В. Нагласата и поведението на хората при контакта им с противоположния пол

Третата ни точка е нагласата и поведението на хората при контакта им с противоположния пол в ежедневието. Това е проблем, с който всеки, който живее сред други хора, ще се сблъска, независимо от възрастта си. Кой аспект от човешката природа засяга това? Засяга достойнството на човека, чувството му за срам и неговото морално поведение. Някои хора гледат на контакта с противоположния пол много несериозно. Те смятат, че докато нищо не се случва, това не е голяма работа, както не е и отдаването на похотливи мисли или разкриването на някаква порочна страст. Трябва ли човек с нормална човешка природа да има такива мисли? Това знак за нормална човешка природа ли е? Щом си на възраст за женене и влезеш в контакт с противоположния пол, и искаш да имаш връзка, прави го нормално и никой няма да се меси. Но някои хора не искат връзка — те флиртуват няколко дни с някого, който им хване окото, и щом срещнат някого, който им хареса и отговаря на предпочитанията им, започват да се перчат. И как се перчат? Повдигат вежда, намигат или променят тона на гласа си, докато говорят, или пък се движат по определен начин, или започват да правят шеговити забележки, за да бъдат забелязани. Това е перчене. Когато човек, който обикновено не е такъв, прояви такова поведение, можете да сте сигурни, че наблизо има представители на противоположния пол, които са му по вкуса. Какви са тези хора? Може да кажете, че имат лош стил на държание и не спазват ясни граници между мъжете и жените, но не са проявили никакво осъдително поведение. Някои може да кажат, че те просто са лекомислени. С други думи, липсва им самоуважение; лекомислените хора нямат представа за самоуважение. Някои хора проявяват тези характеристики в ежедневието си, но изпълнението на дълга им не е засегнато, нито е засегнато завършването на работата им, така че това всъщност проблем ли е? Някои казват: „Стига да не възпрепятства стремежа им към истината, има ли нужда да се говори за това?“. С какво е свързано това? Със срама и достойнството на човешката природа. Човешката природа на даден човек не може да съществува без срам и достойнство, а без тях тя не може да бъде нормална човешка природа. Някои хора са надеждни, те са сериозни, отговорни и работят усърдно във всичко, което правят. Те нямат големи проблеми, но просто не приемат този аспект от живота си на сериозно. Когато флиртуваш с представител на противоположния пол, това градивно ли е, или вредно? Ами ако този, с когото флиртуваш, се влюби в теб? Може да кажеш: „Не съм искал това“. Е, ако все пак флиртуваш с някого, когато не искаш това, не си ли играеш с него? Вредиш му! В това има известна липса на морал. Хората, които правят това, имат лош характер. Освен това, ако не възнамеряваш да продължиш тази връзка и нямаш сериозно отношение към нея, а все така повдигаш вежди и намигаш на противоположния пол, и се перчиш със закачки и хумор, като правиш всичко, за да покажеш, че имаш стил, че си красив или хубава — ако се фукаш така, какво всъщност правиш? (Съблазняваш хора.) В това има намерение за съблазняване. А сега, този вид съблазнително поведение благородно нещо ли е или грозно? (Грозно нещо е.) Тук вече няма никакво достойнство. Какви хора на този свят биха съблазнявали другите? Проститутки, развратни жени, негодници — тези хора нямат срам. Какво означава да нямаш срам? Означава, че са безчувствени към позора. Почтеност, срам и чест, както и достойнство и репутация — никое от тези неща не ги интересува. Такива хора обикалят, перчат се и флиртуват. Да флиртуват с един или двама души не им е достатъчно, а осем или десет не им се струват прекалено много. Ще са им нужни хиляди и хиляди, за да са щастливи. Някои омъжени жени имат две деца и никой извън дома им не знае за това. Защо не казват на хората? Страхуват се, че щом кажат, че са омъжени и вече са заети, няма да имат повече успех във флиртовете си и ще загубят своята съблазнителност и привлекателност. Ето защо не говорят открито за това. Нима такива хора не са безчувствени към позора? Нима човешката природа на някого е нормална, ако съдържа такива неща? Не е. Това предполага, че ако имаш такава човешка природа и такова поведение, тогава в нормалната ти човешка природа нещо липсва; липсват ѝ срам и достойнство. Някои хора започват да си оправят косата и да си приглаждат дрехите, щом се озоват около противоположния пол, или пък си слагат руж и пудра, като се опитват всячески да се разкрасят. Какво целят с това? Целта им е съблазняване. Това е нещо, което не би трябвало да съществува в нормалната човешка природа. Да можеш да съблазняваш хората по този начин и да не чувстваш нищо, като си мислиш, че е съвсем нормално и обичайно, че не е голяма работа, означава да ти липсва чувство за срам и дори да не знаеш какво трябва и какво не трябва да правиш. Има някои хора, които биха били готови да се разхождат чисто голи по улицата, ако им дадат десет хиляди юана. Какъв тип хора са те? Те са хора без чувство за срам. Те ще направят всичко за пари, без срам. Почтеност, характер, чувство за срам и достойнство не означават нищо и са без стойност за тях. Те смятат, че способността им да се перчат и да съблазняват другите е техен талант, и единствената им радост идва от спечелването на благоволението на повече хора и от това повече хора да ги преследват. Това е най-висшата чест за такава жена; това е, което те ценят. Те не ценят неща като достойнство, чувство за срам или характер. Това добра човешка природа ли е? (Не.) Вие проявявали ли сте такова поведение? (Да.) Можете ли тогава да го сдържате? Можете ли да го сдържате през повечето време, или можете да го правите само в малка част от времето? Имате ли способността да се въздържате? Хората, които могат да се въздържат, са тези, които имат чувство за срам. Всеки има мимолетни моменти на импулсивност и разпуснатост, но когато тези, които могат да се въздържат, го правят, те чувстват, че това, което правят, не е правилно, че ги унижава, че трябва веднага да се поправят и че не трябва повече да правят така. И по-късно, когато отново се сблъскат с подобно нещо, те могат да се контролират. Ако в твоята човешка природа няма дори тази малка способност за самовъздържане, тогава на какво би могъл да се опълчиш, когато си призован да практикуваш истината? Някои хора са надарени с хубава външност и постоянно са преследвани от противоположния пол; колкото повече хора ги преследват, толкова повече те смятат, че могат да си позволят да се перчат. Нима това не е опасно за тях? Какво трябва да направиш в тази ситуация? (Да разпознаеш и да избегнеш този капан.) Това наистина е капан, който трябва да избегнеш — ако не го направиш, може да се окаже, че някой те е оплел в мрежите си. Трябва да избегнеш този капан, преди да попаднеш в него; това се нарича самовъздържане. Хората, които имат самовъздържане, имат чувство за срам и достойнство. Тези, които го нямат, могат да бъдат подмамени от всеки, който ги съблазнява, и се хващат на въдицата винаги, когато някой ги преследва, което води до неприятности. Освен това те умишлено ще се перчат, ще се гиздят и гласят, и ще изберат от дрехите си точно онези, които могат да ги направят да изглеждат по-красиви, по-привлекателни и по-хубави и ще ги носят всеки ден. Това е опасно за тях и показва, че те съзнателно се опитват да съблазняват другите. Ако в тези дрехи изглеждаш твърде привлекателно и съблазнително, тогава трябва да се опълчиш на плътта си и да се откажеш да носиш такива дрехи. Ако имаш решимост в това отношение, тогава можеш да го направиш. Ако обаче нямаш тази решимост, а искаш да си търсиш партньор, тогава давай, намери си: общувайте нормално помежду си, без да флиртувате с други. Ако не си търсиш партньор, но все пак флиртуваш с други, това може да се определи само като липса на чувство за срам. Трябва да си наясно какво избираш. Можете ли всички да спазвате принципите? (Имаме тази решимост.) Ако имате тази решимост, тогава имате енергията, мотивацията и ще бъде лесно да ги спазвате. По същество някои хора са благоприлични по природа, а освен това, след като са повярвали в Бог, се стремят към истината и вървят по правилния път, така че нямат такова желание и не отвръщат на никого, който се опитва да флиртува с тях. Някои хора са доста податливи на това, докато други не му обръщат никакво внимание. Някои хора изглежда имат тази решимост, но дори самите те не могат да кажат дали всъщност я имат, или не. По отношение на общуването с противоположния пол, това е нещо, с което трябва да се справиш правилно и да го преразгледаш, и да го определиш като част от достойнството и срама на нормалната човешка природа. Как липсата на чувство за срам е свързана с липсата на човешка природа? Справедливо е да се каже, че ако някой няма чувство за срам, той няма човешка природа. Защо всеки, на когото му липсва човешка природа, не обича истината? И защо казваме, че човек може да се стреми към истината, ако притежава човешка природа? Кажете Ми, хората без чувство за срам знаят ли кое е добро и кое не е? (Не.) И така, когато вършат лоши неща, които се съпротивляват на Бог, предават Го и нарушават истината, изпитват ли някакъв самоупрек? (Не.) Могат ли да влязат в правия път, ако съвестта им не ги укорява? Могат ли да се стремят към истината? Наглите, безсрамни хора нямат духовна чувствителност. Те не могат ясно да разграничат положителните и негативните неща, нито това, което Бог обича, и това, което Той ненавижда. И така, когато Бог казва хората да бъдат честни, те казват: „Какво толкова, че съм излъгал? Изричането на лъжи не е унизително!“. Нима някой без срам не би казал нещо подобно? Ако човек с чувство за срам не успее да бъде честен и всички разберат, лицето му не се ли изчервява? Не му ли е притеснено отвътре? (Да.) А безсрамният човек? „Да съм честен човек, какво мислят другите, каква стойност имам за тях или каква тежест ми придават — нищо от това няма значение за мен!“. Не го е грижа. Може ли тогава все още да се стреми към истината? Ако го попиташ, след като е излъгал, дали е неспокоен в сърцето си или дали изпитва някакво самообвинение, той ще каже: „Какво означава да си спокоен? Какво е самообвинение? Защо това трябва да е такъв проблем?“. Той няма такова съзнание. Може ли някой с липса на разум да следва Бог? Може ли да се стреми към истината? Той не се стреми към нея. За него няма граници между положителните и негативните неща, между истината и това, което я нарушава — те са все едно и също. Във всеки случай, мисли си той, ще е добре, ако всеки полага усилия, изпълнява дълга си и плаща цена. Тези неща не се разграничават по никакъв начин. Той ни най-малко не се упреква, когато е направил нещо, което се съпротивлява на Бог, когато е направил нещо, което нарушава истините принципи, когато е направил нещо, което е накърнило нечии интереси, или когато е направил нещо, което смущава делото на църквата. Той изобщо не се самоупреква. В това не му ли липсва чувство за срам? Хората без чувство за срам не правят разлика по отношение на такива неща. За тях става въпрос да правят каквото си искат. Всичко е позволено; няма нужда да се използва истината, за да се правят преценки. Така че няма начин хората без чувство за срам да разберат или да практикуват истината. Това е връзката между липсата на чувство за срам и липсата на човешка природа. Защо тогава не можахте да кажете това? Всички си мислите: „Това, което Ти проповядваш, няма много общо с истината; то е доста далеч от нея. Обикновено можем да виждаме тези неща ясно, така че имаме ли все още нужда Ти да говориш за тях?“. Ако смятате, че това няма нищо общо с истината, тогава в колко от истината реалност сте навлезли? Изживявате ли нормална човешка природа? Наистина ли сте станали хора, които имат истината и човешка природа? Вие сте с твърде малък духовен ръст и дори не можете да разберете тези неща, така че каква истина реалност бихте могли да имате?

Един от десетте управленски закона на Божия дом гласи: човекът има покварен нрав и освен това е обладан от чувства. Поради това е абсолютно забранено двама представители на противоположния пол да работят заедно, без да са придружени, когато служат на Бог. Всеки, който бъде забелязан да прави това, ще бъде отлъчен, без изключение. Как се отнасят хората към този управленски закон? Ако един мъж е имал неуместни отношения с повече от тридесет жени, кажете Ми, как биха се почувствали хората, които са чули за това? (Ще им се стори невероятно.) Ще се изненадате, като го чуете; ще бъдете шокирани: „Божичко, това е много! Отвратително е, нали?“. А какво чувство е изпитвал този мъж, когато ти е казал това? (Щеше да се държи така, сякаш не му пука.) За него това няма да е голяма работа. Попитай го какво яде днес: „Ориз“. Попитай го с колко жени е бил: „Трийсет и повече“. Той би казал тези две неща с абсолютно еднакъв тон на гласа и нагласа. Има ли някакво спасение за човек с такава човешка природа? Няма, дори и да вярва в Бог. Как може да не се срамува, когато изтърсва такова нещо? Това е унизително! Как тогава може просто да го изтърси? Кажете Ми, останало ли му е някакво чувство за срам? Не, не е. Усещането за съвест в човешката му природа вече е притъпено и той е изгубил всякаква възприемчивост. Тук не става въпрос за това, че е развратен — хората без срам или достойнство вече не са хора. Отвън все още изглеждат като хора, но всичко се срива, щом се захванат с нещо. Те са способни на всичко, без да знаят какво е срам — а това означава, че вече не са хора. Нека тук приключим разговора си по тези въпроси.

Поразмишлявайте върху тези три аспекта на нормалната човешка природа, които обсъдихме днес — важни ли са те? Тези неща в нормалната човешка природа откъснати ли са от стремежа към истината? (Не.) Тогава какво общо имат те със стремежа към истината? Ако човешката природа на един вярващ в Бог не притежава старателност, чувство за отговорност или способност да внимава в действията си — ако той няма такава човешка природа, тогава какво може да придобие от вярата си в Бог и от стремежа си към истината? През годините сме общували за доста истини, истини във всяка област. Ако хората не се посвещават на тези истини или не се отнасят към тях със съзнателна нагласа, а с половинчато отношение, без да правят нищо съвестно, могат ли по този начин да постигнат разбиране на истината? Някои хора казват: „Ако не мога да стигна до разбиране на истината, не мога ли просто да науча наизуст тези доктрини и терминологии?“. Ще можете ли в крайна сметка да придобиете истината по този начин? Ако не притежаваш този вид нормална човешка природа и не притежаваш тези неща в своята човешка природа, което означава, че нямаш добросъвестно, старателно, сериозно и отговорно отношение към нещата, тогава за теб истината се превръща в доктрини и лозунги — превръща се в правила. Ти не можеш да придобиеш истината, защото си неспособен да я разбереш. Освен това, ако не можеш да управляваш добре средата, рутината и стила на личния си живот, ще можеш ли да навлезеш в различните принципи и твърдения, които засягат истината? Няма да можеш. Нещо повече, хората трябва да обичат положителните неща в живота, а към отрицателните и нечестивите неща трябва да поддържат отношение на ненавист и отвращение в дълбините на сърцата си. Това е единственият начин да се навлезе в някои истини. Това означава, че в стремежа си към истината трябва да имаш правилното отношение и правилната нагласа; трябва да си порядъчен, сериозен човек. Само такива хора могат да придобият истината. Ако някой няма чувство за срам и остава духовно нечувствителен и неосъзнат в сърцето си, когато е извършил много нечестиви неща, много неща, които се бунтуват срещу Бог и нарушават истината с мисълта, че не е голяма работа — той има ли тогава някаква полза от истината? Няма абсолютно никаква полза. Истината не оказва никакво въздействие върху него и не е в състояние да го въздържа, да го укорява, да го напътства или да му посочва посоката и пътя, което означава, че той е в беда. Как би могъл човек, лишен дори от чувство за срам, да разбере истината? За да може един човек да разбере истината, той първо трябва да бъде чувствителен в сърцето си към положителните и негативните неща. Той изпитва отвращение дори само при споменаването на негативно или нечестиво нещо или при сблъсъка с такова, а ако самият той извърши такова нещо, се чувства засрамен и неспокоен. Той изпитва любов към истината и може да приеме истината в сърцето си, може да я използва, за да се въздържа и да преобърне погрешните си състояния. Нима това не са нещата, които нормалната човешка природа трябва да притежава? (Да.) Когато човек притежава тези неща, не става ли лесно за него да се стреми към истината? А ако някой не притежава нито едно от тях, тогава говоренето за стремеж към истината е просто празни приказки — как би могъл да го прави без положителни неща в сърцето си? Истината ще се вкорени, ще разцъфти и ще даде плод в теб едва когато нормалната ти човешка природа притежава тези неща — едва тогава тя ще даде резултат. Когато си разбрал истината, ще можеш да промениш мисленето си и да въздържаш поведението си, а покварените ти мисли ще стават все по-малко. Това е истинска промяна.

Колко от тези проявления на нормална човешка природа, които обсъдихме днес, притежавате? Колко ви липсват? Какво притежавате? (Чувство за срам.) Чувство за срам — това е добре. Чувството за срам е най-малкото, което трябва да притежавате. Какво друго? Всички вие имате ли съвестен и педантичен манталитет и отношение към хора, събития и неща? Виждам, че сте небрежни във всичко, което правите, просто сте бездейни и отпуснати, и когато виждам тези неща, които правите, безпокойството в сърцето Ми расте. Можете ли сами да откриете тези проблеми? Тревожите ли се, когато ги откриете? (Да.) По какъв начин? Говорете за това. (Сега, след като току-що чух общението на Бог, чувствам, че нямам много човешка природа и че съм проявявал лекомислен манталитет към дълга си и събитията в живота ми. Толкова съм далеч от изискваното от Бог ниво. Малко се страхувам.) Твърде много липсва в човешката ви природа, нали? Чувстваш, че си вярвал в Бог от години и си чул много истини, но въпреки това нямаш дори най-основните неща на човешката природа — как да не си тревожен? Някои хора имат малко технически умения, но всичко, което правят, е некачествено. Всичко е под стандарта, не отговаря на критериите, и те не проучват какви са модерните и стандартните методи. Нима това не показва, че са с остарели разбирания? Например, веднъж ги помолили да монтират врата и те казали: „Там, откъдето съм, повечето врати, които имаме, са еднокрили“. Това малко място, откъдето са, не определя стандарта. Те трябва да погледнат стила на вратите в търговските и жилищните сгради в големите градове, след което да си свършат работата въз основа на реалната ситуация. Но ето, те отворили уста и казали: „У дома не правим двукрили врати, а тук няма твърде много хора. И да имаше, няма страшно — просто могат да се провират“. Някой друг казал: „Ако хората се провират твърде дълго, ще счупят касата на вратата. Нека обсъдим това. По изключение я направи двукрила този път, става ли?“. Тогава той казал: „Не! Аз правя еднокрили врати, не мога да правя двукрили. Аз ли знам как се прави, или ти? Аз — така че защо този път не ме послушаш? Трябва да ме слушаш!“. Казали му да работи според ситуацията, но той не послушал и настоял да направи малка врата. Не наврежда ли така? Когато го помолили да монтира стъклена преграда между вътрешната и външната част, за да влиза светлина и пространството да не изглежда малко, той казал: „Защо да монтираме стъкло? Това ще застраши сигурността, нали? Няма да монтирам стъкло; тези две врати ще свършат работа. Това е единственият вид врати, които използваме там, откъдето съм“. Те винаги изтъкват неща като „там, откъдето съм“, „у дома“, „учил съм технически неща“, за да потискат другите. Тези неща истината ли са? (Не са.) Какво трябва да липсва в тяхната човешка природа, за да възприемат такова отношение към външни въпроси? Рационалност. И какво по-конкретно липсва в тяхната рационалност? Проницателност. Те винаги смятат, че всичко там, откъдето са, е правилно, че всичко е най-висше, че всичко е истината. Нима рационалността им не е слаба? Как трябва да изглежда нормалната рационалност? С нормална рационалност те биха казали: „Занимавам се с този занаят от толкова много години, но не съм видял много. Там, откъдето съм, всички правим вратите така, затова нека видим колко големи са вратите тук. Ще се съобразим с това, което правят хората тук. Това е различно място и в тази задача трябва да бъда гъвкав“. Това не е ли рационалност? (Да.) Има ли тогава такъв човек тази рационалност? Не — той не притежава разум. И как се постъпи в крайна сметка? Направеното трябваше да се преправи. Преправянето не е ли загуба? (Да.) Да, така е. Има ли много такива случаи? Има. Този човек е упорит до мозъка на костите си. Колко упорит е той? Не слушаше никого; не слушаше дори това, което Аз казвах, и Ми противоречеше. Аз казах: „Трябва да го промениш. Ако не го направиш, тази работа не е за теб“. А той имаше дързостта да каже: „Ще направя врата с този размер, дори и да ме уволниш!“. Какъв нрав е това? Това нормална човешка природа ли е? (Не.) Това не е нормална човешка природа — тогава каква човешка природа е? Според Мен той е малко като звяр. Точно както когато един вол е жаден — независимо колко стоки или хора може да превозва в каруцата, щом види локва или река, той ще повлече каруцата право натам. И цяла тълпа не може да го издърпа оттам. Говорим за животно. Хората също ли имат такъв нрав? Когато го имат, това не е нормална човешка природа и това е опасно. Те ще намерят извинение, за да те оборят и да спрат да слушат. Те са толкова упорити и глупави. С такива неща в ежедневието, ако нямаш отношение на смирено приемане, на възприемчивост към чуждото мнение, ако нямаш нагласата да се учиш, как ще можеш да приемеш истината? Как ще можеш да я практикуваш? Всички казват, че би било по-подходящо да се направи двукрила врата. Ти дори това не можеш да направиш, а това далеч не е практикуване на истината — ти дори няма да се вслушаш в разумно предложение. Би ли могъл да се вслушаш в нещо, което засяга истината? Няма да се вслушаш, както винаги. То не може да достигне до човек с такъв нрав и това означава голяма неприятност за него. Ако човешката природа на някого не притежава дори този вид разум, то каква истина може да практикува той? За кого прави тези неща, с които е зает всеки ден? Прави ги изцяло според собствените си предпочитания, собствените си егоистични желания. Всеки ден има следния възглед за хората, събитията и нещата, които го заобикалят в ежедневието: „Ще правя каквото искам, ще правя каквото мисля и ще правя каквото смятам“. Как се нарича това? През целия ден всичко, което мисли, е изцяло зло. И ако е толкова зъл в сърцето си, какво остава за действията му? Има ли такова нещо като човек, чиито мисли са изцяло зли, но чиито действия все още се съобразяват с истината? Това не е правилно — би било противоречие. Мислите му са изцяло зли и мотивите му са изцяло зли, така че делата, които върши, най-малкото няма да бъдат запомнени. А от нещата, които не се помнят, някои са прекъсвания и смущения, някои са разрушителни, докато други са направени през пръсти. Ако тези неща се приемеха сериозно, те щяха да бъдат заклеймени. Това е положението.

В някои хора съществува един вид погрешен възглед, който другите намират за доста отвратителен. Тези хора имат няколко дарби или силни страни, или може би занаят, някаква компетентност или специална способност в някоя област, и след като са повярвали в Бог, те се мислят за изтъкнати хора. Правилно ли е това отношение? Какво мислите за този възглед? Това нещо, което принадлежи на мисленето на нормалната човешка природа ли е? Не. Тогава каква идея е това? Не е ли липса на разум? (Да.) Те вярват: „Аз съм по-висш от обикновените хора, защото владея този занаят, и съм по-добър от средностатистическия човек в божия дом. Аз съм мъж, който притежава майсторство и способности, и съм добър оратор и съм талантлив. Аз се откроявам в божия дом. Аз съм голяма работа. Никой не може да ми нарежда, никой не може да ме води и никой не може да ми заповядва да правя каквото и да било. Аз имам това умение, така че ще правя каквото си искам. Не трябва да мисля за принципите — каквото и да правя, е правилно и съгласно истината“. Какво мислите за този възглед? Няма ли такива хора? Такива хора не са малцинство и те идват в Божия дом, за да се перчат. Ако използваха силните си страни или уменията си, за да изпълняват дълг в Божия дом, това би било добре, но ако го правят, за да се перчат, тогава това е проблем от различно естество. Защо се нарича „перчене“? Те гледат на вярващите в Бог като на глупаци, за нищо ги нямат. Не се ли е объркало нещо в мисленето им? Няма ли нещо нередно в тяхната рационалност? Наистина ли нещата стоят така? Хората, които вярват в Бог, наистина ли са безполезни? (Не.) Тогава защо тези хора ги виждат като такива? Защо биха имали такава мисъл? Какво поражда такава мисъл? Дали я научават от невярващите? Те мислят, че хората, които вярват в Бог, са нищожества, че всички са мъже и жени, които си стоят вкъщи, че всички са селяни и че са от нисшите слоеве на обществото. Техният възглед е като този на големия червен змей. Те мислят, че хората, които вярват в Бог, са неспособни, че не са могли да пробият в обществото и че са повярвали в Бог само защото за тях не е имало път навън, нямало е къде другаде да се обърнат. Те мислят, че понеже имат някаква способност, знаят малко за някоя професия или имат някакво техническо ноу-хау, това ги прави талантливи хора в Божия дом. Правилна ли е тази мисъл? (Не.) В какво е грешката? Те вярват, че в Божия дом няма способни хора и с малкото си професионални познания биха искали да упражняват власт и да имат последната дума по въпросите. Има ли такива хора? Има ли такива хора до вас, или сред тези, които познавате или с които сте запознати? Има редица хора, които са квалифицирани в определена област, и когато ги накараш да действат като ръководител на екип или надзорник, те се чувстват така, сякаш са получили официален пост. Те смятат, че имат последната дума в Божия дом, че никой друг не се грижи за интересите на Божия дом като тях, нито защитава интересите му повече от тях, и че никой не е толкова предан като тях. Искат да управляват и да участват във всичко, но не управляват нищо добре, нито търсят истините принципи. Те дори не слушат какво казвам Аз. Има ли такива хора? (Да.) Има такива хора. Под знамето на определеното умение, което притежават, те искат да управляват всички и да заемат пост. Например, когато някои братя и сестри направят нещо, което не им е по вкуса, те казват: „Трябва да вкараме в пътя тези хора — направо са възмутителни!“. Когато вярващите в Бог имат проблем, трябва да се общува с тях за истината. Това не е военен лагер, където трябва да се прилага военен контрол. Проблемите в църковните неща могат да бъдат разрешени само чрез общуване за Божиите слова и като се накарат хората да разберат истината. Тези, които не приемат истината и действат произволно и капризно, могат да бъдат кастрени — само тези, които упорито отказват да приемат истината, могат да бъдат дисциплинирани. Има някои хора, които са служили като надзорници или като водачи и работници, които очевидно нямат истина реалност, но въпреки това винаги искат да упражняват власт и да имат последната дума в Божия дом. Тези хора имат ли съвест и разум? Те просто знаят няколко тънкости на занаята и ни най-малко не разбират истината. Смятат се за полезни и способни, като мислят, че са по-добри от средностатистическия човек в Божия дом, и искат да правят каквото си искат в църквата от властова позиция — да имат единствената и последна дума. Те не търсят истините принципи, а действат според желанията си, според своите предпочитания. Какъв е проблемът тук? Не е ли това нравът на антихрист? Хора като тези имат ли разума на нормалната човешка природа? Нямат и капка от него. С това ще приключим нашето общение за нормалната човешка природа.