Антихристите не са способни да си сътрудничат с никого. Това е сериозен проблем. Какъвто и дълг да изпълнява антихристът, с когото и да си сътрудничи, винаги ще има противоречия и спорове. Някои хора може да кажат: „Ако отговаря за почистването и всеки ден подрежда вътре, защо да не си сътрудничи с останалите?“. Проблемът е в нрава му: с когото и да си взаимодейства или да работи, той винаги ще го презира, все ще иска да го поучава и да му нарежда какво да прави. Бихте ли казали, че такъв човек може да си сътрудничи с останалите? Не може да си сътрудничи с никого, защото поквареният му нрав е твърде суров. Не само че не може да си сътрудничи с останалите, а и вечно ги поучава и възпира отвисоко — все иска да сложи юзди на хората и да ги принуди да му се подчиняват. Това не е просто проблем с нрава, а е и сериозен проблем с човешката му природа. Такива хора нямат нито съвест, нито разум. Такива са злите хора. Те не могат да си сътрудничат с никого. Не могат да се разбират с никого. Кои са нещата в човешката природа, които са общи за хората? Кои от тези неща са съвместими? Съвестта и разумът, и нагласата им да обичат истината — това е общото. Ако и двете страни притежават такава нормална човешка природа, тогава могат да се разбират. Ако не я притежават — не могат. А ако единият я притежава, а другият — не, също не могат. Добрите и лошите хора не могат да се разбират — доброжелателните и злите хора не могат да се разбират. Има определени условия, които трябва да се изпълнят, за да могат хората да се разбират нормално помежду си. За да могат да си сътрудничат, те трябва поне да имат съвест и разум и да бъдат търпеливи и толерантни. Хората трябва да са в единомислие, за да могат да си сътрудничат при изпълняването на даден дълг; трябва да се възползват от силните страни на другия, за да компенсират собствените си слабости, трябва да са търпеливи и толерантни и да имат основни критерии за постъпките си. Това е начинът да се разбират в хармония и макар че понякога може да има противоречия и спорове, сътрудничеството може да продължи и поне няма да възникне вражда. Сътрудничеството ще е невъзможно, ако човек няма такива основни критерии, не се води от съвестта или разума си и прави нещата с цел да се облагодетелства, като търси само изгода и винаги иска да печели за сметка на останалите. Така е при злите хора и при дяволските царе, които водят непрестанна битка помежду си. Различните зли духове в духовния свят не се разбират помежду си. Макар че понякога дяволите се обединяват, то е само за да се експлоатират взаимно и да постигнат собствените си цели. Обединенията им са временни и не след дълго се разпадат от само себе си. Същото е и при хората. Хората без човешка природа са гнилите ябълки, които развалят цялата купчина. Само с хората с нормална човешка природа е лесно да си сътрудничиш. Те са търпеливи и толерантни към останалите, способни са да се вслушват в чуждото мнение и да загърбят статуса си в работата, която вършат, за да я вършат в дискусия с останалите. И те имат покварен нрав и винаги искат другите да се съобразяват с тях — те също имат такова намерение. От друга страна обаче имат съвест и разум и могат да търсят истината, да познават себе си и да почувстват, че такова действие е неподходящо, за което изпитват угризения, и са способни сами да се въздържат; затова и методите, и средствата, които прилагат, постепенно ще се променят. И така ще са способни да си сътрудничат с останалите. Те разкриват покварен нрав, но не са зли хора и същността им не е като на антихристите. Те няма да имат никакви сериозни проблеми да си сътрудничат с останалите. Ако бяха зли хора или антихристи, те нямаше да могат да си сътрудничат с други хора. Такива са всички зли хора и антихристи, които Божият дом премахва. Те не могат да си сътрудничат с никого и в резултат на това винаги се стига до тяхното разкриване и отстраняване. И все пак има много хора с нрав на антихристи, които вървят по пътя на антихристите и които, след като са преминали през много кастрене, могат да приемат истината и да се покаят наистина, и могат да бъдат търпеливи и толерантни с другите. Такива хора са способни постепенно да постигнат хармонично сътрудничество с другите. Единствено антихристите не са способни да си сътрудничат с никого. Колкото и покварен нрав да разкриват, те няма да търсят истината, за да го преодолеят, а ще продължат упорито да действат по своя си начин — безскрупулно и невъздържано. Не само че не могат да си сътрудничат хармонично с другите — ако видят, че някой ги е разпознал и е недоволен от тях, те дори ще се заемат да измъчват този човек и ще възприемат изключващо, враждебно отношение към него. Ще останат враждебни към него за сметка на всевъзможни пречки в църковното дело. Това се определя от природата същност на антихристите.

Какви са уроците, които трябва да научите при обучението за хармонично сътрудничество? Да се научиш да сътрудничиш е един елемент от практиката да обичаш истината, както и един неин признак. Това е един основен начин, по който се проявява притежаването на съвест и рационалност от даден човек. Може да казваш, че имаш съвест, достойнство и рационалност, но ако не можеш да си сътрудничиш с никого и не можеш да се разбираш със семейството си, с външни хора или с приятели, взаимоотношенията ти се разпадат и при съвместна работа имаш безкрайни спорове, което ти прави врагове — ако по този начин никога не си способен да се разбираш с никого, значи си в опасност. Ако такова поведение е сред видовете поведение на целия ти покварен нрав или едно от всичките ти видове поведение, които не се съобразяват с истината, и е просто едно поведение, за което знаеш и по отношение на което непрекъснато търсиш и се променяш, все още имаш шанс. Все още има място за спасение, не е голям проблем. Но ако изначално си такъв човек, ако изначално си неспособен да се разбираш с когото и да било и никакви разговори за това не помагат — просто не можеш да въздържиш това — тогава това е сериозен проблем. Ако не му отдаваш значение, независимо как се разговаря с теб за истината, а смяташ, че проблемът не е голяма работа, че това е нормалният ти живот, основният начин, по който се проявява поквареният ти нрав, тогава същността ти е тази на антихрист. А ако това е същността ти, нещата стоят по-различно от това да вървиш по пътя на антихриста. Някои хора вървят по пътя на антихристите, а някои сами са антихристи. Няма ли разлика? (Да.) Тези, които вървят по пътя на антихристите, показват това поведение на антихристи в действията си. Те ще разкриват нрава на антихрист малко по-забележимо и очевидно от обикновения човек, но все още са способни да вършат работа, която е съгласно истината, която има човешка природа и рационалност. Ако някой изобщо не може да върши никаква положителна работа, а вместо това върши нещо, което изцяло представлява тези видове поведение на антихристи, тези разкривания на същността на антихрист — ако цялата работа, която върши, и дългът, който изпълнява, са такива разкривания, без нищо да е съгласно истината — в такъв случай той е антихрист.

Някои водачи и работници в миналото често са разкривали нрав на антихристи: бяха необуздани и своеволни и винаги ставаше по тяхному. Те обаче не извършваха никакви явни злини и човешката им природа не беше ужасна. Чрез кастрене, чрез помощта на братята и сестрите, чрез адаптиране на възложения им дълг или освобождаването им, като са били негативни за известно време, те най-накрая осъзнават, че това, което са разкривали преди, е покварен нрав, стават склонни да се покаят и си мислят: „Най-важното е да постоянствам в изпълнението на дълга си, независимо от всичко. Въпреки че вървях по пътя на антихриста, не бях окачествяван като такъв. Това е Божията милост, затова трябва да работя усърдно във вярата и стремежа си. Няма нищо грешно в пътя на стремежа към истината“. Лека-полека те се обръщат, а след това се покайват. В тях има добри проявления, те са способни да търсят истините принципи, когато изпълняват дълга си, и също така търсят истините принципи, когато общуват с другите. Във всяко отношение те навлизат в положителна посока. Не са ли се променили тогава? Те са се върнали от пътя на антихристите към пътя на практикуването на истината и стремежа към нея. За тях има надежда и шанс да постигнат спасение. Можете ли да окачествите такива хора като антихристи само защото някога са показали някои проявления на антихрист или са вървели по пътя на антихристите? Не. Антихристите по-скоро биха умрели, отколкото да се покаят. Те нямат чувство за срам. Освен това са с жесток и нечестив нрав и изпитват неприязън към истината в крайна степен. Може ли някой, който изпитва такава неприязън към истината, да я практикува или да се покае? Това би било невъзможно. Това, че изпитват такава категорична неприязън към истината означава, че никога няма да се покаят. Едно нещо е сигурно при хората, които са способни да се покаят — а именно, че са правили грешки, но са способни да приемат правосъдието и наказанието на Божиите слова, способни са да приемат истината и са способни да положат всички усилия да свършат своята част, когато изпълняват дълга си, като приемат Божиите слова за свой личен девиз и ги превръщат в реалността на своя живот. Те приемат истината и дълбоко в себе си не изпитват неприязън към нея. Не е ли това разликата? Това е разликата. Антихристите обаче не спират дотам да отказват да бъдат кастрени — те няма да слушат никого, чиито думи са в съгласие с истината, и не вярват, че Божиите слова са истината, нито ги признават за такива. Каква е тази тяхна природа? Това е природа на крайна неприязън и омраза към истината. Когато някой разговаря за истината или говори за свидетелство за преживяване, те изпитват изключително отвращение към това и са враждебни към човека, който разговаря. Ако някой в църквата разпространява различни нелепи и нечестиви доводи, като говори абсурдни, нелепи неща, това ги прави много щастливи. Те веднага се присъединяват към него и затъват в тинята в тясно сътрудничество с него. Това е случаят на краставите магарета, които се подушват, на подобни, които се привличат. Ако чуят Божиите избраници да разговарят за истината или да говорят за свидетелство за преживяване на своето себепознание и искрено покаяние, това ги изнервя до крайност и те започват да обмислят как да изключват и нападат този човек. Накратко, те не гледат с добро око на никого, който се стреми към истината. Искат да го изключат и да му бъдат врагове. Много харесват и одобряват всеки, който има умението да се изтъква, като проповядва думи и доктрини, сякаш са намерили довереник и спътник. Ако някой каже: „Който върши най-много работа и има най-голям принос, ще бъде богато възнаграден и увенчан, и ще царува заедно с бог“, те ще се развълнуват безкрайно и кръвта им ще кипне. Ще почувстват, че са с една глава над другите, че най-накрая изпъкват в тълпата, че сега има място, където да се покажат и да проявят своята стойност. Тогава ще бъдат доста доволни. Не е ли това неприязън към истината? Да предположим, че им кажеш в общение: „Бог не харесва хора като Павел и изпитва най-голямо отвращение към хората, които вървят по пътя на антихристите, и към онези, които по цял ден повтарят: „Господи, Господи, не съм ли извършил много работа за Теб?“. Той се отвращава от хора, които по цял ден Го молят за награда и венец“. Тези думи със сигурност са истината, но с какво чувство остават те, когато чуят такова общение? Казват ли „амин“ и приемат ли такива думи? Каква е първата им реакция? Отвращение в сърцето и нежелание да слушат — това, което имат предвид, е: „Как можеш да си толкова сигурен в това, което казваш? Ти ли имаш последната дума? Не вярвам на това, което казваш! Ще правя каквото си знам. Ще бъда като Павел и ще поискам венец от бог. Така мога да бъда благословен и да имам добра крайна цел!“. Те настояват да поддържат възгледите на Павел. Не се ли борят по този начин с Бог? Не е ли това явно противопоставяне на Бог? Бог е разобличил и разнищил същността на Павел. Казал е толкова много по този въпрос и всяка дума е истината — и въпреки това тези антихристи не приемат истината или факта, че всички действия и видове поведение на Павел се противопоставяха на Бог. В съзнанието си те все още питат: „Щом ти казваш нещо, това означава ли, че е правилно? На какво основание? За мен това, което Павел е казал и направил, изглежда правилно. В него няма нищо погрешно. Аз се стремя към венец и награда — това е, на което съм способен! Можеш ли да ме спреш? Ще се стремя да върша работа. Щом свърша много, ще имам капитал — ще съм допринесъл и щом е така, ще мога да вляза в небесното царство и да бъда възнаграден. В това няма нищо лошо!“. Ето колко упорити са те. Не приемат истината ни най-малко. Можеш да разговаряш за истината с тях, но тя няма да стигне до тях. Те изпитват неприязън към нея. Това е отношението на антихристите към Божиите слова, към истината, а също и тяхното отношение към Бог. И така, какво чувство изпитвате вие, когато чуете истината? Чувствате, че не се стремите към истината и че не я разбирате. Чувствате, че все още сте много далеч от нея и че ще трябва да се стремите към истината реалност. И винаги, когато се съпоставяте с Божиите слова, тогава чувствате, че просто ви липсва твърде много и че заложбата ви е слаба, и ви липсва духовно разбиране — че все още сте нехайни и че във вас все още има нечестивост. И тогава ставате негативни. Не е ли такова вашето състояние? От друга страна, антихристите никога не са негативни. Те винаги са толкова ентусиазирани, никога не се самоанализират или опознават, а мислят, че нямат сериозни проблеми. Такива са хората, които винаги са надменни и самоправедни — щом се доберат до власт, те се превръщат в антихристи.

II. Анализ на постоянното желание и амбиция на антихристите да контролират и завоюват хората

Ще продължим с общение по следващата точка: антихристите имат постоянно желание и амбиция да контролират и завоюват хората. Този проблем е по-сериозен от неспособността им да си сътрудничат с когото и да било. Какъв тип хора според вас обичат да контролират и завоюват другите? Какъв тип човек има амбицията и желанието да контролира и завоюва другите? Ще ви дам пример. Тези, които особено много харесват статуса, обичат ли да контролират и завоюват другите? Не са ли те от рода на антихристите? Те подвеждат, контролират и укротяват другите хора, които след това им се прекланят и се вслушват в тях. Така те печелят почитта и уважението на хората и ги карат да им се прекланят и да им се възхищават. Нима тогава те нямат място в сърцата на хората? Ако хората не бяха убедени от тях и не ги одобряваха, биха ли им се прекланяли? Категорично не. Така че след като тези хора придобият статус, те все още трябва да убеждават другите, да ги спечелят напълно и да ги накарат да им се възхищават. Едва тогава хората ще им се прекланят. Това е единият тип хора. Има и друг — тези, които са особено надменни. Те се отнасят с хората по същия начин: първо ги укротяват, като карат всички да им се прекланят и да им се възхищават. Едва тогава са удовлетворени. Крайно жестоките хора също обичат да контролират другите, като ги карат да се вслушват в тях, да се въртят около тях и да вършат разни неща за тях. Що се отнася както до много надменните хора, така и до хората с жесток нрав, щом веднъж вземат властта, те стават антихристи. Антихристите винаги таят амбиция и желание да контролират и завоюват останалите. Когато се срещат с хора, винаги искат да установят как ги възприемат другите, дали имат място в сърцата на останалите, дали хората им се възхищават и дали ги почитат. Много се радват да срещнат човек, който е добър в подмазването, ласкателствата и угодниченето. Тогава започват да се големеят, да поучават хората и да бръщолевят високопарни идеи, като втълпяват на хората правила, методи, доктрини и представи. Внушават на хората да приемат тези неща за истината и дори ги представят в привлекателна светлина: „Ако можеш да приемеш тези неща, значи си човек, който обича истината и се стреми към нея“. Непроницателните хора ще си помислят, че казаното от тях е разумно, и макар да не им е ясно и да не знаят дали е съгласно истината, те чувстват само, че в думите им няма нищо лошо и че не нарушават истината. Така те се подчиняват на антихристите. Ако някой е способен да разпознае антихриста и да го разобличи, това ще разгневи антихриста и той безцеремонно ще обвини и осъди този човек и ще го заплаши с демонстрация на сила. Непроницателните хора се подчиняват напълно на антихриста и му се възхищават от дълбините на сърцата си, което поражда у тях преклонение пред антихриста, упование в него и дори страх от него. Те имат чувството, че са поробени от антихриста, сякаш в сърцето си ще изпитват безпокойство, ако загубят водачеството, ученията и упреците му. Без тези неща сякаш ще им липсва чувство за сигурност и Бог може и да не ги иска вече. Тогава всички са се научили да наблюдават изражението на антихриста от страх да не остане недоволен. Всички те се опитват да му угаждат. Такива хора са твърдо решени да го следват. В работата си антихристите проповядват думи и доктрини. Вещи са в това да приучават хората да се придържат към определени правила и никога не им казват какви са истините принципи, към които трябва да се придържат, защо трябва да постъпват по определен начин, какви са Божиите намерения, какви разпоредби за работата е издал Божият дом, каква е най-съществената и най-важна работа или каква е основната работа, която трябва да се свърши. Антихристите изобщо не споменават тези неща, които са изключително важни. Никога не разговарят за истината, когато вършат и организират работата. Самите те не разбират истините принципи, така че единственото, което могат да направят, е да учат хората да се придържат към отделни правила и доктрини — и ако хората се противопоставят на твърденията и правилата им, ще ги сполети порицанието и укорът на антихристите. Антихристите често действат под знамето на Божия дом и отвисоко порицават и поучават останалите. Някои хора дори толкова се разстройват от поученията им, че са длъжници на Бог, защото не постъпват според изискванията на антихристите. Такива хора не са ли попаднали под контрола на антихристите? (Така е.) Що за поведение от страна на антихристите е това? Това е поведение на поробване. „Поробване“ се нарича „промиването на мозъци“ на езика на страната на големия червен змей. Точно както когато големият червен змей залавя вярващи в Бог. Освен че ги изтезава, той използва и друга техника: промиване на мозъци. Независимо дали са земеделци, работници или интелектуалци, големият червен змей използва своите многобройни ереси и заблуди — атеизъм, еволюция и марксизъм-ленинизъм — за да промива мозъците на хората. Той втълпява тези неща на хората насила, независимо колко отвратителни или ненавистни ги намират те, след което използва тези идеи и теории, за да оковава крайниците на хората и да контролира сърцата им. Ето как големият червен змей пречи на хората да вярват в Бог, да приемат истината и да се стремят към нея, за да бъдат спасени и доведени до съвършенство. По същия начин, независимо колко проповеди чуват хората, които са контролирани от антихристи, те не могат да разберат истината, нито за какво всъщност е вярата в Бог, нито по какъв път трябва да поемат, нито каква е правилната гледна точка, която трябва да имат, когато вършат всяко нещо, нито каква позиция трябва да заемат. Не разбират нито едно от тези неща; всичко в сърцата им са думи и доктрини, и празните теории на тези антихристи. И след като дълго време са били подвеждани и контролирани от антихристите, те стават досущ като тях: превръщат се в хора, които вярват в Бог, но изобщо не приемат истината и дори се противопоставят на Бог и Му се възпротивяват. Какъв тип хора са тези, които са подвеждани и контролирани от антихристите? Несъмнено никой от тях не е любител на истината — всички са лицемери, хора, които не се стремят към истината във вярата си в Бог и които не се занимават със същински дела, когато изпълняват дълга си. Като вярват в Бог, тези хора не следват Бог, а следват антихристите, стават роби на антихристите и в резултат на това не могат да придобият истината. Този изход е неизбежен.

Какъв е принципът, според който Бог се отнася с хората? Принуда ли е? Контрол ли е? Не — точно обратното на контрол. Какъв е Божият принцип в отношението Му към хората? (Той им дава свободна воля.) Да, Той ти дава свободна воля. Дава ти възможност да постигнеш собствено разбиране в дадената среда, която Той нагласява, така че по естествен начин да породиш човешко разбиране и преживяване. Дава ти възможност да разбереш по естествен начин даден аспект на истината, така че когато отново се сблъскаш с такава среда, да знаеш какво да правиш и какво да избереш. Освен това ти дава възможност дълбоко в сърцето си да разбереш кое е правилно и кое е погрешно, така че в крайна сметка да избереш правилния път. Бог не те контролира и не те принуждава. Антихристът обаче действа точно по обратния начин: той ще ти промие мозъка и ще те индоктринира, като те подведе, а след това ще те превърне в свой роб. Защо използвам думата „роб“? Какво е роб? Това означава, че няма да различиш дали антихристът е прав или греши, и няма да смееш да го направиш — няма да знаеш дали е прав или греши, ще бъдеш смутен и объркан в сърцето си. Няма да ти е ясно кое е правилно и кое не; няма да знаеш какво трябва и какво не бива да правиш. Ще чакаш инструкциите на антихриста като кукла на конци, без да смееш да предприемеш действие, ако антихристът не ти каже, и ще смееш да действаш едва след като чуеш заповедите му. Ще си изгубил собствените си вродени способности и свободната ти воля няма да играе ролята си. Ще си се превърнал в мъртвец. Ще имаш сърце, но няма да можеш да мислиш; ще имаш ум, но няма да можеш да обмисляш проблемите — няма да знаеш кое е правилно и кое е погрешно, нито кои неща са положителни и кои са негативни, нито кой е правилният или погрешният начин да действаш. Неусетно антихристът ще е поел контрол над теб. Какво ще контролира той? Сърцето или ума ти? Сърцето ти — след това умът ти по естествен начин ще попадне под неговия контрол. Той ще върже крайниците ти здраво, ще ги стегне силно и стабилно, така че с всяка крачка, която правиш, да затъваш в колебание и съмнение, след което да се дръпваш назад. После искаш да направиш още една крачка, да предприемеш някакво действие, но отново се дръпваш назад. Във всяко нещо, което правиш, видението ти ще бъде замъглено и неясно. Това е неразделна част от подвеждащите забележки на антихриста. Кой е основният похват, с който антихристите контролират хората? Всичко, което казват, са неща в съгласие с представите и фантазиите на хората, с човешките чувства и с човешката логика. Когато говорят, изглежда, че имат частица човешка природа, но не притежават никакви истини реалности. Кажете Ми, могат ли хората, които са контролирани от антихристи и ги следват, да изпълняват дълга си в Божия дом с цялото си сърце и с цялата си сила? (Не.) Каква е причината за това? Те не разбират истината — това е основната причина. Има и още една причина: антихристите участват в игри на власт; те не практикуват истината, когато изпълняват дълга си, нито го правят с цялото си сърце и сила. Могат ли тогава техните лакеи да практикуват истината? Какъвто е антихристът, такива ще бъдат и лакеите, които го следват. Антихристите дават пример, като не практикуват истината, като се противопоставят на принципите, като предават интересите на Божия дом, като са неразумни и действат като диктатори. Може ли това да не се отрази на техните лакеи? Категорично няма как да не се отрази. Така че какво ще стане с онези хора, които те възпират и контролират? Те ще се пазят един от друг, ще се подозират един друг и ще се борят един с друг — ще се надпреварват за слава и придобивки, за възможност да блеснат и за капитал. Дълбоко в себе си всички, контролирани от антихрист, са в дисхармония и вече не са в единомислие. Те са предпазливи и внимателни в действията си, не са открити един с друг и нямат нормални човешки отношения помежду си. Между тях няма нормално общение, няма четене с молитва, няма нормален духовен живот. Те са разпокъсани, точно като невярващите групи, които принадлежат на Сатана там, в света. Така стоят нещата, когато даден антихрист е на власт. Между хората има предпазливост, явни и скрити борби, саботаж, завист, осъждане и сравняване кой поема по-малко отговорност: „Щом ти не поемаш отговорност, и аз няма да поема. На какво основание ще ме караш да мисля за интересите на божия дом, щом ти самият не мислиш за тях? Тогава и аз просто няма да мисля за тях!“. Такова място ли е Божият дом? Не. Що за място е? Това е лагерът на Сатана. Там не властва истината. Това място няма делото на Светия Дух, нито Божието благословение, нито Неговото водачество. Затова всеки един от хората там е като малко дяволче. На пръв поглед хвалебствените думи, които казва за другите, звучат добре: „О, те наистина обичат бог, наистина правят приношения, наистина страдат, когато изпълняват дълга си!“. Накарай го обаче да даде оценка за даден човек и това, което ще ти каже зад гърба му, ще е различно от това, което казва в негово присъствие. Ако братята и сестрите попаднат в ръцете на лъжеводач, те ще бъдат разпокъсани в изпълнението на дълга си подобно на купчина пясък — няма да постигат резултати и няма да притежават делото на Светия Дух, а повечето от тях няма да се стремят към истината. Тогава какво ще последва, ако попаднат под контрола на антихрист? Тези хора вече не биха могли да се нарекат църква. Биха принадлежали изцяло на лагера на Сатана и на шайката на антихриста.

Защо става така, че антихристите винаги искат да контролират хората? Защото те не защитават интересите на Божия дом, нито ги интересува навлизането на Божиите избраници в живота. Единственото, което ги интересува, е собствената им власт, статус и престиж. Смятат, че стига да контролират сърцата на хората и карат всички да им се прекланят, амбицията и желанието им ще бъдат удовлетворени. Що се отнася до въпроси, които засягат интересите на Божия дом, делото на църквата или навлизането на Божиите избраници в живота, те изобщо не се интересуват от тези неща. Дори когато възникнат проблеми, те не могат да ги видят. Не могат да видят проблеми като например къде кадровите подредби в Божия дом не са подходящи или къде имуществото на Божия дом е било разпределено неразумно, като е загубена твърде голяма част от него, както и кой го е прахосал, нито кой причинява прекъсвания и смущения в работата си или кой използва хората неподходящо, нито кой е нехаен в работата си — камо ли да се справят с такива проблеми. С какво се занимават те? В какви неща се намесват? (Дреболии.) Що за неща са дреболиите? Дайте някои подробности. (Някои водачи ще се заемат да разрешават битовите дела на определени братя и сестри — например, някой от семейството им не се разбира с друг. Това са просто въпроси от ежедневието.) Това е нещо, което лъжеводачите правят. А какво правят антихристите? (Те не обръщат внимание на навлизането на братята и сестрите в живота, нито на неща, които са в разрез с истините принципи. Обръщат внимание само на неща, които засягат тяхното достойнство и статус — например това, че хората не правят каквото са им казали или това, че някои хора не ги харесват. С такива неща се занимават.) Това е част от въпроса. Такива неща се случват. Антихристите проверяват, за да видят кой е нежелано присъствие за тях, кой не се държи почтително с тях и кой може да ги разпознае. Те виждат тези неща и си ги отбелязват наум; такива неща са много важни за тях. Какво друго? (Ако избраният човек в някоя църква ги разпознае и не е в единомислие с тях, те ще търсят начини да намерят кусури на този човек и да направят така, че да го сменят. Те обичат да правят такива неща.) Независимо какви недостатъци или проблеми има някой, който върши лоши неща, или както и да причинява прекъсвания и смущения, антихристите не обръщат внимание на това — те конкретно търсят кусури на хората, които изпълняват дълга си и тези, които се стремят към истината, като търсят оправдания и извинения, за да бъдат сменени тези хора. Има още един основен начин, по който се проявява контролът на антихристите над другите: освен че контролират обикновените братя и сестри, те се опитват да контролират и хората, отговорни за всеки аспект на работата. Винаги искат да държат цялата власт в ръцете си. Затова задават въпроси за всичко. Следят и наблюдават всичко, за да видят как хората вършат нещата. Изобщо не разговарят за истините принципи с хората, нито им дават свобода да действат. Искат да накарат всички да правят това, което казват, и да им се покоряват. Винаги се страхуват, че властта им ще бъде разпокъсана и отнета от други хора. Когато се обсъжда даден въпрос, независимо колко хора разговарят по него или какви резултати дава тяхното общение, те ще отхвърлят всичко, когато то стигне до тях, и дискусията ще трябва да започне отново. А какъв е крайният резултат от това? Нещата не приключват, докато всички не ги послушат, а ако това не се е случило, ще трябва да продължат да разговарят. Това общение понякога продължава до среднощ, без да се позволява на никого да спи. Не приключва, докато другите не се вслушат в онова, което казват. Това е нещо, което антихристите правят. Има ли хора, които вярват, че като прави това, антихристът поема отговорност за работата? Каква е разликата между поемането на отговорност за работата и деспотизма на антихристите? (Разликата е в намерението.) Когато хората са съвестни и проявяват отговорност към работата, те го правят, за да разговарят ясно за истините принципи, така че всички да могат да разберат истината. От друга страна, целта на антихристите е да запазят властта, да спечелят надмощие, да оборят всички възгледи, които се отклоняват от техните мнения и които може да ги накарат да загубят престиж. Нима няма разлика между тези намерения? (Има.) Каква е разликата между тях? Можете ли да я разпознаете? Да накараш хората да разберат истините принципи чрез общение и да се бориш за уважение — каква е разликата между двете? (Намеренията.) Не само намеренията — разбира се, че намеренията са различни. (Единият от тези подходи ще е от по-голяма полза за Божия дом.) Единият е от по-голяма полза за Божия дом — това е друга разлика, като се имат предвид интересите на Божия дом. Коя е обаче основната разлика? Когато някой наистина разговаря за истината, става ясно, когато го чуеш, че това не е лично оправдание или защита. Всичко, за което той разговаря, е предназначено да накара всички да разберат Божиите намерения, всичко е свидетелство за Божиите намерения. Такова общение изяснява истините принципи и след като го чуят, хората имат път напред — те знаят кои са принципите, знаят какво трябва да правят в бъдеще, малко вероятно е да нарушат принципите, когато изпълняват дълга си, а целта на практикуването им ще е по-точна. Такова общение не е опетнено ни най-малко с лично оправдание или защита. Как обаче проповядват онези хора, които биха искали да обърнат нещата в своя полза и да поставят другите под свой контрол? За какво проповядват те? Проповядват за своите самооправдания и за мислите, намеренията и целите зад всичко, което са направили, така че хората да го приемат, да го повярват и да не ги разбират погрешно. Всичко е просто самооправдание — в него няма никаква истина. Ако слушаш внимателно, ще чуеш, че в общението им няма никаква истина — всичко е човешки твърдения, извинения и оправдания. Това е всичко. А след като са говорили, всички ли разбират принципите? Не, но са разбрали доста за намеренията на говорещия. Това е методът на антихристите. Така те контролират хората. Щом почувстват, че статусът и престижът им са претърпели загуба и са били засегнати в групата, те веднага свикват събиране, за да се опитат да ги спасят както могат. И как спасяват тези неща? Като дават извинения, предлагат оправдания, казват какво са си мислели по онова време. Каква е целта им, като казват тези неща? Да изчистят всички недоразумения, които хората имат за тях. Точно като големия червен змей: след като е измъчвал някого, той ще го реабилитира и ще свали от него всички обвинения. Каква е целта на това? (Да го изкара чист.) Той те реабилитира и те компенсира, след като е приключил с това да ти направи нещо лошо, така че в крайна сметка да си мислиш, че големият червен змей всъщност е добър и заслужава доверие. По този начин управлението му не е застрашено. Така е и с антихристите: няма нито едно нещо, казано или направено от тях, което да не е заради самите тях. Те няма да кажат нищо заради истината, още по-малко ще кажат или направят нещо заради интересите на Божия дом. Всичко, което казват и правят, е заради собствената им репутация и статус. Някои може да кажат: „Несправедливо е от Твоя страна да ги определяш като антихристи, защото те се трудят много и вършат работата си много усърдно, като работят и тичат насам-натам за Божия дом от зори до здрач. Понякога са твърде заети, за да се хранят. Толкова много са страдали!“. А за кого страдат? (За себе си.) За себе си. Ако нямаха статус, щяха ли да правят същото? Те тичат така за собствената си репутация и статус — правят го за награда. Ако не бяха възнаградени или ако нямаха слава, придобивки или статус, щяха отдавна да са се отказали. Те правят тези неща пред другите и докато го правят, искат Бог да узнае за тях и да Го накарат да им даде дължимата награда в светлината на всичко, което са направили. Това, което в крайна сметка искат, е награда; не искат да придобият истината. Трябва да прозреш това. Когато сметнат, че са натрупали достатъчно капитал, когато имат възможност да говорят сред другите, какво е съдържанието на казаното от тях? Първо, да парадират с приноса си — психологическа атака. Какво е психологическа атака? Това е да накарат всеки да знае дълбоко в сърцето си, че са направили много добрини от името на Божия дом, дали са приноса си, поемали са рискове, вършили са опасна работа, много са тичали насам-натам и немалко са страдали — това означава да извадят на показ постиженията си и да говорят за капитала си пред другите. Второ, те говорят по бомбастичен и безсмислен начин за някакви нереалистични теории, които хората смятат, че разбират, макар да не е така. Тези теории звучат доста задълбочено, загадъчно и абстрактно и карат хората да се прекланят пред антихристите. Освен това говорят бомбастично и объркващо за неща, които според тях никой никога не е разбирал — например технологии, космос, финанси и счетоводство, както и обществено-политически въпроси — дори неща и измами, свързани с престъпния свят. Те разказват личната си история. Как тогава се нарича това? Самоизтъкване. А целта на самоизтъкването им е да предприемат психологическа атака. Мислите ли, че са глупави? Ако тези неща, които казват, нямаха ефект върху хората, щяха ли въпреки това да ги казват? Не. Казват ги с цел: всичко се прави, за да изложат на показ постиженията си, да се изтъкнат и да парадират.

Освен това, какъв маниер възприемат често антихристите? Независимо къде отиват, те възприемат маниера на глава на дадено домакинство — където и да отидат, казват: „Върху какво работите? Как върви? Има ли някакви трудности? Побързайте и се справете с нещата, които са ви възложени! Не бъдете нехайни. Цялото дело на божия дом е важно и не може да се отлага!“. Те са точно като глава на дадено домакинство, винаги надзирават работата на хората в дома си. Какво означава това — да са глава на домакинство? Означава, че всеки в дома им би могъл да направи грешка или да поеме по грешен път, затова те трябва да го наблюдават. Ако не го правят, никой няма да изпълнява дълга си — всички ще се препънат. Антихристите смятат, че всички останали са идиоти, деца, че ако не се суетят около тях, ако ги изпуснат от поглед и за секунда, някои от тях ще сгрешат и ще тръгнат по неправилния път. Що за възглед е това? Нима не възприемат маниера на глава на домакинството? (Така е.) Вършат ли тогава конкретна работа? Никога. Уреждат другите да вършат цялата работа, като се занимават само с бюрокрация и с това да бъдат господари, а когато другите свършат работата, все едно те самите са я свършили — цялата заслуга отива при тях. Те просто се отдават на ползите на статуса си. Никога не правят нищо, което е от полза за делото на Божия дом, и дори да открият, че някой е нехаен или небрежен в изпълнението на дълга си, че някой прекъсва и смущава делото на църквата, те просто му отправят няколко думи на увещание и го утешават, но никога не го разобличават или ограничават — никога не оскърбяват никого. Ако никой не иска да ги слуша, те ще кажат: „Сърцето ми се къса от тревоги за всички вас. Говорих, докато не ми пресъхна гърлото — изнемогнах до такава степен, че едва не се пречупих! Давате ми толкова много поводи за тревога!“. Не е ли безсрамно от тяхна страна да казват това? Отвращавате ли се, като чуете това? Това е един от начините, по които се проявява постоянното желание на антихристите да контролират хората. Как такива антихристи разговарят с хората? Казват Ми например: „Хората под мен не правят това, което им се казва. Не приемат църковното дело на сериозно. Нехайни са и безразборно харчат парите на божия дом. Тези хора са истински зверове — по-долни са и от кучета!“. Какъв е тонът им тук? Те се изкарват, че са изключение. Имат предвид следното: „Аз мисля за интересите на божия дом — те не мислят за тях“. За какви се смятат антихристите? За „посланик на марка“. Какво е посланик на марка? Погледнете посланиците на марки от някои държави — що за хора са те? Избрани са заради красотата си. Те са много хубави, могат да говорят добре и всички са преминали обучение. Зад кулисите всички имат връзки и отношения с високи, богати и красиви мъже, с високопоставени служители, със заможни бизнесмени — затова са посланици на марки. На какво разчитат, за да станат посланици на марки? Дали е само заради хубавия им външен вид, добрата фигура и красноречието? Разчитат главно на задкулисните си връзки. Нима нещата не стават така? (Да.) Да, така стават. Антихристите, които винаги имат маниера на водач или глава на домакинството, винаги искат да използват този маниер, тази поза, за да подвеждат хората и да ги контролират. Не е ли това малко в стила на посланика на марка? Стоят някъде там, със скръстени отзад ръце, а когато братята или сестрите кимат и им се кланят, те казват: „Хубаво — свършете добра работа!“. Кои са те, че да казват това? На каква позиция са се самоназначили? Аз не казвам такива неща, където и да отида — чували ли сте Ме някога да казвам такова нещо? (Не.) Понякога ще кажа: „Тази възможност, която имате, да изпълнявате дълга си в душевен мир, не се постига лесно! Трябва да се възползвате от тази възможност и да изпълнявате добре дълга си — не се оставяйте да ви отпратят поради това, че вършите зло и причинявате смущения“. С какво чувство обаче казвам това? С искреност. Но така ли мисли един антихрист? Не мисли така и не действа така. Казва на другите да вършат добра работа — а той самият прави ли така? Не. Кара другите да вършат добра работа, да работят до изнемога за него, да полагат труд за него, а накрая той е този, който си приписва цялата заслуга. Сега вие работите ли до изнемога за Мен, докато изпълнявате дълга си? (Не.) Нито полагате труд за Мен; вие изпълнявате собствения си дълг и задължения, а след това Божият дом ви предоставя ресурс. Би ли било прекалено да се каже, че Аз ви предоставям ресурс? (Не.) Това не е неправилно твърдение и всъщност нещата наистина стоят така. Но ако искате да го кажа, няма да го направя — това никога няма да излезе от устата Ми. Бих казал само, че Божият дом ви предоставя ресурс: вие изпълнявате собствения си дълг в Божия дом, а Бог ви предоставя ресурс. Така че за кого изпълнявате дълга си? (За себе си.) Вие изпълнявате собствения си дълг и задължения. Това е отговорността, която трябва да изпълните като сътворени същества. Вие правите това пред Бог. Категорично не бива да казвате, че работите за Мен — нямам нужда от това. Нямам нужда някой да работи за Мен; Аз не съм шефът, нито съм президент на някоя компания. Аз не печеля пари от вас и вие не ядете Моята храна. Ние просто си сътрудничим. Аз разговарям с вас за истините, за които трябва да разговарям, за да можете да ги разберете и да поемете по правилния път, и с това сърцето Ми се успокоява — Моята отговорност и задължение са изпълнени докрай. Това е взаимно сътрудничество, като всеки играе своята роля. Далеч не е въпрос на това кой кого експлоатира, кой кого използва, кой кого храни. Не избирайте този маниер — той е безполезен и отвратителен. Наистина вършете работата добре, така че това да е очевидно за всички, и в крайна сметка ще бъдете в добра позиция да си уредите сметките пред Бог. Имат ли антихристите такъв разум? Не. Ако поемат малко отговорност, направят малък принос и са свършили някаква работа, те се хвалят с това по начин, който е откровено отблъскващ — дори искат да бъдат посланици на марки. Ако не се опитваш да бъдеш посланик на марка и се заемеш с някаква действителна работа, всички ще имат известно уважение към теб. Ако възприемеш позата на посланик на марка, но не си в състояние да свършиш никаква конкретна работа и правиш така, че Горното да трябва да се занимава с цялата работа и лично да дава указания за нея, и да проследява нещата, като те надзирава и ти дава напътствия, като Горното върши всеки аспект от работата, и ако ти все още се мислиш за способен, че си станал по-умел, че си направил всичко — не е ли това безсрамно? Антихристите са способни на това. Те открадват славата на Бог. Когато нормалните хора са преживели някакви неща, те могат да разберат частица от истината и да видят следното: „Заложбата ми е толкова слаба — аз съм нищо. Без загрижеността и надзора на Горното, без да ме държат за ръка, за да ми помогнат, не бих могъл да направя нищо. Бил съм просто една марионетка. Сега съм започнал малко да се опознавам. Знам си нищожната мярка. Няма да имам оплаквания, ако Горното ме кастри отново в бъдеще. Просто ще се покоря“. Като знаеш собствената си нищожна мярка, ти ще вършиш работата, която трябва да свършиш, по благоприличен начин, стъпил здраво на земята. Каквото и да ти възложи Горното, ще го направиш добре, с цялото си сърце и с цялата си сила. Това ли правят антихристите? Не, не го правят — те не зачитат нито интересите на Божия дом, нито делото на Божия дом. Какъв е най-големият интерес на Божия дом? Богатството на църквата? Приношенията за Бог? Не. Какво тогава? Около кой аспект на делото се върти изпълнението на дълга на всеки? Проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог, така че цялото човечество да разбере Бог и да се върне при Него. Това е най-големият интерес на Божия дом. И този най-голям интерес се разклонява надолу, като се разделя към всеки екип и всеки аспект на делото, а след това се разделя още по-прецизно чак до различните видове дълг, които всеки човек изпълнява. Това е интересът на Божия дом. Виждахте ли това преди? Не, не го виждахте! Когато говоря за интересите на Божия дом, вие мислите, че това са пари, къщи и коли. Що за интереси са това? Не са ли просто няколко материални неща? Ще кажат ли тогава някои хора: „Като виждаме, че тези неща не са интересите, хайде да ги разхищаваме, както си искаме.“? Става ли така? (Не.) Категорично не! Разхищаването на приношенията е тежък грях.