Б. Да се перчат със силните си страни, за да им се покланят хората

Освен използването на дребни услуги, за което току-що говорихме, какви други похвати обикновено и обичайно използват антихристите, за да спечелят сърцата на хората? Например да кажем, че всички имат лошо впечатление за някой водач. Хората мислят, че на този водач му липсва талант, че може да говори само думи и доктрини и че няма истинско разбиране за истината. Ако този водач разбере, че хората таят такова впечатление за него, ще направи ли всичко възможно да скрие тези недостатъци и слабости? (Да.) Какво ще направи? Какви неща ще каже? Да се престори, че се открива, е един аспект от това. Какво друго? (Да обяснява нещата.) Обясняването на нещата също служи като средство за прикриване. Освен това водачът може да използва силните си страни и неща, които другите смятат за страхотни, за да прикрие слабите си страни. Това често срещан похват ли е? (Да.) Например някой казва: „Вярвам в бог отскоро, така че защо бях избран за водач? Защото управлявах компания в светския свят и нашите служители нараснаха от 10 на 200 души, което показва, че имам водаческа способност. Въпреки че божият дом не придава важност на такива въпроси, тази способност е полезна в някои ситуации, нали?“. След като чуят това, другите не са съгласни, така че този човек продължава с представлението си, като казва: „Например ако говориш със служителите си, но те не слушат, какво трябва да направиш? Те ще те слушат, когато постигнеш добри резултати. Аз вече изложих доказателствата си: моята компания стана публична!“. Първоначално някои може да кажат, че това е дарба, че така правят невярващите, но наистина има методи и резултати в начина, по който действа този човек, така че някои хора преминават от съмнение към доверие в него и неусетно, в процеса на действията му, започват лека-полека да му се покланят. Освен това този човек подвежда другите и прикрива собствените си недостатъци; сърцата на хората биват подкупени от него, без те да се усетят, и те биват подвеждани от него и се прекланят пред него. Това не е ли похват? (Да.) Какъв е той? Да правиш всичко възможно да се перчиш с експертните си познания и с дарбите си и да се хвалиш със способностите и уменията си. Каква е целта на тези действия? Тя също е да се спечелят сърцата на другите. За да спечели сърцата на другите, освен че раздава някои хубави неща, той също трябва да накара другите да го ценят. Ако беше просто обикновен човек или неук човек без особено образование, кой щеше да го цени? Затова той умишлено парадира с дипломите си, като дава на хората да разберат, че има висши степени и висши академични квалификации, и в резултат на това подвежда някои хора. Той прави всичко възможно да се перчи със своите дарби, експертни познания и способности, за да накара другите хора да имат високо мнение и добро впечатление за него и дори често да си мислят или да са подтикнати да потърсят съвета му, докато вършат нещо. Нима всичко, което прави, за да постигне тази цел, не е също стратегия за спечелване на сърцата на хората? Това са две проявления на това как антихристите печелят сърцата на хората. Първото е използването на дребни услуги. Второто е перчене със собствените им способности и дарби, с други думи, с нещата, които им дават превъзходство, и използването на този метод, за да надминат останалите, така че да изпъкнат в тълпата, и така всички да ги ценят, да им се възхищават, доброволно да идват пред тях, за да следват заповедите им и да приемат водачеството им, и дори доброволно да приемат всичките им разпоредби и да им се подчиняват. Това не е ли форма на психологическа атака? (Да.) Спечелването на сърцата на другите е вид психологическа атака. Какво се разбира под „психологическа атака“? Това е средство, чрез което Сатана завладява и контролира сърцата на хората. Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце. Той завоюва и придобива сърцата на хората. Защо тогава изразът „придобива сърцата на хората“ не се използва, когато се говори за Сатана и антихристите? Това е така, защото Сатана и антихристите използват ненормални и нечестиви похвати, за да завладяват, подвеждат, привличат и контролират сърцата на хората, така че те не могат да не си изградят високо мнение за тях и дълбоко да ги уважават и да им се възхищават.

Току-що разговаряхме за две тактики за спечелване на сърцата на хората. Какви са другите най-типични тактики? Ако не сте преживявали тактиките и методите, които антихристите използват, за да подвеждат и възпират хората, може да погледнете себе си за сравнение. Вижте дали имате тези проявления в себе си. Всеки, който живее сред покварен нрав, притежава тези неща. Правенето на дребни услуги, подвеждането на хора, привличането на хора — това не са ли неща, които често правите? Не правите ли често всичко възможно, за да изтъквате дарбите и силните си страни? (Да.) Особено когато правите нещо, което противоречи на истината, когато слабостите и недостатъците ви са разобличени и дори когато сте кастрени и наистина сте засрамени, и всяка частица от престижа ви е пометена, не използвате ли тези методи и похвати, за да поправите ситуацията и да възстановите позицията и престижа си в сърцата на хората? (И ние правим такива неща.) Когато правите тези неща, имате ли някаква осъзнатост и чувствате ли, че това е грешен път и че не можете да правите така? Упреквате ли се? Често ли изпитвате безразличие, или пък се упреквате, но дори и да не искате, все пак трябва да направите тези неща, защото репутацията и имиджът ви са толкова важни за вас? Кое от двете е? (Правим ги дори и да не искаме.) Правите ги дори и да не искате — добре тогава, упреквате ли се? Или изобщо не изпитвате никакви угризения, а щом направите тези неща, ги омаловажавате и продължавате да ядете и спите, както преди? (Упрекваме се.) Ако дори леко се упреквате, значи положението не е толкова зле. Това доказва, че вашата вцепененост не е стигнала твърде дълбоко — все още притежавате осъзнатост. Хората с осъзнатост имат надежда да бъдат спасени; онези, които я нямат, нямат човешка природа, така че са в опасност.

В. Да използват измамна фасада, за да подвеждат хората и да спечелят доброто им мнение

Какви други похвати обичайно използват антихристите, за да спечелят сърцата на хората? Има и друга ситуация, а именно, че независимо какво правят антихристите, те не го правят пред Бог, а пред хората. С каква цел го правят? (За да привлекат хората.) За да привлекат сърцата на хората. Привидно са по-склонни от другите да страдат и да плащат цена; изглеждат по-духовни от другите, по-предани на Бог и по-сериозни в дълга си. Но когато няма кой да ги гледа, те не действат така. Това не е истинското намерение зад действията им; по-скоро имат скрит мотив. Те се държат така пред другите, за да видят тези хора колко добре действат и че изпълняват дълга си с такава преданост, докато всъщност вътрешно изобщо не са мотивирани от преданост. Целта им е да накарат хората да ги виждат като предани и отговорни. Като плащат цена по този начин, те напълно убеждават другите. Вследствие на това другите хора са готови да приемат тяхното водачество и да им прощават, независимо какви грешки правят. Що за поведение е това? Това е използване на измамни фасади за подвеждане на хората. Какво означава „фасади“ тук? Означава добро поведение и действия, които изглеждат съгласно истината. Използване на измамни фасади, които изглеждат съгласно истината, за подвеждане на хората и спечелване на доброто им мнение — това обобщава характеристиките на това поведение, нали? Целта им е в крайна сметка да спечелят доброто мнение на хората. След като хората имат добро мнение за антихристите, те изпитват известно уважение към тях — с използването на този метод антихристите са заели определена позиция в сърцата им. Например има един вид хора, които са готови да платят цена при изпълнението на дълга си, разчитат предимно на преживяване в действията си и по същество не нарушават нито един от основните принципи, но когато разговаряш с тях за търсене на истините принципи, какво казват? „Няма нужда да разговаряш с мен за това. Всички тези неща са в ума ми!“. Когато наистина се сблъскат с проблем, те не само не търсят, но и отказват да слушат съветите на когото и да било другиго, камо ли мненията им; просто правят каквото смятат за добре. Когато плащат цена, когато действията им ги карат да изглеждат бързи и решителни, и притежаващи известна власт, как ги възприемат другите хора в сърцата си? Имат ли добро мнение за тях, или не? От гледна точка на другите хора те не са нарушили истината по никакъв очевиден начин и са много умели в начина, по който вършат нещата. Тяхното ниво на „преданост“ и техният опит в изпълнението на дълга им са достатъчни, за да убедят другите. Хората си мислят: „Вижте ги: те вярват в Бог от много години и имат опит в изпълнението на този дълг. Те са врели и кипели. Ние не бихме могли да го направим“. Когато хората имат такова положително мнение за тях, голяма или малка тежест имат те в сърцата им? (Голяма.) Голяма; те имат тежест в сърцата им. Някои хора никога не търсят истината, отчасти защото им липсва духовно разбиране, отчасти защото нямат интерес към истината и изобщо не обичат истината, и нямат абсолютно никакво разбиране какви са истините принципи. В изпълнението на дълга си те разчитат изцяло на мимолетния си ентусиазъм, на собствените си добри намерения и на натрупания през годините опит в изпълнението на дълга си. Те обаче не желаят другите хора да знаят тези неща, затова правят всичко възможно да полагат големи усилия и да плащат цена. Ако някой открие, че им липсва духовно разбиране или че не разбират истината и нямат принципи във вършенето на нещата, те бързат да постигнат някакви резултати за пред хората. Те казват: „Погледнете и вижте дали наистина имам духовно разбиране, или не. Погледнете; вижте дали наистина имам принципи в действията си, или не, дали наистина разбирам истината“. Докато действат така, доста хора биват подведени от тях. Те казват: „Тези хора имат опит в изпълнението на дълга си и разбират принципите; ние сме тези, които не разбират“. „Ние сме тези, които не разбират“ — какво разкрива това твърдение? Разкрива, че дълбоко в себе си те одобряват външното добро поведение на тези хора. На какво е равносилно това одобрение? Равносилно е на мисълта, че те са хора, които практикуват истината, които обичат Бог и които получават Божието усъвършенстване. Това, че другите ги оценяват по такъв начин, не е ли равносилно на това те да заемат определена позиция в сърцата на хората? По-конкретно, може да се каже, че те имат някакъв престиж. И така, какво им носи този престиж? Той кара другите да ги гледат с уважение, да ги ценят и дори да зависят от тях. Как зависят другите от тях? Веднага щом имат проблем, те веднага ги търсят. Да предположим, че някой каже: „Това е сериозен въпрос и ние не го разбираме; трябва да попитаме Горното, нали?“. Тогава някои ще кажат: „Няма нужда. Можем просто да попитаме нашия водач. Нашият водач разбира всичко“. Всички приемат, че през повечето време водачите и работниците са заети с работата си и не са вършили зло, и следователно смятат, че те определено са хора, които разбират истината и имат принципи в действията си. Какво мислите за това мнение? Ако някой не е вършил зло външно, означава ли това, че разбира истината? Не е задължително. Разбирането на истината от всеки човек е ограничено. Ако вярваш, че водачите разбират всичко, и какъвто и проблем да имаш, не се молиш на Бог, не търсиш от Него или не търсиш в Неговите слова, а отиваш направо при водач, за да се допиташ до него, това няма ли да забави нещата? Ако винаги правиш това, което казват водачите, винаги им се възхищаваш, тогава някои неща може да се объркат и може да нанесеш загуби на делото на църквата. Ето защо покланянето на хора и възхищението към тях най-лесно водят до отклоняване и допускане на грешки, до понасяне на загуби за собствения ти живот и за Божия дом и делото на църквата.

Спечелването на сърцата на хората от антихристите се проявява по три основни начина: първият е привличане на хората чрез дребни услуги; вторият е перчене със силните им страни, дарби и таланти; третият е използване на измамни фасади за подвеждане на хората и спечелване на доброто им мнение. Тези проявления могат да бъдат открити във всеки. Някои хора често разкриват клюки, за които другите не знаят, говорят на всякакви теми или споделят уникални, експертни мнения. Как се нарича това? Има една поговорка от две части, която гласи: „Старицата си слага червило, за да има какво да гледаш“. Тези хора постоянно искат да покажат уменията си и да спечелят уважението на хората. Понякога обаче не се справят добре с това и хората виждат недостатъците им, така че впоследствие правят всичко възможно, за да поправят ситуацията и да се измъкнат с аргументи. Независимо какви неща са направили, които противоречат на съвестта им и на истината или които не са свързани с изпълнението на дълга им, те никога не знаят как да признаят грешката си, да се самоанализират и да се покаят, нито пък осъзнават колко сериозен е този проблем. Напротив, те мислят усилено и си напрягат мозъците за начини да се аргументират в своя защита и да изгладят нещата. До такава степен горят от нетърпение да постигнат целите си, че дори не могат да ядат или спят от страх, че добрият им авторитет в очите на другите може да претърпи внезапен и опустошителен спад. Някои хора например смятат, че пишат добре, че са умели писатели; някои смятат, че са добри водачи, че са стълбовете, поддържащи църквата; други смятат, че са добри хора. Веднага щом тези хора загубят добрия си имидж по една или друга причина, те влагат много мисъл и плащат цена заради него, като си напрягат мозъците в опит да поправят ситуацията. Но те никога не изпитват срам, не се упрекват и не се чувстват задължени на Бог заради грешните пътища, по които са поели, или заради различните неща, които са направили в противоречие с истината. Те никога нямат такова чувство. Използват всякакви тактики, за да подвеждат хората и да спечелят сърцата им. Това изпълнение на дълга на сътворено същество ли е? Категорично не. Това ли е работата, която църковните водачи трябва да вършат? Категорично не. Те живеят според сатанински нрав, вършат зло и смущават делото на църквата, и прекъсват и смущават делото на Божия дом. Съдейки по техните действия и поведение, по пътищата, по които поемат, и по техните различни видове поведение, които подвеждат и контролират хората, те не изпълняват дълга на водач, а разрушават и прекъсват Божието дело по спасяване на човека, спират хората да дойдат пред Бог и се опитват да ги държат в собствените си ръце, под свой контрол. Това не са ли действията и поведението на антихрист? Несъмнено. Това е достатъчно доказателство, че антихристите играят ролята на Сатана до съвършенство. Съдейки по естеството на нещата, които правят, те не само не успяват да изпълнят добре дълга, който трябва да изпълнят — напротив, те играят ролята на Сатана. Всичко, което правят, е безусловно съперничество с Бог за Неговите избраници. Овцете, които принадлежат на Бог, трябва да следват Бог и да бъдат придобити от Него, но тези хора спират другите да следват Бог; те вземат Божиите овце в собствените си ръце и ги контролират, и карат хората да им се покланят и да ги следват. Такова е естеството на техните действия. Могат ли такива хора да бъдат наречени „водачи“? (Не.) Как трябва да ги наричаме тогава? (Зли слуги.) „Зли слуги“ — това е подходящо име. „Антихристи“, „зли слуги“ — и двете ще свършат работа, нали? Тези хора развяват знамето на изпълнението на дълга на водач, но не правят това, което един водач трябва да прави. Това, което правят, изобщо не е изпълнение на дълга на водач, те играят ролята на антихрист, заместват Сатана в смущаването и унищожаването на делото на Божия дом и подвеждат Божиите избраници да отбягват истинския път и да отбягват Бог. Всичките им действия и цялото им поведение разкриват нрава и природата на Сатана и постигат резултата да накарат хората да отбягват Бог, да отхвърлят истината и Бог и да им се покланят и да ги следват. Един ден, когато напълно са подвели хората и са ги поставили под свой контрол, те ще започнат да им се покланят, да ги следват и да им се подчиняват. Тогава ще са постигнали целта си да впримчат сърцата на хората. Те са църковни водачи, но не вършат работата, която Бог им е поверил; не вършат работата на водачи и работници. Вместо това действат върху Божиите избраници, като ги подвеждат, впримчват и контролират, вземат овце, които очевидно принадлежат на Бог, в собствените си ръце, под свой контрол. Не са ли те крадци и разбойници? Като си съперничат по този начин с Бог за Неговите избраници, не служат ли като слуги на Сатана? Такива антихристи не са ли врагове на Бог? Не са ли врагове на Неговите избраници? (Да.) Сто процента. Те са врагове на Бог и на Неговите избраници; това е извън всякакво съмнение.

Навремето, когато говорех и вършех делото Си във всички църкви в континентален Китай, с Мен имаше един човек, който отговаряше за аудиозаписите и транскрибирането на проповедите. Този човек беше донякъде надарен, имаше остър ум и бързи реакции. Но в него имаше едно нещо: той беше изключително умел в изричането на ласкателни неща, които хората искаха да чуят. Ако ти кажеш, че нещо е вкусно, той ще рече: „Прав си. Опитвал съм го. Страхотно е“. Ако ти кажеш, че навън е горещо, той ще рече: „Наистина е така. Целият съм в пот“. Ако ти кажеш, че навън е студено, той ще рече: „Да, студено е. Обул съм си обувки с вълнена подплата“. Беше му трудно да каже нещо вярно или честно. Изглеждаше като човек, който наистина се стреми, но когато се появеше нещо, което изискваше да се плати цена, той се криеше. Беше потаен и измамен. Такъв човек беше той. Някои може да попитат: „Е, защо избра такъв човек?“. Не съм го избирал — обстоятелствата по онова време го наложиха. Тогава беше трудно да се намери дори такъв като него и поне имаше бързи реакции — натискаше бутона за запис веднага щом започнех да говоря. Той Ме следваше навсякъде, записваше и транскрибираше проповеди; вършеше реална работа. Но начинът, по който се държеше в Мое присъствие, и нещата, които правеше в църквата, бяха като действия на двама напълно различни души. В Мое присъствие той се държеше покорно, възпитано, усърдно, съвестно и отговорно — но такъв ли беше, когато изпълняваше дълга си в църквата? Като се има предвид, че така се държеше, когато общуваше с Горното, такъв ли беше и когато беше сред Божиите избраници? Ще се осмелиш ли да дадеш категоричен отговор? Не, няма. Как тогава би могъл да знаеш какво е било истинското му положение? За да направиш това, трябва да установиш връзка с него. След като общуваш с него известно време, всичко в неговата природа същност ще излезе наяве. Той особено обичаше статуса и беше изключително суетен; винаги, когато беше с някого, много обичаше да говори за своя капитал и да се перчи с нещата, които може да прави, с нещата, които е направил, с това колко много е страдал и колко е велик. Той правеше тези неща и говореше така много често и беше напълно различен човек в сравнение с онзи, който беше, когато бях наблизо. Освен това всеки, който беше около него, се чувстваше възпрян и тормозен и не смееше да каже нищо за това. Кой беше най-големият проблем тук? Той взе тази малка работа, която вършеше, този малък дълг, който изпълняваше, и го третираше като капитал, с който да се перчи, където и да отиде. До каква степен се перчеше с него? Всички му се покланяха и му се възхищаваха, и му завиждаха. Накрая казаха: „Този човек е страдал толкова много заради Бог. Само вижте вярата, която има, и любовта, която има към Бог! Не можем да се сравняваме дори с един косъм на главата му. Колко по-нисши сме от него!“. Хората постоянно го споменаваха и онези, които не можеха да се срещнат с Мен, смятаха, че срещата с него е равносилна на среща с Мен. Влиянието, което имаше върху знанието, мислите и умовете на хората, в крайна сметка достигна това ниво. За да стигне дотук, той трябва да е казал и направил доста неща, нали? Със сигурност не е използвал само няколко думи, за да спомене какъв дълг е изпълнявал, със сигурност е говорил и разказвал за тези неща надълго и нашироко; освен това е имал свои собствени мотиви и цели, казвал е някои неща, които биха могли да съблазнят и подведат хората, като ги накарат да го почитат, и в крайна сметка е постигнал целта си. Какво мислите за такъв човек? За него беше добре да може да изпълнява дълга си до Мен, както по отношение на това да се научи как да постъпва, така и по отношение на придобиването на истината. Това беше възможност за него да бъде доведен рано до съвършенство. За съжаление, той не оцени тази възможност. Не видя колко ценна и жизненоважна беше тя, нито че това беше път, основа и източник за придобиване на истината и постигане на познание за Бог. Вместо това той използва тази възможност, за да постигне собствената си цел да се открои от масите и да спечели сърцата на хората. Това вещаеше неприятности; той вървеше по грешен път. Кажете Ми, докато така безразборно разпространяваше мълвата за това колко е страдал, как Бог го е напътствал, как Бог се е отнасял с него и как Бог му е имал доверие, можел ли е да осъзнае, че в това има лично намерение? (Да.) Би трябвало да е можел. Не беше нещо, което е невъзможно да се осъзнае. Можел е да го осъзнае — тогава защо не можеше да обуздае злодеянията си? Защото не обичаше истината; харесваше само влиянието и статуса. Когато човек, който наистина обича истината, разкрива поквара, когато свидетелства за това как е страдал, той се упреква и обвинява. Чувства, че това, което е направил, е било подло и е било съпротива срещу Бог, и че не бива да го прави отново. Когато в бъдеще отново поиска да го направи, той ще може да се въздържи и да сложи край на вършенето на такива неща. Това е съвсем нормално. Но в такива моменти, дори съвестта им да ги укорява, антихристите не могат да контролират необузданата си амбиция и желанието си и дори да бъдат кастрени, те няма да приемат истината. Защо природата им се надува и разширява невъзвратимо? (Защото не обичат истината.) Те не обичат истината по природа. Какво обичат тогава? (Обичат статуса.) Какво ще им донесе статусът? Ще накара хората да им се покланят, да ги уважават и да им завиждат. В крайна сметка целта им е да се радват на същия статус и отношение като Бог, както и на честта, щастието и радостта, които този статус им носи. След като изслушахте всичко, което току-що казах, не се ли чувствате отвратени? (Да.) Имаше и нещо друго, което този човек направи, което беше по-отвратително. По-късно той се разболя и се върна в родния си град, и това го накара още по-силно да чувства, че заслужава да се радва на предимствата на статуса. Според вас как би действал, докато е под контрола на тази мисъл? Няма ли да изиска още повече от хората, още по-добро отношение? (Да.) Защо изискваше това? Не смяташе ли, че е прекомерно или неразумно? Смяташе, че го заслужава. Мислеше си: „Страдах много заради бог и заради братята и сестрите си. Имам право на това; разболях се, защото страдах толкова много, така че братята и сестрите ми трябва да ми служат“. Докато беше болен, той не си мръдна пръста; просто лежеше в леглото по цял ден, като караше другите да се грижат за него и да го хранят. След като лежа дълго време, започна да му става скучно, затова накара хората да носят храна и напитки и да излизат с него, за да му разсейват скуката. Това е доста отвратително, нали? Щеше да е разбираемо, ако наистина беше толкова болен; ако не беше толкова болен, тогава със сигурност поведението му беше твърде лишено от разум, нали?

Някои хора изглеждат доста ентусиазирани във вярата си в Бог. Те обичат да се занимават с делата на църквата, да се грижат за тях и във всичко са първи. И все пак, неочаквано, щом станат водачи, те разочароват всички. Не се съсредоточават върху разрешаването на практическите проблеми на Божиите избраници, а вместо това правят всичко възможно да действат в името на собствената си репутация и статус. Обичат да се изтъкват, за да накарат другите да ги ценят, и винаги говорят за това как отдават всичко на Бог и страдат за Него, но не влагат усилия в стремежа към истината и към навлизането си в живота. Не това очакват всички от тях. Макар че са много заети с работата си, изтъкват се при всяка възможност, проповядват някакви думи и доктрини, придобиват уважението и поклонението на някои хора, подвеждат сърцата на хората и затвърждават статуса си, накрая какво произлиза от това? Независимо дали тези хора използват дребни услуги, за да подкупват другите, или се перчат със своите дарби и способности, или използват различни методи, за да подвеждат хората и по този начин да печелят добро мнение за себе си, независимо какъв метод използват, за да спечелят сърцата на хората и да заемат позиция в тях, какво са изгубили те? Те са изгубили възможността да придобият истината, докато изпълняват дълга си на водач. В същото време, поради различните си проявления, те са натрупали и злодеяния, които ще доведат до крайния им изход. Независимо дали използват дребни услуги, за да подкупват и впримчват хората, или се перчат, или използват измамна фасада, за да подвеждат хората, и независимо от това колко много ползи и колко голямо удовлетворение привидно получават от вършенето на такива неща, ако се замислим сега над това, дали този път е правилен? Това ли е пътят на стремежа към истината? Това ли е пътят, който може да доведе до нечие спасение? Очевидно не е. Независимо колко хитроумни са тези методи и похвати, те не могат да измамят Бог и накрая всички те биват заклеймени и ненавиждани от Бог, защото зад подобно поведение се крие човешката необуздана амбиция, отношението и същността на враждебност към Бог. В сърцето Си Бог абсолютно никога не би признал тези хора като изпълняващи дълга си, а вместо това би ги окачествил като злодеи. Каква присъда произнася Бог, когато се разправя със злодеите? „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. Когато Бог казва: „Махнете се от Мене“, къде иска да отидат тези хора? Той ги предава на Сатана, на местата, обитавани от тълпи сатани. Каква е крайната последица за тях? Те са измъчвани до смърт от зли духове, което означава, че са погълнати от Сатана. Бог не иска тези хора, което означава, че няма да ги спаси, те не са Божии овце, камо ли Негови последователи, така че не са сред онези, които Той ще спаси. Ето как Бог определя тези хора. И така, какво всъщност е естеството на опитите да се спечелят сърцата на другите? То е да се върви по пътя на антихриста, то е поведението и същността на антихриста. Още по-сериозна е същността на съперничеството с Бог за Божиите избраници. Такива хора са врагове на Бог. Ето как се окачествяват и категоризират антихристите и това е абсолютно точно.

22 януари 2019 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.