III. Подходът на антихристите към това да бъдат освободени от длъжност

Току-що разговаряхме за две от проявленията на антихристите: едното е, когато се сблъскват с кастрене, а другото е, когато възложеният им дълг е адаптиран. Фокусът на нашето общение беше върху това какво е отношението на антихристите, когато ги сполетят подобни неща и какви решения вземат. Разбира се, независимо каква е гледната точка и отношението на антихриста, когато е кастрен или когато възложеният му дълг е адаптиран, той винаги свързва тези неща с това дали ще получи благословии, или не. Ако е сигурен, че няма да бъде благословен, че няма никаква надежда, тогава естествено ще се оттегли. За обикновения човек, за някого, който няма никакви амбиции или желания, нито кастренето, нито адаптирането на възложения му дълг всъщност са голяма работа. Нито едното, нито другото ще му окаже голямо влияние. Не са му отнели правото да изпълнява дълг, нито надеждата му за спасение, така че обикновеният човек няма нужда да реагира прекомерно, да се страхува или да се огорчава, или да започва да прави извънредни планове. При антихриста обаче не е така. Той възприема тези неща като много сериозни въпроси, защото ги свързва с това да бъде благословен, и това в крайна сметка поражда у него всякакви бунтовни мисли и поведения, които на свой ред пораждат идеи и планове за оттегляне, за изоставяне на Бог. У антихристите може да се породи идеята за оттегляне дори когато ги сполетят такива изключително обикновени неща. И така, човек, който има статус и отговаря за важна работа в Божия дом, какво отношение би имал, когато е изправен пред освобождаване от длъжност? Как би се справил с това и какъв избор би направил? Такива неща са още по-показателни. За един антихрист статусът, властта и престижът са най-важните видове интереси и неща, които той отъждествява със собствения си живот. Ето защо, когато един антихрист е освободен от длъжност, когато загуби титлата си „водач“ и вече няма статус — което означава, че е загубил властта и престижа си, че вече няма да се ползва от специалното отношение да бъде уважаван, подкрепян и гледан с възхищение — като антихрист, който възприема статуса и властта като самия живот, той счита това за абсолютно неприемливо. Когато антихристът е освободен от длъжност, първата му реакция е сякаш го е поразила мълния, сякаш небето се е сринало и светът му се е срутил. Нещото, на което е можел да възлага надеждите си, го няма, както и шансът му да живее с всички предимства на статуса, заедно с устрема, който го кара да вилнее, като върши злини. Именно това е най-неприемливото за него. Първата му мисъл е: „Сега, когато статусът ми го няма, как ще ме възприемат хората? Какво ще си помислят за мен братята и сестрите от родния ми град? Как ще ме гледат всички, които ме познават? Ще ми се подмазват ли все така? Ще бъдат ли толкова приятелски настроени към мен? Ще продължат ли да ме подкрепят на всяка крачка? Ще ме следват ли още? Ще се грижат ли все така за всичко, от което се нуждая в живота си? Когато говоря с тях, ще продължат ли да бъдат учтиви и да ме посрещат с усмивка? Как ще се справям без статуса си? Как ще вървя по пътя, който предстои? Как мога да си извоювам място сред другите хора? Сега, когато съм загубил статуса си, не означава ли това, че имам по-малко надежда да бъда благословен? Ще мога ли да придобия велики благословии? Ще получа ли някакви големи награди или голям венец?“. Когато си мисли, че надеждите му да бъде благословен са унищожени или че са сериозно намалели, сякаш главата му ще се пръсне, сякаш удрят сърцето му с чук и го боли все едно го режат с нож. Когато е напът да загуби благословията да влезе в небесното царство, за което е копнеел ден и нощ, това му се струва като ужасна новина, появила се от нищото. За антихриста да няма статус е същото като да няма никаква надежда да бъде благословен и той се превръща в ходещ труп, тялото му става като празна черупка, лишено от душа, без нищо, което да напътства живота му. Той няма надежда и нищо, което да очаква. Когато антихристът е изправен пред разобличаване и освобождаване от длъжност, първото, което му идва наум, е, че е загубил всякаква надежда да бъде благословен. И така, в този момент той просто ще се откаже ли? Ще бъде ли готов да се покори? Ще използва ли този шанс, за да се откаже от желанието си за благословии, да се откаже от статуса, доброволно да бъде обикновен последовател и с радост да полага труд за Бог и да изпълнява добре дълга си? (Не.) Може ли това да бъде повратна точка за него? Дали тази повратна точка ще го накара да се развие в добра посока и по положителен начин, или ще го накара да се развие в по-лоша посока и по негативен начин? Въз основа на природата същност на антихриста е очевидно, че освобождаването му от длъжност в никакъв случай не е началото на отказа му от желанието за благословии, нито е началото на това да обича и да търси истината. Вместо това той ще работи още по-усърдно, за да се бори за възможността и надеждата да бъде благословен. Той ще се вкопчи във всяка възможност, която може да му донесе благословии, която може да му помогне да се завърне на сцената и да му позволи да си възвърне статуса. Ето защо, когато е изправен пред освобождаване от длъжност, освен че е разстроен, разочарован и враждебен, антихристът ще се бори със зъби и нокти срещу това да бъде освободен от длъжност и ще се стреми да преобърне ситуацията, да я промени. Заради запазването на надеждата си да бъде благословен и за да запази статуса, престижа и властта си в същото състояние, той се бори с всички сили. Как се бори? Като се опитва да се защитава, като се оправдава, намира извинения и разказва как е направил онова, което е направил, какво го е накарало да сгреши, как е стоял буден цяла нощ, за да помага на другите и да разговаря с тях, и какво е причинило небрежността му по този въпрос. Той ще изясни и обясни напълно всяка част от този въпрос, за да може да спаси положението и да избегне нещастието да бъде освободен от длъжност.

В какви ситуации и по какви въпроси антихристите са най-склонни да свалят маската и да разкрият своята сатанинска природа? Именно когато биват разобличавани и освобождавани от длъжност, тоест когато загубят статуса си. Основното проявление, което антихристите демонстрират, е, че правят всичко възможно, за да се оправдаят и прибягват до извъртане. Независимо как разговаряш с тях за истината, те се съпротивляват и отказват да приемат това, което казваш. Когато са изправени пред това, че Божиите избраници разобличават всичките факти за злодеянията им, те изобщо не ги признават, като се страхуват, че ако го направят, ще бъдат признати за виновни и ще бъдат премахнати или отлъчени. Докато отказват да признаят обвиненията, отправени срещу тях, те дори прехвърлят грешките и отговорностите си върху раменете на други хора. Този факт е достатъчно показателен, че антихристите никога не приемат истината, не признават грешките си и не опознават себе си истински, което още повече доказва, че тяхната природа е надменна и самоправедна, че изпитва неприязън към истината, мрази истината и изобщо не приема истината, и затова те не подлежат на спасение. Онези, които са с поне малко човешка природа и малко разум, могат да признаят и да приемат собствените си грешки, да сведат глави, когато са изправени пред фактите, и да изпитат съжаление за злините, които са извършили. Антихристите обаче са неспособни на това. Това показва, че антихристите изобщо не притежават никаква съвест или разум и че са напълно лишени от човешка природа. В сърцата си антихристите винаги съпоставят това колко висок или нисък е статусът им с това колко големи или малки ще бъдат благословиите им. Независимо дали е в Божия дом или в която и да е друга група, за тях статусът и класата на хората са разграничени, както и крайните им изходи. Колко висок е нечий статус и колко власт притежава в Божия дом в този живот е равносилно на величината на благословиите, наградите и венеца, които ще получи в идния свят — тези неща са свързани. Има ли основание тази гледна точка? Бог никога не е казвал това, нито някога е обещавал нещо подобно, но именно такова е мисленето, което възниква у антихриста. Засега няма да се задълбочаваме в причините, поради които антихристите имат такива мисли. Що се отнася до тяхната природа същност обаче, те са родени с любов към статуса, и също така се надяват да имат изтъкнат статус и висок престиж в този живот, да упражняват власт и искат да продължат да се наслаждават на всичко това в идния свят. И така, как ще постигнат всичко това? В мислите на антихристите те ще постигнат това, като вършат някои неща, на които са способни, и неща, които искат и обичат да правят, докато имат статус, власт и престиж в този живот, и след това ще разменят тези неща за бъдещи благословии, венци и награди. Това е философията на антихристите за светските отношения и това е начинът, по който те вярват в Бог, и гледната точка, която имат във вярата си в Бог. Техните мисли, възгледи и начинът, по който вярват в Бог, нямат абсолютно нищо общо с Божиите слова и обещания — те са напълно несвързани. Кажете Ми, не са ли тези антихристи малко зле с главата? Не са ли изключително нечестиви? Те пренебрегват и отказват да приемат всичко, което казват Божиите слова, смятат, че начинът, по който мислят, и начинът, по който вярват в Бог, са правилни, и намират удоволствие в това, като се наслаждават и се възхищават на себе си. Те не търсят истината, нито проучват дали Божиите слова казват такива неща или дали Бог е дал такива обещания. Антихристите приемат за даденост, че са вродено по-умни от другите хора, вродено мъдри, талантливи и силно надарени. Те смятат, че трябва да бъдат изтъкнатата фигура сред другите хора, че трябва да бъдат шефът, че другите трябва да им се възхищават, че трябва да притежават власт, че трябва да управляват другите, сякаш всички вярващи в Бог трябва да бъдат управлявани от тях и всички трябва да съществуват, за да ги водят те. Това са все неща, които те искат да придобият в този живот. Те също така искат да получат благословии, които другите хора не могат да получат в идния свят, и това те считат за нещо естествено. Това, че антихристите имат такива мисли и възгледи, не ги ли прави доста безсрамни? Не са ли те донякъде глухи за разума? На какво основание мислиш по този начин? На какво основание искаш да се ползваш с високото уважение на другите? На какво основание искаш да управляваш другите? На какво основание искаш да имаш власт и да си на висока позиция сред хората? Бог ли е предопределил тези неща или ти притежаваш истината и човешката природа? Пригоден ли си да утвърждаваш статуса си и да водиш другите само защото имаш някакво образование и знания, и защото си донякъде висок и изглеждаш добре? Това ли те прави пригоден да издаваш заповеди? Това ли те прави пригоден да контролираш другите хора? Къде в Божиите слова Той казва: „Ти си привлекателен, притежаваш силни страни и дарби, и затова трябва да водиш другите хора и да имаш постоянен статус“? Дал ли ти е Бог тази власт? Предопределил ли е Бог това? Не. Когато братята и сестрите те избират за водач или работник, дават ли ти те статус? Нима това е благословия, която заслужаваш в този живот? Някои хора тълкуват насладата от тези неща като получаване на стократно повече в този живот и смятат, че щом имат статус и власт, и могат да издават заповеди и да управляват много хора, трябва да бъдат заобиколени от свита последователи и винаги да има хора, които да им служат и да се въртят около тях, където и да отидат. На какво основание искаш да се наслаждаваш на тези неща? Братята и сестрите те избират за водач, за да можеш да изпълняваш този дълг. Не те избират, за да можеш да подвеждаш хората, да бъдеш високо ценен и гледан с възхищение от братята и сестрите, а още по-малко, за да можеш да упражняваш власт и да се наслаждаваш на предимствата на статуса. Вместо това те избират, за да можеш да изпълняваш дълга си в съответствие с работните разпоредби и с истините принципи. Освен това Бог не е предначертал, че някой, избран от братята и сестрите за водач, не може да бъде освободен от длъжност. Мислиш ли, че си човек, който е използван от Светия Дух? Мислиш ли, че никой не може да те освободи от длъжност? И какво лошо има в това да те освободят от длъжност? Ако не си отлъчен, то е, защото те съжаляват и ти се дава шанс да се покаеш, но ти все още не си доволен. За какво спориш? Ако искаш да се оттеглиш и да не вярваш повече в Бог, защото надеждите ти да бъдеш благословен са разбити, тогава давай, оттегли се! Мислиш ли, че Божият дом не може да се справи без теб? Че без теб светът ще спре да се върти? Че без теб делото на Божия дом не може да бъде извършено? Е, сгрешил си! Загубата на никой човек няма да спре света да се върти или слънцето да изгрява — само Бог е незаменим, а не който и да е човек — делото на църквата ще продължи да се извършва както обикновено. Ако някой си мисли, че църквата не може без него и че Божият дом не може без него, не е ли той антихрист? Свикнал си да се наслаждаваш на предимствата на статуса, нали? Свикнал си да се наслаждаваш на това другите да те гледат с възхищение, да те ценят високо и да ти се подмазват, нали? По какъв начин си пригоден да се наслаждаваш на това другите да те гледат с възхищение? По какъв начин си пригоден другите да те посрещат с усмивки? Искаш ли също така хората да ти се покланят и да те почитат? Ако е така, не означава ли това, че си напълно безсрамен? Когато някои хора бъдат освободени от дълга им, те се разстройват повече и страдат повече, отколкото ако им е починал член на семейството. Те разравят всичко и спорят с Божия дом, сякаш никой друг не би могъл да води църквата, сякаш те са единствените, които са подкрепяли църковното дело досега — това е голяма грешка. Това, че Божиите избраници не изоставят Бог, е резултат, постигнат от Божиите слова, и те посещават събирания и живеят църковен живот, защото вярват в Бог и имат истинска вяра в Бог. Не е вярно, че Божиите избраници остават непоколебими и посещават събиранията нормално, защото тези хора са разбрали истината и са ги поили добре. Църковните водачи се сменят отново и отново, много лъжеводачи и лъжеработници биват освободени от длъжност, а Божиите избраници посещават събиранията и ядат и пият Божиите слова както обикновено — това няма абсолютно нищо общо с тези лъжеводачи и лъжеработници. Какъв е смисълът да изтъкваш тези аргументи? Не изтъкваш ли просто абсурдни и объркани аргументи? Ако наистина притежаваш истината реалност и си разрешил много от проблемите на Божиите избраници с навлизането в живота, тогава Божиите избраници ще знаят това в сърцата си. Ако не притежаваш истината реалност и не можеш да разговаряш за истината, за да разрешаваш проблеми, тогава нормалното развитие на църковното дело няма нищо общо с теб. Има толкова много лъжеводачи и лъжеработници, които, щом като бъдат освободени от длъжност, продължават да се оправдават, сякаш са допринесли толкова много за църквата, когато всъщност не са свършили никаква реална работа и нормалният ред на църковния живот не е бил запазен чрез тяхното поддържане. Без тях Божиите избраници продължават да посещават събиранията нормално и да изпълняват дълга си както обикновено. Ако не притежаваш истината реалност и не можеш да вършиш никаква реална работа, тогава трябва да бъдеш освободен от длъжност, за да се предотврати по-нататъшното ти влияние и забавяне както на църковното дело, така и на навлизането на Божиите избраници в живота. Божият дом няма да използва лъжеводач или лъжеработник като теб — нима си помисли, че Божият дом няма властта да те освободи от длъжност? Направил си такава бъркотия в работата си, причинил си такива неприятности и такива големи загуби на църковното дело, накарал си Горното да се тревожи толкова много, използването ти е толкова обезпокояващо и кара хората да изпитват такова отвращение, неприязън и омраза. Ти си толкова глупав, невеж и упорит и не заслужаваш дори да бъдеш кастрен, така че Божият дом иска да те изгони, незабавно да те отстрани и да приключи с въпроса. И въпреки това ти все още искаш Горното да ти даде още един шанс да продължиш да бъдеш водач? Забрави! Когато става въпрос за лъжеводачи и антихристи, които са без съвест и разум и които вършат зло и причиняват смущения, щом като бъдат отстранени, те са отстранени завинаги. Ако можеш да вършиш реална работа, тогава ще бъдеш използван. Ако не можеш да вършиш реална работа и освен това вършиш зло и причиняваш смущения, тогава ще бъдеш отстранен незабавно — това е принципът на Божия дом за използване на хората. Някои антихристи не отстъпват и казват: „Вие ме освобождавате от длъжност, защото не върша реална работа — защо не ми дадете шанс да се покая?“. Не е ли това изопачен аргумент? Ти си освободен от длъжност, защото си извършил много зло, и си освободен от длъжност само след като си бил кастрен толкова много пъти и все още категорично отказваш да се покаеш, така че какви други аргументи можеш да изтъкнеш? Ти се стремеше към слава, придобивки и статус и не извърши реална работа, доведе църковното дело до застой и имаше натрупани толкова много проблеми, а ти не се справи с тях — колко много трябваше да се тревожи Горното заради теб? Докато Горното те подкрепяше и ти помагаше в работата ти, ти вършеше неща задкулисно, вършеше толкова много неща, които са в нарушение на принципите, неща, които не са годни да се видят, зад гърба на Горното, своеволно харчеше Божиите приношения, за да купуваш толкова много неща, които не биваше да купуваш, като нанесе толкова много щети на интересите на Божия дом и докара такова голямо бедствие на църковното дело! Защо никога не говориш за тези злодеяния? Когато Божият дом иска да те освободи от длъжност, ти казваш напълно безсрамно: „Може ли да ми дадете още един шанс?“. Трябва ли Божият дом да ти даде още един шанс, за да можеш да продължиш да вилнееш и да вършиш злини? Не си ли лишен от всякакво чувство за срам, за да искаш от Божия дом да ти даде още един шанс? Може ли да ти се даде още един шанс, когато изобщо не познаваш собствената си природа, а още по-малко имаш разкаяние в сърцето си? Такива хора нямат срам, те са мъртви за срама и са зли хора и антихристи!

Някои водачи и работници изобщо не могат да вършат реална работа, и след като известно време са били напътствани и подпомагани от Горното, пак не могат да я вършат. Те не могат да се справят добре дори с работата по общите дела и това показва, че са твърде лишени от заложби. Горното трябва също така да прави редовни запитвания и проверки на всички аспекти на работата и да иска братята и сестрите своевременно да докладват за всякакви проблеми. Горното трябва също така да извършва щателна проверка, да дава напътствия и да разговаря за принципите по отношение на всички аспекти на работата. След като Горното приключи с разговора за принципите, някои хора все още не знаят как да вършат нещата и ги вършат зле, а някои дори вилнеят и вършат злини. Независимо каква работа вършат, те никога не се допитват до Горното, никога не докладват за никакви проблеми на Горното, а вместо това просто вършат неща задкулисно — какъв е този проблем? Каква е природата на тези хора? Обичат ли те истината? Струва ли си да бъдат развивани? Заслужават ли все още да бъдат водачи и работници? Първо, те не търсят, преди да направят нещо; второ, не изготвят никакви доклади, докато го правят; и трето, не дават обратна връзка, след като са го направили. Те се държат толкова позорно и все пак не искат да бъдат освободени от длъжност, и не отстъпват, след като са били освободени от длъжност — не са ли тези хора непоправими? Кажете Ми, не са ли повечето хора, на които не може да се помогне, напълно безсрамни и глухи за всякакъв разум? Те не вършат нищо добре, мързеливи са и се отдават на удобството. Когато вършат някаква работа, те просто си мърдат устата, за да издават заповеди, и след като ги изрекат, не правят нищо друго. Те никога не надзирават, не проверяват и не проследяват работата, и изпитват антипатия и негодувание към всеки, който прави тези неща, и искат да накарат този човек да страда — не са ли това класически антихристи? Това е позорът на антихристите. Те не знаят какви са, държат се толкова позорно и все още искат да бъдат благословени, все още искат да се съревновават за превъзходство с Божия дом и с Горното, и все още искат да спорят — не си ли търсят смъртта, като правят това? Когато такива боклуци бъдат освободени от длъжност, те са много възмутени и вироглави. Те наистина са безсрамни и без дори капка разум! Когато изпълняват дълга си, те вилнеят и вършат злини, прекъсват и смущават църковното дело, а когато бъдат освободени от длъжност, не само че отказват да признаят собствените си грешки, но и прехвърлят отговорността на раменете на други и търсят някой друг, който да поеме вината вместо тях, като казват: „Те направиха това нещо и аз не съм единственият отговорен за онова другото. Всички обсъдихме този въпрос заедно и не аз бях този, който пое ръководството“. Те не поемат никаква отговорност, сякаш като поемат отговорност, ще бъдат заклеймени и отстранени и напълно ще загубят всякаква надежда да бъдат благословени. Затова те по-скоро биха умрели, отколкото да признаят грешките си и да приемат, че са пряко отговорни, а вместо това настояват да прехвърлят отговорността на други. Съдейки по тяхната нагласа, те ще се борят с Бог до самия край! Нима това са хора, които приемат истината? Нима това са хора, които приемат Божия съд и наказание? Да си способен да се бориш с Божия дом по този начин показва, че има нещо сериозно нередно в техния нрав. Когато става въпрос за това как те подхождат към грешките си, на първо място, те не търсят истината, и на второ място, те не се самоанализират. Те също така прехвърлят вината, а когато Божият дом ги окачествява по определен начин и ги освобождава от дълга им, те се борят с Божия дом и разпространяват оплакванията и негативизма си навсякъде, където отиват, като се опитват да спечелят съчувствието на Божиите избраници. Те вярват в Бог, но се осмеляват да Му се противопоставят — не си ли търсят смъртта? Тези хора наистина са глухи за всякакъв разум! И какво от това, че са били освободени от дълга им и са загубили статуса си? Те не са били отлъчени и правото им на живот не е било отнето. Те могат да се покаят, да започнат отначало и да се изправят отново там, където са се провалили и са паднали. Антихристите не могат да приемат дори такова просто нещо — тези хора не подлежат на спасение! Разбира се, когато някои антихристи бъдат освободени от длъжност, те неохотно се подчиняват външно и не се държат твърде унило, нито показват враждебност, но означава ли това, че приемат истината и се покоряват на Бог? Не, не означава. Антихристът има нрава и същността на антихрист и именно това го отличава от нормалния човек. Макар привидно да не казва нищо, след като е освободен от длъжност, в сърцето си продължава да се съпротивлява. Той не признава грешките си и, независимо колко време минава, никога няма да е способен истински да опознае себе си. Това отдавна е доказано. Има и още нещо у антихриста, което никога не се променя. Където и да върши нещо, той иска да бъде различен, другите да му се възхищават и да го уважават. Дори да няма легитимен пост и титла като църковен водач или ръководител на екип, той все още иска да бъде с една глава над другите по отношение на своето положение и стойност. Независимо дали може да свърши работата и каква човешка природа или какво житейско преживяване има, той ще измисли всякакви начини и ще положи много усилия да намери възможности да се изтъкне, да си осигури благосклонността на хората, да спечели сърцата на хората, да ги съблазни и подведе, за да придобие уважението им. Антихристът за какво иска да му се възхищават хората? Дори да е освободен от длъжност, той разсъждава, че „и отслабена, мечката е по-силна от елена“ и че той си остава орел, който лети над кокошките. Не е ли това надменността и самоправедността на антихристите, които се отличават от останалите? Той не може да се примири с това да бъде без статус, да бъде редови вярващ и обикновен човек, просто добре да изпълнява дълга си, здраво стъпил на земята, да стои на мястото си, или просто да върши добре работата, като показва предаността си и като дава най-доброто от себе си в работата, която му се пада. Тези неща далеч не го удовлетворяват. Той не иска да бъде такъв човек или да върши такива неща. Какво е неговото „голямо домогване“? То е да го уважават, да му се възхищават и да притежава власт. Затова дори да няма конкретна титла пред името му, антихристът ще се бори за себе си, ще се застъпва за себе си, ще се оправдава, като прави всичко възможно, за да се изтъкне от страх, че хората няма да го забележат или че никой няма да му обърне внимание. Ще се нахвърли на всяка възможност да стане по-известен, да повиши престижа си, да накара повече хора да забележат дарбите му и силните му страни, и да покаже, че превъзхожда останалите. Докато върши тези неща, антихристът е готов да плати всяка необходима цена, за да се изтъква и да се хвали, да внуши на всички, че дори да не е водач и да няма статус, той все пак превъзхожда обикновените хора. Тогава антихристът ще е постигнал целта си. Той не иска да е нормален, обикновен човек, а да има власт и престиж и да бъде с една глава над другите. Някои хора казват: „Това е немислимо. Каква е ползата от това да имаш статус, престиж и власт?“. За човек с разум властта и статусът са безполезни и не са неща, които трябва да преследва. Но за антихристите, които горят от амбиция, статусът, властта и престижът са жизненоважни. Никой не може да промени тяхната гледна точка и никой не може да промени начина им на живот и целите им на съществуване — това е природата същност на антихристите. Затова, ако видиш човек, който изпълнява дълга си активно и защитава статуса си, когато го има, и все още иска да направи всичко възможно, за да защити собствената си репутация, когато няма статус — такъв човек не подлежи на спасение и той е антихрист до мозъка на костите си.

Преди и след отстраняването на антихриста, когато все още не успява да получи статус, както и властта и престижа, които иска, въпреки че полага редица усилия, той няма да се откаже от статуса и от желанието си за благословии. Няма да остави тези неща настрана и да се обърне, за да се стреми към истината, или да изпълнява дълга си добре, по реалистичен и благопристоен начин. Никога няма да се покае истински за каквото и да е погрешно, което е извършил, а вместо това ще прави многократни оценки, като например: „Ще имам ли някаква надежда да придобия статус в бъдеще? Без статус имам ли някаква надежда да бъда благословен? Ще бъде ли удовлетворено желанието ми за благословии? Какъв ранг заемам в божия дом, в църквата? Къде съм в йерархията?“. Когато стигне до заключението, че няма голям престиж в църквата, че по-голямата част от хората не гледат благосклонно на него и че мнозина дори го използват като негативен пример за поука, той чувства, че престижът му в църквата е напълно съсипан, че няма подкрепата на повечето хора и не може да бъде одобрен отново от повечето хора, и че надеждата му да бъде благословен практически не съществува. Когато види всичко това, когато стигне до тези заключения в оценката си, мисълта и отношението му все още няма да бъдат отказване от собствените му намерения и желания и да се покае истински пред Бог, или да се посвети изцяло на това да полага труд за Бог и да изпълнява дълга си предано. Не това е в ума му — тогава какво е? „Тъй като няма да постигна домогванията си или няма да имам някакъв статус в Божия дом, в църквата, тогава защо да продължавам да следвам този път без изход? Хората могат да се възползват от промяната на местоположението. Нещата може наистина да се оправят за мен, ако отида на друго място. Защо да не се махна от това място, което ми разби сърцето? Защо да не напусна това място, където не мога да осъществя домогванията си, където е трудно да постигна домогванията си?“. Когато антихристът мисли за тези неща, не означава ли това, че е напът да напусне църквата? Искате ли някой такъв да напусне или да остане? Трябва ли да го убеждават да остане? (Не бива да го убеждават и той няма да остане, дори хората да се опитат да го убедят.) Никой не може да го накара да остане — това е вярно. Каква е причината за това? В крайна сметка антихристите не обичат истината, така че престоят в Божия дом просто ще им причини болка. Би било като да се опитваш да накараш една проститутка, една развратница да помага на съпруга си и да възпитава децата си, да бъде добродетелна жена, добра съпруга и мила майка. Може ли тя да направи тези неща? (Не.) Това е въпрос на природа. Така че, ако видиш, че един антихрист иска да се оттегли, каквото и да правиш, не се опитвай да го убеждаваш в противното, освен ако има определена ситуация, в която той казва: „Въпреки че съм антихрист, искам да полагам труд за божия дом. Ще се насиля да не върша никакво зло и ще се опълча на Сатана“. В такъв случай трябва ли да бъде прогонен като муха? (Не.) В такъв случай можем да оставим нещата да следват естествения си ход, но трябва да се приложи една процедура: повече хора трябва да надзирават този антихрист и да бдят над него и при първия признак на неприятност, като например той да иска да извърши зло, той трябва бързо да бъде изчистен. Ако не може да понесе да бъде надзираван и наблюдаван от другите и се чувства малтретиран и не желае да полага труд, тогава как трябва да се отнасяте към такъв човек? Трябва да му помогнеш по пътя му и да кажеш: „Ти си талантлив и трябва да излезеш в невярващия свят и да осъществиш грандиозните си планове. Ти си твърде голяма риба за този вир, църквата не е за теб. Тук не можеш да разпериш криле. Тази работа е недостойна за твоите таланти. Ако се върнеш в света, тогава може би ще бъдеш повишен, ще спечелиш много пари и ще станеш богат. Може би ще станеш знаменитост!“. Бързо го насърчи да напусне. Ако преследва богатство и статус и жадува за предимствата на статуса, тогава го остави да се върне в света, за да работи и да печели пари, след това да стане чиновник и да се наслаждава на живота си в плътта. Някои може би ще попитат дали такова отношение към тях не е отношение без любящо сърце. Всъщност, дори да не им казваш такива неща, антихристите ще си мислят в сърцето: „Хм, повишен един ден, а след това освободен от длъжност на следващия. Дават ми статус, но ме наблюдават, надзирават и кастрят — каква болка е това! Не е трудно за мен да намеря този вид статус и ако не вярвах в бог, досега щях да съм богат и да съм се издигнал по социалната стълбица в света, щях да бъда поне кадрови служител на градско ниво. Роден съм да бъда чиновник. Аз съм изключителен, независимо какво правя в света, правя всичко добре, мога да си създам име във всеки сектор и съм предприемчив“. Дори да не им казваш такива неща, те ще казват такива неща и затова трябва бързо да кажеш някои приятни за ухото думи, които те искат да чуят, и да ги насърчиш бързо да напуснат църквата — това ще е от полза за всички. Антихристите преследват статус, власт и престиж. Те не искат да бъдат обикновени хора, а вместо това винаги искат да бъдат с една глава над другите, докато накрая не съсипят репутацията и положението си и не бъдат прокълнати от Бог. И така, вие готови ли сте да бъдете обикновени хора? (Да.) Да бъдеш обикновен човек всъщност е смислено. Да не се стремиш към слава и придобивки, а вместо това да се задоволяваш с реалния живот, да живееш с мир и радост, да изпитваш спокойствие и сигурност в сърцето си — това е правилният път в живота. Ако някой винаги иска да бъде по-висш и да бъде с една глава над другите, то това е все едно да се пече на огън и да се пъха в месомелачка — той си търси белята. Защо има такива чувства? Да бъдеш с една глава над другите добро нещо ли е? (Не, не е.) Не е добро нещо. И въпреки това антихристите настояват да изберат този път. Каквото и да правите, не следвайте този път!

Когато един обикновен покварен човек все още няма основа във вярата си в Бог, когато не е развил истинска вяра в Бог, той има малко вяра и духовен ръст. Когато такъв човек се сблъска с неуспех, той ще си мисли лошо за себе си и ще си мисли, че Бог не го обича, че го ненавижда. Виждайки, че се удря в стена и се проваля на всяка крачка, неспособен да удовлетвори Бог, той ще се почувства обезкуражен. Той ще преживее също така известна слабост и негативност и понякога у него ще се появят мисли да напусне църквата. Но това не е същото като да си непокорен. Това е вид мисъл, която хрумва на някого, когато е унил и отчаян, и е съвсем различно нещо от оттеглянето на антихриста. Когато един антихрист иска да се оттегли, той по-скоро би умрял, отколкото да се покае, но когато един обикновен покварен човек е обезкуражен и мисли да напусне църквата, с помощта и с общението на другите, заедно със собственото си активно сътрудничество, и с молитва и търсене, и четене на Божиите слова, Божиите слова могат постепенно да му повлияят, да го променят и да променят това дали остава, или си тръгва, както и неговото решение и неговия ум. В същото време Божиите слова могат също така да му помогнат постепенно да развие покаяние, положително отношение и решимост да постоянства, като му дават възможност постепенно да стане силен. Това е проявление на процеса на навлизане в живота за един нормален човек. Антихристът, от друга страна, ще се бори до самия край. Той никога няма да се покае и по-скоро би умрял, отколкото да признае, че е сгрешил, отколкото да опознае себе си, отколкото да се откаже от желанието си за благословии. Той не притежава ни най-малкото навлизане в живота. Така че, за някой такъв, който не желае да полага труд или който не върши добре тази работа, просто го посъветвай да напусне църквата. Това е мъдро решение и най-мъдрият начин за справяне с такъв въпрос. Дори да не го посъветваш да го направи, ще бъдеш ли способен да го накараш да остане? Можеш ли да промениш неговия метод на стремеж или неговата гледна точка? Никога няма да бъдеш способен да промениш тези неща. Има някои хора, които биват убеждавани да останат и които са подпомагани и подкрепяни от Божия дом, защото тяхната негативност, слабост и поквареният нрав, който те са разкрили, са общи за всички обикновени покварени хора и попадат в обхвата на нормалното. Чрез разговаряне за Божиите слова, чрез помощта и подкрепата на другите те могат постепенно да станат силни, да придобият духовен ръст, да развият вяра в Бог и да бъдат искрени при изпълнението на дълга си. Това е типът човек, на когото трябва да помагаме и да го убеждаваме да остане. Обаче антихристите, които не желаят да полагат труд или не полагат труд добре, насърчавай ги да напуснат, защото много преди да ги посъветваш да напуснат, те вече са искали да го направят или са били на ръба да напуснат във всеки един момент. Това са различните проявления и мисли, които антихристите имат, когато са изправени пред освобождаване от длъжност и искат да се оттеглят.