Третата техника, която антихристите използват, за да контролират хората: те отхвърлят и нападат онези, които се стремят към истината. Някои хора обичат положителните неща, справедливостта и светлината, и обичат да разговарят за истината. Те често намират братя и сестри, които се стремят към истината и които я търсят, за да общуват с тях. Антихристът избухва, когато види нещо подобно. За него всеки, който се стреми към истината, е треска в окото, трън в петата. Той би направил така, че всички, които се стремят към истината, да станат обект на неговите нападки, отхвърляне и атаки. Разбира се, антихристът няма да атакува тези хора само с брутални, варварски тактики, които са достатъчно очевидни, за да бъдат прозрени от хората. Той ще възприеме общението за истината като начин и с няколко думи и доктрини ще съди хората и ще ги атакува. Това кара хората да си мислят, че това, което прави, е правилно и разумно, че се опитва да помогне — че няма нищо лошо в това, което прави. Какви са тези негови „правилни и разумни“ методи? (Той цитира Божиите слова, за да съди хората и да ги атакува.) Правилно — той цитира Божиите слова, за да разобличава хората и да ги съди. Това е най-често използваният от антихриста метод. На пръв поглед този начин на говорене изглежда справедлив, разумен и съвсем правилен, но вътрешно намерението му не е да помага на другите в тяхна полза, а да ги разобличава, да ги съди, да ги заклеймява и омаловажава. Точно това е целта, която иска да постигне. Така че проблемът е в отправната му точка. Проницателните хора могат да видят, че той прави това, защото тези хора се стремят към истината и я обичат, и защото представляват заплаха за антихриста. А каква е тази заплаха? По какъв начин тяхната любов към истината пречи на антихриста? (Те могат да го прозрат и да го разпознаят.) Точно така. Най-голямата заплаха, която тези хора, обичащи истината, създават за антихриста, е, че могат да разпознаят всяко лошо нещо, което той върши, каквото и да е то. Те могат да прозрат същността му и са способни навсякъде и по всяко време да го разобличат, да докладват за него и да го извадят наяве, а след това да го заклеймят и отхвърлят, и да го изчистят от църквата. Ако това се случи, той ще загуби завинаги своя статус и власт, а перспективата му да бъде благословен ще бъде напълно унищожена. Ето защо, освен инакомислещите, хората, които се стремят към истината, са най-голямата заплаха за един антихрист.

В допълнение към такива привидно благоприлични методи, като използването на общение върху Божиите слова, за да се нахвърлят върху онези, които се стремят към истината, и да ги съдят, антихристите дори прибягват до крайни мерки срещу тях. Какви са тези крайни мерки? Например те ще се възползват от някое моментно прегрешение на някой водач или работник. Без да вземат предвид контекста или дали този човек е придобил познание от него и би могъл да се покае, нито дали се стреми към истината, те ще преувеличават значението на случилото се, за да го осъдят и заклеймят, и за да го премахнат. Антихристите смятат, че за да се отърват от тревата, трябва да изчистят корена, и затова премахват такива хора от църквата, за да не представляват те заплаха за техния статус. Всички зли хора и антихристи умеят да се възползват от неща, които могат да бъдат използвани срещу водачи и работници, и след като го направят, ги осъждат като лъжеводачи и антихристи. А това не е леко обвинение! Водачите и работниците са подбрани от Божиите избраници. Защо тогава винаги се хващаш за неща, които да използваш срещу тях? Какво целиш като се сдобиеш с това надмощие? Да не би да искаш да ги замениш и да станеш водач? Ако един зъл човек обвини някой водач или работник в това, че е лъжеводач или антихрист, и ако след това изброи конкретни примери, които да убедят Божиите избраници, че това отговаря на фактите, това вещае неприятности. Такъв водач или работник лесно би могъл да бъде премахнат от църквата. Да бъдеш определен за лъжеводач или антихрист е толкова тежко обвинение, че след като бъде доказано, обвиняемият е заклеймен, а времето му на вярващ в Бог приключва. Това просто ще го унищожи, нали? Колко зло е това! Нещо повече, ако след това антихристът използва възможността да бъде избран за водач и да поеме управлението на църквата, няма ли Божиите избраници тогава да попаднат под контрола на антихриста? Няма ли тази църква да се превърне в негово царство? (Ще се превърне.) Това е сериозна опасност! Имат ли злите хора и антихристите други техники за нападане и отхвърляне на онези, които се стремят към истината? Някои от тях не изпращат ли братя и сестри, които се стремят към истината, да работят на най-опасните места, за да заграбят властта и да затвърдят собствения си статус? Те казват: „Има новосъздадена църква с много братя и сестри, които са нови във вярата. Те нямат основа и им липсва мъдрост. Нуждаят се от някой, който разбира истината, за да ги пои и да им предоставя ресурс. Ти разбираш истината за виденията. Tези новоповярвали имат нужда от човек като теб, който да ги пои. Никой друг не е подходящ“. И така антихристът отпраща надалеч човек, който представлява сериозна скрита заплаха. Но дали наистина прави това, за да може този човек да ръководи тази църква и да ѝ осигурява ресурс? (Не.) Не, той го прави, защото мястото е враждебна, опасна среда. Поставя този човек на опасно място, за да върши църковна работа, в нетърпеливо очакване да бъде грабнат от големия червен змей. Ако този човек бъде хванат, вече няма да има кой да заплашва статуса на антихриста и той ще може да поеме контрола над църквата. Не е ли това неговата тактика? Изпраща този човек надалеч под претекст, че е особено подходящ да пои новоповярвалите, и така никой не може да види нечестивите му намерения. Не е ли това хитро от негова страна? А братята и сестрите си мислят, че антихристът е умен и мъдър заради направените от него разпоредби, че той е човек, който действа в съответствие с Божиите намерения, но в крайна сметка антихристът просто ги е мамил и заслепявал. Подходът на антихриста изглежда доста правилен. Никой не може ясно да види какво всъщност се случва и всички в крайна сметка са подведени. Тези, които са подведени, смятат, че действията на антихриста са справедливи и разумни, че той ги върши от загриженост за работата, но никой не може да прозре намеренията му. Антихристите са злонамерени, нали? Където има опасност, именно там те изпращат, като си казват: „Не се ли стремиш към истината? И не ми ли се противопоставяш? Не ме ли разпознаваш винаги и не се ли хващаш за неща, които да използваш срещу мен? Добре тогава — ще използвам тази възможност, за да те изпъдя оттук. Най-добре ще е, ако те хванат — никога повече няма да си стъпиш на краката!“. Със сигурност повечето от хората, които антихристите примамват в капан и потискат в църквата, са тези с по-силен стремеж. Какво е отношението на антихристите към тези хора, когато ги преследват и отхвърлят? Те си казват: „Тези хора постоянно слушат проповеди, разбират някои истини. Не мога просто да не им позволя да слушат — проповедите са за всички, така че няма как да оправдая такова ограничение. Но ако им позволя да слушат, тъй като много от казаното в проповедите разобличава лъжеводачи и антихристи, ще бъде ли добре за мен, ако чуят достатъчно и придобият разбиране и проницателност? Рано или късно ще трябва да отстъпя позицията си на водач, нали? Това няма да стане. Трябва да направя първия ход!“. Появи ли се у антихриста такова намерение, той преминава към действие. Малко хора биха могли да разпознаят антихрист, ако не разбират истината. Защо на антихристите успява да им се размине, докато хората, които се стремят към истината, стават жертви? Една причина със сигурност е на лице: тези хора може да имат някаква любов към истината и към положителните неща в сърцето си, може и да имат някакво желание да се стремят към истината, но те просто са твърде страхливи. Не разбират истината, липсва им проницателност и са твърде глупави. Не могат да прозрат същността на един антихрист и никога не събират смелост да го разобличат, което позволява на антихриста да направи първия ход и да им навреди. Ако получат такъв резултат или ако стигнат дотам, как ще се е случило това? Няма ли да са били направени на пух и прах от антихриста? (Да.) Каква поука трябва да си извлекат от това онези, които се стремят към истината? С какво отношение трябва да подхождат хората към един водач или работник? Ако това, което прави водачът или работникът, е правилно и съответства на истината, тогава може да му се подчиниш, а ако това, което прави, е грешно и не съответства на истината, не бива да му се подчиняваш и можеш да го разобличиш, да му се противопоставиш и да изразиш различно мнение. Ако не е способен да върши действителна работа или върши злодеяния, които смущават работата в църквата, и се разкрие, че е фалшив водач, фалшив работник или антихрист, тогава можеш да го прозреш, да го разобличиш и да съобщиш за него. Някои от Божиите избраници обаче не разбират истината и са особено страхливи. Опасяват се, че фалшивите водачи и антихристи ще ги потискат и измъчват и затова не смеят да отстояват принципите. Те си казват: „Ако водачът ме изгони, с мен е свършено и ако накара всички да ме разобличат или да ме изоставят, повече няма да съм способен да вярвам в Бог. Ако ме отлъчат от църквата, Бог няма да ме иска и няма да ме спаси. И няма ли да е напразна вярата ми тогава?“. Не е ли нелепо такова мислене? Такива хора имат ли истинска вяра в Бог? Дали фалшивият водач или антихрист би представлявал Бог, когато те отлъчва? Когато някой фалшив водач или антихрист те измъчва и те отлъчи, това е дело на Сатана и няма нищо общо с Бог. Когато хората са премахнати или отлъчени от църквата, това е в съответствие с Божиите намерения само тогава, когато има съвместно решение на църквата и всички Божии избраници и когато премахването или отлъчването е в пълно съответствие с работните разпоредби на Божия дом и истините принципи в Божиите слова. Как би могло отлъчването от фалшив водач или антихрист да означава, че не можеш да бъдеш спасен? Това е преследване от страна на Сатана и антихриста и не означава, че няма да бъдеш спасен от Бог. От Бог зависи дали ще бъдеш спасен или не. Нито един човек не е компетентен да решава дали можеш да бъдеш спасен от Бог. Трябва да си наясно с това. И не разбираш ли неправилно Бог, ако приемаш отлъчването си от лъжеводач или антихрист като отлъчване от Бог? Така е. И това не е само погрешно разбиране на Бог, а и бунтуване срещу Него. То е и вид богохулство. И не е ли невежо и глупаво да Го разбираш така погрешно? Защо не потърсиш истината, когато те отлъчи фалшив водач или антихрист? Защо не потърсиш някой, който разбира истината, за да придобиеш известна проницателност? И защо не съобщиш за това на висшестоящите? Това доказва, че не вярваш, че истината има върховна власт в Божия дом, показва, че нямаш истинска вяра в Бог и че не вярваш истински в Него. Ако вярваш в Божието всемогъщество, защо тогава се боиш от отмъщението на лъжеводач или антихрист? Могат ли те да определят съдбата ти? Ако имаш проницателност и откриеш, че действията им са в разрез с истината, защо не разговаряш с Божиите избраници, които разбират истината? Имаш уста, тогава защо не смееш да говориш? Защо толкова се боиш от лъжеводач или антихрист? Това доказва, че си страхливец, никаквец, лакей на Сатана. Ако, когато те заплашва лъжеводач или антихрист, не смееш да го докладваш на висшестоящите, това показва, че вече си обвързан от Сатана и че си напълно съгласен с него. Не е ли това следване на Сатана? Как е възможно такъв човек да бъде един от Божиите избраници? Той е чисто и просто измет. Всички, които са в единомислие с лъжеводачите и антихристите, не могат никога да бъдат нищо добро, те са злодеи. Такива хора са родени, за да бъдат слуги на дявола — те са лакеи на Сатана и за тях изкупление няма. Всички, които не смеят да разобличат антихристите, когато ги видят да вършат зло, които се страхуват да не ги оскърбят, които дори ги прикриват и им се подчиняват — не са ли те глупави, невежи хора? Ако ясно осъзнаваш истините принципи и въпреки това ги нарушаваш, като дори създаваш съюзи и клики със зли хора и антихристи, не действаш ли като съучастник и слуга на Сатана? Така че, когато в крайна сметка бъдеш третиран като зъл човек и съучастник на антихристите, не го ли заслужаваш? Ако вярваш в Бог, но вместо Него, следваш антихристите, действайки като един от техните слуги или съучастници, тогава не копаеш ли сам гроба си, не подписваш ли собствената си смъртна присъда? Ако вярваш в Бог, но вместо да Му се покоряваш, се поддаваш и се подслоняваш при Неговите врагове — антихристите — и в резултат на това биваш манипулиран и тормозен от тях, тогава сам си си го причинил. Нима не го заслужаваш? Ако се отнасяш към антихриста като към свой господар, като към свой водач, като към рамо, на което да се опреш, тогава ти се подслоняваш при Сатана, следваш Сатана, което означава, че си се залутал, поел си по грешния път и си стъпил на пътя, от който няма връщане назад. Какво отношение трябва да имаш към антихристите? Трябва да ги разобличиш и да се бориш срещу тях. Ако сте само един или двама и сте твърде слаби, за да се изправите срещу антихристите сами, трябва да обедините силите си с няколко души, които разбират истината, за да ги докладвате и разобличите, и да продължите, докато бъдат премахнати. Чух, че през последните две години Божиите избраници в някои пастирски райони в континентален Китай са се обединили, за да отстранят лъжеводачи и антихристи от длъжност. Някои лъжеводачи и антихристи дори били начело на групите за взeмане на решения, но въпреки това били отстранени от Божиите избраници. Божиите избраници не е трябвало да чакат одобрение от Горното. Въз основа на истините принципи те успели да разпознаят тези лъжеводачи и антихристи — които не вършели истинска работа, а само тормозели братята и сестрите, държали се своеволно и смущавали делото на Божия дом — и незабавно се справили с тях. Някои били изгонени от групите за вземане на решения, други били премахнати от църквата — и това е чудесно! Това показва, че Божиите избраници вече са стъпили на правилния път на вярата в Бог. Някои от Божиите избраници вече са разбрали истината и сега притежават известен духовен ръст, те вече не са контролирани и заблуждавани от Сатана, осмеляват се да се изправят и да се борят със злите сили на Сатана. Това също показва, че силите на лъжеводачите и антихристите в църквата вече нямат надмощие. Така че те вече не смеят да бъдат толкова дръзки в думите и действията си. В момента, в който се издадат, ще има някой, който да ги надзирава, да ги разпознае и да ги отхвърли. Това означава, че в сърцата на онези, които истински разбират истината, вече не господстват статусът, репутацията и властта. Такива хора не обръщат внимание на тези неща. Когато някой може да търси истината по своя инициатива и да общува за нея, когато започне да преоценява и да размишлява върху пътя, по който трябва да вървят вярващите в Бог, и върху това как трябва да се отнасят към водачите и работниците, когато започне да обмисля кого трябва да следват хората, кои видове поведение са свързани със следването на човек и кои със следването на Бог, и когато, след като е търсил слепешком тези истини и ги е преживявал в продължение на няколко години, без да осъзнава, започне да разбира някои истини и да има проницателност — тогава той ще е придобил известен духовен ръст. Да можеш да търсиш истината във всички неща означава, че си тръгнал по правилния път на вярата в Бог.

Способността на Божиите избраници да разпознават и да отхвърлят лъжеводачи и антихристи е нещо добро, едно добро явление. Някои водачи не могат да вършат истинска работа. Всичко, което правят, е да предизвикват прекъсвания и смущения, така че животът в църквата да бъде лишен от спокойствие. Всички братя и сестри ги намират за неприятни и в крайна сметка ги отхвърлят. Правилно ли е да постъпват така? (Правилно е.) Има и други, които са избрани за водачи, и в началото братята и сестрите казват: „Това е човекът, когото избрахме, така че трябва да си сътрудничим с него в работата му“. След известно време обаче се оказва, че изборът е бил погрешен: те са ентусиазирани във вярата си в Бог, но нямат духовно разбиране. Склонни са към изопачавания и също така са надменни и самоправедни, не обсъждат въпросите с другите, не вършат нищо според принципите, а просто действат безразсъдно. Това води до пробиви в сигурността. Братята и сестрите в църквата непрекъснато биват арестувани, а работата на църквата търпи тежки загуби. Не само че водачът не размишлява над действията си, но се оправдава, спори в своя защита и отклонява отговорността. В крайна сметка групата го освобождава от поста му. Смяташ ли, че групата е постъпила правилно в тази ситуация? (Да.) Да, наистина! И веднага след като са се погрижили за този човек, избират друг и след известно време е очевидно за всички, че този човек е много по-добър от лъжеводача, доказвайки, че групата има проницателност и е израснала. Това е процесът, чрез който Божиите избраници растат в живота. Съвсем нормално е. Смяташ ли, че когато хората слушат проповеди в продължение на толкова години, всички ще придобият проницателност и ще направят правилния избор за всеки водач и работник — че когото и да изберат, той ще остане на поста си? Така ли става? (Не.) Когато хората не разбират истините принципи, при избора на водач те винаги се съсредоточават върху това да изберат някой с пъргав ум, някой, който е добър оратор, някой надарен. Едва когато този човек се разкрие като лъжеводач или антихрист след известно време на този пост, хората започват да развиват проницателност. След това повече няма да изберат такъв човек. Тогава кой точно трябва да бъде избран, когато се избират водачи и работници? Няма установени правила. Зависи най-вече от това дали е правилният човек и дали се стреми към истината. Във всеки случай, ако някой е зъл човек или антихрист, не трябва да го избираш, независимо какъв човек е. Ако го избереш, сам ще изкопаеш гроба си. Не е ли така? (Така е.)

Ако се върнем към темата, която току-що разгледахме, а именно, че антихристите нападат и отхвърлят онези, които се стремят към истината: в общи линии казахме всичко, което има да се каже по нея, нали? Как антихристът изключва и напада хората, които се стремят към истината? Той често използва методи, които другите смятат за разумни и правилни, и дори прибягва до дебати за истината с цел осигуряване на преимущество, за да напада, заклеймява и подвежда хората. Антихристът смята например, че ако партньорите му са хора, които се стремят към истината, те могат да застрашат статуса му и затова ще произнася възвишени проповеди и ще обсъжда духовни теории, за да подведе хората и да се издигне в очите им. Така може да принизи и потисне своите партньори и сътрудници, както и да внуши на хората, че макар и партньорите на техния водач да са хора, които се стремят към истината, те не са му равни по заложби и умения. Някои хора дори казват: „Проповедите на нашия водач са възвишени и никой не може да се мери с него“. За един антихрист е изключително удовлетворяващо да чуе подобен коментар. Той си мисли: „Ти си мой партньор. Не притежаваш ли някакви истини реалности? Защо не можеш да говориш така красноречиво и възвишено като мен? Сега си напълно унизен. Макар да нямаш нужната способност, ти се осмеляваш да се съревноваваш с мен!“. Ето какво си мисли антихристът. Каква е целта му? С всички възможни средства той се опитва да потисне и принизи другите хора и да се постави над тях. Ето как се отнася към всеки, който се стреми към истината или му сътрудничи. Всичко, което върши един антихрист, се върти около собствената му власт и статус и има за цел да му спечели уважението и преклонението на другите. Той не позволява на никого да го надмине. Всеки, който е по-добър от него, е обречен на принизяване, отхвърляне и потискане. Зад всички средства, които антихристът използва срещу хората, които се стремят към истината, стоят мотиви и цели. Вместо да се стреми да опази делото на Божия дом, целта му е да опази собствената си власт и статуса си, както и позицията и образа си в сърцата на Божиите избраници. Методите и поведението му прекъсват и смущават делото на Божия дом и имат пагубно въздействие върху църковния живот. Не е ли това най-честото проявление на злодеянията на антихриста? Освен тези злодеяния антихристите вършат и нещо още по-подло, а именно, все търсят начин да си осигурят преимущество пред хората, които се стремят към истината. Например, ако някой е прелюбодействал или е извършил някакво друго прегрешение, антихристът се възползва от това, за да го нападне и да търси възможности да го обиди, разобличи и оклевети, да му лепне етикет, за да потуши ентусиазма му да изпълнява дълга си и да го накара да се чувства негативно. Антихристът също така кара Божиите избраници да го дискриминират, отбягват и отхвърлят, за да изолира онзи, който се стреми към истината. Накрая антихристът постига целта си, когато всички, които се стремят към истината, се почувстват негативно настроени и слаби, вече не изпълняват активно дълга си и не желаят да посещават събирания. Тъй като хората, които се стремят към истината, вече не представляват заплаха за неговия статус и за властта му, и никой не смее да го докладва или разобличи, антихристът може да се чувства спокоен. Тези, които антихристът мрази най-много в църквата, са хората, които се стремят към истината, особено онези със силно чувство за справедливост, които биха се осмелили да разобличат и докладват лъжеводач и антихрист. Антихристът гледа на такива хора като на трън в очите си, като на трън в петата си. Ако случайно види някой, който се стреми към истината и с готовност изпълнява своя дълг, в сърцето му се надигат злоба и враждебност без ни най-малка капка любов. Антихристът не просто няма да помогне или да подкрепи хората, които се стремят към истината, независимо от техните трудности или от това колко слаби и негативни могат да бъдат — той няма просто да го подмине. Вместо това той тайно ще се радва на това. А ако някой е отправил обвинения срещу него или го е разобличил, антихристът ще използва възможността да го стъпче, когато е най-уязвим, като му припише всякакви нарушения, за да му даде урок, да го заклейми, да го остави в безизходица и в крайна сметка да го направи толкова негативен, че да не може да изпълнява дълга си. Тогава антихристът се изпълва с гордост и започва да ликува над нещастието на този човек. Именно в това антихристите са най-добри — най-вещи са в отхвърлянето, нападането и заклеймяването на онези, които се стремят към истината. Какви са мислите на антихриста, заради които е способен на подобно зло? „Ако хората, които се стремят към истината, често слушат проповеди, един ден може да прозрат действията ми и тогава със сигурност ще ме разобличат и ще ме заменят. Статусът, престижът и репутацията ми са застрашени, ако изпълняват дълга си. По-добре аз да нанеса първия удар, да намеря начин да си осигуря преимущество, за да ги смутя и заклеймя, да ги настроя негативно, за да загубят всякакво желание да изпълняват дълга си. Ще провокирам и конфликти между водачите и работниците и хората, които се стремят към истината, така че водачите и работниците да ги ненавиждат, да странят от тях и повече да не ги ценят и насърчават. Така вече няма да имат каквото и да е желание да се стремят към истината или да изпълняват дълга си. Най-добре е хората, които се стремят към истината, да останат негативни“. Това е целта, която антихристът иска да постигне. Когато антихрист или зъл човек те впримчи, заклейми и унизи чрез своите измами, можеш ли да разпознаеш какво се случва? Можеш ли да прозреш хитростите на Сатана? Трябва да се научиш да бъдеш проницателен: „Това, което казаха, звучеше съвсем правилно, но защо след това се почувствах негативно? Защо не искам повече да изпълнявам дълга си? Защо имам опасения относно Бог? Имаше ли проблем в това, което казаха? Защо имаше такъв негативен ефект? Защо след това у мен се породиха погрешно разбиране и представи за Бог, и защо вече не желая да се покорявам? Защо вече нямам предишния си ентусиазъм и решимост да отдам всичко на Бог? И защо изведнъж започнах да имам някои опасения относно Божието дело — чувствам, че виденията ми са неясни. Не знам за какво служи изпълняването на дълга ми по този начин и имам чувството, че нямам какво да покажа за всички тези години, през които съм вярвал в Бог, и след всички трудности, през които съм преминал. Сега в сърцето ми има някаква тъмнина“. Това е малко необичайно. Защо слушането на думи, които на пръв поглед изглеждат правилни, води до такива последствия? Не усещаш ли, че има нещо нередно в тези думи? Що за думи са това тогава, че предизвикват такива реакции у теб, когато ги чуеш? Що за думи те карат да се съмняваш в Бог, когато ги чуеш? На първо място, едно нещо е сигурно: всички думи на антихристите са подвеждащи. Както змията, те подтикват хората към грях, отдалечават ги от Бог и ги карат да Го отхвърлят. Нито една тяхна дума не предоставя ресурс на хората и не им помага. Откъде идват техните думи? От Сатана и дяволи. Проницателни ли сте, когато става въпрос за думите, които антихристите използват, за да нападат и заклеймяват онези, които се стремят към истината? Единственото, от което антихристите се боят, са хората, стремящи се към истината. Страх ги е хората да не се покорят на Бог, да се надигнат, за да Го следват и да поемат дълга на сътворени същества. Страх ги е хората да не се явят пред Бог и да потърсят истината. От това се боят най-много. Това е така, защото щом Божиите избраници поемат по пътя на стремежа към истината, техният растеж в живота се ускорява, а с него израстват и до все по-голям духовен ръст — и когато истината царува в сърцата на хората и стане техният живот, това ще бъде последният ден на антихристите: тогава те ще бъдат заклеймени, разкрити, отстранени и напълно изоставени. Затова антихристите най-много мразят онези, които се стремят към истината. В очите на един антихрист те са омразни врагове, мишени на техните нападения и принуда, както и на тяхната омраза и отхвърляне, на тяхното нараняване и тормоз, a още повече — те са мишени, които трябва да бъдат подведени. Антихристите няма как да подведат, контролират или впримчат сърцата на онези, които се стремят към истината, и не могат открито да ги отхвърлят и нападат безразборно, така че единственото, което им остава, е да говорят правилни и приятни неща, използвайки меки тактики, за да ги принизят до своето ниво. А ако тези хора не ги следват и не могат да им бъдат полезни, антихристите ще използват всякакви подли тактики, за да ги отхвърлят, да ги направят негативни и слаби, дори да ги накарат да не искат повече да изпълняват дълга си — и в крайна сметка да напуснат Бог. Това е едно от основните зли дела на антихристите и е още една отличителна черта на тяхната природа същност. Каква е тази черта? Тяхната коварност, хитрост, злоба. За да постигнат своята амбиция и цел да властват в църквата антихристите постоянно прибягват до подвеждане, отхвърляне и нападение над тези, които се стремят към истината. Те правят това, за да постигнат своите неизказани цели, оставяйки всеки, който се стреми към истината, негативен и слаб, хладен във вярата си и изпълнен с неправилно разбиране на Бог. Защото щом у тези хора се породят неправилно разбиране на Бог и оплаквания от Него, те вече няма да се стремят към истината, нито ще изпълняват дълга си с желание — и така ще се отдалечат от Бог. А какво означава това за един антихрист? На първо място, това означава, че никой няма да застрашава позицията му. На второ място, щом тези положителни личности станат негативни и слаби и се отдалечат от Бог, антихристът ще има пълна свобода в църквата да подвежда и възпира хората, да контролира Божиите избраници, така че те да го следват, подкрепят и да му се кланят раболепно. По този начин антихристът постига целта си. Докато правят това, изпълняват ли антихристите дълга си? (Не.) Тогава какъв е характерът на всичко, което вършат? (Те вършат зло.) „Вършенето на зло“ е доста общо понятие, по-конкретно, те смущават и възпрепятстват хората, пречат им да вървят по пътя на стремежа към истината и да бъдат спасени от Бог. Когато антихристът види някой, който се стреми към истината, той обезумява, мрази го. До каква степен стига тази омраза? Когато види някой, който да се стреми към истината и да следва Христос, а не да следва него или да му се покланя и не върви по същия път като него, антихристът ще нападне, отхвърли и потъпче този човек с неистовото желание да го накара да изчезне. Толкова силна е неговата омраза. В обобщение, въз основа на тези проявления на антихристите можем да определим, че те не изпълняват дълга си на водачи, защото не водят хората да ядат и пият Божиите слова или да разговарят за истината, не ги поят и подхранват, за да им позволят да придобият истината. Вместо това те прекъсват и смущават църковния живот, разрушават и унищожават делото на църквата и препъват хората по пътя им на стремеж към истината и получаване на спасение. Те искат да отклонят Божиите избраници и да им отнемат шанса да получат спасение. Такава е крайната цел, която антихристите искат да постигнат с това, че прекъсват и смущават делото на църквата.