Б. Управлението на личната среда от страна на хората

Втора точка: управление на непосредственото обкръжение на човека в ежедневието. Коя област от нормалната човешка природа засяга тази точка? (Тази на жизнената среда.) И от какво се състои тя? Състои се основно от две главни области: средата, която обхваща само личния живот на човека, и обществените среди, с които той често влиза в досег. И от какво конкретно се състоят тези две главни области? Начинът на живот на човека, както и управлението на хигиената и средата му. За да навлезем в подробностите, от какво се състои начинът на живот на човека? Работа и почивка, хранене и неща като ежедневното опазване на здравето и общи познания за ежедневието. Ще започнем с първото — работа и почивка. Те трябва просто да се следват редовно и по график. С изключение на специални обстоятелства, като например когато работата на човек изисква да остава до късно или да работи извънредно, работата и почивката най-често трябва да са редовни и по график. Това е правилният начин. Има някои, които предпочитат да са будни през нощта. Те не спят вечер, а се занимават с всякакви неща. Не си лягат, докато другите не станат и не започнат работа рано сутринта, а когато другите си лягат вечер, тогава те стават и се захващат за работа. Няма ли такива хора? Никога не са в синхрон с другите, винаги изискват специално отношение — разумът на такива хора не е много здрав. При нормални обстоятелства ритъмът на всеки трябва да е в общи линии синхронизиран, като изключим специалните случаи. Коя е следващата точка? (Храненето.) Изискванията за хранене при нормалната човешка природа са лесни за постигане, нали? (Да.) Тази е лесна. Хората обаче нямат ли някои погрешни възгледи за храненето? Някои казват: „Ние вярваме в Бог и всичко е в Неговите ръце. Няма начин на хранене, който да навреди на стомаха. Ще ядем каквото си поискаме, свободно и на воля. Не е проблем, след като Бог ни защитава“. Няма ли хора с такова разбиране? Няма ли нещо малко изопачено в това? Подобно разбиране не е нормално; онези, които го имат, не мислят нормално. Има и други, които смесват нормалния, здрав разум в живота с проявяването на внимание към плътта. Те вярват, че да се обръща внимание на здравия разум в живота означава да се проявява внимание към плътта. Няма ли хора, които вярват в това? (Да.) Например някои хора имат стомашни проблеми и не ядат пикантни, дразнещи неща. Има някои, които им казват: „Това е твое предпочитание към храната; ти проявяваш внимание към плътта. Трябва да се опълчиш на това. Ще отидеш на места, където храната е такава, и ще трябва да я ядеш. Как може да не ядеш?“. Няма ли хора с такова разбиране? (Да.) Някои хора не могат да ядат определено нещо, но настояват да го ядат, за свое неудобство, за да се опълчат на плътта. Аз казвам: „Позволено ти е да не го ядеш, ако не искаш. Никой няма да те заклейми, ако не го направиш“. Те казват: „Не, трябва!“. В такъв случай неудобството им е заслужено. Сами са си го причинили. Сами си поставят правила, така че те са тези, които трябва да ги спазват. Тогава погрешно ли би било да не се яде това нещо? (Не.) Не би било. Други с определени здравословни състояния са алергични към някои храни. Те трябва да избягват тези неща и да не ги ядат. Някои са алергични към люти чушки и затова не трябва да ги ядат, но въпреки това настояват. Продължават да ги ядат с вярата, че това означава да се опълчиш на плътта. Това не е ли изопачено разбиране? Точно такова е. Ако не е подходящо да ядат нещо, не бива да го ядат. Защо се борят срещу тялото си? Нима това не е безразсъдство от тяхна страна? (Да.) Няма нужда да се спазва това правило, нито човек да се опълчва на плътта си по този начин. Всеки има свое собствено физическо състояние: някои имат лош стомах, някои имат слабо сърце, някои имат по-слабо зрение, някои са склонни да се потят, някои никога не се потят. Състоянието на всеки е различно; трябва да се съобразяваш със своето собствено. Едно изречение може да обобщи тези случаи: научи малко здрав разум в живота. Какво означава „здрав разум“ тук? Означава, че трябва да знаеш кое е вредно за теб да ядеш и кое е полезно. Ако нещо не е вкусно, но е полезно за здравето ти, тогава трябва да го ядеш, в името на здравето си; ако нещо е вкусно, но се разболяваш, когато го ядеш, тогава не го яж. Това е здрав разум. Освен това хората трябва да знаят и някои свързани със здравия разум начини за поддържане на здравето. През четирите годишни сезона нека времето, климатът и сезонът да диктуват нещата, които ядеш — това е основен принцип. Не се бори с тялото си — това е мисъл и разбиране, които хората с нормална човешка природа трябва да имат. Някои хора имат ентерит и страдат от диария, когато ядат дразнещи храни. Затова не ги яжте. Но някои казват: „Не се страхувам. Бог ме защитава“ и в резултат на това страдат от диария след хранене. Дори казват, че Бог ги подлага на изпитание и ги облагородява. Не са ли абсурдни хора? Ако не са абсурдни, значи са ужасни лакомници, които ядат, без да се съобразяват с последствията. Такива хора имат много проблеми. Не могат да контролират апетита си, но казват: „Не се страхувам. Бог ме защитава!“. Какво е разбирането им по въпроса? То е изопачено; те не разбират истината, но сляпо се опитват да я прилагат. Имат ентерит, но ядат безразборно и когато в резултат на това получат диария, да кажат, че Бог ги подлага на изпитание и ги облагородява — нима това не е сляпо прилагане на правилата? Такъв абсурден човек да говори такива глупости — нима това не е богохулство? Нима Светият Дух би извършвал дело в такъв нелеп човек? (Не.) Ако не разбираш истината, не бива сляпо да прилагаш правила към нещата. Бог би ли подложил някого на изпитания безразборно? Със сигурност не. Ти дори не си пригоден за това; ръстът ти не е достатъчен — и затова Бог няма да те подлага на изпитания. Някой, който не знае кои храни ще го разболеят, е идиот с нездрав интелект. Могат ли хората с нездрава рационалност и интелект да разберат Божиите намерения? Могат ли да разберат истината? (Не.) Тогава Бог би ли подложил такъв човек на изпитания? Не. Ето това е липса на разум и говорене на безсмислици. Има принципи, според които Бог изпитва хората; те са насочени към хора, които обичат истината и се стремят към нея, към хора, които Бог би оползотворил и които биха могли да свидетелстват за Него. Той подлага на изпитания хората с истинска вяра, които могат да Го следват и да свидетелстват за Него. Никой, който търси само успокоение и наслада и изобщо не се стреми към истината, и със сигурност никой с изопачено схващане за нещата, няма делото на Светия Дух. Щом е така, нима Бог би ги подложил на изпитания? Това е напълно невъзможно.

Някои хора имат достъп до китайски билкови лекарства или здравословни храни, които те лекомислено приемат. Някои жени често мажат обилно по лицето си неща, които защитават кожата, които я избелват и стягат. Те прекарват по два часа всеки ден в нанасяне на грим и три часа в премахването му, като в крайна сметка съсипват кожата си до неузнаваемост. Дори казват: „Никой не може да преодолее природния закон за красотата, която повяхва с възрастта — само погледнете тази моя застаряваща кожа!“. Факт е, че нямаше да изглеждат толкова стари, ако не бяха злоупотребявали така с лицата си — именно мазането с тези продукти ги е състарило. Как ще обясните това? (Сами са си го причинили.) Така им се пада! В нормалната човешка природа има някои общоизвестни познания за живота, които човек трябва да схване, като например общи познания за опазване на здравето и предпазване от болести: например, че студените крака могат да доведат до болки в гърба, или как човек трябва да лекува ранно далекогледство, или какви са вредите от твърде дългото седене пред компютъра. Човек трябва да разбира малко от такива общоприети грижи за здравето си. Някои може да кажат: „За да вярваш в Бог, трябва само да четеш Неговите слова. Каква е ползата да се научават всички тези общоприети неща за здравето? Продължителността на човешкия живот е предопределена от Бог, никакво количество здравни познания няма да я променят. Когато дойде време да умреш, никой не може да те спаси“. Това на пръв поглед изглежда правилно, но всъщност е малко абсурдно. Това е нещо, което би казал някой без духовно разбиране. Те се учат да повтарят изтъркани думи и доктрини и изглеждат духовни, когато всъщност нямат никакво чисто възприемане. Опитват се сляпо да прилагат правила, когато им се случват неща, говорят възможно най-любезно, без да практикуват никаква истина. Например, някои хора може да им кажат, че кашата от царевично брашно е хранителна, че е полезна за здравето. Те няма да го възприемат. Но щом чуят някой да казва, че задушеното свинско месо е здравословно, те ще се натъпчат с него следващия път, когато го видят, като дори казват с пълна уста: „Какво да правя? Трябва да ям това; то е за здравето ми!“. Нима това не са измамни думи? (Да.) Това е измама. Нормалната човешка природа означава човек да притежава това, което хората с нормална човешка природа трябва да притежават, да знае това, което хората трябва да знаят, да знае това, което трябва да се знае на този етап от живота, който съответства на неговата възраст. Някои хора на двадесет години ядат безразборно. Ядат кубчета лед в мразовит ден. По-възрастните се плашат, като видят това, и ги приканват да спрат, като им казват, че ще ги заболи стомах. „Болки в стомаха ли? Всичко ще е наред — казват те. — Виж ме: в отлично физическо състояние съм!“. На тази възраст те не знаят за такива неща. Изчакайте да станат на четиридесет; дайте им тогава кубче лед да ядат. Биха ли го направили? (Не.) А когато са на шестдесет, и дума не може да става за ядене на лед — ще се страхуват да се доближат до него. Телата им няма да могат да понесат силния му студ. Това се нарича опит — научаване на житейски уроци. Ако някой на шестдесет все още не знае, че стомахът му не може да понесе твърде много кубчета лед, че тялото му не може да ги приеме, че те ще го разболеят, как се нарича това? Не е ли липса на нормална човешка природа? Липсва им житейски опит. Ако някой на шестдесет и няколко години все още не знае, че студът е вреден за гърба, че студените крака водят до болки в гърба, тогава как ли е живял през тези шестдесет и няколко години? Сигурно просто ги е изкарал някак си. Когато стигнат четирийсетте, някои хора разбират много общоприети неща за живота — общоприети познания за здравето, например — и имат някои правилни възгледи относно материалните неща, парите и работата, както и относно роднините им, светските дела, живота и така нататък. Те имат чисто разбиране за тези неща и дори да не вярват в Бог, все пак ги разбират малко по-добре от по-младите от тях. Това са хора с усещане за правилно и грешно, чието мислене е нормално. През двете десетилетия, които са изживели, след като са навършили двайсет, те са разбрали много неща, някои от които се доближават до истината. Това показва, че са хора със способност за възприемане, хора с добри заложби. И ако се стремят към истината, навлизането им в истината реалност ще стане много по-бързо, защото са преживели много през тези двадесет години и са придобили някои положителни неща. Преживяванията им ще бъдат в съответствие с истината реалност, за която говори Бог. Но ако в човешката природа на този човек липсват много неща и той няма правилните възгледи или мисленето на нормалната човешка природа, още по-малко интелигентността на нормалната човешка природа по отношение на живота и на хората, събитията и нещата, които се случват през тези двадесет години, тогава той ще е изживял тези години напразно. На няколко места, където съм бил, открих, че някои от по-възрастните сестри не умеят да готвят. Те дори не могат да планират балансирана храна. Правят супа от това, което трябва да се пържи, и пържат това, което трябва да е в супа. Продуктите се сменят със сезоните, но на масите им винаги има едни и същи няколко ястия. Какво се случва там? Това е истинска липса на интелигентност, нали? Липсват им заложбите на нормалната човешка природа. Те дори не могат да готвят различните хранителни продукти, които срещат в ежедневието си, неща като зеле и картофи. Не се справят и с най-простите задачи и не могат да ги изпълнят. Как са избутали последните петдесет или шестдесет години? Нима сърцата им не са имали никакви изисквания към живота им? Ако някой не може да извлече опит от нищо, което прави, тогава какъв дълг би могъл да изпълнява добре такъв човек? Всъщност хората могат да се научат да правят неща, ако просто се посветят на това и се упражняват известно време. Ако някой все още не може да направи нещо след няколко години учене, интелектът и заложбите му трябва да са ужасни!

Нека сега поговорим малко за управлението на хигиената. Наскоро бях на две места, където около къщите цареше пълна бъркотия. Първоначално всичко там е било доста подредено, така че как тези места в крайна сметка са се превърнали в такива „кочини“? Причината е, че хората там не знаят как да се организират. Те нямат присъщите на нормалната човешка природа съзнание и изисквания за хигиена. Не само са мързеливи, а освен това са свикнали да живеят в такива условия. Хвърлят боклук по земята и оставят неща навсякъде, без правила или ограничения. Когато са почистили някое място, могат да го поддържат чисто само ден-два; няколко дни по-късно е толкова разхвърляно и мръсно, че не можеш да го гледаш. Кажете Ми, как се нарича такава среда? А хората там могат да ядат с апетит и да заспиват в такива условия — какви хора са това? Те са като прасета, нали? Нямат никакво съзнание и разбиране за хигиена, за тяхната среда, за структура, за управление. Колкото и мръсно или разхвърляно да става, те не го забелязват. Това не ги притеснява, не изпитват никаква тревога или смущение. Продължават да живеят както преди, без претенции и без изисквания. На някои места се грижат отлично за хигиената и обкръжението си и човек би помислил, че хората там държат на чистотата, че знаят как да управляват околната обстановка — но докато не се направи изненадваща проверка, никой не знае, че те са изпращали хора предварително да почистят мястото. Ако им кажеш предварително, че идваш, гарантирано е, че мястото ще бъде чисто. Ако отидеш, без да ги предупредиш, ще завариш различна среда, която със сигурност ще бъде мръсна и разхвърляна. В стаите на някои от момичетата има разхвърляни навсякъде дрехи и обувки, а отвън са натрупани заедно работни инструменти, като мотики и кирки, и дрехи. Някои там може да кажат, че са били толкова заети, че не са имали време да чистят. Толкова ли са били заети? Нима не са имали време дори да си поемат дъх? Ако не са, тогава това се казва заетост — но със сигурност не са били толкова заети, нали? Какво толкова му е трудното да управляват пространството си? Какво толкова му е изтощителното на поддържането на чиста и подредена среда? Това има ли нещо общо с човешката природа? Защо хората толкова обичат да живеят в „кочина“? Защо се чувстват толкова спокойни в такава среда? Как могат да бъдат напълно безразлични към такова обкръжение? Какво става там? Каква е причината за лошо управляваните среди? Ако от време на време ходя на някое място и им кажа предварително, те ще го направят чисто и спретнато, но ще спрат да чистят, ако ходя там често. Те казват: „Ти си тук често, така че няма да се церемоним. Ние сме си просто такива. Изтощително е да се чисти през цялото време! Кой има сили? Толкова сме заети с работа по цял ден, че дори нямаме време да си срешем косата!“. Дават такива оправдания. А какви други дават? „Всичко това е временно. Няма нужда да го подреждаме перфектно. И така става“. Наистина, всичко е временно — но дори и да живееше в палатка, пак щеше да трябва да се грижиш за нея, нали? Това е нормална човешка природа. Ако нямаш дори и тази частица нормална човешка природа, с какво се различаваш от зверовете?

В Божия дом има една църква с доста добро местоположение, близо до планини и вода. Там е построен път, а край близката река са засадени дървета. Има дори беседка, с декоративни камъни до нея. Наистина е доста красиво. Един ден видях отдалеч нещо малко, жълто на онзи чист път. Като се приближих, видях, че е портокалова кора. Кой знае кой би хвърлил така небрежно боклука си там. А в беседката, която преди също беше чиста, някой беше ял слънчогледови семки и беше хвърлял люспите по целия под. Кажете Ми, този човек знае ли правилата? В нормалната човешка природа има ли изисквано ниво за хигиената и средата на човек, или няма? Някои може да кажат: „В какво отношение нямам ниво? Аз си мия краката всяка вечер. Някои хора не го правят. Някои хора дори не си мият лицето, когато станат сутрин“. Краката ти може и да са чисти, добре, но защо работната ти среда е като кочина? Какво струва тази твоя чистота? В най-добрия случай това показва, че си ужасно егоистичен. Искаш да управляваш всички неща — как би могъл да бъдеш господар на всички неща, ако не можеш да управляваш дори един двор? Това е безсрамно, наистина! Тези хора не само не могат да управляват средата си — те не могат да управляват дори собствената си хигиена и хвърлят боклук по земята. Как са развили този навик? Те може да оправдаят хвърлянето на плодови обелки по земята, като го наричат компост. Тогава защо не ги сложат в купчина за компост или в кофа за боклук? Защо ги хвърлят на пътя или в онази беседка? Беседката място за компост ли е? Това не е ли незачитане на правилата? (Да.) Това е ужасен недостиг на човешка природа, разум и морал — те са низки хора! Кажете Ми, има ли начин да се реши този проблем? Как може да бъде спрян? Ще свърши ли работа надзорът? Кой би могъл да следи така нещата? Какво да се прави? (Да се глобяват.) Да, това е последната мярка. Трябва да се въведе подходяща система. Край на безнаказаността. Тези хора са просто толкова мерзки — те са непоправими! На някои места има разхвърляни навсякъде изгнили картонени кутии, изгнили дъски и парчета хартия, а хората там казват, че ги пазят, за да ги използват по-късно. Като се има предвид, че са полезни неща, защо да не ги сортират по вид, на спретнати купчини? Няма ли да изглежда по-хубаво и да заема по-малко място? Повечето хора не знаят как да поддържат ред. Нещата са натрупани и разпръснати безразборно в техните пространства, така че няма свободно място. Колкото повече трупат, толкова по-разхвърляно става, а с това идва и мръсотията, докато мястото се превърне в сметище, отблъскващо за всички, които го видят. Хората, които живеят в такава среда, имат ли нормална човешка природа? Хора със заложби ли са, ако не могат дори да управляват средата, в която живеят? Каква разлика остава между такива хора и зверовете? Една от причините повечето хора да не знаят как да управляват пространствата, в които живеят, е, че никой няма съзнание за хигиена, нито знае как да управлява средата си. Тези неща не им идват наум и те не осъзнават каква би трябвало да бъде жизнената среда на хората. Те са като животни, които не осъзнават в каква среда би трябвало да живеят. Другата част е свързана с управителите, които не знаят как да управляват тези неща. Управителите не знаят как да управляват тези неща, а управляваните не са проактивни, нито осъзнават тези неща. В крайна сметка, със „сътрудничеството“ на всички, мястото се превръща в „кочина“. Когато тези хора са били на някое място за известно време, аз си тръгвам оттам с определено чувство: „Защо това място никога не е чисто? Защо никога не изглежда като дом?“. Кажете Ми, може ли гледката на такова място да повдигне настроението на човек? (Не.) Бихте ли се почувствали добре, ако отидете там? (Ще ни бъде все тая.) Това би бил вашият истински отговор — ще ви бъде все тая. Направих планове за няколко от тези места и когато работата беше свършена и нещата бяха пренаредени, всички се наслаждаваха на гледката. Но няколко дни по-късно отново се възцари пълна бъркотия. Трябваше да намеря подходящ човек, който да управлява задачата, за да се поддържа хигиената. Това е така, защото повечето хора са толкова мърляви, че правят бъркотия, с каквато и работа да се захванат. Някои хора берат зеленчуци и не знаят кое е подходящото място да ги измият. Те настояват да търсят чисто място, за да го направят, в резултат на което замърсяват и това място. Как би се почувствал, като видиш това? Тези хора не са ли стадо зверове? Нямат никаква човешка природа! Като гледаш тези хора, които не ги е грижа за хигиената и не знаят как да управляват средата си — това би те разгневило! На тези хора им е дадена хубава среда за живеене, където всичко е добре уредено. През пролетта поникват всякакви цветя и треви; имат планини, вода, беседка; имат места за работа и места за живеене, и всякакви удобства. Колко хубаво! Но какъв беше резултатът? Те го приеха за даденост; не оцениха добрината. Мислеха си: „Това място е по-хубаво от повечето, но така или иначе си е провинция. Земята не е нищо друго освен треви и кал“. С тази нагласа те безразсъдно съсипаха мястото. Не им хрумна да управляват средата си. Колко много неща липсват в такава човешка природа! Тя не притежава онези неща, които трябва да притежава човешката природа; тези хора не могат дори да се справят с различните аспекти на жизнената си среда по най-елементарните начини. Кажете Ми, как може хората да не помислят да ценят такава хубава среда, в която живеят? Как може да не помислят да се грижат за нея? Защо? Дали защото са толкова заети с дълга си, че им липсва време? Или какво друго става с тях? Нима има някой, който не е зает с дълга си? Има хора, които живеят в по-лоши среди от вашите, но въпреки това се грижат доста добре за пространството си. Хората го виждат и го одобряват, възхищават им се и ги уважават. После идва вашата жизнена среда — другите дори не трябва да влизат вътре; един поглед отвън ще ги изпълни с презрение. Нима вината за това не е ваша? Твоите действия и поведение са довели до тази плачевно окаяна среда, в която живееш. Когато хората видят средата, в която живееш, за тях това е като да видят твоята същност. Можеш ли тогава да ги виниш, че те презират? Дали човек е висш или низш, благороден или низък, не се решава от оценките на другите, а от това, което той самият изживява. Ако притежаваш нещата от нормалната човешка природа, ти си способен да изживееш истинско човешко подобие. Ще можеш да демонстрираш своето благородно качество и другите естествено ще те ценят и уважават. Ако не притежаваш тези неща и не разбираш елементарната хигиена, и не знаеш как да се грижиш за средата си, като живееш всеки ден в „кочина“ и това те кара да се чувстваш доста доволен, това разкрива твоето качество на звяр. Това означава, че си низък и низш. Такъв низък и низш човек, с такава низка и низша човешка природа, без следа от мисленето, възгледите, изискванията и стремежа, които нормалната човешка природа трябва да има — може ли такъв човек да разбере истината без нито едно от тези неща? Може ли да навлезе в истината реалност? (Не.) Вие също мислите, че не могат? Защо не? Някои ще кажат: „През годините на вяра в Бог отдавна сме се отървали от всички тези светски неща. Не ни е грижа за тези работи! „Да живееш качествен живот“ — това е светско нещо!“. Няма ли такива, които казват това? Тогава въздухът, който дишаш, светско нещо ли е? Дрехите, които носиш, всички материални неща, които използваш — светски неща ли са? Защо не си намериш кое да е място на открито за събирания? Защо провеждаш събиранията в стая? Не са ли абсурдни хората, които казват това? Ще ти кажа един факт: ако такъв човек иска да навлезе в истината реалност, ще му бъде трудно. Ако човек иска да навлезе в истината реалност, той първо трябва да притежава нормална човешка природа; освен това, той трябва да се отърве от лошите навици в живота си, да се стреми към някакъв стил и цел в живота, които имат качество, обноски и морал. Уместно ли е да се каже така? Добре тогава, лесно ли е да се поправят тези проблеми? Колко време е необходимо, за да се промени нечий начин на живот и да се промени лош навик в нечий живот? Какъв метод трябва да се използва, за да се навлезе в това възможно най-бързо? Какви методи има, освен наказанието? (Взаимен надзор.) Взаимният надзор е един от методите; всичко се свежда до това дали хората го приемат. Според Мен налагането на глоби е силен ход и наистина ефективен. Щом засегнеш паричните глоби, засягаш интересите на хората. Те нямат друг избор, освен да се подчинят, от страх да не пострадат интересите им. Ето това се постига с налагането на глоби. Но защо не се постига нищо чрез общуване за истината с тези хора? Защото те нямат нормалната човешка природа или необходимите условия за приемане на истината. Ето защо общуването за истината е неефективен метод при тях. Във всяка работна среда първо се научете да сортирате нещата по вид, второ, да поддържате ред, трето, да поддържате хигиена и чистота и освен това да изградите навика да изхвърляте боклука. Ето това трябва да притежава нормалната човешка природа.

Има някои жени, които си сресват косата и излизат, без първо да изметат падналите косми. Те правят това всеки ден. Може ли такъв навик да се промени? Когато приключиш с ресането на косата си, трябва веднага да почистиш и подредиш. Не оставяй другите да чистят — управлявай добре собствената си среда. Ако искаш да управляваш добре средата си, трябва да започнеш от себе си. Първо почисти собственото си пространство. Освен това човек трябва да има гражданско съзнание за обществените среди, които обитава. Например, отговорността за управлението на местата, където хората живеят и почиват, трябва да се поеме от всеки. Ако видиш няколко парченца портокалова кора на земята, просто ги вдигни и ги хвърли в коша за боклук. На някои работни площадки, след като работата е свършена, навсякъде има дървени стърготини, талаш, железни пръти и пирони. Ако отидеш там и не внимаваш, лесно можеш да стъпиш на пирон. Това е ужасно опасно. Защо не почистват и не поддържат хигиена, след като са си свършили работата? Какъв е този гаден навик? Могат ли да оправдаят това, което са сторили? Какво биха си помислили хората, като видят такова разхвърляно и мръсно работно място? Не е ли това начинът, по който зверовете си вършат работата? Хората с човешка природа трябва да почистват хубаво, след като приключат с дадена работа, и другите ще разберат с един поглед, че работата е свършена от хора. Зверовете не чистят, след като са свършили работа, сякаш чистенето не е тяхна работа и няма нищо общо с тях. Що за логика е това? Виждал съм немалко хора, които не чистят, след като си свършат работата. Всички те имат този лош навик. Казал съм им, че всеки ден, когато приключат с работата си, трябва да организират някой да почисти целия боклук. Да се чисти всеки ден. По този начин площадката ще бъде чиста. Те трябва да изградят такъв навик. За да си изгради житейски навик, човек трябва да започне с поддържането на една среда, а след това да изчака да свикне с нея. Тогава един ден, когато тази среда се промени, самият той ще се чувства некомфортно, като види, че нещо не е чисто. Точно както някои хора, които са живели в чужбина три или пет години, си мислят, че всичко там е по-добро. Идва ден, в който се връщат в родния си град и чувстват, че изведнъж са станали изискани. Те гледат с презрение на другите, които не се интересуват от хигиена, на хората, чиито къщи не са чисти. Дори не могат да издържат няколко дни, без да се изкъпят. Нима това не беше диктувано от средата им? Така стоят нещата. Затова трябва да започнеш с управлението на личната си хигиена и средата си. Това е начинът да се чувстваш комфортно, докато изпълняваш дълга си; това е и което хората с нормална човешка природа трябва да притежават. На няколко места, където съм бил, съм виждал стаи на момичета, които са в пълна бъркотия, в безпорядък. Някои може да кажат: „Ти искаш да сме подредени. Трябва ли да е като в казарма?“. Няма нужда да е така. Оправяй си леглото и си чисти стаята всеки ден. Поддържай чистота. Превърни го в навик. Ако правиш тези неща всеки ден и те се превърнат в навик, в норма и станат автоматични като храненето, тогава ще си изградил този вид ежедневен навик и твоите изисквания към средата ти ще са се повишили с една степен. А когато се повишат с тази степен, цялото ти държание, психическата ти нагласа, вкусът ти, човешката ти природа и достойнството ти ще се издигнат. Но ако живееш в „кочина“, място, което не е за хора, а прилича повече на леговище на звяр, ти не притежаваш човешко подобие. Например когато влизат в стая и видят, че стаята и подът ѝ са чисти, някои хора известно време си изтъркват мръсотията от обувките отвън. Все още имат чувството, че не са чисти, затова си събуват и обувките, преди да влязат в стаята. Когато собственикът на стаята види колко са чисти и колко го уважават, той също ще ги уважава. Други хора ще влязат направо с обувките, покрити с кал, и изобщо няма да се замислят, че цапат пода с кал. Те са напълно безчувствени към това. Собственикът на стаята вижда, че те по природа не зачитат правилата. Изгражда си лошо мнение за тях и затова се изпълва с презрение и в бъдеще няма да ги пуска в стаята. Ще ги кара да чакат отвън и ето какво ще се подразбира от това: „Ти не заслужаваш да влезеш вътре — ще съсипеш мястото, ако го направиш, и колко дълго време ще трябва да чистя след това!“. Той няма да ги уважава. Когато види, че те не притежават човешко подобие, той дори няма да ги уважава. Ако някой стигне до този момент в живота си, той изобщо човек ли е още? Домашният любимец е нещо по-добро от него. Затова хората трябва да изживяват човешко подобие, за да бъдат наричани хора, и трябва да притежават нормална човешка природа, за да изживяват човешко подобие. Където и да живее човек, какъвто и дълг да изпълнява, той трябва да спазва правилата. Трябва да се грижи за пространството и хигиената си, да има чувство за отговорност и добри житейски навици. Трябва да бъде внимателен и сериозен във всичко, което прави, и да продължава така, докато не свърши работата добре и не постигне стандарта. Така от изпълнението на дълга ти и от начина, по който постъпваш и се справяш с нещата, хората ще видят, че си порядъчен и благоприличен, един добър човек. Те ще изпитват възхищение към теб и естествено ще започнат да те уважават. Освен това ще те почитат и ценят и затова няма да те заблуждават или тормозят. Ще ти говорят сериозно, без никаква подигравка или презрение. Не знам как хората възприемат външния Ми вид, но имам едно усещане: когато се срещам с повечето хора, те не се шегуват и не говорят лекомислено. Не знам защо е така. Може би хората имат следното усещане: „Ти си толкова сериозен човек, сериозен си и в думите, и в действията Си. Ти си порядъчен човек; не бих се осмелил да се шегувам, докато общувам с Теб. От пръв поглед е ясно, че не си такъв човек“. Ако, когато отидеш на някое място и говориш с хората, разговаряш приятелски с хората, общуваш с хората, те почувстват, че има нещо в твоята човешка природа и морал — може да не могат да кажат ясно какво е то, но ти ще знаеш какво мислиш всеки ден и винаги ще имаш принципи и критерии за това как гледаш на нещата и общуваш с хората — ако така общуваш и взаимодействаш с другите, тогава те ще кажат, че си толкова стриктен, толкова сериозен и благоразумен във всичко, което правиш, което означава, че си много принципен. Какво чувство ще вдъхне това в крайна сметка у тях? Поразмишлявайте бавно върху това. Ако в постъпките си притежаваш нещата, които хората с нормална човешка природа трябва да притежават, няма значение как хората може да те оценяват зад гърба ти. Ако дълбоко в сърцето си чувстват, че си порядъчен, стриктен човек, някой със сериозно и отговорно отношение към всички неща, който притежава благородни добродетели, тогава след като са общували и взаимодействали с теб известно време, те ще започнат да те одобряват и да те почитат. И тогава ще имаш стойност като човек. Ако, след като са общували с теб известно време, те видят, че не правиш нищо добре, че си мързелив и лаком, не желаеш да научиш нищо, че критериите ти надхвърлят възможностите ти, че си доста алчен и егоистичен — и освен това, че не те е грижа за хигиената и не се сещаш да се грижиш за средата си; ако видят, че не познаваш тънкостите в нищо, което правиш, че си с доста лоши заложби и че си недостоен за доверие, неспособен да свършиш добре каквато и да е задача, която ти е дадена — тогава няма да имаш никаква тежест за хората и ще бъдеш обезценен като личност. В крайна сметка да нямаш никаква тежест за другите не е голяма работа — важното е, че ако си също толкова низък, низш и безполезен в Божието сърце, като звяр, без сърце и дух, тогава си в беда. Все още си толкова далеч от това да бъдеш спасен! За всеки човек, чийто характер не отговаря на критериите, чиито думи и действия са напълно неконтролируеми, който е като звяр, има ли надежда да бъде спасен? Според Мен те са в опасност. Рано или късно ще бъдат отстранени.