Определения за водачи и работници и причини за тяхното назначение

А сега нека да обсъдим втората категория: онези, които изпълняват дълга на водачи и работници. Макар и малко на брой, такива хора играят важна роля по отношение на естеството на тяхната работа. Дългът на водачите и работниците също включва много истини — дори повече истини, отколкото проповядването на евангелието. Защо казвам това? Този дълг има много широк обхват. Единият аспект на този дълг е разпространението на евангелската работа навън, а другият е поенето и снабдяването на Божиите избраници отвътре, доброто управление на църковния живот, както и справянето с църковните въпроси и решаването на всякакви проблеми. Тоест, водачите и работниците трябва да разбират повече истини, към тях се предявяват по-стриктни изисквания по отношение на определени принципи на практикуване и връзката им с Бог трябва да бъде по-тясна. Да си водач или работник включва практикуване и навлизане в различни аспекти на истината, пътищата, по които хората поемат, както и много други аспекти. В сравнение с изпълнението на дълга за проповядването на евангелието, дългът на водача или работника е по-тясно свързан с навлизането в живота и освен това изисква постигане на промяна в нрава. Това означава, че различните истини, свързани с това как да се върши добре работата на водачите, са по-многобройни и по-обширни. Но колкото и да са много, те все още се вписват в няколко основни теми, така че нека да ги разгледаме точка по точка, пункт по пункт, и вие постепенно ще ги разберете. Нека започнем, като говорим за определението за водачи и работници. Защо е необходимо да ги определяме? Определението е равносилно на позиционирането на нещо, тоест то съобщава на хората природата и обхвата на отговорностите на този дълг, както и техните титли — с други думи, как да ги наричат. Чрез точното определяне на този дълг, хората могат да придобият умствена яснота по отношение на позицията, която тази категория хора имат в Божия ум, какво Той изисква от тях и какви изисквания има към тях за изпълнението на този дълг, какъв път трябва да поемат и какви принципи трябва да практикуват. Независимо дали са млади или стари, с високо и благородно положение, или с ниско и простонародно положение, и независимо от произхода им, във всеки случай Бог има изисквани нива за тези хора. С други думи, има истини, които хората, изпълняващи такъв дълг, трябва да разберат, има истини принципи, които те трябва да схванат и да практикуват, и има определен път, който трябва да следват. И така, как обикновено се определят онези, които са избрани измежду Божиите последователи да ръководят и да работят? Какво е точното определение? Какво според хората е определението? И каква точно позиция заемат тези хора в сърцата на другите? Това не е ли свързано с определянето на тяхната идентичност и статус? Как другите позиционират тази група хора в сърцата си? Дали като апостоли? Не. Дали като ученици? Не е и като ученици. Има ли някой, който да ги нарича пастири? (Да.) Дали „пастири“ е подходяща титла? (Не е.) Защо не е? (Това е погрешна позиция.) Способни ли са хората да изпълняват ролята на пастири? (Не.) Щом те не са апостоли или ученици, и „пастири“ също не е подходящо, какво точно е най-подходящото название за хората, които изпълняват този дълг? Кой е по-подходящият термин? (Страж.) Подходящ ли е „страж“? Не виждам никаква разлика между тази титла и „пастири“. Това е грандиозно звучащо име, но работата, която тези хора вършат, е по-скоро маловажна. Нито една от тези титли не е подходяща. И така, въз основа на природата на дълга, който тези хора изпълняват, кое е по-подходящото название и определение? Какви са принципите за определяне на такива хора? Определението трябва да отговаря на природата на тяхната работа, както и на тяхната идентичност и статус, и трябва да е точно, и не твърде грандиозно. Ако определим тези хора като „апостоли“, това би ли било твърде грандиозно? (Да.) Или като пък „страж“? (Това е още по-грандиозно.) Способен ли си да бдиш над хората? Ако не, значи не си страж. Какво ще кажете за „пастири“? Какво означава „пастири“? (Хора, които се грижат за стадо.) Това се отнася за хората, които се грижат за стадо овце и го пазят. Названието всъщност подхожда на тази група, само въз основа на природата на тяхната работа. Въпреки това, като се има предвид с какво могат да се нагърбят хората в днешно време, какво могат да постигнат и покварения им нрав, подходящо ли е названието „пастири“? (Не.) То е малко грандиозно. Те не са способни на това, нито пък това отговаря на природата или обхвата на работата, която хората вършат в наши дни. Очевидно е, че тази титла не им подхожда. Тогава кой е най-подходящият начин да определим тази категория хора? (Като водачи и работници.) Този израз е сравнително подходящ.

По каква причина се появяват хора от категорията водачи и работници? Как се появиха? Най-общо те са необходими за Божието дело, а по-конкретно — те са необходими за делото на църквата и са необходими на Божиите избраници. Независимо от тяхната идентичност или статус, както и от ролята, която играят, те са равностойни на редовите членове на Божиите избраници; тяхната идентичност и статус пред Бог са едни и същи. Въпреки че в църквата съществува терминът „водачи и работници“ и въпреки че тези хора са „водачи“ и „работници“, които изпълняват дълг, различен от този на техните братя и сестри, тяхната титла „сътворени същества“ пред Бог все още е същата; тази идентичност няма да се промени. Разликата между водачите и работниците и редовите членове сред Божиите избраници е само в една особеност на дълга, който изпълняват. Тази особеност се проявява най-вече в ролята им на водачи. Например, колкото и да са хората в дадена църква, водачът е начело. И така, каква роля изпълнява този водач сред членовете? Той води всички Божии избраници в църквата. А какво влияние оказва върху цялата църква? Ако този водач поеме по грешен път, всички от църквата ще последват водача по грешния път, а това ще окаже огромно влияние върху всички Божии избраници в църквата. Вземете например Павел. Той водеше много от Божиите избраници и много от църквите, които основа. Когато Павел се заблуди, църквите и Божиите избраници, които той водеше, също се заблудиха. Така, когато водачите поемат по свой собствен отклоняващ се път, това засяга не само тях самите, но и църквите, както и Божиите избраници, които водят. Ако водачът е човек на място, който върви по правилния път, стреми се към истината и практикува истина, тогава хората, които води, ще ядат и пият Божиите слова по нормален начин и ще се стремят към истина по нормален начин, а в същото време преживяването на живота на водача и напредъкът му ще бъдат видими за останалите и ще им въздействат. И така, кой е правилният път, който трябва да следва един водач? Той е да може да води другите към разбиране на истината и навлизане в нея, както и да доведе хората пред Бог. Кой е грешният път? Той е да се стреми към статус, слава и придобивки, често да се изтъква и да свидетелства за себе си, а за Бог — никога. Какво въздействие има това върху Божиите избраници? (Води хората пред себе си.) Те ще се отдалечат от Бог и ще попаднат под властта на този водач. Ако водиш хората да идват пред теб, значи ги караш да идват пред един покварен човек и пред Сатана, а не пред Бог. Единствено когато водиш хората към истината, ги водиш към Бог. Независимо дали вървят по правилния, или по грешния път, водачите и работниците оказват пряко влияние върху Божиите избраници. Когато все още не разбират истината, повечето от Божиите избраници следват сляпо. Водачът може да е някой добър и те ще го следват; водачът може да е някой лош и те също ще го следват — те не правят разлика. Те следват така, както ги водят, независимо кой е водачът. Затова е изключително важно църквите да избират добри хора за свои водачи. Пътят, по който върви всеки човек, който вярва в Бог, е пряко свързан с пътя, по който вървят неговите водачи, и може в различна степен да бъде повлиян от тези водачи и работници. Нека започнем с общуване по тези две линии относно различните истини, свързани с дълга на водачите и работниците — правилния път, от една страна, и грешния път, от друга. За кое от тези две неща трябва да разговаряме първо? (Грешния път.) Защо избирате него? Правилния път ли е по-добре да обсъдим първо, или грешния път? (Грешния.) Всъщност и двата са правилни — но това кой от тях ще обсъдим първи, ще повлияе по-различен начин. Ако започнем с обсъждане на грешния път, хората ще могат да открият повече за правилния път в рамките на грешния път, а също и да открият много негативни неща или знания, които могат да използват, за да се назидават. Те могат да извлекат нещо положително от това и ако след това обсъдим правилния път, хората ще могат да възприемат кое е положително на по-дълбоко ниво и по-бързо. В основата си този подход е жизнеспособен и е от полза за хората. Затова нека да започнем с обсъждане на грешния път.

Похватите, които антихристите използват, за да контролират хората

След като един човек е избран за водач или работник и е започнал да изпълнява дълга си, трябва ли той да възприеме определено поведение? Някои питат: „Какво поведение? Трябва ли да се качва на облаците или да заповядва на вятъра и дъжда?“. Нито едното, нито другото не е правилно. Въпреки че не трябва да се качва на облаците или да заповядва на вятъра и дъжда, и със сигурност не трябва да вика от покривите, понеже е покварено човешко същество с покварен нрав и сатанинска същност, в такива моменти всеки човек усеща бурни емоции дълбоко в себе си. Всички те имат възвишени амбиции и чувстват стимул да успеят в кариерата си, да покажат уменията си, да направят фурор и да дават всичко от себе си. Нека за момента да не обсъждаме дали този вид подтик е правилен или грешен. Когато някой е избран за водач или работник, дълбоко в себе си той таи много сложни чувства. Какво имам предвид под „сложни“? Някои смятат, че съвсем не е лесно да бъдеш избран за водач, и макар да не са сигурни дали ще се справят добре с тази работа и не знаят какъв ще бъде бъдещият им път, присъщата им природа е такава, че те много се радват на тази възможност, много са щастливи да приемат тази почетна отговорност и тежко бреме. Също така, дълбоко в себе си те се чувстват малко самодоволни и късметлии. За какво се чувстват късметлии? Те вярват: „Бях избран измежду десетки други — значи трябва да съм доста изключителен и способен. Сигурно съм по-добър от обикновените хора, имам по-добро възприемане и повече духовно разбиране от останалите. Вярвам в бог от много години, отдадох всичко и положих много усилия. Фактите доказват, че съм пригоден да поема водачеството в църквата, като напътствам хората в навлизането в божието слово и разбирането на истината. Има толкова много хора, които са по-умни, по-образовани и по-красноречиви от мен, тогава защо аз бях избран вместо тях? Това показва, че съм способен и имам добра човешка природа. Това е божията благодат“. Това е техният вътрешен монолог. „Божията благодат“ е поставена в края, но всъщност истинските им мисли и истинското им разбиране са в първата част на монолога им. Те си мислят: „Въпреки че не съм се състезавал или борил за това, все пак съм избран. И какво трябва да правя сега? Не мога да разочаровам всички, трябва да дам най-доброто от себе си!“. И как те дават най-доброто от себе си? В първия си работен ден те свикват надзорниците на всеки екип на събрание, където се държат по определен начин и излъчват определена енергия. Какъв вид енергия? Те действат бързо и решително и говорят властно, нетърпеливи да поставят впечатляващо начало. Първо се опитват да покажат на всички колко са способни, а след това се опитват да накарат хората да разпознаят и да се отрекат от предшественика им. Те казват: „Днес нека първо да отделим известно време, за да анализираме моя предшественик, например начините, по които възпираше хората, в кои аспекти на работата грешеше или кои от тях занемаряваше, и така нататък — можем да разговаряме за всички тези неща. Когато приключим общението и имате ясна проницателност за предишния водач, можете да се отречете от него, вече не сте възпирани от него и не копнеете за него — тогава може да се счита, че притежавате разбиране, че сте предани и покорни на бог. На днешното събиране ще започнем с критика към предишния лъжеводач и антихрист. Нека да го разобличим“. В отговор всички казват, че вече са разговаряли за това и са разпознали, че предшественикът е бил лъжеводач и антихрист, така че няма какво повече да разобличават. Но тези нови водачи не са съгласни и започват да посочват хората и да ги въвличат в общение. Общението на някои хора не им харесва, затова молят някой от братята и сестрите, които са били най-близки с бившия водач, да го разобличи и анализира. Но след като изслушат общението на този човек, новите водачи си мислят: „Той няма никаква проницателност за моя предшественик и не се е отрекъл от него. Изглежда, че той все още има място в сърцето на този човек. Няма да стане така; днес трябва да измисля начин напълно да разоблича своя предшественик“. След това призовават някого, който е бил в най-лоши отношения с предишния водач, да стане и да го разобличи. Щом този човек разобличи предишния водач, те са доволни и смятат, че този човек е достоен за развиване. А какво искат да развият? Искат да развият съучастник, да развият свои собствени сили. Ето така преминава първото събиране. А могат ли да постигнат целта си само с едно събиране? Не толкова изчерпателно и не толкова бързо. Какво замислят в сърцата си? „Нищо не е по-неразгадаемо от човешкото сърце и нищо не е по-зловещо. Трябва да изясня какво мисли всеки човек за моя предшественик и да бъда наясно с това какво мислят за мен — дали знаят за миналото ми, дали са наясно с всички подробности за мен — и в крайна сметка да покажа на всички, че с мен шега не бива. Но трябва внимателно да подбирам методите и тактиките си. Не мога да разкривам намеренията си; трябва да ги прикривам“. А откъде произлизат всички тези мисли, методи на работа и мотиви? От тяхната сатанинска природа. Вие имате ли такива проявления? В деня, когато бяхте избрани за водачи или работници, може би започнахте с предупреждение към себе си да не поемате по грешния път, да не вървите по пътя на лъжеводачите и антихристите. Може би сте си казали, че трябва да се избавите от статуса и да не работите заради собствената си слава, придобивки или статус, нито да се ръководите от желанията си, а вместо това да се трудите усърдно, за да изпълнявате дълга си, и да бъдете предани на Бог. И все пак, с течение на времето, има такива, които не могат да се сдържат — и щом кажат или направят нещо, целта им става много ясна — веднага се опитват да затвърдят собствения си статус и да спечелят сърцата на хората. Щом някой разкрие и най-малък признак на недоволство или предизвикателство, това ги дразни, и въпреки че може да не изключат или да не нападнат открито този човек, дълбоко в себе си те чувстват силна антипатия към него. Как проявяват това чувство на антипатия? (Те игнорират този човек.) Игнорирането им е тиха проява, а какви конкретни действия включва тази антипатия? Например, на събиранията те настаняват хората, които харесват, да сядат с лице към тях, а хората, които не харесват, намират причина да ги настанят да сядат отстрани. Това нападение ли е? (Да.) Това е началото на тяхната атака. Те предприемат действия, нали? (Да.) Действията имат по-голяма сериозност и тежест от думите или мислите. Защо имат по-голяма тежест? Да мислиш за нещо, но да не го правиш — това произтича от ума и мислите на човека. Но щом има действие, то става факт. Когато се превърне в поведение, то не е просто покварен нрав на Сатана, а злодеяние. След като хората бъдат избрани за водачи, те внасят своите собствени желания, амбиции и домогвания в работата, която вършат, и в дълга, който изпълняват. Но кое е общото проявление, което имат всички хора, притежаващи покварения нрав на Сатана? Какво е общото между всички тях? Те се опитват да завземат властта и да затвърдят собствения си статус. По какви начини се опитват да завземат властта? Първо, те наблюдават кой в групите се опитва да спечели тяхната благосклонност и да се доближи до тях. След това те активно се сближават с тези хора и, било чрез ласкателства, било чрез предлагане на дребни услуги, създават задкулисни връзки и се умилкват около тях, така че тези хора — с които споделят общи предпочитания, интереси и необуздани амбиции или една и съща природа — да се превърнат в техни заклети последователи и да обединят сили с тях. А каква е целта им, като карат тези хора да се обединяват с тях? Да затвърдят своя статус и да разширят обхвата на силите си. След като веднъж придобият власт, не става въпрос само за това те да имат последната дума и това да е всичко — те също така искат да накарат повече хора да ги следват, да ги подкрепят и да се застъпват за тях, така че дори когато кажат нещо грешно, направят нещо лошо или нападнат и ограничат хората, все още ще има такива, които правят това, което те казват, и ги одобряват. Това е тяхната цел. Тогава, ако Горното открие проблемите им и един ден ги освободи, все още ще има хора, които правят всичко възможно да се застъпват за тях, да ги защитават и да се опитват да пазят репутацията им. И какъв метод използват те за тези свои действия, за да постигнат такъв резултат? Спечелване на сърцата на хората. Те използват метода за спечелване на сърцата на хората, за да затвърдят статуса си и да разширят обхвата на силите си. Това е един от методите, чрез които антихристите завземат властта.

Що се отнася до похватите, които антихристите използват, за да затвърдят статуса си, първият е спечелване на сърцата на хората, а вторият — нападение и изключване на инакомислещите. Спечелването на сърцата на хората означава, че те използват метода за спечелване на хора при онези, които им се подмазват, които се доближават до тях, които им се доверяват и които ги следват, без значение дали са прави или грешни. Нападането и изключването на инакомислещите означава, че те разглеждат като врагове всички онези, които разбират истината, и които следователно могат да ги разпознаят, да се въздържат от следването им и да стоят далече от тях. Те се отнасят към тези хора като към прашинки в очите им и тръни в петите им, а похватът, който използват спрямо тях, е да ги нападат и изключват. Например да речем, че един антихрист забележи, че всеки път, когато общува, хората са много ентусиазирани, като някои си водят бележки или ги записват на диктофон. Има само една млада сестра, която никога не си води бележки и не се изказва. Затова, той си мисли: „Дали тя има проблем с мен? Или пък смята, че не общувам добре? Освен това всеки път, когато пристигна, другите хора ме поздравяват и ми кимат приятелски, наливат ми вода и ми предлагат да седна, но тя никога не се е отнасяла така с мен. Изглежда сякаш не ми се поддава — трябва да измисля начин и да намеря възможност да ѝ дам урок! Каква възможност да потърся? Ще уредя тя да се справи с нещо, с което със сигурност ще се справи зле — това ще ми даде повод да я сгълча. Това е най-добрият ми шанс да я накарам да ми се поддаде“. Впоследствие той урежда тази сестра да отиде да работи на някое опасно място. Той си мисли: „Ще я накарам да отиде и да проповядва евангелието на един стар религиозен пастор, който е малко развратен и не приема истината. Да видим дали тя ще може да промени вярата му. Какво ще каже тя за себе си, ако не успее? Ако не ми се поддаде, ще я изпъдя!“. След това той ѝ казва: „В момента мнозина от другите братя и сестри много те ценят. Ти вярваш в бог от много години и разбираш много истини. Има един религиозен пастор, който добре знае Библията, и ти си най-подходящият човек да отиде и да му проповядва евангелието“. Когато сестрата се среща с пастора, той вижда, че тя е млада и красива, и я харесва — дори си позволява някои волности с нея. След като се връща, сестрата казва, че не иска да ходи отново там, на което антихристът отговаря: „Църквата е възложила на теб да му проповядваш евангелието. Това е твой дълг, ти трябва да отидеш!“. Като чува това, на сестрата не ѝ остава друг избор, освен да се подчини, в резултат на което плаче след всяко едно посещение. Този водач е способен да прави такива неща, за да напада другите и да им отмъщава. Какъв е този човек? Зъл човек. Ако той беше жена, щеше ли да отиде в такава ситуация? (Не.) Категорично не. Той би я избягвал повече от всеки друг. Той вижда кой не му харесва, кой е лесен за тормозене, кой не му се поддава и не му се подмазва, а след това намира възможности да плете интриги срещу тези хора и да им отмъщава. Кажете Ми, когато някой има лоши и зли намерения, не е ли той способен да извършва всякакви ужасни неща? И как се появяват тези лоши, зли намерения? Една от главните причини е, че тяхната природа същност е твърде лоша и злобна, а другата е, че те нямат богобоязливо сърце. Когато хората не притежават богобоязливо сърце, няма нещо, което да не посмеят да направят; те не само ще вредят на другите хора, но дори могат да правят неща като съдене и продаване на Бог — за тях е фасулска работа да вредят на хората. Те няма да смятат, че това е голяма работа, независимо колко много вредят на другите хора; те не изпитват съчувствие към другите и са злобни издъно. И каква беше целта на този антихрист, когато тласна тази млада сестра към огнената яма? Той не направи това, за да проповядва евангелието и да придобие хора, а само за да я измъчи. Какъв тип хора измъчва той? Ако това е някой, който се съобразява с него и му се подчинява, ще го измъчва ли? Не, няма. Тогава защо сестрата беше подложена на такова отношение? (Защото не му се поддаде.) Тъй като тя не му се поддаде, не му се подмаза, не направи така, както каза той или не се отнесе към него като към нещо значимо, а вместо това го пренебрегна — тя беше третирана по този начин и пострада в резултат на това. Когато антихристите вредят на хората по този начин, как обикновено ще реагират онези, които имат малък духовен ръст и не разбират истината? Те ще си помислят: „Местните служители имат повече контрол отколкото държавните служители. В момента сме под контрола на този човек, така че трябва да правим така, както той казва и да ходим където той ни казва. Както другите хора се отнасят към него, и ние така трябва да се отнасяме към него. Трябва да се интегрираме в групата. Трябва да му се подмазваме по същия начин, по който го правят другите хора, и трябва да го правим по-добре и по-внимателно от другите. Само така можем да го умилостивим. На този водач не е лесно да се служи — не бива да го провокираме!“. И не е ли точно това резултатът, който антихристът иска да види? (Да.) В това той е постигнал целта си. Това не е ли същото като подхода, който Сатана използва, за да измъчва хората? (Това е.) Какво показва това? Че техните действия представляват Сатана. Те са се превърнали в негови проводници и представители; действат от негово име. Дали изпълнението на дълга по този начин е истинско изпълнение на дълг? Това ли е служене на Бог? (Не.) Такива водачи не са годни да бъдат наричани водачи — те са зли хора и сатани.

Веднага щом антихристите станат водачи, първото нещо, което правят, е да се опитат да спечелят сърцата на хората, да накарат хората да им повярват, да им се доверят и да ги подкрепят. Когато статусът им е сигурен, те започват да стават ненормални. За да запазят статуса и властта си, те започват да нападат и да изключват инакомислещите. Към инакомислещите — особено към хората, които се стремят към истината — те ще опитат всичко, използвайки стабилни, точни и безмилостни методи, за да ги потискат и нападат, за да ги измъчват. Само като свалят и очернят всеки, който застрашава статуса им, те се чувстват спокойни. Всеки антихрист е такъв. С каква цел използват тези безбройни тактики, за да спечелят и потискат хората? Целта им е да придобият власт, да затвърдят статуса си, да подвеждат и контролират хората. Какво представляват техните намерения и мотиви? Те искат да създадат свое собствено, независимо царство, искат да се изправят срещу Бог. Такава същност е по-тежка от покварения нрав: необузданите амбиции и коварните кроежи на Сатана са напълно разобличени. Това не е само проблем на разкриването на покварен нрав. Например когато хората са малко надменни и самоправедни или понякога са малко измамни и лъжливи, това са просто разкрития на покварен нрав. Докато всичко, което антихристите правят, е с цел да спечелят сърцата на хората, да нападат и изключват инакомислещите, да затвърдят статуса си, да завземат властта и да контролират хората. Каква е природата на тези действия? Те практикуват ли истината? Водят ли те Божиите избраници в навлизането в Божиите слова и идването пред Бог? (Не.) И така, какво правят те? Те се борят с Бог за Неговите избраници, състезават се за сърцата на хората и се опитват да създадат свое собствено, независимо царство. Кой трябва да има място в сърцата на хората? Бог трябва да има място. Но всичко, което правят антихристите, е точно обратното на това. Те не позволяват на Бог или на истината да заемат място в сърцата на хората; вместо това те искат човекът, водачът, какъвто са те, и Сатана да заемат място в сърцата на хората. Веднага щом открият, че нямат място в нечие сърце, че този човек не се отнася към тях като към водач, те са крайно недоволни и вероятно ще се опитат да го потискат и да го измъчват. Всичко, което антихристите правят и казват, се върти около техния статус и репутация и е предназначено да накара хората да ги ценят, да ги накара да им завиждат и да им се покланят — дори да ги накара да се страхуват от тях. Те искат да накарат Божиите избраници да се отнасят към тях като към Бог, като си мислят: „Независимо в коя църква съм, хората трябва да ме слушат, трябва да следват моите насоки. Независимо кой какъв проблем докладва на горното, той трябва да премине през мен, позволено им е да докладват само на мен, а не директно на горното. Ако някой ми каже „не“, ще го накажа, така че всеки, който ме види, да почувства страх, трепет и тръпки в сърцето си. Нещо повече, ако дам заповед или твърдя нещо, никой да не посмее да не се съгласи; каквото и да кажа, хората трябва да се подчинят. Те трябва да ме слушат безпрекословно, да ми се подчиняват във всичко и аз трябва да съм този, който се разпорежда“. Точно това е тонът, с който говорят антихристите, това е гласът на антихристите, това е начинът, по който антихристите се опитват да властват над църквите. Ако Божиите избраници правят така, както те казват, и им се подчиняват, не се ли превръщат тези църкви в царства на антихристите? Те казват: „Работните разпоредби, издадени от горното, трябва да бъдат щателно проверени от мен, аз трябва да поема отговорността за вас, аз трябва да бъда този, който анализира правилното и грешното, резултатът трябва да бъде решен от мен. Вие нямате достатъчен духовен ръст и не сте достатъчно пригодни. Аз съм водачът на църквата и всичко зависи от мен“. Не са ли изключително надути хората, които казват тези неща? Те наистина са толкова надменни, че им липсва всякакъв разум! Не се ли опитват да създадат свое собствено, независимо царство? Какъв вид хора са склонни да се опитат да създадат свое собствено царство? Не са ли те истински антихристи? Нима всичко, което антихристите казват и правят, не е с цел да запазят собствения си статус? Не се ли опитват те да подвеждат и контролират хората? Защо ги наричат антихристи? Какво е значението на „анти“? Това означава антагонизъм и омраза. Означава враждебност към Христос, враждебност към истината и враждебност към Бог. Какво означава „враждебност“? Това означава, че стои на противоположната страна, че те третира като враг, сякаш човекът е изпълнен с голяма и дълбока омраза; означава, че е в диаметрална противоположност на теб. Такъв е манталитетът, с който антихристите се отнасят към Бог. Как подобни хора, които мразят Бог, се отнасят към истината? Способни ли са те да обичат истината? Способни ли са да приемат истината? Със сигурност не. Следователно хората, които се противопоставят на Бог, са хора, които мразят истината. Първото нещо, което се проявява у тях, е неприязън към истината и омраза към истината. Щом чуят истината или Божиите слова, в сърцата им има омраза, и когато някой им чете Божиите слова, на лицата им се появява изражение на гняв и ярост, точно както когато Божиите слова се четат на демон, когато хората проповядват евангелието. В сърцата си хората, които изпитват неприязън към истината и мразят истината, изпитват изключителна неприязън към Божиите слова и истината, имат отношение на съпротива и даже стигат дотам, че мразят всеки, който им чете Божиите слова или общува с тях за истината, дори третират този човек като враг. Те изпитват крайна неприязън към различните истини и към положителните неща. Всички истини, такива като да се покоряваш на Бог, да изпълняваш предано дълга си, да бъдеш честен човек, да търсиш истината във всичко и така нататък — имат ли те малко субективен копнеж или любов? Не, ни най-малко. Следователно, като се има предвид вида на природата същност, който имат, те вече стоят в пряка опозиция на Бог и истината. Несъмнено такива хора дълбоко в себе си не обичат истината или каквото и да е положително нещо; дълбоко в себе си те дори изпитват неприязън към истината и я ненавиждат. Например хората на ръководни позиции трябва да са в състояние да приемат различните мнения на своите братя и сестри, трябва да са в състояние да се разкриват и да разголят напълно душата си пред братята и сестрите, да са в състояние да приемат упреците им и да не налагат статуса си. Какво би казал един антихрист за всички тези правилни начини на практикуване? Той би казал: „Ако се вслушвах в мненията на братята и сестрите, тогава щях ли все още да съм водач? Дали все още щях да имам статус и престиж? Ако нямам престиж, тогава каква работа мога да върша?“. Точно такъв вид нрав притежава един антихрист; той ни най-малко не приема истината и колкото по-правилен е един начин на практикуване, толкова повече му се съпротивлява. Той не приема, че действането съгласно принципа е практикуване на истината. Какво според него е практикуването на истината? Той мисли, че трябва да използва заговори, хитрости и насилие срещу всеки, вместо да се позовава на Божиите слова, истината и любовта. Всяко негово средство и път са нечестиви. Всичко това е напълно представително за природата същност на антихристите. Мотивите, мненията, възгледите и намеренията, които те често разкриват, са все нрав на неприязън и омраза към истината — това е природата същност на антихристите. Какво тогава означава да се противопоставяш на истината и на Бог? Това означава да мразиш истината и положителните неща. Например когато някой каже: „Като сътворено същество, човек трябва да изпълнява дълга си на сътворено същество. Независимо от това какво може да каже Бог, хората трябва да се покоряват, защото сме сътворени същества“, как мисли антихристът? „Да се покоряваме? Не е невярно, че съм сътворено същество, но когато става дума за покоряване, това зависи от ситуацията. Преди всичко трябва да има някаква полза за мен, не трябва да бъда поставен в неизгодно положение и моите интереси трябва да са на първо място. Ако има награди или големи благословии за придобиване, тогава мога да се покоря, но без награди и без крайна цел, защо трябва да се покорявам? Не мога да се покоря“. Това е отношение на неприемане на истината. Тяхното покорство на Бог е условно и ако условията им не са изпълнени, те не само не се покоряват, но и могат да се противопоставят и съпротивляват на Бог. Например Бог иска от хората да бъдат честни, но тези антихристи вярват, че само глупаците се опитват да бъдат честни, а умните хора не се опитват да бъдат честни. Каква е същността на подобно отношение? Това е омраза към истината. Такава е същността на антихристите и тяхната същност определя пътя, по който вървят, а пътят, по който вървят, определя всичко, което те правят. Щом природата същност на антихристите е омраза към истината и към Бог, какви неща са склонни да вършат? Те са склонни да се опитат да спечелят сърцата на хората, да нападат и изключват инакомислещите и да измъчват хората. Целта, която те се опитват да постигнат с вършенето на тези неща, е да упражняват власт, да контролират Божиите избраници и да създадат свое собствено, независимо царство. В това няма съмнение. Всеки човек, който, след като придобие статус, не е способен на абсолютно покорство на Бог и не е в състояние да следва Бог или да се стреми към истината — е антихрист.