Някои хора имат нрав на антихристи и често разкриват определен покварен нрав, но едновременно с разкриването му те се самоанализират и опознават себе си, способни са да приемат и да практикуват истината и след време в тях се забелязва промяна. Такива хора е възможно да подлежат на спасение. Има хора, които външно изглеждат способни да се отричат от нещата, да отдават всичко, да понасят несгоди и да плащат цена, но в своята природа същност те изпитват неприязън към истината и я ненавиждат. Когато разговаряш с тях за истината, те изпитват неприязън към нея и се съпротивляват. Дремят и заспиват по време на сбирки и проповеди. Намират ги за скучни и дори да разбират това, което чуват, не го прилагат на практика. Има и други, които изглежда слушат проповедите сериозно, но сърцата им не жадуват за истината и отношението им към Божиите слова е да ги оценяват като вид духовно знание или теория. И така, независимо колко години са вярващи, колко Божии слова са прочели или колко проповеди са чули, няма промяна във възгледите им относно стремежа към статус и почитането на властта, нито в нагласата им да изпитват неприязън към истината, да я ненавиждат и да се съпротивляват на Бог. Те са типични антихристи. Ако ги разобличиш, като кажеш: „Това, което правиш, е опит да спечелиш хората, а когато се превъзнасяш и свидетелстваш за себе си, ти подвеждаш хората и се съревноваваш за статус с Бог. Това са действия на Сатана и на антихристите“, способни ли са те да приемат такова заклеймяване? Категорично не. Какво мислят те? „Прав съм да действам по този начин, затова така и действам. Независимо как ме заклеймяваш, независимо какво казваш и колкото и правилно да изглежда, аз няма да се откажа от този начин на действие, от това желание, от този стремеж“. Тогава е определено: това са антихристи. Нищо, което ти кажеш, не може да промени възгледите им, намеренията им, плановете им, амбициите им или желанията им. Това е архетипната природа същност на антихристите; никой не може да ги промени. Независимо как хората разговарят с тях за истината, какъв език или формулировка използват, независимо от времето, мястото или контекста, нищо не може да ги промени. Независимо как се променя средата им, как се променят хората, събитията и нещата около тях и как се променят времената, или колко големи знамения и чудеса показва Бог, колко благодат им дарява Бог или дори как ги наказва Бог, начинът, по който виждат нещата, и плановете им никога няма да се променят и амбицията и желанието им да изкопчат власт никога няма да се променят. Начинът им на постъпване и взаимодействие с другите никога няма да се промени, нито пък отношението им на ненавист към истината и Бог. Когато другите посочат, че това, което правят, е да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си и да се опитват да подвеждат хората, те променят начина си на говорене на такъв, в който другите не могат да намерят грешка или да го различат. Те използват още по-хитри средства, за да продължат да вършат собствените си лични дела и да постигнат целта си да управляват и да контролират Божиите избраници. Това се проявява у един антихрист и е породено от същността на антихриста. Дори Бог да им каже, че ще бъдат наказани, че краят им е дошъл, че са прокълнати, може ли това да промени същността им? Може ли да промени отношението им към истината? Може ли да промени любовта им към статуса, славата и придобивките? Не може. Да превърнеш хората, които са покварени от Сатана, в хора с нормална човешка природа, които се покланят на Бог, е дело на Бог; то може да бъде постигнато. Но възможно ли е да превърнеш демони, хора, които са облечени в човешка плът, но чиято същност е сатанинска и които са враждебни към Бог, в нормални хора? Това би било невъзможно. Бог не върши такова дело; тези хора не са включени сред онези, които Бог спасява. Как тогава Бог отсъжда за такива хора? Те принадлежат на Сатана. Те не са обект на Божия избор или спасение; Бог не иска такива хора. Независимо колко дълго са вярвали в Бог, колко са страдали или какво са постигнали, плановете им няма да се променят. Те няма да се откажат от амбициите или желанията си, още по-малко ще се откажат от своята мотивация и копнеж да се съревновават с Бог за статус и за хора. Такива хора са живи антихристи.

Някои хора казват: „Нима антихристите вършат зло и се съпротивляват на Бог поради моментно объркване? Ако Бог покажеше някои знамения и чудеса или ги накажеше малко, така че те да могат да видят Бог, нямаше ли тогава да могат да признаят Бог и да Му се покорят? Нямаше ли тогава да могат да приемат и да признаят, че Бог е истина и повече да не се съревновават за статус с Бог? Нима не е така, че те нямат вяра, защото не са видели Бог да показва някакви знамения и чудеса или не са видели Божието духовно тяло, и затова са много слаби, а след това са заблудени от Сатана?“. Не, не е така. Амбициите, желанията и същността на антихристите са напълно отчетливи и се различават от това някой да бъде временно заблуден, да е глупав и да не разбира истината. Антихристите изначално притежават сатанинска природа и по рождение изпитват неприязън към истината и я ненавиждат. Те са сатани, които са непримирими с Бог, които се съпротивляват на Бог и се съревновават с Бог докрай, и те са живи сатани, които носят човешка кожа. Такива хора се окачествяват като антихристи според тяхната природа същност и така каква роля могат да играят и какви неща могат да вършат в Божия дом? Те прекъсват, смущават, разрушават и унищожават Божието дело. Тези хора не могат да не вършат тези неща в Божия дом. Точно такива са те, имат сатанинска природа и са точно като вълци, които влизат сред стадото с намерението да погълнат овцете — това е тяхната единствена цел. Погледнато от друга гледна точка, защо Бог позволява тези хора да се появяват в Неговия дом? За да могат Божиите избраници да растат в проницателност. Способни ли са хората да видят ясно какъв вид нещо е дяволът Сатана, каква е същността на думите и действията му, какъв е нравът, който разкрива, или как подвежда хората и се противопоставя на Бог в света? Когато се спомене дяволът Сатана, хората не могат ясно да заявят дали е точно дявол или Сатана; те го чувстват като нещо абстрактно и празно, като недостатъчно конкретно. „Къде е Сатана?“ — питат те. „Във въздуха“ — идва отговорът. „И така, колко голям е Сатана тогава? Какви чудеса извършва по-конкретно? Как по-конкретно се противопоставя на Бог? Каква е неговата природа същност?“. Те чувстват, че всичко е много абстрактно, неясно и празно. Чрез проявленията и разкриванията на антихристите обаче те могат да съпоставят тези неща с това, което прави Сатана, и с неговата природа същност и тогава всичко става конкретно и вече не е абстрактно или празно. Щом всичко стане конкретно, хората могат да го чуят да говори, да видят поведението му и внимателно да разпознаят неговата природа същност. По този начин нима тогава не чувстват, че същността на дявола Сатана, за която говори Бог, става по-конкретна и реална и те могат практически да я съпоставят с действителни проявления? Някои хора са с незрял духовен ръст и не разбират истината, и чрез някаква моментна глупост са заблудени от антихристи и подведени, и така напускат за около година. Когато се върнат в Божия дом, те осъзнават, че не е хубаво да се следва Сатана. Когато тези хора за първи път започват да следват антихристи, те чувстват, че имат основателна причина и голяма увереност, като казват: „Горното не иска да следваме антихристи, но ние ще ги следваме въпреки всичко и един ден ще се докаже, че сме прави!“. Резултатът от това е, че след известно време те чувстват, че са загубили делото на Светия Дух, не могат да почувстват никакво потвърждение в сърцата си. Чувстват се така, сякаш Бог вече не е с тях, чувстват, че вярата им е загубила смисъла и посоката си, и постепенно започват да имат все по-голяма проницателност за антихристите. Преди са мислели, че антихристите наистина разбират истината и като ги следват, не могат да сгрешат във вярата си, но сега виждат, че антихристите имат сериозни проблеми, че антихристите говорят така, сякаш разбират истината, но никога не практикуват истината — това е факт. Те виждат, че са следвали антихристи толкова дълго време и не са придобили никаква истина, и че наистина е толкова опасно да продължат да следват антихристи, и затова изпитват съжаление, отхвърлят антихристите и са готови да се върнат в Божия дом. След като Божият дом приеме обратно такива хора, от тези хора се иска да разкажат за преживяването си и те казват: „Онзи антихрист беше толкова добър в подвеждането на хората. Тогава изглеждаше прав, независимо какво мислех за него, но резултатът беше, че не спечелих нищо, не разбрах никаква истина и не придобих дори намек за истина реалност, след като го следвах повече от година. Загубих ценно време. Наистина претърпях толкова голяма загуба!“. Това преживяване на провал става най-дълбокият им спомен. След като се върнат в Божия дом, колкото повече слушат проповеди, толкова повече разбират истината и толкова по-светли стават сърцата им. Когато се сетят за времето, прекарано в следване на онези антихристи, и видят как са претърпели загуба, те започват да чувстват, че антихристите наистина са сатани и по начало нямат истина, че само Бог е истина и те повече не смеят да следват друг човек. Когато дойде време отново да избират водач, те гласуват много внимателно с мисълта: „Ако гласувам за еди-кой си човек, може да помогна да бъде избран антихрист. Ако не гласувам за него, това може да попречи да бъде избран антихрист. Трябва да бъда внимателен и да оценявам хората според принципите“. Нима действията им сега не се основават на принципи и стандарти? (Да, така е.) Това е хубаво нещо. Някои хора са подведени от антихристи и казват: „Защо ни се случи това? Дали сме били оставени настрана от Бог? Нима Той вече не се интересува от нас?“. В такава ситуация, ти би ли се съгласил, ако Бог ти каже да не следваш антихристи? Не, не би. Все пак ще настояваш да ги следваш и всичко, което Бог може да направи, е да ти позволи да го направиш и след това да ти даде урок, като използва факти. След като следваш антихристи известно време, изведнъж се осъзнаваш и виждаш, че си претърпял загуба в живота си, и едва тогава изпитваш разкаяние и си готов да отхвърлиш антихристите и отново да се върнеш пред Бог. За твое щастие Бог е толерантен и милостив и Той все още те иска. Ако не те искаше, тогава щеше да си напълно свършен, нямаше да имаш повече шансове да постигнеш спасение — няма добър край в следването на антихристи.

Трябва да виждате антихристите ясно и да ги разпознавате правилно. Трябва да знаете как да разпознавате различните проявления на антихристите и в същото време трябва ясно да знаете, че вашата собствена природа същност има много общи неща с антихристите. Това е така, защото всички вие принадлежите към човечеството, което е покварено от Сатана, и единствената разлика е, че антихристите са напълно под контрола на Сатана и са се превърнали в негови съучастници и говорят от негово име. Ти също принадлежиш към поквареното човечество, но си способен да приемеш истината и имаш надежда да постигнеш спасение. По отношение на същността обаче ти имаш много общи неща с антихристите и твоите методи и планове са същите. Само че, след като си чул истината и си слушал проповеди, ти си способен да промениш курса, а способността да промениш курса определя, че имаш надежда да постигнеш спасение — това е разликата между теб и антихристите. Следователно, докато разобличавам антихристите, ти също трябва да правиш сравнение и да разпознаваш кои общи неща имате ти и антихристите и кои проявления, нрав и аспекти на същността споделяте с тях. Като правиш това, нима тогава няма да можеш да познаеш себе си по-добре? Ако винаги се съпротивляваш, като вярваш, че не си антихрист, изпитваш силна ненавист към антихристите и не желаеш да правиш това сравнение или да се самоанализираш и да разбереш какъв път следваш, тогава какво ще бъде последствието? Със сатанински нрав е много вероятно да станеш антихрист. Това е така, защото никой антихрист не се стреми целенасочено да стане антихрист и след това да стане такъв; това е, защото те не се стремят към истината и естествено в крайна сметка следват пътя на антихриста. Нима всички онези в религиозния свят, които не обичат истината, не са антихристи? Всеки един човек, който не се самоанализира и не разбира собствената си природа същност и който вярва в Бог според своите представи и фантазии, е антихрист. След като си поел по пътя на антихриста, след като придобиеш статус, и в съчетание с факта, че имаш някои дарби и знания, и всички ти се възхищават, тогава, с удължаването на времето, което прекарваш в работа, ти заемаш място в сърцата на хората. С разрастването на обхвата на работата, за която отговаряш, ти започваш да водиш все повече хора, придобиваш все повече капитал и тогава се превръщаш в истински Павел. Всичко това зависи ли от теб? Ти не си имал план да следваш този път, но как така несъзнателно си поел по пътя на антихриста? Една важна причина за това е, че ако не се стремиш към истината, със сигурност ще се стремиш към статус и престиж, ще се занимаваш със собствени дела, докато накрая, без да осъзнаваш, ще следваш пътя на антихриста. Ако хората, които следват пътя на антихриста, не променят курса си навреме, тогава, когато придобият статус, е много възможно да станат антихристи — този резултат е неизбежен. Ако не могат да видят този въпрос ясно, тогава са в опасност, защото всеки притежава покварен нрав и всеки обича репутацията и статуса; ако не обичат истината, тогава са много предразположени към падане заради репутацията и статуса. Без правосъдието и наказанието от Бог, всеки би следвал пътя на антихриста и би паднал заради репутацията и статуса, и това е нещо, което никой не може да отрече. Ти казваш: „Имам тези разкривания само от време на време, те са просто временни проявления. Въпреки че имам същата същност като тази на антихристите, аз все пак се различавам от антихристите, защото нямам толкова големи амбиции като тях. Освен това, докато изпълнявам дълга си, аз постоянно се самоанализирам, изпитвам разкаяние и търся истината, и действам в съответствие с истините принципи. Съдейки по поведението си, аз не съм антихрист и не желая да бъда такъв, следователно не мога да стана антихрист“. Може би сега не си антихрист, но можеш ли да гарантираш, че няма да следваш пътя на антихриста и да станеш антихрист? Можеш ли да дадеш такава гаранция? Не, не можеш. И така, как можеш да дадеш такава гаранция? Единственият начин да направиш това е да се стремиш към истината. Как тогава трябва да се стремиш към истината? Имаш ли начин да го направиш? Първо, трябва да признаеш факта, че споделяш същия нрав същност като антихристите. Въпреки че сега не си антихрист, за теб кое е най-пагубното и най-опасното нещо? Това е, че притежаваш същата природа същност като антихристите. Това добро нещо ли е за теб? (Не.) Със сигурност не е. Това е пагубно за теб. Следователно, докато слушаш тези проповеди, разобличаващи различните проявления на антихристите, не мисли, че тези неща нямат нищо общо с теб; това е грешната нагласа. И така, каква нагласа трябва да имаш, за да приемеш тези факти и проявления? Съпоставяй се с тях, признай, че имаш природата същност на антихрист и след това изследвай себе си, за да откриеш кои от твоите проявления и разкривания са идентични с тези на антихристите. Първо, признай този факт — не се опитвай да се маскираш или прикриваш. Пътят, по който вървиш, е пътят на антихриста, така че е в съответствие с фактите да се каже, че си антихрист; просто Божият дом все още не те е окачествил като такъв и ти дава шанс да се покаеш, това е всичко. Разбираш ли? Първо, приеми и признай този факт, а след това това, което трябва да направиш, е да дойдеш пред Бог и да Го помолиш да те дисциплинира и въздържа. Не се отдалечавай от светлината на Божието присъствие и не напускай Неговата закрила и по този начин ще бъдеш възпиран от съвестта и разума си, когато вършиш нещата, а също така ще имаш Божиите слова, които да те озаряват, да те водят и да те въздържат. Освен това ще имаш делото на Светия Дух, което да те напътства, да подрежда хората, събитията и нещата около теб, за да служат като предупреждения за теб и да те дисциплинират. Как те предупреждава Бог? Бог действа по много начини. Понякога Бог ще те накара да изпитваш очевидно чувство в сърцето си, като ти позволява ясно да осъзнаеш, че трябва да бъдеш въздържан, че не можеш да действаш своеволно, че ако действаш погрешно, ще посрамиш Бог и ще станеш за смях, и така се въздържаш. Нима Бог не те закриля така? Това е един начин. Понякога Бог ще те укорява вътрешно и ще ти представя ясни думи, за да ти каже, че да действаш по този начин е срамно, че Той го ненавижда, че е прокълнато, тоест Той използва ясни думи, за да те укори, така че да направиш сравнение със себе си. Каква е целта на Бог, като те укорява по този начин? Той го прави, за да накара съвестта ти да почувства нещо, и когато почувстваш нещо, ще вземеш предвид въздействието, последствията и собственото си чувство за срам и ще упражниш известно въздържание в действията и практиките си. След като имаш много такива преживявания, ще откриеш, че въпреки че този покварен нрав е вкоренен вътре в хората, когато хората станат способни да приемат истината и ясно да видят истината за собствения си покварен нрав, те могат целенасочено да се опълчат на плътта си; когато хората станат способни да прилагат истината на практика, техният сатанински нрав се пречиства и променя. Сатанинският нрав на човека не е неразрушим или неизменен — когато станеш способен да приемеш истината и да я прилагаш на практика, твоят сатанински нрав естествено ще бъде разбит и заменен. След като вкусиш колко е сладко да се прилага истината на практика, ще си помислиш: „Преди бях толкова безсрамен. Независимо колко нагли бяха думите ми или как се превъзнасях, за да накарам другите да ми се покланят, не изпитвах срам и нямах никакво съзнание след това. Сега чувствам, че да действам по този начин беше погрешно и се посрамих, и имам чувството, че много очи са вперени в мен“. Това е Божие дело. Той ти дава чувство и ти ще се чувстваш сякаш укоряваш себе си, и тогава няма да вършиш зло или да се придържаш към собствения си път. Несъзнателно, твоите начини да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си намаляват все повече, ти все повече упражняваш самоконтрол и все повече чувстваш, че като действаш по този начин, ти е леко на сърцето и съвестта ти е спокойна — това е да живееш в светлината и вече няма нужда да си на тръни или да използваш лъжи или приятни думи, за да се прикриваш. В миналото лъжеше и поддържаше лъжите всеки ден, за да защитиш репутацията си. Всеки път, когато кажеше лъжа, трябваше след това да поддържаш тази лъжа, толкова се страхуваше, че може да се издадеш. Резултатът от това беше, че казваше все повече лъжи и по-късно трябваше да полагаш големи усилия и да си блъскаш главата, за да поддържаш лъжите си; живееше живот, който не приличаше нито на човешки, нито на демонски, и беше толкова изтощителен! Сега се стремиш да бъдеш честен човек и можеш да отвориш сърцето си и да говориш неща, които са реални. Няма нужда да казваш лъжи и да поддържаш лъжите си всеки ден, вече не си възпиран от лъжи, страдаш много по-малко, живееш живот, който е все по-спокоен, волен и освободен, най-дълбоко в сърцето си се наслаждаваш на чувства на мир и радост — ти вкусваш сладостта на този живот. И докато вкусваш сладостта на този живот, твоят вътрешен свят вече не е измамен, нечестив или фалшив. Вместо това сега си готов да дойдеш пред Бог, молиш се на Бог и търсиш истината, когато имаш проблем, можеш да го обсъждаш с другите, когато имаш проблем, и вече не действаш едностранно или произволно. Все повече чувстваш, че начинът, по който си вършил нещата преди, е бил презрян и повече не искаш да правиш нещата така. Вместо това действаш по начин, който е в съгласие с истината, с разума и с Божиите намерения; начинът, по който действаш, се е променил. Когато си способен да постигнеш тези неща, нима това не означава, че си се отклонил от пътя на антихриста? И когато си се отклонил от пътя на антихриста, нима това не означава, че си поел по пътя на спасението? Когато си поел по пътя на спасението и често идваш пред Бог, твоята нагласа, намерение, гледна точка, твоите житейски цели и посока в живота вече не са в противоречие с Бог, ти започваш да обичаш положителните неща и започваш да обичаш справедливостта, праведността и истината. Когато това се случи, дълбините на сърцето ти и съкровените ти мисли са започнали да се преобразяват. Когато си поел по пътя на спасението, можеш ли все пак да станеш антихрист? Можеш ли все пак умишлено да се съпротивляваш на Бог? Не, не можеш и вече си извън опасност. Само като влязат в това състояние, хората ще бъдат на правилния път на вяра в Бог и само като търсят и приемат истината по този начин, могат да се отърват от проблемите, контрола и смущенията, причинени от тяхната сатанинска природа и природата на антихрист. Поел ли си сега по правилния път в живота на стремеж към истината? Ако не си, побързай и се стреми усилено да се качиш на него. Ако не можеш да се качиш на пътя в стремеж към истината, все така ще живееш в опасност — всички, които вървят по пътя на антихристите, са в опасност да бъдат отстранени по всяко време.

Повечето хора, докато изпълняват дълга си, се борят срещу собствения си антихристки нрав, изтощени от борбата за репутация, статус, пари и интереси, уморени духом и телом. И така, кога може да се разреши този проблем? Само като се стремиш към истината и си способен да я приемеш, можеш постепенно да се отървеш от възпирането и оковите на своята антихристка природа същност и да накараш сатанинския си нрав постепенно да отслабне и да изчезне, и така ще имаш надежда да се освободиш от властта на Сатана. Плакали ли сте тайно заради тези неща от чувството, че никога не можете да се промените, никога не можете да обикнете истината и никога не можете да постъпвате според истините принципи, и мразещи се толкова много, че си удряте шамари и плачете с горчиви сълзи? Правили ли сте това много пъти? Ако някой не го е правил често, това не го ли прави вцепенен? Такъв човек никога не може да възприеме, че е покварен, и все пак вярва, че работи добре, че има заложби и талант, че разбира много истини и че може да се справя с много неща според принципите, като се чувства много уверен — такъв човек е вцепенен, мисли си, че е страхотен, и това е много опасно за него! Можете ли сега наистина да възприемете, че духовният ви ръст е твърде малък, че сте далеч от това да се отървете от покварения си нрав и че все още сте в опасната зона? Хората, които не се стремят към истината, нямат това възприятие, нито пък хората, които са без делото на Светия Дух. Повечето хора са замаяни и объркани, като си мислят, че докато изпълняват дълга си методично и не вършат зло, те не следват пътя на антихристите и че стига да не вършат всевъзможни злини, те не са антихристи. Поради това през повечето време те са в състояние на вцепеняване, често се чувстват доволни от себе си, мислят си, че са страхотни и че скоро ще постигнат спасение, и че пътят на антихристите няма нищо общо с тях. Ежедневните ви молитви могат да се използват, за да се прецени дали сте в такова състояние, или не. За какво се молите, когато идвате пред Бог всеки ден? Ако всеки ден казваш: „О, Боже, обичам Те! О, Боже, готов съм да Ти се покоря! О, Боже, готов съм да изпълня поръчението, което си ми дал! Мога да изпълнявам дълга си предано и имам решимостта да Те удовлетворя и да бъда усъвършенстван от Теб. Без значение какви антихристки проявления притежавам или колко малко познавам себе си, Ти все още ме обичаш и искаш да ме спасиш“, тогава какво проявление е това? Това е вцепеняване, ти изразяваш само решителност и нямаш абсолютно никакво разбиране за собствената си природа същност. Ти си в ентусиазираната фаза и си много далеч от това да притежаваш истината реалност. Колко време минава, преди да можете да кажете една истинска молитва, да кажете на Бог какво е в сърцето ви, да Му разкажете за действителното си положение, да почувствате мир и радост в сърцето си и да почувствате, че наистина живеете пред Бог? Кажете Ми, колко време минава, преди да можете да направите това веднъж? Един месец, два месеца, шест месеца или една година? Ако никога не сте казвали истинска молитва и все още се молите както хората в религиозния свят, като винаги казвате, че обичате Бог, винаги изразявате решимостта си, винаги казвате същите заучени фрази, тогава твърде много ви липсва и нямате абсолютно никаква истина реалност. Обикновено хората, които вярват в Бог от три или пет години, не говорят такива детински и невежи неща, когато идват пред Бог, защото са сигурни, че ще следват Бог, а също така имат вяра и вече ясно разбират истините на виденията за Божието дело, Божиите намерения, Божия план за управление и целта на Божието дело. За какво се молят предимно, когато идват пред Бог? Едното е да познаят себе си, а другото е да кажат някои истински думи: „О, Боже, днес имам известно затруднение, направих нещо, с което съм Ти задлъжнял, имам някакви недостатъци и Те моля да ме защитиш и да ме водиш, просветляваш и озаряваш“. Този човек започва да казва някои доста истински неща, които са свързани с истината реалност, и вече не казва онези изрази на решителност и лозунги, които казват онези ентусиазирани хора, които току-що са започнали да вярват. Защо не ги казват? Те чувстват, че няма смисъл да казват такива неща, че такива неща не могат да отговорят на вътрешната им нужда от истината или на нуждата им от навлизане в живота. Независимо от това колко години вярваш, независимо дали само отбиваш номера, или искрено идваш пред Бог, когато Му се молиш, в колко от десет дни казваш онези празни думи и крилати фрази? Някой може да каже един ден, тогава за какво се моли през останалите девет дни? Ако молитвите му са свързани с дълга му и навлизането в живота, тогава е добре и това показва, че той носи някакво бреме за истината, за Божиите слова и за собствения си дълг и че вече не е толкова вцепенен. Какво имам предвид под „вече не е толкова вцепенен“? Имам предвид, че когато се споменават въпроси, свързани с покварения нрав и различните състояния на хората, те чувстват нещо и имат съзнание, и също могат да разберат. Те са способни да постигнат разбиране и възприемане и разбират тези въпроси, без значение как са обяснени, и са почти в крак с тях — това показва, че са придобили известен духовен ръст. Какви проявления показват вцепенените хора? Всеки ден те живеят така, без да се стремят и без да напредват, и затова винаги казват едни и същи стари неща, когато се молят на Бог. Те изобщо не разбират навлизането в живота, нямат духовно разбиране, не чувстват нищо, не дават никаква реакция, без значение колко проповеди слушат, и независимо как се общува за истината, те чувстват, че всичко е монотонно и всичко означава едно и също. И така, имат ли какво да кажат на Бог? Какво ще се молят и казват хората, когато дойдат пред Бог, зависи от думите в сърцата им, които искат да кажат на Бог, и те чувстват, че непременно трябва да кажат тези неща на Бог. В сърцето си трябва поне да имаш разбирането си за Божиите изисквания, трудностите, пред които си изправен, и как трябва да отговориш на Божиите изисквания. Ако в сърцето ти няма нищо и всичко, което можеш да направиш, е да кажеш няколко приятни за ухото думи и някои лозунги и доктрини, и просто да отбиеш номера, тогава това не е молитва. Ако си давал клетви за вярност през всичките тези години, но не си направил нищо практическо, и в крайна сметка пак си склонен да предадеш Бог, да се отречеш от Него и да отпаднеш по всяко време, тогава това показва, че си без духовен ръст. Ако сега, когато идвате пред Бог, за да се молите, връзката ви с Него се върти предимно около Божиите изисквания и собствената ви промяна на нрава, тогава връзката ти с Бог ще е установена, няма да следваш пътя на антихриста и това означава, че ще си поел по правилния път на вярата в Бог.

Ясни ли са ви сега различните проявления на антихристите, които се превъзнасят и свидетелстват за себе си, както и определенията за естеството на такова поведение? Има ли разлика между проявленията на антихристите и проявленията на покварения нрав на обикновените хора? Можете ли да направите сравнение, когато наистина се сблъскате с даден проблем? Можете ли да разглеждате проявленията на антихристите като проявления на обикновени покварени хора и обратното? Как трябва да разграничите тези две неща? Преценката на нрава на човек чрез неговите последователни проявления и разкривания и преценката на неговата същност от неговия нрав е точен начин за окачествяването му. Антихристите не приемат истината, нито възхваляват Бог; те просто се превъзнасят и свидетелстват за себе си. Това проявление е изключително очевидно и изпъкващо и е изцяло подвластно на тяхната сатанинска природа. Въпреки че обикновените хора също се превъзнасят и свидетелстват за себе си, когато общуваш с тях за истината, те са способни да я приемат и да признаят, че Бог е истина, и могат да приемат истината, само че промяната не се случва много бързо или лесно за тях — това е разликата между антихристите и обикновените хора. След като казахме това, става ли тогава лесно да се прави разлика между тях? Антихристите имат една характерна черта: когато не обичат истината или отричат истината, отричат ли я директно? (Не.) Какъв метод използват, за да отрекат истината, така че да видиш, че не признават истината? Те ще се впуснат в софистика, за да те опровергаят, като кажат, че това, за което общуваш, не е истината, а че само това, за което те общуват, е истината. Например, те свидетелстват за себе си и някой ги разобличава, и след това какви проявления показват, които карат другите да се убедят, че не обичат или не приемат истината? Впускането в софистика и опитите да се оправдаят е едно от тях, а също така има и прикриване на фактическата истина, и именно тази истина е тяхната цел. Тяхната цел е да свидетелстват за себе си, така че другите да им засвидетелстват уважение. Те няма да ти позволят да узнаеш целта им; те просто ще казват фалшиви и приятни неща, ще се впускат в софистика, ще те заблуждават, ще те объркват, така че в крайна сметка да кажеш, че те не свидетелстват за себе си, и тогава ще са постигнали целта си. Те говорят фалшиви и приятни неща, впускат се в софистика, заблуждават хората, не признават, че свидетелстват за себе си, не приемат да ги разобличаваш, не приемат укорите ти, още по-малко приемат това фактическо окачествяване. Те изобщо не приемат това и дори си измислят извинения, като казват: „Това не означава, че свидетелствам за себе си. Има причина и контекст да кажа това. Да се кажат няколко неподходящи неща в тази ситуация е напълно нормално и не е проблем. Може ли да се счита за свидетелстване за себе си? Нещо повече, аз съм свършил цялата тази работа и дори да не съм имал никакви постижения, аз съм понесъл несгоди. Не е кой знае какво, ако някои хора ми засвидетелстват уважение и ми се покланят“. Те не смятат, че такова позорно поведение, такъв отвратителен акт, е кой знае какво — това отношение на приемане на истината ли е? Те не изпитват срам поради тези злодеяния и дори се мислят за страхотни — това е същността на злите хора. Антихристите вярват, че да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си е напълно уместно и това се очаква от тях да правят. Те мислят: „Правя го, защото имам тази способност — достойни ли са другите хора да го правят? Аз съм спечелил подкрепата на всички, положил съм толкова много усилия да върша църковна работа, направил съм толкова големи приноси за божия дом и съм поел толкова голям риск! Справедливо ли е, ако не ми дадеш никаква награда и никаква облага? Не е ли бог праведен? Не въздава ли на всеки според делата му? И така, не заслужавам ли подкрепата на всички, след като съм направил всички тези приноси и съм поел целия този риск?“. Те смятат, че трябва да получат нещо в замяна за изпълнението на дълга си и че минималната награда трябва да бъде подкрепата на всички и възможността да се наслаждават на верността, почитта и облагите, които заслужават. Това отношение на приемане на истината ли е? (Не.) И така, каква е истината тук? Например, ти им казваш: „Колкото и да страдат, хората са сътворени същества и те трябва да страдат, защото имат покварен нрав. Страданието при изпълнението на дълга е само един от начините, по които хората страдат. Без значение колко сме способни или какви дарби притежаваме, не бива да очакваме никаква награда или да се опитваме да сключваме сделки с Бог“. Това не е ли истината? Това е най-основната истина, която сътворените същества трябва да разберат. Може ли обаче тази истина да бъде открита в техните философии за светските отношения и в техните мисли и възгледи? (Не.) Приемат ли тази истина, когато я чуят? Не, не приемат. Какво е тяхното отношение? Те вярват, че да си в Божия дом е като да си в света, че трябва да бъдат възнаградени според труда си, че трябва да получат нещо за изпълнението на дълга си и че ако поемат някакъв риск, тогава трябва да получат облагите и благодатта, които заслужават. Изпълнението на дълга е отговорност и задължение на всеки един човек и възнаграждението не влиза в сметката. Приемат ли антихристите тази истина? Какво е тяхното отношение? Те презират и се съпротивляват с думите: „Вие, идиоти такива, дори приемате това! Това ли е истината? Това не е истината, това е просто заблуждаване на хората. Справедливост и равенство между хората — това е истината!“. Що за изказване е това? Това е логиката и ереста, и заблудата на Сатана. И могат ли те да подведат тези, които не разбират истината? Могат да ги заблудят толкова лесно! Някои хора са слаби, не разбират истините, свързани с изпълнението на дълга, освен това им липсват заложби и способност за възприемане и нямат много вяра, и когато чуят такива неща, те чувстват, че те са напълно смислени, и си мислят: „Да, наистина. Как можах да бъда толкова глупав? Днес най-накрая срещнах човек, който разбира. Това, което казва, е правилно!“. Тези хора слушат и приемат само неща, които звучат разумно и съгласно техните представи; те не подхождат към Божиите слова според принципа, че Божиите слова са истината. Независимо дали Божиите слова са в съгласие с чувствата на хората, с мисленето и логиката на хората, с обичаите и навиците на хората или с традиционната култура, Божиите слова са окончателни и всяка една дума от тях, от началото до края, е истина. Не е нужно някой да поставя под въпрос или да анализира Божиите слова и независимо дали цялото човечество вярва, че са правилни или грешни, или дали някой може да ги приеме, Божиите слова са вечна истина. Не е нужно да се подлага на изпитание непреходността на Божиите слова, нито е нужно човечеството да ги проверява чрез преживяване — Божиите слова са истина. Така ли го разбират антихристите? Те мислят: „Бог трябва да е разумен! Какво означава божията праведност? Не е ли, че тези, които страдат много и са много способни, получават големи награди, а тези, които страдат малко, които не са много способни и които не допринасят с нищо, получават малка награда?“. Бог казва ли това? (Не.) Бог не казва това. Какво казва Бог? Бог казва, че изпълнението на дълга е призвание на всеки човек, че изпълнението на дълга е свързано със своите принципи, че всеки трябва да изпълнява дълга си в съответствие с истините принципи и че от сътворените същества се очаква да правят точно това. Споменава ли се тук някакво възнаграждение? Споменава ли се награда? (Не.) Не се споменава възнаграждение, нито награда — това е задължение. Какво означава „задължение“? Задължението е нещо, което се очаква от хората да изпълнят, нещо, за което не се прилага възнаграждение според труда. Бог никога не е предвиждал, че някой, който прави много по изпълнението на дълга си, трябва да получи голяма награда, и че някой, който прави малко по изпълнението на дълга си или го изпълнява по начин, който не е добър, трябва да получи малка награда — Бог никога не е казвал такова нещо. И така, какво казват Божиите слова? Бог казва, че изпълнението на дълга е призвание на всеки човек и че това е нещо, което сътворените същества се очаква да правят — това е истината. Така ли го разбират антихристите? Как се отнасят към тези Божии слова? Те ще се отнесат към тях по различен начин. От гледната точка на собствените си интереси те ще изтълкуват изопачено Божиите слова. По-точно казано, това, което правят, е да подправят Божиите слова, като използват свои собствени средства и разбирания, за да превърнат Божиите слова и истината в друго тълкуване. И какво е естеството на такова тълкуване? То е от полза за тях, може да подвежда хората и може да ги провокира и примамва. Те превръщат Божиите слова в свой начин на говорене, сякаш това са истини, които те изразяват, и след като Бог е казал нещо, те трябва да променят начина, по който Бог го казва, и принципите на Божиите слова в свой собствен път. Дали това все още е истината, след като са я променили в свой собствен път? Не, не е — това е заблуда и ерес. Можете ли да различите този въпрос? (Да, до известна степен.) След като са слушали толкова много проповеди, някои хора са придобили известна проницателност. И каква е същността на противопоставянето и отричането на истината от страна на антихристите? (Това е подправянето и изопаченото тълкуване на Божиите слова.) А с какво намерение подправят и тълкуват изопачено Божиите слова? То е хората да не приемат истината, а вместо това да приемат техните заблуди и ереси. Те преиначават истината според своето мислене и логика, своите интереси и възгледи, както и своите представи. Тогава това е от полза за тях, а също така те могат да провокират и да подвеждат някои хора, които са глупави и невежи и които не разбират истината. Думите им може да ти се сторят правилни, когато ги чуеш за първи път, но ако ги анализираш внимателно, ще откриеш, че в тях се крият амбициите и машинациите на Сатана. Каква е целта на техните амбиции и машинации? Целта им е да облагодетелстват себе си, да направят собствените си начини на действие и поведение защитими, да накарат хората да им дадат добра оценка, да променят лошото и злото си поведение в правилно поведение и начини на действие, които са в съгласие с истината. По този начин те вярват, че хората няма да ги отхвърлят и Бог няма да ги заклейми. Може би ще успеят да подведат другите, така че хората да не ги отхвърлят, но могат ли да накарат Бог да не ги заклейми? Може ли човек да промени същността на Бог? (Не.) В това се крие най-голямата глупост на антихристите. Те искат да използват красноречието си и „умните си глави“, за да измислят някаква заблуда и ерес, с която да подправят истината, така че твърдението им да стане защитимо и по този начин да отхвърлят Божиите слова и да отрекат съществуването на истината — не е ли това погрешно мислене? Могат ли да постигнат целта си? (Не.) Някои хора питат какво може да се направи, когато един антихрист подвежда някои хора. Ако такива хора наистина са били подведени и не могат да променят посоката, това означава, че са разкрити и отстранени, и то заслужено. Това означава, че те са обречени и не могат да избягат; те са обречени на смърт и Бог никога не е планирал да спасява такива хора. Те влизат в църквата под фалшив предлог, полагат някакъв труд и се наслаждават на известна благодат, а когато Бог вече не ги иска, Той ги дава на Сатана. Случва се така, че те чуват ерес и заблуда и щом я чуят, пляскат с ръце и я одобряват, а после тръгват след Сатана. Какво е това? Това е използване на Сатана, за да служи. В книга Откровение има един стих, който гласи: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят“ (Откровение 22:11). Това означава, че хората се сортират според вида си. Що се отнася до онези хора, които следват антихристите, това просто моментна непредпазливост ли е от тяхна страна? Дали е било, защото Бог не е бдял? Това означава, че те са обречени на смърт! След като общуваш с такива хора известно време, ще видиш, че те не заслужават да бъдат спасени — твърде окаяни са! Съдейки по характера им и по стремежа им към истината, природата им е нечестива и не обича истината и те не заслужават да бъдат спасени, не заслужават да наследят такава огромна благодат от Бог. Ако Бог не им даде тази благодат, те просто няма да я получат и затова най-точният начин да ги обобщим с три думи е „обречени на смърт“.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.