Какво друго интересува антихристите, освен желанието и амбицията им да контролират хората? По същество — нищо. Не се интересуват особено от нищо друго. Дали всеки човек изпълнява подходящия дълг, дали персоналът е разпределен подходящо, дали някой не прекъсва и не смущава работата на църквата, дали всеки аспект от църковната работа напредва гладко, в кое звено от работата има проблем, кое звено е все още слабо, за кое звено все още не е помислено, къде работата не се върши както трябва — антихристите не се занимават с нищо подобно, нито питат за тези неща. Никога не ги е грижа за тях; никога не вършат тази конкретна работа. Например преводаческата работа, видеообработката, филмопроизводството, работата с текст, работата по проповядване на евангелието и така нататък — те не проследяват усърдно нито един аспект от работата. Стига нещо да не засяга славата, придобивките или статуса им, то сякаш няма нищо общо с тях. И така, кое е единственото, което вършат? Просто се занимават с някои общи въпроси — повърхностна работа, на която хората обръщат внимание и която виждат. Свършват с това, после го изтъкват като своя квалификация и тогава започват да се наслаждават на предимствата на статуса си. Интересуват ли се антихристите от навлизането на Божиите избраници в живота? Не, интересуват се само от репутацията и статуса си, от въпроси, в които могат да се откроят и да накарат хората да ги уважават и да им се прекланят. Така че независимо какви проблеми възникват в работата на църквата, те нито се занимават с тях, нито питат за тях. Независимо колко сериозен е проблемът, независимо колко голяма загуба носи на интересите на Божия дом, те не смятат, че това е проблем. Кажете Ми, имат ли изобщо сърце? Хора с преданост ли са? Хора, които обичат и приемат истината ли са? Зад тези неща трябва да се поставят въпросителни. Е, какво ли правят по цял ден, за да превърнат работата на църквата в пълна бъркотия? Това е достатъчно, за да се види, че ни най-малко не проявяват внимание към Божиите намерения. Не вършат съществената работа, която Бог им е поверил, а се занимават изключително с повърхностни, общи въпроси, така че пред другите хора да изглежда, че работят; външно те са заети да изпълняват дълга си, за да покажат на хората, че имат усърдие и вяра. Това хвърля прах в очите на някои хора. Обаче те не вършат нито един аспект от съществената работа на църквата — не вършат никаква работа по поене и предоставяне на истината. Никога не използват истината, за да разрешават проблеми; просто се занимават с някои общи въпроси и вършат малко работа, която ги кара да изглеждат добре. Към съществената работа на църквата те са просто нехайни и безотговорни — нямат и най-малко чувство за отговорност. Никога не търсят истината, за да разрешат проблемите, независимо какъв брой възникват, и изпълняват дълга си проформа. И след като са се справили с някои повърхностни, общи въпроси, те си мислят, че са свършили действителна работа. Докато вършат дълга си, антихристите вилнеят, като вършат лоши неща и действат произволно и властно. Те превръщат работата на църквата в пълна бъркотия и хаос. Нито един аспект от работата не е изпълнен съгласно критериите и без грешка; нито един аспект от работата не е свършен добре, без да се наложи Горното да се намеси, да попита за него и да го надзирава. И въпреки това някои от тях са пълни с оплаквания и непокорство, след като са били освободени; излагат измамни доводи в своя защита, като прехвърлят отговорността на водачите и работниците от по-горно ниво. Това не е ли напълно неразумно? Истинското отношение на човек към истината не може да се види, когато нищо не се е случило, но когато е кастрен и освободен, истинското му отношение към истината се разкрива. Хората, които приемат истината, са способни да го направят при всякакви обстоятелства. Ако грешат, могат да признаят грешката си; могат да се изправят пред фактите и да приемат истината. Хората, които не обичат истината, няма да признаят, че грешат, дори и грешката им да е била разобличена; още по-малко ще приемат Божият дом да се справя с тях — а какво дори биха използвали някои от тях като оправдание? „Имах намерение да се справя добре — просто не успях. Сега не мога да бъда обвиняван, че съм се справил зле. Имах добри намерения, страдах и платих цена, и отдадох всичко от себе си — да не свършиш нещо добре не е същото като да вършиш зло!“. Уместно ли е да откажеш на Божия дом да се справи с теб, като използваш това оправдание, това извинение? Каквито и оправдания и извинения да дава човек, те не могат да скрият отношението му към истината и към Бог. Това е свързано с неговата природа същност и е най-показателното нещо. Независимо дали нещо се е случило или не, твоето отношение към истината представлява твоята природа същност. То е твоето отношение към Бог. Отношението ти към Бог може да се види просто като се погледне как се отнасяш към истината.

Какво обхванахме в обсъждането си преди малко за поведението на антихристите, свързано с контролирането на хората? (Антихристите се интересуват само от това да контролират хората.) Точно така. Хората, които са особено надменни и особено много обичат статуса, имат голям „интерес“ към контролирането на хората. Този „интерес“ не е положителен — той е желание и амбиция, той е негативен и е с пренебрежителен оттенък. Защо биха се интересували от контролирането на хората? От обективна гледна точка това е тяхната природа, но има и друга причина: хората, които биха контролирали другите, имат специална страст и обич към статуса, славата, придобивките, суетата и властта. Мога ли да го кажа така? (Да.) И тази специална страст и обич не е ли подобна на тази на Сатана? Не е ли това същността на Сатана? Сатана по цял ден обмисля как да подвежда и контролира хората; всеки ден той втълпява на хората погрешни идеи и възгледи, било то чрез внушение и образование или чрез традиционната култура, или чрез наука, високопарно знание и учения — и колкото повече внушава тези неща на хората, толкова повече те му се прекланят. Каква е целта на Сатана, като внушава тези неща на хората? След като направи това, хората притежават неговите идеи; притежават неговите философии и начин на съществуване. Това е равносилно на вкореняване на Сатана в сърцата на хората. Те живеят според Сатана, а техният живот е животът на Сатана — това е животът на дяволи. Не е ли така? Не е ли това и природата на контролирането на хората от антихристите? Те искат да превърнат всички останали в хора като тях; искат да накарат всички да живеят за тях, да им бъдат на разположение и да вършат неща за тях. И всичко трябва да е под техен контрол: мислите и речта на хората, техният стил на говорене, идеите и възгледите им, гледната точка и нагласата, според които действат, дори отношението им към Бог, тяхната вяра и решимост, и въжделение да изпълняват дълга си — всичко това трябва да е под техен контрол. Колко дълбок е този контрол? Първо промиват мозъците и индоктринират хората, а след това продължават, като карат всички хора да правят същото като тях. Те се превръщат в „кръстника“. За да направят хората такива, антихристите използват много методи: има подвеждане, внушение, сплашване и какво още? (Психологически атаки.) Това е част от подвеждането. Какво друго? (Принуда и подкупване на хора.) Как подкупват хората? Някои хора вилнеят и вършат лоши неща, докато изпълняват дълга си в Божия дом. Могат ли антихристите да видят това ясно? За тях то е пределно ясно. Справят ли се тогава с това? Не. И защо не? Искат да използват това, за да подкупят тези хора. Казват им: „Като не се справям с теб, ти правя услуга. Трябва да ми благодариш. Видях те да правиш нещо лошо, но не те докладвах и не се справих с теб. Бях снизходителен. От сега нататък не ми ли дължиш вече благодарност?“. След това тези хора са им благодарни и ги смятат за свои благодетели. От този момент антихристите и тези хора са точно като свине, които се търкалят в една и съща кочина. Докато са на власт, антихристите могат да подкупват такива хора: тези, които вършат зло, които вредят на интересите на Божия дом, които тайно осъждат Бог и които тайно подкопават делото на Божия дом. Ето такава е бандата от зли хора, която антихристите защитават. Не е ли това вид контрол? (Да.) Всъщност антихристите знаят дълбоко в сърцата си, че не тези хора защитават интересите на Божия дом. Всички го знаят — има мълчаливо разбиране — и така те работят в комбина. „Ние сме си лика-прилика. Ти не проявяваш внимание към интересите на божия дом. Ти заблуждаваш бог, както и аз; ти не се стремиш към истината, нито пък аз“. Антихристите подкупват такива хора. Не е ли това подкупване? (Да.) Нямат угризения да допуснат интересите на Божия дом да пострадат. С цената на интересите на Божия дом те толерират тези хора, които вилнеят, като вършат лоши неща, и живеят на гърба на Божия дом. Сякаш им предоставят ресурс и тези хора несъзнателно са им благодарни. Когато дойде време Божият дом да се справи с тези зли хора, как гледат те на антихристите? Казват си: „О, не. Вече са ги освободили. Ако не бяха, щяхме да можем да се наслаждаваме още малко — с тяхната закрила никой не можеше да се справи с мен“. Все още се чувстват толкова привързани към антихристите! Очевидно е, че всички тези неща, които вършат антихристите, са прекъсвания и смущения, неща, които подвеждат хората, и злодеяния, които се противопоставят на Бог. И всеки човек, който не обича истината, няма да мрази тези злодеяния и дори ще ги прикрива. Например имаше един водач, който прикриваше антихристи. Горното го попита дали някой в църквата причинява прекъсвания и смущения или вилнее, като върши лоши неща, или дали има антихристи, които подвеждат хората. Водачът каза: „Ами ще поразпитам. Сега ще проверя“. Не беше ли това част от работата му? С този тон — „сега ще проверя“ — той се оправи с Горното и след това оттам не се чу нищо повече по въпроса. Той не провери нищо — не искаше да оскърби тези хора! А когато Горното го попита отново: „Провери ли?“, той каза: „Да — няма такива хора“. Вярно ли беше това? Той беше най-големият антихрист от всички, главният виновник за смущаването на работата на църквата и за накърняването на интересите на Божия дом. Самият той беше антихрист — какво имаше да проверява? Когато той е там, каквито и лоши неща да правеха хората под него, каквито и прекъсвания и смущения да причиняваха, никой не можеше да провери тези неща. Той им пречеше да го направят. Следователно, при такива обстоятелства, не беше ли отделил хората под него от Бог? Беше. И в кого се вслушваха тези хора, след като той ги беше отделил от Бог? Не се ли вслушваха в него? Ето така той стана градският побойник, главатарят на разбойниците, местният тиранин — той постави тези хора под свой контрол. Какъв метод използва? Измами Горното и подлъга тези под него. Подкупваше хората под него и им говореше приятни думи, а Горното излъга — не му позволи да разбере какво се случва долу. Не каза нищо за това на Горното, а също така създаде фалшива представа. Каква фалшива представа създаде? Каза на Горното: „Има една жена в нашата църква, за която всички братя и сестри съобщават, че е с лоша човешка природа, че е невероятно злобна и неспособна да изпълнява какъвто и да е дълг. Какво ще кажеш — мога ли да се справя с нея?“. От неговите думи беше ясно, че проявленията на тази жена показват, че тя е зъл човек, с когото трябва да се справят. Така че Горното каза: „В такъв случай може да се справите с нея. Справихте ли се с нея?“. Той каза: „Справихме се с нея миналия месец и я премахнахме“. Дали фактите наистина бяха такива, каквито той ги представи? Какво се оказа, че наистина се случва след по-подробно разпитване? Тази жена не се разбираше с него. И за това си имаше причина: този водач не вършеше действителна работа и винаги сформираше банди и клики сред братята и сестрите — показваше проявленията на антихрист, а тази жена имаше проницателност за него и докладва и разобличи тези проблеми. Веднага щом изпрати този доклад, тя беше разкрита от подчинените на водача и впоследствие беше измъчвана и премахната от него. Този антихрист се справи добре с това да накара всички под него да се надигнат срещу тази жена и да я отхвърлят, и накрая се справи с нея и я премахна, след което съобщи тази „добра новина“ на Горното. Всъщност нещата не стояха така. Случват ли се такива неща в църквата? Да. Тези антихристи потискат братята и сестрите; потискат тези, които могат да ги разпознаят и да докладват проблемите им, както и тези, които могат да прозрат тяхната природа същност. Те дори първи подават жалби срещу жертвите си, като съобщават на Горното, че именно тези хора причиняват смущение. Кой всъщност причинява смущение? Антихристите са тези, които смущават и контролират църквата.

Какви са похватите на антихристите, за да накарат хората да им се покоряват? Един такъв похват е използването на различни средства, за да те контролират — да контролират мислите ти, методите ти, пътя, по който вървиш, и дори — чрез властта, която притежават — дълга, който изпълняваш. Ако се сближиш с тях, ще ти дадат лек дълг, който ти дава възможност да се откроиш; ако никога не им се подчиняваш и винаги посочваш недостатъците им, и разобличаваш проблема с тяхната поквара, те ще подредят да извършваш работа, която хората не харесват — например да накарат някоя млада сестра да върши някаква мръсна, уморителна работа. Те възлагат лека, чиста работа на всеки, който се сближи с тях, ласкае ги и винаги казва това, което искат да чуят. Ето как антихристите се отнасят към хората и ги контролират. Тоест, що се отнася до властта над персонала и преместванията, кой какво прави зависи изцяло от тях, те имат пълен контрол. Дали това е просто вид амбиция и желание? Не, не е. Не съответства ли това точно на осма точка от проявленията на антихристите: „Искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог.“? Какво се има предвид под „искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог“? Какво е погрешното в това проявление? В какво отношение е погрешно? В това, че принуждаването на хората да се покоряват противоречи изцяло на истината. То не е в съгласие с истините принципи. Изцяло противоречи на интересите на Божия дом и на Божиите намерения; нито частица от него не защитава интересите на Божия дом и нито частица от него не е в съгласие с истината. Това, на което карат хората да се покоряват, са изцяло техните собствени амбиции, желания, предпочитания, интереси и представи. Не е ли това същността на проблема? Това е един от начините, по които се проявява същността на антихристите. Не стига ли това до сърцевината на въпроса? Този начин на действие на антихристите би трябвало да е лесен за разпознаване. Има някои водачи и работници, които излагат правилни и коректни възгледи и въпреки че някои хора не са убедени и не могат да ги приемат, тези водачи успяват да упорстват в прилагането на тези правилни възгледи и в прилагането им на практика. Каква е разликата между това поведение и поведението на антихристите? Двете изглеждат сходни на повърхността, но има разлика в същността им. Това, което правят антихристите, е умишлено да се противопоставят на истината и на работните принципи на Божия дом, като карат хората да правят това, което казват, под прикритието, че изпълняват дълг за Божия дом и се покоряват на истината. Това е погрешно — грубо, абсурдно погрешно. Някои водачи и работници отстояват правилни възгледи. Онова, което е в съгласие с истините принципи, трябва да бъде отстоявано; това не е надменност и самоправедност, нито възпиране на хората — това е отстояване на истината. Двата вида поведение външно изглеждат сходни, но същността им е различна: единият е отстояване на истините принципи, а другият е отстояване на погрешни възгледи. Това, което правят антихристите, е изцяло в нарушение на истината, враждебно е към нея и е изцяло водено от личните им амбиции и желания — затова антихристите карат хората да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог. Това е сърцевината на тази точка. Това, за което говорихме току-що, е установен факт. Какво се има предвид под желания и амбиции тук? Имат се предвид някои хора, които не правят очевидните неща, които би направил един антихрист, но все пак имат тези склонности. Те имат тези склонности и проявления, което означава, че имат тези желания и амбиции. В каквато и група да се намират, те винаги искат да командват хората като чиновници: „Ти, иди да сготвиш!“, „Ти, иди да уведомиш еди-кого си!“, „Работи усърдно по дълга си и имай повече преданост — бог гледа!“. Необходимо ли е да казват тези неща? Що за тон е това? Кои са те, че винаги да се държат като господари и властелини? Те са нищо, а се осмеляват да говорят такива неща — не е ли това липса на разум? Някои може да кажат: „Те са глупаци“. Но те не са обикновени глупаци — те са особени. В какво са особени? Когато спорят или обсъждат въпрос с някого, независимо дали са прави или не, те в крайна сметка трябва да надделеят; независимо дали са прави или не, те трябва да имат последната дума, да командват и да вземат решенията. Какъвто и да е статутът им, те желаят да вземат решенията. Ако друг човек надделее, като изрази правилно мнение, те се ядосват; изоставят работата си и отказват да продължат — напускат с думите: „Можете да си говорите каквото искате — така или иначе не правите това, което казвам!“. Нямат ли тази амбиция и желание? Какви са последствията, ако такива хора станат господари и властелини, ако станат надзорници, ако станат водачи? Превръщат се в стандартни антихристи. Имате ли вие такива проявления? Това не би било добре! Не би ли било голямо бедствие, ако един вярващ в Бог не придобие истината, а вместо това се превърне в антихрист?

Как невярващите гледат на хората? Когато срещнат човек, първо гледат външния му вид и облеклото; когато слушат другите да говорят, винаги искат да видят дали те притежават знания. Ако установят, че външният ти вид и облеклото ти не са кой знае какво и че не си добре образован или знаещ, те те презират и искат да надделеят, когато говорят с теб. Аз казвам: „Щом искаш да спориш, давай — говори ти“. Аз Си държа езика зад зъбите; отстъпвам. Повечето хора в Божия дом Ме слушат, където и да отида. Затова търся възможности да чуя другите да говорят, да оставя другите да говорят повече — опитвам се да оставя всеки да си каже каквото му е на сърцето и да говори за вътрешните си трудности и за познанието си. Докато слушам, мога да доловя някои отклонения. Мога да доловя някои техни проблеми и недостатъци, какви проблеми са възникнали относно пътя, по който вървят, и коя област от църковната работа не се върши добре, какви проблеми остават в нея и дали трябва да се разрешат. Съсредоточавам се върху слушането за тези неща. Ако обсъждаме някакъв въпрос — ако например кажа, че една чаша е хартиена, а ти настояваш, че е пластмасова, Аз ще кажа: „Добре. Ти си прав“. Няма да споря с теб. Някои хора си мислят: „Ако Ти си прав, защо не спориш?“. Зависи от въпроса. Ако се отнася до истината, редно е да се вслушаш в Мен; ако е някакъв външен въпрос, тогава каквото и да кажете, няма да се намесвам — такива неща нямат нищо общо с Мен. Няма смисъл да се спори за такива неща. Има някои хора, които обсъждат определени държавни въпроси. На тях Аз казвам: „Доколкото разбирам, нещата стоят така“. Добавям „доколкото разбирам“ в началото; в това има малко самосъзнание. Излагам факт, който знам, за да илюстрирам въпроса, като казвам: „Ето каква е ситуацията в момента, но ако има някакви специални обстоятелства, за тях не знам“. Това е всичко, което мога да направя, за да оценя нещата въз основа на този факт, но не се фукам колко много знам. Просто им давам малко информация за справка — не искам да заемам по-висока позиция от тях и да ги потискам, да им показвам колко съм блестящ, че знам всичко, а те не знаят нищо. Това не е Моята гледна точка. Когато някои хора си бъбрят с Мен, Аз споменавам малко информация, която не знаят, а те казват: „Ти по цял ден стоиш вътре — какво знаеш?“. Те не знаят тази информация, но искат да спорят и да се карат с Мен за нея. Аз казвам: „Точно така. Не излизам, но това конкретно нещо го знам. Просто ти го казвам и толкова — ако искаш вярвай“. Какво толкова има да се спори за това? Да се спори за подобни неща е нрав. Някои хора дори искат да се състезават за надмощие, когато става въпрос за външен въпрос, казвайки: „Ти как разбра за това? Защо аз не знам за него? Защо ти можеш да го обясниш надълго и нашироко, а аз не мога?“. Например Аз казвам: „През годините, в които пребивавам тук, открих нещо характерно за климата: доста е влажно“. Това е наблюдение, до което съм стигнал, след като съм пребивавал на това място дълго време — това е факт. Някои хора обаче чуват това и казват: „Наистина ли е така? Как тогава аз не съм усетил влажността?“. Само защото ти не си усетил влажността, не означава, че не е влажно. Не можеш да се основаваш само на това, което усещаш — трябва да се основаваш на данните. Ежедневните прогнози за времето са много подробни и щом си ги гледал достатъчно, ще знаеш, че тук всъщност е влажно. Това не е нещо, което просто съм си въобразил, и не говоря въз основа на усещане. И защо е така? В сенчестите основи на стените винаги има мъх през цялата година; през пролетта има места, където човек не смее да стъпи, толкова са хлъзгави. Това наблюдение е резултат от преживяването му, от това, че лично е видяно и почувствано. Да се говори по този начин не е в разрез с фактите, нали? Има обаче някои хора, които ми се опъват заради тези неща, когато говорят с Мен — Аз казвам, че тук е влажно, а те просто казват, че не е. Не са ли това объркани хора? (Да.) Някои твърдения се правят въз основа на реалността, тъй като идват от преживяване и не са плод на въображението. Защо казвам, че не са фантазии? Защото излагат детайлите ясно, изчерпателно и систематично и когато човек види и преживее описаното в тези твърдения, то съвпада точно с казаното. Не са ли тогава тези твърдения точни? (Точни са.) Но дори и при тези точни твърдения има някои хора, които все се заяждат и спорят с Мен по този начин. За какво спорят? Това смъртоносна битка ли е? За живота си ли се борят? Не за това спорят, просто искат да се състезават кой знае повече. Те просто обичат да спорят — това е нрав. Как според вас трябва да се отнасяте с такива хора? Трябва ли да ги разобличавате и да спорите с тях, докато почервенеете от яд? (Не.) С такива невежи хора няма смисъл да се спори. Унизително е. Просто не ги закачайте. Това няма ли да свърши работа? Какъв е смисълът да се спори с такива глупави и безразсъдни хора? Ако има спор или дебат, защото някой не разбира някакъв въпрос, който засяга истината, така става — но не е ли невежество да се спори за тези външни въпроси? Нравът на антихристите е преди всичко да не приемат истината, да са надменни и самоправедни, да изпитват неприязън към истината. Антихристите дори не приемат никакви правилни думи или забележки и изказвания, които са в съгласие с фактите, и ще ги проучват, ще спорят и ще се карат с теб за тях — а да не говорим за истината. Не е ли това нрав? (Да.) Какъв е този нрав? Надменност. Това, което искат да кажат, е: „Ти просто разбираш малко от истината, нали? Не разбираш от външни въпроси, така че няма да сгрешиш, ако ме слушаш за тях! Спри да дрънкаш — това наистина ме вбесява. Тези външни въпроси не са твоя работа. За твоите отговорности, за говоренето на истината ще те слушам — но престани да говориш за тези външни въпроси. Защо просто не млъкнеш! Никога не си се сблъсквал с тези въпроси, така че какво знаеш? Трябва да слушаш мен!“. Те карат хората да ги слушат за всичко. Искат да завоюват всеки, без дори да погледнат кой е. Какъв е този нрав? Има ли изобщо някакъв разум в него? (Не.)

Кажете Ми, лесно или трудно е да се разбирате с Мен? (Лесно е.) По какво съдите? Защо казвате, че е лесно? Аз ще ви кажа, а вие преценете дали обяснението Ми за самия Мен е правилно и точно. Първо, Моята рационалност е нормална. Как може да се обясни тази нормалност? Тя означава, че имам точни критерии и точна гледна точка по отношение на всички въпроси. По този начин не са ли нормални всичките Ми възгледи и твърдения по отношение на всеки тип неща, както и отношението Ми към всеки тип неща? (Да.) Нормални са — най-малкото са в съгласие с критериите за нормална човешка природа. Второ, истината Ме държи под контрол. Нормалната рационалност притежава най-малкото тези две неща. Има и още един аспект на това: причината да смятате, че е лесно да се разбирате с Мен, е тази, че имам правилната мярка и знам критериите, когато става въпрос за всеки тип хора. Имам правилната мярка, както и начини и средства за това как се отнасям към водачите и обикновените братя и сестри, как се отнасям към възрастните и младите, как се отнасям към надменните хора, които са склонни да се перчат, и как се отнасям към онези, които имат и които нямат духовно разбиране, и така нататък, за всеки тип човек. Каква е основно тази правилна мярка и тези начини и средства? Те са да се спазват истините принципи, а не да се правят нещата напосоки. Да предположим например, че щях да те ценя високо, защото си студент, или да те презирам, защото си селянин — това не са принципите. Тогава как схващам тези принципи? Като гледам заложбите и човешката природа на даден човек, дълга, който изпълнява, вярата му в Бог и отношението му към истината. Разглеждам хората въз основа на комбинация от тези различни аспекти. Има и още една причина, поради която Ме смятате за лесен за общуване — нещо, за което много хора може би имат представи и което не могат да приемат. Те си мислят: „Ти имаш статус, но защо не изглеждаш като човек със статус? Не изтъкваш статуса Си, не си високомерен и надменен. В съзнанието си хората си мислят, че трябва да Ти се възхищават — но защо, когато Те видят, намират за най-подходящо да се отнасят с Теб като с равен или дори да Те гледат със снизхождение?“. И така, те мислят, че е лесно да се разбират с Мен и се отпускат. Не е ли така? Точно така е. Вследствие на това те смятат, че няма защо да се страхуват от Мен и че е чудесно да се разбират с Мен по този начин. Кажете Ми, ако ви потисках на всяка крачка и ви кастрех без основателна причина, и ви укорявах и поучавах по цял ден с мрачно изражение на лицето, нямаше ли нещата да са различни? Щяхте да си мислите: „С Теб е толкова трудно да се разбира човек, с Твоята ексцентрична индивидуалност и промени в настроението!“. Тогава нямаше да е лесно да се разбирате с Мен. Именно защото ви изглеждам нормален във всички Мои аспекти, в Моята индивидуалност, в Моите удоволствия и гняв, в Моите скърби и радости, и защото в съзнанието си мислите, че хората с положение и висок статус трябва да са високомерни и надменни, а този Аз, когото виждате сега, е толкова обикновен — точно затова сваляте гарда и смятате, че е лесно да се разбирате с Мен. Освен това, намирате ли, че използвам бюрократичен жаргон, когато говоря? (Не.) Не използвам — когато става въпрос за неща, които не разбирате, ви помагам доколкото мога и с каквото мога, и рядко ви се присмивам. Защо го правя рядко? Има моменти, когато страшно се изнервям и не мога да се сдържа да не ви кажа няколко подигравателни думи, но трябва да имам предвид също така, че може да станете слаби, затова ви говоря по този начин възможно най-малко. Вместо това съм толерантен, опрощаващ и търпелив. Помагам ви доколкото мога, където мога, и ви уча доколкото мога на каквото мога — това правя при повечето обстоятелства. И защо е така? Защото онова, което най-много липсва на повечето хора, е свързано с въпросите за свидетелстване за Бог и разбиране на истината — но когато става въпрос за ядене, пиене и веселие, или за дрехи и грим, или игри, или всякакви такива светски неща, хората знаят всичко за тях. От друга страна, по отношение на въпросите за вярата в Бог и въпросите, които засягат истината, хората са невежи; когато става въпрос за свидетелстване за Бог и използване на професионалните им умения, силните им страни и дарбите им, за да свършат малко работа по свидетелстването за Бог, да създадат някаква работа, което свидетелства за Бог, те нямат какво да кажат. Какво мога да направя, когато видя такава ситуация? Трябва да ви уча, като ви напътствам малко по малко и ви уча възможно най-добре. Избирам нещата, които разбирам, знам и мога да правя, и ви уча на тях отново и отново, докато дадена работна задача не бъде завършена. Уча ви на всичко, на което мога, и доколкото мога. За тези от вас с лоши заложби, които не могат да бъдат научени, разберете доколкото можете и оставете нещата да следват естествения си ход — няма да те насилвам. В крайна сметка има някои, които казват: „Тези от нас, които разбират от дадена професия, бяха победени от аматьор. Ние, които имаме знания в тази област, не успяхме да свършим нищо и все още се нуждаем от този аматьор, за да ни наставлява и да ни помага да свършим нещо — толкова е унизително!“. Всъщност това не е унизително, защото свидетелстването за Бог в нечия вяра включва истината, а истината е неизследвана територия за човечеството. Никой покварен човек не се ражда с разбиране за истината; само чрез личното дело на Бог за усъвършенстване на хората те могат да разберат истината. Ако хората се раждаха със способността да свидетелстват за Бог, тогава никой нямаше да Му се противопоставя! Именно защото хората са от рода на Сатана и имат природа същност, която е враждебна на Бог, те не са в състояние да правят неща, които включват истината и свидетелстването за Бог. Така че какво да правят хората тогава? Стига да полагат най-големи усилия да правят това, което могат, това е достатъчно. Ако имам енергията да предложа помощ и напътствие, помагам. Ако нямам или ако съм зает с други неща и не мога да намеря време, тогава просто правете каквото можете. Това е в съответствие с принципите, нали? Това е единственият начин. Не ви принуждавам да надхвърляте възможностите си. Безполезно е — не може да се направи. В крайна сметка хората си мислят: „С Теб е доста лесно да се разбира човек и Твоите изисквания са лесни за постигане. Кажи ни какво да правим и ние ще го направим както казваш“. Някои хора може понякога да бъдат кастрени. Повечето от тях понасят това добре, с правилното възприемане. Няколко души се отказват от работата си, а няколко причиняват тайно смущения, не се стараят да изпълняват дълга си и не вършат действителна работа. Такива хора след това биват освобождавани. Ако не желаеш да вършиш работата, тогава се оттегли. Защо трябва ти да бъдеш използван за нея? Ще те заменим — това е всичко. Просто е, нали? Ако в бъдеще тези хора се покаят, променят се и вършат добре работата си, ще им бъде даден друг шанс — а ако все още причиняват прекъсвания и смущения по същия начин, никога повече няма да бъдат използвани. По-добре да използвам някой покорен. Каква е ползата постоянно да се забърквам с хора от този тип? Нали така? Това би било трудно за тях и изтощително за Мен. Има принципи за това как се справям с тези неща, а има и принципи за това как се разбирам с другите. Друга причина да се погаждат лесно с Мен е, че в погаждането с хората никога не изисквам неща, които са твърде взискателни за тях. Прави каквото можеш; по отношение на нещата, които не можеш да направиш, ще ти ги казвам едно по едно. Прави каквото можеш с цялото си сърце; ако не го правиш с цялото си сърце, няма да те принуждавам да го правиш така. Що се отнася до останалото, тоест как вярваш в Бог, това си е твоя работа. Ако в крайна сметка не придобиеш нищо, никой няма да ти е виновен. Какво мислите за Моите принципи за това как се отнасям към хората? Струва ли ви се, че са малко прекалено снизходителни? Категорично не е така — начинът, по който се справям с това, е напълно съобразен с принципите. Какви са тези принципи? Слушайте Ме и ще разберете.

Аз, въплътеният Бог, извършвам делото Си сред човечеството — мога ли напълно да заменя Светия Дух или Божия Дух в това дело? Не, не мога. Затова не се опитвам да надхвърлям границите Си, като казвам, че бих искал да заменя Бог на небето и да свърша цялото Му дело. Това би означавало да Се възвеличавам — не съм способен на това. Аз съм обикновен човек. Каквото мога да направя, го правя. Правя това, което мога да направя добре; правя го докрай и го правя както трябва. Влагам сърцето и цялата Си сила в това. Това е достатъчно. Това е делото, което Ми се пада. Ако все пак не можех да разбера това и упорито се съпротивлявах на този факт, и не го признавах, а винаги се опитвах да се преструвам на велик, винаги се опитвах да блесна, винаги се опитвах да изтъкна някакви невероятни умения, щеше ли това да е в съгласие с принципите? Не. Мислите ли, че разбирам този въпрос? Разбирам го, и то твърде добре! Обхватът на онова, което Божията плът може да каже, и на делото, което плътта може да свърши, е обхватът на делото, което Той извършва въплътен. Всичко извън този обхват, хората, които лично преживяват Божието дисциплиниране и кастрене, и просветлението и напътствието на Светия Дух, и дори виденията, които дава Бог, както и това кого Бог ще усъвършенства и кого ще отстрани, и какъв е Неговият възглед и отношение към всички хора — тези неща са все Божия работа. Ако сте в близък контакт с Мен, Аз също мога да видя тези неща — но колкото и да гледам, колко от тях мога да видя? Има ограничение за броя на хората, които мога да видя, и броя на онези, с които влизам в контакт — как би могло това да включва абсолютно всеки човек? Би било невъзможно. Не трябва ли да си наясно с това? Кажи Ми, Аз наясно ли съм с това? Наясно съм. Това е нещо, което един нормален човек трябва да прави. Не мисля за неща, които не са онези, които трябва да върша. Способни ли са хората на това? Не са — липсва им тази рационалност. Някои хора Ме питат: „Не проучваш ли винаги тайно нещата? Не разследваш ли винаги кой какво прави и какви лоши неща казва за Теб насаме или кой тайно Те осъжда и Те проучва?“. Ще бъда честен с теб: никога не съм разследвал тези неща. Кой отговаря за тези неща? Божият Дух — Бог проучва внимателно всичко; Той проучва внимателно цялата земя и проучва внимателно сърцата на хората. Ако не вярваш във внимателната проверка на Бог, тогава разумът ти не е ли анормален? (Да, така е.) Тогава ти не си някой, който истински вярва в Бог, заемаш грешна позиция и е възникнал голям проблем. Аз изисквам от вас да вярвате в Бог и категорично вярвам в това. Така че Моите слова и дела са изградени на тази основа. Не върша неща извън Моите граници; не върша неща извън обхвата на Моите способности. Не е ли това нрав? (Да.) Някои хора не го виждат така. Те мислят, че имам тази идентичност, този статус и тази власт, затова се чудят защо не действам по този начин. Смятат, че трябва да разбирам повече неща и да схващам повече неща, за да изглежда, че имам по-голямо положение, по-висок статус, повече могъщество и повече власт. Колкото власт и могъщество Ми дава Бог, толкова притежавам. Това не са неща, за които се боря, нито неща, които изтръгвам. Божията власт, Неговото могъщество и Неговото всемогъщество не са неща, които могат да бъдат представени от една незначителна плът. Ако не си наясно с това, тогава нещо не е наред с разума ти. Ако не можеш да прозреш този въпрос след много години на вяра в Бог, тогава си твърде глупав и невеж. Има много неща, за които не питам — но знам ли за тях в сърцето Си? (Знаеш.) Какво знам? Знам ли името на всеки? Знам ли от колко години всеки човек вярва в Бог? Не е нужно да знам тези неща. Достатъчно Ми е да знам състоянията на всички, какво липсва на всеки, до каква степен са придобили навлизане в живота и какви са истините, които трябва да чуе всеки, с които да бъде поен и с които да бъде снабден. Да знам тези неща е достатъчно. Не е ли това, което Ми се пада? Не е ли рационалност да знам какво Ми се пада — какво трябва да кажа и какво дело трябва да извърша? (Да.) Как се появява такава рационалност? Ако въплътеният Бог дори нямаше тази рационалност, ако Той дори нямаше този критерий за измерване на всички неща и всички събития, за каква истина щеше да говори тогава? Ако въплътеният Бог се бореше с Божия Дух и се състезаваше с Него за статус, нямаше ли нещо да се обърка? Нямаше ли това да е неправилно? Можеше ли да бъде така? Не — това е нещо, което никога не би могло да се случи.

Някои хора винаги се тревожат и казват: „Винаги ли разпитваш за нас и винаги ли ни проучваш тайно? Бог винаги ли се опитва да прецени какво мислим за Него и как Го виждаме в сърцата си?“. Не мисля за такива неща. Те са излишни! Каква е ползата да се мисли за тези неща? Всичко това е под внимателната проверка на Бог. Има обхват на действията на Божия Дух, а още повече на действията на въплътения Бог. Въплътеният Бог е Бог, Той е изворът и изразът на истината, а делото, което Той извършва на този етап, е представително за този етап, а не за последния. Въплътеният Бог може да върши само делото, което е в рамките на този период и този обхват. Може ли тогава това дело да бъде представително за следващия етап? Е, не знаем какво ще се случи в бъдеще. Това си е Божия работа. Не преминавам граници. Върша това, което е Моя работа; върша нещата, които трябва и мога да свърша. Никога не се насилвам извън границите Си с думите: „Аз съм всемогъщ! Аз съм велик!“. Това е Божият Дух; въплътеният Бог представлява само израз и извор на делото, което Бог извършва през този период. Обхватът на Неговото дело и какво дело трябва да извърши вече са били определени от Бог. Ако кажеш: „Въплътеният Христос е всемогъщ“, ще бъдеш ли прав или не? Наполовина прав, наполовина не. Божият Дух е всемогъщ; не може да се каже, че Христос е всемогъщ. Трябва да кажеш, че Бог е всемогъщ. Това е точен и прецизен начин да се каже, и такъв, който е в съгласие с фактите. Каква рационалност трябва да притежавам? Всички казват, че Аз съм Бог, Самият Бог, че съм въплътеният Бог, така че вярвам ли, че тогава бих могъл да представлявам Самия Бог, Неговия Дух? Не бих могъл. Дори Бог да Ми даде тази власт и способност, не бих могъл да го постигна. Ако можех да представлявам Бог по този начин, нямаше ли това да е един вид фактическо богохулство срещу Неговия нрав и същност? Плътта е толкова ограничена! Това не е начинът да се разбере; това не е ъгълът, от който да се подходи към тази тема. Не е ли така? (Да.) И така, понеже имам тези мисли, тези принципи за вършене на нещата и съображения при извършването на всяко нещо, на много хора не им изглеждам като Бог и дори има някои, които преди да влязат в контакт с Мен, таят някакви илюзии, фантазии и представи, които са внимателни и предпазливи в действията си, а след това, веднага щом се срещнат с Мен, си мислят: „Той е просто човек, нали? Няма нищо страшно в него“. След това се отпускат — стават смели и се осмеляват да вилнеят, като правят лоши неща. Как се наричат те? Неверници. Ако вярваш само във въплътения Бог, а не в Божия Дух, тогава си неверник; а ако вярваш само в Божия Дух, а не във въплътения Бог, тогава също си неверник. Въплътеният Бог и Божият Дух са едно — Те са едно. Не се борят помежду си, камо ли пък да са отделени един от друг, а още по-малко всеки да съществува сам за Себе Си. Те са едно — просто въплътеният Бог трябва да подхожда към Своето дело и към Бог от гледна точка на плътта. Това е работа на плътта и няма нищо общо с вас — това е работа на Христос и няма нищо общо с човечеството. Не можеш да кажеш: „Значи и ти мислиш, че си обикновен човек. Добре, тогава сме един и същи вид хора — всички сме еднакви“. Добре ли е да се каже това? Това е грешка. Някои хора казват: „Изглеждаш доста лесен за общуване, така че нека да оставим формалностите. Нека се отнасяме един към друг като приятели, като другари; нека се доверяваме един на друг — нека се сприятелим“. Добре ли е това? Тези хора нямат духовно разбиране; те са неверници. Колкото повече споделяш чувствата си с тях и им говориш за истината, фактите и истината реалност, толкова повече те презират — тези хора са неверници. Колкото повече говориш за дълбоки мистерии и изричаш лозунги, доктрини и абстракции, и колкото повече изтъкваш статуса си, перчиш се и се фукаш, толкова повече те ценят — това са неверници. Когато видят някого, който е принципен и премерен в действията си, чиито действия са в съгласие с истината, който може да подхожда към положителните и негативните неща с ясни граници и проницателност — колкото повече някой е такъв, толкова повече те го гледат отвисоко и го намират за недостоен за вниманието им — това са неверници.