И какво прави антихристът, след като създаде своето собствено владение? Тревожи ли се ужасно за това как върви евангелската работа на църквата? Загрижен ли е за нея или разпитва ли за нея? Той само прави инспекционна обиколка, имитира работа, като се измъква нехайно с няколко думи и нищо повече. Каква е целта на инспекционната му обиколка? С каква цел предприема тези широкообхватни пътувания, за да види как се справят братята и сестрите? Дали защото се интересува как върви навлизането им в живота? Не. Той гледа дали в сферата му на влияние има някой, който има намерение да му се съпротивлява, дали има някой, който го гледа накриво или се осмелява да му каже „не“, или се осмелява да не отстъпи и да не направи това, което той казва. Той трябва да види със собствените си очи, трябва лично да се запознае със ситуацията. Това е единият аспект. Нещо повече, след като антихристът установи своето владение, той се провъзгласява за законния цар — и ако кажеш, че е тиранин, градски побойник, главатар на бандити, не го е грижа, стига да има статус и власт. В неговата сфера на влияние, вътре в неговото владение, цялата власт е в неговите ръце, само той командва. В същото време той се наслаждава и на преклонението, възхищението и уважението на своята клика, както и на техните ласкателства, подмазване и дори на всички онези чувства на превъзходство и специално отношение, които му оказват. Мислиш ли, че когато антихристът монополизира властта си, това е само за да говори от висока позиция? Дали това е само за да удовлетвори едно такова желание? Не. Той иска нещо по-съществено: цялото отношение, което идва със статуса и с властта, на което се наслаждава в своето владение. След като антихристът установи своето владение, след като разполага с върлите си последователи, дните му минават в по-голямо удобство от това на древните императори. Не му се налага да прави нищо: каже ли една дума, желанието му се изпълнява и нещата, които иска, му се донасят. Например антихристът казва: „Днес времето е хубаво. Защо толкова много ми се яде пиле?“. До обяд някой вече е сготвил пилешка яхния. По време на обяда антихристът казва: „Ние, вярващите в бог, не можем да пием алкохол, но какво ще кажете за някакви освежаващи напитки?“. Като чуят думите на своя водач, последователите на антихриста изпращат някого спешно да купи освежаващи напитки. Не получава ли той каквото си иска? Достатъчно е да протегне ръка, да отвори уста и нещата му се донасят, а всичките му желания се сбъдват. Дните му минават в голямо удобство. След това антихристът казва: „Днес е студено. Миналогодишната ми жилетка имаше дупка, проядена от молци, неприлично е да я нося — не изглежда добре. Не знам къде е тазгодишната жилетка“. Когато някой предлага да му купи няколко жилетки, той казва, че не бива да ги купува небрежно, че трябва да отговаря на благоприличието на светците и че парите трябва да се харчат според принципа. Малко след като казва това, някой му купува няколко жилетки. След като те пристигат, антихристът смята, че ако не каже нищо, всичко това ще изглежда умишлено, затова казва: „Кой ги е купил? Не е ли това нарушение на принципите? Няма ли това да ме постави в грешна позиция? Кой ги е купил? Ще му дам парите“. Той иска от жена си първо да вземе малко пари от църковните приношения и казва, че ще ги върне по-късно, когато има пари. В действителност той казва това просто ей така, няма абсолютно никакви планове да ги връща. Антихристът наистина получава всичко, което пожелае, като се наслаждава на всичко наготово. А чувства ли се виновен в сърцето си, след като се е насладил на тези неща? Изпитва ли угризения на съвестта? (Не.) Как би могъл да се чувства така? Та именно това преследва той, именно за това е копнял ден и нощ — как би могъл да го откаже? Такава изгода не може да бъде пропиляна, ако не се възползва от нея, тогава тя ще пропадне и ще бъде пропиляна. След като се възползва от него, той пак ще каже някакви приятни думи, така че човекът, който харчи парите, да го прави с охота и да не смее да си мисли нищо лошо за това.

В своето собствено владение антихристите не само получават най-различно специално отношение и услуги, предоставяни от подчинените им, но и обучават хората в своето владение безусловно да им се подчиняват. Например ако един антихрист поиска от всички да се събудят в 5 часа сутринта, всички трябва да са станали преди 5 часа сутринта. Онези, които се събудят късно, ще бъдат подложени на кастрене — те трябва да наблюдават изражението на антихриста. По време на хранене никой не смее да седне на масата, докато той не седне, а преди той да започне да използва пръчиците си за хранене, никой друг не смее да го направи. Каквото и да реши да направи, то трябва да бъде направено. Както и да реши да направи нещо, другите трябва да го последват и неподчинението не се толерира. В своето владение той е водачът, царят и има последната дума — който не се съобразява, ще бъде измъчван. Неговите подчинени са обучени да следват безпрекословно заповедите му, като не смеят да му се противопоставят ни най-малко и смятат, че каквото и да им нареди, то е оправдано и си струва — това е техен дълг и задължение. Под знамето на вярата в Бог и на изпълнението на дълга си, подчинените на антихриста безпрекословно му се подчиняват, носят го на ръце и се отнасят към него като към свой цар и господар. Ако някой има мисли или мнения за антихриста, ако има гледни точки, които се различават от тези на антихриста, той ще положи всички усилия да го опровергае, да го омаловажи, да го разнищи, да го осъди, да го заклейми и да го потисне, като се успокои едва когато човекът му се подчини напълно. Във владението си антихристът се чувства като в свои води, там му е изключително удобно. Всичките пари, които братята и сестрите предлагат, отиват у антихриста, а всичко, което му липсва, трябва да му бъде предоставено от тях. Братята и сестрите трябва своевременно да изпълняват потребностите на антихриста, за да го удовлетворят и да го направят щастлив. Антихристът е обучил тези хора да бъдат буквално като роби. Най-честите му проповеди се въртят около това как е страдал и колко предан е бил, като набляга на това как хората трябва да го разбират и да му се подчиняват, за да угодят на Бог и да бъдат в съответствие с истините принципи. Антихристът изнася възвишени проповеди, скандира лозунги и представя доктрини, които са напълно съобразени с човешките представи и фантазии, като печели преклонението и възхищението на другите. Едновременно с това той ефективно предотвратява възникването на каквото и да било подозрение, съмнение или разпознаване по свой адрес, а също така не допуска хората да си помислят да го разобличат или да го разпознаят, или да им хрумне да го предадат. Това гарантира, че властта му ще продължава вечно, че тя ще бъде укрепена в църквата без никаква възможност за промяна. Не мисли ли антихристът доста занапред в бъдещето? Каква е тогава целта на всички тези действия? Една дума — власт. Независимо дали става въпрос за онези в неговото владение или за онези извън него, дали става въпрос за неговите върли последователи или за братята и сестрите, които го разпознават, от какво най-много се бои и се притеснява антихристът? От това, че тези хора могат да разберат истината, да дойдат пред Бог, да го разпознаят и да го отхвърлят. От това се бои най-много. След като всички го отхвърлят, той се превръща в пълководец без армия, губи статуса и престижа си и бива лишен от властта си. Затова той смята, че само като си подсигури владението, като държи под ключ върлите си последователи, като подвежда и контролира изцяло онези, които го следват, като ги държи здраво в ръцете си, може да укрепи властта си. По този начин той се придържа здраво към специалното отношение, на което иска да се наслаждава, специалното отношение, което му носи властта. Някои антихристи са особено хитроумни в постъпките си и в отношенията си, умели са в това да печелят хората. Във владението, което управляват, има такива, които изпълняват поръчки за тях, такива, които задоволяват материалните им нужди, и такива, които събират информация или замазват нещата за тях — най-различни хора. В сферата на влияние на антихриста, ако няма никой с добри заложби, никой, който се стреми към истината, и никой, който отстоява истините принципи, тогава антихристът може да поддържа дългосрочен контрол над църквата, а хората в тази църква ще бъдат напълно покварени и подведени до непоправима степен. Дори ако някой бъде изпратен от Горното да разследва работата, това ще бъде напразно. Църквата е станала непробиваема и непристъпна под контрола на антихриста — неговата здрава крепост. Независимо кой разобличава и разнищва антихриста, или кой разговаря за истините принципи, онези, които са били подведени, няма да го слушат. Вместо това ще застанат на страната на антихриста, като се противопоставят на истината и заклеймяват разобличаването и разнищването на антихриста.

Антихристът, неговите върли последователи и членовете на неговото владение винаги обсъждат и проучват въпросите на Божия дом: кой къде е бил преместен, кой е бил освободен. Горното е издало още едно общение и още една проповед за разобличаване на еди-какво си — трябва ли да го разпространим? И как ще го разпространим? На кого ще го разпространим първо и на кого след това? Нужно ли е да се намесим и да направим някои редакции или обработки? Кой напоследък е бил в контакт с външни хора? Някой бил ли е изпратен от Горното долу? Някой от тези хора имал ли е контакт с нашите хора по-долу? Те често обсъждат такива неща заедно. Често се наговарят и кроят заговори, като обсъждат контрамерки, схеми и средства, за да отговорят на всичките работни разпоредби на Горното. Също така често обсъждат и проучват обстоятелствата на братята и сестрите под тях. Антихристът и членовете на неговото владение прекарват целия ден в съвместно кроене на заговори като неразделни другари. Когато са заедно, те не разговарят за истината, нито за намеренията на Бог, а още по-малко за църковното дело или за това как да изпълняват дълга си, да движат напред делото на църквата или да напътстват навлизането на братята и сестрите в реалността на Божиите слова, или как да реагират на външни ситуации. Никога не разговарят за тези уместни неща, а проучват кой с кого се сближава, за кого говорят тези хора, когато са заедно, дали са говорили за водачите зад гърба им. Обръщат внимание на това чие семейство е богато и дали е направил някакви приношения. Това са нещата, за които говорят насаме, винаги осъждат братята и сестрите и работните разпоредби на Горното — винаги правят всичко възможно, за да изхитрят братята и сестрите и Горното. Това, което правят насаме, е позорно: ако не е вредно за църквата, е вредно за братята и сестрите. Винаги заговорничат или създават проблеми за братята и сестрите, които са с добри заложби и се стремят към истината, винаги се опитват да опозорят добрите хора или да очернят името им. Каквото и да прави антихристът, той винаги го обсъжда с хората от своя лагер — тук са намесени кроежи и схеми. Нищо, казано от кликата на антихриста, не издържа на анализ. Ако се направи внимателен анализ, във всичко се откриват проблеми. С хората извън владението те са сдържани и предпазливи. Във владението на антихриста нищо не е забранено: те съдят братята и сестрите, делото на Божия дом, висшите водачи — дори Бог. Всичко е позволено. Но когато присъства някой извън владението, те потулват думите си, запъват се, сдържат се и дори говорят на таен език, който външните хора не могат да разберат. Имат изражение, което има определено значение, коварна усмивка, която означава нещо, дори изсумтяване и прокашляне, които означават нещо — всичко това са тайните им кодове. Понякога се почесват по главата, понякога си подръпват ушите, понякога тропат с крак, понякога си търкат ръцете. Всичко това означава нещо. Това са обичайните проявления на кликата на антихриста, различните модели на поведение, които те проявяват, след като са монополизирали властта в църквата. Ако се съди по техните различни модели на поведение и проявления, и ако се разнищят от гледна точка на човешката им природа, що за хора са те? Не са ли последователи на измамността и нечестивостта? (Да.) А имат ли тези хора някакво чувство за справедливост? Имат ли някаква съвест или морал? Честни ли са? Не. Тези хора нямат срам. Те консумират това, което братята и сестрите принасят, и смятат, че това им се полага. В същото време си позволяват волности и безчинстват в Божия дом, като вредят на братята и сестрите — и не само живеят на гърба на църквата временно, а го правят всеки ден, поколение след поколение. Не са ли това дяволи, които ядат човешка плът и пият човешка кръв? Нямат никакъв срам! Заедно със своята клика, антихристът винаги обсъжда „държавни дела“. Техните дискусии при закрити врати обаче позорни ли са? (Да.) За какво говорят? Разговарят ли за делото на църквата? Чувстват ли се обременени от делото на църквата? На някои места църквата е под надзор и братята и сестрите са следени и наблюдавани от големия червен змей, правителството, и дори повечето от братята и сестрите са поставени под правителствен контрол и са изправени пред опасността от арест и затвор. Интересува ли ги това? Опитват ли се да измислят начин да защитят братята и сестрите, да им помогнат да избегнат преследване и страдание в затвора? Насаме обсъждат ли как да опазят църковните книги, вещи и така нататък, да предпазят църквата от понасяне на загуби? Ако в църквата се появи Юда, реагират ли своевременно, като бързо осигуряват безопасно място за засегнатите братя и сестри, за да ги защитят? Биха ли направили такива неща? (Не.) Когато хората имат власт, те могат да правят добри неща, а могат да правят и лоши неща. Така че какво прави антихристът, когато има власт? (Лоши неща.) Какви лоши неща прави той? (Намира начини да измъчва всеки, който не го слуша. Когато Божият дом изпрати някои водачи и работници да питат за работата, той ще намери начин да ги избегне или начин да се сдобие с коз, с който да им окаже натиск, да ги осъди, да ги заклейми и да намери причини да ги прогони, за да им попречи да питат за работата и да открият проблеми, свързани с него.) Някои антихристи правят точно обратното: тъй като се страхуват, че братята и сестрите ще докладват за проблемите им, те държат под око водачите, изпратени от Горното, гощават ги с хубава храна и напитки и им пречат да влязат в контакт с братята и сестрите по-долу. Когато водачите питат за братята и сестрите, те отговарят: „Всички са добре. В момента нашата евангелска работа напредва гладко. Разрешихме всички онези проблеми, които възникнаха от враждебната среда, и отлъчихме юдите, които ни продадоха. Справихме се с онези, които се опитаха да смутят делото на църквата, и ги премахнахме до един, а книгите с божиите слова бяха разпространени нормално. Няма никакви проблеми“. Като казват това, те също така докладват няколко неща за други хора. Когато Горното изпрати някого да ги разследва, ако мислят, че някой ги е докладвал — умишлено ще докладват за проблемите на онзи човек, за да отклонят в погрешна посока висшите водачи и да ги накарат да мислят, че човекът, който е докладвал за антихриста, има проблеми, за да попречат на водачите да успеят да разберат какво всъщност става с църковното дело и да открият проблемите на антихриста, така че в крайна сметка той да не бъде освободен и повече да не е в опасност. Целта на антихриста при защитата на неговото владение е да укрепи властта си и да я направи ефективна, затова той развива много привърженици, подчинени, върли последователи и приближени. Като развива такива хора, целта му е да монополизира напълно властта, да предотврати тя да отслабне или да му бъде отнета.

Антихристите се отнасят към Божия дом като към свое лично владение и първото нещо, което правят след поемане на ръководството, е да монополизират властта. Сещате ли се за някакви случаи, свързани с това как антихристите монополизират властта? (Преди имаше един църковен водач, който беше антихрист. Винаги, когато някой посочваше проблемите му или го разобличаваше, той потискаше този човек и конфискуваше книгите му с Божиите слова. Отидох в някои от групите за събирания в неговите църкви, за да науча повече за ситуацията. Тъй като се боеше, че злодеянията му може да излязат наяве, този антихрист се опита да ме прогони и се възползва от възможността да ме обвини, че съм посещавал събиранията тайно без негово разрешение. По-късно висшите водачи изпратиха някого да разследва и антихристът ме оклевети, говореше лошо за мен и дори ме постави под домашен арест, като нареди на братята и сестрите да не общуват с мен. По това време този антихрист, в сътрудничество с един водач и с един работник, контролираше осем църкви. Най-накрая, след няколко месеца на общение и проницателност, братята и сестрите окончателно прогониха тази група антихристи.) Ето как действат антихристите. Каквото и да правят в църквата, то е с цел да сграбчат здраво властта и да контролират хората. Те са особено чувствителни към всеки, който представлява заплаха за техния статус и власт. Нюхът им за такива въпроси е изключително остър и те веднага надушват, че тези въпроси са неблагоприятни за тях и че застрашават позицията им. Не е ли това нечестиво? Защо антихристите са толкова чувствителни към такива въпроси? Защо другите не долавят това? Това е свързано с природата на антихристите — само те могат да осъзнаят тези неща. Това потвърждава един факт: антихристите имат такава същност. Желанието им за власт е изключително и те притежават единствена по рода си ненаситна жажда. Когато някой дойде в църквата, която е под тяхно ръководство, те го изучават, като си мислят: „Този човек представлява ли заплаха за моя статус и престиж? Дали е тук, за да ме повиши или да ме освободи? Дали е тук, за да разследва проблемите ми или за да разговаряме нормално за работата?“. Те първо се опитват да разберат тези неща. Особено чувствителни са към такива въпроси, защото изпитват специална обич към статуса и властта и желание за тях. Те живеят за власт и статус. Мислят си, че ако загубят властта, ако имат по-малко привърженици и се превърнат в пълководец без армия, животът ще е изгубил смисъла си. Следователно що се отнася до статуса и властта, които са придобили, независимо дали отговарят за три църкви, пет църкви или десет църкви, антихристите смятат, че колкото повече, толкова по-добре. В никакъв случай няма да отстъпят властта си на други хора. Смятат, че тя им принадлежи по право, че е нещо, за което са се борили, което са получили чрез революция и стратегия. Ако другите искат да я получат, трябва да са готови да дадат живота си в замяна. Същото е като с големия червен змей — ако някой предложи демократична промяна, за да се сложи край на неговата диктатура, като призове Комунистическата партия да проведе честни избори, какво би казал големият червен змей? „Демокрация? Ще трябва да я размениш срещу главите на двадесет милиона души! Комунистическата партия е придобила властта си с кръвта на безброй хора. Ако искаш да завземеш властта, ще трябва да я размениш с кръвта и живота на толкова много хора!“. Антихристите са същите. Ако искаш да се откажат от властта, не е достатъчно да разговаряш за истината, за да отстъпят. Те ще се борят и ще се бият с теб. Колкото и презрени да са методите и средствата им, те трябва да опазят властта си. Освен ако всички Божии избраници не се събудят и не се обединят, за да ги разобличат и отстранят, те няма да го направят. Не са ли антихристите просто твърде нечестиви? Това напълно потвърждава и илюстрира нечестивия и жесток нрав на антихристите. Независимо дали контролираните лица имат желание или не, дали наистина се поддават или не, дали са готови да се подчиняват и да следват, антихристите не се интересуват от това. Те насилствено използват властта си, за да потискат и контролират хората. Никой не може да не се подчини: всеки, който не се поддаде, ще бъде санкциониран. Това са антихристите.

Току-що разговаряхме за определени конкретни практики и проявления на това как антихристите монополизират властта. От тези практики и проявления не можем ли да видим, че антихристите притежават жесток и нечестив нрав и същност? Може ли някой да ги промени? Било то като ги увещава, като апелира към емоциите им, като представя истината в Божиите слова, като ги кастри или като се опитва да ги промени с искрени чувства — може ли някой от тези методи да ги накара да изоставят практиката на монополизиране на властта? (Не.) Някои хора казват: „Антихристите са просто хора с покварен нрав. Хората имат човешки емоции. Ако се обърнеш към тях емоционално, ако обясниш нещата логично и изясниш плюсовете и минусите, тогава, когато разберат разумната аргументация, те може да не действат по такъв начин. Може да признаят грешките си, да се покаят и да спрат да вървят по пътя на антихристите. Може да не установяват свое собствено владение в Божия дом, да не впримчват свои върли последователи, за да монополизират властта в Божия дом, и да не се занимават с тези действия, които не са съгласно човешката природа и морала“. Може ли да се повлияе на антихристите по този начин? (Не.) Някой променил ли е някога даден антихрист? Някои казват: „Може би те не са били правилно възпитани от майка си в ранна възраст, били са разглезени. Сега, ако майка им поговори с тях или ако ги вразуми човекът с най-висок престиж в семейството им или този, който е вярващ от най-дълго време, те може да спрат да вършат нещата, които вършат антихристите“. Това вярно ли е? (Не.) Защо не? (Няма да се получи да ги убеждаваш. Колкото повече говориш, толкова повече се възмущават. Ако после ги разобличиш и ги кастриш, ще те намразят.) Правилно. Нима не са чули достатъчно Божиите слова и истината? Някои антихристи са вярвали в продължение на десет или двадесет години без никаква промяна. Чели са доста Божии слова, но защо не е имало никаква промяна? Това е така, защото сърцата им са изпълнени със зло — дори Бог не ги спасява, могат ли хората да ги променят с малкото знания и доктрини, които имат? В човешкото общество държавите имат образование, а в обществото има закони, като всички те насърчават хората да се научат да бъдат добри и да избягват извършването на престъпления. Защо обаче това не може да промени хората? Имали ли са държавните образование и системи някакво положително въздействие върху обществото? Имат ли онези неща, насърчавани от държавата, някакво образователно значение или стойност за човечеството? Били ли са ефективни? (Не.) Дори правните структури на всяка държава, като например поправителните заведения за непълнолетни и затворите, които са най-висшите и най-строгите места за дисциплиниране на хората — променили ли са те същността на хората? Вземете определени изнасилвачи, крадци и бандити — те толкова много пъти влизат и излизат от затвора, че стават рецидивисти — променят ли се в крайна сметка? Не, никой не може да ги промени. Същността на човека не може да бъде променена. По подобен начин същността на антихристите също не може да бъде променена. Практиката на монополизиране на властта представлява същността на антихристите и тази същност не може да бъде променена. Какво е Божието отношение към хората от този неподлежащ на промяна тип? Дали Той прави всичко възможно, за да ги промени и да ги спаси, и след това да постигне преобразяване на природата им? Върши ли Бог тази работа? (Не.) Сега, след като разбирате, че Бог не върши такава работа, как трябва да се справяте с антихристите? (Да ги отхвърляме.) Първо, разпознайте ги и ги разнищете, а след като ги прозрете, ги отхвърлете. Не отхвърляйте някого само въз основа на вашите представи и фантазии, като си мислите, че е надменен и самоправеден и че прилича на антихрист. Не става така, не можете да бъдете слепи. Чрез контакт, изследване и разпознаване постепенно установете, че някой е антихрист и го потвърдете. Първо разговаряйте за него и го разнищете пред всички, разпознайте го, а след това се обединете с онези в църквата, които се стремят към истината и имат чувство за справедливост, за да го отхвърлите. Първо го разпознайте и разнищете, и след това го отхвърлете — това е най-добрият подход за справяне с антихристите. Що се отнася до някои антихристи, които са умели лицемери и са доста хитри, ако чрез контакт с тях си ги разследвал и разпознал, и си потвърдил, че са антихристи, но братята и сестрите не ги познават добре, все още им липсва истинска проницателност и когато разговаряш за тях и ги разнищваш с братята и сестрите, те не само не вярват или не признават, че те са антихристи, но дори казват: „Ти си предубеден към тях, това е твоето лично мнение“ — какво трябва да направиш? Ако кажеш: „Както и да е, разпознал съм ги, няма да бъда подведен или възпрян от тях, няма да слушам какво казват и със сигурност няма да им се подчиня. Не ме засяга дали вие ги разпознавате или не. Казах ви за техните проявления и за нещата, които вършат, а дали вярвате или не, дали слушате или не — и в двата случая моята отговорност е изпълнена. Ако сте подведени и контролирани от тях, ако слушате какво казват и ги следвате, тогава си заслужавате последствията и така ви се пада!“ — приемлив ли е този подход? Това брои ли се за изпълнение на вашата отговорност? Брои ли се за преданост към Бог? (Не.) Тогава какво трябва да направите? Такива неща са неизбежни. Такива въпроси определено ще възникнат. Някои хора, колкото и проповеди да чуят, не могат да разберат истината и са неспособни да свържат проявленията на антихристите с проповедите, които са чули, или да ги разпознаят. Когато е ясно като бял ден, че някой е антихрист, те просто не могат да го прозрат и все още са подвеждани. Освен ако антихристите не им навредят лично, не ги потиснат, нахокат, кастрят или не разиграят театър точно пред тях, те няма да признаят, че даден човек е антихрист. Дори другите да говорят за фактите или да представят доказателства, те няма да повярват. Трябва да видят със собствените си очи какво правят антихристите и лично да преживеят тормоза на антихристите, преди да могат да го признаят. Какво трябва да се направи в тази ситуация? (Нека да следват антихристите и да преживеят тормоз. Едва след като го преживеят, ще се събудят.) Не е ли това малко сурово? (Не е сурово към тях. Такива хора не могат да разберат истината чрез общение, а могат да придобият осъзнатост и да се събудят само като лично преживеят тормоз. Следователно това е единственият начин да се справим с такива хора.) Това е принцип. Някои хора не разбират, когато им говориш по положителен начин. Липсва им способността да го възприемат. Например ако им кажеш: „Този район е опасен. Ако вървиш сам през нощта, може да бъдеш нападнат от обирджии. Това се е случило на няколко души. Не отивай на разходка през нощта, върни се рано!“. Те не вярват и настояват да вървят сами през нощта без придружител. В такъв случай ги оставяш да вървят сами, но тайно ги предпазваш, като се уверяваш, че наистина няма да загазят. Това е изпълнение на отговорността ти. Когато възникнат реални неприятности, можеш да ги защитиш, да предотвратиш да им се случи каквато и да е беда и да им помогнеш да си научат урока и да го запомнят. В крайна сметка те ще повярват, че казаното от теб е било правилно. Следователно онези, които са подведени от антихристи и не могат да ги разпознаят, независимо как се разговаря за истината, трябва да пострадат сериозно, да си научат урока и да го запомнят, за да развият проницателност. Онези, които са объркани и пренебрегват съветите, не могат да прозрат нечестивостта и жестокостта на антихристите и дори се отнасят към антихристите като към братя и сестри, общуват с тях като с такива, дори им помагат с любов и се отнасят към тях искрено, като говорят с тях от сърце. В резултат на това стават жертва на антихристите. Някои хора трябва да пострадат не веднъж, а няколко пъти, преди да развият проницателност. Тогава, когато разговаряш с тях и ги подкрепяш, те ти вярват. Това е ефективен метод и някои хора трябва да страдат в такива неща. Преди имаше един объркан човек, на когото му липсваше проницателност и когато Божият дом освободи един антихрист, той не го прие леко. Злодеянията на антихриста бяха очевидни и той дори беше окачествен като антихрист. Всички, освен този човек, признаваха това и никой не можеше да разговаря с него. В крайна сметка той последва антихриста и си тръгна с него. След известно време, след като пострада сериозно, се върна със сълзи на очи, като призна, че антихристът е бил наистина ужасен. Всъщност антихристът винаги е бил толкова лош, но тъй като този човек имаше добро чувство към антихриста и искаше да спечели благосклонността му, търпеше и се примиряваше с всичко, което вършеше антихристът. Когато антихристът загуби статус, той общуваше с антихриста на равна нога и започна да изказва мнения за някои от нещата, които антихристът вършеше. Гледната му точка се промени и той започна да вижда проблемите. В крайна сметка, дори някой да беше поискал от него да последва антихриста отново, той щеше категорично да откаже — беше готов по-скоро да умре, отколкото да последва антихриста, защото беше пострадал много и беше прозрял антихриста. Всъщност това, което той прозря, вече му беше съобщено по-рано, но той отказваше да отстъпи или да го признае. Нищо не можеше да се направи. Що се отнася за такива хора, те трябва да тръгнат по криволичещия път и понасят повече несгоди — страданието им е заслужено. Защо казвам, че е заслужено? Имам предвид, че когато имаш благословии, но отказваш да им се наслаждаваш, а настояваш да страдаш — нищо не може да се направи — трябва първо да понесеш несгоди и да страдаш. Това е заслужено страдание.

Когато монополизират властта, антихристите поверяват важни задачи предимно на онези, които безпрекословно им се подчиняват. След това те обучават онези личности, които все още се колебаят, които имат податливи умове, като ги привличат на своя страна. След като тези личности бъдат обучени подходящо и станат членове на владението на антихриста, антихристът може да бъде спокоен. Що се отнася до останалите, които не могат да бъдат използвани от него, антихристът напълно ги изоставя, като ги изключва от своето владение. Всички онези, които безпрекословно му се подчиняват, се считат за негови върли последователи, верни членове на неговото владение. Той гледа на тези личности като на свои последователи, привърженици и довереници. Неговата власт господства в тази група, тоест тя се упражнява ефективно чрез тях. Следователно може да се каже, че когато антихристите монополизират властта, като превръщат Божия дом в свое собствено владение, те инвестират значителни усилия. Предприемат различни действия и плащат значителна цена за това, но резултатът от тази цена е вражда с Бог, с истината и с всички братя и сестри, които се стремят към истината. Каква е стойността и значимостта на тази власт? Тя се състои във факта, че антихристите придобиват капитал, за да се борят срещу Бог и Неговия дом, да установят свои собствени крепости, да сформират независими царства и да упражняват огромна власт самостоятелно.