Когато влизам в контакт с хора и общувам с тях, независимо кои са те или колко дълго продължава общуването, чувства ли някой от тях следното: „Той винаги се опитва да ме контролира, Той се разпорежда с всички дела в дома ми, Той винаги се опитва да ме завоюва.“? Аз не те завоювам! Каква полза би имало от това? Чети Божиите слова сам, размишлявай върху тях и навлизай в тях бавно. Ако си човек, който се стреми към истината, Светият Дух ще върши делото си върху теб и Бог ще има благословии и напътствия за теб. Ако не си човек, който се стреми към истината, ако винаги се съпротивляваш на всичко, което казвам, и не искаш да го чуеш, и не го приемаш, тогава в крайна сметка винаги ще бъдеш разкриван и нещата винаги ще се объркват, когато действаш — няма да имаш Божието водачество. Как се случва това? (Бог проучва внимателно всичко.) Не е само това, че Бог проучва внимателно всичко. Преживейте това сами. Когато кажа нещо, независимо дали хората са съгласни с него или дали го приемат, Светият Дух подкрепя ли го или не се интересува? (Подкрепя го.) Светият Дух със сигурност го подкрепя и категорично няма да го подкопае. Би било правилно от ваша страна да запомните това. Независимо дали хората могат да приемат това, което казвам, ще дойде ден, когато фактите ще излязат наяве и с един поглед всички ще кажат: „Това, което Ти каза, беше правилно през цялото време! Каза го отдавна — защо нямах представа за него?“. Независимо дали по онова време си вярвал, че Моите слова идват от въображението Ми или от ума Ми, или от знание — един ден, след като преживееш някои неща, ще си помислиш: „Това, което каза, е било истината през цялото време!“. И как ще си стигнал до това разбиране? Чрез преживяване. Ако си в състояние да постигнеш това познание, ще бъде ли то чрез умствен анализ? Категорично не; ще си бил воден от Светия Дух — това ще бъде Божие дело. Невярващите прекарват целия си живот с малко познания за някои от правилата за небесата и земята и всички неща, но могат ли да придобият истината? (Не.) Тогава какво им липсва? (Нямат делото на Светия Дух.) Правилно. Нямат делото на Светия Дух — това им липсва. Така че независимо как Ме възприемаш и оценяваш като личност, и по какъвто и начин да се отнасяш към изречените от Мен слова и направените от Мен неща, това в крайна сметка трябва да има своя резултат. Бог ще действа и Той ще разкрие дали изборът ти е бил правилен или грешен, дали отношението ти е било правилно или грешно и дали нещо се е объркало с възгледа ти. Бог подкрепя делото на Своята плът. Защо тогава Бог не подкрепя други хора? Защо не подкрепя антихристите? Защото Духът и плътта са едно; Те имат един и същ източник. Всъщност това не е подкрепа — тоест, след като си преживял докрай, независимо дали това са слова, изречени от въплътения Бог, или такива, които са дошли до теб от просветлението на Светия Дух, те ще бъдат последователни. Те никога няма да си противоречат, ще бъдат в съгласие. Имате ли потвърждение за това? Някои хора имат, докато други все още не са стигнали до този момент в своето преживяване и не притежават потвърждение за това. Това означава, че вярата им все още не е достигнала до това ниво; тя все още е много малка. С други думи, когато вярата ти достигне определена степен, внезапно ще дойде ден, когато ще почувстваш, че една обикновена фраза, изречена от тази обикновена плът, фраза, която не си намирал за много впечатляваща, когато си я чул, е станала твой живот. Как ще е станала твой живот? Ще се осланяш на нея в действията си, без да знаеш. Тя ще се е превърнала в напътствие в ежедневието ти. И когато ти липсва път, тази фраза ще се превърне в твоя реалност и ще се превърне в цел, която ти показва пътя; когато изпитваш болка, тази фраза ще ти позволи да излезеш от негативността и да разбереш какъв е проблемът ти. След такова преживяване ще видиш, че колкото и обикновена да е тази фраза, в думите ѝ има тежест и живот — че е истината! Ако не се съсредоточиш върху стремежа към истината и не обичаш истината, може да заклеймиш Бог и Неговото въплъщение, и истините, които Той изразява. Ако си човек, който се стреми към истината, тогава в преживяването ти ще дойде ден, когато ще кажеш: „С Бог е доста лесно да се разбира човек. С въплътения Бог е доста лесно да се разбира човек“ — но никой няма да каже: „Разбирал съм се с Него, сякаш е човек“. Защо е така? Защото твоето преживяване на Христовите слова е същото като делото, което Светият Дух извършва в теб, когато не Го виждаш в ежедневието си. Какво ще породят у теб думите, че „е същото“? Ще кажеш: „Бог е приел обикновена, нормална външност, образ на плът, така че хората са пренебрегнали Неговата същност. Именно защото хората имат покварен нрав, те не могат да видят тази страна на Бог, която е Неговата същност. Те виждат само страната, която човек е способен да види. На хората наистина им липсва истината!“. Не е ли така? (Да.) Така е. Ако например в някое дело има много аспекти, които не мога да свърша, много хора със сигурност ще развият представи. Но когато съм в състояние да свърша по малко от всеки аспект на делото, всички са малко по-спокойни и са донякъде утешени в сърцето си: „Добре. Той изглежда като Бог — това е всичко, което мога да кажа. Той изглежда като въплътения Бог, изглежда като Христос. Вероятно е Христос“. Това е единственият вид определение, което хората имат. Ако обаче само разговарях за истината и изразявах някои от Божиите слова, и не правех нищо повече от това — ако не давах практическо напътствие за каквато и да било работа и не бях в състояние да дам практическо напътствие, тогава това би намалило уважението на хората към тази плът и тежестта, която ѝ придават. Хората вярват, че плътта трябва да притежава определени способности и определени таланти. Всъщност талант ли е това? Не. Бог може да даде на хората всякакви таланти, дарби и способности, така че кажете Ми, има ли Самият Бог тези неща? В изобилие! И така, има някои хора, които не могат да решат тази загадка и казват: „Как можеш да ни наставляваш да пеем, когато Сам не можеш да пееш? Това не е ли все едно лаик да дава наставления на професионалисти? Не противоречи ли това на принципите?“. Ще ви кажа, Аз съм изключението. Защо е така? Ако не можете да направите нещо добре, трябва да протегна ръка, за да ви помогна; ако можете да направите нещо, нямам проблем да не се намесвам, не искам да се намесвам — това би Ме изморило. Ако можете да направите нещо добре, защо трябва да протягам ръка, за да ви помогна? Не се перча тук и не изричам възвишени идеи. Просто искам да ви уча както в областта на професионалните умения, така и в областта на истините принципи. След като всички сте научили уменията и сте схванали принципите, камък ще падне от сърцето Ми, тъй като тези неща са извън делото, което Ми се пада да върша. Някои казват: „Ако това не е дело, което Ти се пада, защо го вършиш?“. Трябва да се свърши, а хората далеч не са на висотата на задачата. Ако не давах напътствия, както правя, тогава създадените творби нямаше да бъдат нищо особено и свидетелстването за Бог щеше да доведе до посредствени резултати. Ако нямах значими творби, които да покажа, и Аз щях да бъда малко безотговорен и да се чувствам неловко, така че върша малко работа, доколкото енергията и телесното Ми състояние позволяват. Защо? Има няколко съображения. Когато цялото човечество види нещата, които хората са направили, и ги асимилира, гледните точки, възгледите и способностите за възприемане, които хората имат, се различават само по това от колко време са вярващи, какви са преживяванията и заложбите им, но техните отправни точки са по същество едни и същи. Отправните им точки са преживяванията, които имат за истините реалности въз основа на тяхното разбиране на истината. Това са нещата, които човечеството може да направи. Не бих могъл да върша неща или да създавам творби от гледна точка на обикновен човек. Каква гледна точка трябва да заема тогава? Тази на плътта? И това не бих могъл да направя. Би било неуместно, не мислите ли? Разбира се, бих възприел гледната точка на Бог и Неговото дело отвътре в плътта, за да изричам тези думи, да правя тези неща и да изразявам тези възгледи. Може ли стойността на тези неща да се измери с пари сред човечеството? (Не.) Не може. Това е така, защото след като бъдат завършени, тези неща ще останат завинаги за човечеството. Тези обикновени творби също ще останат завинаги, разбира се. Но тъй като тези творби ще останат завинаги и за бъдещето и ще допринесат за цялото човечество, независимо дали са напътствия за вярата в Бог, или ресурси и помощ, трябва да направя няколко неща с по-голяма тежест, нали? Ето защо трябва да изричам думи и да създавам творби от такава гледна точка, която човечеството не може да възприеме. За какво правя това? За да увелича известността на църквата. Правилен ли е този мотив? (Да.) Мислите ли, че увеличаването на известността на църквата е от полза за свидетелстването за Бог? (Да.) Допринася ли за това или го възпрепятства? (Допринася.) Това е сигурно — определено допринася. Когато някои невярващи и религиозни групи видят тези творби, те са изумени колко добре са направени тези филми и винаги искат да се срещнат със създателя на филма зад кулисите. Няма да се срещам с тези хора. Нямам време да се срещам с тези хора и не знам каква би била целта на срещата им с Мен. Каква полза би имало тогава да се срещам с тях? Ако хората, които гледат тези филми, могат да приемат истината, тогава това е достатъчно, а ако са готови да изследват истинския път, това е още по-добре. Не е необходимо да се срещат с Мен. Накратко казано, правя няколко значими творби, така че когато човечеството види тези неща, това да е от малко по-голяма полза за него. Добро или лошо нещо е да се оставят тези неща на човечеството? (Добро нещо.) Заслужава си; струва си да се направи.

Това е начинът, по който се разбирам с вас. Взаимоотношенията, които имам с вас, са тези, които виждате и усещате. И така, какви са взаимоотношенията на Бог с вас? Могат ли да се усетят? Същите са. Недейте да си мислите: „Въплътеният Бог е човек, с Него е лесно да се разбираш. Но с Бог на небето не е така, с Неговото величие и гняв — Той е ужасяващ!“. Бог е такъв, какъвто съм Аз. Той не би те завоювал или контролирал с реплика, метод или със сила. Не би направил това. Той би се разбирал с вас по същия начин, по който вие усещате, че се разбирам с вас: уча ви на всичко, което мога, и ви давам възможност да разберете всичко, което мога. Що се отнася до нещата, които не можете да разберете, Аз не ви ги натрапвам насила. Някои може да кажат: „Казваш, че не ни ги натрапваш насила — е, тогава какво правиш, като проповядваш истината през цялото време?“. Това натрапване ли е? Това се нарича предоставяне на ресурс — не става въпрос да ви карам насила да напредвате, това е поене. Поенето е правилно, то е положително нещо. Някои ще кажат: „Завоюването на хората от антихристите не е ли същото като Божието?“. (Не е.) В какво отношение не е? Една и съща дума се използва за завоюването на хората от антихристите и за Божието завоюване на хората. Каква е по същество разликата между тези две употреби на думата? Можете ли да обясните това ясно? Ако не можете да направите дори това, разбирането ви за истината просто е твърде слабо. (Завоюването на хората от Сатана е насилствен контрол, докато Божието е предоставяне на истина — то е да се казват на хората истините принципи, които те след това могат да практикуват и по този начин да придобият живот.) Така че питам ви: Сатана контролира и завоюва хората, но притежава ли истината? (Не.) Какво е Сатана? На какво основание завоюва хората? С други думи, какво дава право на Сатана да завоюва хората и да се опитва да ги придобие? Сатана няма абсолютно нищо. Така че какво използва, за да завоюва хората? Какво може да им предостави, след като ги е завоювал? Той може само да те поквари, може само да си поиграе с теб и да те съсипе, и накрая, след като те е съсипал, ще те изпрати в ада. Какво представлява неговият вид завоюване и контрол? Това е просто тормоз. Той те контролира и завоюва с цел да те спре да се покоряваш на Бог и на истината и да те накара да се покоряваш на него. За Сатана е грешно да се покоряваш на Бог, а да се покоряваш на него е правилно. Ако му се покориш и бъдеш контролиран и завоюван от него, ще си напуснал Бог и ще си Го отхвърлил напълно. Как тогава действа Божието завоюване на хората? Самият Бог е истината; Той е реалността на всички положителни неща, източникът на всички положителни неща, източникът на истината. Какви тогава са хората? Хората са от покварения от Сатана тип. Те не притежават истината. Затова Бог трябва да съди и наказва хората, да ги изпитва и облагородява, като изразява истината и разобличава покварения нрав на човека, за да могат хората да разберат словата, които Той изрича, и да Го признаят за Създателя, а себе си — за Негови сътворени същества, да дойдат пред Него, да паднат ничком пред Него и да приемат Неговото върховенство и подредби. Всичко това не е ли съгласно истината? (Да.) И така, какво е това завоюване? То е придобиване на хора, то е спасение; то е положително нещо. То не ти вреди. Няма ли разлика между това и завоюването на Сатана? Правилно е Бог да завоюва хората. Той е истината, източникът на всички положителни неща. Да се каже, че Той „завоюва човечеството“, е твърде уместен израз! Човечеството няма истината, то е било дълбоко покварено от Сатана и превърнато в нещо от неговия сорт. Ето защо хората не се покоряват на Бог, отричат Го и Го отхвърлят. Какво да се направи по този въпрос? Бог трябва да изрази истината и да използва методите на наказание и правосъдие, за да накара хората да разберат кой е Бог, кой е Създателят, кои са сътворените същества и кой е Сатана, и да ги накара да признаят Господ и да се върнат при Него, да признаят Създателя и да признаят себе си за Негови сътворени същества в Неговото присъствие. Това е, което означава завоюването. Онези, които са завоювани от Бог, разбират ли истината или не? (Разбират я.) А хората, завоювани от Сатана — какво придобиват те? Те не разбират никакви истини и отбягват, предават и отхвърлят Бог, имат представи за Него и дори следват Сатана и антихристите. Те може дори да осъждат Бог, да се бунтуват срещу Него и да Го проклинат, отказвайки да признаят Неговото върховенство, а още по-малко да му се покорят. Това сътворени същества ли са, които са съгласно критериите? (Не.) Те са пълната противоположност на хората, завоювани от Бог; ефектът е обратен на Божието завоюване на хората.

Ако някой, примерно антихрист, има статус и отиде някъде, където хората не знаят, че е водач, ще бъде ли щастлив от това? Не. Където и да отиде, той ще използва всички средства, с които разполага, за да каже на всички: „Аз съм водачът, направете ми нещо за ядене. Трябва да хапна нещо хубаво!“. Според вас какво е мнението Ми за статуса? (Не се интересуваш от него.) Как се проявява тази липса на интерес? Когато отида някъде, казвам на хората там, доколкото мога, да не разнасят мълвата за Моята идентичност, нито да казват на другите за нея. Защо го правя? Защото е много досадно, когато хората знаят за това. Ако не знаят, може да Ми кажат нещо от сърце; щом разберат, става досадно — когато са с Мен, отказват да говорят. Кажете Ми, няма ли да съм самотен, когато няма кой да Ми говори от сърце? Опитвам се всячески да не позволявам на хората да разберат, за да могат да се отнасят с Мен като с обикновен човек и да Ми казват каквото искат. Толкова е хубаво хората да се чувстват свободни и освободени, да не трябва винаги да ги ограничавам, а те да не са винаги толкова почтителни в Мое присъствие. Няма нужда да се държат така; не Ми харесва това. Онези, които не разбират истината, си мислят: „Това сигурно Ти харесва, затова ще се отнасям с Теб така“. Когато видя такива хора, се крия. Когато видя някого, който винаги се кланя и угодничи, се крия възможно най-бързо. Категорично не искам да контактувам с такива хора — твърде е досадно, твърде много неприятности! Антихристите обаче са различни. Те се надяват да спечелят уважението на хората, да получават специално отношение, където и да отидат. А на какво се надяват още повече? Че докато са наоколо, хората под тяхно ръководство ще се подчиняват напълно на заповедите им и ще го правят безкомпромисно, до степен на безусловност; тогава те си мислят: „Виж — какво мислиш за войниците, които водя, за екипа, който водя? Всички послушно правят каквото казвам“. Те изпитват специално чувство на удовлетворение. Обучават хората да бъдат като марионетки, като роби, без независима мисъл, собствени мнения или възгледи; те правят всеки от тях вцепенен и затъпял. Тогава антихристите изпитват дълбоко в сърцата си радост и доволство, чувствайки, че работата им е дала резултати, че желанията и амбициите им са се изпълнили. Ако нещата не стоят така, сърцата им се натъжават: „Защо хората просто не правят каквото казвам? Какъв метод трябва да използвам, за да ги накарам да ми се подчиняват? Добре тогава — щом не знаеш колко съм страхотен, просто ще трябва да ти покажа! Имам висше образование, нося си дипломата всеки ден, за да я видиш. Издържах осмо ниво на изпита за студенти по английски език и бях председател на студентския съвет. Като гледам, че не ме разбирате много добре, ще се изтъкна малко пред вас!“. Винаги, когато обсъждат работата, те казват: „Каквито и мисли да имате, казвайте ги, свободно изразявайте възгледите си — нека не ви възпирам“. И така, хората там започват да изразяват възгледите си. След като го направят, този „превъзхождащ ги човек“ с висше образование казва: „Вашите възгледи не стават. Всички са обикновени, все възгледи на обикновени хора. Наистина трябва да се намеся — вижте: вие не можете да свършите работата! Всъщност не искам да поемам тази работа, но ако не бях тук, вие наистина нямаше да можете да се нагърбите с това бреме, затова трябва да помогна. Обмислил съм този въпрос. Ето как ще се справим. Нито един от номерата, които споменахте, няма да проработи; ще ви дам по-добър. Това изискваха от нас работните разпоредби в миналото — отсега нататък няма да се придържаме към тези правила. Вече няма да го правим така“. Някои хора казват: „Ако не действаме според работните разпоредби, това ще причини голяма загуба на Божия дом“. Те отговарят: „Не го мислете толкова — нима божият дом ще го е грижа за тази малка сума пари? Нека се съсредоточим върху резултатите — те са важните. Отсега нататък просто правете каквото казвам. Ако нещо се обърка, вината е моя!“. Никой не може да ги разубеди. Не бълват ли просто високопарни идеи? Каква е целта им, като правят това? Да се изтъкнат и да напомнят на всеки един човек по всяко време за своето съществуване, както и за своята гениалност. В какво отношение са гениални? В това, че са неразгадаеми за обикновените хора. Дори антихристите да споделят същото мнение като другите хора, те все пак отхвърлят това мнение, когато е изразено от другите, след което започват отначало и поемат водещата роля, като го преформулират. Групата ги чува и казва: „Това не е ли същата идея?“. Те казват: „Същата или не, аз съм този, който я каза. Не я казахте вие. Аз съм този, който пое водещата роля с тази идея“. Независимо как го усукват в думите си, целта им е да убедят всички, да уведомят хората: „Ненапразно съм водач; ненапразно съм ръководител на екип и надзорник. Не съм добър само на думи — нямаше да съм на тази позиция без моите таланти, дарби и способности“. Ако нещо се случи, докато ги няма, никой друг не може да командва, а ако са там, те трябва да командват. Всеки трябва да следи изражението им. Човек може да въздъхне с облекчение само когато те командват; ако не са те, тогава всички се чувстват угрижени. Ако не им е позволено да командват, тогава няма да е възможно да се разреши поставената задача. Нямат ли цел, като правят това? Понякога си мислят: „Правилно ли е това, което правя? По-добре да не го правя — ставам за смях. Не е ли това начинът, по който действат антихристите? Не става така; моята гордост е важна. „Антихрист“ ли? Горното не ме е заклеймило, значи не съм такъв!“. И продължават да действат както досега. Понякога много добре знаят, че това, което правят, нарушава работните разпоредби и истините принципи, че очевидно се съобразяват със собствената си гордост и статус, че имат собствени намерения — и все пак продължават да правят това, което са правили, без да мислят за последствията, а още по-малко с богобоязливо сърце. Не е ли това проблем на нрава? Към какво ги води този вид нрав? Да бъдат изключително самомнителни и да вилнеят, като вършат лоши неща. Наистина ли не знаят в сърцата си правилния начин на действие? Наистина ли не разбират, че това, което правят, нарушава принципите? Наистина ли не знаят, че това, което правят, е подвеждане и контролиране на другите, че вършат зло? Те знаят и разбират тези неща. Тогава това, че могат да продължат да действат по същия начин, означава, че не обичат истината и изпитват неприязън към нея. Отхвърлят всяко мнение, начин, метод или твърдение, стига то да не излиза от устата им. Не е ли това амбиция? (Да.) В това има амбиция и зли намерения. Какви зли намерения? Какво се крие зад това? (Да накарат хората да правят каквото те казват.) Да накарат хората да правят каквото те казват — категорично не могат да пропуснат такова предимство или шанс да се откроят или да позволят някой друг да се възползва от тях. Всеки път те трябва да вземат решенията; всеки път те трябва да командват; всеки път плодовете на работата трябва да са само техни и да се приписват само на тях. В крайна сметка те карат всички да развият склонност. Каква склонност? Склонността да мислят, че работата може да върви само когато те са в екипа — сякаш ако ги няма, никой друг не може да се нагърби с товара. С това не са ли постигнали целта си? Тези хора са попаднали под техен контрол. Каква е предпоставката за контрол? Да бъдеш напълно завоюван и победен — антихристите те измъчват, за да им се предадеш, така че да не знаеш кое е правилно и кое грешно и изобщо да не се опитваш да ги разпознаваш или да ги свързваш с някой аспект на истината, и твърдо да вярваш, че каквото и да правят, е правилно, и вече да не смееш да анализираш дали са прави или грешат. Такива са последствията, предизвикани от това хората да са подведени и контролирани от антихристи, и веднага след това тези хора следват антихристите. Не е ли така? (Да.) Не е ли това явно проявление на начина, по който антихристите карат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог? (Да.) Какви са мотивите и злите намерения зад всичко, което правят, и какъв е източникът на техните действия, техните начини и средства, и дори техните твърдения? Че искат да те победят, да те укротят, да те накарат да им се предадеш и да ти покажат кой е шефът, кой е пригоден да поеме водещата роля, кой има последната дума там и че не истината има последната дума — че никой освен тях не може да бъде господар на тези хора или да командва, или да взема решения. Иска ти се да споменеш истината, но няма как. Иска ти се да изразиш различни мнения — дори не си го помисляй. Какъв нрав на антихристите е това? Това е жестокост; те искат да завоюват и контролират хората. Независимо дали гледате желанията и амбициите на антихристите или техните реални действия, всичко това демонстрира техния нрав на жестокост и неприязън към истината. Тези начини, разкривания и проявления на антихристите за завоюване и контролиране на хората, както и тяхната същност, съвпадат напълно с основната тема, за която разговаряме. Антихристите биха накарали хората да се покоряват само на тях — подразбира се, че хората трябва да правят каквото те казват, че да го правят означава да се покоряват на Бог. Ако някой изрази различно мнение и каже, че това, което правят, е в противоречие с истината, те ще се сопнат: „В противоречие с истината? Кажи ни — какво е истината? Ако можеш да го обясниш ясно, ще отстъпя пред теб — но ако не можеш, тогава ще те поставя в неудобно положение!“. След тези думи някои хора наистина се страхуват и казват: „Всъщност не мога да го обясня ясно, така че просто ще направя каквото казваш“. С това антихристите са постигнали целта си. Има ли хора, които правят това? (Да.) Правили ли сте такива неща? (Не.) Антихристите имат това умение. Обикновеният човек се отказва, когато види, че не може да убеди другите; той не притежава този похват. От една страна, това е защото не може да говори и да се изразява по този начин — не може да говори и да спори добре. От друга страна, това е защото не е достатъчно безмилостен в сърцето си. Онези, които могат да правят тези неща, трябва да имат нечестив нрав вътре в себе си. Те трябва да са жестоки и достатъчно безмилостни и да не се интересуват от чувствата на никой друг. Ако някой не е съгласен с тях, те ще го измъчват по невероятно жесток начин и независимо колко жестоко го правят, съвестта им няма да изпита угризение за това, нито ще го осъзнае. Някой би казал: „Те вече са достатъчно жалки; защо ги карам да правят каквото казвам? Ще ги оставя на мира — те вярват в Бог, а не в мен. Те могат просто да се вслушат във всеки, който говори по начин, който е в съгласие с истината — няма значение кой е. Просто ще се откажа този път“. По този начин ли мислят антихристите? Не — антихристите категорично нямат такава рационалност. Те са доста недвусмислени относно собствените си амбиции и желания. Вкопчват се в тях и не ги пускат точно като вълк, който е захапал овца. Ще се получи ли, ако се опиташ да преговаряш с вълка и да го спреш да изяде овцата? Няма. Защо не? Защото това е неговият нрав. В какво вярва вълкът? „Гладен съм. Обичам да ям овце. Това е правилно. Независимо дали искам да изям овцата или не, всичко е наред“. Това е неговата философия, критерият и източникът на неговите действия. По същия начин, когато антихристите завоюват и контролират хората, мислят ли си: „Аз не съм Бог. Колко безсрамно е от моя страна да контролирам хората. Ако хората ме разпознаят, как ще посмея да си покажа лицето където и да е?“. Имат ли такова чувство за срам? (Не.) Те нямат чувство за срам. И така, какво липсва в човешката им природа? Срам, рационалност и съвест. Тези неща не са в човешката им природа. Без тези неща, все още ли са хора? Не са. Не всички, които носят човешка кожа, са непременно хора — някои са демони, някои са ходещи мъртъвци, а някои са животни. Що за нещо са тогава антихристите? Те са дяволи; някои от тях са зли демони, а други са зли духове. Накратко, те не са хора. Именно защото не притежават разума, съвестта и срама на нормалната човешка природа, антихристите са способни да се борят с Бог за хората и за сърцата на хората. Това показва, че тяхната природа същност е нечестива. Не е оправдано те да се борят за статус с другите, камо ли да се борят за статус и за хора с Бог! Това още повече показва, че са автентични антихристи, че са дяволи и сатани.

В общението ни за проявленията на антихристите вече стигнахме до осма точка. Можете ли сега да направите връзка между себе си и антихристите, както и хората, които вървят по пътя на антихристите, и тези, които притежават техния нрав, за да видите какъв тип човек сте? (Да.) Можете да направите някои от тези връзки. Кои от проблемите на хората може да разреши това? (Може да ни предпази от поемане по грешния път.) Може да ви предпази от поемане по грешния път. Какво друго? (Дава ни възможност да разпознаваме хората, събитията и нещата около нас.) Дава ви възможност да разпознавате някои от хората около вас. Да разпознаваш другите е част от това; главно обаче трябва да знаеш как да разпознаваш себе си, нрава на антихриста в теб и пътя, по който вървиш. Това ще ти помогне да не се отклоняваш в изпълнението на дълга си и да не поемаш по пътя на антихристите. След като някой е тръгнал по пътя на антихристите, лесно ли му е да се върне? Не, след като е тръгнал, не му е лесно да се върне. Знаете ли причината за това? (Светият Дух не върши делото Си в него.) Това е основната причина. Да тръгнеш по грешния път е опасно, тъй като си избрал да се бориш с Бог, да се бориш с Него за Неговите избраници и да се бориш срещу Него докрай; ти не търсиш истината, нито търсиш да приемеш Божието спасение. Тръгнеш ли по такъв път, ще си в беда. Ще се противопоставяш на Бог — ще Му се противопоставяш по своя субективна воля; тоест всички твои мисли, възгледи, мнения и избори ще бъдат враждебни на Бог. Ако преди да си тръгнал по този път, имаш някои обективни проявления, нрав и същности, които са противоположни и враждебни на Бог, но по всяко време си предпазлив в сърцето си да не вървиш по пътя на враждебност към Бог или по пътя на антихристите, тогава имаш шанс да бъдеш спасен. Ако все пак тръгнеш по пътя на антихристите, на враждебност към Бог, тогава си в опасност. Колко голяма е опасността? Достатъчно голяма, че да не ти е лесно да се върнеш обратно. Някои хора току-що казаха, че Светият Дух вече няма да върши делото Си в теб — това е толкова очевидно! Как би могъл Светият Дух да върши делото Си в такъв човек? След като си тръгнал по такъв път, след като си направил този избор, си в опасност. Ако разбираш това в сърцето си, но все пак го правиш, вървиш по този път и правиш този избор, и в действията си винаги продължаваш според собствените си принципи и старите си, предишни начини, без да се обръщаш или да се покайваш, без да променяш курса си, това представлява твоят избор — решил си да вървиш по този път с враждебност към Бог. Не че не разбираш какво правиш — ти съзнателно извършваш грях. Точно като Павел, който каза: „Кой си ти, господарю? Защо искаш да ме поразиш?“. Той много добре знаеше, че Господ Исус е Господ, че Той е Христос, но все пак Му се противопоставяше докрай. Това е съзнателно извършване на грях. Павел не свидетелстваше за Господ, нито Го възхваляваше. Той си мислеше: „Не си ли просто обикновен човек? Не ме ли поразяваш просто защото имаш могъществото да го направиш? Може да имаш властта, но аз все още вярвам в бог на небето. Ти, въплъщението, не си бог; ти нямаш нищо общо с бог. Ти си божи син и си ни равен“. Не беше ли това неговият възглед? Каква беше основата за този възглед на Павел? След като разбра, че Господ Исус е въплътеният Христос, той все още поддържаше този възглед както преди. Това беше сериозен проблем и с него изходът му беше решен. Като се има предвид, че той се придържаше към този възглед през цялото време, можеше ли пътят, по който върви, да се е променил? Пътят, по който върви човек, се основава на неговите възгледи: каквито са твоите възгледи, по такъв път вървиш. И обратното, по какъвто път вървиш, такива ще са възгледите, които възникват в теб, които ще имаш, които ще ти влияят и ще те ръководят. Щом тръгнеш по пътя на враждебност към Бог, тези възгледи ще се оформят и ще се вкоренят в теб, и тогава едно нещо е сигурно: обречен си да се противопоставяш на Бог докрай; обречен си винаги да се придържаш към собствените си погрешни възгледи, знания и отношение, като докрай вдигаш врява срещу Бог. Изобщо няма да промениш курса си — нито ако някой ти каже, нито ако Светият Дух те просветли, нито ако братята и сестрите те увещават, нито ако Бог те озари. Няма да има място за това. Това е твоят избор. Ще ти бъде даден първи, втори и трети шанс — ако след три шанса за покаяние не си го направил, в бъдеще няма да имаш повече шансове. Както и да работиш и да плащаш цена тогава, това няма да трогне Бог — Той вече ще е взел решение за теб. Какво ще е решил Бог за теб? Че ще бъдеш накаран да служиш, че ще бъдеш оползотворен; и след като си бил оползотворен, Той ще те постави някъде, където ще бъдеш заклеймен и наказан, както е решил. Как се случва Бог да вземе решение по този начин? Дали е заради моментната ти мисъл? Дали се основава на мимолетните ти идеи? На това, че за момент си стъпил на грешния път? Не. Бог основава това на възгледите, които имаш дълбоко в сърцето си, на дългосрочното ти отношение към истината и на пътя, по който решаваш да вървиш. Решил си да действаш по този начин и каквото и да казват всички, няма полза; решил си да използваш тази теория като основа за пътя, по който ще вървиш в бъдеще. И тъй като си взел решение, не трябва ли Бог да определи твоя изход? Твоят изход е определен отдавна; няма нужда Бог да чака до самия край, за да го направи. При някои хора Бог винаги гледа техните проявления — когато тези хора най-накрая стигнат до края на пътя, техният изход в крайна сметка е определен въз основа на различните им проявления. Някои хора са извършили повече добри дела, отколкото злодеяния; те са таили повече добри и положителни нагласи към Бог, отколкото негативни и злонамерени, и въз основа на измерването на сбора от различните им видове поведение и проявления се определя крайният им изход. Има обаче и други, чиито изход се определя от Бог след поглед към пътя, по който вървят. Дава ли тогава Бог възможности на хората, преди да определи техния изход? Дава. Колко? Най-вероятно няма конкретен брой. Зависи от природата същност на човека, а също и от неговия стремеж. Някои хора може да получат три възможности. Някои са непоправими, невероятно глупави и непримирими, и изобщо не приемат никакви истини — техният изход е определен, преди да са имали три възможности. И все пак за някои хора Бог подрежда някои обстоятелства въз основа на техните състояния, а въз основа на тяхната възраст и нещата, през които са преминали, Той може да им даде пет възможности. Това се основава на тяхната природа, същност и отношение, докато приемат истината. Бог определя изхода и крайната цел на човека въз основа на тези неща.

На хората им се случват всякакви неща и те често не знаят как да се справят с тях; щеше ли да е добре, ако не се стремяха да разберат истината? Хората лесно поемат по грешен път, когато не разбират истината. Защо казвам това? Хората живеят според покварения нрав на Сатана и нещата, които излизат от тях, са неща, които те разкриват по естествен начин, и няма нито едно от тях, което да е в съгласие с истината или да не е предателско спрямо Бог. Ами защо тогава трябва винаги да слушат проповеди? Винаги да слушат проповеди, да ги обмислят и да ги приемат присърце; винаги да се молят и да търсят; да идват пред Бог с богобоязливо сърце, с благочестиво сърце, със сърце, което копнее за истината; да имат всеки ден планирано време за духовна практика, молитва и ядене и пиене на Божиите слова; и да разговарят с другите и да си сътрудничат в хармония с другите, за да вършат работа; да действат всеки ден според тези принципи и да се придържат към тях всеки ден — Бог гледа дали тези подробни елементи от практиката на хората постигат резултати. Някои може да попитат: „Това не са ли просто процеси?“. Какво е процес? Това не са външни неща — можеш да се придържаш към тези неща само ако имаш сърце за това. Без него, колко дни би могъл да се придържаш? Няма да можеш. Някои водачи никога не ядат и не пият Божиите слова и никога не се занимават с духовна практика. Какво означава това? Че не са истински вярващи. Ако не са, тогава как са станали водачи? На някои места няма човек, годен за работата, така че църквата трябва да се задоволи с назначаването на тези хора. Те погрешно си мислят: „Избран съм за водач. Мога да върша тази работа и без да ям и да пия Божиите слова — стига хората да имат крака и уста, те могат да вършат тази работа“. Това е глупост. Бог не гледа дали можеш да свършиш работата — Той гледа какво си свършил. Работата, която можеш да свършиш ти, може да бъде свършена и от някой друг. Всеки с малко нормален интелект може да я свърши. Не си мисли, че понеже си избран за водач и можеш да вършиш тази работа, то успехът ти е гарантиран, че си бил доведен до съвършенство, че тогава имаш шанс да оцелееш. Нещата не стоят така. Бог никога не гледа колко работиш; Той гледа какво си направил, по какъв път вървиш. Не се заблуждавай за това. Може да си мислиш: „Има толкова много хора, които не бяха избрани, а аз бях. Изглежда, че съм изключителен, че имам по-големи заложби и съм по-добър от другите“. Какво ти е доброто? Дори и да си добър, това със сигурност не ти дава право да не практикуваш истината и да действаш в нарушение на истината? Дори и да си добър, това със сигурност не ти дава право да не се занимаваш с духовна практика или молитва и да не търсиш истината в действията си? Нямаш право на тези неща. Никакъв статус или титла не е твой капитал. Това са мимолетни неща, външни неща. Бог гледа твоята преданост; Той гледа твоето практикуване на истината, твоя стремеж към нея и твоето отношение към нея; Той гледа твоето покорство; Той гледа твоето отношение към твоя дълг и твоята мисия. Някои хора може да полагат много усилия в изпълнението на дълга си, но не го правят съгласно истините принципи. Ако им кажеш, че трябва да действат според истините принципи, те се съпротивляват, ядосват се и не го приемат. Точно така те се разкриват. Какво е разкрито? Че не приемат истината. Що за хора са тези, които не приемат истината? Неверници. С какво се занимават сляпо неверниците? Защо са толкова енергични в своята заетост? Те имат цел — виждат, че „тук имам шанс да стана чиновник и ако го направя, мога да живея на гърба на църквата и всички да ми се прекланят. Това място е страхотно! Прехраната се получава твърде лесно, както и славата и придобивките; този статус е просто толкова лесен за постигане — толкова е лесно да си чиновник тук!“. Те никога не са си мислили, че ще станат „чиновници“ в този живот. Но щом загубят своята „длъжност“, те показват истинското си лице. Вече не полагат никакви усилия за Божия дом. Ще могат ли все още да страдат и да плащат цена? Не. Не са ли разкрити тогава? Когато имат статус, някои хора дават всичко от себе си, полагат усилия и проливат пот, не се оплакват, колкото и да страдат — но щом вече нямат статус, стават негативни до такава степен, че негативността им ги завладява. Не са ли разкрити тогава? Статусът ги е разкрил. Има ли нужда да бъдат подлагани на изпитания? Не. Добре, ще приключим днешното общение тук.

1 октомври 2019 г.