Превъзнасянето и свидетелстването за себе си е основното проявление на антихристите и окачествяването на тяхната същност според това проявление е много подходящо и конкретно — то не е празно окачествяване. Като се погледнат техните намерения, амбиции, разкриванията на тяхната същност и последователните цели на действията им, може да се види, че превъзнасянето и свидетелстването за себе си е характерно проявление на антихристите. Има ли антихристи, които никога не се превъзнасят и не свидетелстват за себе си? (Не.) Защо не? Защото техните амбиции и желания са толкова огромни и те не могат да ги контролират. Без значение сред каква група хора живеят, ако никой не ги превъзнася и не им се покланя, те се чувстват сякаш животът им няма стойност или смисъл, поради което са толкова нетърпеливи да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, за да постигнат целите си. Те живеят, за да превъзхождат другите, и имат нужда хората да им се покланят и да ги следват, и дори тези хора да са като досадни, отвратителни мухи или шайки просяци, те нямат нищо против. Докато има хора, които им се покланят и ги следват, те се чувстват спокойни. Ако можеха да получат неистови аплодисменти от фенове, като известните певци, щяха да са на седмото небе, те обичат да се наслаждават на това — това е природата на антихристите. Без значение какви хора ги следват или им се покланят, антихристите ги харесват всичките. Дори ако хората, които ги следват, са най-окаяните и отвратителни, дори ако са зверове, докато ги превъзнасят и задоволяват амбициите и желанията им за статус, антихристите нямат нищо против. И така, могат ли антихристите да се спрат да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, и да се перчат навсякъде, където отидат? (Не.) Това е тяхната същност. Кажете Ми, какви хора са тези, които истински следват Бог? Сред човечеството има един тип хора, които Бог иска да избере и да спаси, и тези хора имат минимална съвест, разум и срам. Тези, които са малко по-добри от това, са способни да обичат истината, да обичат положителните неща и да обичат Божията справедливост и праведност; те са способни да мразят нечестивостта, чувстват се възмутени, когато виждат несправедливи или нечестиви неща, и дори да не са в състояние да направят нищо по въпроса, те все пак ги мразят — това са хората, които Бог иска, като минимум. Що се отнася до тези, които не притежават тази човешка природа и същност, Бог не ги иска, без значение колко много говорят за Божията доброта или за това колко велик е Бог. Например фарисеите в религията възхваляват Бог и свидетелстват за Него със същите стари празни теории и повърхностни думи и не им е омръзнало да ги говорят дори след две хиляди години. Сега Бог изразява толкова много истини, но те не могат да ги видят, те ги пренебрегват, а някои дори ги заклеймяват и хулят. Това напълно ги разкрива и Бог отдавна ги е окачествил като лицемерни фарисеи, всички от които са част от бандата на Сатана; Бог ги е окачествил като демони и сатани, свине и псета. Когато антихристите пристигнат в такава група хора и видят, че много малко от тях могат да разберат истината, че никой от тях няма никаква проницателност или талант, те бързат да се възползват от тази възможност, за да се перчат. Някои се хвалят, че някога са били приети в два световноизвестни университета едновременно, а накрая не са отишли, защото са повярвали в Бог и са приели Неговото поръчение. След като ги чуят да казват това, някои хора започват да им засвидетелстват уважение. Ако не разбираш истината и ако нещата, които обичаш, и мирогледът ти са същите като на светските хора, ти ще се покланяш на такива хора и затова, когато антихристите кажат такива неща, ти ще бъдеш подведен и заблуден от тях. Антихристите прикрито се превъзнасят по този начин, а онези глупави хора без проницателност са подведени от тях. Антихристите в крайна сметка се чувстват много щастливи, като си мислят, че никой, който е под тяхно ръководство, не е обикновен, докато всъщност всички тези хора са просто куп объркани хора и негодници. Тези, които нямат способност да възприемат истината, могат да бъдат подведени от сатани и антихристи. Когато чуят сатани и антихристи да говорят, те чувстват, че това наистина отговаря на собствените им мисли и вкусове, затова им е приятно да го слушат. Те не са способни да използват нормално мислене, за да преценят това, което слушат, нито ще намерят някой, който разбира истината, за да им помогне да разпознаят такива неща; докато чувстват, че това, което слушат, звучи разумно, те ще бъдат готови да го приемат и така ще бъдат подведени, без дори да го осъзнават. Ако тези, които имат способност да възприемат истината и имат проницателност, чуят антихристи да говорят, те ще знаят, че тези хора се опитват да подведат другите, и ще ги отхвърлят. Онези объркани хора, на които им липсва проницателност, ще повярват, че антихристите са учени, че имат добри заложби и перспективи. Те ще виждат нещата по този начин и ще бъдат подведени от някакво повърхностно явление; те няма да знаят какви са истините принципи и ще тръгнат да следват сатани. Не причиняват ли такива хора собственото си унищожение поради своята глупост и невежество? Така стоят нещата. Ако имаш проницателност за различните проявления на антихристите, които често се превъзнасят и свидетелстват за себе си, или за различните начини, по които го правят, и си способен да прецениш целта и намерението зад думите им, тогава ще ти бъде лесно да прозреш същността на антихристите и тогава ще си способен да ги отхвърлиш и прокълнеш веднага и никога повече да не ги видиш. Защо ще направиш това? Защото, когато видиш антихристи да говорят и да действат, ще ги ненавиждаш и мразиш, ще се чувстваш отвратен, сякаш гледаш мухи, и ще трябва да ги прогониш възможно най-скоро. Ето защо, след като имаш проницателност за действията и поведението на антихристите, трябва да ги разобличиш веднага, за да могат и другите да ги разпознаят, и след това да ги отлъчиш от църквата в съответствие с принципите. Смеете ли да направите това? Ако Божиите избраници могат да направят това, това показва, че са израснали на духовен ръст и че могат да проявяват внимание към Божиите намерения и да защитават делото на Божия дом. Когато Божиите избраници разберат истината и имат проницателност, антихристите вече няма да имат опора в църквата или в Божия дом.

Без значение по какъв повод, стига антихристите да имат възможност, те ще се изтъкват и ще свидетелстват за себе си. И докато има хора, които им се покланят и ги гледат с възхищение, завист и благоговение, те ще са щастливи — не ги е грижа кои са тези хора. Имат ли критерии, които изискват от онези, които ги следват, покланят им се и ги почитат? (Не.) Независимо дали тези хора са идиоти, умствено неспособни, зли хора или неверници, независимо какъв тип хора са, включително и хора, които трябва да бъдат премахнати и отстранени, стига тези хора да могат да ги следват, да им се покланят и да ги превъзнасят, тогава антихристите ги приемат, много ги харесват, привличат ги на своя страна и ги защитават. Антихристите смятат тези хора за свои овце, за своя лична собственост и не позволяват на никой друг да ги прехвърля, разобличава или да се занимава с тях. Без значение как тези хора се подмазват и умилкват на антихристите, без значение какви гнусни и отвратителни неща казват, антихристите ще се наслаждават на всичко. За антихристите всичко е приемливо, стига тези хора да ги ласкаят. Всичко, което антихристите казват и правят, е с цел другите хора да им засвидетелстват уважение, да ги харесват и да ги следват и без значение колко лоши неща правят хората, които ги следват, антихристите няма да ги разследват и няма да имат нищо против, независимо колко коварна и злобна е тяхната човешка природа. Стига тези хора да ги следват и да им се покланят, антихристите ще ги харесват, и стига тези хора да могат да поддържат властта и статуса на антихристите и да не им противоречат или да им се противопоставят, тогава антихристите ще се чувстват изключително удовлетворени — такива са антихристите. И обратното, как се отнасят антихристите към онези хора, които винаги ги разобличават и им пречат да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, и които ги презират за това, както и към онези, които разговарят с тях за истината, които могат да прозрат същността на проблемите им и които имат истинска проницателност за тях? Те мигновено се разгневяват от срам, предпазват се от тези хора, изключват ги и ги нападат, като накрая опитват всички възможни средства, за да изолират онези, които могат да ги разпознаят и да им се противопоставят. Каква е причината да постъпват така? Това е така, защото, когато се превъзнасят и свидетелстват за себе си, те винаги мислят, че тези хора са им треска в окото и трън в петата и че тези хора ще ги разпознаят и отхвърлят, ще ги разобличат и ще им объркат плановете. В момента, в който видят тези хора, антихристите ще се почувстват неспокойни в сърцата си и винаги ще искат да се справят с тях, като си мислят, че стига да могат да се справят с тях, тогава, когато отново се превъзнасят и свидетелстват за себе си, няма да има кой да ги разобличи или да им попречи и те ще могат да вършат зло необуздано. Това е принципът, по който действат антихристите. Без значение какви хора ги ласкаят, хвалят ги или ги превъзнасят, независимо дали това, което тези хора казват, е в съгласие с фактите, дори и да казват лъжи, антихристите ще са готови да ги приемат, ще им е приятно да ги слушат и ще харесват тези хора от все сърце. Не ги е грижа какви проблеми имат тези хора и дори да открият проблеми с тях, те ще ги скрият, ще ги прикрият и няма да обелят и дума за тях. Стига антихристите да имат до себе си тези хора, които да ги следват и да ги ласкаят, те ще се наслаждават на това. Ето така постъпват антихристите. Способни ли сте и вие като антихристите да правите тези неща? Да кажем например, че сте водачи и работници в църквата, хора със статус и положение сред Божиите избраници. Ако братята и сестрите ти засвидетелстват уважение, ласкаят те, подмазват ти се и често те хвалят, като казват, че държиш добри проповеди, че изглеждаш добре и че за тях си най-добрият водач, как би се почувствал? Ще можеш ли да разпознаеш намерението зад думите им? Ще можеш ли да отхвърлиш и да отбягваш такива хора? Ако не, тогава си в опасност. Ти ясно знаеш, че не изглеждаш толкова добре, че не си способен да разговаряш за истината реалност, и въпреки това все пак се радваш, когато чуеш хората да те ласкаят по този начин, и винаги искаш да се сближиш с такъв човек и да го издигнеш. Не означава ли това, че имаш проблем? Това означава, че си в опасност.

Когато водачите и работниците вършат своята работа, понякога те биват просветлявани и озарявани от Светия Дух, могат да говорят за някои истински преживявания и естествено ще имат хора, които им засвидетелстват уважение и им се покланят, естествено ще имат хора, които ги следват, неразделни от тях като собствената им сянка — в такива моменти, как трябва да подходят към тези неща? Всеки има своите предпочитания, всеки е суетен; ако хората чуят някого да говори одобрително и ласкателно за тях, те ще се наслаждават много. Това е нормално чувство и не е голям проблем. Ако обаче издигнат някого, който може да ги хвали и ласкае, и го използват за нещо важно, тогава това е опасно. Това е така, защото хората, които обичат да ласкаят и да хвалят другите, са изключително хитри и измамни и не са честни или искрени. Веднага щом такива хора придобият статус, те не са от полза за навлизането в живота на Божиите избраници или за делото на църквата. Тези хора са коварни и са най-способни да объркват нещата. Онези хора, които са сравнително порядъчни, никога не обсипват другите с хвалби. Дори и да те одобряват в сърцата си, те няма да го кажат на глас, а ако открият, че имаш недостатъци или си направил нещо нередно, ще ти го посочат. Някои хора обаче не харесват прямите хора и когато някой им посочи недостатъците или ги укори, те ще потиснат и изключат този човек, и дори ще се хванат за недостатъците и слабостите му, за да го съдят и заклеймяват постоянно. Така не потискат ли добри хора и не им ли вредят? Правенето на такива неща и преследването на такива добри хора са неща, от които Бог най-много се отвращава. Преследването на добри хора е злодейство! А ако някой преследва множество добри хора, тогава той е дявол. Водачите и работниците трябва да се отнасят към всички справедливо и с любов и трябва да решават въпросите според принципите. Особено когато имаш хора, които те ласкаят и ти се подмазват, въртят се около теб, трябва да се отнасяш с тях правилно, да им помагаш с любов и да ги караш да изпълняват същинските си задачи, а не да ласкаят хората, както правят невярващите; ясно заяви своята позиция и гледна точка, накарай ги да се почувстват унизени и засрамени, така че никога повече да не го правят. Ако можеш да се придържаш към принципите и да се отнасяш към хората справедливо, тогава няма ли тези презрени клоуни, които са от рода на Сатана, да се засрамят? Това би засрамило Сатана и би удовлетворило Бог. Онези, които обичат да ласкаят другите, вярват, че всички водачи и работници обичат хората, които ги ласкаят, и винаги когато някой им каже нещо ласкателно или раболепно, суетата и желанието им за статус се задоволяват. Хората, които обичат истината, не харесват всичко това, и много го ненавиждат и се отвращават от него. Само лъжеводачите се наслаждават на ласкателствата. Божият дом може да не ги аплодира или хвали, но ако Божиите избраници ги аплодират и хвалят, те се чувстват толкова доволни и много се наслаждават, и в крайна сметка намират някаква утеха в това. Антихристите се наслаждават на ласкателствата още повече, и най-много им харесва, когато такива хора се сближават с тях и се въртят около тях. Не е ли това проблем? Такива са антихристите; те обичат хората да ги хвалят и аплодират, да им се покланят и да ги следват, докато тези, които се стремят към истината и са сравнително порядъчни, не харесват нищо от това. Трябва да се сближаваш с хора, които могат да говорят с теб правдиво. Да имаш такива хора до себе си е от голяма полза за теб. По-специално, ако имаш до себе си такива добри хора, с достатъчно смелост да те укорят и да те разобличат, когато забележат проблем при теб, това може да те предпази да не се отклониш от пътя. Тях не ги интересува статусът ти и веднага щом открият, че по някакъв начин си престъпил истините принципи, ще те укорят и ще те разобличат, ако е необходимо. Само такива хора са порядъчни и имат чувство за справедливост. Независимо как те разобличават и те укоряват, всичко това ти помага и е с цел да те надзирават и да те тласкат напред. Трябва да се сближиш с такива хора; с такива хора до себе си, които да ти помагат, ставаш по-защитен — ето какво е да имаш Божията закрила. Всеки ден да имаш до себе си хора, които разбират истината и отстояват принципите, и които те надзирават — това много ти помага да изпълняваш добре дълга и работата си. В никакъв случай не бива да имаш за свои помощници онези хитри, измамни хора, които ти се подмазват и те ласкаят; да имаш такива хора, залепени за теб, е като да имаш вонящи мухи по себе си; ще бъдеш изложен на толкова много бактерии и вируси! Такива хора са склонни да те смущават и да влияят на работата ти, те могат да те накарат да паднеш в изкушение и да се отклониш, и могат да ти донесат бедствие и злочестини. Трябва да се пазите от тях, колкото по-далеч, толкова по-добре, и ако можете да разпознаете, че имат същността на неверници, и ги премахнете от църквата, тогава е още по-добре. Щом един порядъчен човек, който се стреми към истината, види, че имаш проблем, той ще ти каже истината, независимо от твоя статус, от това как ще се отнесеш с него, и дори ако го освободиш от длъжност. Той никога няма да се опита да го прикрие или да увърта. Толкова е полезно да имаш повече такива хора около теб! Когато сториш нещо, което противоречи на принципите, те ще те разобличат, ще изкажат мнение по твоите проблеми и открито и честно ще посочат твоите проблеми и грешки; няма да се опитват да ти помагат да спасиш репутацията си и дори няма да ти дадат възможност да си спестиш неудобството пред много хора. Как трябва да се отнасяш към такива хора? Дали трябва да ги измъчваш или да се сближиш с тях? (Да се сближа с тях.) Точно така. Трябва да разкриеш сърцето си и да споделиш с тях, като им кажеш: „Правилно беше, че ми посочи проблема, който имам. Тогава бях изпълнен със суета и мисли за статус. Почувствах, че съм бил водач в продължение на толкова много години и въпреки това ти не само че не се опита да ми помогнеш да спася репутацията си, а и изтъкна проблемите ми пред толкова много хора, и затова не можах да го приема. Сега обаче виждам, че това, което направих, наистина беше в разрез с принципите и с истината, и че не биваше да го правя. Какво като заемам позицията на водач? Нали това е просто мой дълг? Всички изпълняваме дълга си и по статус всички сме равни. Единствената разлика е, че аз нося малко повече отговорност, това е всичко. Ако в бъдеще забележиш някакъв проблем, казвай каквото трябва да кажеш, и между нас няма да има лични обиди. Ако се различаваме във възприемането на истината, тогава можем да проведем общение заедно. В Божия дом и пред Бог и истината ще бъдем обединени, а не отчуждени“. Това е отношение на практикуване на истината и любов към нея. Какво трябва да направиш, ако искаш да избегнеш пътя на антихрист? Трябва да поемеш инициативата да се сближиш с хора, които обичат истината, хора, които са порядъчни, да се сближиш с хора, които могат да ти посочат проблемите, които могат да говорят с теб откровено и да те укорят, когато открият проблемите ти, и особено с хора, които могат да те кастрят, когато открият проблема ти — това са хората, от които имаш най-голяма полза, и трябва да ги цениш. Ако отхвърлиш такива добри хора и се отървеш от тях, тогава ще загубиш Божията закрила и постепенно ще те сполети бедствие. Ако се сближиш с добри хора и хора, които разбират истината, ще имаш мир и радост и ще можеш да държиш бедствието на разстояние, а ако се сближиш с подлеци, безсрамници и ласкатели, ще си в опасност. Не само че лесно ще те мамят и лъжат, но и всеки момент може да те сполети бедствие. Трябва да знаеш какъв вид хора могат да са ти най-полезни — т.е. хора, които могат да те предупредят, когато направиш нещо нередно или когато се превъзнасяш и свидетелстваш за себе си и подвеждаш останалите. От това можеш да имаш най-голяма полза. Сближаването с такива хора е правилният път, по който трябва да поемеш. Способни ли сте да го направите? Що за проявление е това, ако някой каже нещо, което накърнява репутацията ти, и прекараш остатъка от живота си в негодувание срещу него, като казваш: „Защо ме разобличи? Никога не съм се отнасял зле с теб. Защо все трябва да ми създаваш трудности?“, и ако в сърцето си му имаш зъб, отчуждаваш се и постоянно си мислиш: „Аз съм водач, имам такава идентичност и такъв статус и няма да ти позволя да ми говориш така“? Това означава, че не приемаш истината и се противопоставяш на другите; че си донякъде глух за разума. Нима мисълта ти за статус не създава проблеми? Това показва, че нравът ти е твърде тежко покварен. Хората, които постоянно таят мисли за статус, притежават сериозен нрав на антихрист. Ако вършат и злодеяния, много бързо ще бъдат разкрити и отстранени. Толкова е опасно хората да отхвърлят истината и да не я приемат! Непрекъснатото желание да се съревноваваш за статус и да искаш да се отдаваш на предимствата на статуса са признаци на опасност. Дали човек все още може да практикува истината и да се справя с всичко според принципите, ако статусът постоянно възпира сърцето му? Дали даден човек не е очевиден антихрист, който показва истинското си лице, ако не е способен да практикува истината и ако постоянно действа в името на славата, придобивките и статуса и винаги използва властта си, за да постигне нещо?

Такива проявления като превъзнасянето и свидетелстването за себе си са най-често срещаните проявления на антихристите. Независимо дали става въпрос за ежедневието, за начина, по който те общуват с другите и се справят с нещата, или за църковния живот, тези проявления винаги могат да се видят, защото тези проявления са разкриване на покварения нрав. Например истините, свързани с това как човек подхожда към своя дълг, как се отнася към другите и как ги разпознава, са истини, които сме разгледали в общение. Дали знаете конкретните проявления на тези неща в обикновения си живот, но не можете да ги възприемете като проблеми? Или не сте започнали да навлизате въз основа на тези конкретни проблеми? Ако не започнете с нрава, или понякога показвате тези проявления, но не знаете дали са проблем на нрава, и затова ги пренебрегвате, тогава сте далеч от постигането на промяна в нрава. Ако не осъзнаваш, че тези проявления са превъзнасяне и свидетелстване за себе си, ако не знаеш, че тези проявления се управляват от покварения ти нрав, и ги приемаш за вид черта на характера или вроден начин на действие или познание, и ги омаловажаваш, и не ги приемаш за разкриване на покварения си нрав и покварена същност, тогава ще ти е трудно да промениш съответния покварен нрав. Това, което хората могат да осъзнаят, че е свързано с нрава, било то начин на действие или състояние, в което се намират, било то външно поведение или речта и изказванията им, било то мислите и възгледите им или разбирането им за даден въпрос, стига да е свързано с нрава същност, тогава те трябва винаги да го разглеждат като олицетворение или разкриване на природата същност на човека, а по този начин, няма ли да се разшири тяхното разбиране? Не трябва да разбират само големите неща, като например, че човек се съпротивлява на Бог, не обича истината, алчен е за статус, или че подвежда хората с нещата, които казва, а по-скоро трябва да разбират всичко, от малките неща, като конкретни идеи и намерения, до големите неща, като аргумент или твърдение. Току-що споменах общо шест неща, сред които бяха мисли и възгледи, както и разбирането на човек за даден въпрос. Мислите и възгледите са неща, които съществуват в съзнанието и мисълта на човека; разбирането е нещо, което вече е признато и за което човек може да формира конкретни думи и твърдения; след това са поведението и езикът. Общо това са четири неща. Има и твърдения и аргументи. С какво контрастират твърденията и аргументите? (С намерения и идеи.) Идеите са по-скоро неясни неща, които несъзнателно възникват в ума. Те все още не са определени като правилни или грешни, просто ги мислите и те все още не са придобили форма във вас, докато изказаните аргументи са оформени. Общо има три групи и шест неща. Приемете тези шест неща като път за разнищване на същността на покварения си нрав и за постигане на промяна в нрава, отсега нататък започнете да опознавате собствения си покварен нрав и покварена същност от тези шест неща, и по този начин наистина ще познаете себе си.

Трябва ли ви известно време, след като изслушахте днешното общение, за да осмислите чутото? Когато се събирате, можете ли да разговаряте за някаква светлина или да направите сравнение със себе си на тази основа? Това е ключово и е най-полезно за вас. Когато се събирате, трябва да разговаряте, да обменяте идеи и да обсъждате своите преживявания и осъзнавания — това е най-ефективно. Преди винаги сме използвали думата „размишлявам“; на разговорен език казваме „преживям“. Това означава да се чете повече, да се чете с молитва повече, да се мисли повече и да се търси повече, да се вземе това, което сте разбрали по онова време, както и това, което не сте разбрали и сте смятали за доктрина, важни точки, точки, които всички са разбрали погрешно, и точки, които не сте възприели, и да се съсредоточите върху тях в общението — ето какво означава „преживяне“. По този начин вашето разбиране за подробностите на тези истини, всевъзможните разлики между истините и определенията на всяка истина ще стават все по-ясни и точни. Смятате ли, че различните истини, които сте разбрали и приложили на практика през последните години, са станали по-двусмислени или по-ясни в сравнение с преди? (По-ясни.) А през тези години настъпила ли е някаква голяма промяна във вашия път на вяра в Бог, в посоката, в която постъпвате, и в намерението, мотивацията и първоначалния тласък зад изпълнението на вашия дълг? (След като претърпях известно укоряване и дисциплиниране от Бог и ядох и пих Божиите слова, чувствам, че има някаква промяна.) Това, че има промяна, е правилно и именно това трябва да се случи. Някои хора са били безразлични през цялото време и не са се променили ни най-малко, след като са слушали толкова много проповеди. Те не са развълнувани дълбоко в сърцата си, тоест никоя сбирка или общение не може да промени посоката, в която вървят — те са толкова вцепенени и глупави! Пътят към постигане на спасение сега би трябвало да става все по-ясен и тези, които имат преживяване, виждат ясно и отчетливо начините, по които Бог спасява човека и Неговата цел в това. Ако след като си вярвал в Бог през всичките тези години, все още не знаеш как Бог спасява хората и как ги пречиства от поквара, тогава това показва, че нямаш никакво разбиране за истината и ни най-малко възприемане за Божието дело. Такъв човек не е ли напълно объркан във вярата си?

20 март 2019 г.