На последното събиране разговаряхме за това, че освен да контролират сърцата на хората, антихристите контролират и финансите на църквата. Кои бяха основните точки, по които разговаряхме? (Разговаряхме по две основни точки: първата беше, че дават приоритет на притежаването и използването на църковно имущество, а втората — че разхищават, приношенията, злоупотребяват с тях, дават ги назаем, използват ги с измама и кражба.) Разговаряхме по тези две основни точки. Днес ще разговаряме по четиринадесетата точка от различните проявления на антихристите: те се отнасят към Божия дом като към свое лично владение. Нека разгледаме в тази точка какви проявления на антихристите доказват, че те притежават същността на антихрист. Те се отнасят към Божия дом като към свое лично владение: на пръв поглед тези две понятия — „Божият дом“ и „лично владение“ — не подсказват какво зло могат да извършат антихристите. Да се каже, че „антихристите се отнасят към Божия дом като към свой собствен дом“ не дава външна индикация какво точно се има предвид под „дом“, дали е нещо положително или негативно, дали се използва като комплимент или пренебрежително. Но замяната на „дом“ с „лично владение“ не подсказва ли, че има определени проблеми? Преди всичко, какво ни подсказва изразът „лично владение“? (Антихристите искат да имат последната дума.) Какво друго? (Те се отнасят към Божия дом като към своя собствена сфера на влияние, като развиват свои приближени и хора от собственото си домакинство, и след това придобиват контрол над църквата.) Това също е проявление на антихристите. Нещо друго? Дали повърхностното значение на тази фраза показва, че това е сферата на влияние на антихристите, че това е мястото, където те упражняват власт и господстват, мястото, където всичко е контролирано, монополизирано и държано под техен надзор, мястото, където те диктуват правилата? (Да.) Можем да разчетем такъв смисъл в тази фраза, защото когато преди това обсъждахме различните проявления на антихристите, разговаряхме много за анализирането и разобличаването на същността на антихристите. Основни сред тези проявления са опитите на антихристите да контролират хората и да упражняват власт — въпреки че, разбира се, има и различни други проявления.

И така, след като разговаряхме за общото значение на това, че антихристите упражняват „лично владение“, нека да разговаряме какво точно се има предвид под „Божия дом“. Имате ли представа какво е Божият дом — можете ли да му дадете точно определение? Група братя и сестри, събрани заедно — това ли е Божият дом? Дали дадено събиране или сбирка на хора, които следват Христос и Бог, се счита за Божия дом? Дали дадено събиране, което включва и църковни водачи, дякони и различни ръководители на екипи, се счита за Божия дом? (Не.) Какво точно е Божият дом? (Само църквата, в която управлява Христос, е Божият дом.) (Само събиране на хора, които приемат Божиите слова за свои принципи на практикуване, може да се счита за Божия дом.) Точни ли са тези две определения? Не можете да го обясните. Дори след всички проповеди, които сте чули, не можете да дадете такова просто определение. Очевидно не сте свикнали да приемате сериозно тези духовни термини и речник и да ги обмисляте задълбочено. Колко сте небрежни! И така, помислете: какво точно е Божият дом? Ако се даде теоретично определение, Божият дом е място, където властва истината, той е съвкупност от хора, чиито принципи на практикуване са Божиите слова. В такъв случай това, че антихристите се отнасят към Божия дом като към свое лично владение, е проблем. Те се отнасят към събирането на братя и сестри, които следват Бог, като към своя собствена сфера на влияние, място на упражняване на власт и обект, върху който да упражняват власт. Това е буквалното значение, което може да се разпознае от това, че антихристите се отнасят към Божия дом като към свое лично владение. Без значение от какъв ъгъл го обяснявате или разглеждате, това, че антихристите се отнасят към Божия дом като към свое лично владение, показва тяхната природа същност — да се опитват да подвеждат и контролират хората и да държат абсолютна власт. Божият дом е мястото, където Бог работи и говори, където Бог спасява хората, където Божиите избраници преживяват Божието дело, биват пречиствани и постигат спасение, където Божията воля и намерения могат да бъдат изпълнявани безпрепятствено и където Божият план за управление може да бъде осъществен и завършен. Накратко, Божият дом е мястото, където Бог държи властта, където царуват Божиите слова и истината. Това не е мястото, където даден човек упражнява власт и се занимава с личните си дела, за да постигне собствените си желания или грандиозни планове. Това, което правят антихристите обаче, е точно обратното на това, което Бог иска: те не обръщат внимание на това какво иска да направи Бог и го пренебрегват, не ги е грижа дали Божиите слова се осъществяват сред хората, нито дали Божиите слова и истините принципи могат да бъдат разбрани, практикувани и преживени от хората. Те се интересуват само от това дали имат статус, власт и последната дума, и дали техните намерения, идеи и желания могат да бъдат осъществени сред хората. Тоест в рамките на тяхната сфера на влияние колко хора слушат думите им и им се подчиняват, и какъв образ, репутация и власт имат — точно това са основните неща, които те се опитват да управляват, и именно от тях се интересуват най-много в сърцата си. Бог говори и работи сред хората, Той спасява хората, води ги и им предоставя ресурс, Той ги напътства да дойдат пред Бог, да разберат Неговите намерения, да навлязат в истината реалност стъпка по стъпка и постепенно да постигнат покорство пред Бог. Всичко, което правят антихристите, е в пълно противоречие с това. Бог води хората да дойдат пред Него, но антихристите се съревновават с Бог за тези хора и се опитват да ги доведат пред себе си. Бог напътства хората да навлязат в истината реалност, да разберат Божиите намерения и да се покорят на Божието господство стъпка по стъпка. Антихристите се опитват да контролират хората стъпка по стъпка, да схванат техните действия и да ги поставят здраво под своята власт. Накратко, всичко, което правят антихристите, е с цел да превърнат последователите на Бог в свои последователи. След като спечелят под своята власт онези объркани хора, които не се стремят към истината, те отиват една крачка по-далеч и опитват с всякакви средства да спечелят под своята власт онези, които са способни да следват Бог и да изпълняват предано дълга си, като карат всички в църквата да слушат това, което те казват, и ги карат да живеят, действат, постъпват и правят всичко според желанията на антихристите, така че в крайна сметка те да се подчиняват на всичко, което казват антихристите, да се подчиняват на техните желания и на техните изисквания. Което ще рече, че каквото и да иска да направи Бог, какъвто и резултат да иска да постигне Той, това е резултатът, който искат да постигнат и антихристите. Резултатът, който те искат да постигнат, не е да накарат хората да дойдат пред Бог и да се преклонят пред Бог, а да дойдат пред тях и да се преклонят пред тях. Като цяло, щом антихристите имат власт, те се опитват да контролират всеки човек и всяко нещо в своята сфера на влияние, опитват се да контролират всяка сфера, която могат, опитват се да превърнат църквата, Божия дом и онези, които следват Бог, в сфера, в която упражняват своята власт и са способни да управляват. Тоест, Бог води хората пред Себе Си, докато антихристите подвеждат хората и също искат да ги доведат пред себе си. Целта на антихристите, когато правят всичко това, е да превърнат последователите на Бог в свои последователи, да превърнат Божия дом и църквата в свой собствен дом. Тъй като антихристите притежават тези мотиви и тази същност, какви конкретни проявления и модели на поведение имат те, които показват, че са антихристи, че са врагове на Бог, че са демони и сатани, които са враждебни към Бог и към истината? Сега ще разнищим конкретно какви специфични проявления и подходи имат антихристите, които доказват, че те се отнасят към Божия дом като към свое лично владение.

I. Антихристите монополизират властта

Първото проявление на това как антихристите се отнасят към Божия дом като към свое лично владение е нещо, за което често сме разговаряли, и то е съществено проявление, което е уникално за антихристите: антихристите обичат статуса повече от всичко. Защо най-много обичат статуса? Какво представлява статусът? (Власт.) Точно така — това е ключово. Само със статус те могат да имат власт и само с власт могат лесно да постигат нещата; само с власт техните различни желания, амбиции и цели могат да се надяват да бъдат осъществени и да станат реалност. Така че антихристите са много хитри, много са прозорливи по такива въпроси; ако искат да превърнат Божия дом в свое лично владение, първо трябва да монополизират властта. Това е видно проявление. Кой сред онези антихристи, с които сте се срещали, за които сте чували или които сте виждали със собствените си очи, не се е опитвал да монополизира властта? Независимо какви средства използват, дали чрез лукавство и хитрост, чрез външна проява на уравновесеност и сърдечност или чрез използване на по-жестоки и особено подли средства, или чрез насилие, антихристите имат само една цел: да притежават статус и след това да упражняват власт. Затова първото нещо, за което искам да разговаряме, е че преди всичко антихристите се опитват да монополизират властта. Желанието им за власт надхвърля това на нормалните хора и надминава това на обикновените хора с покварен нрав. Обикновените хора с покварен нрав искат само другите да ги ценят, да имат добро мнение за тях. Те обичат да надделяват, когато говорят, но не са толкова огорчени, ако нямат власт и хората не им се прекланят — могат да се справят, независимо дали я имат, или не. Изпитват известна привързаност и копнеж към властта, но не до степента на антихристите. А каква е тази степен? Без власт те са в постоянно състояние на безпокойство, не могат да намерят покой, страдат от това, че не могат да се хранят и да спят добре, всеки ден изглежда, че им носи само скука и нервност, а в сърцата си усещат, че сякаш има нещо, което не успяват да постигнат, а също така че има нещо, което са загубили. Обикновените покварени хора са щастливи да имат власт, но не са прекалено разстроени от липсата ѝ; може да се чувстват малко разочаровани, но също така са доволни да бъдат обикновени хора. Ако антихристите трябва да бъдат обикновени, те не могат да оцелеят, не могат да продължат напред, сякаш са изгубили посоката и целта на живота си, не знаят как да продължат по пътя — живота — пред себе си. Те смятат, че само когато имат статус, животът им е изпълнен със светлина, само със статус и власт той става славен, мирен и щастлив. Не е ли това различно от нормалните хора? Щом веднъж получат статус, антихристите стават необичайно развълнувани. Другите виждат това и си мислят: „Защо са различни от преди? Защо са толкова сияйни и лъчезарни? Защо са толкова щастливи?“. След като ги попитат, се оказва, че това е, защото имат статус, имат власт, имат последната дума, могат да командват хората, могат да упражняват власт, имат престиж и имат привърженици. Когато имат статус и власт, нещо се променя в умствената нагласа на антихристите.

Желанието за власт на антихристите показва, че тяхната същност не е обикновена — тя не е обикновен покварен нрав. И така, независимо сред кои хора се намират, антихристите ще се опитат да намерят начин да изпъкнат, да се изтъкнат, да си направят реклама, да накарат всички да видят техните достойнства и добродетели и да им обърнат внимание, както и да си осигурят някаква длъжност в църквата. Когато в църквата се провеждат избори, антихристите усещат, че възможността им е настъпила: шансът да си направят реклама, да превърнат копнежите си в реалност, да задоволят желанията си, е тук. Те правят всичко възможно, за да бъдат избрани за водачи, правят всичко възможно, за да придобият власт, като вярват, че щом придобият власт, ще им бъде по-лесно да вършат нещата. Защо ще бъде по-лесно? Когато антихристите нямат власт, е напълно възможно да не можеш да откриеш техните амбиции, желания и същност по външния им вид, защото те ги прикриват и се преструват, така че да не можеш да ги прозреш. Кое обаче е първото нещо, което правят, след като придобият статус и власт? Опитват се да укрепят статуса си, да разширят и да затвърдят властта в ръцете си. А какви методи използват, за да затвърдят властта си и да укрепят статуса си? Антихристите имат много средства; те не биха пропуснали такава възможност, не биха стояли безучастно, когато вече са завзели властта. За тях появата на такава възможност е време на голямо щастие, както и време, в което да приложат хитростта си и да разгърнат напълно способностите си. След като един антихрист бъде избран, той първо пресява членовете на своето семейство и роднините си, като проверява с кого има близка родствена връзка, кой му се подмазва, кой му е близък и кой се разбира с него и говори на същия език. Той също така проверява кой е порядъчен, кой няма да застане на негова страна, кой ще го докладва, ако направи нещо, което противоречи на правилата и принципите на Божия дом — това са хората, които той ще прочисти. След като ги пресее, си мисли: „Повечето ми роднини имат добри отношения с мен, разбираме се, говорим на един език. Ако станат мои подчинени и мога да ги използвам, няма ли влиянието ми да нарасне? И няма ли това да стабилизира статуса ми в църквата? Както се казва: „Като издигаш достойните, не избягвай роднините“. Всички невярващи длъжностни лица трябва да разчитат на своите близки приятели и сътрудници, за да им помагат — сега, когато аз съм длъжностно лице, трябва да направя същото, това е добра идея. Първо, трябва да повиша роднините си. За жена ми и децата ми да не говорим. Първото нещо, което ще направя, е да им уредя някакви длъжности. Какво ще прави жена ми? Грижата за приношенията в църквата е съществена и важна роля — финансовата власт трябва да е в наши ръце, само тогава ще мога да харча пари свободно и лесно. Тези пари не могат да бъдат поверени в ръцете на външен човек. Ако това стане, тогава в крайна сметка те ще бъдат негови, а разходите ще бъдат наблюдавани и контролирани, което не е удобно. Дали човекът, който в момента управлява сметките, е на моя страна? Отстрани изглежда добре, но кой знае какво си мисли вътрешно. Не, трябва да измисля начин да го сменя и да оставя жена ми да управлява сметките“. Антихристът обсъжда това с жена си, която казва: „Това е чудесно! Сега, когато си църковен водач, ти имаш последната дума за църковните приношения, нали? Ти решаваш кой да отговаря за тях“. Антихристът казва: „В момента обаче няма добър начин да се отърва от човека, който понастоящем управлява сметките“. Жена му се замисля и казва: „Няма ли да е лесно? Кажи, че той е вършил тази работа твърде дълго. Това е лошо, може да има несъбираеми дългове, объркани сметки или случаи на корупция. Лесно се случват грешки, когато на някого е поверено нещо за дълго време; с течение на времето той чувства, че има капитал и престава да слуша другите хора. Нещо повече, човекът, който управлява сметките, е доста възрастен, лесно се обърква и често забравя неща. Ако някога има някакъв пропуск, това ще доведе до загуби. Това е толкова важна роля — той трябва да бъде заменен“. И кой трябва да каже, че трябва да бъде заменен? Всякакви приказки за замяна на този човек не могат да излязат от устата му като църковен водач; братята и сестрите трябва да се оставят сами да предложат жената на антихриста. След като жена му направи предложението си, църковните приношения се поверяват на нея. Църковният принцип обаче диктува, че опазването на приношенията не може да се извършва само от един човек, а съвместно от двама или трима души, което помага да се избегне това някой да се възползва от вратичка и да присвои финансите на Божия дом. Затова антихристът препоръчва братовчедка си да се присъедини към опазването им, като казва, че тя е дългогодишна вярваща в Бог, направила е много приношения, радва се на добра репутация и може да ѝ се вярва. Всички казват: „И двете са твои роднини. Трябва да се включи и някой извън семейството ти“. Затова антихристът препоръчва една объркана възрастна сестра да помага в управлението и контрола на финансите. Първо, антихристът поставя финансите под контрола на семейството си, след което семейството му управлява конкретно как се харчат тези пари и специфичните подробности — контролът върху всичко това е в неговите ръце.

След като монополизира финансовата власт и контролира имуществото, постигнал ли е антихристът целта си? Все още не. Най-важното е да контролира надзорниците на различните църковни дейности, да ги привлече на своя страна и да командва. Това, смята антихристът, е най-важното. То е свързано с това дали хората във всеки екип по-надолу правят това, което той казва, и дали властта му прониква до най-ниските нива. И така, как го прави? Той въвежда мащабни реформи. Първо, разговаря и казва, че в работата на всеки екип е имало еди-какви си нередности. Например, с екипа видеоклипове са се появили определени проблеми и антихристът казва: „Тези проблеми са били причинени от надзорника. Тези огромни пропуски в работата му и огромните проблеми, които е причинил, са доказателство, че надзорникът не отговаря на критериите и трябва да бъде заменен. Ако не бъде заменен, тази работа не може да се свърши както трябва. Така че кой ще го замени? Имате ли някого предвид — има ли кандидати? Кой в екипа е най-добрият в това, което прави?“. Всички се замислят и някой казва: „Има един брат, който е много добър, но не знам дали е подходящ“. Антихристът отговаря: „Ако не знаеш, той не може да бъде избран. Аз ще ви препоръчам един. Моят син — той е на 25 години и е завършил компютърни науки, специалността му е специални ефекти и видеопродукция. Той вярва в бог отскоро и не се стреми много към истината, но професионалните му умения са по-добри от тези на всички вас. Някой от вас професионалист ли е?“. И всички отговарят: „Не сме това, което би нарекъл професионалист, но изпълняваме дълга си от много време и разбираме принципите на тази работа на Божия дом. А той?“. „Няма значение, ако не разбира. Може да се научи“. Това звучи правилно на всички и те приемат това, което той казва, като всички се съгласяват да повишат този, когото той харесва, и така друга важна роля е контролирана от антихриста. След това на антихриста му хрумва, че за Божия дом е важна евангелската работа, а нейният надзорник не е на негова страна. Той трябва да бъде заменен. Как да го замени? По същия начин: като намира грешки. Антихристът казва: „Какво стана с потенциалния приемник на евангелието от миналия път?“. Някой отговаря: „След като вярваше в продължение на месец, чу някаква негативна пропаганда и повярва в нея, така че вече не вярва“. Антихристът пита: „Как можа да спре да вярва просто така? Да не би защото не разговаряхте ясно за истината на виденията? Или защото бяхте мързеливи, или се бояхте от враждебната среда и се страхувахте да се изложите на опасност, затова ли не разговаряхте ясно за нещата? Или защото не се погрижихте своевременно за него? Или не успяхте да му помогнете да разреши трудностите си?“. Той задава цял куп въпроси, един след друг. И независимо как отговарят другите или какво обяснение дават, то няма значение. Антихристът настоява, че надзорникът на евангелския екип има твърде много проблеми, грешките му са твърде сериозни, той е безотговорен и непригоден за работата, и така насилствено го освобождава. И след като той е освободен, антихристът казва: „Сестра еди-коя си е проповядвала евангелието преди и също има опит — мисля, че тя би била подходяща“. Като чуят това, хората казват: „Тя е по-голямата ти сестра! Може и да говори добре, но човешката ѝ природа не е добра. Репутацията ѝ наистина е лоша, не може да бъде използвана“, и братята и сестрите не се съгласяват. Антихристът казва: „Ако не сте съгласни, тогава евангелският екип ще бъде разпуснат. Няма повече да проповядвате евангелието, не сте способни да вършите правилно този дълг. Или това, или изберете подходящ ръководител на екип, а сестра ми ще бъде помощник-ръководител на екипа!“. Братята и сестрите избират някого и антихристът неохотно се съгласява, при условие че на по-голямата му сестра бъде позволено да бъде помощник-ръководител на екипа. При постигнатия по този начин консенсус, евангелският екип едва успява да остане на мястото си.

Независимо къде или за каква работа става въпрос, антихристите трябва да внедрят своите приближени, хората, които са на тяхна страна. Щом антихристите станат водачи и придобият статус, първата им работа не е да проверят как се справят членовете на всеки екип с навлизането си в живота, нито да изяснят как върви работата им или как могат да бъдат разрешени различните трудности, с които са се сблъскали в работата си, и дали има някакви неразрешени проблеми или предизвикателства. Вместо това те разглеждат кадровата ситуация и кой е ръководителят на всеки екип, кой е против тях във всеки екип и кои хора ще бъдат заплаха за статуса им в бъдеще. Те са доста добре информирани по такива въпроси, но никога не питат каква е ситуацията с църковното дело. Никога не питат какво е състоянието на братята и сестрите, какво е тяхното навлизане в живота или как протича църковният живот, а още по-малко искат да полагат грижи. Обаче са добре запознати с хората, които отговарят за всеки екип: дали са техни приближени, дали се разбират с тях и дали представляват заплаха за тяхната власт или статус. Знаят всички тези подробности и са ги изяснили много добре. По отношение на всеки в групата, който е сравнително порядъчен и говори честно, те смятат, че трябва да се пазят от такъв човек и че на него не бива да му се дава никакъв статус. Все пак предпочитат онези, които са умели в ласкателството, които знаят как да се подмазват, които говорят приятни думи, с които угаждат на другите хора, и които могат да следват указания, когато вършат нещо. Антихристът е настроен към тях благосклонно и планира да ги повиши и да ги постави на важна позиция. Дори си мисли да ги вземе със себе си, където и да отиде, като се грижи те да слушат повече проповеди и ги развива като свои приближени. Що се отнася до онези в църквата, които се стремят към истината, имат чувство за справедливост и се осмеляват да говорят честно, които последователно възхваляват Бог и свидетелстват за Него, които не се прекланят пред нечестивите сили, статуса или властта — той се пази от тях, ненавижда ги, дискриминира ги и ги отхвърля в сърцето си. Обаче онези, които го ласкаят, особено членовете на семейството му, далечните му роднини — тези, които могат да се въртят около него, се считат за негови хора и се приемат като семейство. Всички онези под властта на антихриста, които са способни да се въртят около него, да следват указанията му и зададената посока, когато вършат нещо, и да изпълняват нещата според неговите желания — на тези хора им липсва съвест или разум, човешка природа и богобоязливо сърце дори в най-малка степен. Те са сбирщина от неверници. Каквито и лоши неща да правят, антихристът ги развива, закриля ги и ги счита за свое семейство, като ги поставя под своята власт — по този начин се формира личното владение на антихриста.

И от кого е съставено личното владение на антихриста? Преди всичко, антихристът е главата, водачът, царят, който притежава абсолютна власт и чиято дума не подлежи на съмнение в това владение. Хората, свързани с него по кръв, неговото пряко семейство, приближените му, аверите му, заклетите му почитатели, други, които с радост го следват и приемат заповеди от него, и трети, които охотно общуват с него и участват в неговото злодеяние, както и онези, които, независимо как се регулират подредбите и управленските закони на Божия дом, независимо какво се казва в Божиите слова и истините принципи, с радост се съсипват от работа за него, рискуват живота си за него и се трудят за него — това са членовете на владението на антихриста. Взети заедно, те са върлите последователи на антихриста. И какво правят всички тези членове на владението на антихриста? Вършат ли дълга си и всяка задача според правилата и принципите на Божия дом? Постъпват ли така, както изисква Бог, и отнасят ли се към Неговите слова и към истината като към най-висшия от всички принципи? (Не.) Когато в църквата съществуват такива хора, може ли истината и Божиите слова да действат безпрепятствено? Не само че не могат, но поради смущението, подвеждането и саботажа от страна на бандата на антихриста, Божиите слова, истината, която Той изразява, и изискванията, които Той поставя на хората, не могат да бъдат осъществени в църквата, не могат да бъдат изпълнени. Когато съществува владението на антихриста, Божиите избраници не могат да имат нормален църковен живот, нито могат да вършат дълга си нормално, а още по-малко могат да вършат нещата в съответствие с истините принципи. Всички аспекти на църковната работа се контролират от антихриста. Там, където това е в по-лека степен, смущението от страна на антихриста предизвиква хаос, хората са в състояние на тревожност, работата не напредва и хората не знаят как да вършат добре работата си или да изпълняват правилно дълга си. Всичко е хвърлено в хаос. В сериозните случаи цялата работа е в застой и никой не проявява никакъв интерес или загриженост. Въпреки че няколко души забелязват, че има проблем, те не могат да разпознаят, че този проблем е причинен от антихриста. Те също са смутени и дезориентирани от антихриста, не знаят кой е прав и кой греши. Дори да има някои, които могат да забележат определени проблеми и искат да се изкажат или да поемат работата в ръцете си, те са неспособни да се нагърбят с нея. Антихристът потиска всеки, който се опита да го разобличи или който има чувство за справедливост и се опитва сам да поеме работата. И докъде стига той в потискането си? Ако не смееш да издадеш и звук, ако молиш за милост, ако не смееш да информираш за него, ако не смееш да го докладваш на по-горните нива, или да повдигаш въпроси за работата му, или да разговаряш за истината, или да изричаш думата „Бог“, тогава антихристът ще те пощади. Ако отстояваш принципите и го разобличаваш, той ще направи всичко възможно да те измъчва, ще използва всякакви средства, за да те заклейми и потисне, и дори ще подстрекава членовете на своето владение, заедно с други нагаждачи и с онези хора, които са страхливи, малодушни и се боят от силите на антихриста, да те отхвърлят и потиснат. В крайна сметка някои с крехка вяра и малък духовен ръст ще бъдат повалени на колене от антихриста. А това прави антихриста щастлив. Той е постигнал целта си. След като придобие власт, за да монополизира тази власт и да си подсигури статуса, той не само дава всички важни длъжности в църквата на своите роднини и на онези, които имат добри отношения с него, но едновременно с това вербува и други, които нямат връзка с него, за да му служат и да се трудят до изнемога за него, с цел да запази статуса си в бъдеще, да има винаги власт в ръцете си. В ума му, колкото повече хора има в неговото владение, толкова по-големи са силите му и следователно толкова по-голяма е властта му. А колкото по-голяма е властта му, толкова повече се страхуват от него онези, които биха могли да му се съпротивляват, които биха могли да кажат „не“ и които биха се осмелили да го разобличат. Такива хора също стават все по-малко. Колкото повече хората се страхуват от него, толкова повече капитал има той, за да се бори с Божия дом и с Бог. Той вече не се страхува от Бог и не се страхува, че Божият дом ще се разправи с него. Ако се съди по желанието на антихриста за власт, по това какво прави с нея и по различните му поведения, по същество антихристът е враг на Бог. Той е Сатана и дявол.