Как трябва Божиите избраници да се отнасят към антихристите? Те трябва да ги разпознават, разобличават, докладват и отритват. Само тогава може да се гарантира следването на Бог до самия край и навлизането в правилния път на вярата в Бог. Антихристите не са твои водачи, независимо как са подвели другите да ги изберат за водачи. Не ги признавай и не приемай тяхното водачество — трябва да ги разпознаваш и отритваш, защото те не могат да ти помогнат да разбереш истината, нито могат да те подкрепят или да ти предоставят ресурс. Това са фактите. Ако не могат да те водят към истината реалност, те не са достойни да бъдат водачи или работници. Ако не могат да те водят към разбиране на истината и към преживяване на Божието дело, те са онези, които се противопоставят на Бог, и трябва да ги разпознаваш, разобличаваш и отритваш. Всичко, което правят, е с цел да те подведат да ги следваш, да те накарат да се присъединиш към тяхната клика, за да подкопават и смущават делото на църквата, и да те примамят да тръгнеш по пътя на антихристите, по който те самите вървят. Искат да те завлекат в ада! Ако не можеш да ги разпознаеш такива, каквито са, и вярваш, че тъй като са твои водачи, трябва да им се подчиняваш и да им отстъпваш, тогава си човек, който предава както истината, така и Бог, а такива хора не могат да бъдат спасени. Ако искаш да бъдеш спасен, не само трябва да преодолееш препятствието на големия червен змей и да можеш да го разпознаеш, да прозреш отвратителния му лик и напълно да му се опълчиш — трябва да преодолееш и препятствието на антихристите. В църквата антихристът не е само враг на Бог, но и враг на Божиите избраници. Ако не можеш да разпознаеш един антихрист, рискуваш да бъдеш подведен и спечелен на негова страна, да тръгнеш по пътя на антихристите и да бъдеш проклет и наказан от Бог. Ако това се случи, вярата ти в Бог напълно се е провалила. Какво трябва да притежават хората, за да им бъде предоставено спасение? Първо, трябва да разбират много истини и да могат да разпознават същността, нрава и пътя на антихриста. Това е единственият начин да се уверим, че докато вярват в Бог, няма да почитат или следват хора, а ще следват само Него до самия край. Само хора, които могат да разпознават антихристите, могат истински да вярват в Бог, да Го следват и да свидетелстват за Него. Някои ще попитат: „Какво да правя, ако в момента нямам истината за това?“. Трябва спешно да се въоръжиш с истината, трябва да се научиш да вникваш в хората и в нещата. Да разпознаеш антихристи не е никак лесна задача и изисква способността ясно да видиш същността им и да прозреш техните заговори, номера, намерения и цели. Така няма да бъдеш подведен или контролиран от тях и ще можеш да останеш непоколебим, да се стремиш към истината безопасно и сигурно и твърдо да вървиш по пътя на стремежа към истината и постигането на спасение. Ако не можеш да преодолееш препятствието на антихристите, тогава може да се каже, че си в сериозна опасност и си склонен да бъдеш подведен и пленен от антихрист и да живееш под влиянието на Сатана. Възможно е сред вас да има такива, които пречат и препъват хората, които се стремят към истината, и са техни врагове. Приемате ли това? Някои не смеят да се изправят пред този факт, нито смеят да го приемат като факт. Но антихристите наистина подвеждат хората в църквите и това се случва често, просто хората не могат да го разпознаят. Ако не можеш да преминеш това изпитание — изпитанието на антихристите, тогава или си подведен и контролиран от тях, или си принуден да страдаш, да бъдеш измъчван, изхвърлян, потискан и тормозен от тях. В крайна сметка мизерният ти живот няма да издържи дълго и ще повехне, ще загубиш вяра в Бог и ще кажеш: „Бог дори не е праведен! Къде е бог? В този свят няма справедливост или светлина и няма такова нещо като божието спасение на човечеството. По-добре да прекараме дните си в работа и печелене на пари!“. Отричаш се от Бог, отдалечаваш се от Него и вече не вярваш, че Той съществува. Всяка надежда да получиш спасение е напълно изгубена. Затова, ако искаш да стигнеш дотам, че да можеш да получиш спасение, първото изпитание, което трябва да преминеш, е способността да усетиш и прозреш Сатана и трябва също така да имаш смелостта да се изправиш срещу Сатана, да го разобличиш и да се отречеш от него. Къде тогава е Сатана? Сатана е до теб и около теб. Той може дори да живее в сърцето ти. Ако живееш според нрава на Сатана, може да се каже, че принадлежиш на Сатана. Не можеш да видиш или докоснеш Сатана и злите духове от духовния свят, но сатаните и живите дяволи в реалния живот са навсякъде. Всеки човек, който изпитва неприязън към истината, е зъл, а всеки водач или работник, който не приема истината, е антихрист или лъжеводач. Не са ли такива хора сатани и живи дяволи? Тези хора може би са точно онези, които почиташ и на които гледаш с уважение. Това може да са хората, които те водят, или хората, на които отдавна се възхищаваш, доверяваш, разчиташ и на които се надяваш в сърцето си. Всъщност обаче те са пречки на пътя ти, които те възпрепятстват да се стремиш към истината и да получиш спасение. Те са лъжеводачи и антихристи. Могат да контролират живота ти и пътя, по който вървиш, и могат да унищожат шанса ти да получиш спасение. Ако не успееш да ги разпознаеш и прозреш, тогава по всяко време можеш да бъдеш подведен и пленен. Следователно си в голяма опасност. Ако не можеш да се измъкнеш от тази опасност, си жертва на Сатана. Както и да е, хората, които са подведени и контролирани и стават последователи на антихрист, никога, ама никога няма да постигнат спасение. Защото те не обичат истината и не се стремят към нея, неизбежно е да бъдат подведени и да последват някой антихрист.

Някои хора си мислят, че се стремят към истината, и казват, че могат да разпознават антихристите. Те надценяват себе си, нали? Ако срещнеш очевиден антихрист, който показва ноктите си, има лоша човешка природа и е извършил някои зли дела, естествено ще успееш да го разпознаеш. Но ако срещнеш антихрист, който изглежда благочестив, любезен и изглежда като добър човек — антихрист, който отговаря на представите на хората — все още ли си достатъчно смел, за да заявиш, че можеш да разбереш какъв е в действителност? Осмеляваш ли се да го окачествиш като антихрист? Ако не си способен да го разпознаеш, непременно ще му се възхищаваш и ще си благосклонен към него, като в този случай неговото поведение, неговите възгледи и мнения, неговите действия — дори неговото възприемане на истината — непременно ще ти повлияят. До каква степен ще ти повлияят тези неща? Ще завиждаш на антихриста, ще го имитираш, ще му подражаваш, ще го следваш, което ще повлияе на навлизането ти в живота. Ще повлияе на стремежа ти към истината и навлизането в реалността, ще повлияе на отношението ти към Бог и ще определи дали наистина се покоряваш на Бог и Го следваш до самия край. В крайна сметка антихристът ще се превърне в твой идол, ще заеме място в сърцето ти и няма да успееш да избягаш от него. Когато си бил подведен до такава степен, надеждата ти за спасение е съвсем нищожна, защото връзката ти с Бог е разрушена, изгубил си нормалната си връзка с Него и си на ръба на опасността. А за теб това бедствие ли е или благословия? Разбира се, че е бедствие, в никакъв случай не е благословия. Въпреки че някои антихристи могат да ти помогнат и да ти бъдат от полза в дребните неща или могат да проповядват думи и доктрини, за да те просветят, щом вече си бил подведен от тях, почиташ ги и ги следваш, имаш проблем. Ще си си навлякъл разруха и ще си загубил шанса си за спасение. Някои хора казват: „Той не е Сатана или зъл човек, изглежда като някой духовен, някой, който се стреми към истината“. Дали тези думи отговарят на истината? (Не.) Защо не? Влиянието на всеки, който наистина се стреми към истината, или ползата от неговите напътствия, помощ и ресурси служат за това да те доведат пред Бог, за да потърсиш Неговите слова и истината, да застанеш пред Бог и да се научиш да разчиташ на Него и да Го търсиш, а връзката ти с Него да става все по-силна. И обратното — какво ще се случи, ако връзката ти с антихрист става все по-силна, докато не станеш изцяло на негово разположение? Ще се отклониш от правилния път и ще си навлечеш разруха. Когато имаш силна връзка с антихрист, връзката ти с Бог отслабва. А какви ще са последиците от това? Той ще те изведе пред себе си, а ти ще се отдалечиш от Бог. Ако имаш идол в сърцето си, щом започнеш да имаш представи за Божиите слова и дело или когато Божиите слова разобличат твоя идол, веднага ще се разбунтуваш срещу Бог и дори може да Му се противопоставиш и да Го предадеш. Ще застанеш на страната на своя идол и ще се противопоставиш на Бог. Това се случва често. Когато някои лъжеводачи и антихристи биват освободени или отлъчени, техните съучастници и слуги започват да ги защитават и да се оплакват, а някои дори стават негативни и престават да вярват в Бог. Това не е ли често срещано? И защо престават да вярват? Казват: „Нашият водач беше освободен и отлъчен, тогава каква надежда имам аз, един обикновен вярващ?“. Не са ли това глупости? Техните думи показват, че следват антихриста, че са били напълно подведени от него. А какви са последиците от това, че са били подведени? Антихристът се е превърнал в идола, когото те почитат, превърнал се е в техен предшественик: как да не напуснат, щом техният предшественик е бил отлъчен? Те слушат само антихриста и са изцяло под негов контрол. Мислят, че всичко, което казва и прави, е правилно и че трябва да бъде прието като истина и да му се покоряват, и затова не търпят никой в Божия дом да разобличава и заклеймява антихриста. Щом антихристът бъде отлъчен от Божия дом, онези, които го следват, решават сами да напуснат църквата. „Без водач стадото се разпръсва“, както се казва. Такива неща показват, че антихристите и техните последователи са слуги на Сатана, които са дошли, за да прекъсват и смущават Божието дело. Щом бъдат разкрити, разобличени и отритнати от Божиите избраници, вярата им в Бог секва. Всички последователи на антихристи имат една ясно разпознаваема черта: ничии думи не стигат до тях, те се вслушват само в антихристи. А щом бъдат подведени от антихристи, престават да слушат Божиите слова и признават само антихриста за свой господар. В този смисъл не са ли били подведени, не са ли контролирани? Само последователите на антихристи биха се опитали да се застъпят за тях. Когато антихристите са разобличени и разкрити, хората, които ги следват, започват да се тревожат за тях, проливат сълзи за тях, оплакват се от тяхно име и се опитват да ги защитят. В такива моменти те са забравили Бог, вече не Му се молят, нито търсят истината. Всичко, което правят, е да защитават антихристите и да си напъват мозъците заради тях. Вече дори не признават Бог. Наистина ли вярват в Бог? В кого всъщност вярват? Това вече е напълно ясно. Независимо какво казват или правят, антихристите имат само една цел: да водят хората, да бъдат техни господари, искат всички да ги следват робски и да им се подчиняват, като в крайна сметка ги почитат като Бог. По какво това се различава от пътя, по който е вървял Павел? Когато работата на Павел стигнала своя завършек, той изрекъл думите в сърцето си. Павел казал, че за него да живее означава христос, и целта на тези му думи била да накара всички, които вярват в Господ, да му подражават, да го следват и да се отнасят с него като с Бог. Не е ли била това целта на Павел, когато е казал тези думи? И ако делото на антихристите действително стигне до там, че хората да ги почитат и да им се подчиняват, тогава Бог вече няма да има място в сърцата на тези хора, техните сърца вече ще са завладени от антихристите. Това е последствието. Казваш, че не се тревожиш дали ще бъдеш подведен от антихрист, че не се боиш от това да последваш антихрист, но няма смисъл да го заявяваш. Това е объркано твърдение. Това е така, защото ако не се стремиш към истината и винаги почиташ и следваш хората, то без да го осъзнаеш, ще поемеш по пътя на антихристите. Да вярваш в Бог в продължение на години, но да нямаш никакво свидетелство за преживяване, и не само че не си придобил истината и живота, но си се превърнал в човек, който се противопоставя на Бог — това е крайното последствие от следването на антихристи и е последствие, от което не можеш да се избавиш, това е неизменим факт. Точно както когато някой докосне електрически ток — със сигурност ще бъде ударен. Някои може да кажат: „Не вярвам в това, не ме е страх“, но нима въпросът е в това дали вярваш или те е страх? Докосни тока и… тряс! Ще те удари. Липсата на вяра няма да ти помогне. Да не вярваш е проява на невежество, това е безотговорно твърдение. Затова, независимо дали си склонен да следваш антихрист или не, ако не се стремиш към истината и усилията ти винаги са насочени към слава, придобивки и статус, вече си тръгнал по пътя на антихристите. Това последствие ще се прояви малко по малко, като отломки, изплуващи на повърхността. Неизбежно е. Това, което правят антихристите, е да довеждат хората пред себе си, да ги накарат да приемат техния контрол и манипулация, вместо да приемат устроеното от Бог и Неговите подредби или да се подчинят на Божието върховенство. Антихристите искат да привлекат хората на своя страна, искат да ги придобият, тяхната цел е да контролират всички Божии избраници, да ги държат в ръцете си. Те са трафиканти. А какво използват антихристите, за да постигнат своята цел за контрол над хората? Те използват духовната доктрина, която хората почитат, използват привидно правдоподобни теории, възползват се от човешкия покварен манталитет на преклонение пред теориите, за да дрънкат и украсяват, с цел да подвеждат хората. В крайна сметка, всичко, което казват, са само думи и доктрини, празни теории, неща, които са привидно верни и противоречат на истината. Ако хората не разбират истината, със сигурност ще бъдат подведени. Най-малкото ще бъдат подведени за известно време, преди да дойдат на себе си. Когато дойдат на себе си, тогава маските на антихристите ще бъдат свалени, а тези хора ще изпитат дълбоко съжаление. Хората, които следват антихристите, отдавна са загубили делото на Светия Дух. Това е така, защото те почитат идоли в сърцата си, следват хора и са отритнати от Бог, Който ги е оставил настрана, за да ги разкрие. Затова е изключително опасно да се следват антихристи. Както те, така и онези, които ги следват, са сред най-ненавижданите от Бог. А каква е Божията цел да остави тези хора настрана? Той чака Божиите избраници да се вразумят, да могат да разпознаят и да разобличат антихристите и да ги отхвърлят напълно, след което ще настъпят последните дни на антихристите. Всичко, което правят антихристите, не е ли вредно за хората? Те не се стремят към истината и се опитват да подвеждат и контролират Божиите избраници, не позволяват на хората да се стремят към истината, не се покоряват на Божието дело и се опитват да подведат Божиите избраници, за да ги накарат да ги следват — всичко това показва, че антихристите изобщо нямат сърце, което да се бои от Бог и да Му се покорява, нито пък имат любов към истината. Вместо това те измислят всякакви начини да си издействат статус и власт, за да се противопоставят на Бог и да се съревновават с Него за Неговите избраници, като в крайна сметка създават свое собствено царство, противопоставено на Бог — всичко това показва, че антихристите са смъртни врагове на въплътения Бог и са точно обектите на Божието унищожение. Нищо не е по-опасно за вярата на хората в Бог от това да бъдат подведени и контролирани от антихристи. Ако хората вече са започнали да следват антихристи, ако вече напълно са на страната на антихристите, тогава те са хора, които са предали Бог и се противопоставят на Бог, в който случай техният изход е очевиден.

Това е горе-долу всичко, за което може да се разговаря относно това как антихристите отхвърлят и нападат хората, които се стремят към истината. Тяхната цел и намерение при отхвърлянето и нападането на хора, които се стремят към истината, както и нагласата, методите и тактиките, с които се отнасят към тях, така и начините на действие спрямо антихристите, които хората, стремящи се към истината, трябва да имат — общувахме малко по всички тези въпроси, макар и не изчерпателно. В някое бъдеще общение може отново да засегнем истината в тези области според конкретните обстоятелства и случаи. Когато се провежда общение върху толкова конкретна тема, какво отношение трябва да имат слушателите на проповедта? Те трябва да бъдат съсредоточени, да притихнат пред Бог и да не се разсейват, защото всеки аспект на истината има конкретни твърдения и определения и също така съдържа специфично съдържание и принципи на практикуване. Освен това ще говорим от различни ъгли и по различни начини за концептуални неща, свързани с истината във всяка област на съдържанието, както и за истините, които хората трябва да разберат, и пътя, по който трябва да практикуват. Всичко това трябва да бъде предмет на общение и задълбочено размишление, докато не стане напълно ясно, за да даде резултати. Сега, чрез подробното ни общение виждаме, че истините принципи, свързани с изпълнението на дълга, не са толкова прости, колкото хората си мислят. Разбирането на истината представлява реална трудност за онези, които нямат способността за възприемане. Разбирането на истината, подобно на следването в университет, е свързано с известна степен на трудност, но ако човек притежава способността за възприемане, няма да му изглежда трудно. Стига човек да може да разбира истината, след като я чуе, той естествено ще има път, по който да я практикува, и колкото повече се упражнява в практикуването, толкова по-широк ще става този път и толкова по-прецизно ще схваща принципите. От друга страна, ако не слушаш такова подробно общение и разбираш само обобщени и концептуални неща, когато стане въпрос за практикуване, ще бъдеш с вързани ръце. Когато търсиш истините принципи, ще ти се струва, че който и път да избереш, все ще бъде погрешен, и ще се чувстваш неспособен да ги разбереш точно, независимо какво правиш. Но сега, когато определенията и спецификациите са толкова конкретни, когато обхватът е стеснен и истината е представена в детайли, ще бъдеш много по-свободен, когато отново започнеш да я практикуваш, защото всичко е по-подробно. Например да речем, че те помоля да купиш тетрадка. Ако ти дам само основни изисквания като размер, дебелина и цена, може да са ти нужни известни усилия да схванеш принципите и да ги приложиш на практика. Но ако ти кажа конкретния цвят на тетрадката, размера, броя на страниците, специфичното форматиране и качеството на хартията — тогава, след като ти бъдат дадени тези детайли, няма ли принципите, които схващаш, да станат по-конкретни? А ако съм още по-конкретен и ти дам лист хартия, като те помоля да купиш тетрадка с идентично качество на хартията, дебелина, цвят, размер на решетката и брой редове, или ако ти дам конкретна информация за допустимите отклонения за всяка характеристика — когато отидеш да я купиш, няма ли обхватът на избора ти да се стесни? (Ще се стесни.) Няма ли съответните принципи да станат по-конкретни и по-лесни за практическо прилагане? Това ще помогне или ще попречи на практикуването ти? (Би било от помощ.) Би трябвало да е полезно, защото различните аспекти на истината са изложени по-конкретно и по-подробно, чак до спецификите на това как да се отнасяме към определени въпроси, конкретни проявления и спецификите на това как да практикуваме — всичко това ти е изчерпателно предадено. Ако въпреки това не можеш да го приложиш на практика, тогава изобщо нямаш способност да възприемаш истината.

Дали вече имате способността да възприемате истината е от решаващо значение за това дали ще можете да придобиете истината и да бъдете доведени до съвършенство. Стигнах дотам, че да разделя истините, свързани с изпълнението на дълга съгласно критериите, на шест вида според персонала, който изпълнява всеки дълг. Всеки от тези видове е допълнително разделен на конкретни категории, а във всяка категория има подраздели с подробни общения. Във вашия случай този вид проповядване и общението върху такива истини води ли до по-добро разбиране на истината и дава ли ви повече принципи, според които да практикувате, или затруднява намирането на принципите? (Благодарение на това имаме повече принципи.) То трябва да ви доведе до по-добро разбиране, и ако е така, Моята подробна проповед трябва да ви бъде полезна. Тя трябва да ви донесе повече яснота, а не повече объркване. Въпросът е дали човек притежава способността да възприеме истината. Ако някой наистина е човек с добри заложби и има духовно разбиране, ще се чувства все по-прояснен. Ако някой е с ниски заложби и му липсва духовно разбиране, ще бъде по-малко способен да я разбере и ще се обърква все повече и повече. Някои може да кажат: „Преди чувствах, че разбирам малко, но сега, колкото повече слушам, толкова повече се обърквам, сякаш вътре в мен вече няма нищо. Какво се случва?“. Ако разговорът за навлизане в живота е прекалено подробен, за хора, които нямат преживявания и са с ниски заложби, е трудно да го разберат. Колкото по-подробно се говори, толкова повече са склонни да затънат хората с ниски заложби. Защо са склонни да затънат? Тук има няколко положения. Едната е, че тези хора нямат духовно разбиране. Те не разбират истината — тоест, не разбират какво е истината или какво представлява дадено състояние. Те не разбират тези неща. Това е състояние на липса на способност за възприемане на истината. За такива хора има само една последна мярка: да им се казва конкретно какво трябва да правят, когато им се случват неща, точно както се програмира робот да изпълнява заповеди според изискванията. Достатъчно е просто да спазват правилата. Този метод може да даде резултат при такива хора, няма друг начин за тях. Сега използвам тази последна мярка, като говоря с най-големи подробности, чак до най-конкретните неща — като стигам постепенно до най-конкретните неща. Някои хора казват, че все още не разбират, затова ще им кажа конкретно как да се отнасят и как да се справят с всичко, което им се случва. Карам ги да спазват правилата, това е всичко, което мога да направя, защото те нямат способността да възприемат истината. Състоянието на всеки човек не е точно едно и също, но разликите са малки. Ако поискате да говоря конкретно и ясно с вас един по един за всяка една от тях, би било трудно да се справя с всичко, защото твърде много от вас са с ниски заложби. Необходимо е онези от вас, които имат духовно разбиране и способност за възприемане на истината, да поемат тази част от работата. Вече напълно извърших делото Си. Това е всичко, което може да бъде направено, направил съм всичко, което мога. Цялото извършено дело и всички слова, изговорени от въплътения Бог, са разбираеми и достъпни за обикновен човек. Това е границата на онова, което може да бъде направено с хора, които имат мислене и реакции на нормална човешка природа. Някои питат: „Няма ли Бог да извърши чудеса?“. Бог не извършва чудеса, всички тези неща трябва да се правят по реален, практически начин. Това е като Божието дело в трите етапа: започвайки с провъзгласяването на законите пред човечеството, за да ги водят в живота им, след това разпятието и извършването на делото на изкуплението, и оттам до последните дни, в които Божието въплъщение изразява всички истини, които спасяват човечеството — всеки етап е извършен по реален, практически начин, говорейки и работейки лице в лице с човека. Тук няма чудеса. Най-голямото чудо е, че Самият Бог говори и работи лично и че независимо какви методи използва, в крайна сметка Той ще направи една група хора пълноценни и ще ги придобие. Това със сигурност ще се осъществи, само въпрос на време е. Това е най-голямото знамение и чудо, и Бог няма да използва никакъв друг свръхестествен метод, за да вработи истината в сърцето на човека. Сега, след като за тези истини беше разговаряно толкова подробно, ако имаш способността за възприемане и наистина си някой, който се стреми към истината, тогава, ако наистина обръщаш внимание и полагаш малко усилие, ще бъде невъзможно да не разбереш истината или принципите на практикуване. Някои казват, че обичат истината, но след като са слушали проповеди толкова години, защо все още не я разбират? Има две възможности. Едната е, че изобщо нямат духовно разбиране и са неспособни да възприемат истината. Другата е, че всъщност не обичат истината и никога не са полагали усилие да се стремят към нея. Това са две възможни причини. Други хора казват, че не разбират истината, защото не вярват в Бог от дълго време, не са слушали много проповеди и нямат много преживявания. Това е още една причина. Въпреки това, ако си човек, който наистина обича истината, тогава колкото повече години вярваш в Бог, толкова повече ще расте разбирането ти за истината и толкова повече ще расте духовният ти ръст.

В общението върху който и да е аспект на истината не е достатъчно да се кажат само няколко думи, за да бъде напълно изложена по начин, който да разреши проблемите. За хората днес общите формулировки са просто доктрина, просто теория. И как мога да направя така, че хората да разберат и да могат, след като са приели нещо, да го превърнат в принципи за своето практикуване? Трябва да говоря по-конкретно и по-подробно. Независимо дали разказвам история, общувам за истината или говоря за практикуването, всичко това като цяло трябва да бъде по-подробно и конкретно. Конкретната реч е от полза за вас. Затова винаги трябва да Си напрягам ума, за да измислям истории и примери за вас, така че да разберете малко повече. Давам конкретна форма на всички тези истини в поредица от случки и комбинирам истините, за които общувам, с всяка разказана случка, така че в умовете ви да има образ, спрямо който да се сравнявате — да видите дали някога сте действали по такъв начин, дали ще действате като такъв човек, дали някога сте мислили по такъв начин или дали сте попадали в такова състояние. Докато слушате тези истини, Аз правя така, че постоянно да имате образно усещане за тях, сякаш сте потопени в тях. Това е причината, поради която разказвам истории и давам примери. Някои хора губят търпение, щом чуят началото на някоя история: „Още една история? Какво съм аз, тригодишно дете?“. Може да не си малък на години, но по пътя на вярата в Бог и стремежа към истината може да си дори на по-малко от три години — това е факт. Така че да се отнасям с вас като с деца на възраст под три години, не е обида за вас и не е никак прекалено. Според мен дори ви надценявам. Когато тригодишно дете чуе възрастен да казва, че ножиците са остри и не бива да се докосват, то ще запомни това като принцип. Няма да ги докосва и дори няма да пипа инструменти или остриета, които приличат на тях. То знае, че всички те са остри, знае, че трябва да овладее този принцип. Тогава могат ли хората да открият принципи в нещо, което са преживели няколко пъти в практикуването си? Тоест, можеш ли да разбереш намеренията зад Божиите дела, Неговите изисквания към теб и какви са Неговите изисквани нива по даден въпрос? Съдейки по нормалния човешки интелект, би трябвало да можеш да разбереш тези неща. Тогава при какви обстоятелства хората не ги разбират, независимо какво казвам? Основната причина за това е, първо, свързана с шумната среда, в която хората живеят, с толкова много банални и натоварващи неща за уреждане, че хората не са склонни внимателно да четат с молитва Божието слово. Те не насочват никакви усилия към истината. Това е един аспект на причината. Другият е, че жаждата и любовта на хората към истината са толкова малки, че при максимален резултат от десет точки, сегашната степен на любовта ви към истината би била три или най-много пет. Така че по-голямата част от причината, поради която хората не разбират истината и в крайна сметка не са я придобили, е, че не ѝ се посвещават достатъчно и също, че не влагат сърцата си в нея и в сърцата си изобщо не обичат истината толкова много. Степента на любов към истината у хората е недостатъчна. Тя представлява просто известен интерес, но не достига до любов. Само защото хората са претърпели толкова много неуспехи и страдания в света, че вече не са могли да продължат да живеят, и защото са видели как Бог върши делото Си, спасявайки хората и общувайки за истината ежедневно, както и изобилието от всичко, с което Той снабдява човека, те чувстват, че Бог е добър и започват да желаят да четат Неговите слова и да се стремят към истината. Това е малкият интерес, който имат. На какво посвещават човешките сърца по-голяма част от времето си? Всички са заплетени в множество дребни въпроси, погълнати са от всякакви въпроси, свързани с емоционални отношения, междуличностни отношения, статус и суета, както и от тенденциите в обществото. Дори има хора, които посвещават по-голяма част от времето и енергията си на храната, облеклото, външния вид и плътските удоволствия. Те пропиляват истински ценните си дни за тези неща и го възхваляват: „Отдавам всичко на Бог!“. В крайна сметка накрая, когато се обърнат назад, виждат, че Бог е изговорил толкова много слова и е вършил делото Си толкова дълго, но те не са придобили истината. Това не е защото Бог не им я е дарил, а защото те не са приели истината със сърцата си, нито са се посветили на истината, въпреки че са видели как Бог изразява толкова много от нея. Това е причината те да не са придобили истината и живота в многото си години на вяра в Бог и в крайна сметка да бъдат отстранени.

22 януари 2019 г.