II. Подходът на антихристите към адаптирането на възложения им дълг

Антихристите имат невероятно настойчиво отношение, когато става въпрос за получаване на благословии. Те се вкопчват отчаяно в намерението си да получат благословии и когато са подложени на кастрене, изпитват съпротива и се опитват с всички сили да го оспорват и да се защитават. От това можем да определим, че антихристите изобщо не приемат истината. Когато са освободени от длъжност или възложеният им дълг е адаптиран, те продължават да са много чувствителни по въпроса за получаването на благословии. Защо са чувствителни по този въпрос? Защото сърцата на такива хора са изпълнени с желание и амбиция да получат благословии. Всичко, което правят, е в името на получаването на благословии, а не в името на нещо друго. Най-голямото им желание в живота е да получат благословии. Ето защо, когато са освободени от длъжност или възложеният им дълг е коригиран, те чувстват, че надеждата им да получат благословии е изчезнала, и естествено отказват да се покорят и продължават да спорят в своя защита. Те проявяват внимание единствено към собствените си интереси и не проявяват внимание към делото на Божия дом. Например някои хора са убедени, че владеят писменото слово, и затова упорито настояват да изпълняват дълг, свързан с това. Разбира се, Божият дом няма да ги разочарова. Той цени талантливите хора и каквито и дарби или силни страни да притежават, ще им даде възможност да ги приложат, и затова църквата им осигурява работа с текст. След известно време обаче се оказва, че всъщност този човек не притежава това умение и не е способен да върши подобаващо този дълг, а е напълно неефективен. Талантът и заложбите му го правят напълно некомпетентен в тази работа. И така, как трябва да се постъпи при такива обстоятелства? Възможно ли е просто да се примирите с него и да му кажете: „Имаш страст и макар да нямаш голям талант и заложбите ти да са на средно ниво, стига да имаш желание и да си склонен да работиш усърдно, Божият дом ще те търпи и ще те остави да продължиш да вършиш този дълг. Няма значение, ако не го правиш добре. Божият дом ще си затвори очите и не се налага да те сменя“? Това ли е принципът, по който Божият дом се справя с проблемите? Очевидно не. При такива обстоятелства обикновено му се определя подходящ дълг в зависимост от заложбите му и силните му страни; това от една страна. Не е достатъчно обаче да се разчита само на това, защото в много случаи самите хора не знаят какъв дълг са способни да вършат, а дори и да смятат, че са добри в нещо, то може да не е непременно вярно. Затова би било правилно да опитат и да се обучават известно време, за да се вземе решение в зависимост от това дали са ефективни, или не са. Ако се обучават известно време и не постигнат никакви резултати или нямат напредък, и ако се потвърди, че няма смисъл да бъдат развивани, трябва да се направи корекция във възложения им дълг и трябва да им се намери подходящ дълг. Това преподреждане и коригиране на дълга на хората е правилно и съответства на принципите. Но някои хора не са способни да се подчиняват на подредбите в Божия дом и вместо това винаги следват плътските си предпочитания при изпълнението на дълга си. Например, да предположим, че някой казва: „Най-голямата ми мечта беше да бъда литератор или журналист, но поради семейните ми обстоятелства и други причини не успях да я осъществя. Но сега върша работа с текст в Божия дом. Най-накрая получих това, което исках!“. Неговото възприемане на истината обаче просто не е достатъчно добро, той няма много духовно разбиране и не е способен да върши работа с текст, така че след като известно време е изпълнявал дълга си, му е възложен друг. Той се оплаква: „Защо просто не мога да върша работата, която искам да върша? Не харесвам никаква друга работа!“. Какъв е проблемът тук? Божият дом коригира възложения му дълг според принципите, така че защо той не може да приеме промяната? Не е ли това проблем с неговата човешка природа? Той не може да приеме истината и не се покорява на Бог — това е просто липса на разум. Той винаги върши дълга си въз основа на личните си предпочитания и винаги иска да прави собствен избор. Не е ли това покварен нрав? Фактът, че ти харесва да правиш нещо, гарантира ли, че можеш да го вършиш добре? Фактът, че ти харесва да вършиш определен дълг, означава ли, че можеш да го вършиш по начин, който е съгласно критериите? Само защото ти харесва да правиш нещо, не означава, че си подходящ за него, а ти може да не си способен да прозреш за какво си подходящ. Затова трябва да притежаваш разум и да се научиш да се подчиняваш. И така, когато възложеният ти дълг е коригиран, как трябва да практикуваш подчинение? От една страна, трябва да вярваш, че Божият дом е коригирал възложения ти дълг въз основа на истините принципи, а не въз основа на твоите предпочитания или на предразсъдъците на някой водач или работник. Трябва да вярваш, че корекцията на възложения ти дълг е определена въз основа на твоите дарби, силни страни и други действителни обстоятелства и че не се основава на идеите на един човек. Трябва да се научиш да се подчиняваш, когато възложеният ти дълг е адаптиран. След като известно време се обучаваш за новия си дълг и постигнеш резултати при изпълнението му, ще установиш, че си по-подходящ да изпълняваш този дълг, и ще осъзнаеш, че изборът на дълга в зависимост от личните ти предпочитания е бил грешен. Това не разрешава ли проблема? Най-важното е, че Божият дом определя какъв дълг да изпълняват хората не въз основа на личните им предпочитания, а в зависимост от това, което е необходимо за работата, и от това дали даден човек може да постигне резултати, като изпълнява този дълг. Бихте ли казали, че Божият дом трябва да разпределя дълга според индивидуалните предпочитания? Трябва ли да използва хората въз основа на условието да се удовлетворят личните им предпочитания? (Не.) Кое от тези неща съответства на принципите на Божия дом за използване на хората? Кое съответства на истините принципи? Хората да се подбират в зависимост от потребностите на работата в Божия дом и от резултатите от изпълнението на дълга им. Имаш някои увлечения и интереси, както и някакво желание да изпълняваш дълга си, но трябва ли твоите желания, интереси и увлечения да имат предимство пред работата в Божия дом? Да кажем, че упорито настояваш и казваш: „Трябва да върша тази работа, а ако не ми позволят да я върша, не искам да живея и не искам да изпълнявам дълга си. Ако не ми позволят да върша тази работа, няма да имам ентусиазъм за нищо друго, нито ще положа всички усилия за него“. Дали това не показва, че има проблем с отношението ти към изпълняването на дълга? Това не е ли пълна липса на съвест и разум? За да удовлетвориш личните си желания, интереси и увлечения, не се колебаеш да накърниш и забавиш работата на църквата. Това съответства ли на истината? Как трябва да се отнася човек към нещата, които не съответстват на истината? Някои хора казват: „Човек трябва да пожертва индивидуалния си Аз в името на колективния“. Това правилно ли е? Това истината ли е? (Не.) Що за твърдение е това? (То е сатанинска заблуда.) То е погрешно, подвеждащо и прикрито твърдение. Ако прилагаш фразата „човек трябва да пожертва индивидуалния си Аз в името на колективния“ в контекста на изпълняването на дълга си, значи се противопоставяш на Бог и богохулстваш. Защо това е богохулство? Защото налагаш собствената си воля на Бог, а това е богохулство! Опитваш се да размениш жертвата на своето его срещу това да бъдеш доведен до съвършенство и да получиш благословии от Бог, и възнамеряваш да сключиш сделка с Него. Бог няма нужда да жертваш каквото и да е от себе си, а иска хората да практикуват истината и да се опълчат на плътта. Ако не можеш да практикуваш истината, значи се бунтуваш срещу Бог и Му се противопоставяш. Изпълни зле дълга си, защото намеренията ти бяха грешни, възгледите ти за нещата бяха неправилни и твърденията ти бяха в пълно противоречие с истината. Божият дом обаче не те е лишил от правото да изпълняваш дълг. Само че възложеният ти дълг беше променен, защото ти не беше подходящ за този последен дълг, и ти беше пренасочен към друг, който е подходящ за теб. Това е съвсем нормално и е лесно да се разбере. Трябва да се отнасяш правилно към този въпрос. Какъв е правилният начин да се отнесеш към този въпрос? Когато това се случи, първо трябва да приемеш оценката на Божия дом за теб. Въпреки че субективно може да харесваш дълга си, всъщност ти не си способен, нито си умел в него, така че не можеш да вършиш тази работа. Това означава, че дългът ти трябва да бъде пренасочен. Трябва да се подчиниш и да приемеш новия си дълг. Първо се обучавай за него известно време — ако все още смяташ, че не си достатъчно добър и че заложбите ти не са достатъчни, трябва да кажеш на църквата: „Не съм способен да изпълнявам този дълг. Ако това продължи, ще попречи на работата“. Това е много разумен начин на действие! Каквото и да правиш, не се опитвай да задържиш този дълг. Ако го направиш, това ще попречи на работата. Ако повдигнеш въпроса по-рано, църквата ще ти възложи подходящ дълг въз основа на твоето положение. Божият дом не принуждава хората да изпълняват дълг. Да преживееш корекция на възложения ти дълг не е ли нещо добро за теб? Преди всичко, това може да ти позволи да подходиш здравомислещо към собствените си предпочитания и желания. Може да си имал увлечение към това в миналото и да харесваш литературата и писането, но работата с текст изисква и духовно разбиране. Най-малкото трябва да разбираш духовната терминология. Ако ти липсва дори и най-малкото разбиране за истината, само притежаването на малко умение с писменото слово няма да е достатъчно. Ще трябва да постигнеш духовно разбиране, да разбереш духовния речник и да придобиеш езика на духовния живот чрез период на преживяване. Едва тогава ще бъдеш способен да изпълняваш работа с текст в Божия дом. Чрез период на преживяване и преминаване през нещата ще откриеш, че ти липсва езикът на жизненото преживяване, ще видиш своята потресаваща недостатъчност, ще познаеш истинския си духовен ръст и ще позволиш на Божия дом и на своите братя и сестри ясно да видят твоите заложби и духовен ръст. Това е нещо добро за теб. Най-малкото това ще ти покаже колко добри или малки са твоите заложби и ще ти позволи да се отнасяш правилно към себе си. Вече няма да имаш фантазии за собствените си заложби и увлечения. Ще познаеш истинския си духовен ръст, ще виждаш по-точно и по-ясно за какво си подходящ и за какво не си, и ще бъдеш по-непоколебим и практичен, докато изпълняваш дълга си. Това е един аспект от него. Другият, който е най-важният, е, че независимо каква степен на разбиране придобиеш или дали можеш да разбираш тези неща, когато Божият дом прави подредби за теб, трябва поне първо да приемеш отношение на подчинение, а не да бъдеш придирчив или претенциозен, или да имаш свои собствени планове и избори. Това е разумът, който трябва да притежаваш преди всичко. Ако не си способен да размишляваш над това какви примеси има в изпълнението на дълга ти, няма нищо страшно. Важното е да имаш покорство в сърцето си и да можеш да приемаш истината, да се отнасяш сериозно към дълга си и да показваш своята преданост, и когато възникнат проблеми или когато разкриеш поквара, да можеш да се самоанализираш, да разбереш собствените си недостатъци и слабости и да търсиш истината, за да разрешиш проблемите си или разкриванията на поквара. По този начин, без да осъзнаваш, животът и духовният ти ръст постепенно ще нарастват, докато изпълняваш дълга си, и ще стигнеш дотам, да изпълняваш дълга си по начин, който е съгласно критериите. Щом искрено отдаваш всичко на Бог и никога не спираш да търсиш истината, за да разрешиш проблемите си, докато преживяваш Божието дело, ще получиш Неговите благословии и Той няма да се отнесе лошо с теб.

Когато възложеният им дълг бъде коригиран, ако решението е взето от църквата, хората трябва да приемат и да се подчинят, трябва да се самоанализират и да разберат същността на проблема и собствените си недостатъци. Това е много благотворно за хората и е нещо, което трябва да се практикува. Обикновените хора могат да разберат нещо толкова просто и да се отнесат към него правилно, без да срещат твърде много трудности или някакви непреодолими пречки. Когато се адаптира възложеният им дълг, най-малкото хората трябва да се покорят, да извлекат полза от самоанализа и да имат точна оценка за това дали изпълнението на дълга им е съгласно критериите. Но по отношение на антихристите нещата не стоят така. Това, което те проявяват, е различно от това, което проявяват нормалните хора, независимо какво им се случва. Къде се крие тази разлика? Те не се подчиняват, не изпълняват активно своята част и ни най-малко не търсят истината. Вместо това изпитват неприязън към адаптирането му и се съпротивляват, анализират го, размишляват върху него и си блъскат главата в разсъждения: „Защо не ми е позволено да изпълнявам този дълг? Защо съм пренасочен към маловажен дълг? Това начин да ме разкрият и да ме отстранят ли е?“. Продължават да преобръщат случилото се в съзнанието си, да го анализират безкрайно и да разсъждават върху него. Когато нищо не се случи, няма проблем, но когато нещо се случи, то започва да се мята в сърцата им като в разбушували се води, а главите им се изпълват с въпроси. Отстрани може да изглежда, че са по-добри от другите в това да разсъждават по въпросите, но всъщност антихристите са просто по-нечестиви от нормалните хора. Как се проявява тази нечестивост? Техните разсъждения са крайни, сложни и потайни. Неща, които не биха хрумнали на нормален човек, на човек със съвест и разум, за антихриста са нещо обичайно. Когато се прави просто адаптиране на възложения им дълг, хората трябва да отвърнат с отношение на подчинение, да правят това, което им казва Божият дом, и да вършат това, на което са способни, и независимо какво правят, да го правят максимално добре според силите си, с цялото си сърце и с цялата си сила. Това, което Бог е направил, не е грешка. Такава проста истина може да бъде практикувана от хора с малко съвест и разум, но това е извън способностите на антихристите. Когато става въпрос за коригиране на възложения им дълг, антихристите веднага ще предложат доводи, извъртания и неподчинение, и дълбоко в себе си отказват да го приемат. Какво точно се крие в сърцето им? Подозрение и съмнение, а после проучват другите, като използват всякакви методи. Те опипват почвата с думите и действията си и дори принуждават и подмамват хората с безскрупулни средства да кажат истината и да говорят честно. Опитват се да разберат: защо точно е бил коригиран възложеният им дълг? Защо не им е било позволено да изпълняват дълга си? Кой точно е дърпал конците? Кой се е опитвал да им обърка нещата? В сърцата си продължават да се питат защо, продължават да се опитват да разберат какво всъщност става, за да могат да намерят с кого да спорят или да си разчистят сметките. Не знаят как да дойдат пред Бог, за да се самоанализират, да видят какъв е проблемът вътре в тях, не търсят причината в себе си и не се молят на Бог, не се самоанализират и не казват: „Какъв беше проблемът с начина, по който изпълнявах дълга си? Дали е свързан с това, че бях нехаен и безпринципен? Имаше ли изобщо някакво въздействие?“. Вместо изобщо да си зададат тези въпроси, те постоянно питат Бог в сърцата си: „Защо възложеният ми дълг беше коригиран? Защо с мен се отнасят по този начин? Защо се държат с такова незачитане? Защо са несправедливи към мен? Защо не мислят за моята гордост? Защо ме нападат и отхвърлят?“. Всички тези „защо“ са ярко разкриване на покварения нрав и характер на антихристите. Никой не може да си представи, че заради един толкова дребен въпрос като коригирането на възложения им дълг антихристите ще вдигнат такъв шум, ще предизвикат такава бъркотия и ще опитат всички средства, с които разполагат, за да вдигнат толкова силна врява. Защо биха направили едно просто нещо толкова сложно? Има само една причина: антихристите никога не се подчиняват на подредбите в Божия дом и винаги тясно свързват дълга, славата, придобивките и статуса си с надеждата за придобиване на благословии и бъдеща крайна цел, сякаш щом загубят репутацията и статуса си, няма надежда да получат благословии и награди, а това им се струва равносилно на загуба на живота им. Те си мислят: „Трябва да бъда внимателен, не бива да бъда небрежен! Не може да се разчита на божия дом, на братята и сестрите, на водачите и работниците, дори на бог. Не мога да се доверя на никого от тях. Човекът, на когото можеш да разчиташ най-много и който е най-достоен за доверие, си ти самият. Ако не правиш планове за себе си, тогава кой ще се погрижи за теб? Кой ще се замисли за твоето бъдеще? Кой ще се загрижи дали ще получиш благословии, или не? Затова трябва да си правя внимателни планове и сметки заради себе си. Не мога да допускам грешки или да бъда дори малко небрежен, иначе какво ще правя, ако някой се опита да се възползва от мен?“. Затова те се пазят от водачите и работниците в Божия дом от страх, че някой ще ги разпознае или прозре, след което ще бъдат освободени и мечтата им за благословии ще се провали. Те смятат, че трябва да поддържат репутацията и статуса си, за да имат надежда да придобият благословии. Антихристът смята, че да бъдеш благословен е по-велико от небесата, по-велико от живота, по-важно от стремежа към истината, от промяната на нрава или от личното спасение, както и че е по-важно от това да изпълняваш дълга си добре и да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите. Те смятат, че да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите, да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш спасен, са все нищожни неща, които едва ли си струва да бъдат споменавани или отбелязвани, докато придобиването на благословии е единственото нещо в целия им живот, което никога не може да бъде забравено. Каквото и да срещнат, независимо колко голямо или малко е то, те го свързват с придобиването на благословии и са изключително предпазливи и внимателни, като винаги оставят изход за себе си. Така че, когато възложеният му дълг бъде коригиран, ако това е повишение, антихристът ще си помисли, че има надежда да бъде благословен. Ако бъде понижен — от ръководител на екип до помощник-ръководител на екип или от помощник-ръководител на екип до обикновен член на групата — той предвижда, че това ще е голям проблем, и счита, че надеждата му да придобие благословии е малка. Какъв е този възглед? Правилен ли е този възглед? Категорично не. Този възглед е абсурден! Дали някой ще придобие Божието одобрение, или не, не се основава на това какъв дълг изпълнява, а на това дали притежава истината, дали истински се покорява на Бог и дали е предан. Това са най-важните неща. През периода на Божието спасение за хората те трябва да преминат през много изпитания. Особено при изпълнението на дълга си трябва да преминат през много провали и превратности, но накрая, ако разбират истината и имат истинско покорство към Бог, ще бъдат хора, които имат Божието одобрение. В случая, когато възложеният им дълг е адаптиран, може да се види, че антихристите не разбират истината и че изобщо нямат способност за възприемане.

Сред всички онези, които изпълняват дълг, винаги ще има някои, които не правят нищо добре. Не са добри в писането на статии, защото не разбират истината и дори не схващат духовната терминология, езика, който християните често използват. Може да имат умения за писане и известно образование, но не са подходящи за тази задача. Ако ги накараш да проверят правописа на документи, след малко става ясно, че и в това не ги бива. Заложбите им са недостатъчни и винаги все нещо изпускат, така че отново им коригираш възложения дълг. Казват, че имат компютърни умения, но след като известно време са изпълнявали дълг в тази област, и в това не ги бива. Изглежда, че са добри готвачи, затова ги караш да готвят храна за братята и сестрите. Оказва се, че всички докладват, че ястията, които те приготвят, са или прекалено солени, или твърде безвкусни, и че приготвят или прекалено много, или твърде малко храна. Като виждаш, че не са годни за готвене, уреждаш да проповядват евангелието, но в момента, в който чуят, че ще се присъединят към евангелския екип, те се обезсърчават и си мислят: „Това е. Изтласкан съм встрани и няма надежда да бъда благословен. Няма какво друго да правя, освен да плача“. Тогава, с негативно и потиснато настроение, те пропадат и деградират, и не могат да се съсредоточат върху проповядването на евангелието и свидетелстването за новото Божие дело. Вместо това постоянно си мислят: „Кога ще мога да се върна към текстовия ми дълг? Кога отново ще мога да държа главата си високо? Кога отново ще мога да говоря с горното или да участвам във вземането на решения на по-високо ниво? Кога всички отново ще осъзнаят, че съм водач?“. Чакат няколко години, без да бъдат възстановени в длъжност, след което започват да размишляват: „Няма смисъл да вярвам в бог. Аз съм точно като онези хора, които преживяват много неуспехи по пътя към това да станат чиновници в света, нали?“. При мисълта за онези многобройни неуспехи те стават още по-обезсърчени и се чувстват напълно обезкуражени. Те казват: „След всичките тези години на вяра нито веднъж не съм станал голям водач. След като най-накрая успях да служа като ръководител на екип, бях освободен от длъжност и не съм се справял добре и с другите си видове дълг. Наистина имам ужасен късмет — нищо никога не се случва по моя начин. Точно като да се бориш с купища неуспехи по пътя към това да станеш чиновник. Защо божият дом не ме повишава? Статусът и репутацията ми наистина са ударили дъното. Никой дори не си спомня кой съм, а горното никога не ме споменава. Славните ми дни отминаха. Какво да правя с липсата си на успех? Аз толкова много обичам бог, наистина обичам църквата и божия дом, така че защо не съм се радвал на успех? Няма смисъл да вярвам в бог. Наистина исках да осъществя грандиозните си планове тук, в божия дом, да използвам енергията и силните си страни, но бог просто не ме поставя на важни позиции или не ме вижда. Няма смисъл“. Какво имат предвид, като постоянно вдигат шум, че няма смисъл? Имат предвид, че няма смисъл да изпълняват дълга си, да се стремят към промяна на нрава, да слушат истината и да слушат проповеди, да четат Божиите слова и да търсят истините принципи. Тогава за тях какво има смисъл да правят? Да имат официална длъжност, да получат благословии, да изпълнят желанието и амбицията си за благословии, да се перчат на всяка крачка, да им се възхищават и да имат престиж. За тях нищо друго няма смисъл. Когато почувстват, че няма смисъл, когато са обезкуражени, тогава краката им сами ги повеждат към вратата. Искат да напуснат Божия дом, да се оттеглят. Това означава, че са в опасност. Има някои хора, които изпълняват даден дълг, особено тези, които изпълняват незначителен дълг, който ги поставя в чест контакт с невярващи, и някои членове на тази група са с единия крак вътре, а с другия — вън. Какво означава това? Означава, че тези хора могат да се оттеглят по всяко време и ако последната им защитна линия се срине, тогава другият им крак ще направи решителна крачка навън и те напълно ще се откъснат от Божия дом и ще напуснат църквата изцяло. Когато става въпрос за коригиране на възложения им дълг, неща като това къде са преместени, какъв дълг изпълняват, дали дългът удовлетворява личните им желания, дали им позволява да бъдат уважавани и каква е позицията и рангът на новия им дълг — тези хора свързват всичко това с намерението и желанието си да получат благословии. Въз основа на отношението и възгледа, които антихристите таят към коригирането на възложения им дълг, къде се крие техният проблем? Голям проблем ли е това, или не? (Голям е.) Какъв е проблемът? (Те свързват нормалното коригиране на възложения им дълг със статуса си в църквата и с това дали могат да получат благословии или не. Когато възложеният им дълг е коригиран, вместо да приемат и да се подчинят на подредбите в Божия дом, те смятат, че губят статуса си и че вече не могат да получат благословии, и тогава чувстват, че няма смисъл да вярват в Бог и искат да напуснат Божия дом.) Най-голямата им грешка тук е, че свързват коригирането на възложения им дълг с получаването на благословии. Това е абсолютно последното нещо, което е трябвало да направят. Всъщност между двете изобщо няма връзка, но тъй като сърцата на антихристите са изпълнени с желанието да получат благословии, какъвто и дълг да изпълняват, те ще го свържат с това дали могат да получат благословии или не, което означава, че е невъзможно да изпълняват добре дълг и могат само да бъдат разкрити и отстранени. Това означава, че те просто сами си създават проблеми и поемат по гибелен път.

Как трябва да се отнасяш към въпроса за изпълнението на дълга си? Трябва да имаш правилното отношение, което е предпоставка за доброто изпълнение на дълга ти. Какъв дълг е подходящ за теб, трябва да се основава на твоите силни страни. Ако понякога дългът, който ти е възложен от църквата, не е нещо, в което си добър, или не е нещо, което искаш да правиш, можеш да повдигнеш въпроса и да го разрешиш чрез общуване. Но ако можеш да изпълняваш дълга и това е дълг, който трябва да изпълняваш, а не искаш да го правиш само защото се страхуваш от страдание, тогава проблемът е в теб. Ако си готов да се подчиниш и можеш да се опълчиш на плътта си, тогава може да се каже, че си относително разумен. Ако обаче винаги се опитваш да пресмяташ кой дълг е по-престижен и приемаш, че някой дълг ще накара другите да те гледат отвисоко, това доказва, че имаш покварен нрав. Защо си толкова предубеден в разбирането си за дълга? Нима можеш да изпълняваш добре даден дълг, ако си го избрал въз основа на собствените си идеи? Това не е непременно вярно. Най-важното тук е да преодолееш покварения си нрав, а ако не го направиш, няма да си способен да изпълняваш добре дълга си, дори да е такъв, който ти харесва. Някои хора изпълняват без принципи дълга си и изпълнението на дълга им винаги се основава на собствените им предпочитания, така че те никога не са способни да разрешат трудностите, винаги претупват всеки дълг, който изпълняват, и в крайна сметка биват отстранени. Може ли такива хора да бъдат спасени? Трябва да избереш дълга, който е подходящ за теб, да го изпълняваш добре и да умееш да търсиш истината, за да преодолееш покварения си нрав. Едва тогава ще си способен да навлезеш в истината реалност. Ако винаги се стремиш към плътски удобства и се стараеш да изглеждаш добре в дълга си, няма да си способен да изпълняваш дълга си добре. Ако не си способен да изпълняваш добре никакъв дълг, тогава ще трябва да бъдеш отстранен. Някои хора са недоволни, независимо какъв дълг изпълняват, винаги възприемат дълга си като временен, нехайни са и не търсят истината, за да преодолеят покварения нрав, който разкриват. В резултат на това те изпълняват дълга си в продължение на няколко години, без да придобият никакво навлизане в живота. Те стават полагащи труд и биват отстранени. Не са ли си го причинили сами? Злите хора и антихристите никога нямат правилното отношение към дълга си. Какво си мислят, когато възложеният им дълг бъде коригиран? „Мислиш ли, че съм просто обслужващ? Когато ме използваш, ме караш да ти служа, а когато приключиш с мен, просто ме отпращаш надалеч. Добре, аз няма да служа така! Искам да бъда водач или работник, защото това е единствената уважавана работа тук. Ако не ми позволиш да бъда водач или работник, а все още искаш да полагам труд, можеш просто да забравиш за това!“. Що за отношение е това? Покоряват ли се? На каква основа подхождат към коригирането на възложения им дълг? На основата на избухливост, на собствените си идеи и на покварения си нрав, нали? И какви са последствията от такъв подход? На първо място, ще са способни ли да бъдат предани и искрени в следващия си дълг? Не, няма да са способни. Ще имат ли положително отношение? В какво състояние ще бъдат? (В състояние на униние.) Каква е същността на унинието? Това е антагонизъм. И какъв е крайният резултат от антагонистичното и унило настроение? Може ли някой, който се чувства така, да изпълнява добре дълга си? (Не.) Ако някой е винаги негативен и антагонистичен, годен ли е да изпълнява дълг? Какъвто и дълг да изпълнява, не може да го върши добре. Това е порочен кръг и няма да завърши добре. Защо е така? Такива хора не са на добър път. Те не търсят истината, не са покорни и не могат правилно да разберат отношението и подхода на Божия дом към тях. Това е беда, нали? Това е напълно подходяща корекция на възложения им дълг, но антихристите казват, че тя се прави, за да ги измъчват, че с тях не се отнасят като с човешки същества, че на Божия дом му липсва любов, че с тях се отнасят като с машина, викат ги, когато са необходими, а след това ги изритват настрана, когато не са. Не е ли това изопачен довод? Има ли съвест или разум някой, който казва подобно нещо? Той няма човешка природа! Той изопачава едно напълно правилно нещо. Той превръща една напълно правилна практика в нещо негативно — не е ли това нечестивостта на антихриста? Може ли някой, който е толкова нечестив, да разбере истината? Категорично не. Това е проблемът на антихриста. Каквото и да му се случи, той ще мисли за него по изопачен начин. Защо мисли по изопачен начин? Защото неговата природа същност е толкова нечестива. Природата същност на антихриста е предимно нечестива, последвана от неговата жестокост, и това са основните му характеристики. Нечестивата природа на антихристите им пречи да разбират правилно каквото и да било и вместо това те изопачават всичко, стигат до крайности, впускат се в дребнави спорове и не могат да се справят правилно с нещата или да търсят истината. След това те активно отвръщат на удара и търсят отмъщение, дори разпространяват представи и дават воля на негативността, като подстрекават и въвличат други, за да смущават делото на църквата. Тайно разпространяват някои оплаквания, осъждат начина, по който се отнасят с хората в Божия дом, някои от неговите управленски правила, начина, по който някои водачи вършат нещата, и заклеймяват тези водачи. Какъв е този нрав? Той е жесток. Антихристите не само се съпротивляват и проявяват непокорство, но и въвличат още повече хора, които да проявяват непокорство заедно с тях, да застанат на тяхна страна и да ги насърчават. Такава е природата същност на антихриста. Той не може дори да се отнася правилно към простата корекция на възложения му дълг или да я приеме и да ѝ се покори здравомислещо. Вместо това той вдига шум и поднася различни оправдания за себе си, някои от които са непристойни и предизвикват отвращение и омраза у другите. След като разпространят някои заблуди и ереси, антихристите ще се опитат да спасят положението в своя полза и да накарат другите да им повярват. Ако тези мерки не успеят, ще могат ли антихристите да се върнат назад? Ако не могат да продължат по този път, ще могат ли да търсят истината? Ще притежават ли някакво желание да се покаят? Категорично не. Те ще кажат: „Ако ми попречиш да получа благословии, аз ще попреча на всички вас да ги получите! Ако не мога да получа благословии, ще спра да вярвам!“. В миналото съм говорил за това как антихристите са напълно неразумни. Природата същност зад тази неразумност е, че тези хора са изключително нечестиви и жестоки. Точката, по която разговаряме сега, са проявленията и разкриванията, които напълно показват тази природа същност, и това е най-истинското доказателство за тази природа същност. Някои от тези хора се ядосват, ако възложеният им дълг бъде коригиран дори веднъж, а някои от тях, след като са били премествани няколко пъти и са преминавали от един дълг на друг, не са способни да изпълняват добре нито един от тях и в крайна сметка смятат, че нямат надежда да получат благословии, и искат да се оттеглят. Накратко казано, независимо как се коригира възложеният им дълг, ако настъпят някакви корекции, тези хора ще ги анализират, преценяват и обмислят в сърцата си, и ще се успокоят само ако установят, че корекциите не са свързани с получаването на благословии. Щом установят, че корекциите имат и най-малката връзка с получаването на благословии или засягат надеждата им да получат благословии, те веднага ще се надигнат в непокорство, като разкриват своята природа същност. Ако не успеят в това непокорство и бъдат разобличени и отхвърлени, те ще си подготвят извънредни планове и ще напуснат Божия дом решително и без колебание, като вече няма да вярват, че има Бог, и вече няма да признават, че вярват в Бог. Ежедневният им живот веднага ще се промени и всяко подобие на вярващ в Бог изчезва от тях. Веднага ще възобновят пиенето, пушенето, носенето на необичайни дрехи и тежък грим и ще се обличат предизвикателно. Тъй като не са могли да се наслаждават на тези неща като вярващи в Бог, ще се втурнат да наваксат това изгубено време. Когато обмислят да се оттеглят, веднага ще се замислят за следващата си стъпка, за това как могат да работят усилено в света, за да напреднат, да намерят място за себе си и да живеят добър живот, както и за това, къде се намира пътят им. Скоро ще намерят изход за себе си, ще намерят място за себе си сред тези зли тенденции и в този зъл свят и ще определят какво ще правят, било то бизнес, политика или друго начинание, което ще им позволи да живеят по-добър живот от другите, ще им донесе щастие и радост до края на живота им, ще осигури повече удобство за плътта им, ще им позволи да се наслаждават напълно на живота и да се отдават на развлечения и отдих.

Когато един антихрист е кастрен и когато възложеният му дълг е коригиран, това, за което мисли, е получаването на благословии, които са много тясно свързани с него. Когато си мисли, че не му е останала надежда за това, той ще поиска да се оттегли, да си тръгне от Божия дом и ще поиска да се върне към живота на невярващ. Въз основа на това е очевидно, че природата същност на човека е изключително важна, така че не са ли също много важни стремежът и изборът му? Това е само разликата в една мисъл: едно правилно решение, и ти може да продължиш да приемаш Божието спасение, докато един грешен избор може да те превърне в невярващ за миг, в човек, който няма нищо общо с Божия дом, с Божието дело или с дълга си. Само една мисъл, един-единствен момент или едно малко нещо може напълно да промени съдбата на някого. Един случаен избор, една случайна малка мисъл или проста гледна точка може да промени съдбата на човека и може да определи къде ще се озове в следващия момент. Когато хората не са се сблъсквали с никакъв проблем, когато не са се изправяли пред никакво решение, те смятат, че разбират много истини, че притежават духовен ръст и че могат да останат непоколебими. Но когато се изправиш пред решение, пред голям принцип или пред голям проблем, това, което всъщност избираш, какво е отношението ти към Бог и каква е твоята гледна точка и отношението ти към въпроса, ще определят съдбата ти и дали ще останеш, или ще си тръгнеш. Изборите, който антихристите са склонни да правят, и най-дълбоките им субективни желания в сърцата им са все в противоречие с истината. В тези неща няма покорство, а само антагонизъм, тук няма истина или човешка природа, а само покварен човешки нрав и човешки заблуди, и ереси. Тези неща често ще пораждат мисли, като например да напуснат Божия дом и да се потопят в зли тенденции и във всеки един момент могат да ги накарат да си помислят: „Ако нямам надежда да бъда благословен, защо да не напусна Божия дом? Ако случаят е такъв, няма да продължа да вярвам или да изпълнявам дълга си. Ако така се отнася с мен божият дом, тогава вече няма да признавам, че има бог“. Тези възмутително бунтовни мисли, тези ереси и заблуди, тези нечестиви идеи често присъстват и се задържат в сърцето на антихриста. Ето защо, дори да не се оттеглят по средата на пътя си на следване на Бог, за тях е много трудно да извървят пътя до самия край и повечето от тях ще бъдат премахнати и отлъчени от църквата поради голямото зло, което са извършили, и прекъсванията и смущенията, които са причинили. Дори да могат да се насилят да издържат до края, всъщност от природата същност на антихристите можем да видим, че е неизбежно да се оттеглят от църквата. Дори могат да си мислят дълбоко в себе си: „В никакъв случай не мога да загърбя божия дом. Дори да имам такива мисли, не мога да напусна. Ще остана тук даже до смъртта си. Ще се държа за божия дом, ще следвам бог до края“. Колкото и силно да са принуждавани от субективното си желание да не напускат Божия дом и колкото и да настояват, че трябва да следват субективното си желание, в крайна сметка им е съдено да бъдат отритнати от Бог и да напуснат Божия дом по собствена воля, защото изпитват неприязън към истината и са нечестиви до крайност.