контролират другите. Щом имат статус, те законно поставят хората под свой контрол. Защо казвам, че го правят законно? Защото работата им е възложена от Божия дом. Те са избрани от братята и сестрите да я вършат. Няма ли по този начин да се почувстват в правото си да го правят? (Да.) Така това се превръща в нещо, от което да извлекат полза, като си мислят: „Вие ме избрахте, нали? Щом сте ме избрали, трябва да ми имате доверие. Има онази поговорка на невярващите: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Тук те дори използват сатанинска максима. Тази поговорка истина ли е? (Не.) Това е сатанинска ерес и заблуда. Ако поразпиташ за делото им, те ще излязат с такава теория: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Щом ме използваш, не можеш да ме подозираш. Ако не знаеш що за човек съм, ако не можеш да ме прозреш, тогава не ме използвай. Но ти ме използваш и след като е така, аз трябва да стоя твърдо на тази позиция. Моята дума трябва да важи“. Думата им трябва да важи във всички работни въпроси. Няма да се получи, ако не им бъде позволено или ако им се намери партньор, или ако други ги надзирават и напътстват. Ако някой дойде да провери работата им, те просто казват „не“ — смятат, че не са направили нищо лошо и няма нужда да бъдат проверявани. Смятат, че имат право да използват своя статус и власт, за да поемат контрол над другите, над мястото на работа и над делото на църквата. Не установяват ли те независимо царство? Това не е ли антихрист? Божият дом може да им е дал да вършат тази работа и да изпълняват този дълг, но не и да упражняват власт като диктатор. Такъв човек не е ли разбрал погрешно Божието намерение и подредбите в Неговия дом? Защо винаги се стреми към статус и власт, вместо да изпълнява добре дълга си? (Ръководи го нрав на антихрист.) Точно така — такъв е нравът на антихриста. Защо, когато църквата им възлага работа, те го разбират погрешно? Защото по природа обичат да контролират хората. Това е тяхната природа същност — те са такива. Възложете им работа и те ще почувстват, че вече имат власт и статус, и по този начин имат контрол над своята територия. Ако отидеш на тяхна територия, трябва да правиш това, което те казват. Например веднъж Божият дом възложи на един водач да отиде да провери работата на един антихрист. Както водачът, така и антихристът бяха църковни водачи; бяха с един и същи ранг. Антихристът каза: „Ти си църковен водач и аз съм църковен водач. Ние сме с един и същи ранг. Няма да се месиш в моите работи и аз няма да се меся в твоите. Не разговаряй с мен — не си в позиция да го правиш! И искаш да питаш как вървят нещата в нашата църква — Горното ли ти нареди? Покажи ми доказателството“. Водачът отвърна: „Горното просто ме накара да предам едно съобщение. Иди и питай, ако не ми вярваш“. Антихристът каза: „Тогава какво ти дава правото да разговаряш с мен и да ми отправяш обвинения? Какво ти дава правото да се интересуваш от неща, включени в моята работа? Нямаш никакво право да го правиш!“. Тези думи в съгласие с истината ли са? (Не.) Какъв вид действие е това? Такъв, какъвто само един антихрист би извършил. Сред невярващите има една поговорка: „Правото винаги е на силния“. Те се състезават, за да видят чий ранг е по-висок, чия сила е по-голяма, кой е по-компетентен. Състезават се, за да видят кой отговаря за повече хора. А в Божия дом антихристите се състезават с другите за същите тези неща. Не са ли дошли на грешното място? Дали човек, който притежава покварен нрав, но не е антихрист, обикновено ще мисли по този начин, когато срещне църковен водач със същия ранг като него? Той ще разкрие нещо, но ще може да разговаря нормално с този църковен водач. Категорично няма да каже: „В позиция ли си да разпитваш за моята работа?“. Няма да каже това, защото има нормален разум и богобоязливо сърце. Как ще се държи някой с нормален разум? Той ще си помисли: „Това, че водим църквата, е защото Бог ни издига; това е Негово поръчение и е наш дълг. Ако Бог не ни беше поръчал да правим това, щяхме да сме нищо. Това не е някаква официална длъжност. Мога да разговарям с теб за делото на църквата, за това как вървят нещата с братята и сестрите и за моя опит в работата“. Дали един антихрист ще разговаря с другите за тези неща? Не, категорично няма да ги разкрие. И така, една от характеристиките на антихристите е желанието за статус и власт, което надминава това на обикновените хора; освен това те са по-хитри и коварни от обикновените хора. В какво се проявяват тяхната хитрост и коварство? (Те не ти казват нищо. Не ти казват нищо директно.) В това, че те смятат, че всеки въпрос е тайна, нещо, за което не трябва да говорят с другите. Пазят се от другите във всяко едно нещо; държат всичко прикрито, покрито и скрито. Могат ли тогава да имат нормално взаимодействие и общуване в отношенията си с другите? Могат ли да кажат нещо от сърце? Не. Те просто предлагат няколко повърхностни баналности и приятни думи, за да не ти позволят да прецениш действителната ситуация. След като си бил в контакт с тях известно време, ще почувстваш: „На външен вид този човек не изглежда зъл, но защо винаги чувствам, че сърцето му е толкова далеч от другите хора? Защо винаги е толкова неловко да контактувам с него? Винаги имам чувството, че е неразгадаем“. Имате ли това чувство? (Да.) Това е нрав на антихрист: те се пазят от всички. А защо се пазят? Защото според тях всеки може да представлява заплаха за техния статус. Ако не са внимателни, ако свалят гарда си, може да позволят на другите да разберат какво наистина се случва с тях, истинската им същност — и тогава няма да могат да поддържат статуса си. Така че, когато се сблъскат с някой, който се интересува за състоянието на тяхната работа и дълг или за личното им състояние, те ще прикрият каквото могат и ще опаковат каквото могат. Това, което не могат да опаковат, ще намерят начин да замажат или ще се скрият от теб. Някои антихристи имат странен нрав: въпреки че живеят сред другите, няма да ги видиш да имат нормални взаимодействия с никого и нямат нормално общуване с другите. Всеки ден стоят настрана, появяват се по време на хранене и изчезват отново след това. Винаги си играят на криеница. Защо не си взаимодействат с другите? Те ще кажат всичко на семейството си, така че защо нямат какво да кажат на братята и сестрите? Невярващите имат една поговорка: „Прекаленото говорене води до грешки“. Такива хора са отдадени на този принцип; те не си позволяват да говорят небрежно, тъй като нещо, което кажат, може да ги издаде, разкривайки тяхна слабост. Не се знае коя дума може да накара другите да ги гледат отвисоко и да им позволи да разберат какво наистина се случва с тях, затова правят всичко възможно, за да избягват другите. Тази тяхна уклончивост неумишлена ли е, или има нещо вътре в нея, което я управлява? Има нещо, което я управлява. Това нещо справедливо и почтено ли е, или е съмнително? (Съмнително е.) Разбира се, че е съмнително. Това не е единственият начин, по който се държат антихристите — през повечето време те не общуват и не взаимодействат нормално с другите; понякога обаче са много красноречиви и могат да говорят — но за какви неща говорят? Какво е съдържанието им? Те проповядват думи и доктрини, за да се изтъкнат. Казват, че могат да вършат действителна работа и да решават действителни проблеми, когато всъщност нямат никакви истински умения. Попитай ги какви недостатъци имат, дали имат надменен нрав, и те ще кажат: „Кой сред поквареното човечество не е надменен?“. Вижте — дори надменността им си има основание. Тя включва всички, сякаш тяхната надменност е съвсем правилна. Те никога няма да търсят истината и изглежда не усещат, че има някакви проблеми или трудности в работата. И няма да схванеш истинската ситуация, като ги питаш. Когато нямат какво да правят, те просто седят мълчаливо, а когато говорят, говорят за своите квалификации. Те никога не се разкриват, никога не казват какво непокорство или какви екстравагантни желания има вътре в тях или как се опитват да сключват сделки с Бог, или на кого са казали лъжа, или какви са амбициите им в работата. Те никога не повдигат тези въпроси, а когато други го правят, те не проявяват интерес. Дори при въпроси, които засягат неща от работата им, те просто ще кажат нещо, без да се задълбочават. Накратко, всеки, който влезе в контакт с тях, за какъвто и да е период от време, ще срещне големи трудности, ако иска да научи повече за нещо, което попада в обхвата на дълга им, било то свързано с персонала, професионалната практика или напредъка на работата. От какъвто и ъгъл да подходиш — дали ще се опиташ да зададеш въпроса си заобиколно, или ще го зададеш директно, или ще го зададеш на някой близък до тях — няма да получиш лесно резултати. Толкова е трудоемко. Не е ли това коварно? (Да.) Защо е толкова трудоемко да се получи от тях каквато и да е информация за реалното състояние на нещата? Защо опаковат нещата толкова плътно? Каква е целта им? Искат да си осигурят статуса и поминъка си. Те смятат: „Не беше лесно да получа този статус, да стигна дотук, където съм днес — няма ли да си навлека неприятности, ако се изложа, като направя грешка в момент на невнимание? И освен това, ако божият дом знаеше лошите неща, които съм правил, кой може да каже дали няма да се справи с мен?“. Колкото и да говориш, че човек трябва да бъде открит, да бъде честен и да изпълнява дълга си предано, ще стигне това ли до тях? Не, няма. За тях има само едно кредо: „Който мълчи, той не греши“. Ако казваш на другите всичко, си некомпетентен — един некадърник! Това е тяхното кредо. Такъв е нравът на антихристите.

Каквато и работа да върши антихристът, той не позволява на другите да се намесват или да разпитват, а освен това възпрепятства Божия дом да го надзирава. Каква е целта му, като прави това? Той иска най-вече да контролира Божиите избраници, да си осигури статус и власт, което означава, че си осигурява препитание. Това е основната му цел. Ако сте водачи или работници, страхувате ли се от това, че Божият дом разпитва за вашата работа и я надзирава? Страхувате ли се, че Божият дом ще открие недостатъци и отклонения в работата ви и ще ви кастри? Страхувате ли се, че след като Горното се запознае с истинските ви заложби и духовен ръст, ще ви види в друга светлина и няма да ви вземе предвид за повишение? Ако имаш тези страхове, това доказва, че мотивацията ти не е в името на църковната работа, че работиш в името на репутацията и статуса, което доказва, че притежаваш нрава на антихрист. Ако имаш нрава на антихрист, има опасност да вървиш по пътя на антихристите и да вършиш всички злини, които вършат антихристите. Ако в сърцето си нямаш боязън от това, че Божият дом надзирава работата ти, и ако си способен да дадеш истински отговори на въпросите и запитванията на Горното, без да криеш нищо, и да кажеш толкова, колкото знаеш, тогава независимо дали това, което казваш, е правилно, или не, независимо от покварата, която си разкрил — дори да си разкрил нрава на антихрист, — ти категорично няма да бъдеш окачествен като антихрист. Ключовото в случая е дали си способен да опознаеш собствения си нрав на антихрист и дали си способен да търсиш истината, за да разрешиш този проблем. Ако си човек, който приема истината, твоят нрав на антихрист може да бъде преодолян. Ако си напълно наясно, че имаш нрава на антихрист, и въпреки това не търсиш истината, за да го преодолееш, ако дори се опитваш да прикриеш или да излъжеш за възникналите проблеми и да се измъкнеш от отговорност, и ако не приемаш истината, когато си подложен на кастрене, тогава това е сериозен проблем и ти не се различаваш от антихриста. Щом знаеш, че имаш нрава на антихрист, защо не смееш да го признаеш? Защо не можеш да подходиш откровено към него и да кажеш: „Ако Горното отправи запитване за работата ми, ще кажа всичко, което знам, и дори ако лошите неща, които съм извършил, излязат наяве и Горното не ме използва повече, след като разбере, и загубя статуса си, пак ще кажа ясно това, което имам да казвам.“? Страхът ти от надзора и от разпитванията за твоята работа от страна на Божия дом доказва, че цениш статуса си повече от истината. Не е ли това нрав на антихрист? Да цениш статуса си повече от всичко е нравът на антихриста. Защо толкова много цениш статуса? Какви ползи можеш да получиш от статуса? Ако статусът ти донесе бедствие, трудности, неудобство и болка, щеше ли да продължаваш да го цениш? (Не.) Има толкова много ползи, които произтичат от притежаването на статус, неща като завист, уважение, почит и ласкателство от страна на другите хора, както и тяхното възхищение и благоговение. Съществува и чувството за превъзходство и привилегия, което ти носи твоят статус и което ти дава повод за гордост и чувство за собствената ти стойност. Освен това можеш да се наслаждаваш и на неща, които другите не получават, като например ползите от статуса и специалното отношение. Това са нещата, за които дори не смееш да помислиш, а също са това, за което си копнял в мечтите си. Цениш ли тези неща? Ако статусът е просто кух, без реално значение, и отстояването му не служи на никаква реална цел, не е ли глупаво да го цениш? Ако можеш да се избавиш от неща като интересите и насладите на плътта, тогава славата, придобивките и статусът вече няма да те обвързват. И така, какво трябва да се реши първо, за да се разрешат проблемите, свързани с цененето и преследването на статуса? Първо, прозрете естеството на проблема с вършенето на зло и хитруването, прикриването и покриването, както и с отказването на надзора, разпитванията и проучванията на Божия дом, за да се наслаждавате на ползите от статуса. Не е ли това явна съпротива и противопоставяне на Бог? Ако можете да прозрете естеството и последствията от ламтежа за ползите от статуса, проблемът с преследването на статус ще бъде разрешен. Ако не можете да прозрете същността на ламтежа за ползите от статуса, този проблем никога няма да бъде разрешен.

Вие сътрудничите ли си с другите, за да вършите работа и да изпълнявате дълга си? Приемате ли надзор? Правили ли сте нещо, за да попречите на другите да се намесват или да разпитват? Ако някой разпитва, съпротивлявате ли му се тогава и казвате ли: „Ти кой си, че се месиш в моите работи? Аз съм с един ранг по-високо от теб по статус и в моята работа важи моята дума. Горното не е разпитвало, така че какво ти дава това право?“. Нещо подобно? Какъв е основният нрав на антихристите? Да заемат статус и да се стремят към власт; да не правят нищо, което е от полза за делото на Божия дом, нищо, свързано с проявата на внимание към неговите интереси, а да бъдат нехайни и измамни и да отбиват номера. Отвън изглежда, че са доста енергично заети със задачите си, но погледнете нещата, които вършат: първо, в тях няма напредък; второ, неефективни са; и трето, нямат голям ефект — превърнати са в пълна бъркотия. Има само едно нещо, от което не се отказват, и това е да използват възможността, която им предоставя работата, за да сграбчат властта и да не я пускат. Добре са, стига да имат власт. Каквато и работа да вършат, независимо дали е свързана с професия, с външни въпроси, с технически умения или с други аспекти, никъде в нея няма прозрачност. Тази липса на прозрачност неумишлена ли е? Не — това, което не е умишлено, не е свързано с нрава, а с липса на заложби и незнание как да се върши работата. Защо тогава казвам, че този нрав е нрав на антихрист? Те действат умишлено. В тях има умисъл: те съзнателно не ти позволяват да знаеш тези неща и съзнателно се крият от теб и избягват да те виждат. Те свеждат до минимум разговорите и общуването си с теб; свеждат до минимум размяната на реплики с теб. Те свеждат до минимум разкриването на тези неща, за да не ги обвиняваш и разпитваш постоянно, за да не знаеш твърде много за онова, което наистина се случва, за да не прозреш истинското им лице. Това не е ли умишлено? Няма ли умисъл в него? Какво е тяхното намерение и цел? Те искат да те измамят, да се измъкнат чрез блъф; оставят в теб фалшиво впечатление и не ти позволяват да знаеш как стоят нещата в действителност. По този начин те ще са си осигурили статуса, което ще ги зарадва. Не е ли това естеството му? (Да.) Това е нравът на антихристите, съзнателно да мамят, да хвърлят прах в очите и да прикриват нещата. Всичко е съзнателно. Кажете Ми, коя от задачите ангажира хората толкова много, че да нямат време да се срещат с другите? Никоя, нали? Нито една задача не ангажира човек дотолкова, че да няма време да яде или да спи, нито време да се среща с другите. Нещата все още не са станали толкова натоварени. Време за тези неща може да се намери. И така, защо тези хора нямат време? Те не искат да се срещат с теб; не искат да разпитваш за тяхната работа. Не е ли това нрав на антихрист? (Да.) Какъв тип хора са те? Не са ли неверници? Такива са — всеки един антихрист е неверник. Ако не бяха, нямаше да присвояват делото на Божия дом или да подчинят и контролират онези, които следват Бог. Нямаше да правят такива неща. Първото поведение на неверниците е, че те изобщо нямат богобоязливо сърце. Те заговорничат заради собствените си интереси под претекст, че вярват в Бог. Те са дръзки и безразсъдни, изобщо не се страхуват. Тяхната вяра в Бог не е истинска вяра, а лозунг. В сърцето си те нямат никаква боязън от Бог.