Точка четири, да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си, е последователен подход на антихристите. Способни сте да различите очевидните средства, начини и методи, по които антихристите се превъзнасят и свидетелстват за себе си, но не можете да различите по-скрито поведение и проявления? Когато става въпрос за очевидни неща като използването на езика, за да се превъзнасяте и да свидетелствате за себе си, вие разкривате тези неща, виждали сте и други да ги разкриват и можете да ги различите. Но ако не се използва език и има едва няколко поведенчески проявления, ще бъдете ли способни пак да ги различите? Може да се каже, че повечето хора не са способни на това. Какви тогава са характеристиките на поведението, с което антихристите се превъзнасят и свидетелстват за себе си? Поведението им определено е съгласно човешките представи, фантазии, морал, съвест и чувства. Какво друго? (То печели одобрението и преклонението на хората.) Печели одобрение и преклонение. Това е резултатът, който постига. Ако го погледнем от гледната точка на резултата, това поведение наистина има качеството да подвежда. От гледната точка на природата на това действие, то е много целенасочено. Например когато някой се разболее, ако иска да подведе хората и да ги накара да имат добро мнение за него, тогава той лекарството си пред хората ли ще приема или когато наоколо няма никого? (Пред хората.) Нима зад това няма намерение? Това означава, че той действа много целенасочено. Каква е действителната му цел, с която приема лекарството по този начин? По този начин той иска да си припише заслуги и да ти каже: „Виж, толкова съм уморен от изпълняването на дълга си, че се разболях. Но въпреки това не съм се оплакал и не съм проронил ни една сълза. Лекувам болестта си, но мога да продължа да изпълнявам дълга си, докато приемам лекарства“. Всъщност не е задължително да се е разболял от умора при изпълнение на дълга си или след като е повярвал в Бог. Просто се опитва да използва всякакви модели на поведение, за да предаде послание на хората, което е, че той понася страдание и плаща цена, че е страдал толкова много в тази среда, но не се е оплакал нито веднъж и продължава да изпълнява доста активно дълга си, и че притежава решимостта да понася страдание. Какво казва това на хората по един едва доловим начин? Че предаността му към Бог е несъмнена. Онова, което той иска да изрази, е, че е предан и склонен да плати цена. Нима това не е форма на прикрито превъзнасяне на себе си? Ако имаше разум, той нямаше да повдига този въпрос. Би се молил на Бог, когато няма никого наоколо, като изразява решителността си и се опитва да се опознае, или просто би взел лекарството си по нормалния начин. Накратко, той не би използвал това външно поведение, за да каже на хората, че страда, че изпълнява дълга си предано и че трябва да бъде възнаграден. Той не би таил тези намерения. Ако обаче действа по начин, който е особено показен, като иска да накара хората да имат високо мнение за него и да го възхваляват, то това е много целенасочено. И каква е неговата цел? Целта е да постигне резултата от превъзнасянето и свидетелстването за себе си чрез посланието, което предава на хората. Ако е предан, Бог ще знае това. Защо тогава трябва да се хвали с това на други хора и да го разгласява на всички? С каква цел разгласява това на всички? Целта е да накара хората да имат високо мнение за него. Ако нямаше тази цел, той би действал без намерения и другите не биха го видели да върши тези неща. Ако е много целенасочен, ще измери мащаба на действията си и ще вдигне врява, и ще вложи мисъл по отношение на времето и мястото. Ще изчака докато всички са наоколо, за да помоли някого да му донесе лекарството, като ще направи това публично и ще бие тъпана. Това се прави с много ясна цел. Ако нямаше тази цел, той би изчакал, докато няма никого наоколо, за да вземе лекарството си. Твоята готовност да понесеш страдание и да платиш цена се отнася до връзката ти с Бог. Не е нужно да изясняваш и да разгласяваш това на останалите. Ако го изясниш на останалите, те какво могат да ти дадат? Освен че печелиш симпатията и възхвалата им, има ли нещо друго, което може да спечелиш от тях? Не, няма. Когато понасяш някакво страдание и плащаш някаква цена при изпълнението на дълга си, от една страна, това са неща, които трябва да вършиш и които си склонен да вършиш, а и изпълняваш собствения си дълг. От друга страна, това са проявления, които следва да демонстрираш към Създателя като сътворено същество. Защо тогава трябва да ги правиш обществено достояние? Когато ги правиш обществено достояние, те стават отвратителни. Каква става природата на такова поведение? Превръща се във превъзнасяне и свидетелстване за себе си, и подвеждане другите — природата се променя. Някои хора например винаги се чешат по главата пред другите и когато някой ги попита за това, те казват: „Не съм си мил косата повече от 10 дни. Провеждах една след друга срещи с потенциални приемници на евангелието. Онзи ден се опитах да отделя малко време да си измия косата, но тогава един потенциален приемник на евангелието дойде да проучва и не можех да си тръгна“. Всъщност те умишлено не си мият косата, за да създадат у хората впечатление, че са много заети с изпълнението на дълга си. Това се нарича да разиграваш театър. С каква цел разиграват театър? Целта е да накарат хората да имат високо мнение за тях, а природата на това поведение е човек да се превъзнася и да свидетелства за себе си. Те не пропускат да използват дори такова дребно нещо като това. Все още искат да направят голям въпрос от това, като го превръщат в един вид ценен ресурс, който могат да използват, за да парадират, да задоволят амбициите и желанията си и да постигнат целта да накарат хората да имат високо мнение за тях и да се прекланят пред тях. Нима това не е срамно? Това е срамно и отвратително. Откъде идват всички тези неща? Идват от покварения нрав на Сатана, в който се крият преструване, измамност, нечестивост и амбиции. Подобни хора постоянно мислят за своя образ, статус и репутация. Те не пропускат повод, винаги търсят начини да превърнат тези неща в капитал, в ресурс, който могат да използват, за да накарат хората да имат високо мнение за тях и да се прекланят пред тях. Накрая, когато постигнат целта си, те действат сякаш това не ги интересува. Това също е един вид фалшива външност. А отвътре всъщност тайно тържествуват и са доволни от себе си. Нима това не е дори още по-отвратително? Ясно е, че те вече имат висок статус, че всички ги уважават, гледат ги с благоговение, подчиняват им се и ги следват. Но на повърхността продължават да се преструват, че те не харесват статуса. Това е дори още по-двулично. В крайна сметка всички са подведени от тях и казват, че са били родени без никакви амбиции, че са хора на действието. Всъщност един малък тест може да разкрие това: ако статусът им бъде отнет, те веднага ще спрат да изпълняват дълга си. Ще стане за миг. Едно малко нещо ще разкрие амбициите им. Това е поведението и подходите, които поквареният нрав на Сатана изважда на показ у хората, а също и различните грозни състояния на хората. От тези проявления може да се види, че хората обичат статуса и искат да имат място в сърцата на другите. Те искат да притежават сърцата на другите, да ги спечелят и да ги накарат да се прекланят пред тях, да ги гледат с благоговение и дори да ги следват. По този начин заменят позицията на Бог в сърцата на другите. Това е желание, което всеки човек има още от раждането си. И какво доказва това? Доказва, че в живота на хората онова, което ги контролира, е нравът на Сатана. Сред покварения човешки род няма нито един човек, който не харесва статуса. Дори глупаците, които искат да станат държавни служители, и дори слабоумните искат да управляват другите. Всеки харесва статуса и всеки върши неща заради статуса, и се състезава с Бог за статус. Всеки има такова поведение и подходи, а също и този тип нрав. Затова когато разобличаваме антихристи, които се превъзнасят и свидетелстват за себе си, ние разобличаваме и покварения нрав на всеки човек. Каква е целта на това разобличаване? Целта е да се накарат хората да разберат, че това поведение и проявления на превъзнасяне и свидетелстване за себе си не са онова, което нормалната човешка природа трябва да притежава, а са разкривания на покварен нрав и на негативни и омразни неща. Без значение колко са хитроумни методите, чрез които се превъзнасяш и свидетелстваш за себе си, и без значение колко потайни са действията ти, нормалната човешка природа не бива да притежава никое от тези неща. И всички те са ненавиждани, заклеймявани и прокълнати от Бог. Затова хората трябва да оставят настрани тези неща. Да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си не е инстинкт, създаден от Бог за човека. По-скоро е едно от най-характерните разкривания на покварения нрав на Сатана. Дори нещо повече — това е един от най-характерните и специфични видове нрав и подход на покварената същност на Сатана.

Общението за някои конкретни примери помага ли ви по отношение на разбирането на различните проявления на това да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си, било когато са очевидни или когато са по-прикрити начини на говорене и действие? (Да, помага ни.) С какво помага? Помага на хората да разпознаят себе си и другите. Всички тези състояния, проявления и разкривания, за които говоря, са неща, които вие често демонстрирате и трябва да съпоставите собственото си състояние с тях, да разберете точно какво сте, какъв точно е животът, от който зависите и на който разчитате, за да оцелеете, какво точно се съдържа в този живот, какво точно този нрав кара хората да вършат и какво ги кара да изживяват. Посредством разбиране на това конкретно поведение, проявления, подходи и нрав хората могат постепенно да се самоанализират и да опознаят себе си, собствената си същност и природата си, която е враждебна към Бог, и по този начин да се избавят от тези подходи, да дойдат пред Бог и наистина да се променят, и да практикуват в съответствие с истината и да я изживяват. Някои хора казват: „Понеже да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си е подход, който не е съгласно истината и е свойствен за Сатана и антихристите, ако не кажа или не направя нищо, тогава това означава ли, че не се превъзнасям или не свидетелствам за себе си?“. Това не е правилно. И така, какъв начин на действие не е да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си? Ако парадираш и свидетелстваш за себе си по определен въпрос, резултатът, който ще постигнеш, е да накараш някои хора да имат високо мнение за теб и да се прекланят пред теб. Но ако се разкриеш напълно и споделиш себепознанието си по същия въпрос, природата на това е различна. Нима това не е вярно? Да говориш напълно открито за себепознанието си и да го споделяш е нещо, което нормалната човешка природа трябва да притежава. Това е положително нещо. Ако наистина познавате себе си и говорите за състоянието си вярно, честно и точно, ако споделяте знание, което се основава изцяло на Божиите слова, ако онези, които ви слушат, се извисят духовно и извлекат ползи от това, и ако свидетелствате за Божието дело и прославяте Бог, това е свидетелстване за Бог. Ако, разкривайки се напълно, говорите много за собствените си силни страни и как сте страдали и сте платили цената, и сте били непоколебими в свидетелството си, и в резултат на това хората имат високо мнение за вас и се прекланят пред вас, тогава това е свидетелстване на себе си. Трябва да можете да различавате тези две проявления. Например разказването за това колко слаби и негативни сте били при сблъскване с изпитания, и как, след като сте се молили и сте търсили истината, накрая сте разбрали Божието намерение, придобили сте вяра и сте били непоколебими в свидетелството си, представлява възхваляване и свидетелстване за Бог. Това категорично не е парадиране със себе си и свидетелстване за себе си. Следователно дали парадираш със себе си или свидетелстваш за себе си, или не го правиш, зависи основно от това дали говориш за истински свои преживявания и дали постигаш ефекта на свидетелстване за Бог. Също така трябва да се види какви са намеренията и целите ти, когато говориш за свидетелство за преживяване. По този начин ще бъде лесно да бъдат разпознати тези две проявления. Ако имаш правилното намерение, когато споделяш свидетелство, тогава дори хората да имат високо мнение за теб и да се прекланят пред теб, това реално не е проблем. Ако имаш грешното намерение, тогава дори никой да няма високо мнение за теб и да не се прекланя пред теб, това си остава проблем, а ако хората имат високо мнение за теб и се прекланят пред теб, това е дори още по-голям проблем. Следователно не може да гледате само резултатите, за да определите дали човек се превъзнася и свидетелства за себе си. Трябва да видите най-вече намерението му; точният начин за разпознаване на тези две проявления се основава на намерения. Ако се опитате да различите това само въз основа на резултатите, има опасност погрешно да обвините добри хора. Някои хора споделят особено истинско свидетелство и някои след това имат високо мнение за тях и се прекланят пред тях. Можеш ли да кажеш, че тези хора свидетелстват за себе си? Не, не можеш. Няма проблем с тези хора. Свидетелството, което споделят, и дългът, който изпълняват, носят полза на другите и само глупавите и невежите хора, които имат изопачено възприемане, им се прекланят. Ключът към различаването дали хората се превъзнасят и свидетелстват за себе си, или не, е да се види намерението на говорещия. Ако намерението ти е да покажеш на всички покварата, която си разкрил, и как си се променил, и да им дадеш възможност да извлекат полза от това, тогава думите ти са искрени и истински, и са съгласно фактите. Такова намерение е правилно и ти не парадираш със себе си и не свидетелстваш за себе си. Ако твоето намерение е да покажеш на всички, че имаш реални преживявания и че си се променил и притежаваш истината реалност, така че хората да имат високо мнение за теб и да се прекланят пред теб, тогава това намерение е неправилно. Това е парадиране със себе си и свидетелстване за себе си. Ако свидетелството за преживяване, за което говориш, е лъжливо, примесено е и има за цел да изиграе хората, да не им позволи да видят истинското ти състояние и да попречи намеренията, покварата, слабостта или негативността ти да бъдат разкрити пред другите, тогава говоренето по този начин мами и подвежда хората. Това е лъжливо свидетелстване, това е опит за измама на Бог, това е позорене на Бог и точно това Бог мрази най-много. Има ясни разлики между тези състояния и всички те могат да бъдат разпознати въз основа на намерения. Ако можеш да различиш другите, ще бъдеш способен да прозреш състоянията им, а след това ще бъдеш способен също така да различиш себе си и да прозреш собствените си състояния.

След като изслушат всички тези проповеди, някои хора все още продължават да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, както преди. Как трябва да се отнасяте към тези хора? Бъдете прозорливи спрямо тях. Разобличете ги и стойте настрана от тях. Ако думите им имат стойност като ориентир, тогава можете да се доверите на тези думи. Ако обаче нямат никаква ориентираща стойност, трябва да се отречете от тях и да не се влияете от тях. Ако въпросните хора са водачи, тогава ги разобличете, докладвайте за тях, отречете се от тях и не приемайте ръководството им. Кажете това: „Ти винаги свидетелстваш за себе си и се превъзнасяш. Винаги ни вцепеняваш и ни контролираш, и ни подвеждаш. Всички се отдалечихме от Бог и дори не носим Бог в сърцата си. Само ти си в тях. Сега ще се опълчим и ще се отречем от теб“. Трябва да действате по този начин. Трябва да се надзиравате един друг, като надзиравате както себе си, така и другите. Нима не ви се е случвало често да се чешете по главата пред другите или да казвате на хората, че сте пропуснали няколко хранения, а всъщност сте похапнали доста закуски зад гърба им? Когато понякога средата не го позволява, е нормално хората да не се къпят цял месец или да пропуснат къпане, или да не си измият косата, защото са твърде заети с работа. Това са често срещани неща и са цената, която хората трябва да платят. Те не са кой знае какво. Не правете от мухата слон. Ако някой наистина придава на такива неща по-голямо значение от реалното, като умишлено се чеше по главата пред другите и казва, че не е мил косата си няколко дни, умишлено взема лекарство пред другите или се преструва, че е изтощен и е в много лошо физическо състояние, тогава всички трябва да възроптаят и да го разобличат, и да изразят неодобрението си към него. По този начин безсрамникът може да бъде ограничен. Те се проявяват като двуличници, разиграват театър пред другите и същевременно се опитват да накарат хората да изразят одобрение за поведението им, да ги гледат със завист, възхищение и признателност. Нима не мамят хората? Тези подходи са същите както когато фарисеите са държали свещени писания и са се молили на Бог по кръстовищата. Те с нищо не са по-различни. Щом някои спомене как фарисеите са държали свещени писания и са стояли по кръстовищата да четат свещени писания или да се молят, тези хора мислят: „Това е твърде позорно. Не бих направил подобно нещо“. Въпреки това умишлено си вземат лекарство или си чешат главите пред другите, без да осъзнават, че това, което правят, има същата природа. Не могат да прозрат това. По-нататък, когато се натъкнете на такива неща, трябва да се научите да различавате и да разобличавате подобни хора, да разобличавате лицемерието им. Тогава няма да посмеят да действат така. Трябва малко да ги притиснете и да ги накарате да мислят, че такива подходи, поведение и нрав са срамни и всички ги ненавиждат. Ако хората ги ненавиждат толкова много, Бог ненавижда ли ги? Той ги ненавижда дори още повече. Сам по себе си ти си нищо. Вече си достатъчно жалък, дори да не се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си. Следователно ако си толкова жалък и продължаваш да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си, нима това няма да отврати хората? Никога не си изпълнявал дълга си предано. Никога не си действал с принципи и не си изпълнил Божиите изисквания в нито едно отношение. Вече имаш проблем. Следователно ако се превъзнасяш и свидетелстваш за себе си, тогава няма ли нещата да станат още по-трудни за теб? Ще се отдалечиш дори още повече от Божиите изисквания и ще си още по-далеч от изпълняването на критерия за постигане на спасение.

Кажете Ми — каква е природата на проблема с това да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си? Сатана е покварил хората до такава степен. Нима тяхната човешка природа и разум вече не са нормални? Имали ли сте проявления на това да се превъзнасяте и да свидетелствате за себе си при изпълнение на дълга си? Кой може да говори по този въпрос? (Имал съм такова проявление. Когато изпълнявам дълга си до късно вечерта, изпращам съобщения до групата за събирания, така че всички да знаят, че към този час все още не съм спал, и така да си мислят, че мога да понеса страдание и да платя цената. Самият аз съм го правил и често съм виждал и други да го правят.) Изглежда има много такива хора и те не са малцинство. Не е ли излишно да се прави подобно нещо? Колко тъпо е това! Кой друг иска да каже нещо? (Имал съм такова проявление. Когато видя, че в делото на църквата съществуват някои проблеми, се заемам с решаването им, като създавам у хората лъжливото впечатление, че съм много ентусиазиран, но през повечето време всъщност не правя нищо, след като съм се изказал. Действията ми не напредват и са неефективни. И в крайна сметка проблемът не се решава и въпросът остава висящ. Използвам повърхностния си ентусиазъм, за да измамя хората и да прикрия факта, че не практикувам истината.) Говориш празни думи, биеш се в гърдите, а не предприемаш реално действие. Оставяш хората да видят твоята енергичност, сякаш практикуваш истината, но когато дойде време да се направи нещо, ти не го вършиш, здраво стъпил на земята, а само крещиш лозунги. В крайна сметка започваш с апломб и завършваш с хленчене, като оставяш нещата недовършени. Такова проявление също е подвеждащо. А в бъдеще, когато нещо подобно те сполети, ти ще проявиш ли прозорливост по този въпрос? (Сега донякъде мога да го прозра.) Тогава имаш ли посока за обръщане на курса си? Ако такова нещо те сполети отново, можеш да следваш две стъпки: първата стъпка е да прецениш дали можеш или не можеш действително да се справиш с това нещо. Ако можеш, тогава трябва да се заемеш сериозно и практически с него. Втората стъпка е да се молиш пред Бог и да поискаш да те напътства по този въпрос. И когато предприемаш действие, трябва също така да приемеш надзора на всеки, като същевременно имаш решимостта да изпълниш своята част и да си сътрудничиш с всеки, за да изпълниш тази задача. Ако се научиш да вършиш нещата стъпка по стъпка и да работиш прагматично, тогава ще решиш този проблем. Ако винаги говориш празни думи, биеш се в гърдите, дрънкаш безсмислици, само повърхностно отбиваш номера, когато вършиш нещо, и изобщо не си прагматичен, тогава си немарлив. При положение че можеш да видиш, че в делото на църквата има проблем и да предложиш как да бъде решен той, това доказва, че ти вероятно притежаваш потенциал и може да имаш работоспособността да решиш този въпрос. Единственото нещо е, че има проблем с нрава ти — действаш прибързано, не си склонен да платиш цената и се съсредоточаваш само върху крещенето на празни лозунги. След като откриеш проблем, първо виж дали можеш да го решиш, или не. И ако можеш, тогава се заеми с тази задача и я изпълни докрай, като решиш проблема, осъществиш и изпълниш отговорността си, и дадеш отчет на Бог за това. Това означава да изпълняваш дълга си и да действаш, и да се държиш прагматично. Ако не можеш да решиш този проблем, тогава го докладвай на своя водач и виж кой е най-подходящ да се справи с този въпрос. Първо, трябва да изпълниш отговорността си. По този начин ще си се придържал към дълга си и ще си стоял на правилната позиция. След като откриеш проблема, ако не можеш да го решиш, но можеш да го докладваш, то ти си изпълнил първата си отговорност. Ако чувстваш, че това е дълг, който трябва да изпълниш, и че можеш да се справиш със задачата, тогава трябва да потърсиш помощта на твоите братя и сестри, като първо разговаряш за принципите и създадеш план, а след това си сътрудничите заедно в хармония, за да довършите тази задача. Това е втората ти отговорност. Ако можеш да поемеш и двете отговорности, то ти ще си изпълнил дълга си добре и ще бъдеш сътворено същество съгласно критериите. Дългът на хората е съставен само от тези два аспекта. Ако можеш да се заемеш с нещата, които виждаш, и с които си способен да се справиш, като изпълняваш дълга си добре, тогава си съгласно Божиите намерения.

Има ли и други проявления на това човек да се превъзнася и да свидетелства за себе си? (Наскоро имах такова проявление. Когато изпълнявах дълга си, по цял ден се занимавах с разни неща и имаше някои проблеми в църквата, които не реших практически, а вместо това се отнесох нехайно към тях. Някой хора обаче виждаха, че съм зает да изпълнявам дълга си ежедневно, затова си създадоха високо мнение за мен и ми се възхищаваха. Нима това поведение не съдържа също елемент на това да се превъзнасям и да свидетелствам за себе си? Не мога да видя ясно този въпрос и винаги се чувствам малко възпрян.) Това свидетелстване за себе си ли е? Ако си зает да изпълняваш дълга си, можеш да понасяш страдание и не се оплакваш и Божиите избраници имат високо мнение за теб и ти се възхищават, това е нормално и не е причинено от свидетелстване за себе си. Просто си зает да изпълняваш дълга си и не се изтъкваш или парадираш, и не продължаваш да говориш за преживяваното страдание, така че това не е свързано със свидетелстване за себе си. Много хора обаче изглеждат заети на повърхността, когато изпълняват дълга си, а всъщност работата им не е дала никакви резултати и те не са решили никакви проблеми. Бог одобрява ли хора, които са заети по този начин? Ако си зает цял ден с прости проблеми, които хората, разбиращи истината и схващащи принципите, може да решат за два часа, и се чувстваш доста уморен, и чувстваш, че си страдал много, то нима ти просто не си зает с нищо, мотаейки се безцелно? Можеш ли да спечелиш Божието одобрение, ако изпълняваш дълга си по този начин? (Не.) Работиш толкова неефективно! По този въпрос трябва да търсиш истините принципи. Понякога хората са се захванали с много неща и са наистина заети, което е нормално, но понякога нямат много за вършене и пак са заети. От какво е породено това? Едната причина е, че работата ти не е планирана и организирана разумно. Трябва да схванеш основните работни задължения, да ги планираш и да ги организираш разумно, и да изпълняваш дълга си по-ефективно. Безцелното ти мотаене и занимаването напусто няма да бъде одобрено от Бог. Друга ситуация е, когато намерението ти е да накараш хората да мислят, че си зает и използваш това средство и фалшива привидност, за да мамиш другите. Всеки път, когато се съберат, някои водачи и работници не решават реални проблеми, а вместо това правят безсмислени коментари, постоянно се отклоняват от темата и говорят безконечно, без да кажат нищо по същество. Този начин да си зает — да не се стремиш към ефективност или напредък — се нарича да си зает с нищоправене. И що за отношение е това? Това е отбиване на номера в работата, това е да си нехаен, да убиваш времето и накрая да продължаваш да си мислиш: „Без значение какво мислят другите или Бог, щом съвестта ми е чиста — нямам проблем. Поне не си пилея времето, поне не получавам безплатен обяд“. На повърхността може да изглежда, че не си пилееш времето, че не получаваш безплатен обяд, че всеки ден или посещаваш събирания, или изпълняваш дълга си, и че всичко, което правиш, е свързано с делото на църквата. Но в действителност, дълбоко в себе си знаеш, че нещата, които правиш, не носят никаква полза или нямат никаква стойност, и че отбиваш номера. Това е проблематично. И така, колко добре изпълняваш дълга си? Много добре знаеш, че имаш проблем, но не търсиш истината, за да го решиш. Това означава, че си нехаен, вцепенен и непримирим. Каква е последицата от това да си нехаен и да отлагаш, когато изпълняваш дълга си? Определено няма да спечелиш Божието одобрение, защото не действаш с принципи или ефективност, а изпълняваш дълга си така, сякаш е само полагане на труд. Ако бъдеш кастрен или ти се помогне, но въпреки това не се покаеш, а дори се оплакваш и си негативен, и се отпускаш, докато работиш, тогава единственото, което остава, е да бъдеш отстранен. Следователно ако не се стремиш към истината, за да решиш проблема с това, че си нехаен, без значение колко дълго изпълняваш дълга си, това ще е безполезно и няма да изпълниш критериите за предано изпълнение на дълга си. Струва си да се премисли този проблем. Бог изисква хората да действат с принципи, да практикуват истината и да бъдат честни. Ако човек може да навлезе в тези истини, тогава ще постигне резултати при изпълнението на дълга си и като минимум ще може да действа с принципи. В това се състои основата и ключът за повишаване на ефективността на човек. Ако човек няма истините принципи, тогава без значение колко усърдно изпълнява дълга си и колко дълго работи всеки ден, няма да види истински резултати. Когато съди дали хората изпълняват дълга си предано, Бог не гледа колко дълго изпълняват дълга си, а по-скоро техните практически резултати и ефективността на работата им, както и дали действат с принципи и в съответствие с истината. Казано простичко, Той гледа дали хората имат истинско свидетелство за преживяване и навлизане в живота при изпълнението на дълга си. Ако хората нямат никаква истина реалност, то те са просто полагащи труд. Но ако могат да практикуват истината и да действат с принципи, тогава това е знак, че изпълняват дълга си като Божи народ. Чрез това сравнение може да се разбере, че само онези, които са съгласно критериите при изпълнението на дълга си, са Божи народ. Онези, които не са съгласно критериите при изпълнението на дълга си, които са винаги нехайни, са полагащи труд. Ако човек може да разбере истината и да действа с принципи, тогава изпълняването на който и да е дълг няма да е проблем за него. И стига да повърви за малко пипнешком, в крайна сметка ще изпълни дълга си по начин, който е съгласно критериите. Що се отнася до онези, които имат твърде малки заложби и които са винаги нехайни, за тях ще бъде трудно да отговорят на изискванията, а изпълнението на дълга им не е нищо повече от полагане на труд. Що се отнася до обърканите хора, тъпаците и хората с лоша човешка природа, който не вършат същинска работа, не приемат истината, без значение как се общува за нея, и продължават да действат безразсъдно, те могат само да бъдат отстранени и оставени да вярват в Бог както пожелаят. И така, ако човек не изпълнява дълга си с принципи и се мотае безцелно и ежедневно е зает с нищоправене, той трябва бързо да потърси истината, за да се справи с това, и да действа с принципи. Той трябва да може да изпълнява дълга си нормално всеки ден, а не да е доволен просто когато е работил дълго, като отдаде важност на ефективността и създаването на завършен продукт. Само такива хора одобрява Бог и те изпълняват предано дълга си.

В наши дни има много хора, които следват Бог и изпълняват собствения си дълг, но част от тях никога не са се стремили към истината и когато изпълняват дълга си, те винаги постъпват безразсъдно и според собствените си желания, като правят каквото си искат. Те не правят големи грешки, но постоянно правят малки, като по-специално изглеждат заети всеки ден, докато в действителност почти не са свършили никаква истинска работа и просто си пропиляват времето в бездействие. Може да се каже също, че те вършат работата си, колкото да си изкарват прехраната. Нима такива хора не са в опасност? Ако човек винаги подхожда към своя дълг и към Божието поръчение с такова непочтително отношение, какви ще бъдат последствията? Да работиш неефективно и да бъдеш освободен от дълга си е леко последствие — ако човек върши различни злодеяния, тогава трябва да бъде премахнат и Бог ще предаде такъв човек на Сатана. Какво означава да бъде предаден на Сатана? Означава, че Бог повече няма да се грижи за него, че Бог няма да го спаси и че той ще започне да поема по грешен път, а след това ще бъде наказан. Разбираш това, нали? Сега е времето, когато Бог разкрива хората, и ако ти временно не следваш правилния път, тогава Бог ще използва практическата среда, за да ти даде възможност да разпознаеш проблемите си. Но щом разбереш, че Бог ти е дал известно време да се замислиш, че Бог ти дава последна възможност, ако ти все така не се обръщаш и упорито продължаваш да изпълняваш дълга си нехайно, тогава Бог ще действа. Когато Бог възнамеряваше да унищожи град Ниневия, направи ли го веднага? Не. Каква беше първата стъпка на Бог, когато Той действаше? Първо Той уведоми Йона и изрично му каза как ще протече целият процес и какви са Неговите намерения. След това Йона отиде в Ниневия и обиколи целия град, като обявяваше: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“ (Йона 3:4). Това послание достигна до ушите на всички; мъжете и жените, младите и старите, и хора от всички слоеве на обществото чуха за него — беше известно на всяко домакинство и дори царят им чу новината. Защо Бог действаше по такъв начин? Като разгледа този въпрос, човек може да види, че независимо дали Той спасява хора, разкрива хора или ги наказва, начините, по които Той се отнася към хората, имат процедури и принципи. Той не действа по внезапна прищявка, като незабавно унищожава някого, когато външният му вид не Му харесва. Вместо това Той оставя да мине известно време. Каква е Неговата цел, като позволява това време да мине? (Да позволи на хората да се покаят.) Целта е да уведоми хората на Ниневия какво ще направи, да им позволи да се замислят и малко по малко да разберат Неговите намерения и постепенно да започнат да се обръщат. Има процес, в който хората осъзнават това, и тези 40 дни са времето, което Бог е дал на хората да се обърнат. Ако след 40 дни те все още не са се обърнали и не са изповядали греховете си пред Него, тогава Бог ще доведе този въпрос докрай според това, което е казал, че ще направи. Това е така, защото Бог държи на думата си и казаното от Него ще бъде направено — в тези слова няма никаква лъжа. И така, каква беше реакцията на хората от Ниневия, когато получиха тази новина? Веднага ли се покриха с вретище и пепел? Не, имаше процес. В началото хората може да са се съмнявали: „Бог ще ни унищожи; наистина ли Той е казал това? Какво сме направили?“. След това всички домакинства се информираха взаимно по този въпрос и го обсъдиха заедно. Те почувстваха, че е настъпила криза и че са на кръстопътя на живота и смъртта. И така, какво трябваше да направят? Трябваше ли да се изповядат и да се покаят, или да бъдат скептични и да се съпротивляват? Ако наистина изберяха да бъдат скептични и да се съпротивляват, последствието щеше да бъде, че щяха да бъдат унищожени след 40 дни, но ако изповядаха греховете си и се обърнеха, все още щяха да имат спасителен пояс. След като обсъждаха този въпрос на всички нива в продължение на много дни, изключително малко граждани бяха способни да възприемат нагласата да изповядат греховете си и да се обърнат. Те бяха способни да подвият коляно в преклонение, да принесат жертви или да покажат известно добро поведение и някои добри проявления. Но имаше една най-ключова фигура, която спаси този град — кой беше това? Това беше царят на Ниневия. Той нареди на цялата страна, от царя до най-низшия обикновен човек, да се покрият с вретище и пепел, да изповядат греховете си и да се покаят пред Бог Йехова. След издаването на такава заповед, можеше ли някой в града да се осмели да не го направи? Един цар има такава власт. Ако беше използвал властта, която държеше, за да върши лоши неща, тогава народът на страната щеше да претърпи голямо бедствие, но вместо това той упражни тази власт, за да върши добри неща, неща като поклонение пред Бог и обръщане към Него, и градът беше запазен, народът на цялата страна беше спасен и те имаха надежда да бъдат опростени. Нима това не беше решено от една-единствена мисъл на този цар? Ако той беше казал: „Независимо дали вие сте готови да се покаете, аз няма да го направя; оправяйте се сами. Не вярвам в такива неща и не съм извършил никакво зло. Нещо повече, аз имам статус, така че какво може да ми направи Бог? Може ли да ме свали от трона? Ако градът бъде унищожен, така да бъде. Без тези обикновени хора аз пак ще бъда цар, точно както преди!“. Ами ако беше имал такава идея, такъв начин на мислене? Тогава много по-малко обикновени хора щяха да бъдат спасени и Бог в крайна сметка може би щеше избирателно да изведе хората, които бяха готови да се покаят. След като ги изведеше, онези, които предпочитаха да умрат, отколкото да се покаят, щяха да бъдат унищожени заедно с града и, разбира се, царят щеше да бъде сред тях. А що се отнася до онези, които бяха готови да се покаят, те щяха да могат да продължат да живеят, след като Бог ги изведе от града. Но най-доброто в това беше, че царят на Ниневия беше способен да застане начело, като се покри с вретище и пепел, и също така каза на обикновените хора в града, независимо дали бяха жени или мъже, млади или стари — които и да бяха те, колкото и високопоставен да бе чиновникът или низш селянинът — от аристократи до обикновени граждани, че всички трябва да се покрият с вретище и пепел и да коленичат пред Бог Йехова в поклонение, да паднат ничком и да изповядат греховете си, да изразят своята нагласа за обръщане, да се отвърнат от злия си път и да се отрекат от злото в ръцете си, да се покаят пред Бог и да се молят Той да не ги унищожи. Царят на Ниневия застана начело, като се покая и изповяда греховете си на Бог, и по този начин спаси цялото население на града, като мнозина извлякоха полза заедно с него. Като застана начело и направи това, неговата власт стана ценна. Това, че този цар е повел народа си да се обърне пред Бог, е нещо, което Бог помни.

Това, че разговаряме за съдържанието, в което антихристите се превъзнасят и свидетелстват за себе си с такива подробности, носи ли ви някаква полза? Да разговаряме така многократно, да даваме примери, да разказваме истории, да използваме различни средства и термини, за да го опишем и определим — ако хората все още не разбират, тогава те наистина нямат духовно разбиране и хора като тях са непоправими. Каква е целта да се разговаря с такива подробности? Целта е да се гарантира, че след като хората чуят тези слова, това, което разбират и приемат, не са доктрини, не е буквалното значение и не е определен израз, а по-скоро е истина за начина, по който стоят нещата и някои истини и принципи, свързани със същността на хората, с тяхното съществуване и с техния живот. Ако можете да съпоставите тези изказвания или тези примери, за които съм говорил, със собственото си действително състояние или с нещата, които разкривате в собствения си живот, тогава можете да разберете истината и сте човек с духовно разбиране. Да ги съпоставиш означава да свържеш всеки пример и въпрос, който се обсъжда, със своето състояние и да свържеш всеки аспект на истината, за който се разговаря, със собственото си състояние и със собствените си разкривания. Ако знаеш как да свързваш тези неща заедно и да го прилагаш, тогава имаш духовно разбиране, имаш надежда да навлезеш в истината реалност и можеш да разбереш истината. Ако не разбираш, независимо какво се казва, ако не можеш да свържеш тези въпроси със себе си, ако чувстваш, че независимо какво чуваш, то няма нищо общо с това, което разкриваш, и със собствената ти природа същност, и ако не можеш да намериш връзката, тогава си напълно невеж и не можеш да вкараш нищо в главата си; липсва ти духовно разбиране. Такива хора, на които им липсва духовно разбиране, стават само за полагане на труд и не могат да навлязат в истината реалност. Хората, които искат да постигнат спасение, трябва да навлязат в истината реалност, а за да навлезе в истината реалност, човек трябва да разбере тези слова и да разбере тези истории и обстоятелства, за които съм говорил, както и какъв е всеки въпрос, всеки тип разкриване и същността на всеки тип човек, както и техните проявления и състояния, и да стане способен да съпоставя всичко това със себе си. Само по този начин може да разбере истината; ако не достигне до тази точка, тогава не може да я разбере. Подобно е, когато хората отглеждат кокошки — ако човек отглежда кокошка половин година и тя все още не е снесла яйце, може ли да се каже, че тази кокошка не снася яйца? (Не.) Ако стопанинът е имал тази кокошка три години и я е хранил със зърно и зеленчуци, но независимо какво яде, тя все така не снася яйце, тогава може ли да се каже, че тази кокошка не снася яйца? (Да.) И така, що се отнася до хората, някои от тях не разбират, независимо какви проповеди слушат и независимо как разговаряш с тях за истината. Това е човек без духовно разбиране. Има и друг тип хора, от тези, които могат да разберат това, което са чули, но не го прилагат на практика, не се обръщат. Този тип хора са свършени и са същите като хората от град Содом — обречени да бъдат обект на унищожение. Антихристите принадлежат към тази категория хора; те няма да се обърнат, независимо как разговаряш за истината. Нима това е просто непреклонен нрав? (Не.) Те имат природа същност, която се противопоставя на Бог и е враждебна към истината, и за такъв човек е изключено да разбере истината. Такива хора се превръщат във врагове на истината, противопоставят се на истината и на Бог и са враждебни към положителните неща, затова, когато разговаряш за истината, те не я възприемат като истина, а по-скоро като вид теория, наука или доктрина. След като изслушат общението, те въоръжават с него сърцата си, така че след това да могат да се перчат и да печелят собствените си интереси, статус, слава и придобивки. Това е тяхната цел. Независимо как разговаряш за истината и независимо кои примери обсъждаш, не можеш да ги реформираш и не можеш да промениш намеренията им или начина, по който вършат нещата. Те са хора, които не се стремят към истината. Хората, които не приемат и не практикуват истината, след като са я чули, не могат да бъдат променени от истината и Бог няма да спаси такива хора. Тези от този вид по същество могат да бъдат окачествени като хора, които са враждебни към истината, а по-конкретно те са антихристи. Това е разликата между антихристите и обикновените хора.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.