Допълнение: Кратка дискусия за трите аспекта на нормалната човешка природа

Този път в нашето общение няма да разказваме истории. Ще започнем с една тема, която често се обсъжда: какво е човешката природа. Говорили сме много по тази тема в миналото, а и сега също говорим. Това е често споменавана тема, въпрос, с който човек се сблъсква всеки ден в ежедневието си, тема, която човек може да срещне и да преживее всеки ден. Темата е какво е човешката природа. Човешката природа включва няколко важни неща. Кои са обичайните проявления на човешката природа в ежедневието на човек? (Почтеност и достойнство.) Какво друго? Съвест и разум, нали? (Да.) За тях говорите често. Какви други има, за които не говорите често? Тоест кои са темите, които по принцип не засягате в обичайните си разговори за човешката природа? Съвест и разум, почтеност и достойнство — това са познати теми, с които човек редовно се сблъсква. Колко голяма е връзката между съвестта, разума, почтеността и достойнството, които често обсъждате, и реалния ви живот? Как тези теми са ви извисили и са помогнали на практиката и навлизането ви в реалния живот? Колко полезни са били? И така, кои други неща са тясно свързани с вашия ежедневен, нормален човешки живот? Ще кажа няколко и ще видим дали това са теми, които редовно срещате. В материала ни, който засяга човешката природа, първо ще оставим настрана това дали е положителен или негативен и дали се отнася до нормалната или ненормалната човешка природа. Освен току-що споменатите точки, съществува и тази за нагласата на хората в отношението им към различните видове хора, събития и неща в ежедневието им. Не се ли включва и тя? Не засяга ли човешката природа? (Да.) Има и друга, а именно управлението на личната среда в ежедневието на хората, и още една — нагласата и поведението на хората при контакт с противоположния пол. Тези три неща свързани ли са с човешката природа? (Да.) Всички са свързани. В темата, която ще обсъждаме сега, ще оставим настрана въпросите за стремежа на човека към истината, как да се навлезе в истината реалност при вярата в Бог и как да се поддържат всички различни принципи, и ще говорим само за човешката природа. И така, тези три точки — съществена ли е връзката им с човешката природа? (Да.) Кои са тези три точки? Повторете ги. (Първата е нагласата на хората в отношението им към различните видове хора, събития и неща в ежедневието им. Втората е управлението на личната среда в ежедневието на хората. Третата е нагласата и поведението на хората при контакт с противоположния пол в ежедневието им.) А какво засягат тези три точки? (Човешката природа.) Защо казваме, че тези три точки засягат човешката природа, че са свързани с нея? Защо ги изтъкваме? Защо не говорим за частта със съвестта и разума? Защо оставяме настрана аспектите, които обикновено обсъждаме, за да говорим за тези три точки? Тези три точки по-напреднали ли са, или по-елементарни от свързаните с човешката природа съвест, разум, почтеност и достойнство, които сме обсъждали преди? (По-елементарни са.) Тогава това, че обсъждаме тези неща, омаловажава ли ви? (Не.) И така, защо ги обсъждаме? (Практични са.) По-практични са. Това ли е причината, която изтъквате? Защо ще говорим за това? Защото открих проблеми; по отношение на действителното положение и различните проявления в поведението на хората в ежедневието им открих няколко проблема, които са тясно свързани с реалния живот на хората, и е необходимо да ги изложа един по един за общение. Ако хората оставят настрана реалния живот и различните проявления на нормалната човешка природа и на ежедневието във вярата си в Бог, а просто упорито се стремят към истината — такива дълбоки истини като тази да бъдеш човек, когото Бог обича — кажете Ми до какви проблеми ще доведе това? Какво е основното условие, при което някой може да навлезе в истината реалност в стремежа си към истината? (Трябва да го прави в реалния живот.) Какво друго? (Нужна му е нормална човешка природа.) Точно така — трябва да притежава нормална човешка природа, която, освен съвест, разум, почтеност и достойнство, се състои от трите неща, които току-що споменахме. Би било малко кухо някой да говори за стремеж и търсене на истината, ако не може да отговори на критериите или да постигне нормалност в тези три точки, които засягат човешката природа. Стремежът към истината, стремежът към навлизане в истината реалност, стремежът към спасение не са постижими за всеки, а само за малцината, които обичат истината и имат нормална човешка природа. Ако човек не знае какво трябва да притежава някой с нормална човешка природа или какво трябва да прави, или какво отношение и гледна точка трябва да има към определени хора, събития и неща, способен ли е този човек да постигне навлизане в истината реалност? Може ли стремежът му към истината да доведе до резултати? За съжаление, не.

А. Нагласата на хората в тяхното отношение към различните видове хора, събития и неща

Ще започнем с общение по първата точка, която засяга човешката природа: нагласата на хората в отношението им към различните видове хора, събития и неща в ежедневието им. Всички разбират какво означава „ежедневие“. Няма нужда от разяснения. И така, кои са основните хора, събития и неща, които са свързани с човешката природа? Тоест кое е това, което достига нивото на нормалната човешка природа, което е свързано с нейния обхват, което я засяга? (Взаимодействието с хора и неща.) Това е една част от него. Съществуват и знанията и професионалните умения, които човек трябва да научи, както и общи познания за ежедневието. Всичко това е част от онова, което човек с нормална човешка природа трябва да разбира и притежава. Някои хора например учат дърводелство или зидария, а други се учат да шофират или да поправят коли. Това са умения, занаяти, и да знаеш такъв занаят, означава да си вещ в професионалния бранш на този занаят. И така, до каква степен и до какво ниво човек трябва да научи един занаят, за да бъде смятан за вещ? Трябва поне да може да произведе завършен продукт, който да отговаря на критериите. Има хора, които вършат доста калпава работа. Това, което правят, не е задоволително, дори до степен да е непоносимо за гледане. Какъв е проблемът тук? Това засяга отношението им към техния занаят. Някои хора нямат добросъвестно отношение. Те си мислят: „Ако това, което правя, върши работа, е достатъчно добро. Просто ще се задоволим с това за няколко години, пък после ще се поправи“. Такъв възглед ли трябва да притежават хората с нормална човешка природа? (Не.) Някои хора имат безотговорно, безразлично отношение. За тях „достатъчно добро“ е напълно приемливо. Това е безотговорно отношение. Да се отнасяш към нещата толкова лекомислено и безотговорно е елемент на покварения нрав: това е мерзостта, за която хората често говорят. Във всичко, което вършат, те го правят до степен на „приблизително правилно“ и „достатъчно близо“. Това е отношение на „може би“, „евентуално“ и „четири от пет“. Вършат нещата нехайно, задоволяват се с минимума, както и с това да блъфират докрай. Не виждат смисъл да се отнасят сериозно към нещата или да бъдат педантични, камо ли да търсят истините принципи. Не е ли това елемент на покварен нрав? Това проявление на нормална човешка природа ли е? Не. Правилно е да го наречем надменност, и също е напълно уместно да го наречем недисциплинираност — но за да го изразим най-добре, единствената дума, която ще свърши работа, е „мерзост“. Повечето хора имат в себе си мерзост, само че в различна степен. По всички въпроси искат да постъпват нехайно и небрежно, а във всичко, което правят, има частичка измама. Мамят другите, когато могат, тарикатстват, когато могат, и пестят време, когато могат. Мислят си: „Щом избягвам да бъда разкрит, не създавам проблеми и не ми търсят сметка, ще се измъкна с блъф от това. Не е нужно да свърша много добре работата, това е твърде голямо главоболие!“. Такива хора никога нищо не овладяват, не желаят да се посветят, както и не страдат и не плащат цена в обучението си. Искат да се докоснат само повърхностно до даден предмет и след това да кажат, че го владеят отлично, като вярват, че са успели да го научат, и след това разчитат на това, за да се справят как да е. Не е ли такова отношението на хората към други хора, събития и неща? Добро ли е това отношение? Не е. Просто казано, това означава „да се справяш как да е“. Такава мерзост съществува в цялото покварено човечество. Хората с мерзост в човешката си природа приемат гледището и нагласата за „претупване“ във всичко, което правят. Способни ли са такива хора да изпълняват правилно дълга си? Не. Способни ли са да вършат нещата принципно? Още по-малко вероятно е това да е така.

Някои хора не са отдадени на нищо, което правят, а са небрежни, нехайни и безотговорни. Има например такива, които се учат да шофират, но никога не питат опитните шофьори на какво да обръщат внимание, когато карат, или каква скорост ще повреди двигателя. Не питат, а просто карат — и в резултат на това счупват колата си. Ритат колата и казват: „Това нещо е трошливо. Дайте ми Мерцедес или БМВ, тази стара бракма не става — остаряла е!“. Какво е това отношение? Те не се отнасят към материалните неща с любов и грижа и не мислят да ги поддържат в добро състояние, а ги рушат и повреждат нарочно. Някои хора водят небрежен, разпуснат живот. Вършат всичко по цял ден по немарлив, невнимателен начин. Какъв тип са тези хора? (Невнимателни хора.) „Невнимателни хора“ е благозвучен начин на изразяване — би трябвало да ги наречем „небрежни хора“. „Низки хора“ също им подхожда. Прекомерно ли е това? Как може да се направи разлика между благородните и низките хора? Просто погледнете отношението им към дълга и свързаните с него техни действия и вижте как се отнасят към нещата, и как се държат, когато възникнат проблеми. Хората с почтеност и достойнство са педантични, съвестни и старателни в действията си и са готови да платят цена. Хората без почтеност и достойнство са невнимателни и небрежни в действията си, винаги кроят някакъв номер, винаги искат да се справят просто как да е. Каквато и техника да изучават, те не я учат усърдно, неспособни са да я научат и колкото и време да отделят за изучаването ѝ, остават напълно невежи. Това са непочтени хора. Повечето хора са нехайни при изпълнението на дълга си. Какъв нрав се проявява тук? (Мерзост.) Как се отнасят мерзките хора към своя дълг? Със сигурност нямат правилно отношение към него и със сигурност са нехайни. Това означава, че нямат нормална човешка природа. Крайно мерзките хора са като животни. Все едно да си гледаш куче за домашен любимец: ако не го наглеждаш, то ще дъвче разни неща и ще унищожи всичките ти мебели и уреди. Това би било загуба. Кучетата са животни; те не се сещат да се отнасят към нещата с нежни грижи и не можеш да им търсиш отговорност — трябва просто да се справяш с тях. Ако не го правиш, а оставяш животното да вилнее и да смущава живота ти, това показва, че в твоята човешка природа нещо липсва. Тогава не се различаваш много от животно. Коефициентът ти на интелигентност е твърде нисък — ти си некадърник. И така, как тогава да се справяш добре с тях? Трябва да измислиш начин да ги въздържаш в определени граници или да ги държиш в клетка, като ги пускаш навън два или три пъти на ден в определено време, за да имат достатъчно активност. Това ще обуздае безразборното им дъвчене, а също така ще им осигури упражнения, за да са здрави. По този начин и кучето е добре контролирано, и средата ти е защитена. Ако човек не може да се справя с нещата, с които се сблъсква, и няма правилното отношение, в неговата човешка природа нещо липсва. Тя не може да отговори на критерия за нормална човешка природа. Или по отношение на готвенето: обикновените хора използват съвсем малко олио, когато пържат, но има някои жени, които използват голямо количество. Дори и да си богата, не можеш да прахосваш олио — трябва да използваш разумно количество. Но на тези жени не им пука за това; ако ръката им трепне и налеят твърде много олио, те просто изгребват излишното и го хвърлят на земята. Това е разточителство, нали? Как обикновено се нарича човек с такова отношение към материалните неща? „Разточителен“ — или, като обида, „разсипник“. Откъде идват материалните неща? Те са дадени от Бог. Някои хора казват, че са си спечелили нещата, но колко би могъл да спечелиш, ако не ти беше дадено от Бог? Той ти е дал живота. Ако Той не ти беше дал живота, ти нямаше да имаш нищо и щеше да бъдеш нищо, така че щеше ли тогава пак да имаш тези твои материални неща? Бог може да ти е дал повече отколкото на обикновено домакинство, но правилно ли е отношението и гледната точка, с които ти би го прахосвал? Как трябва да се определи това от гледна точка на човешката природа? Такъв човек е с лоша човешка природа. Разточителство, прахосване на неща, незнание как да се отнасяш към нещата с нежни грижи — такъв човек няма нормална човешка природа. Някои хора дори не се сещат да се отнасят грижливо към нещата в Божия дом. Нещо принадлежи на Божия дом. Те виждат това. Но ако предстои да завали и би било зле, ако това нещо се намокри, какво биха си помислили? „Не е голяма работа, ако се намокри. Не е мое. Ще го оставя“. И се отдалечават. Как се нарича това отношение? Егоизъм. Порядъчни ли са в мисленето си? Ако не, какви са? (Криви.) Ако човек не е порядъчен, тогава не е ли крив? Хората, които не са порядъчни в мисленето си, имат ли нормална човешка природа? Със сигурност не. За колко неща говорихме досега по първата ни точка, нагласата на хората в отношението им към различните видове хора, събития и неща? Има мерзост, мерзавец. Какво още? (Низост и кривина.) Такъв разговорен език — използвате ли думи като тези, когато анализирате, опознавате и разнищвате себе си в ежедневието си? (Не.) Никой не го прави. Какви думи използвате тогава? Вие говорите с високопарни термини — никой не използва такъв всекидневен език.

Много хора се чувстват доста велики, защото вярват в Бог. Особено онези с някакви умения и професионални познания, или дори с висше образование, смятат, че са над обикновените хора. Доволни от себе си, те си мислят: „Аз дори се отказах от стабилната си кариера в света и не съм дошъл в Божия дом, за да ям наготово. Човек, толкова способен като мен, може да допринесе в Божия дом. Аз отдавам всичко на Бог и страдам за Него. Дори деля една стая и храна с тези обикновени хора в колективно съжителство. Какви възвишени качества имам!“. Те смятат, че притежават особено благородна почтеност, че са по-морални от всички останали. Те постоянно се наслаждават на това. Всъщност в тяхната човешка природа липсват толкова много неща, и не само че не го знаят, ами са и на седмото небе с мисълта, че са велики, че характерът им е по-възвишен от този на обикновените хора. Всъщност няма нито едно нещо в тях, което да отговаря на определението за думата „нормална“, която стои пред „човешка природа“ в израза „нормална човешка природа“. Нищо в тях не отговаря на този критерий; всичко е толкова далеч от него. Съвестта им? Нямат такава. Характерът им? Не става. Почтеността и качествата им? Нищо от това не става. Когато всички живеят заедно, ако някои хора имат нещо ценно, те не смеят да го оставят на открито. Защо е така? От една страна, те не се доверяват на другите, а от друга, където има много хора, има и неблагонадеждни хора, а някои от тях може да имат чевръсти пръсти — може дори да крадат. Тези хора имат лош характер. Някои хора нарочно избират най-хубавите хапки по време на хранене и се наяждат с тях до насита, независимо колко хора има след тях, които не са яли. Това не е ли твърде егоистично? Има и такива, които се съобразяват с другите, когато се хранят. Какво показва това? Показва, че вторите са разумни хора, които мислят за другите. Те ще ядат малко по-малко, за да оставят и за другите. Ето какво означава да имаш качества. Някои хора в Божия дом имат човешка природа, докато на други малко не им достига. Те дори не могат да отговорят на критериите за нормална човешка природа. С оглед на поведението, което споменах, сред вас има ли много хора с нормална човешка природа? Или не са много? Когато обикновено проявявате такова поведение, способни ли сте да осъзнаете, че това е проблем? Когато разкриваш покварен нрав, осъзнаваш ли го? Ако го осъзнаваш, можеш да го почувстваш и си готов да се промениш, тогава имаш малко човешка природа — просто тя не е постигнала нормалност. Ако дори не го осъзнаваш, тогава можеш ли да бъдеш смятан за човек с човешка природа? Не можеш. Тук не става въпрос за добра или лоша, нормална или ненормална човешка природа — ти нямаш човешка природа. Например по време на хранене има хора, които виждат да изнасят чиния със задушено свинско и започват да грабят от него, независимо дали парчетата са тлъсти или крехки, и не спират, докато не свърши. Виждали ли сте някога животни да се бият за храна? (Да.) Сцената е същата, но с животни; при хората тази битка част от нормалната човешка природа ли е? (Не е нормална човешка природа.) Какво биха направили хората с нормална човешка природа? (Щяха да се задоволят с това, което са получили, и да не бъдат алчни.) Казаното е съвсем вярно. Как тогава човек може да не бъде алчен? Какви мисли и какво отношение към този въпрос съставляват мисленето, което трябва да имат хората с нормална човешка природа, чрез което човек може да продължи да действа точно? Първо, мисленето ти трябва да е правилно. Една жена например би си помислила: „Днес има много задушено свинско. Иска ми се да хапна повече, но ми е малко неудобно, като гледам, че съм заобиколена от братя. Какво да правя? Предполагам, че ще изчакам да опитат първи, след което ще ям. Не бих искала другите да се чудят как една дама като мен може да е такава лакомница. Колко унизително би било!“. Такова мислене би било нормално за една жена, тъй като те по принцип са малко по-чувствителни. Повечето мъже биха си помислили: „Задушеното свинско е невероятно. Просто ще си взема“. Те първи биха посегнали към него с пръчиците си, без да им пука какво мислят другите. Някои мъже обаче са по-здравомислещи. След като са си взели една хапка, те се замислят: „След мен има толкова много хора, които още не са яли. Трябва да спра и да оставя и за другите“. Фактът, че могат да мислят и да действат така, показва, че са хора с разум, че нормалната човешка природа им е присъща. Някои хора изпадат в абсурдна крайност: „Бог не иска хората да ядат задушено свинско, затова няма да си взема нито една хапка. Това означава, че имам още повече човешка природа, нали?“. Това е абсурдно мислене. Какво показвам с този пример? Че хората трябва да възприемат правилно отношение към всякакъв вид хора, събития и неща. Човек достига до това правилно отношение чрез размисъл, който се основава на гледната точка на рационалността, съвестта, почтеността и достойнството на човешката природа. Ако практикуваш с такъв начин на мислене, по същество ще бъдеш съгласно нормалната човешка природа.

Отношението, което човек има към хората, събитията и нещата, не е нищо друго освен начинът, по който се проявява взаимодействието с хората и нещата в ежедневието му. Тези проявления може да нямат голяма връзка с работата, която ти е възложена, или да са далеч от нея, но вярата в Бог не е празна: вярващите в Бог не живеят във вакуум, а в реалния живот. Те не бива да се откъсват от реалния живот. Какво отношение и мислене трябва да имат хората, независимо дали става въпрос за професионални умения, за обща култура или за познания за нещо? Правилно ли е винаги да имаш нагласата да я караш някак си? Някои хора винаги са объркани по тези въпроси — ще стане ли така? Нямат ли проблем с гледната си точка? Донякъде е проблем с гледната им точка; освен това е свързано и с техния характер. Големият червен змей е управлявал Китай хиляди години, като винаги се е занимавал с кампании и борби. Той не развива икономиката и не се замисля за живота на обикновените хора. В крайна сметка хората са възпитали у себе си един вид мерзост, изразяваща се в това просто да се носят по течението. Във всичко, което правят, те са нехайни и имат краткосрочна перспектива. Те не се стремят към отлични постижения в нито едно от учебните си занимания, нито могат да ги постигнат. Те винаги действат с краткосрочна перспектива: гледат от какво се нуждае пазарът, след което бързат да го произведат, без да се замислят, докато не натрупат състояние. Те не се развиват по-нататък на тази основа, не правят по-нататъшни научни изследвания, нито се стремят към още по-добри постижения и в крайна сметка леката и тежката промишленост на Китай, както и всеки друг сектор, нямат авангардни продукти на световната сцена. И все пак китайците се хвалят: „Ние в Китай имаме първокласна традиционна култура на 5000 години. Ние, китайците, сме добри и трудолюбиви“. Защо тогава Китай продължава да прави ментета, за да мами хората? Защо нямат почти нищо, което да се конкурира на световния пазар? Какво става там? Има ли Китай авангардни продукти? Китайците наистина имат едно „авангардно“ нещо и това е умението им да имитират и фалшифицират — да мамят. В това се проявява тяхната мерзост. Някои ще кажат: „Защо ни описваш така? Не мислиш ли, че това ни омаловажава и унижава?“. Така ли е? Като се погледнат някои от нещата, които правят китайците, може да се каже, че това наистина им приляга. Има ли китайци на пазара или сред обикновените хора, които да си вършат същинската работа? Много малко, а що се отнася до малцината, които се опитват да си вършат същинската работа, когато видят колко неблагоприятна е социалната среда и че от това не произлиза нищо добро, те спират да се опитват и се отказват.

Тези неща, които засягат човешката природа — нагласите, мислите и мненията, които хората разкриват в отношението си към други хора, събития и неща — са много показателни. За какво са показателни? Те показват как може да се види характерът на даден човек, дали той е благоприличен и порядъчен човек. Какво означава да си благоприличен и порядъчен? Благоприлично и порядъчно ли е да си традиционалист? Благоприлично и порядъчно ли е да си учтив и с добри обноски? (Не.) Благоприлично и порядъчно ли е да спазваш правилата дословно? (Не.) Нито едно от тези неща не е. И така, какво означава да си благоприличен и порядъчен? Ако някой е благоприличен и порядъчен човек, тогава, независимо какво прави, той го прави с определен манталитет: „Независимо дали ми харесва да правя това нещо, или не, нито дали попада в обхвата на интересите ми, или е нещо, към което имам малък интерес — то ми беше възложено и аз ще го свърша добре. Ще започна да го изучавам от нулата и стъпил здраво на земята, ще се заема с него стъпка по стъпка. Накрая, независимо докъде съм стигнал със задачата, ще съм дал най-доброто от себе си“. Най-малкото трябва да притежавате такава нагласа и манталитет, които са практични. Ако от момента, в който поемете дадена задача, я вършите объркано и изобщо не ви е грижа за нея — ако не се отнасяте към нея сериозно и не се допитвате до съответните източници, не правите подробна подготовка, нито търсите и се консултирате с други; и ако освен това не отделяте повече време за изучаването на това нещо, за да можете постоянно да се усъвършенствате в него, постигайки овладяване на това умение или професия, а се отнасяте към него небрежно и просто гледате да отбиете номера, тогава това е проблем във вашата човешка природа. Не е ли това просто претупване на нещата? Някои казват: „Не ми харесва, когато ми даваш такъв дълг“. Ако не ти харесва, не го приемай — а ако го приемеш, трябва да подходиш към него със сериозно и отговорно отношение. Това е отношението, което трябва да имаш. Това не е ли нещо, което хората с нормална човешка природа трябва да притежават? Ето какво означава да си благоприличен и порядъчен. В този аспект на нормалната човешка природа са ви нужни най-малкото внимание, добросъвестност и готовност да платите цена, наред с нагласите да сте здраво стъпили на земята, сериозни и отговорни. Да притежавате тези неща е достатъчно.

В църквата има всякакви видове хора. Тези, които обичат истината, са с по-добра човешка природа и когато разкриват покварен нрав, лесно се поправят. Тези, които не я обичат, са с много по-лоша човешка природа. Ако човек не се посвещава на Божието поръчение и е безотговорен към него, нима не е неблагонадежден? Такава човешка природа е безполезна и без стойност. Тя е долна. Ти вярваш в Бог. Ако подхождаш към твоето поръчение с нехайно и безотговорно отношение, независимо дали е поръчение от Бог или от църквата, твоето отношение такова ли е, каквото трябва да има човек с нормална човешка природа? Някои може да кажат: „Не приемам сериозно нещата, които братята и сестрите ми дават да правя, но гарантирам, че ще успея в нещата, които Бог ми дава да правя. Към тях ще се отнасям добре“. Правилно ли е това мнение? (Не.) Защо не е правилно? Човек, който е неблагонадежден и е лишен от добродетели, чиято човешка природа е лишена от тези неща — към кого би могъл да бъде искрен? Към никого. Те мамят и отбиват номера дори в собствените си дела. Такъв човек не е ли низък и безполезен? Ако някой може да се посвещава, да поема отговорност и да бъде благонадежден в нещата, които другите му поръчват, тогава би ли се справил много по-зле с повереното от Бог, което е приел? Ако той, човек със съвест и разум, разбира истината, тогава не би трябвало да се справи по-зле с поръчението, което е приел от Бог, и с изпълнението на своя дълг. Със сигурност ще се справи много по-добре от онези без съвест, които са лишени от добродетели. Това е разликата в техния характер. Някои казват: „Ако поискаш от мен да се грижа за куче или котка, няма да го приема на сериозно, но ако ми бъде възложена важна задача за Божия дом, със сигурност ще я изпълня добре“. Вярно ли е това твърдение? (Не.) Защо не? Ако някой има правилната гледна точка, както по важни, така и по незначителни въпроси, независимо какво е поръчението му, и ако сърцето му е на правилното място и има благородни качества, и има почтеност, и е благонадежден, и е морален в постъпките си, тогава това е ценно и е различно. Такива хора подхождат към който и да е въпрос със своя морал и своята благонадеждност. Ако някой неморален и неблагонадежден каже: „Ако Бог директно ми възложи нещо, сигурен съм, че ще се справя добре“, това ще бъде ли достоверно? Би било малко преувеличено и измамно. Как можеш да заслужиш доверието на другите без съвест или разум? Думите ти звучат кухо — те са уловка. Веднъж в Божия дом имаше две малки кучета, които да пазят едно място. Беше уреден човек, който да се грижи за тях, и той се грижеше за тях и се справяше с тях, сякаш бяха негови собствени. Този човек не обичаше много кучета, но се грижеше добре за тях. Когато някое куче се разболееше, той го лекуваше, къпеше го и го хранеше точно навреме. Може и да не е обичал кучета, но е приел грижата за тези кучета като свое поръчение и отговорност. Няма ли тук нещо, което трябва да го има в човешката природа? Той имаше човешка природа, затова свърши работата добре. По-късно двете кучета преминаха под грижите на друг и в рамките на месец измършавяха плачевно. Какво се беше случило? Когато кучетата се разболяха, никой не се заинтересува и не забеляза, а лошото им настроение се отрази на апетита им. Ето как в крайна сметка измършавяха толкова много; ето как този човек се грижеше за тях. Има ли разлика между хората? (Да.) Къде? (В тяхната човешка природа.) Дали този, който се е грижил добре за кучетата, е разбирал голям брой истини? Не е задължително. А този, който се е грижил зле за тях, не е задължително да е вярвал в Бог по-кратко време. Защо тогава има толкова голяма разлика между двамата? Защото характерът им е различен. Някои хора са благонадеждни. Когато дадат дума на някого, накрая ще могат да се отчетат, независимо дали им харесва да правят това нещо, или не. Когато поемат дадена задача, те със сигурност ще я свършат, стъпка по стъпка. Те оправдават доверието, което другите им гласуват, и удовлетворяват сърцето си. Те имат съвест и с нея мерят всички неща. Някои хора нямат съвест. Те ще дадат думата си и след това няма да направят нищо, за да я изпълнят. Те не си казват: „Те ми повярваха. Трябва да свърша работата добре, за да запазя доверието им“. Те нямат такова сърце и не биха мислили така. Това не е ли разлика в човешката природа? Кажете Ми, човекът, който се е справил добре, смятал ли го е за трудоемко? Той не го е смятал за твърде уморително или трудоемко. Не си е блъскал главата в опит да измисли как да свърши работата добре и не се е молил често за това. Той е знаел в сърцето си кое е правилното нещо, което трябва да направи, затова се е нагърбил с това бреме. Този, който не е искал да носи бремето, също е приел дълга и след като го е приел, го е сметнал за досада. Ядосвал се е, когато кучетата лаят, и ги е мъмрел: „Ще лаеш, а? Още веднъж излай и ще те ритам до смърт!“. Няма ли разлика в човешката природа тук? Има, и то голяма. Когато възложиш нещо на някои хора, те го намират за дразнещо, за неприятност, за ограничаване на свободата им. „Още една работа? Вече имам достатъчно работа — не си клатя краката тук!“. И така, те намират всякакви извинения, за да се отърват от задачата, за да се оправдаят, че не са изпълнили отговорността си. Те нямат съвест или разум, нито изследват себе си, а вместо това дават оправдания и извинения, за да се извинят за лошата си човешка природа. Ето как се държат хората с лоша човешка природа. Може ли тогава такъв човек да навлезе в истината реалност? (Не.) Защо не? Той не обича истината и не обича положителните неща. Не е ли така? Той не притежава нито нормална човешка природа, нито реалността на положителните неща. Няма тази същност в себе си. И така, каква е връзката между истината и нормалната човешка природа? Какво трябва да притежава нечия човешка природа, за да може да се навлезе в истината реалност и да се практикува истината? Първо, човек трябва да има съвест и разум. Каквото и да прави, той трябва да има правилната нагласа, правилното мислене и правилната гледна точка. Само с тях човек може да има нормална човешка природа — и само като притежава нормална човешка природа, човек може да приеме и да практикува истината.