Допълнение: Лов на плъхове

Наскоро чух за нещо ново. Чуйте и помислете каква е връзката му с поведението и нрава на хората, за какво става дума в тази история и какъв вид проблем онагледява тя. След пристигането си в Америка няколко китайци, освен че видяха, че социалната среда и атмосферата тук се различаваха съществено от тези в Китай, намериха и още нещо за доста интересно. Това беше фактът, че в тази държава не само хората са свободни, но и всички видове живи същества и животни са доста свободни и никой не ги наранява. Човешката свобода, разбира се, е продукт на социалните системи, но какво носи свобода на всички видове живи същества и животни? Свързана ли е тя със социалните системи? (Да.) Свързана е с начина, по който социалните системи и правителствените политики защитават и управляват цялата природна среда. Тук дивите животни са навсякъде и могат да се видят навред. Например човек може да види диви гъски, които пасат на поляна край магистралата, а има и някои паркове, поляни и гори, където може да се видят елени, мечки или вълци, както и пуйки, фазани и всякакви видове птици и други диви животни. Какво е първото впечатление на хората, когато видят подобна гледка? (Те чувстват, че виждат природа.) А какви чувства изпитват, когато виждат природата? Няма ли да си кажат: „Вижте тази тяхна държава. Не само хората са свободни, но тук и животните са свободни. Да се преродиш като животно на това място би било по-добре, отколкото да живееш като човек в Китай, защото тук дори животните са свободни и никой не ги тормози“. Не изпитват ли те такива чувства? (Да, изпитват.) За онези, които са тук от дълго време, тези неща са станали всекидневие и изобщо не са необичайни. Те ги смятат за съвсем нормални. Но при някои хора, след като се запознаят с този тип среда, започват да се появяват някои активни мисли: „Всички тези животни са толкова свободни и никой не ги надзирава или наблюдава, дали не може да ги ловя и ям? Би било страхотно, ако можех да ги ям, но не мога да правя това безразборно, в случай че са защитени от закона. Трябва да проуча това“. След като проверят информацията, разбират, че законът изрично посочва, че дивите животни са еднакво защитени от националното законодателство и хората не могат да ги ловят и убиват, както си искат. Ако искат да ловуват животни, трябва да правят това в рамките на определен от държавата ловен район. Освен това те се нуждаят от разрешително и може да се наложи да платят такса за животните, които уловят. Накратко казано, законът защитава тези диви животни и има ясни ограничения за тях. Някои хора не могат да разберат закона за защита на дивите животни и разсъждават: „Въпреки наличието на всички тези диви деликатеси правителството не ни позволява да ги ловим и ядем, както си искаме. Колко жалко! В Китай никой не се интересува от това: „Ако никой не докладва за това, властите няма да го разследват“. Щом никой не знае за това, можеш да уловиш и да изядеш животно. Но в една демократична държава не можеш да го направиш. Тук има законови наредби и аз не мога просто да правя каквото си искам на чужда земя. Но всички тези животни са дивеч. Толкова е жалко, че можем само да ги гледаме, но не и да ги ядем! Трябва да измисля решение. Как мога да ям този дивеч, без никой да забележи и без да нарушавам закона?“. Някои хора измислят един номер и казват: „Ако направя клетка и сложа в нея вкусна храна, за да привличам животни, хвана няколко дребни животни, като диви зайци, и след това намеря уединено място, за да ги убия и изям, няма да наруша закона, нали? Тези дребни животни не са защитени от държавата и законът не съдържа конкретни ограничения за тях. Ако направя това, ще мога да ям дивеч и същевременно ще съм сигурен, че не нарушавам закона. Това е най-доброто от двата свята“. След като им хрумва тази идея, те сглобяват клетка и започват да ловуват. Преди да изминат и два дни, в клетката влиза плъх и те набързо го убиват и изяждат, защото смятат, че това е истински дивеч! До какъв извод стигат, след като го изяждат? „Дивите животни са доста вкусни. Отсега нататък ще помисля за още начини да ям и други видове дивеч. Не се страхувам да ги ям, щом не нарушавам закона“. Историята завършва тук.

Някои хора питат: „Това истинска история ли е, или е измислена?“. Засега не се вълнувайте от това дали е истинска или измислена и дали наистина се е случила. Просто си помислете въз основа на тази история какво не е наред с хората, които вършат подобни неща. Дали вършенето на подобни неща е сериозна грешка? Счита ли се за нарушаване на закона? Противоречи ли на моралната справедливост? (Така е.) На моралната справедливост ли противоречи или на човешката природа, или на нещо друго? Първо Ми кажете: този вид поведение похвала ли заслужава или осъждане? На коя страна заставате вие? (Осъждане.) Независимо дали противоречи на моралната справедливост, на закона или на човешката природа, при всички случаи този вид поведение е лошо и не е поведение на хора, които притежават човешка природа. И така, какво е това? Този вид нрав или поведение сериозен проблем ли е? Как бихте преценили този въпрос според собствените си критерии? Среща ли се често този вид поведение в ежедневието и сред всички групи хора? (Да.) То не е изключително лукаво или зло действие, но е неприлично и не е проявление, което хората с нормална човешка природа би следвало да притежават. Какъв точно вид проявление е това? Продължете и го категоризирайте. Какъв вид поведение е това? Трябва ли да бъде насърчавано? (Не.) Не е достойно за насърчаване и не се възхвалява от хората, така че трябва да бъде порицавано и презирано. Този вид поведение е често срещано, то често се проявява сред всички групи хора и в ежедневието, често се наблюдава и има хора, които често вършат такива неща. Значи тогава не си ли струва да се открои и да се обсъди, което ще даде възможност на всеки човек да има точно определение на този въпрос и, за предпочитане, да се дистанцира от този вид поведение? Няма ли да е добре това? (Да.) Тогава нека го определим — какъв вид поведение е това? Надменно ли е? Непримиримо ли е? Измамно ли е? (Не.) Нечестиво ли е? (Малко.) Донякъде е близко до това. Сред думите, които сте научили и които разбирате, има ли такива, които могат да определят този вид поведение? (Низко.) Низко, тук наистина има мъничко от това качество. Тази дума съдържа този вид поведение и същност, но не го обобщава изцяло и напълно. Това поведение не може да се счита за злобно, защото ако убийството на плъх беше злобно, то изтребването на плъхове би било нещо негативно. Изтребването на плъхове е нещо положително; плъховете вредят на хората, затова е правилно да бъдат изтребвани. Но няма ли разлика между изтребването им и изяждането им? (Има.) Тогава как може да се обобщи това поведение? За кои думи, свързани с този тип поведение, можете да се сетите? (Подло.) (Долен характер.) Долен характер, низко и подло поведение. В ежедневието коя дума се използва, за да се обобщи долното поведение и това, че човек не се занимава със същинската си работа? (Мерзко.) Думата „мерзко“ точно и проницателно обобщава този вид поведение. Защо е определено като „мерзко“? Ако за него се твърди, че е низко, егоистично или подло, това е само вид проявление, което мерзките хора разкриват. „Мерзък“ съдържа много значения — да си низък, порочен, безсрамен, егоистичен, неморален, да не се държиш прилично, да не си открит или прям в действията си, а вместо това да действаш подмолно и да вършиш само неправилни неща. Това са различните видове поведение и проявления на мерзките хора. Например, ако един нормален човек иска да направи нещо, щом то е правилно, той се заема да го направи по открит начин, а ако то нарушава закона, ще се откаже и няма да го направи. Мерзавците не са такива. Те ще постигнат целите си, без да подбират средствата, и имат стратегии за противодействие на ограниченията на закона. Те заобикалят закона и търсят начини да постигнат целите си, независимо дали това е в съответствие с етиката, морала или човешката природа и независимо какви са последствията. Те не се интересуват от нито едно от тези неща и се стремят единствено да постигнат целите си с всички възможни средства. Това означава да си „мерзък“. Мерзавците имат ли някаква почтеност или достойнство? (Не.) Благородни или долни хора са те? (Долни.) В какво отношение са долни? (Няма морална основа в постъпките им.) Точно така, този тип хора нямат основа или принципи в постъпките си; те не обмислят последствията и просто правят това, което си искат. Не се интересуват от закона, от морала, от това дали съвестта им може да приеме действията им, нито от това дали някой ги порицава, съди или заклеймява. Те са безразлични към всичко това и нямат нищо против, стига от него да придобиват ползи и да се наслаждават. Начинът им на вършене на нещата е порочен, мисленето им е достойно за презрение и двете неща са позорни. Ето какво означава да си мерзък. Може ли думата „мерзък“ да се замени с проявленията на тези няколко вида нрав, за които говорихме преди? Това не би свършило работа. Думата „мерзък“ е доста специална, така че дали мерзавците са специален тип хора? Не. Вие имате ли нещо мерзко в себе си? (Да.) Какви са конкретните проявления на това? (Понякога, след като си измият лицето, хората оставят вода по плота и не я избърсват. А когато приключат с яденето, не почистват зърната ориз и зеленчуковата супа от масата. Когато дрехите им се изцапат, те просто ги захвърлят настрани, без да ги сгънат. Смятам, че това също са проявления на мерзост.) В действителност всички тези неща са дребни детайли от ежедневието и това, че човек е нехигиеничен, не означава, че наистина е мерзък, мерзостта е свързана с това дали изживява човешка природа. Ако човек не прави неща, които са полезни за другите, когато е в група, ако не е добре възпитан или не се държи добре, ако ядосва хората и кара другите да се отвращават от него, ако не знае да спазва правилата или системите на всяко място, на което отиде, и ако му липсва такава осъзнатост, тогава на неговата човешка природа не ѝ ли липсва нещо? (Да.) Какво ѝ липсва? Липсва ѝ разум. На такива хора не им ли липсва достойнство? (Да.) Те нямат достойнство, нямат почтеност и са зле възпитани. Това е свързано с основата на собствените постъпки и с изживяването на нормална човешка природа. Ако човек не може да отговори дори на тези критерии, тогава как би могъл да практикува истината? Как би могъл да прославя Бог? Как би могъл да действа в съответствие с истините принципи? Той е толкова далече от това да прави което и да е от тези неща. Този тип хора нямат съвест или разум — лесно ли е да бъдат управлявани? Лесно ли е да се променят? Категорично не. Тогава как могат да се променят? Това ще зависи от всички, които ги надзирават, въздържат и подтикват. В сериозни случаи всеки трябва да се изправи, за да ги критикува. Каква е целта на тази критика? Целта е да им се окаже помощ, да им се помогне да постъпват правилно и да ги спре да правят неща, които са срамни и вулгарни. И така, с какво точно се свързва това да бъдеш мерзък? Какви са основните симптоми и проявления? Вижте дали Моето обобщение е точно или не. На какво се приравняват мерзавците? Те се приравняват на необуздани, зле възпитани, диви животни, а основните проявления на мерзавеца са надменност, бруталност, липса на въздържаност, безразсъдно поведение, категорично неприемане на истината, както и вършене на каквото му е угодно, неслушане на никого или непозволяване на никого да го управлява, дръзване да тръгне срещу някого и несъобразяване с никого. Кажете Ми, тежки ли са различните проявления на това да си мерзавец? (Да.) Най-малкото този нрав на надменност, липса на разум и безразсъдни действия е много тежък. Дори да изглежда, че подобен човек не върши неща, които съдят Бог или Му се съпротивляват, поради надменния му нрав е изключително вероятно той да върши зло и да се съпротивлява на Бог. Всички негови действия са разкривания на покварения му нрав. Когато един човек стане мерзък до определена степен, той се превръща в бандит и дявол, а бандитите и дяволите никога няма да приемат истината — те може само да бъдат унищожени.

Заслужава ли си да се говори за тази история? (Да.) Макар че тази история не засяга природата същност на човека или неговия нрав, тя се отнася до поведението на човека, което не е толкова различно от същността му или несвързано с нея. Как трябва да се нарича тази история? Нека да ѝ дадем име с алегоричен характер и да не я правим съвсем буквална. (Лов на плъхове.) „Лов на плъхове“ е доста добро име. Някой е хванал плъх по „напълно законен“ начин и казва: „Какво да направя? Той се вмъкна тук и ми е жал за него. Освен това е наранен. Ако избяга обратно навън, ще умре, а след това другите животни така или иначе просто ще го изядат, така че защо да не го изям? Няма ли да е напълно законно?“. За да изяде този плъх, си изфабрикува всички тези оправдания и си измисля всички тези причини, а след това го изяжда с чиста съвест. Това е да си мерзавец. Не че хората в Америка не могат да ядат месо, затова не си заслужава да се минава през всички тези неприятности и да се полагат всички тези усилия, за да се направи такова нещо. Това е нещо, което вършат мерзавците. Нормалните хора вършат ли такива неща? Хората с човешка природа и почтеност вършат ли такива неща? (Не.) Защо не ги вършат? Това е свързано с почтеността. Тези, които по природа са непоправими крадци, винаги крадат и грабят и вършат срамни неща. Дали им липсва нещо вкъщи? Не е задължително. Тъй като са мерзки, те трябва да крадат, като разчитат на кражбата, за да задоволят собствените си предпочитания и ненаситно алчния си нрав. Вършенето на тези неща носи утеха на сърцата им. Ако не вършеха подобни неща, щяха да се чувстват разстроени. Това е да си мерзък. Сега ще приключа историята и ще премина към основната тема.

Преди да се спра на основната тема, нека първо да разсъждаваме върху съдържанието на последното ни общение. Дългът, който Божиите избраници изпълняват, може да бъде разделен на шест основни категории. Завършихме обсъждането на първата категория, а именно хората, които изпълняват дълга да проповядват евангелието. Втората категория са хората, които изпълняват дълга на водачи и работници на различни нива в църквата. Членовете на тази категория по същество могат да бъдат разделени на два основни типа и миналия път говорихме за единия от тях, а именно за антихристите. Как работят антихристите, какви проявления имат и какви неща вършат, които могат да ги окачествят като антихристи — категоризирахме тези проявления и видовете нрав на антихристите. Кои са конкретните точки? (Първа точка: опитват се да спечелят сърцата на хората; втора точка: те нападат и изключват инакомислещите; трета точка: те изключват и нападат онези, които се стремят към истината; четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за себе си; пета точка: те подвеждат, привличат, заплашват и контролират хората.) Миналия път бяха обобщени пет точки и вие си ги отбелязахте всичките. Сега си отбележете следващите. Шеста точка: поведението им е подмолно, те действат своеволно и властно, никога не разговарят с другите и ги принуждават да им се подчиняват; седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни; осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог; девета точка: те изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции; никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава; десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом; единадесета точка: те не приемат да ги кастрят, нито имат нагласа за покаяние, когато сгрешат, а вместо това разпространяват представи и открито съдят Бог; дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии; тринадесета точка: те контролират църковните финанси, както и сърцата на хората; четиринадесета точка: те се отнасят към Божия дом като към свое лично владение; петнадесета точка: те не вярват в съществуването на Бог и отричат същността на Христос. Общо са 15 точки и всички те разнищват и разобличават различните проявления на антихристите. Тези 15 точки по същество обобщават различните типове поведение, проявления и видове нрав, които имат антихристите. Някои от тях изглеждат на пръв поглед като поведение, но зад това поведение се крие основният нрав същност на антихристите. По отношение на буквалното им значение тези 15 точки не са ли лесни за разбиране? Всички те са формулирани на обикновен език и от една страна са лесни за разбиране, но в допълнение това, което всеки от тях обобщава, е свързано с проявленията, разкриванията и същността на човека. Всяка точка е вид нрав. Той не е мимолетно поведение или мисъл. Какво е това нрав? Как може да се обясни какво представлява нравът? Нравът е, когато независимо от това къде отива човек, неговите мисли, идеи, принципи за вършене на нещата, методи на действие и целта, която преследва, не се променят заедно с промените във времето и географското местоположение. Ако начинът на вършене на нещата на даден човек изчезва веднага щом се промени средата му, това не е разкриване на покварен нрав, а е по-скоро мимолетно поведение. Какво е истинският нрав? (Той може да властва над човека по всяко време и на всяко място.) Точно така, той може да властва над думите и действията на човека независимо от времето и мястото, без условни възпирания или влияния. Това е същност. Същността е нещото, на което някой разчита, за да оцелее. Тя няма да се промени в зависимост от промените във времето, мястото или други външни фактори. Това е същността на човека. Някои хора казват: „Аз притежавам в общи линии всички тези 15 проявления на антихристите, които сте обобщили, но не се стремя към статус и не съм роден с никакви амбиции. Освен това в момента не нося никакви отговорности. Не съм водач или работник и не обичам да съм в светлината на прожекторите, така че не е ли природата същност на антихристите неотносима към мен? Ако е неотносима, тогава не е ли вярно, че няма нужда да слушам тези общения или да се придържам към тях за сравнение?“. Така ли стоят нещата? (Не.) Тогава как трябва да се подхожда към тези проявления на антихристите? Как трябва да се подхожда към истините, за които разговаряме относно тези проявления? Човек трябва да разбере истината и да опознае себе си в рамките на тези общения, след което да намери правилния път и да стигне до владеене на принципите при изпълнението на своя дълг и служене на Бог. Само по този начин може да скъса с пътя на антихристите и да поеме по пътя на това да бъде доведен до съвършенство. Ако можете да свържете тези проявления на антихристите със себе си, то това ще бъде предупреждение, напомняне, разобличаване и правосъдие за вас. Ако не можете да ги свържете със себе си, но усещате, че и вие имате подобни състояния, тогава трябва да се опитате да се самоанализирате и да опознаете себе си повече и да потърсите истината, за да се справите с тези състояния. По този начин ще можете постепенно да се отървете от покварения си нрав и да избегнете да вървите по пътя на антихристите.

Анализ на това как антихристите се превъзнасят и свидетелстват за себе си

Днешното общение е за четвъртата точка от различните проявления на антихристите: да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си. Да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, да се изтъкват, да се опитват да накарат хората да имат високо мнение за тях и да се прекланят пред тях — поквареното човечество е способно на тези неща. Това е инстинктивната реакция на хората, които са подвластни на сатанинската си природа, и тя е обща за цялото покварено човечество. Как обикновено се превъзнасят и свидетелстват за себе си хората? Как постигат тази цел — да накарат другите да имат високо мнение за тях и да се прекланят пред тях? Те свидетелстват за това колко много работа са свършили, колко много са изстрадали, как са дали всичко от себе си и каква голяма цена са платили. Те се превъзнасят, като говорят за капитала си, за да получат по-високо, по-стабилно и по-сигурно място в сърцата на другите и така да накарат повече хора да ги ценят, да имат високо мнение за тях, да им завиждат и дори да се прекланят пред тях, да ги гледат с благоговение и да ги следват. За да постигнат тази цел, хората вършат много неща, с които на пръв поглед свидетелстват за Бог, но по същество се превъзнасят и свидетелстват за себе си. Притежават ли разум, като действат по този начин? Те излизат извън рамките на рационалността и нямат срам. Те безсрамно свидетелстват какво са направили за Бог и колко са страдали за Него. Те дори се хвалят със своите дарби, таланти, опит, специални умения, със своята умелост в светските отношения, със средствата, които използват, за да си играят с хората, и т.н. Един от техните методи за самопревъзнасяне и свидетелстване за себе си е да се хвалят и да принизяват другите. Те също така се преструват и прикриват, като скриват от хората своите слабости, недостатъци и пропуски, и винаги им показват само своя блясък. Те дори не смеят да кажат на другите хора, когато се чувстват негативно, и нямат смелостта да се открият и да общуват с тях. Когато направят нещо нередно, правят всичко възможно да го скрият и прикрият. Никога не споменават за вредата, която са нанесли на работата в църквата, докато са изпълнявали дълга си. Когато обаче имат някакъв незначителен принос или са постигнали малък успех, те бързат да се похвалят с него. Отчаяно желаят да съобщят на целия свят колко са способни, колко високи са заложбите им, колко са изключителни и колко са по-добри от обикновените хора. Не са ли това начини да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си? Дали хората, които имат съвест и разум, се превъзнасят и свидетелстват за себе си? Не. В такъв случай що за нрав се разкрива обикновено, когато човек го прави? Надменност. Това е един от основните видове нрав, които се разкриват, следван от измамността, част от която е, че този човек прави всичко възможно, за да накара другите да имат високо мнение за него. Думите му са напълно непроницаеми и е ясно, че зад тях се крият подбуди и кроежи, той се перчи, но иска да го прикрие. В резултат от това, което казва, хората остават с впечатлението, че е по-добър от тях, че никой не може да се мери с него и че всички останали стоят по-долу от него. А дали този резултат не се постига с подмолни средства? Що за нрав се крие зад тях? И дали включва елементи на нечестивост? (Така е.) Това е вид нечестив нрав. Вижда се, че средствата, които използват, са ръководени от измамен нрав. Защо тогава казвам, че това е нечестиво? Каква връзка има това с нечестивостта? Какво мислите вие: могат ли те да бъдат открити относно целите си, когато се превъзнасят и свидетелстват за себе си? Не могат. Но в дълбините на сърцата им винаги има някакво желание и това, което казват и правят, е в подкрепа на това желание, а целите и мотивите на това, което казват и правят, се пазят в голяма тайна. За да постигнат тези цели, те ще използват например неправилно насочване на вниманието или някаква подмолна тактика. Такава потайност не е ли подмолна по своето естество? Не може ли подобна подмолност да се нарече нечестива? (Да.) То наистина може да се нарече нечестиво и е по-дълбоко от измамността. Те използват определени начини или методи за постигане на целите си. Този нрав е измамност. Но амбицията и желанието дълбоко в сърцата им винаги да искат хората да ги следват, да ги гледат с благоговение и да им се прекланят, често ги кара да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, и да правят тези неща безскрупулно и безсрамно. Какъв е този нрав? Това се издига до нивото на нечестивост. Нечестивостта е повече от просто обикновено тесногръдство или това да мамиш и да лъжеш. Ако човек може да се издигне от обикновена поквара до нивото на нечестивост, нима това не означава, че той е по-дълбоко покварен? (Означава.) Опишете тогава нивото на нечестивост — как е подходящо да се каже? Защо човек се издига от обикновена поквара до нечестивост? Можете ли да видите ясно този въпрос? Каква е разликата между измамността и нечестивостта? По отношение на това как се проявяват, нечестивостта и измамността са тясно свързани, но нечестивостта е по-тежка. Това е крайна форма на измамност. Ако за някой се каже, че има нечестив нрав, то този човек не е обикновено измамен, тъй като обикновена измамност може просто да означава, че той има навика да лъже или че не е много честен в действията си. Докато нечестивостта е по-тежка и се намира на по-дълбоко ниво, отколкото измамността. Измамността на някой с нечестив нрав е по-голяма и по-тежка от тази на обикновения човек, а неговите средства и методи при вършене на нещата, както и кроежите зад действията му — всички те са по-лукави и потайни и повечето хора не могат да ги прозрат. Именно това е нечестивост.

С какво един антихрист, който се превъзнася и свидетелства за себе си, се различава от обикновения човек, който прави същото? Обикновеният човек често се хвали и парадира, за да накара хората да имат високо мнение за него, и също така ще има проявления на този нрав и на тези състояния. Следователно с какво един антихрист, който се превъзнася и свидетелства за себе си, се различава от обикновения човек, който прави същото? В какво се състои разликата? Трябва да си наясно по този въпрос. Не слагай всички проявления на нечие спорадично превъзнасяне или хвалене в категорията на антихристите. Нима това не е концептуална грешка? (Така е.) Тогава как може този въпрос да бъде ясно разграничен? В какво се състои разликата? Ако можеш ясно да посочиш това, можеш изцяло да разбереш каква е същността на един антихрист. Опитайте се да отговорите на въпроса. (Начинът, по който един антихрист върши нещата, е по-подмолен. Той използва някои средства, които изглеждат много уместни, за да подвежда хората. Той изглежда, че говори за нещо уместно, но преди да се усетиш, започва да се превъзнася и да свидетелства за себе си, без никой да го осъзнава. Неговите средства са относително подмолни.) Относително подмолни средства — това го отличава чрез начина му на превъзнасяне и свидетелстване за себе си. Има ли още нещо? Кажете Ми — каква е разликата в природата между това някой съзнателно да се превъзнася и да свидетелства за себе си и да го прави несъзнателно? (Намеренията са различни.) Нима разликата не се състои именно в това? (Да, в това се състои.) Когато един обикновен човек с покварен нрав се превъзнася и се изтъква, това е само парадиране. След като е парадирал, това е краят на историята и той вече не се интересува дали хората имат добро или лошо мнение за него. Намерението му не е много ясно. Това е просто нрав, който го управлява, разкриване на нрав. С това се изчерпва всичко. Лесно ли е да се промени такъв нрав? Ако въпросният човек се стреми към истината, той ще съумее постепенно да се промени, когато преживее да бъде кастрен, съден и наказван. Постепенно ще придобие по-голямо чувство за срам и рационалност и ще проявява такъв вид поведение все по-рядко. Той ще заклейми този вид поведение и ще се въздържа и възпира. Това означава несъзнателно човек да се превъзнася и да свидетелства за себе си. Макар нравът, съдържащ се в това някой съзнателно да се превъзнася и да свидетелства за себе си, и да го прави несъзнателно, да е еднакъв, природата на двете е различна. По какво се различава природата им? Когато някой съзнателно се превъзнася и свидетелства за себе си, той го прави с умисъл. Хората, които го правят, не говорят небрежно. Всеки път, когато се превъзнасят и свидетелстват за себе си, те таят определени намерения и скрити цели и правят това със сатанински амбиции и желания. На повърхността изглежда като един и същ вид проявление. И в двата случая хората се превъзнасят и свидетелстват за себе си, но как Бог определя това, че някой се превъзнася и свидетелства за себе си несъзнателно? Като разкриване на покварен нрав. А как Бог определя това, че някой се превъзнася и свидетелства за себе си съзнателно? Като някой, който иска да подведе хората, решен е да накара хората да имат високо мнение за него, да му се прекланят, да се уповават на него и да го следват. Действието му е подвеждащо по природа. И така, веднага след като у него се появи намерение да подвежда хората и да обсеби хората, така че да го следват и да се прекланят пред него, когато говори и действа, той ще приложи някакви средства и методи, чрез които лесно да подведе и заблуди онези, които не разбират истината, и на които им липсва задълбочена основа. На такива хора им липсва не само проницателност, а даже обратното — смятат, че казаното от този човек е правилно и може да го гледат с благоговение и да имат високо мнение за него, а с течение на времето ще започнат да се прекланят пред него и дори да го следват. Много често явление в ежедневието е, когато някой изглежда, че разбира дадена проповед доста добре, след като я е изслушал, но по-късно, когато нещо го сполети, не знае как да се справи с него. Отива пред Бог, за да търси, но това не дава резултати и в крайна сметка трябва да отиде при водача си, за да зададе въпроси за това нещо и да го попита за решение. Всеки път, когато го сполети нещо, той иска да попита водача си как да го преодолее. Това е както пушенето на опиум се превръща в пристрастеност и привичка за някои хора и не след дълго няма да могат да живеят, без да го пушат. И така, превъзнасянето и свидетелстването за себе си на антихристите неусетно се превръща в своеобразен наркотик за онези с малък духовен ръст, непроницателните, глупавите и невежите. Когато нещо ги сполети, те ще отидат да попитат антихриста за него и ако антихристът не издаде заповед, няма да посмеят да направят нищо, дори вече всички да са приключили с обсъждането на въпроса и да е постигнато съгласие по него. Страхуват се да вървят против волята на антихриста и да бъдат потиснати. Затова по всеки въпрос смеят да предприемат действие само след като антихристът се е изказал по него. Дори когато са разбрали ясно истините принципи, те не смеят да вземат решение или да предприемат нещо по въпроса. Вместо това чакат „господарят“, когото гледат с благоговение да издаде окончателната присъда и решение. Ако господарят им не каже нищо, който и да работи по въпроса ще се чувства несигурен за това какво е длъжен да направи. Нима тези хора не са били отровени? (Били са отровени.) Именно това означава да си бил отровен. За да бъдат отровени толкова дълбоко, колко работа трябва да свърши антихристът и колко отрова трябва антихристът да им сипе тайно? Ако антихристът често се самоанализира и се опознае, и често излага на показ пред хората своите слаби места, грешки и прегрешения, тогава ще продължат ли всички да се прекланят пред него по този начин? Категорично не. Изглежда, че антихристът влага големи усилия в това да се превъзнася и да свидетелства за себе си, което е и причината да постига такъв „успех“. Това е резултатът, който той желае. Без него никой няма да знае как да изпълнява дълга си правилно и всички ще са в пълно неведение. Явно е, че докато контролира тези хора, антихристът тайно им слага много отрови и полага доста големи усилия! Ако казваше едва по няколко думи, тези хора пак ли биха били възпирани от него по този начин? Категорично не. Когато антихристът успее да постигне целта си да накара хората да се прекланят пред него и да го гледат с благоговение, и да го слушат по всеки въпрос, нима той не е направил много неща и казал много думи, с които да се превъзнася и да свидетелства за себе си? Какъв е резултатът, който постига, като прави това? Резултатът е, че на хората ще им липсва път и няма да могат да продължат да живеят без него. Сякаш небето би се сгромолясало и земята би спряла да се върти без него, а вярата в Бог не би имала стойност или значение, и слушането на проповеди би било безполезно. Също така хората чувстват, че има някаква надежда в живота им, когато наблизо има антихрист, и че биха загубили всякаква надежда, ако антихристът умре. Нима тези хора не са станали пленници на Сатана? (Станали са.) И нима подобни хора не заслужават това? (Заслужават го.) Защо казваме, че го заслужават? Бог е Единственият, в Когото вярваш. Е, защо тогава се прекланяш пред антихристи и ги следваш, като ги оставяш да те възпират и контролират при всеки удобен случай? Освен това, независимо какъв дълг изпълнява човек, Божият дом е предоставил на хората ясни принципи и правила. Ако има трудност, с която човек не може да се справи сам, той трябва да се обърне към някого, който разбира истината, и да се обръща към Горното по по-сериозни въпроси. Но ти не само не търсиш истината, а тъкмо обратното — прекланяш се на хора и ги гледаш с благоговение, като вярваш на казаното от антихристите. Следователно си станал лакей на Сатана и нима не си само ти виновен за това? Нима не заслужаваш това? Да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си е споделено поведение и проявление сред антихристите и е едно от най-честите проявления. Каква е основната характеристика на това как антихристите се превъзнасят и свидетелстват за себе си? По какъв начин се различава от това как обикновеният човек се превъзнася и свидетелства за себе си? Разликата се заключава в това, че антихристите имат собствено намерение зад това действие и категорично не го правят несъзнателно. Те по-скоро таят намерения, желания и амбиции, а последиците от това, че свидетелстват за себе си по този начин, са твърде ужасяващи, за да се обмислят. Те могат да подвеждат и да контролират хората.

Нека ви дам един пример. Можете да помислите върху въпроса дали този вид проявление и нрав са свързани с това човек да се превъзнася и да свидетелства за себе си. Навремето имаше един водач, който вършеше делото на църквата на определено място в продължение на две или три години. Преди това беше обиколил различни църкви и накрая беше пуснал корени там. Какво означава, че беше пуснал корени? Означава, че повечето хора го познаваха и имаха високо мнение за него, и че той беше относително известен на онова място. Още щом го видеха, хората го поздравяваха, отстъпваха му място и му даваха нещо хубаво за ядене. Нямаше разногласия, нямаше хора, които му се противопоставят. Всички познаваха доста добре своя водач и дълбоко в себе си всички до голяма степен одобряваха начина, по който той вършеше нещата и приемаха ръководството му. Не е ясно колко работа е свършил водачът там, колко е говорил или за какво е говорил. Тези подробности са неизвестни, но накратко казано — повечето хора доста одобряваха ръководството му. Мина известно време и водачът каза: „Всички братя и сестри тук са послушни и покорни и нещата в църквата вървят доста добре във всяко отношение. За съжаление, има едно нещо, което не е напълно удовлетворително, и това е, че средата тук е ужасна. Ако средата беше подходяща, щяхме да си определим хубав слънчев ден, за да идем в някой голям парк за голямо събиране с хиляди хора, където щяхме да оповестим истината с микрофон и няколко големи високоговорителя и да привлечем повече хора да вярват в бог. Нима тогава работата ни няма да даде резултат?“. След като чуха това, всички казаха „Амин“ и го одобриха. Кажете Ми — има ли проблем с фразата „щяхме да оповестим истината“? (Да, има.) Какъв е проблемът? (Водачът се отнасял към себе си като към Бог.) Всички вие разпознахте, че има проблем с това, но обърканите хора, които бяха там, не го разпознаха. Те дори отговориха на това изречение с „Амин“! Истината оповестена ли е от този водач? Кой е той? Той е обикновен водач. Работил е няколко години и след това започна да мисли, че превъзхожда всички останали и забрави кой е. И дори искаше да изрази истината — това би било трудна задача за него. Какво доказва това? Доказва, че не е знаел кой е той и не е знаел какъв дълг изпълнява. Предвид, че нравът му е такъв, има ли част от неговата обичайна работа или изказвания, която да е съгласно истината? Обичайната му работа и изказвания определено са изпълнени с объркани думи и дяволски думи и категорично не могат да постигнат резултата да предоставят ресурси и поене на църквата. Той не знае каква е истината, а още по-малко знае какво означава да изразиш истината. След като поработи някъде едва две или три години, той почувства, че има някакъв престиж и капитал, а след това забрави кой е, почувства се доста доволен от себе си и поиска да изрази истината. Нима не е отвратително да имаш такова погрешно схващане? Откъде идва това погрешно схващане? Имал ли е душевно заболяване или е било моментен импулс? Той свърши малко работа, никой в местната църква не му се противопостави и изглеждаше, че всичко му върви като по вода. Затова повярва, че всичко е резултат от работата, която е свършил. И изведнъж почувства, че може да си припише заслуги за това. Помисли си: „Ако мога да върша толкова важна работа, не съм ли бог? И ако съм бог, то в момента съм ужасно потискан. Ако външната среда беше по-добра, бих могъл да изразя истината!“. Изведнъж в главата му се пръкна тази мисъл. Нима няма нещо нередно с главата му? (Да, има.) Има нещо нередно с главата му. Нима не му липсва разум? Могат ли действията и думите на сатани и на антихристи да притежават разума на нормална човешка природа? Категорично не могат. Този водач свърши малко работа и постигна известни резултати, след което внезапно забрави, че е човек. Нима способността му да бълва такива неразумни думи не е свързана с неговия нрав? (Свързана е.) Как е свързана? В своя нрав той способен ли е да бъде последовател? Той знае ли, че е само обикновен последовател на Бог? Категорично не знае. Той вярва, че неговият статус и идентичност вдъхват изключителен респект и превъзхождат всички останали. Нима не ви е познат този вид поведение и природата му? Защо Сатана беше изхвърлен във въздуха? (Искал е да бъде равен с Бог.) Причината е, че искаше да бъде равен с Бог. Понеже Сатана не знаеше мястото си във вселената, не знаеше кой е и не си знаеше мярката, когато Бог позволи на Сатана да върви в същото пространство като Него, Сатана започна да мисли, че е Бог. Искаше да върши нещата, които Бог върши. Искаше да Го представлява, да Го замени и да отрече съществуването Му, а в резултат на това беше изхвърлен във въздуха. Антихристите правят същото. Естеството на действията им е същото като на Сатана и произходът им един и същ. За един антихрист такова проявление не е спорадично разкриване или резултат от прищявка. Това категорично е доминирането на сатанинската му природа и естествено разкриване на сатанинския му нрав. Каква е природата на проявлението на водача, за когото говорих току-що? (Природа на антихрист.) Защо обсъждаме това проявление по точката за превъзнасянето и свидетелстването за себе си? Как е свързана природата на това проявление с това някой да се превъзнася и да свидетелства за себе си? Каква беше природата на думите „да оповестим истината“, които той изрече? Защо казвам, че тези думи са свързани с превъзнасянето и свидетелстването за себе си? (Водачът вярвал, че може да предостави истината на хората.) Това имаше предвид. Когато каза такива неща, хората, които го чуха, си помислиха: „Ти имаш толкова впечатляващ стил и можеш да говориш с такъв тон — нима това не е тонът, с който би трябвало да говори Бог? Нима това не е впечатляващият стил и размах на ума, който би трябвало да има Бог?“. Нима този водач не е постигнал целта да се превъзнася и да свидетелства за себе си? Той е накарал хората несъзнателно да развият чувство на уважение, преклонение и възхищение към него. Нима случаят не е точно такъв? (Да, такъв е.) Това е отвратителното лице на антихриста. Тук се вижда антихрист, който прикрито се превъзнася и свидетелства за себе си.