Допълнение: Анализ на проблемите, които възникват при транскрибирането на проповеди

Чух някои хора да правят забележки, че транскрипционистите са премахнали историите от началото на последните няколко проповеди, като са оставили само официалното съдържание на проповедите след тях. Така ли е наистина? Кои са историите, отделени от проповедите след тях? („Историята за Дабао и Сяобао“, „Историята за Дамин и Сяомин“ и „Дискусия за капитала: „Все тая!“.) Тези три истории са отделени от съдържанието на проповедите, но защо? Каква е причината? Казват, че транскрипционистите са преценили, че предхождащите истории не се вписват в съдържанието на последвалите ги проповеди и затова са ги отделили. Оправдано ли е това? Точно така са постъпили транскрипционистите. Били са твърде надменни и самоправедни, извадили са историите и са ги поставили в отделни глави без каквото и да е съдържание от проповедта. Според вас резултатът от извършеното добър ли е или лош? Освен това, според вас, историята, която е разказана в началото, трябва ли да съответства и да е свързана с проповедта, която я следва? Това наистина ли е необходимо? (Не.) Защо тогава тези, които транскрибират проповедите, разбраха по този неправилен начин задачата си? Как биха могли да имат такова виждане? Какъв е проблемът тук? Те си помислиха: „Историите, които разказваш, не отговарят на темата. Ще ги отсея вместо Теб и когато ги разпределям, няма да ги слагам заедно. Проповедите са си проповеди, нека бъдат последователни една след друга. Съдържанието на предхождащите истории не бива да прекъсва съдържанието на проповедите. Трябва да ги отсея вместо Теб, защото Ти Самият не разбираш проблема“. Дали това намерение е добро? Откъде произтича това тяхно добро намерение? Дали произтича от човешките представи? (Да.) Трябва ли да обмислям всичко толкова обстойно, когато проповядвам? Трябва ли всяка история, която разказвам, да съответства на съдържанието, което следва? (Не.) От това няма нужда; това се нарича правило, представа. Какви грешки са допуснали транскрипционистите? (Правят неща, основаващи се на техните представи и фантазии.) И какво друго? (Действат безразсъдно и произволно.) Естеството на този вид поведение е, че е малко безразсъдно и произволно; те нямат богобоязливи сърца. Разумно е да се каже това, но то все още се различава от същността на въпроса. Когато са транскрибирали проповедите, с какво отношение и от каква гледна точка са разглеждали всичко, което Бог е казал? Независимо дали става дума за истории или за проповеди, с каква нагласа и от какъв ъгъл са разглеждали и са слушали нещата, които са изречени? (От гледна точка на знанието и обучението.) Точно така. Разглеждането на разказаните истории и съдържанието на проповедите от гледна точка на знанието ще доведе до този проблем. Транскрипционистите смятат, че когато проповядвам, независимо от това по кой раздел желая да говоря, съдържанието трябва да има определена последователност; всяко изречение трябва да е логично, всяко изречение трябва да отговаря на представите на всички и всеки раздел трябва да има строго определена цел. Те оценяват проповедите Ми според тази представа. Това показва ли липса на духовно разбиране? (Да.) Това наистина е липса на духовно разбиране! Използването на логика и дедукция в отношението към онова, за което говорих, от гледна точка на знанието, е допускане на сериозна грешка. Аз разговарям за истината, не измислям речи; това трябва да ти е ясно. Онези от вас, които са чули проповедите по време на събирането и по-късно са слушали същите проповеди, които те са транскрибирали, дали са забелязали важни моменти или неща, казани тогава, които те са премахнали? Случвало ли се е нещо подобно? Например, може да сте чули откъс по време на събирането, който е много трогателен и много духовно извисяващ, но след това, когато слушате записа на проповедта, откривате, че този откъс липсва, бил е премахнат. Случвало ли ви се е това? Ако не бяхте слушали внимателно, може би нямаше да разберете, затова не забравяйте да слушате внимателно в бъдеще. Веднъж слушах един запис и там, където тъкмо бях започнал да обсъждам различните проявления на антихристите, изброявайки ги от едно до петнадесет, те бяха премахнали подробните разяснения и обяснения за всяко едно от тях, вместо това просто ги бяха изброили: първото проявление, второто проявление, третото проявление и т.н. За всяко проявление се говореше много бързо, едно след друго, много по-бързо, отколкото говори учител, който изнася урок. За повечето хора, които не са чували тази проповед преди и не са запознати с нея, няма да има място за размисъл, докато я слушат. Ако искат да слушат внимателно, винаги трябва да правят пауза, да изслушат едно изречение и след това набързо да си водят бележки, после да размишляват какво означава изречението и след това да си пуснат следващото изречение. В противен случай темпото ще бъде твърде бързо и те няма да могат да го следват. Това беше сериозна грешка, допусната от тези, които редактираха записите на проповедите. Проповедта е разговор, дискусия. Какво е съдържанието на проповедите? Те обсъждат различни истини и различни състояния на хората; всички те включват истината. И така, лесно ли е това съдържание, включващо истината, да бъде прието и разбрано от хората, или то изисква разглеждане, обмисляне и умствена обработка, преди да реагират постепенно? (То изисква разглеждане, обмисляне и умствена обработка.) Тогава, въз основа на тази ситуация, колко бързо трябва да говори този, който изнася проповедта? Ще се получи ли, ако говори бързо като картечница? (Не.) Като учител, който изнася урок? (Не.) Като някой, който произнася реч? (Не.) Така изобщо няма да се получи. По време на проповедта трябва да има въпроси и отговори, място за размишления, на хората трябва да се даде време за реакция — такова темпо е подходящо. Те са транскрибирали проповедите, без да разбират този принцип; това показва ли липса на духовно разбиране? (Да.) Наистина им липсва духовно разбиране. Те са си мислели: „Тези неща, за които говориш, вече съм ги чувал. След като съм ги чувал веднъж, мога да си спомня основната идея и знам за какво говориш. Като използвам опита си и отличните умения, които съм придобил от честото редактиране на записи на проповеди, ще го направя по този начин и ще ускоря темпото“. Само по себе си, ускоряването не изглежда голям проблем — но какво прави то с транскрипцията на проповедта? Превръща я в есе. След като се превърне в есе, се губи усещането, че я слушате лично; може ли тогава да има същия ефект? Със сигурност ще има разлика. Дали тази разлика я прави по-добра или по-лоша? (По-лоша.) Тя я прави по-лоша. Хората, на които им липсва духовно разбиране, действат по собствена инициатива и се мислят за интелигентни. Те вярват, че са образовани, квалифицирани, надарени и умни, но в крайна сметка вършат неразумни неща. Не е ли така? (Да.) Защо понякога ви задавам въпроси при проповедите си? Някои хора казват: „Може би се страхуваш, че ще заспим“. Така ли е? Защо понякога говоря по други въпроси, отклонявам се от темата и обсъждам леки и весели неща? Това е, за да ви позволя да се отпуснете, да ви дам малко пространство за размисъл. Това също така ви позволява да придобиете по-широко разбиране за определен аспект на истината, така че да не ограничавате разбирането си до думи, буквално значение, доктрини или граматическа структура — не бива да бъде ограничавано до тях. Така че, понякога говоря за други неща; понякога разказвам анекдоти, за да разведря атмосферата, но всъщност го правя главно, за да постигна определен резултат — трябва да разберете това.

Виждаш ли, когато един религиозен пастор проповядва, той застава на амвона и говори само за онези досадни теми, които нямат никаква връзка с реалния живот на хората, с тяхното душевно състояние или със съществуващите им проблеми. Всичко това са мъртви думи и доктрини. Той не казва нищо друго, освен няколко приятни думи, и скандира няколко празни лозунга. По тази причина слушателите се отегчават и не придобиват нищо. В крайна сметка се получава ситуация, в която пасторът говори горе, а долу никой не слуша внимателно; няма никакво взаимодействие. Не си ли хаби напразно думите пасторът? Пасторите, които изнасят проповеди по този начин, просто си изкарват прехраната, грижат се за собственото си оцеляване и не се замислят за нуждите на паството си. За нас сега — нашето изнасяне на проповеди не касае изпълнението на религиозен ритуал или изпълняването на някаква задача, а е свързано с постигането на няколко резултата. За да се постигнат резултати, трябва да се вземат предвид всички аспекти — нуждите на всички типове хора, техните представи, фантазии, състояния, както и възгледите им. Трябва да се има също предвид до каква степен могат да приемат използвания език хората от всеки социален слой. Някои образовани хора, които обичат книжовния език, имат нужда да чуят литературни изрази с добра граматическа и логическа структура. Те могат да ги разберат. Но има и обикновени хора, тези от по-ниските социални слоеве, които не познават книжовния език. Тогава какво трябва да направя? Трябва да говоря на по-разговорен език. В миналото не използвах много разговорен език, но с годините се научих и сега дори казвам от време на време пословици или анекдоти. Така всеки, който слуша, независимо от социалния му статус, ще почувства, че всичко, за което говоря, се отнася за него и му е по-близко. Но ако използвам само разговорен език, съдържанието на проповедта няма да звучи достатъчно задълбочено, затова трябва да се комбинира с малко книжовен език, като всичко се изразява на достъпен език от ежедневието — само тогава ще се постигне минималният критерий. Ако започна да използвам твърде много разговорни изрази като „нали“, „такова“, „разбираш ли“, това може да повлияе на степента на предаване на истината. От друга страна, ако се използва само официален език, ако всичко е прекалено официално, подредено и структурирано според граматическата логика и аргументирано стъпка по стъпка, без нито една грешчица, сякаш се рецитира есе или се чете предварително написан текст, дума по дума, с точните пунктуационни знаци — мислите ли, че това би проработило? Би било прекалено сложно и Аз нямам енергия за това. Това е единият аспект. Също така, независимо дали са образовани, или не, всички хора проявяват различни аспекти на човешката си природа и тези прояви на човешка природа са свързани с реалния живот. Реалният живот на свой ред е неразривно свързан с езика на ежедневието; той е неделим от жизнената ти среда. Тази жизнена среда е изпълнена с този вид ежедневен език с примеси от народния говор, плюс малко проста лексика с литературен привкус. Това е достатъчно; по същество то обхваща и включва всички аспекти, които трябва да се вземат под внимание. Независимо дали са млади или стари, необразовани или с някакви знания, по същество всички могат да го схванат, всички могат да го разберат; те няма да се почувстват отегчени или да сметнат, че това не е по силите им. Това са нещата, които общението и изнасянето на проповеди трябва да вземат предвид, съобразявайки се с всички аспекти на човешките нужди. Ако една проповед трябва да постигне резултат, трябва да отчетеш всички тези аспекти: темпото на речта, подбора на думи и начина на изразяване. Освен това, когато изричаш нещо и разговаряш за аспект от истината, в кой момент тя е била обстойно предадена? В кой момент не е достатъчно задълбочена? Какви аспекти трябва да се добавят? Всичко това трябва да се вземе под внимание. Ако дори не обмисляш тези аспекти, тогава способността ти за мислене е сериозно ограничена. Там, където другите мислят в две измерения, ти трябва да можеш да мислиш в три. Трябва да виждаш по-всеобхватно и по-точно от останалите, да си в състояние ясно да виждаш всякакви проблеми и също така да чувстваш свързаните с това истини принципи. По този начин се обхващат по същество всички аспекти на покварения нрав, за които хората могат да се сетят, които могат да изразят или да разкрият, както и състоянията, свързани с тях, и ще бъдат разбрани от всички. Трябва ли транскрипционистите също да притежават тези заложби и начини на мислене? Ако не ги притежават и вместо това винаги разчитат само на натрупаните си знания, за да извлекат основната мисъл на проповедта, централната идея, същината на всяка част, това би било подобно на начина, по който китайските ученици изучават литературни текстове. Учителят първо ги кара да прегледат целия текст, след това да го прочетат внимателно. По време на първия официален урок учителят говори за основната идея на първия абзац, въвежда новата лексика и обсъжда граматичните особености. Когато всички части са изучени, трябва още да ги запаметиш и накрая да съставиш изречения с новите думи, както и да разбереш основната идея на текста и целта на автора за написването на произведението. По този начин ще имаш пълно разбиране за това, което текстът се опитва да предаде. Всеки е изучавал тези неща, всеки ги знае, но ако ги приложиш при транскрибирането на проповед, това е твърде елементарно. Аз ти казвам: ако пишеш съчинение, можеш да използваш тези неща; това е просто основно практическо познание. Но ако ти приложиш това мислене, тази теория, този метод към транскрибирането на проповед, не би ли могъл да сбъркаш? Разбира се, че би могъл. Ти не знаеш защо Аз искам да разкажа тази история, не се опитваш да разбереш истината, която се очаква да разбереш от тази история — това е грешка. Също така, способен ли си да разбереш истината, както в историята, така и в съдържанието на проповедта? Ако не можеш да я разбереш, тогава ти липсва духовно разбиране. Каква пригодност за транскрибиране на проповеди може да има този тип, който няма духовно разбиране?

Защо вие всички си мислите, че разказвам истории? Транскрипционистите на проповеди не знаят причината, затова добавят своите гледни точки. Те смятат, че щом искам да разказвам истории, то това трябва да съответства на съдържанието, което следва — те не знаят защо разказвам истории. Вие също не знаете, нали? Тъй като не знаете, Аз ще ви обясня каква е причината. Около десет пъти от началото досега съм обсъждал различните проявления на антихристите, а успях да представя само половината от тях. Ако приключа разговора по това съдържание изцяло и наведнъж, темата ще бъде доста скучна, нали? Ако всеки път, когато започваме, говорех за нещата директно — първо карам всички да прегледат какво сме обсъждали последния път, а после започвам да говоря, като вие всички бързате да си водите бележки, пишете ли и пишете, и се опитвате да държите клепачите си отворени — и ако, след като приключа, карах всички да обобщят онова, което съм казал, при което всеки, търкайки очите си, прелиства бележките си и рецитира съдържанието, за което е разговаряно днес, и след като е очевидно, че всички са го запомнили приблизително, кажех: „Това е всичко за днес, нека приключим и продължим да говорим за това следващия път“, тогава всички щяха да бъдат малко разстроени: „Всяко събиране е винаги за тези неща, протича по същия модел; съдържанието е твърде дълго и сухо“. Нещо повече, общуването за истината трябва да бъде многостранно, като хората напредват във всички аспекти на истината едновременно. Това е точно като навлизането на човек в живота: човек трябва да се развива по отношение на себепознанието, промяната на нрава, познанието за Бог, осъзнаването на различните си състояния, както и по отношение на своята човешка природа, проницателност и всички останали аспекти — всички те трябва да се развиват едновременно. Ако през това време Аз обсъждам само разпознаването на различните проявления на антихристите, хората може да оставят настрана другите аспекти на истината и да размишляват по цял ден: „Кой изглежда като антихрист? Аз дали съм антихрист? Колко от тях има около мен?“. Постъпването по този начин ще се отрази върху навлизането им в други аспекти на истината. Затова мисля как съдържанието на проповедта може да включи и друга истина, така че хората да могат да разберат и тази допълнителна истина; т.е. когато обсъждаме темата „Разобличаване на антихристите“, хората да са в състояние да разберат между другото и някои други аспекти. Резултатът от такава проповед е по-добър, нали? (Да.) Например, когато ядеш основно ядене, понякога заедно с него изяждаш и една ябълка. Това ти осигурява допълнителни хранителни вещества, нали? (Да.) Кажете Ми тогава, необходимо ли е да разказвам истории? (Да.) Разбира се. Ако не беше необходимо, защо щях да ги разказвам? Използването на истории за обсъждане на някои леки и весели теми позволява на хората да постигнат и придобият нещо в други аспекти на истината. Това нещо е добро. Когато приключа с обсъждането на тези леки теми, се връщам към основната тема. Подреждането им по този начин е подходящо. Какво ядеш преди основното ястие? (Предястие.) Това е предястие. Предястията обикновено са много вкусни и изострят апетита, нали? И така, когато Аз разказвам история, от нея ти можеш да придобиеш един аспект от истината, да задълбочиш знанието или разбирането си. Това е нещо добро. Разбира се, онези, които нямат духовно разбиране, слушат историите и чуват само повърхностния слой — те не виждат истината вътре в тях, която трябва да се разбере. На тях им липсва духовно разбиране — нищо не може да се направи за това. Например когато слушат „Историята за Дабао и Сяобао“ някои хора си спомнят само, че Дабао е бил лош, а Сяобао — глупав. Те запомнят имената на Дабао и Сяобао, но не си спомнят при какви обстоятелства човекът в историята е разкрил покварения си нрав, какъв тип нрав е бил разкрит, какво означава този нрав или каква е връзката му с истината. В какви ситуации ти самият би разкрил такъв нрав? Би ли казал такива думи? Ако кажеш: „Аз не бих казал такива думи“, тогава това е обезпокоително, защото доказва, че не си разбрал истината. Някои хора казват: „Аз бих казал такива думи, ако се сблъскам с определени ситуации. Това е вид нрав, който се проявява в определено състояние“. След като разбереш това, значи не си слушал историята напразно. След като изслушат историята, някои хора казват: „Що за човек е този Дабао? Той дори тормози и мами малко дете. Той е подъл! Аз не бих мамил така деца“. Не е ли това липса на духовно разбиране? Те просто говорят за самия случай, но не проумяват съдържащата се в историята истина, за която се разговаря. Те не могат да свържат ситуацията със себе си; това показва липса на духовно разбиране, сериозна липса на духовно разбиране. Транскрипционистите на проповеди се сблъскват с този проблем. Щом нещо е свързано с истината, някои хора разкриват възгледите на неверник; щом стане дума за истината, някои хора нямат духовно разбиране; щом стане дума за истината някои хора стават склонни към изопачаване, някои стават непримирими, някои стават нечестиви, а някои изпитват неприязън към нея. С какъв нрав са транскрипционистите на проповеди? Те са най-малкото надменни и самонадеяни, действат по своя собствена инициатива, без да разбират и без да се опитват да разберат. Те дори не попитаха за това; просто директно отделиха историите от съдържанието, което следваше. Мислят си: „Тези проповеди ми бяха дадени за транскрибиране, така че имам властта да взема това решение. С един замах на моята брадва ще окастря историите. Точно така ще се отнасям с проповедите, които Ти ми даде. Ако не Ти харесва, не ме използвай“. Не е ли това надменно и самонадеяно? Те не могат да възприемат истината, не разбират истината. Не знаят какъв е техният дълг или какво трябва и не трябва да правят — те не знаят нищо от тези неща. Хората, които нямат духовно разбиране, могат да правят само неразумни неща, нечовешки неща, които отразяват липсата на почтеност. Те също правят само неща, които нарушават истините принципи, като се мислят за умни и са непокорни. Записите на Моите проповеди им бяха дадени, за да ги транскрибират, и каквито и мнения или мисли да имат за това, как да се справят с тях, те не Ме попитаха. Не е ли проблемът много сериозен? (Да.) До каква степен е сериозен? (Това има естеството на подправяне на Божиите слова.) Има нещо от това естество.

Разказвам история, като обсъждам конкретен аспект на истината, а след това изнасям проповеди по други аспекти. Замислям ли се, дали тези две неща си съответстват? Първо трябва да обмисля това, но защо не съм настоявал тези два аспекта да се съгласуват? Наясно ли съм с това? (Да.) Защо тогава то се превърна в проблем за транскрипционистите на проповедта? Знам, че историята, която разказвам, няма връзка с проповедта, която следва. Наясно ли са те с това? Не са. Дори не са обмислили внимателно този въпрос. Мислят си: „Ти си ръководен от Светия Дух; докато звучи като истина, е добре. Ти разказа една история онзи ден и след това обсъди конкретното съдържание. Каква е връзката между тези две неща? Защо говориш по този начин? Каква полза ще донесе разказването на историята? Не знаеш нищо за това. Така няма да стане!“. Първо, за какво ще говоря, как говоря и конкретното съдържание, което засягам — кажете Ми, докато решавам тези неща, в състояние на яснота ли съм? (Да.) Наистина съм в състояние на яснота; определено не съм в объркано състояние; ходът на мислите в ума Ми е ясен. Ако на някой му липсва духовно разбиране, не знае как да търси истината и сляпо анализира и сляпо категоризира нещата с мисълта, че така е доста добре, не е ли това типичен фарисей? Той обича само да слуша големи празни теории и не му харесва да слуша прагматични, практически проповеди. Резултатът е, че той не разбира дори и най-елементарните истини. Това показва сериозна липса на духовно разбиране! Без богобоязливо сърце хората ще бъдат надменни и самоправедни, ще стават особено безочливи; ще дръзват да съдят всеки въпрос, като си мислят, че разбират всичко. Поквареното човечество е точно такова; това е неговият нрав. Добро или лошо нещо е да си дързък и да действаш безразсъдно? (Лошо е.) Всъщност няма значение дали човек е смел, или плах; важното е дали в сърцето му има боязън от Бог. По-късно, когато слушате записа на проповедта, постарайте се да разпознаете дали са премахнати ключови неща от транскрипцията. Понякога нещата, които вършат онези нещастници, които нямат духовно разбиране, могат неволно да причинят смущения и да нанесат вреда. Те казват, че това не е умишлено — ако не е умишлено, това означава ли, че нравът им не е покварен? Все още е покварен нрав. Това е всичко по този въпрос засега.