Допълнение: Допълнителни истини при проповядване на евангелието

Темата, която беше обсъдена на предишните няколко събирания, беше изпълнението на собствения дълг по начин, който е съгласно критериите, и ние категоризирахме видовете дълг, които хората трябва да изпълняват, както и служителите. Какви са конкретните категории? (Първата категория са евангелските работници, втората категория включва водачите и работниците на различни нива в църквата, третата категория обхваща служителите, които изпълняват различни видове специален дълг, четвъртата се състои от онези, които изпълняват обикновен дълг, петата категория включва онези, които изпълняват дълг в свободното си време, а шестата категория се отнася до онези, които не изпълняват дълг.) Има общо шест категории. Последния път обсъдихме първата категория, която засяга принципите и истините, свързани с дълга за проповядване на евангелието, включвайки тематика от всички аспекти на проповядването на евангелието, включително точки за внимание, съответните принципи и истини и сфери, в които хората би трябвало да бъдат предпазливи, както и често срещани грешки и изопачавания, които възникват в процеса на изпълнение на този дълг. След като изслушате проповед на конкретна тема, можете ли да обобщите основните точки в нея? Ако можете да схванете ключовото съдържание на една тема, да вземете присърце свързаните истини, а след това постепенно, в процеса на изпълняване на дълга си, да ги превърнете в своя собствена реалност, в свой собствен живот и в свой собствен път на практикуване, тогава наистина сте попили съдържанието, за което съм разговарял. Ако след общението за една проповед имате само обща представа или помните определени събития и истории, но не разбирате какви може да са основните истини и принципи и защо са се обсъждали тези неща, това брои ли се за възприемане? Това брои ли се за разбиране на истината? (Не се брои.) Не се брои за разбиране на истината; с други думи, не сте разбрали какви истини са били изразени, не сте ги възприели и не сте ги приели. Тогава можете ли да направите обобщение? Може ли някой да Ми каже основните точки от последното ни общение? (Ние обобщихме седем точки: първо, как да определяме евангелските работници; второ, същността на дълга за проповядване на евангелието; трето, отношенията на хората към този дълг, както и техните вътрешни гледни точки; четвърто, конкретни принципи на практикуване за проповядване на евангелието, като например кой отговаря на принципите за приемане на проповядването на евангелието и кой не; пето, как да се отнасяме към онези, които се съобразяват с принципите на приемане на проповядването на евангелието; шесто, последствията, когато евангелските работници изоставят постовете си и избягат в процеса на изпълнение на дълга си; седмо, саможертвата на светци при проповядването на евангелието през вековете и как трябва да ценим настоящите възможности да изпълняваме дълга си и бързо да се въоръжим с истината.) Обобщението ви в общи линии покрива ключовите аспекти на предишното ни общение — много добре. Беше ли пропуснато нещо? (Има още една точка: да променяме гледните точки на хората, за да разберат, че проповядването на евангелието не е дълг само на евангелските работници, а отговорност, която всички онези, които вярват в Бог и Го следват, не могат да избягват. Това е истина, която Божиите избраници трябва да схванат.) Проповядването на евангелието е отговорност и задължение на всеки индивид — това също е един от аспектите му. Знаете ли каква е целта на общението за тази истина? Целта е да се занимаем с отклоненията във възприемането на хората. Знаете ли в кои аспекти има отклонения? (Не знам.) Незнанието доказва, че не разбирате този аспект на истината. И така, защо беше необходимо да разговарям за тази истина? От положителна страна, това е един аспект от истината, който хората трябва да разберат. От отрицателна страна, това е необходимо, за да се занимаем с отклоненията, които всички хора имат в разбирането си за проповядването на евангелието.

Много хора имат отклонения в разбиранията си за този въпрос за проповядването на евангелието. Някои хора мислят: „В момента изпълнявам специален дълг, поради което проповядването на евангелието няма нищо общо с мен. Това не е моя грижа. Следователно истините, принципите и изискванията на Бог, които трябва да бъдат разбрани, за да се проповядва евангелието, не се отнасят за мен. Няма нужда да разбирам тези неща“. Затова, когато се общува за този аспект на истината относно проповядването на евангелието, те са небрежни, не обмислят внимателно и не обръщат внимание. Дори да слушат, те не знаят какво се обсъжда. Има и такива, които казват: „След като повярвах в Бог, винаги съм бил водач. Имам заложби и работоспособност. Роден съм за водач. Изглежда, че дългът, който Бог ми е дал, и мисията на живота ми са да бъда водач“. Те непряко имат предвид, че проповядването на евангелието няма нищо общо с тях. Затова когато се разговаря за истината относно проповядването на евангелието, те не я взимат на сериозно. Когато ги помолят да обобщят за какво се е общувало на последното събиране, някои хора дълго време прелистват бележките си и пак не знаят. Защо се случва това? Заради лошата им памет ли е? (Не.) Защото имат прекалено много на главата си и умовете им са препълнени? (Не.) Не е. Това показва, че отношението на хората към истината е на неприязън и че не обичат истината. Затова поучавам всекиго и обяснявам на всички, че проповядването на евангелието не е специална отговорност на определен тип човек или група хора, а е отговорност на всеки човек, който следва Бог. Защо трябва хората да разберат истината на проповядването на евангелието? Защо трябва хората да знаят тези истини? Като сътворено същество, като един от онези, които следват Бог, независимо от възрастта, пола, дали си млад, или стар, проповядването на евангелието е мисия и отговорност, която всеки трябва да приеме. Ако ти бъде възложена тази мисия и ако тя изисква да отдадеш всичко от себе си, да платиш някаква цена или дори да жертваш живота си, какво трябва да направиш? Твой дълг е да я приемеш. Това е истината, това е нещо, което трябва да разбереш. Това не е проста доктрина — това е истината. Защо казвам, че това е истината? Защото независимо как се променят времената, как минават десетилетията или как се променят местата и пространствата, проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог винаги ще бъде нещо положително. Неговото значение и стойност никога няма да се променят: то по никакъв начин няма да се повлияе от промените във времето или географското положение. Проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог е вечно и като сътворено същество трябва да го приемеш и практикуваш. Това е вечната истина. Някои хора казват: „Да проповядвам евангелието не е дългът, който изпълнявам“. Обаче истината, свързана с проповядването на евангелието, е нещо, което хората трябва да разбират, тъй като това е истина, свързана с видения, и всички онези, които вярват в Бог, трябва да я разбират; тя е в основата на вярата в Бог и е ползотворна за навлизането в живота. Освен това, независимо какъв дълг изпълняваш в църквата, ще имаш възможности да влезеш в контакт с невярващи и съответно отговорност да им проповядваш евангелието. Щом разбереш истината на проповядването на евангелието, ще знаеш в сърцето си: „Моя отговорност е да разгласявам новото дело на Бог и евангелието на Божието дело по спасяване на човечеството. Независимо от времето и мястото и независимо каква е позицията или ролята ми, ако аз служа като актьор, имам задължение да проповядвам евангелието; и ако в момента съм църковен водач, също имам задължение да проповядвам евангелието. Независимо кой точно дълг изпълнявам в момента, аз имам задължение да разгласявам евангелието на царството. Винаги когато имам възможност или свободно време, трябва да отида и да проповядвам евангелието. Това е отговорност, която не мога да избегна“. Така ли мислят повечето хора в момента? (Не.) А какво мислят повечето хора? „В момента имам постоянен дълг. Изучавам и овладявам точно определена професия, набор от умения, така че проповядването на евангелието няма нищо общо с мен“. Какво отношение е това? Това е отношение, при което човек отбягва отговорността и мисията си, това е негативно отношение. Тези хора не проявяват внимание към Божиите намерения, те се бунтуват срещу Него. Независимо кой си, ако нямаш бреме за проповядване на евангелието, не е ли това признак, че ти липсват съвест и разум? Ако не сътрудничиш активно, като поемеш нещата и се покориш, тогава пасивно и негативно извършваш нещата през пръсти — такова отношение е неприемливо. Независимо какъв дълг изпълняваш, независимо каква професия или какъв набор от умения включва той, един от основните резултати, които постигаш, трябва да е способността ти да свидетелстваш за евангелието на Божието дело по спасяването на човечеството и да го разгласяваш. Това е минималното изискване за едно сътворено същество. Ако не можеш да изпълниш дори това минимално изискване, какво си получил от изпълнението на дълга си през всичките тези години на вяра в Бог? Какво си придобил? Разбираш ли Божиите намерения? Въпреки че изпълняваш дълга си от много години и си станал умел в професията си, ако не можеш да кажеш нищо или не можеш да общуваш за който и да е аспект от истината, когато те помолят да свидетелстваш за Бог, тогава какъв е проблемът? Проблемът е, че не разбираш истината. Някои хора може да чувстват, че не е честно да се каже, че не разбират истината. Те може да мислят, че са били ефективни в изпълнението на дълга си, но не разбират виденията на Божието дело и Божието намерение за спасяване на човечеството. Това равнява ли се на разбиране на истината? Най-малкото, не си създал основа за вярата си в Бог на истинския път. Ти не носиш бреме за разгласяването на Божието дело и на евангелието за Неговото спасение на човечеството и ти липсва прозрение, разбиране или възприемане. Може ли тогава наистина да се смяташ за някой, който следва Бог? Установил ли си нормални отношения с Бог? Ако не си постигнал никое от тези неща, тогава не притежаваш истината реалност.

А сега нека се върнем към темата, която обсъждахме по-рано. Проповядването на евангелието е отговорност и задължение на всички Божии избраници. След като обсъдихме този аспект на истината, кое е нещото, което всеки трябва да разбере? Независимо дали човек плаща цена, отрича се от семейството си и от работата си, за да отдаде всичко на Бог, или дори принесе живота си, в действителност всички тези неща са повърхностни. Какво в крайна сметка изисква Бог от хората? То е, че докато духовният ти ръст нараства и животът ти съзрява, с течение на времето ти постепенно започваш да разбираш различните истини за Божието дело и Неговото намерение да спаси човечеството. Твоето бреме да проповядваш евангелието и да свидетелстваш за Бог става все по-очевидно и твоята решимост да носиш този дълг става по-силна. Ако един църковен водач работи от много години, но с течение на годините, през които води църквата, не се чувства толкова мотивиран, по-малко се трогва и носи по-малко бреме, щом стане дума за проповядване на евангелието, доколко добре изпълнява дълга си? (Не добре.) Как така? Какъв е проблемът, който възниква? Ако той изпада или живее в такова състояние, поне едно нещо е сигурно: този човек не се е стремил към истината през тези години и не е свършил никаква действителна работа. Той е като бюрократичния кадър на големия червен змей. В резултат на това той няма никакво бреме и никакво прозрение да провъзгласява Божието име и да свидетелства за Неговото дело. Не е ли това резултатът? (Да.) Това е неизбежен резултат. Независимо колко години е работил този човек, дори ако смята, че има голям духовен ръст, че може да проявява внимание към Божието бреме и може да служи според Божиите намерения, все пак, щом стане дума за проповядване на евангелието, той се отдръпва, не знае как да го направи. Когато срещне хора, които копнеят за Божието явяване и идват да търсят и изследват истинския път, той онемява. Не може да изрече и дума и не знае откъде да започне. Какъв е проблемът тук? Проблемът е, че той не разбира истината и не е придобил истината, затова не може да свидетелства за Бог. Само онези, които разбират истината, могат да свидетелстват за Бог. Проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог попадат в обхвата на твоя дълг. Ако ти разбираш истината, ако си придобил истината, защо нямаш какво да кажеш, когато срещнеш хора, които изследват истинския път? Това не е ли проблем? Често ли вие попадате в такива ситуации? (Да.) Какъв е проблемът тук? Нямате бреме. Проблем ли е да нямате бреме? Можете ли да изпълнявате дълга си без бреме? Дори и да изпълнявате дълга си, можете ли да го правите предано? Можете ли да го правите по начин, който е съгласно критериите? Макар че липсата на бреме може да не е фатален проблем, тя все пак е сериозен проблем, защото влияе върху това доколко добре изпълнявате дълга си. Не трябва ли този проблем да бъде разрешен? (Да, трябва.) И така, как да разрешите това? Трябва да преобърнете погрешните си възгледи относно проповядването на евангелието и да разберете неговата истина. Цялата работа, с която се занимавате в момента, е пряко свързана с тази на проповядването на евангелието и попада в обхвата на проповядването на евангелието. Тя е насочена към свидетелстване за Бог, разпространяване на евангелската работа, свидетелстване за Божието име и разгласяване на това евангелие на Божието дело по спасяване на човечеството, така че повече хора да го опознаят и повече хора да дойдат пред Бог, да приемат Божието завоюване, да получат Божието спасение и в крайна сметка, ако имат привилегията Бог да ги усъвършенства — това е дори още по-добре. Какво означава повече хора да дойдат пред Бог и какъв е крайният резултат, който това трябва да постигне? (Да накара повече хора да получат Божието спасение.) Защо трябва да се постигне тази цел? Защото това е Божието намерение. Ето защо неуморно обясняваме тези истини. Ако нямаше нищо общо с Божието намерение, говоренето за тези неща би било безполезно и празно. Тъй като това е Божието намерение, ние го изясняваме и помагаме на всички да го разберат, така че да знаят, че това е истината и че всеки трябва да положи усилия в тази истина на проповядването на евангелието, така че всеки човек да има такъв вид прозрение и да развие такъв вид бреме.

Следващият въпрос е защо трябва да дадем възможност на повече хора да разберат Божието намерение, така че да могат да проповядват евангелието и да изпълняват дълга си? Защо трябва да се прави това? Някои може да кажат: „Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел, затова трябва да дадем възможност на повече хора да приемат Божието дело“. Това твърдение е вярно, но то не е същественият отговор на въпроса. И така, какъв е същественият отговор на този въпрос? Знаете ли? (Бог иска да придобие група от хора, които са в единомислие с Него.) Бог иска да придобие група от хора, които са в единомислие с Него, а това трябва да се постигне чрез разпространение на евангелието. Това, за което говорим сега, е широкото проповядване на евангелието. Има ли разлика между широкото проповядване на евангелието и придобиването на група от хора? (Да.) Тогава каква е целта на широкото проповядване на евангелието? (Да бъдат спасени колкото може повече хора.) Да бъдат спасени колкото може повече хора е принцип на Божието спасение, но не е отговорът на този въпрос. Откакто започна това дело, Аз многократно съм говорил за това, че този път Бог е дошъл да работи, за да положи началото на една епоха, да донесе една нова епоха и да сложи край на старата — да донесе Епохата на царството и да сложи край на Епохата на благодатта. Всички онези, които приемат Божието дело в последните дни, са станали свидетели на този факт. Бог извършва ново дело, като изразява истината, за да съди човечеството, като пречиства и спасява човечеството. Евангелието на царството е започнало да се разпространява в много страни. Това човечество вече е излязло от Епохата на закона и Епохата на благодатта. Хората вече не четат Библията, те вече не живеят под кръста и вече не зоват името на Спасителя Исус. Вместо това те се молят в името на Всемогъщия Бог и едновременно с това приемат Божиите настоящи слова като принципи, методи и цели на съществуване в живота си. В този смисъл тези хора не са ли вече навлезли в нова епоха? (Да.) Те са навлезли в нова епоха. И така, в коя епоха продължават да живеят дори още повече хора, които не са приели евангелието в последните дни и новите Божии слова? Те все още живеят в Епохата на благодатта. Сега, каква е вашата отговорност? Тя е да изведете хората от Епохата на благодатта и да ги въведете в новата епоха. Можете ли да изпълните Божието поръчение само като се молите на Бог и призовавате името Му? Достатъчно ли е просто да проповядвате няколко Божии слова? Определено не е достатъчно. Това изисква всички вие да поемете бремето да приемете това поръчение за проповядване на евангелието, да разпространявате надлъж и нашир Божиите слова, да ги разгласявате по различни начини и да разгласявате и да разпространявате евангелието на царството. Какво означава да разпространявате? Означава да предадете Божиите слова на онези хора, които не са приели Божието дело в последните дни, да позволите на повече хора да узнаят, че Бог върши ново дело, и след това да свидетелствате за Божиите слова пред тях, да използвате собствените си преживявания, за да свидетелствате за Божието дело, и да въведете и тях в новата епоха — така и те ще навлязат в нея, също като вас. Божието намерение е ясно. Бог иска да въведе цялото човечество в новата епоха, а не само вас, които сте чули словата Му, приели сте ги и сте Го последвали. Това е Божието намерение и то е истина, която всеки, който следва Бог сега, трябва да разбере. Бог не води в новата епоха група хора, малка фракция или малка етническа група, а възнамерява да въведе цялото човечество в нея. Как може да се постигне тази цел? (Чрез широкото проповядване на евангелието.) Действително тя трябва да се постигне чрез широко проповядване на евангелието, като за целта се използват различни методи и канали. Лесно е да се говори за широкото проповядване на евангелието, но как конкретно трябва да се върши това? (Изисква сътрудничество от страна на хората.) Точно така, това изисква сътрудничество от страна на хората. Ако хората все се придържат към някои стари неща в сърцата си, все таят определени изопачени елементи, придържат се към стари правила и практики, а не приемат сериозно евангелската работа и не приемат Божието поръчение, като не смятат, че евангелското дело се отнася за тях, могат ли такива хора да бъдат издигнати и оползотворени от Бог? Могат ли да бъдат годни да живеят пред Бог? Могат ли да получат Божието одобрение? Категорично не. Поради това Аз трябва да ви съветвам за начина ви на мислене, като взимам под внимание всякакви елементи, които не разбирате, и неуморно да обяснявам съответните истини, докато не ги схванете. Колкото и невъзприемчиви и тъпоумни да сте, Аз трябва да продължа да ви говоря и да ви накарам да разберете, че това е Божието намерение, това е дългът, който трябва да изпълнявате, и това е вашата мисия и задължение в този живот. Ако не обръщаш внимание на това, което казвам, или не го разбираш, трябва да продължа да говоря. Дори да ти е омръзнало, трябва да продължа да говоря, докато не разбереш истината. Какво е истината? Истината е това, което Бог изразява; това са Божиите намерения, Божиите изисквания към човечеството и истината реалност, която хората в новата епоха трябва да притежават. Как трябва да се отнасят хората към Божиите намерения? Те трябва безрезервно и безусловно да ги приемат, след това да се покорят и да сътрудничат, като по този начин удовлетворят Божиите намерения. Това е задължение на човека. Разбирате ли, когато го казвам така? Някои може да кажат: „Леле, Бог изисква от хората да приемат Неговото поръчение, но какво общо има това с нас, незначителните хора?“. Мислите ли, че има нещо общо с тях? (Да, има.) Какво общо има с тях? Нека обясня. Бог е Създателят, а хората са Негови сътворени същества. Каква е връзката между „създавам“ и „сътворен“? Това е връзката между това да действаш и да действат върху теб, между създаването и това да бъдеш сътворен. Тъй като намеренията на Създателя са ти били разкрити, с какво отношение трябва да отговориш? (Да ги приема и да сътруднича с всички сили.) Точно така, трябва да им се покориш и да ги приемеш, като сътрудничиш с всички сили, независимо от цената. Това сътрудничество включва ли търсене на истината? Включва ли разбиране на истината? Включва и двете. Тъй като разбираш Божиите изисквания и поръчение, те са свързани с твоята мисия, те са твой дълг — щом знаеш това, трябва да го приемеш. Това е, което човек със съвест и разум трябва да направи. Ако знаеш Божиите изисквания и поръчение, но не можеш да ги приемеш, значи си лишен и от съвест, и от разум и не заслужаваш да се наричаш човешко същество. Някои хора може все още да не разбират и си мислят: „Какво общо имат Божиите намерения с нас?“. Ако Божиите намерения нямат нищо общо с теб, тогава ти не си следовник на Бог или член на Божия дом. Например родителите ти са те родили и са те отглеждали в продължение на много години; ти си ял храната им, живял си в къщата им и си харчил парите им. Но когато у дома има проблем и ти казваш, че няма нищо общо с теб, пренебрегваш го и просто бягаш, какъв вид отрепка е това? Да се каже, че си външен човек, звучи приятно; в действителност ти си бунтовна отрепка, звяр в човешки дрехи, по-долен от звяр. Божието намерение ти е изяснено и Бог казва: „Вие приехте този етап на делото и Аз вече ви дадох тези слова най-напред, за да можете първо вие да ги чуете, и вие ги чухте, разбрахте ги и ги възприехте. Сега ще ви кажа и Моето намерение и Моето изискване към вас. Трябва да разгласявате Моето дело, Моите слова и нещата, които ще извърша, за да позволите на цялото човечество да чуе Моя глас; трябва да разпространявате Моето евангелие на царството, за да позволите на цялото човечество бързо да приеме Божието дело и да навлезе в Епохата на царството. Това е Божието намерение и изискване“. Как трябва да размишляваш, след като чуеш това? Какво отношение трябва да имаш? Как трябва да избереш? Как трябва да изпълниш добре дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълни? Някои хора може да чувстват, че бремето е тежко, но самото чувство не е достатъчно; трябват ти действия и истинско разбиране. Трябва да се молиш на Бог така: „О, Боже, Ти си ми поверил отговорността да проповядвам евангелието — това е Твоето въздигане. Въпреки че разбирам твърде малко от истината, аз съм готов да направя всичко възможно, за да изпълня това поръчение. Чух толкова много проповеди и разбрах някои истини — всичко това е Твоята благословия и сега имам тази отговорност да свидетелствам за Божиите слова и дело, за да изпълня това поръчение“. Това е правилно; когато хората имат богопокорно сърце, Той ги води. Бог вече ясно е казал на хората и е рекъл, че разгласяването на Божието евангелие е задължение и отговорност, които никой не може да избегне. Това е пожизнен дълг, дълг на всяко сътворено същество. Тези думи съдържат ли заповед от Бог? Съдържат ли Неговото увещание? (Да, съдържат.) Съдържат ли Божието намерение? (Да.) Съдържат ли истини, които хората трябва да разберат? (Да.) Има ли тук принципи и пътища на практикуване, които човек може да следва? (Да.) Колко точки споменах общо? (Четири точки: Първата е Божията заповед и увещание. Втората е Божието намерение. Третата е истините, които трябва да разберем. Четвъртата е принципите и пътищата на практикуване, които човек трябва да следва.) Точно така; споменах общо тези четири точки. Сега нека разговаряме за конкретното съдържание на всяка от тях.

Първата точка е Божията заповед. Каква е Божията заповед? (Да разгласяваме евангелието на царството.) Тя е да се проповядва нашироко евангелието на царството. Втората точка е Божието намерение. Какво е Божието намерение? То е да се даде възможност на повече хора да узнаят, че Бог вече е дошъл, че Той върши ново дело, че Бог възнамерява да промени епохата, да сложи край на старата епоха и да въведе човечеството в нова епоха. Това е Божието намерение, нали? Може ли да се каже, че Божието намерение е да се разпространява евангелието? Не е толкова просто. Разпространяването на евангелието има крайна цел и резултат — какви трябва да бъдат те? (Да се даде възможност на повече хора да узнаят, че Бог е дошъл, че Той върши ново дело и че възнамерява да сложи край на старата епоха и да въведе цялото човечество в нова епоха.) Точно така, да въведе цялото човечество в нова епоха. Какво въздействие има това върху човечеството? Човечеството навлиза в нова епоха; тази епоха се преобразява. И така, какво е Божието намерение? Моля, повторете го. (Бог възнамерява да промени епохата, да сложи край на старата епоха и да въведе човечеството в нова епоха.) Не можете да пропуснете нищо — записахте ли всичко? (Да.) Третата точка е истината, която хората трябва да разберат. Каква трябва да бъде тази истина? (Проповядването на евангелието е дълг и отговорност на всяко сътворено същество.) Това е истината. В рамките на тази истина това, което хората трябва да направят, е да приемат дълга за проповядване на евангелието и после в това твърдение да намерят принципите и пътищата на практикуване. Това твърдение е истината за хората. Какво е твърдението? (Проповядването на евангелието е дълг и отговорност на всяко сътворено същество.) Трябва да бъде дългът и мисията. Как разбирате дълг и мисия? Дългът е отговорността, която човек трябва да изпълни, а отговорността, която човек трябва да изпълни, е и негов дълг. Но мисията е различна; мисията е по-голяма, по-подходяща, с по-дълбок смисъл и по-голяма тежест от отговорността. Записахте ли това? (Да.) Сега, забелязах нещо; цялото това съдържание, което обсъждаме, трябва да бъде записано писмено, преди да сте наясно с него. Ако не го записвате, а просто слушате по този начин, то дори не оставя впечатление. Какво показва това? Показва, че хората не разбират истината; те схващат само малко доктрини и знаят определението, концепцията и очертанията на някои истини. Когато става въпрос за конкретните детайли на тези истини, как да ги практикуват и прилагат, те са напълно невежи, нали? За повечето от вас не е трудно да говорите за доктрина в продължение на два или три часа, но когато става въпрос за прилагане на истината за разрешаване на ситуации, като използвате принципите и пътищата на практикуване, които сте преживели и разбрали — това е трудно. Какъв е проблемът тук? Неразбиране на истината, нали така? Нека сега преминем към четвъртата точка. Коя е четвъртата точка? (Принципите и пътищата на практикуване, които човек трябва да следва.) Как се определят тези принципи и пътища? Те се определят въз основа на две неща: едното е Божието намерение, а другото е истината. Тези две неща са това, което хората трябва да разберат. Например, ако нямаш желание да проповядваш евангелието, когато те помолят да го направиш, но Бог казва, че проповядването на евангелието е Неговото намерение, какво трябва да направиш? Какви трябва да бъдат твоите принципи на практикуване? Какво трябва да бъде твоето отношение? Трябва да се покориш и да го приемеш изцяло, без да отказваш, без анализ или внимателно проучване, без да питаш за причината. Това е истинско покорство. Това е важен принцип, който трябва да се следва при практикуването на истината. Когато говорим за Божието намерение като дефиниция, какво обикновено се има предвид? Божието намерение е по същество Божието желание, целта, източникът и отправната точка за Неговите действия. В духовен смисъл то се нарича Неговото „намерение“ или „видение“. Когато Бог ти разкрие Своето намерение, Той ти дава обща посока, за да знаеш какво възнамерява да направи. Въпреки това, ако Бог не предостави подробности или принципи, знаеш ли точния път и посока за практикуване? Няма да знаеш. Ето защо, когато казвам на хората да направят нещо, след като го приемат, онези, които имат глави на раменете си, които имат сърце и дух, веднага ще потърсят подробностите и как точно да го направят. Онези без глави на раменете си, без сърце и дух, може да си помислят, че е лесно и да се втурнат в действие, без да чакат повече подробности. Ето това означава да нямаш глава на раменете си и да изпълняваш задача на сляпо. Когато получиш поръчение от Бог и се стремиш да изпълниш дълга си добре и да завършиш мисията си, първо трябва да разбереш Божието намерение. Трябва да знаеш, че това поръчение идва от Бог, че това е Неговото намерение и трябва да го приемеш, да проявиш внимание към него и, което е по-важно, да му се покориш. Второ, трябва да потърсиш кои истини е нужно да разбереш, за да изпълниш този дълг, кои принципи трябва да следваш и как да практикуваш по начин, който да е от полза за Божиите избраници и за делото на Божия дом. Това са принципите на практикуване. След като разбереш Божието намерение, трябва незабавно да потърсиш и разбереш истините, свързани с изпълнението на този дълг, и след като разбереш истината, да установиш принципите и пътя за практикуване на тези истини. Какво се има предвид под „принципи“? По-конкретно, принципът се отнася до нещо, на което трябва да се основава постигането на цел или постигането на резултати при практикуването на истината. Например ако ти е възложено да закупиш даден артикул, какви са конкретните принципи на практикуване? Първо, трябва да разбереш спецификациите и модела на артикула, който трябва да бъде закупен, стандартите за качество, на които трябва да отговаря, и дали цената е подходяща. В процеса на търсене ще придобиеш яснота относно конкретните принципи на практикуване. Тези принципи ти предоставят мащаб и обхват — ще се справиш добре, стига да останеш в този обхват. След като си разбрал основните принципи относно спецификациите, качеството и цената на артикула, това показва, че си схванал изискваните нива за тази задача. Това означава, че по същество си се научил как да практикуваш. Човек трябва да схване принципите, за да практикува истината: принципите са ключът, най-основният елемент. След като си схванал основните принципи за изпълнение на дълга си, това показва, че разбираш изискваните нива за изпълнение на този дълг. Овладяването на тези принципи е равносилно на това да знаеш как да практикуваш истината. И така, на каква основа е изградена тази способност за практикуване? Въз основа на разбирането на Божието намерение и на истината. Смята ли се за разбиране на истината, ако знаеш само едно изречение от това, което Бог изисква? Не, не се смята. Какви нива трябва да бъдат постигнати, за да се счита, че разбираш истината? Трябва да разбереш значението и стойността на изпълнението на дълга си и след като вече си наясно с тези два аспекта, си разбрал истината за изпълнението на дълга си. Освен това, след като разбереш истината, трябва да схванеш и принципите за изпълнение на дълга си и пътищата на практикуване. След като можеш да схванеш и прилагаш принципите за изпълнение на дълга си, а понякога и да прилагаш малко мъдрост, можеш да гарантираш ефективността на изпълнението на дълга си. Като схващаш тези принципи и действаш според тях, може да се счита, че практикуваш истината. Ако изпълняваш дълга си, без да смесваш никакви човешки намерения, ако е изпълнен в абсолютно покорство на Божиите изисквания и според работните разпоредби на Божия дом, ако е напълно съобразен с Божиите слова, тогава изцяло си изпълнил дълга си добре съгласно критериите и дори в резултатите да има някои несъответствия с Божиите изисквания, това все пак се счита за постигане на Божиите изисквания. Ако изпълняваш дълга си в пълно съответствие с принципите, ако си предан, даваш най-доброто от себе си, тогава изпълнението на дълга ти е в пълно съответствие с Божието намерение. Ти си изпълнил добре дълга си като сътворено същество с цялото си сърце, ум и сила, което е резултатът, постигнат чрез практикуване на истината. Сега, за да схванете принципите и пътищата на практикуване, какво е първото нещо, което трябва да разберете, за да постигнете този резултат? (Първо, трябва да разберем Божието намерение, а след това да го приемем и да му се покорим изцяло и без да отказваме.) Това е, което хората трябва да притежават, що се отнася до практиката и отношението. Какво трябва да се разбере след това? Трябва да разберете истината, а детайлите в истината съставляват принципите и пътищата. За да схванете принципите и пътищата на практикуване, които трябва да следвате, първото нещо, което трябва да разберете, е Божието намерение, последвано от истината. Това са двете основни точки, а всичко останало се състои от подробности, съдържащи се в тях.

Засега ще спрем дотук с първата категория, отнасяща се до онези, които изпълняват дълга си, като проповядват евангелието. Днес добавих още малко като допълнение, което да послужи като напомняне за основната тема, обсъждана миналия път. В същото време то служи като предупреждение, за да накара всички да осъзнаят важността на тази истина, така че всяка задача, с която се занимаваш в момента, и всеки дълг, който изпълняваш, да бъдат ориентирани към тази посока и цел и да се извършват на тази основа — всичко, свързано с проповядването на евангелието. Въпреки че не си на предната линия във взаимодействието с потенциални приемници на евангелието, може да се каже, че всички видове дълг, които изпълняваш в момента, са свързани с евангелската работа. Предвид това не трябва ли всеки да има по-ясно и по-озарено разбиране на истината, свързана с проповядването на евангелието? (Да.) Придобихте ли ясна представа за тежестта и важността на дълга за проповядване на евангелието чрез днешното допълнение? (Да.) Добре тогава, какво е най-подходящото и уместно отношение, което трябва да имате към тази истина в бъдеще? Разпространяването на евангелието е Божието намерение. Бог възнамерява да сложи край на тази стара епоха и да доведе повече хора пред Себе Си, за да излязат от старата епоха и да влязат в новата. Това е Божието намерение и е нещо, което всеки трябва да разбере. Някои може да кажат: „Разбирам, но не мога да натрупам необходимото усърдие, за да проповядвам евангелието, нито имам сърце да изпълня своята част“. Какъв е проблемът тук? (Липса на човешка природа.) Точно така. Ти се признаваш за сътворено същество и следовник на Бог, но ако не обръщаш внимание и не слушаш, когато става въпрос за Божието намерение, за което Той често предупреждава всички, за Неговото неотложно намерение, обяснено ясно на всички хора, какъв човек те прави това? Това е проявление на липса на човешка природа. Ти искаш да почиташ Бог като велик и казваш, че Той е твой Бог и твой Господ, но когато става въпрос за Божието намерение, не проявяваш ни най-малко уважение, абсолютно никакво внимание. Това е липса на човешка природа и такъв човек е безсърдечен. Тази тема приключва тук.