III. Антихристите проучват сърцата на хората и поемат контрол над тях

Освен монополизирането на властта и манипулирането на обстоятелствата, какви други действия могат да потвърдят, че антихристите се отнасят към Божия дом като към свое владение? По отношение на монополизирането на властта разговаряхме предимно за аспектите на кадровите въпроси, докато манипулирането на обстоятелствата е свързано главно с контролиране на развитието на събитията. Монополизирането на властта от страна на антихристите е външно действие, а манипулирането на обстоятелствата също е нещо външно, което хората могат да видят — тези аспекти са лесни за контролиране. Има обаче едно нещо, което е изключително трудно за контролиране от когото и да било. Кое е това нещо? (Контролът над сърцата на хората и над мислите на хората.) Кажете Ми, правилно ли е това? (Да, правилно е.) В Библията се казва: „Сърцето е измамливо повече от всичко“ (Йеремия 17:9), тоест човешкото сърце е най-трудното нещо за контролиране. Биха ли се опитали антихристите да контролират най-трудното нещо? Може ли да кажат: „Тъй като човешкото сърце е най-измамливо и трудно за контролиране, няма да го контролирам. Нека си мислят каквото си искат. Стига аз да имам власт, стига да имам контрол над хората, това е достатъчно. Ще контролирам само техните действия и поведение, а мислите им може да се оставят на Бог да ги управлява. Аз нямам тази способност, така че няма да се занимавам с тях.“? Дали антихристите биха направили такъв компромис? (Не, не биха.) Ако се съди по същността на антихристите, тяхната амбиция е да контролират целостта на човека. Най-трудното нещо за контролиране от тях е човешкото сърце, но то е и това, което те най-много желаят да контролират. Те впримчват хората в своята власт, като поемат пълен контрол над всичко: в каква посока се развиват събитията, колко хора са замесени, какви въпроси се повдигат, целият ход на развитието на тези събития и какви ще бъдат резултатите — всичко се развива според това, което те са задействали и според желанието на сърцето им. Има обаче още едно нещо, а именно, какво мислят хората в сърцата си? Какво мислят за тях? Имат ли добро впечатление за тях или не? Харесват ли ги или не? В сърцата си вярват ли, че те са антихристи? Разпознават ли техните действия или се възмущават от тях? Когато хората външно им показват уважение и ги ласкаят, какво всъщност мислят в сърцата си? Дали това, което е в сърцата им, наистина съответства на външната им проява? Истински ли са им покорни? Това е въпрос, който силно тревожи антихристите. Колкото по-обезпокоени се чувстват, толкова повече търсят отговори. Това е третото проявление на това, че антихристите се отнасят към Божия дом като към свое владение — проучване на сърцата на хората и поемане на контрол над тях.

Лесно ли е да се проучват сърцата на хората и да се поема контрол над тях? Проучването и поемането на контрол представляват две различни степени на действие или на поведение при извършването на нещо. Когато един антихрист притежава власт и поема контрол над целия ход на развитието на дадено събитие и над неговия изход, когато поеме контрол над тези неща, тогава какво наистина мислят в сърцата си подчинените му или хората в неговата сфера на влияние — дали те се отнасят към него като към Бог или като към съвършен човек, дали таят омраза, мнения или представи за него и дали го разпознават — какво хората наистина мислят в сърцата си, тези неща са доста трудни за преценяване. Какво прави той тогава? Той наблюдава онези под неговата власт, като дава облаги или казва няколко приятни думи на всеки, на когото му липсва проницателност и който е лесен за експлоатация. Тези хора са точно като гумени топки: те отскачат по-високо и набират повече енергия всеки път, когато ги удариш. Той използва такива личности като пионки. За какво ги използва? Кара тези пионки да проучват сърцата на хората вместо него. Може да каже на някоя пионка: „Напоследък сестра Ли и дъщеря ѝ в нашата църква предлагат по-малко приношения. Преди предлагаха доста, но сега не идват много често. Какво правят напоследък? Имали ли са някакъв контакт с външни хора? Случва ли се нещо вкъщи? Отиди да видиш и им предложи подкрепа“. Този човек посещава дома на сестра Ли и се оглежда, като си мисли „Тук няма непознати лица. Двете сестри изглежда водят доста спокоен живот. Не личи да са се сблъскали с някакви трудности. Защо не ходят на нашите събирания? Нека поразпитам повече“. Този човек пита: „Имахте ли наскоро някаква нова светлина вкъщи? Напоследък се чувствам слаб; разговаряйте малко с мен“. Като виждат, че човекът е дошъл да търси истината и да търси помощ, сестрите разговарят с него и казват: „Напоследък придобихме нова светлина, че вярващите в Бог не бива да следват други хора или винаги да разчитат на тях. Когато сме изправени пред предизвикателства, трябва да идваме пред Бог с молитва. Това е най-висшата мъдрост. Хората са ненадеждни, човек може да разчита само на Бог. Той може да дари на хората истината, живота и пътя, по който трябва да вървят — хората не могат да направят това. Преди винаги зависех от другите, но по-късно чрез общение с една сестра…“. Той отговаря: „Чрез общение със сестра? Къде е тази сестра? Външен човек ли е тя?“. Сестрите казват: „Тя не е точно външен човек. Тя е сестра от нашата църква, която се върна, след като няколко години изпълняваше дълга си далеч“. Той отговаря: „Това не е ли все пак контактуване с външен човек? Ти си общувала безразсъдно с външни хора. Трябва да докладваш на църквата за проблема!“. Събрал тази информация, този човек разкрива две ключови сведения: първо, двете сестри не искат да се сближат с водача и са проявили известна проницателност по отношение на него; второ, имали са контакт с външен човек и този външен човек им е казал нещо; подробностите са неясни, сестрите не искат да кажат нищо за тях, умишлено ги прикриват, което означава, че тяхната преданост към водача отслабва и те са започнали да се пазят от него. Когато този човек се върне и докладва на антихриста, щастлив ли е антихристът, след като чуе това? Би ли си помислил: „Чудесно, моите подчинени най-накрая проявиха известна проницателност по отношение на мен.“? (Не, не би си помислил.) Какво би си помислил? „Това е лошо. Двете сестри преди бяха покорни, бяха истински вярващи в църквата и даваха много приношения. Откакто този непознат човек започна да общува с тях, тези двете станаха малко непокорни. Ще продължат ли да правят приношения в бъдеще? Това е обезпокояващо и рисковано“. Антихристът се чувства неспокоен. Защо е неспокоен? (Хората са проницателни по отношение на него и вече не го слушат.) Точно така, сърцата на хората вече не са подвластни на неговата манипулация и контрол, те претърпяват промяна в отношението си, затова той се чувства неспокоен. В миналото тези двете бяха простодушни и обикновени, бяха доста покорни и проявяваха слаба проницателност по отношение на него, каквото и да кажеше той, се приемаше безпрекословно. Сега, след като са претърпели промяна в отношението си, развили са проницателност и се държат на разстояние, е възможно да го отхвърлят, а може би дори възнамеряват да го докладват — това предвещава неприятности. Не е ли това конкретно проявление на начина, по който антихристите проучват сърцата на хората и поемат контрол над тях?

Когато антихристът забележи нещо необичайно, той бързо изпраща своите приближени или послушници, за да разберат ситуацията и да схванат основните ѝ причини. Ако няма промяна, ако хората си остават същите и не са променили отношението си към него, тогава той се успокоява, вече не е неспокоен или напрегнат. Ако обаче открие нещо необичайно, нещо непознато за него, което е неподвластно на неговата манипулация, а не онова, което си е представял, тогава това е обезпокояващо. Той започва да се безпокои и да се тревожи, и в бързината си ще пристъпи към действие. Каква е целта на неговите действия? Той иска хората да са в единомислие с него, да не променят отношението си. Хората трябва да му заявяват мислите си и постоянно да му се отчитат, като изразяват преданост, решителност и искреност. Той трябва непрекъснато да поема контрол над променящите се мисли и идеи в сърцата на хората, както и над посоката и принципите на техните мисли. Щом установи, че някой таи другомислие, той трябва да пристъпи към действие, за да го промени. Ако той не може да бъде променен и не могат да станат приятели, тогава те ще станат врагове. Какви са последствията от това да стане негов враг? Ще бъде подложен на мъчение и потисничество. Това е единият подход. Има и друг. Антихристът винаги е предпазлив към онези около себе си, никога не е способен да ги прецени напълно, като се страхува, че хората може да го разпознаят и да го докладват, и си казва в сърцето: „Видя ли, когато откраднах приношенията и извърших нещата както аз си знам? Ако си го видял, можа ли да го разпознаеш? Можа ли да ме докладваш?“. Някои антихристи дори тайно имат безразборни сексуални контакти и си мислят: „Кой знае за тези неща? Какво си мислят онези, които знаят за това? Трябва ли да се престоря по някакъв начин, да създам фалшиво впечатление, след това да изпитам тези хора, да изтръгна от тях най-съкровените им мисли и да видя какво наистина мислят?“. Биха ли направили антихристите такива неща? За нечестиви хора като антихристите извършването на такива неща е като втора природа. Те са родени за това — правят го превъзходно. Антихристът събира хората заедно и казва: „Днес ви извиках тук без друга цел, освен да разгледам недостатъците си в работата, която съм свършил в църквата напоследък, и да говоря за своето познание за покварения нрав, който съм разкрил. Говорете открито, не премълчавайте нищо. Няма да ви заклеймя. Нека общуваме открито от сърце и очи в очи. Ако съм направил нещо, ще се променя. Ако не, ще го приема като наставление да не го правя. Всичко в божия дом е открито, явно и изложено на показ. Ние правим всичко пред бог и няма нужда никой да се пази от никого друг. Братя и сестри, успокойте се. Аз ще започна, като изследвам себе си. Напоследък, поради собствения си мързел и ламтеж за плътски удобства, не съм си свършил добре работата. Евангелската работа напоследък не върви добре и не съм обръщал много внимание на църковния живот. Бях зает с евангелската работа и не можах да намеря време за други въпроси. Разбира се, аз съм отговорен. Като разчитах на своите фантазии, предположих, че църковният живот ще бъде саморегулиран от братята и сестрите, и няма да е необходимо да се безпокоя твърде много. Всички вие сте големи хора и божиите слова са толкова ясни, затова се посветих изцяло на евангелската работа. Въпреки това, не се справих добре и с евангелската работа. Трябва да призная грешките си пред братята и сестрите, да потърся вашата прошка и да поискам божията прошка. Ето, нека се поклоня на всички вас“. Всички виждат това и си мислят: „Той се е променил, не изглежда толкова хитър, колкото преди. Защо е толкова искрен днес? Нещо не е наред. Не бива да правя прибързани заключения. Ще видя какво още ще каже“. Антихристът продължава, като казва, че осъзнава, че е дявол, Сатана, признава, че не е свършил никаква действителна работа, изразява готовност да бъде на разположение на Горното и да приеме всякаква критика или укор от братята и сестрите. Той отива по-далеч и казва: „Дори да ме освободят и да не ми позволят да ръководя, аз съм готов да бъда един от най-маловажните. Препоръчвам сестра Ли и дъщеря ѝ от нашата църква да поемат моята работа“. Той вече е избрал своя приемник. Не е ли отношението му доста искрено? Има ли изобщо някаква нужда от подозрение? Докато казва това, той дори започва да плаче. После довежда жена си и казва: „През това време и ти не си свършила никаква действителна работа, само си причинявала прекъсвания и смущения, и дори си кастрила слепешком братята и сестрите. Ти също трябва да бъдеш освободена“. Антихристът насочва пръст към себе си, а след това към семейството си, като кара хората да почувстват, че е искрен. Когато всички чуят това, някой казва: „Всъщност ние отдавна ви разпознаваме. Вие не се консултирате с нас по въпросите. Неколцина от вас обсъждат нещата помежду си насаме и вземат решения. Това не е съобразено с принципите на работа в Божия дом. Освен това, вие окончателно сте решили кой ще бъде водачът измежду вас без наше знание — ние дори нямаме право да знаем. Човекът, когото избрахте, не само не върши действителна работа, но и причинява смущения, но вие не го освобождавате“. Братята и сестрите изказват мненията си един след друг. Когато антихристът чуе това, той си мисли: „Това е зле! Но пък е добре, че изливат истинските си мисли наведнъж. Това ще бъде от полза за бъдещата ми работа. Ако те не бяха проговорили, а вместо това ми бяха забили нож в гърба, като директно напишат докладна записка до горното без аз да знам, тогава с мен щеше да е свършено, нали? За щастие използвах тази тактика, умен съм и имам бързи рефлекси, и точно навреме се докопах до мненията им“. След това той продължава, като провъзгласява мазно: „Благодаря ви, братя и сестри, за вашето доверие и за това, че искрено критикувахте грешките ми днес. Определено ще ги променя в бъдеще. Ако не го направя, нека върху главата ми се стоварят наказание и проклятия“. Проучването на сърцата на хората и поемането на контрол над тях от страна на антихриста не се ограничава с подслушване и надничане през вратите. В сериозни ситуации той има скрит коз. Какъв коз? Той практикува демокрация и свобода, като дава на хората достатъчно свобода на словото, позволява им пълна свобода да изразяват своите мнения и най-съкровени мисли, насърчава хората да изказват най-съкровените си чувства, дори това да са оплаквания. После той се възползва от уязвимостите на онези, които имат идеи, различни от неговите или мнения за него, и ги заличава наведнъж. Как звучи подходът на антихриста? Той е невероятно нечестив! Не прилича ли малко на подхода на големия червен змей? Те по същество са една и съща група, споделяща една и съща природа същност. Не действа ли така големият червен змей? Да видиш как се представя антихристът е все едно да видиш грозното лице на големия червен змей.

Антихристите са вещи в използването на приятни и правилни думи, за да примамват хората и да ги накарат да им се доверят. След като проучат и изкопчат от хората сведения за истинското им положение, какъв е резултатът? Ще се покаят ли антихристите, защото хората са им казали тези истински думи? Ще се признаят ли за победени, ще престанат ли да вършат зло, ще се откажат ли от властта си, ще изоставят ли желанието си за власт и ще разпуснат ли своето владение? Никога. Вместо това те ще активизират усилията си. След като направят всичко възможно, за да поемат контрол над сърцата на хората, те задържат онези, които се съобразяват с тях, и се избавят от всички, които не го правят. Не можем да изключим, че някои братя и сестри в църквата са били премахнати, отлъчени или че са им били конфискувани книгите с Божиите слова при такива обстоятелства. Тези хора са били онеправдани. Какво трябва да направят тези онеправдани братя и сестри? Трябва ли да престанат да вярват в Бог, защото в Божия дом се е появил един антихрист, който ги е измъчвал по този начин и е направил така, че да е невъзможно да вярват? Могат ли да направят това? (Не, не могат.) Уместно ли е да се прави компромис или да се свежда глава пред антихристите или пред тъмните и нечестиви сили? Това ли е пътят, който трябва да изберете? (Не, не е.) Тогава какъв път трябва да изберете? (Да разобличим и да докладваме антихристите.) Когато откриеш, че някой е антихрист, нека ти кажа, че ако влиянието му е значително и много водачи и работници слушат него, а не слушат теб, и ако ти го разобличиш и е твърде вероятно да бъдеш изолиран или премахнат, тогава трябва внимателно да обмислиш стратегията си. Не се изправяй сам срещу него, шансовете не са в твоя полза. Започни, като се свържеш с няколко души, които разбират истината и имат проницателност, и потърси общение с тях. Ако постигнете консенсус, обърни се към още двама водачи или работници, които могат да приемат истината, и постигнете споразумение. Чрез съвместните действия на няколко души разобличете антихриста и се разправете с него заедно. По този начин имате шанс за успех. Ако влиянието на антихриста е твърде голямо, можете също да напишете докладна записка до Горното. Това е най-добрият подход. Ако няколко водачи и работници наистина се опитат да ви потиснат, можете да им кажете: „Ако не приемете нашето разобличаване и доклад, ние ще повдигнем този въпрос до Горното и нека то да се справи с вас!“. Това увеличава шансовете ви за успех, тъй като те няма да посмеят да тръгнат срещу вас. Когато си имаш работа с антихристи, трябва да възприемеш този надежден подход — никога не действай сам. Ако нямаш подкрепата на няколко водачи и работници, усилията ти са обречени на провал, освен ако не можеш да напишеш докладна записка и да я предадеш на Горното. Антихристите са изключително коварни и хитри. Ако нямаш достатъчно доказателства, въздържай се от действия срещу тях. Да ги убеждаваш или да спориш с тях е безполезно, да показваш любов, за да се опиташ да ги промениш, е безполезно, а да разговаряш с тях за истината няма да подейства. Няма да си способен да ги промениш. В ситуация, в която не можеш да ги промениш, най-добрият ти курс на действие не е да разговаряш сърдечно с тях, да ги вразумяваш и да чакаш да се покаят. Вместо това ги разобличавай и ги докладвай, без да им позволяваш да узнаят, остави Горното да се справя с тях и насърчавай повече хора да ги разобличават, да ги докладват и да ги отхвърлят, което в крайна сметка да доведе до това те да бъдат изкоренени от църквата. Не е ли това добър подход? Ако те се стремят да изчовъркат от теб най-съкровените ти мисли, да те проучат и да видят дали имаш някакво разпознаване по отношение на тях, какво трябва да направиш, ако вече си ги идентифицирал като антихристи? (Не бива да говоря правдиво с тях, но засега трябва да се съгласявам с думите им, без да им позволявам да открият моята проницателност, а после трябва тайно да ги разоблича и да ги докладвам.) Как ви се струва този подход? (Добър.) Трябва да прозреш схемите на дяволи и сатани и да избягваш да задействаш техните капани или да попадаш в техния трап. Когато си имаш работа със сатани и дяволи, трябва да използваш мъдрост и да се въздържаш да им говориш правдиво. Това е така, защото тези, на които можеш да говориш правдиво, са Бог и истинските братя и сестри. Никога не бива да говориш правдиво на сатани, на дяволи или на антихристи. Само Бог е достоен да разбира какво има в сърцето ти, да господства над сърцето ти и да го проучва внимателно. Никой, особено дяволи и сатани, не е пригоден да контролира или да проучва внимателно сърцето ти. Следователно, ако дяволи и сатани се опитват да изчовъркат истината от теб, имаш правото да кажеш „не“, да откажеш да отговаряш и да задържиш информацията — това е твое право. Ако кажеш: „Ти, дяволе, искаш да изчовъркаш думите ми от мен, но аз няма да ти говоря истината, няма да ти кажа. Аз ще те докладвам — какво можеш да ми направиш? Ако се осмелиш да ме измъчваш, ще те докладвам. Ако ме измъчваш, Бог ще те прокълне и ще те накаже!“, действа ли това? (Не, не действа.) В Библията се казва: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите“ (Матей 10:16). В такива ситуации трябва да сте разумни като змиите; трябва да сте мъдри. Нашите сърца са годни да бъдат проучвани внимателно и притежавани само от Бог, и те трябва да бъдат дадени само на Него. Само Бог е достоен за нашите сърца, сатани и дяволи не ги заслужават! Следователно, имат ли антихристите право да знаят какво има в сърцата ни или какво мислим? Нямат това право. Каква е тяхната цел, като се опитват да изчовъркат истината от теб и да те проучват? Стремят се да поемат контрол над теб; трябва да осъзнаеш това ясно. Така че не им говори истината. Трябва да намериш начини да обединиш заедно повече братя и сестри, за да ги разобличите и да ги отхвърлите, да ги свалите от позицията им и никога да не им позволявате да успеят. Изкоренете ги от църквата, като ги лишите от всякакви възможности отново да смущават Божия дом и да упражняват власт в него.

Това, че антихристите проучват сърцата на хората и поемат контрол над тях, е сурова реалност. Ако се съди по същността на антихристите, да се занимават с такива дейности очевидно им идва отвътре и е доста обичайно. В различните църкви антихристите често изпращат свои довереници да проникнат сред братята и сестрите, да разузнават и да събират вътрешна информация. Понякога информацията, която събират, се отнася до битови тривиалности или случайни разговори между хората, които изобщо не са важни. Въпреки това антихристите винаги раздухват тези въпроси, като дори ги издигат до нивото на мисли и възгледи, за да схванат своевременно промените в мислите и мненията на хората. Това е така, за да могат без усилие да поемат контрола над обстоятелствата и положението на всеки човек, и да реагират своевременно. Антихристите са особено конкретни в действията си по отношение на властта и статуса. Конкретни до каква степен? Що се отнася до гледната точка на всеки човек за това как се справя с въпросите, както и до гледната му точка за материалните неща, парите, статуса, вярата в Бог, изпълнението на дълга и напускането на дадена работа — те искат да знаят всичко това като петте си пръста. След като го знаят като петте си пръста, антихристите не използват истината, за да предоставят ресурс на хората, да променят погрешните им възгледи или да разрешават проблеми. Вместо това я използват, за да служи на собствения им статус, власт и владение. Това е целта на антихристите, когато проучват сърцата на хората и поемат контрол над тях. За антихристите всичко, което правят, изглежда смислено и ценно, но всички тези уж смислени и ценни неща са именно онези, които Бог заклеймява. Именно те представляват предателство спрямо Бог и са във вражда с Него.

7 ноември 2020 г.