Б. Как антихристите се отнасят към нормалността и практичността на Христос

Току-що разговаряхме и разнищихме първото проявление на това как антихристите отричат същността на Христос, а именно как те се отнасят към произхода на Христос, какви възгледи и разбирания таят и какви действия предприемат. Разнищихме различните проявления на антихристите, за да установим същността на такива хора. Що се отнася до друг аспект на Христос — Неговата нормалност и практичност, какви възгледи имат антихристите, какви действия предприемат и какъв нрав и същност проявяват? След това ще разнищим второто проявление на това как антихристите отричат същността на Христос, а именно как те се отнасят към нормалността и практичността на Христос. Когато става въпрос за нормалност и практичност, повечето хора би трябвало да имат определени идеи и разбирания. Например да не пиеш вода и да не се храниш в продължение на три дни, но да не чувстваш глад или жажда и всъщност да се чувстваш физически по-силен и зареден с повече енергия отпреди — това счита ли се за нормалност и практичност? Нормалните хора се чувстват уморени, след като изминат четири или пет километра. Ако Христос не се чувства уморен дори след като измине 40 километра, краката Му не Го болят и Той е дори по-лек от въздуха и се чувства зареден с повече енергия, може ли това да се счита за нормално и практическо? Ако Христос не настива, когато е изложен на студ, и никога не се разболява при никакви обстоятелства, ако очите Му могат да излъчват светлина, която е няколко десетки пъти по-силна от всяка силна светлина, на която са изложени, и очите Му не се уморяват и не стават късогледи, независимо колко дълго се взира в компютъра, ако не намира светлината на слънцето за ослепителна, независимо колко дълго гледа към него, и не се нуждае от фенерче, когато върви през нощта, макар че другите се нуждаят, и очите Му стават по-ярки, колкото повече се стъмва — това счита ли се за нормалност и практичност? Нито едно от тези неща не се счита за такова. Това са общоизвестни факти, с които хората често се сблъскват. Нормалност и практичност означават да чувстваш жажда, след като дълго време не си пил вода, да се чувстваш уморен, след като си говорил много, да чувстваш болка в краката, след като си ходил много, и да се чувстваш тъжен и да проливаш сълзи, когато чуеш тъжни и сърцераздирателни новини — това е нормалност и практичност. И така, какво всъщност е точното определение за нормалност и практичност? Онова, което съответства на нормалните нужди и инстинкти на плътта и не надхвърля този обхват, е определението за нормалност и практичност. Онова, което съответства на способностите и обхвата на нормалната човешка природа, на рационалността на нормалната човешка природа и на емоциите на нормалната човешка природа, като щастие, гняв, скръб и радост, попада в обхвата на нормалността и практичността. Христос е плътта, носена от Бог на земята. Той, подобно на всеки нормален човек, има нормална реч и поведение, нормален житейски режим и график. Ако не спи в продължение на три дни и три нощи, ще се почувства сънлив и ще иска да спи дори прав. Ако не се храни цял ден, ще се почувства гладен. И ако върви дълго време, ще се умори и не би искал нищо повече от това скоро да си почине. Например аз също се чувствам уморен, след като се събирам и разговарям с вас в продължение на три или четири часа, и също трябва да си почина. Това е нормалността и практичността на плътта, тя напълно съответства на характеристиките на плътта и на различните проявления и инстинкти на нормалната човешка природа, тя изобщо не е свръхестествена. Следователно такава плът има много проявления и разкривания на човешката природа, а външният начин на живот и житейският режим на човешката природа на тази плът не се различават от онова, което всеки обикновен, нормален човек проявява и разкрива, те са абсолютно еднакви. Бог създаде човешкия род и въплътената плът на Бог притежава същите характеристики и нормални, практически житейски инстинкти като човешкия род. Той изобщо не е свръхестествен. Хората не могат да преминават през стени или затворени врати, същото важи и за въплътения Бог. Някои хора казват: „Не си ли ти въплътен бог? Не си ли ти христос? Не притежаваш ли същността на бог? Наистина ли можеш да бъдеш задържан от заключена врата? Ти би трябвало да можеш да преминаваш през затворени врати. Хората се уморяват, след като изминат пет километра, но ти не би трябвало да се уморяваш дори след като изминеш 40 километра; хората се хранят три пъти на ден, но ти би трябвало да можеш да не се храниш 30 дни, като ядеш само когато ти се прииска и не се храниш, когато не ти се яде, и въпреки това да можеш да проповядваш на събирания и да живееш по-енергично от другите. Разболяването е част от човешкия живот, но ти не би трябвало да се разболяваш. Понеже си христос, би трябвало да имаш страна, която е различна от тази на обикновените хора, само тогава би бил достоен да бъдеш наречен христос, само това би доказало, че притежаваш същността на бог“. Правилно ли е това? (Не.) Как така е неправилно? Това са човешки представи и фантазии, а не истината.

Въплътената плът на Бог е нормална и практическа — всички дейности, предприети от Неговата нормална човешка природа, както и Неговият ежедневен живот, реч и поведение, са все реалности на положителни неща. От самото начало, когато Бог създаде човека, Той го надари с тези нормални, практически инстинкти; така че въплътената плът на Бог също никога не би противоречала на тези закони. Това е причината и основанието, поради които нормалността и практичността на Христос са положителни неща. Бог създаде човешкия род и направи така, че всички проявления и инстинкти на човешкия род да бъдат точно според Божиите желания. Бог даде на човека тези инстинкти и това са законите на ежедневния живот на човека — нима Бог би направил така, че Неговата въплътена плът да наруши тези закони на нормалността и практичността? Ясно е, че Бог не би го направил. Бог създаде човешкия род и същността на въплътената плът е също Бог, Техният източник е един и същ, затова принципите и целите на Техните действия също са едни и същи. Поради тези проявления на нормалност и практичност на Христос в очите на всички хора Той естествено изглежда като изключително обикновен човек. В много неща Той няма силите на предзнание и предвиждане, които хората си представят, че притежава, и не може да накара нещата да изчезват или да се появяват, както си представят хората, а още по-малко може да надмине обикновените хора, да надхвърли способностите и инстинктите на плътта или да излезе извън нормалното мислене на хората, за да извърши някои неща, които никой човек не може да направи, както си представят хората. Противно на тези фантазии, за простото човешко око този обикновен човек не е разкрил или проявил нито един намек за Бог от началото на Своето дело до днес. За простото човешко око, освен Неговата реч и дело, в нито една от Неговите нормални човешки дейности не може да се забележи намек за Бог или разкриване на идентичността и същността на Бог. Независимо как Го гледат хората, Той винаги им изглежда като обикновен човек. Защо? Причината е една-единствена: това, което човек вижда, е правилно. Въплътената плът на Бог е наистина нормален, практически човек, нормална, практическа плът. Такава външно нормална и практическа плът преживява преследването и гонението на големия червен змей точно както другите хора, без никакво място, където да положи глава, или където да си почине. В това Той не се различава от никой друг човек и не е изключение. Докато преживява такова преследване, Той също се крие, където може. Той не може да стане невидим или да избяга под земята, не притежава свръхестествени сили, за да избегне тези опасности. Единственото, което може да направи, е да получи предварително информация за тях и след това бързо да избяга. Когато са изправени пред опасни ситуации, хората се чувстват нервни и уплашени, смятате ли, че Христос се страхува? Смятате ли, че се чувства нервен? (Да.) Правилно. Как знаете? (Всеки нормален човек би се чувствал нервен в тази ситуация.) Точно така. Много добре го казахте. Вие наистина разбирате нормалността и практичността, разбрали сте това перфектно. Христос също ще се чувства нервен и уплашен в тези ситуации, но ще прояви ли малодушие? Ще се ужаси ли от управляващата партия? Ще направи ли компромис с нея? Не. Той само ще се чувства нервен и уплашен и ще иска бързо да избяга от тази бърлога на демони. Всички тези неща са проявления на нормалността и практичността на Христос. Разбира се, има и доста други проявления на нормалността и практичността на Христос, като например понякога да е разсеян, да забравя имената на хората, след като не ги е виждал дълго време, и така нататък. Нормалността и практичността са просто характеристики, инстинкти, знаци и белези на нормален, обикновен човек. Именно защото Христос притежава нормална, практическа човешка природа, инстинкти за оцеляване и всички характеристики на плътта, Той може да говори и да работи нормално, да общува с хората нормално, да води хората по нормален и практически начин, а също така да напътства и подпомага хората в извършването на работата по техния дълг по нормален и практически начин. Именно поради нормалността и практичността на Христос всички сътворени хора усещат още повече практичността на Божието дело, извличат ползи от това дело и получават от него по-осезаеми и изгодни придобивки. Нормалността и практичността на Христос са белези на нормалната човешка природа, те са необходими на Неговата въплътена плът, за да се занимава с всяка нормална работа, дейности и човешки живот, а още повече са нещо, от което се нуждаят всички, които следват Бог. Антихристите обаче не разбират нормалността и практичността на Христос по този начин. Антихристите вярват, че Христос е просто обикновен човек, защото е нормален и практически и твърде много прилича на човек — което означава, че е недостоен да бъде наречен божи син, въплъщение на бог сред хората или христос, защото е твърде нормален и практически, практически до такава степен, че хората не могат да видят в Него никакъв намек или същност на бог. Антихристите казват: „Може ли такъв бог да спасява хората? Достоен ли е такъв бог да бъде наречен христос? Този бог твърде много не прилича на бог! Липсват му няколко елемента от човешките представи за бог: първо, да бъде свръхестествен, изключителен и тайнствен; второ, да има суперсили и способността да проявява могъща сила; трето, външният му вид да прилича на бог, да притежава божията идентичност, достойнство, същност и така нататък. Ако нито един от тези елементи не може да се види в него, как може да бъде бог? Това, че изрича тези няколко думи и върши тази малка работа, означава ли, че е бог? Тогава да станеш бог е твърде лесно, нали? Как може една обикновена, нормална плът да бъде бог?“. Това е нещо, което антихристите никога не могат да приемат.

Докато преживявах преследването на големия червен змей в континентален Китай, Аз, заедно с няколко братя и сестри, често трябваше да се крием, където и да отидехме, лишени от всякаква лична свобода. Понякога, щом чуехме новини за опасност, трябваше бързо да бягаме. При тези обстоятелства никой от хората с Мен не прояви слабост. Каква беше причината за това? Глупави ли бяха? Простодушни ли бяха? Не, причината беше, че те твърдо бяха разпознали същността на въплътения Бог. Те не само не таяха никакви представи или заклеймявания относно нормалността и практичността на Христос, но и проявяваха внимание и разбиране към тези качества и ги възприемаха по правилния начин. Каквото и страдание да понасяше Христос, те го понасяха заедно с Него и независимо какво преследване и гонение преживяваше Христос, те все пак Го следваха без оплаквания и никога не проявяваха слабост поради тези обстоятелства. Само когато отивах на определени места, имаше някои хора, които — понеже знаеха, че съм избягал набързо, за да избегна опасна среда и че може би няма къде другаде да отседна, че може би няма да мога да намеря друго място за почивка — си мислеха: „Хм! Ти твърдиш, че си христос, въплътената плът на бог, а погледни в какво окаяно състояние си. Как си годен да бъдеш христос? По какво приличаш на бог? Мислиш, че можеш да спасяваш другите? По-добре побързай и първо спаси себе си! Може ли следването ти да донесе благословии? Това изглежда невъзможно! Ако твоите думи могат да спасят другите, защо не могат да спасят теб? Погледни се сега, нямаш дори къде да положиш глава и трябва да търсиш помощ от нас, хората, от силните на деня. Ако си бог, не би трябвало да си толкова жалък. Ако си въплътената плът на бог, не би трябвало да си бездомен!“. И така, такива хора никога не могат да проумеят този въпрос. Ако един ден видят, че евангелието на царството се разпространява в чужбина, че много хора в различни страни го приемат, и видят, че големият червен змей е паднал, че Божиите последователи вървят с високо вдигнати глави и вече не са преследвани, и че управляват и притежават власт, без никой да смее да ги тормози, те със сигурност напълно ще променят обичайното си отношение и вече няма да таят представи относно царуването на Бог в плът. Защо ще има такава внезапна промяна? Тези хора разчитат единствено на това, което виждат с очите си. Те не вярват, че Божиите слова са истината, че Той е всемогъщ или че всичко, което Той казва, ще се сбъдне. Такива хора вярват ли в Бог? В какво вярват те? (В силата.) Христос има ли сила? Сред поквареното човечество Христос няма сила. Някои хора казват: „Нима бог няма власт? Ако същността на христос е бог, тогава защо той не притежава божията власт? Властта е много по-голяма от силата, така че не трябва ли и той да има сила?“. Каква е целта на делото на въплътения Бог? Каква е отговорността на въплътения Бог? Да демонстрира сила ли? (Не.) Следователно, подобно на всеки нормален човек, Той търпи отхвърляне, обиди, клевети и враждебност от този свят — Христос трябва да понесе всички тези неща, Той не е освободен от тях.

Онези, които искрено се стремят към истината, не само нямат представи за нормалността и практичността на Христос — напротив, те още по-ясно виждат в тези качества Божията обичливост и чрез тях придобиват по-добро разбиране за истинската същност на Бог и за истинската същност на Създателя. Разбирането им за Бог става по-дълбоко, по-практическо, по-истинско и по-точно. За разлика от тях, антихристите често не желаят да следват такъв Христос поради цялата Му нормалност и практичност, като смятат, че Му липсват свръхестествени способности, че не се отличава от обикновените хора и освен това преживява същата житейска среда като човешкия род. Антихристите не само не са способни да приемат с радост всичко това и да разберат от него Божия нрав, но и го заклеймяват, предпазват се от него и дори отправят обвинения относно това. Например, когато някой направи нещо, което противоречи на принципите, ако Аз не попитам за това и никой не Ми каже, тогава няма да узная за него — не е ли това проявление, което попада в обхвата на нормалността и практичността? (Да.) Онези, които притежават правилно разбиране и нормална човешка природа, биха Ми обяснили въпроса ясно и подробно, след което биха Ми позволили да се справя с тях, както намеря за добре. Антихристите правят точно обратното; те Ме наблюдават с очите си и Ме изпитват, като се опитват да изкопчат неща от Мен. След това си мислят: „Щом ти не знаеш за този въпрос, това улеснява справянето с него — имах план как да се справя с теб, в случай че знаеше за него, и имах друг план как да се справя с теб, в случай че не знаеше; при сериозен проблем щях да го представя като малък, а след това да го сведа до нищо, като те държа напълно в неведение и позволя на този въпрос да отшуми — щом не си наясно с този въпрос, не е необходимо или не трябва да знаеш за него в бъдеще. Аз ще поема отговорността за него. Когато един ден разбереш за него, той вече ще се е развил, както възнамерявам, и какво ще можеш да ми направиш тогава?“. Кои хора се отнасят към Христос по този начин? Добри хора ли са те? Хора, които се стремят към истината, ли са? Притежават ли човешка природа и почтеност? (Не.) Имаше някои водачи, които вършеха определени неща; те произволно повишаваха хора в църквата, разхищаваха приношения и правеха прекомерни, безразборни покупки, и независимо колко пари бяха похарчени или какви значими проблеми възникваха, те не казваха и дума за това. Ходих там много пъти, а те никога не се допитваха до Мен и не Ме питаха за тези неща, просто вземаха решения сами; не Ми позволяваха и да правя каквато и да било проверка, и трябваше да изкопчвам информация от тях. Отнасяха се с Мен като с външен човек: „Щом си тук, просто ще ти докладваме и ще ти кажем за това, което можеш да видиш пред себе си. Що се отнася до нещата, които сме вършили зад гърба ти, по-добре не си и помисляй да се опитваш да разбереш за някое от тях. Няма да ти позволим да се намесваш или да правиш запитвания“. Независимо колко пъти ги посещавах, те никога не Ми позволяваха да правя каквито и да било запитвания. Понеже се страхуваха, че може да започна да задавам въпроси, те умишлено прикриваха истината с лъжливи, хубаво звучащи думи, като мамеха. Те заговорничеха помежду си, постигаха съгласие и си разменяха многозначителни погледи; поддържаха единна позиция и не докладваха за проблемите на другия, като се прикриваха взаимно. Когато разбрах за нещата, които вършеха зад гърба Ми, и поисках да им потърся отговорност, те продължиха да се прикриват взаимно, като не казваха кой е отговорен, правеха се на глупави и прибягваха до словесни еквилибристики, когато говореха с Мен. Каква грешка допуснаха те? Те си мислеха: „Освен нормалното си, просто мислене и обикновената си, нормална човешка природа, христос — този обикновен човек — няма нищо достойно за хвалба и няма свръхестествени сили. Щом е така, можем да правим някои дребни ходове зад гърба ти и да се чувстваме спокойни, като се занимаваме с личните си дела. Ние контролираме парите на църквата, така че просто ще купуваме каквото си искаме. Изобщо не е необходимо да търсим, когато се изисква подпис, можем просто да подписваме покупките своеволно, без да е необходимо да бъдат преглеждани, и да харчим парите небрежно. Нима христос не е бог? Можеш ли ти да държиш тези неща под контрол? Ще правим каквото си искаме; освен когато си тук, през останалото време всичко това е наша територия!“. Как се отнасяха те към нормалността и практичността на Христос? Не Го ли смятаха за някой, който е лесен за тормозене? Те си мислеха: „Щом притежаваш нормална човешка природа, не се страхуваме да те тормозим. Ако не притежаваш свръхестествена човешка природа, не се страхуваме от теб“. Що за хора бяха те? Ако се съди по човешката им природа, щяха ли да бъдат считани за добри хора? Щяха ли да бъдат считани за хора, които притежават морал и човешка природа? Щяха ли да бъдат считани за хора, които притежават благородна почтеност? Какви бяха те всъщност? Не бяха ли група мерзавци? Кого представляваха тези хора, когато работеха в Божия дом? Те дори не представляваха човечеството, те представляваха Сатана. Те вършеха неща за Сатана, бяха негови слуги и съучастници; бяха тук, за да смущават и унищожават делото на Божия дом, не изпълняваха дълга си, а вършеха зло. С какво тази група съучастници на Сатана се различаваше от големия червен змей, който залавя, преследва и малтретира Божиите избраници? Големият червен змей вижда, че въплътената плът на Бог е просто обикновен човек, че Той изобщо не е страшен, затова произволно се опитва да Го залови и щом Го хване, ще се опита да Го убие. Нима тези съучастници на Сатана, тези антихристи, не се отнасяха към Христос по същия начин? Същността им не е ли същата? (Да.) За какъв смятаха Христос във вярата си? Вярваха ли в Него като в Бог или като в човек? Ако смятаха Христос за Бог, щяха ли да се отнасят с Него по този начин? (Не.) Има само едно обяснение: те виждаха Христос като човек, като някого, когото можеха небрежно да съдят, да мамят, да си играят с него, да го презират и да се отнасят с него, както си искат; това означава, че бяха много дръзки. Ако категоризираме такива дръзки хора, могат ли те да бъдат поставени в категорията и групата на сътворените същества, Божиите избраници, Неговите последователи, хората, които могат да бъдат усъвършенствани от Него, и хората, които могат да бъдат спасени от Него? (Не.) Къде трябва да бъде поставен такъв боклук? В лагера на Сатана. Хората в тази група се окачествяват като антихристи. Те се отнасяха към Христос като към обикновен човек и действаха своеволно и безразсъдно, и упражняваха абсолютна власт в обхвата на своето влияние, като си мислеха: „Без значение какъв е въпросът, стига да не търся от теб или да не те информирам за него, ти нямаш право да се намесваш и никога няма да разбереш за него“. Кажете Ми, Христос има ли правото да се справи с тях? (Да.) Какъв би бил подходящият начин да се направи това? (Да ги отлъчи от църквата.) Ето как трябва да се постъпва с антихристите и сатаните; не трябва да им се показва снизхождение. Когато хора като тези вярват в Бог, независимо какво прави Бог, как Той предоставя на хората истината или каква работа върши, те не обръщат внимание на това. Ако им липсва сила, те мислят за начини да я получат, а щом придобият сила, се стремят да застанат наравно с Христос, да разделят света с Него, да се състезават, за да видят кой е по-висш, и да се борят за статус с Него. В рамките на своето влияние те искат да предизвикат Христос, като казват: „Искам да видя чия дума тежи повече, твоята или моята. Тази църква е моя територия; ще харча парите на църквата, както си искам, ще купувам каквото си пожелая и ще се справям с въпросите, както намеря за добре. Който реша, че не е добър, не е добър. Ще използвам когото си искам и на никого не е позволено да докосва хората, които избера да използвам. Ако някой го направи, никога няма да оставя въпроса така — дори бог да каже, че иска, аз няма да позволя това!“. Това не е ли да си търсиш смъртта?

Ако хората започнат да разбират повече Божията обичливост и да придобиват по-ясно и по-точно разбиране за Божията практичност и същност чрез нормалната и практическа човешка природа на въплътения Бог, тогава те са хора, които се стремят към истината, и такива, които притежават човешка природа. Някои хора обаче не смятат Христос за Бог поради Неговата нормална, практическа страна. Те действат по-нагло и дръзко пред Него, по-смели са да действат свободно и стават по-обсебени от мисли да надминат Христос и да контролират Божиите избраници. Те смятат, че имат капитал, с който да презират Христос и да се състезават с Него, и доказателства, въз основа на които да смятат Христос за човек. Те мислят, че след като получат тези доказателства, не трябва да се страхуват от Христос и че могат да Го критикуват свободно, небрежно да разговарят и да се смеят с Него и да се поставят наравно с Него, както и да обсъждат с Него домашните си дела и личните си грижи. Някои дори казват: „Споделих с теб вътрешните си мисли, слабости и покварен нрав, така че ми разкажи за твоето състояние. Разказах ти за преживяванията си преди и след като повярвах в бог и ти разказах как приех божието дело, така че сподели с мен твоите преживявания“. Какво се опитват да направят те? Не виждат ли въплътения Бог като твърде обикновен и нормален и не искат ли да Го превърнат в член на семейството, приятел, другар или съсед? Независимо колко нормален и практически е Христос, Неговата същност никога няма да се промени. Без значение на каква възраст е, къде е роден или как Неговите квалификации и опит се сравняват с твоите, дали ти изглежда възвишен или незначителен, никога не забравяй, че Той винаги ще бъде различен от теб. Защо е така? Той е Бог, Който живее във външно нормална и практическа плът; Неговата същност е вечно различна от твоята; Неговата същност е тази на върховния Бог, Който е завинаги и винаги над цялото човечество. Не забравяй това. На пръв поглед Той изглежда като обикновен и нормален човек, наричан е Христос и има идентичността на Христос, но ако във вярата си Го смяташ за човек и Го възприемаш като обикновен човек, като член на поквареното човечество, ти си в опасност. Идентичността и същността на Христос никога не се променят, Неговата същност е същността на Бог, а Неговата идентичност винаги е тази на Бог. Фактът, че Той живее в обвивката на нормална, практическа плът, не означава, че е член на поквареното човечество, нито означава, че хората могат да Го манипулират или контролират, или че могат да бъдат равни с Него или да се съревновават с Него за сила. Докато хората Го виждат като човек и Го оценяват, като използват човешки начини и гледни точки, и се опитват да Го превърнат в приятел, връстник, колега или висшестоящ, те се поставят в опасно положение. Защо е опасно? Ако виждаш Христос като обикновен, нормален човек, твоят покварен нрав ще започне да се проявява. От момента, в който започнеш да смяташ Христос за човек, твоите злодеяния ще започнат да се разобличават. Не е ли това опасната част? Докато хората виждат Христос като човек и мислят, че Той е нормален и практически, че е лесно да бъде измамен и че е точно като човешкия род, те не се страхуват от Бог и в този момент връзката им с Бог се променя. В какво се превръща тази връзка? Връзката им вече не е тази на сътворено човешко същество и Създателя, вече не е тази на последовател и Христос и вече не е тази на обект на спасение и Бог, а вместо това се превръща във връзката на Сатана и Върховния владетел на всички неща. Хората се противопоставят на Бог и стават Негови врагове. Когато ти гледаш на Христос като на човек, ти също променяш собствената си идентичност пред Бог и стойността си в Неговите очи; ти напълно унищожаваш перспективите и съдбата си със своето себеугаждане, непокорство, нечестивост и надменност. Бог ще те признае, ще те напътства и ще ти дари живот и шанс да постигнеш спасение само на основата на това, че си сътворено същество, последовател на Христос и човек, който е приел Божието спасение. В противен случай връзката ти с Бог ще се промени. Когато хората смятат Бог, Христос, за човек, не се ли шегуват? Хората обикновено не виждат това като проблем, те си мислят: „Христос каза, че е обикновен и нормален човек, така че какво лошо има в това да се отнасяме с него като с човек?“. Всъщност няма нищо лошо в това, но има сериозни последици. Да се отнасяш към Христос като към човек има много ползи за теб. От една страна, това повишава твоето положение, от друга, скъсява разстоянието между теб и Бог, а освен това няма да си толкова сдържан в Божието присъствие, ще се чувстваш спокоен и свободен. Ще притежаваш човешките си права, свобода и усещане за стойността на съществуването си и ще усещаш собственото си присъствие — не е ли това хубаво? Няма нищо лошо в това да се отнасяш към истински човек по този начин, това показва, че имаш достойнство и почтеност. Мъжът не трябва да се прекланя лесно; хората не трябва да коленичат, да се предават или да признават малоценността си пред когото и да било лекомислено — не са ли това законите на човешкото оцеляване и човешките правила на играта? Мнозина прилагат тези закони и правила на играта в общуването си с Христос. Това означава неприятности и е много вероятно да накърни Божия нрав. Това е така, защото природата същност на всички членове на човешкия род, независимо от расата, е една и съща. Само Христос е различен от човешкия род. Въпреки че Христос има вид на нормалност и практичност и притежава начина на живот и навиците на нормалната, практическа човешка природа, Неговата същност е различна от тази на всеки покварен човек. Именно поради това Той има правото да изисква от Своите последователи да се отнасят към Него по начина, по който Той изисква. Освен Христос, никой друг човек не е пригоден да използва тези методи и критерии, за да поставя изисквания към хората. Защо? Защото същността на Христос е Самият Бог и защото Христос, този обикновен, нормален човек, е нормална плът, в която Бог е облечен, и Божието въплъщение сред хората. Само въз основа на това да виждаш Христос като човек е неправилно, да се отнасяш към Него като към човек е още по-неправилно, а да Го мамиш, да си играеш с Него и да се бориш срещу Него, сякаш е човек, е още по-лошо. Антихристите, тази банда от нечестиви хора, които мразят истината, остават вечно в неведение за този значителен проблем и явна грешка. Защо е така? Защото тяхната природа същност е същността на антихрист. Те се борят с Бог в духовния свят, състезават се с Него за статус, никога не Го наричат Бог и не се отнасят към Него като към такъв. В Божия дом те повтарят това поведение, като се отнасят към Христос по същия начин. Техният прародител се е отнасял към Бог по този начин, така че не е изненадващо, че те не могат да не действат по този начин. Щом не могат да не действат по този начин и тяхната природа същност е установена, могат ли все още такива хора да бъдат спасени от Бог? Не трябва ли те да бъдат премахнати и отлъчени от Божия дом? Не трябва ли да бъдат отхвърлени от всички Божии избраници? (Да.) Все още ли имате представи за това, че Божият дом осъжда, премахва и отстранява такива хора? (Не.) Жалки ли са те? (Не.) Защо не са жалки? Те са омразни и отвратителни, затова не са жалки.