II. Антихристите манипулират обстоятелствата

По-рано разговаряхме за първото проявление на антихристите, които се отнасят към Божия дом като към свое лично владение: монополизиране на властта. Що се отнася до монополизирането на властта, разговаряхме предимно за конкретното съдържание на това как антихристите придобиват власт, как стабилизират статуса си, след като я придобият, как по-нататък укрепват тази власт и накрая — как упражняват тази власт. Освен монополизирането на властта, втората конкретна практика на антихристите, които се отнасят към Божия дом като към свое лично владение, е манипулирането на обстоятелствата. Буквалният смисъл на манипулирането на обстоятелствата би трябвало да е лесен за разбиране, така че за какво се отнасят „обстоятелствата“? След като един антихрист е монополизирал властта, установил е свое собствено владение, натрупал е свои собствени върли последователи и приближени и има сфера на влияние, може ли да допусне други да се месят в работата му? Може ли да позволи на други да участват или да се месят в делата и в сферата на влияние, които той наблюдава? (Не позволява това.) За един антихрист властта е неговият живот. В неговата сфера на влияние всичко трябва да бъде диктувано от него. Независимо какво се случва в неговата сфера на влияние, всички замесени хора и въпроси, както и крайният резултат от въпросите, трябва да бъдат нагласени и контролирани от него. Всичко трябва да е съобразено с неговите желания и да удовлетворява неговите потребности, без да му причинява никакви загуби. Например, ако той не се намесва или набърква в определен въпрос, или не го манипулира, а го оставя да се развива нормално от само себе си, тогава това може да му донесе лоша репутация или той може да бъде докладван от някого и да бъде изправен пред освобождаване, като в този случай статусът му може да бъде застрашен и тогава властта, която притежава, може да изчезне. Следователно антихристът трябва да се справя сам с всички видове въпроси, големи и малки, които възникват в църквата. Тези въпроси засягат както репутацията и статуса му, така и властта му. Що се отнася до въпросите, които нямат връзка с властта му, той може да избере да не ги разглежда или да си затвори очите. Особено по отношение на делото на Божия дом, на навлизането на братята и сестрите в живота, на църковния живот и на такива различни въпроси, стига те да не засягат неговия статус и власт, и стига да не включват неговите взаимодействия с Горното, той не се занимава с тях, не ги разглежда, нито се интересува от тях. Например броят на хората, придобити месечно от евангелския екип, е от решаващо значение за него, защото засяга статуса му. Ако докладваният брой всеки месец може да подсигури статуса му, той ще направи всичко възможно да постигне тази цифра, за да опази статуса си, докато другите въпроси остават без значение за него. Да кажем например, че районът, който той наблюдава, трябва да придобие сто души за един месец при нормални обстоятелства. Ако обаче поради това, че средата не го позволява, възникват специални ситуации в дадения месец или някои хора все още са в период на проучване, броят на придобитите хора не достига сто, тогава антихристът полага усилия по този въпрос и започва да се тревожи. За какво е разтревожен? Дали се чувства обременен и разтревожен, защото вижда, че разпространяването на Божието евангелие не върви гладко? Дали се тревожи за това, че онези, които проповядват евангелието, нямат чувство за бреме и са нехайни, и той се безпокои как да ги пои и да разреши проблема? Или се притеснява за това, че няма достатъчно работна ръка, която да проповядва евангелието, и за това как трябва да я адаптира и да я увеличи? Не, той не е разтревожен за тези неща. Той е разтревожен за това как да увеличи този брой до сто, без Горното да открие неговите подмолни методи. Ако действителният брой е само осемдесет вместо сто и той го докладва правдиво, Горното може да изпрати някого да разследва и да научи повече за ситуацията — как тогава да докладва броя така, че да няма реакция от Горното? Той докладва деветдесет и осем души. Някой казва: „Не можеш да фалшифицираш така. Това е измама, това е неприемливо“. Той отговаря: „Няма проблем. Аз командвам парада. Ако нещо се случи, аз ще поема отговорност за това“. Защо докладва точно този брой? Крие ли се зад това някакъв по-дълбок смисъл? Обмислил ли го е внимателно? Обмислил го е. Да се докладват сто души, когато действителният брой е само осемдесет, е твърде голямо несъответствие, което затруднява замазването на лъжата по-късно. Ако обаче докладва деветдесет и осем, въпреки че Горното ще види, че е под сто, това изглежда легитимно число и няма да предизвика проверка от Горното, което гарантира сигурността на статуса му. Понякога, ако придобие сто души, той се осмелява да докладва двеста, а ако Горното изпрати някого да разследва, той има начини да се справи с това. Твърди, че допълнителните сто души в момента проучват и ще бъдат придобити следващия месец. Ако Горното не изпрати никого да провери това, тогава той намира начин да се похвали с приноса си. Понякога, ако не е придобил нито един човек за даден месец, той дори лъжливо докладва, че е придобил тридесет или петдесет души, след което измисля начин да навакса през следващия месец. Накратко казано, когато става въпрос за докладване на броя на хората, придобити чрез проповядване на евангелието, антихристът може да го фалшифицира, да лъже за него, да мами и да използва подмолни методи. Как да се докладва даден брой и какъв брой да се докладва е нещо, за което антихристът дава преки инструкции. Не е ли това манипулиране на обстоятелствата?

Антихристът използва своя статус и власт, за да възпрепятства и смущава постоянно изпълнението на дълга на Божиите избраници. Той потиска и изключва всеки, който действа въз основа на принципи и е ефективен в изпълнението на дълга си. Каква е целта му, като действа по този начин? Да манипулира обстоятелствата. Той установява пълен контрол, като подчинява хората под него и изиграва Горното. Каква е целта му, като манипулира обстоятелствата? Целта е да предотврати разкриването на истината, да не позволи на хората да узнаят истината, да измами Горното, да прикрие действителната ситуация с работата си долу и да прикрие дали изобщо е извършил някаква действителна работа и как е извършил тази работа. Като манипулира обстоятелствата, целта му е да потули фактите, да скрие истината и да прикрие злите си намерения, както и да скрие злодеянията си, безогледните си предизвикателни действия и истината за това как не върши и не може да върши никаква действителна работа, наред с други неща. Когато например Божият дом се нуждае от определена сума пари и се поинтересува колко приношения има в неговата църква, антихристът първо пита от колко се нуждае Божият дом. Ако кажеш, че ти трябват няколко хиляди, той твърди, че има само няколкостотин. Ако кажеш, че ти трябват десетки хиляди, той казва, че има само няколко хиляди. В действителност той държи десетки хиляди юана под формата на църковни приношения и не желае да се раздели с тях. Нима не таи зли намерения? Какво иска да направи? Иска да заграби тези приношения за собствена употреба. Това брои ли се за манипулиране на обстоятелствата? (Да.) Антихристът манипулира обстоятелствата до такава степен, че дори не се разделя с приношенията. Ако попиташ дали в неговата църква има някой, който умее да пише, да композира музика или да продуцира видеоклипове, той може да каже: „Имаме един човек, който умее да пише, на седемдесет и осем години, бивш журналист със сериозно стомашно заболяване“. В действителност този човек е само на тридесет и няколко години, в разцвета на силите си и не страда от никакво сериозно стомашно заболяване. Защо антихристът не отслабва хватката си? Защо предоставя невярна информация? Желае да манипулира обстоятелствата. Смята, че ако изпусне такъв талант, това би засегнало управлението му. Освен това иска да задържи тези талантливи личности. Тези талантливи хора наистина ли му принадлежат? (Не.) Тогава защо не ги пуска? Защо не предоставя тези умели хора, след като те са нужни за делото на Божия дом и дори стига дотам, че фалшифицира информация? Иска да подведе хората, за да подсигури статуса си — наистина манипулира обстоятелствата. Той не пита дали участващите страни са готови да изпълнят този дълг, нито представя правдиво обстоятелствата на тези хора пред Божия дом. Вместо това ги пази за собствена употреба или ако не ги използва, все пак ги укрива от Божия дом. Например, ако Божият дом се нуждае от видеопродуцент от църквата, антихристът вижда това и си мисли: „Да предоставя някого, който умее да продуцира видеоклипове — мога ли да пропусна такава добра възможност? Всеки човек тегли чергата към себе си: дъщеря ми, синът ми и няколко роднини разбират малко от видеопродукция, така че ще ги предоставя независимо дали отговарят на изискванията на божия дом или не“. Когато е изправен пред добра възможност като това да предостави хора, той дава предимство на своите роднини и приятели, като не оставя нищо за външни хора. Не е ли това манипулиране на обстоятелствата?

Въз основа на споменатите по-горе примери, какво точно означава антихристът да манипулира обстоятелствата? Не означава ли това, че той установява пълно господство, като контролира и манипулира всички и всичко? Всичко е в неговите ръце и той има последната дума за всичко. Той е този, който дърпа конците, ръководи и манипулира задкулисно. Това е манипулиране на обстоятелствата. Когато Горното изпрати някого в неговата църква, за да разбере ситуацията, и този човек поиска да говори с няколко души и да види как се справят братята и сестрите с навлизането си в живота и с изпълнението на дълга си, както и да провери дали някои материали като книгите с Божиите слова и аудиозаписите на проповедите са били раздадени на всеки един от Божиите избраници, антихристът казва: „Няма проблем, ще те заведа в домовете на двама от братята и сестрите“. Кои са тези двама души? Не са ли и двамата от владението на антихриста? (Да, оттам са.) Тези двама души са неговата по-малка сестра и по-малкият брат на съпругата му. След като заведе изпратения от Горното човек в тези домове, тези двама души казват: „Църковният ни живот е страхотен и имаме всякакви проповеди, общения и видеоклипове със свидетелства. Нашият църковен водач отсъства от дома си от доста дни заради делото на църквата и не се е прибирал вкъщи“. Който и да отиде в неговата църква, не може да схване и най-малката частица от реалната ситуация. Антихристът потулва всичко за истинската ситуация в църквата, за възникналите проблеми, за злите хора, които причиняват прекъсвания и смущения, за това кой върши дълга си по нехаен начин, за това при кои задачи са допуснати пропуски и така нататък. Това, което виждаш, когато отидеш там, са само сцени, които изглеждат приятни — всичко това е фалшива привидност. Има само едно нещо за отбелязване: ако изпратеният от Горното човек се поинтересува дали има подходящо място за съхраняване на църковните приношения и дали някои от приношенията трябва да бъдат отнесени, антихристът бърза да заяви, че църковните приношения не са толкова много. По отношение на всяка друга работа той говори положително с изключение на ситуацията, засягаща приношенията — той прекъсва разговора, преди човекът да успее да каже нещо. Антихристът контролира църковния персонал, който е подходящ за извършване на всякакви видове дълг, като същевременно предлага някои от хората, които харесва, или онези, които не отговарят на условията да изпълняват дълг в Божия дом, особено някои хора с лоша човешка природа, в които действа зъл дух, или други, на които изначално им липсва духовно разбиране, чиято човешка природа е противна, които изпълняват дълга си по нехаен начин, на които им липсва основа във вярата им в Бог и които са точно като невярващите. Освен че вършат дълга си нехайно, тези хора също така причиняват смущения и прекъсвания и се държат разюздано, а някои не могат да понасят несгоди и искат да напуснат Божия дом. Някои дори разпространяват безпочвени слухове и разгласяват представи, а други не изпълняват правилно дълга си, като прекарват дните си в гледане на телевизионни сериали или куп други безсмислени видеоклипове. И какво се случва в крайна сметка? Някои от тези хора биват отпратени. Сред отпратените повече от деветдесет и пет процента имат лоша човешка природа. Колко лоша е тяхната човешка природа? Изключително лоша — липсва им човешка природа, а някои изобщо не вярват в Бог. Откъде са дошли тези хора? Не са ли всички те осигурени от църквата? Тъй като са били осигурени от църквата, трябва да има проблем у хората, които са ги осигурили. Не може да се изключи, че някои от тези хора може да са антихристи и че личностите, които са осигурени, може да са роднини, приближени или върли последователи на антихристите. Не е ли такъв случаят? Може ли някой, който наистина има човешка природа и капка съвест да се отнесе грижливо към важния въпрос за осигуряването на талантливи личности? Може ли да бъде поне малко отговорен? Може ли да отстрани някои от егоистичните си мотиви? Някой с човешка природа и съвест категорично може да постигне това и има само един тип хора, които не могат, и това са антихристите. Те искат да скътат всички добри неща за себе си и категорично отхвърлят и отказват да си сътрудничат за всичко, което не е изгодно за тях — такива са антихристите.

Освен че антихристите винаги искат да установят пълен контрол и да диктуват нещата в църквата, има и още по-отблъскващ аспект на тяхното манипулиране на обстоятелствата. Могат ли антихристите, които заговорничат със своите върли последователи, да се покоряват на разпоредбите на Божия дом, да извършват правилно дълга си, да поддържат делото на Божия дом и да изпълняват своите отговорности и задължения? (Не, не могат.) Ето защо казах, че те заговорничат помежду си. Щом се каже, че заговорничат, става очевидно, че всичко казано и направено заедно от тях включва задкулисни сделки. На пръв поглед тези хора изглеждат дружелюбни, зачитат по-опитните от тях и са изключително любящи, вежливи и уважителни един към друг, както и учтиви и с добър характер. В действителност всичко това е повърхностно, двулично и лицемерно. Защо могат да бъдат толкова вежливи и да показват изключително уважение и учтивост един към друг? За това има причина. Целта им, когато влизат в сговор помежду си, не е да се учат един от друг, за да компенсират собствените си слабости или да се подкрепят взаимно при навлизането в истината реалност, за да следват Божията воля и да вършат добре делото на църквата. Вместо това целта е взаимна експлоатация, зависимост и помощ. Те влизат в сговор, защото повече хора означава повече власт, а повечето власт улеснява справянето с нещата и уреждането на лични въпроси. Затова когато са заедно, те изглеждат много дружелюбни, сякаш са сплотено семейство. Обръщат се към по-възрастните учтиво, онези на сходна възраст наричат „сестро“ или „братко“, като изричат тези думи с обич и са изпълнени със социални условности. Ако някой не е наясно с фактите на ситуацията, би могъл дори да ги похвали за тяхната любов, взаимопомощ и осланяне един на друг. Изглеждат готови да подадат ръка за помощ в трудни моменти и са доста щастливи и доволни, като казват: „Всички сме едно семейство, вярваме в един и същи бог“. Докато говорят, те споделят любовта си чрез многозначителни погледи, като допълнително потвърждават, че наистина са семейство и сплотена група. И така, какво точно правят, когато заговорничат помежду си? Например една от по-възрастните сестри е главният ръководител в една компания и има широки социални връзки и контакти. Тя е направила много неща за хората във владението на антихриста и повечето хора са получавали услуги от нея, затова я наричат „кака“. Винаги когато става нещо важно в нечий дом, като например син, който влиза в университет, или дъщеря, която си търси работа, те непременно се консултират с нея и търсят помощта ѝ за разрешаване на проблемите. Ако някой е приет в болница и в църквата има човек, който работи в болница и може да му помогне да се сдобие с вносни лекарства, антихристът бързо смята този човек за близък довереник и част от семейството. Те влизат в сговор, за да се справят с такива задачи, да имат полза едни от други и да създават взаимоизгодни ситуации. Затова когато са заедно, те изглеждат в изключително добри отношения и в хармония помежду си, повече от щастливи са и никога не се карат. Зад тази хармония обаче всеки човек таи скрити мотиви, като мисли как да експлоатира другата страна и да използва другите, както и как може да помогне на другите, като същевременно създава взаимни облаги и връща услугите на другите хора. След като антихристът установи своето владение и има своите върли последователи, той има своя екип и своето „семейство“, които да му помагат по всички дребни въпроси в ежедневието. Например що се отнася до намиране на работа, постъпване в колеж, получаване на повишение, справяне със сериозна болест, преместване или дори намиране на някого, който да заплати пари като посредник, за да бъде освободен от затвора, след като е арестуван — има кой да се погрижи за всички тези дела. От гледната точка на антихриста, не са ли полезни тези „членове на семейството“? Не може ли да се разчита на тях? Не могат ли те да разчитат един на друг и да си помагат? (Да.) Следователно в такова владение това, което се вижда, не са хора, които взаимодействат помежду си с Божиите слова като свои принципи или хора, които действат според съвестта си, живеят според Божиите слова, прекланят се пред Бог, взаимодействат нормално едни с други, разговарят от сърце, отварят сърцата си и се разкриват докрай, разговарят за собствения си покварен нрав и го опознават или се учат един от друг, за да компенсират недостатъците си — няма нищо подобно. Тази шайка, това владение, е владението на кликата на антихриста, където истината няма власт, където Светият Дух не действа и където Божиите слова не съществуват в сърцата на хората. Вместо това кликата на антихриста живее тук доволно, удобно и с наслада, като се отнася към това място като към свой собствен дом. В действителност това не е нито Божият дом, нито църквата. Това е общество, кликата на антихриста.

Антихристите превръщат църквата в свое собствено владение, като я преобразяват в социална група и в своя клика. Те вършат разрушителни и омразни дела и говорят или действат изцяло с тактиките и методите на невярващите. Всеки от тях говори неискрено, лекомислен е в речта си, изпълнен с мерзост, коварен и нечестив, и отказва да приеме истината. Външно те се маскират като изискани, цивилизовани, учтиви, дисциплинирани и дори благовъзпитани, със заложби и с характер. В действителност обаче всеки от тях е коварен, хитър, низък и нечестив характер. Те заговорничат помежду си, установяват връзки, съревновават се за влияние, обръщат внимание на показността и наблягат на общностните и служебните взаимоотношения в обществото. Обръщат внимание на това кой има по-голямо влияние, по-висок статус и повече престиж в обществото, както и кой е най-добрият стратег. От тяхната реч и поведение не можеш да разпознаеш никаква истинска вяра, а още по-малко можеш да видиш в сърцата им да има и най-малкото кътче за Божиите слова и за истината. Тяхната вяра не е нищо повече от игра и измама. Тези нечестиви характери са превърнали църквата в социална група, във владение, в което нечестиви характери заговорничат помежду си, като през цялото време неспирно изразяват своите високопарни думи и казват: „Ние вярваме в бог, вършим дълга си в божия дом, следваме бог по този начин, допринасяме за благосъстоянието на нашите братя и сестри по онзи начин, помагаме им и ги подкрепяме така и се обичаме един друг по еди-какъв си начин“. Чрез нечестиви средства, които подвеждат и вкарват в клопка хората, наред с разнородни низки методи, те вредят на братята и сестрите, но въпреки това смятат, че изпълняват дълга си, че помагат на братята и сестрите, прославят Бог и свидетелстват за Него. Едва ли осъзнават, че зад тези действия и поведение се крие същността на антихристи, които манипулират обстоятелствата. Антихристите вкарват в клопката на своята власт онези, които следват Бог, като превръщат църквата в собствено владение, в социална група, в организация от хора под властта на Сатана. Може ли такава организация все още да се счита за църква? Очевидно не. Не е ли поведението на антихристите крайно отвратително? Виждали ли сте някога такава клика на антихрист? Какво чувстваш, когато си сред тях? Външно те изглеждат учтиви и дружелюбни, но когато разговаряш с тях за истината и за Божиите намерения, показват отношение на особено отвращение и липса на интерес, в противоречие с външната им учтивост и дружелюбност. Когато разговаряш с тях за истината, те те смятат за външен човек, а когато разговаряш за делото на църквата, това се усеща още по-силно. Когато продължиш да разговаряш за истините принципи, които трябва да се практикуват при изпълнението на дълга, те изпитват раздразнение и отегчение, и именно тогава разкриват демоничното си подобие, чешат се по главите, прозяват се докато не им избият сълзи. Не е ли това анормално? Защо демоничното им подобие излиза наяве веднага щом разговаряш за истината? Нима всеки от тях няма много любов в сърцето си? Как могат да загубят интерес, когато започнеш да разговаряш за истината? Нима не се разкриват по този начин? Нима нямат голям ентусиазъм и преданост към извършването на външни задачи? А ако са предани, нима не притежават реалност? Ако притежават реалност, тогава трябва да са щастливи, когато чуят хората да разговарят за истината, трябва да копнеят за нея. Защо състоянието им винаги е анормално, като дори се случва обладаване от зли духове? Това показва, че обичайните им хармонични взаимодействия, учтивостта и дружелюбността им са напълно фалшиви. Именно Божиите слова на правосъдието и истините, които Той изразява, ги разкриват напълно. Тогава гневът им се надига и състоянието им е съвсем различно от обичайното, и те започват да вършат зло и да причиняват смущения. Тогава Бог ги предава на Сатана и повече не се занимава с тях. С безбройните си дяволски постъпки те са показали истинската си същност.

Това, че антихристите манипулират обстоятелствата, наистина е реалност. В по-леките случаи един човек манипулира определен брой хора, а в тежките случаи една клика манипулира определено количество хора и всички други неща. Броят на нещата и обстоятелствата, които един човек може да манипулира, е ограничен. Затова, за да разширят силите си и да подсигурят статуса си, антихристите трябва да обучат екип от хора. Те трябва да привлекат и да контролират група хора, които да им помагат, да подсигуряват статуса и властта им и да им помагат да манипулират обстоятелствата. Щом антихристите създадат своята клика, сферата им на влияние се разраства, което им позволява да манипулират повече неща, а участието им се разширява. Вследствие на това броят на жертвите се увеличава. Какво трябва да направите, ако се сблъскате с клика на антихрист, способна да манипулира обстоятелствата? Виждали ли сте някога такава клика? Основните членове на тази група обикновено се състоят от четирима или петима души, или повече от десет. Всеки от тях отговаря за различни задачи. Например има такива, които се специализират в адаптирането на персонала, които се занимават с финансите, които поддържат отношения с Горното и които своевременно потулват нещата за антихриста, независимо какво се случва. Има и такива, които дават съвети задкулисно, които кроят лоши неща, за да навредят на хората, които се специализират в разпространяването на слухове, които сеят раздори, които помагат на злодеите да вършат зло, които събират информация и дори такива, които осигуряват облаги и им предоставят медицинско лечение. Накратко казано, в този антураж има по някой за всеки вид роля. Антихристите пренебрегват личностите, които нямат влияние, които са простодушни и обикновени и на които им липсва способността да се справят с нещата в обществото. Вместо това те специално се насочват към вярващи със статус, репутация, влияние и опит — било в качеството на длъжностно лице, било в сферата на големия бизнес в обществото — хора, които са видели свят, способни са да довеждат нещата докрай и могат да придобият добри неща за тях. Например, ако дадена кола струва 400 000 юана, един способен човек, който умее да спекулира на пазара, би могъл на половин цена да придобие за антихриста кола втора употреба, която да не отстъпва на една нова кола. Ще привлече ли антихристът такава личност, ако се сближи с него? (Да.) Антихристите привличат такива хора. Каква е тяхната цел? Те се стремят да превърнат Божия дом, мястото на Божието дело, в социална група и да направят така, че Божието дело и истината да не могат да бъдат изпълнявани сред хората — те искат да постигнат собствените си цели. Ако една обикновена вярваща вярва в Бог с цялото си сърце и душа, може да се отрече от семейството си и от кариерата си, ако е простодушна и обикновена и ѝ липсва способността да се справя с нещата, би ли я искал антихристът? (Не.) Ако има съпруг и син, които могат да печелят от бизнес, имат влияние в обществото и никой не смее да ги тормози, има ли такава възрастна дама някаква стойност за антихриста? Въпреки че в неговите очи тя сама по себе си може да няма стойност, от гледна точка на семейството ѝ тя е изключително ценна. Не ѝ липсват пари, домът ѝ може да приема братя и сестри и ако се случи нещо, тя може да накара семейството си да помогне да се оправи. Такъв човек е ценен за антихриста. Антихристът прави всичко възможно, за да привлече и да подведе такъв човек, като го кара да застане на негова страна и да бъде използван от него. Антихристът преценява точно хората, които са му полезни. Той не се интересува от онези, нито цени онези, които имат истинска вяра, които искрено вярват в Бог или които имат добър характер и са предани в изпълнението на дълга си, а след като им се осигури паша и поене, могат да постигнат напредък и действително да платят цената. Колкото си по-порядъчен и колкото повече съвест и разум имаш, толкова по-отблъснат се чувства той. Ако говориш правдиво и прямо, той е отблъснат и отвратен от теб. Когато те види, те заобикаля отдалеч. Ако общуваш с него, той разменя повърхностни любезности, но не говори от сърце, освен ако не си ценен за него. Той предпочита хората, които са му ценни, онези, които са изгодни за неговата власт и статус. Ако някой може да бъде използван от него и може да му помогне да свърши нещата, да потули истинските факти, да върши лоши неща, като същевременно намира подходящи оправдания за тях, и да подвежда братята и сестрите без никой да забележи, без никой да бъде способен да разобличи или да прозре това, този човек се превръща в обект на неговата експлоатация и вербуване. А използва ли антихристът човек, който, независимо с кого говори, винаги изрича ласкателни думи, възхвалява хората с власт, следва всеки, който има статус, и не проявява никаква проницателност към никого? Такъв човек има стойност за антихриста, но той също така се отнася предпазливо към него. Не се доверява напълно на онези, които го ласкаят, и не им позволява да знаят определени неща. Ако срещите са степенувани по йерархия, той изключва такива личности от по-важните събирания. По-маловажните или обикновените събирания са мястото, където такива колебаещи се личности могат да участват. Това е така, защото ако се появи друг водач, тези колебаещи се хора може да предадат и разобличат антихриста по всяко време. Антихристът е хитър в отношенията си с такива хора, като ги използва в зависимост от ситуацията. Следователно, когато става въпрос за манипулиране на обстоятелствата, антихристът е много предпазлив. Той подхожда към такива въпроси със систематичен и премерен подход, като внимателно обмисля как да действа и кои хора да използва. В ума си прави разлика между онези, които са най-близки приближени, и онези, които са обикновени приближени.

Когато антихристът влезе в контакт с непознат, като например водач от по-високо ниво или някой, когото не познава добре, той първо проучва характера на човека, дали има определени стремежи или хобита, дали има истинска вяра, от колко години вярва в Бог, дали притежава истината реалност или проницателност за него и дали носи бреме за навлизането в живота. Той преценява и наблюдава всеки аспект, след което използва различни методи, за да изтръгне думи от него и да го подложи на изпитание. Ако види, че човекът е объркан, той отслабва бдителността си и не му обръща внимание. Ако обаче човекът изглежда хитър и не е лесен за разгадаване, той смята, че трябва да бъде предпазлив. Контролът на антихриста над обстоятелствата означава да поеме контрол над всичко, като иска да има последната дума за всичко, включително това всички типове хора да са под негов контрол. Правилата на Божия дом за него стават безсмислени, все едно са лист непотребна хартия, а управленските закони на Бог и Божият нрав изобщо не съществуват, сякаш са въздух. Амбицията и желанията му надхвърлят това да контролира хората и да кара хората да го слушат. Той стига дотам, че контролира всяко събитие, преживяно от всеки човек, както и онези въпроси, които се случват под носа му, както в рамките на неговата сфера на влияние, така и извън нея. Каква е целта на този контрол? Да подсигури както властта и статуса си, така и репутацията си. Една фраза обобщава манипулирането на обстоятелствата от страна на антихриста: всичко е под негов контрол. Поради това антихристът не смее да пренебрегне нито един въпрос, бил той голям или малък. Не смее да пренебрегне нищо, иска да участва и да се намесва във всичко, свързано с неговия статус или със сферата му на влияние, като не пропуска никакви ползи. Иска да участва активно в много въпроси в рамките на църквата и да схване ситуацията относно това как се развиват нещата. Например, ако някои хора изобщо не го слушат или не му се покоряват и винаги си имат мнения за него, той намира начини да ги измъчва. Ако обаче не може да намери никакъв повод да ги кастри, какво прави? Намира начин да контролира книгите и аудиозаписите на проповедите, изпратени от Божия дом. Той определя кой да получи тези материали навреме въз основа на това кой му се подчинява. Ако не го слушаш или демонстрираш неблагосклонно поведение през този период, той твърди, че ресурсите са ограничени и няма да ти ги изпрати. Антихристът наблюдава твоето поведение. Ако разсъждаваш ясно, прозреш нещата и схванеш психологията на антихриста, ако доброволно признаеш грешките си и се сближиш с него, той ще намери оправдание да каже: „Този път божият дом изпрати достатъчно ресурси за всички, включително и за теб“. Ако обаче види, че след известно време отново се дистанцираш, той пак ще те измъчва. Дори няма да те уведоми, когато пристигнат нови ресурси, просто няма да ти даде нищо и дори може да намери повод да конфискува това, което първоначално си имал. Особено когато антихристът открие, че някой може да знае за неговите задкулисни злосторничества и би могъл да го докладва, той предприема превантивни действия, като активно признава грешките си и споделя своето себепознание, като първо използва мек подход. Щом антихристът види, че мекият подход няма да подейства и в сърцето си се почувства донякъде несигурен, като си мисли, че този човек все още може да го докладва, той ще направи всичко възможно, за да вдигне на крак повече хора, които да поставят под обсада този човек и насилствено да го заплашват. Това продължава, докато човекът не отстъпи и не изрази ясно позицията си, че няма да го докладва, и едва тогава антихристът го оставя на мира. В някои случаи антихристът може дори пръв да разобличи другите. Като се страхува, че другите може да го разобличат и да го докладват, той предприема превантивни действия, умишлено се възползва от слабостите на друго лице, за да отправи фалшиви обвинения по негов адрес и да му заложи клопка. По-късно той намира повод да изолира и да отлъчи човека, като прекъсва комуникацията му с Горното и с църквата. Сега вече антихристът се чувства в безопасност и повече няма за какво да се тревожи. Не е ли това манипулиране на обстоятелствата? (Да.) Може да се каже, че действията на антихриста по такива въпроси са нещо повече от един-два изолирани случая или използване само на един-два метода. За да манипулира обстоятелствата, да подсигури статуса си и да направи така, че владението му да не се разклати, антихристът върши много злодеяния. Например той променя кадровите системи и подредби в църквата. За да контролира повече хора, той сее раздор между братята и сестрите, като ги кара взаимно да се нападат и осъждат. Дори подстрекава своите последователи да поставят под обсада някои братя и сестри, които имат по-голямо чувство за справедливост. Освен това твърди пред братята и сестрите колко високо е ценен от Горното. Нещо повече, той пише писма на Горното, като се хвали с отличната си работа и твърди, че е придобил себепознание, че може доброволно да изложи на показ проблемите си и така нататък. Цялото писане на писма и информиране за собствените му проблеми е в опит да придобие благосклонността на Горното. Той използва различни средства и методи, за да манипулира обстоятелствата, да контролира своите върли последователи, да изиграе братята и сестрите и едновременно с това да изиграе Божия дом. Това са различните практики, които антихристите използват, за да контролират обстоятелствата в църквата. Разбира се, има много повече конкретни практики, но те няма да бъдат изброени тук. В обобщение, тези въпроси за това как антихристите контролират църквата са често срещани, както са често срещани и различните практики, които те проявяват.