Антихристите особено се прекланят пред властта и статуса. Ако Христос произхождаше от богато, влиятелно семейство, те не биха посмели да кажат нищо. Но ако произхождаше от обикновено семейство без власт, те изобщо не биха се страхували от Него, щяха да считат, че могат небрежно да изучават и осъждат Бог, Христос, и щяха да бъдат напълно безразлични към това. Ако наистина признаваха и вярваха, че тази личност е въплътената Божия плът, щяха ли да могат да постъпват така? Някой с частица богобоязливо сърце би ли постъпил така? Нямаше ли да се въздържат? (Да.) Какви хора могат да постъпват така? Не е ли това поведението на антихристите? (Да.) Ако ти признаваш, че същността на Христос е Самият Бог и че личността, която следваш, е Бог, как трябва да се отнасяш към всичко, свързано с Христос? Не трябва ли хората да имат принципи? (Да.) Тогава защо се осмеляват да нарушават тези принципи без ни най-малки опасения? Не е ли това проявление на враждебност към Христос? Понеже Христос е роден в обикновено семейство, едновременно с това, че изпитват недоволство към Него, антихристите таят и враждебност към Неговото семейство и членовете му. И докато тази враждебност се поражда в тях, те не спират и не си почиват, а вместо това се навъртат около дома на Христос и разпитват винаги, когато имат възможност, сякаш се занимават със законна професия: „Христос върнал ли се е? Променила ли се е някоя част от живота на семейството след появата на христос?“. Те си пъхат носа в тези въпроси при всяка възможност. Такива хора не са ли отвратителни? Не са ли гнусни? Не са ли достойни за презрение? Те са изключително достойни за презрение и долни! Нека засега оставим настрана каква е вярата им в Бог и просто да се замислим: какъв характер трябва да притежават хората, които могат да вършат такива неща и да таят такива долни мисли? Те трябва да са с низък характер. Всички те са отрепки, достойни за презрение и долни до крайност! Ако не вярваш в Христос, можеш да Ми кажеш ясно: „Ти не изглеждаш като бог; ти си просто човек. Осъдих те зад гърба ти — какво можеш да направиш по въпроса? Отрекох те — какво можеш да направиш по въпроса?“. Ако не вярваш, няма да те карам насила да вярваш и никой няма да настоява да го правиш. Но няма нужда тайно да се занимаваш с тези дребнави действия. Каква цел постигат те? Могат ли да ти помогнат да увеличиш вярата си? Могат ли да помогнат на живота ти да напредне или да ти помогнат да разбереш Бог по-добре? Те не постигат нито една от тези цели, така че защо се занимаваш с тях? Най-малкото онези, които се занимават с такива действия, имат изключително долна човешка природа. Те не вярват в същността на Христос и не признават Неговата идентичност. Ако не вярваш, тогава не вярвай. Махай се! Защо протакаш престоя си в Божия дом? Да не вярваш в Бог, а все пак да искаш благословии и да таиш амбиции и желания — това е низостта на антихристите. Такива хора, тъй като са толкова изключително достойни за презрение, са способни на такива „изключителни“ действия. Аз бях далеч от дома си в продължение на 20 години, а тези хора „полагаха добри грижи“ за този дом в продължение на 20 години. Бях далеч в продължение на 30 години, а те „полагаха грижи“ за него в продължение на 30 години. Чудех се защо са толкова „любезни“ и безделни. Намерих отговора на този въпрос, а той е, че те искат да се противопоставят на Бог докрай. Те не вярват в Божията същност, нито във всичко, което Той е извършил. Повърхностно изглеждат любопитни и загрижени, но по същество те наблюдават и търсят компромати, вътрешно са враждебни, отричат и заклеймяват. Защо тези хора все още вярват? Какъв е смисълът да вярват в Бог? Трябва да спрат да вярват и бързо да се разкарат оттук! Божият дом не се нуждае от такива хора. Не бива да се излагат! Вие бихте ли постъпили по същия начин при подобни обстоятелства и условия? Ако бихте могли, тогава сте същите като тях — група антихристи, решени да се противопоставят на Бог докрай, безмилостни до смърт, опитващи се да намерят компромати и доказателства срещу Бог, за да отрекат Него, Неговата същност и Неговата идентичност.

Каквото и да върши Бог, Той никога не греши. Независимо дали е роден в обикновена и простонародна, или в знатна среда и семейство, в това няма никаква грешка и нищо, което да даде възможност на хората да намерят компромат срещу Него. Ако се опитваш да намериш някаква грешка или доказателство във въплътената Божия плът, за да докажеш, че Той не е Христос или че не притежава Божията същност, Аз ти казвам, че не е нужно да си правиш труда да се опитваш и не е нужно да си правиш труда да вярваш. Просто си тръгни — няма ли това да ти спести неприятностите? Защо си правиш живота толкова труден? Да се опитваш да намериш грешка или доказателство в Христос, за да Го обвиняваш, отричаш или заклеймяваш, не е твое законно занимание, дълг или отговорност. Независимо в какво семейство е роден Христос, в каква среда е израснал или каква човешка природа притежава, това е изборът на Самия Бог, на Създателя, и няма нищо общо с никой друг. Каквото и да върши Бог, то е правилно, то е истината и е направено заради човешкия род. Ако Бог не беше роден в такова обикновено семейство, а в дворец, щеше ли ти, един обикновен човек от простолюдието, човек със скромно потекло от по-нисшите слоеве на обществото, все пак да имаш някакъв шанс да взаимодействаш с Бог? Ти нямаше да имаш тази възможност. И така, има ли нещо погрешно в това, че Бог е избрал такъв начин да се роди и да израсне? Това е любов, несравнима с нищо на света, това е най-положителното нещо. Антихристите обаче виждат най-положителното нещо, извършено от Бог, като знак, че с Него е лесно да се отнасят грубо и да си играят, и искат постоянно да Го наблюдават и да търсят компромат, който да използват срещу Него. Какво наблюдаваш? Щом не можеш да се довериш дори на характера и човешката природа на Христос, а Го следваш като Бог, тогава не си ли удряш сам шамар? Не си ли създаваш сам трудности? Защо играеш тази игра? Забавно ли е? Впоследствие забелязах, че повечето хора, които приеха Всемогъщия Бог по-късно, можеха да се отнесат правилно към този въпрос. Няколко души бяха любопитни, когато общуваха с Мен, но Аз избягвах и не обръщах внимание на такива хора. Ако можеш да приемеш истината, ние сме едно семейство. Ако не можеш и винаги се опитваш да се интересуваш от личната Ми информация, тогава си тръгвай. Аз не те признавам. Ние не сме семейство, а врагове. Ако, след като са слушали толкова много Божии слова и са приемали Неговото дело и пастирство в продължение на толкова много години, хората все още таят такива мисли за въплътената Божия плът и дори действат според тях, трябва да се каже, че такива хора имат нрав, който е враждебен към Бог. Те са родени врагове на Бог, неспособни да приемат положителни неща.

Преди две хиляди години Павел положи огромни усилия, за да се съпротивлява на Господ Исус, като неистово Го преследваше, осъждаше и заклеймяваше. Защо? Защото Господ Исус е роден в обикновено семейство, Той е обикновен член на простолюдието и не е получил така нареченото образование, въздействие или влияние от книжниците и фарисеите. В очите на Павел такъв човек не е достоен да бъде наречен Христос. Защо не? Защото Той има скромна идентичност, не особено високо обществено положение и е член на по-нисшата класа в човешкото общество, и затова не е достоен да бъде наречен Христос или Син на живия Бог. Поради това Павел се осмели да положи всички усилия, за да се съпротивлява на Господ Исус, като използваше влиянието си, харизмата си и правителството, за да Го заклейми и да Му се съпротивлява, да разруши делото Му и да арестува последователите Му. Докато се съпротивляваше на Господ Исус, Павел вярваше, че защитава Божието дело, че действията му са справедливи и че представлява справедлива сила. Той мислеше, че се съпротивлява не на Бог, а на един обикновен човек. Именно защото считаше произхода на Христос за низък, а не за величествен, той се осмели безскрупулно и безразсъдно да осъди и заклейми Христос и се чувстваше особено спокоен и уверен в сърцето си за действията си. Що за същество беше той? Дори да не е осъзнавал, че Господ Исус е въплътената Божия плът, или да не е знаел, че Неговите проповеди и слова идват от Бог, заслужаваше ли такъв обикновен човек неговата атака с всички средства? Заслужаваше ли Той такова злобно нападение? Заслужаваше ли Той Павел да измисля слухове и лъжи, за да заблуждава другите и да се съревновава с Него за хората? Нима лъжите на Павел не бяха безпочвени? Някое от действията на Господ Исус засегна ли интересите или статуса на Павел? Не. Господ Исус проповядваше и изнасяше проповеди сред по-нисшите социални класи и в същото време доста хора Го следваха. Това беше напълно различен свят от жизнената среда на човек като Павел, така че защо тогава Павел преследваше Господ Исус? Това е неговата антихристка същност в действие. Той си мислеше: „Независимо колко величествени, правилни или приети са твоите проповеди, ако аз кажа, че ти не си христос, значи не си христос. Ако не те харесвам, ще те преследвам, ще те обвиня произволно и ще те накарам да си платиш“. Понеже тези неща, които Христос притежаваше в Своята нормална човешка природа, не удовлетворяваха изискванията на Павел и не бяха извършени или притежавани в съответствие с неговите представи и фантазии, антихристи като Павел бяха способни безскрупулно да Го осъждат, отричат и заклеймяват. Какво се случи в крайна сметка? След като беше поразен от Господ Исус, Павел най-накрая призна: „Кой си ти, Господи?“. Тогава Господ Исус каза: „Аз съм Исус, на Когото ти се съпротивляваш“. Оттогава нататък Павел вече не вярваше, че Исус е обикновен човек или някой, който не прилича на Христос поради скромния Си произход. Защо? Защото светлината на Господ Исус можеше да ослепи хората. Той притежаваше власт и словата Му можеха да поразяват хората, както и да поразяват душите им. Павел си помисли: „Възможно ли е този човек на име Исус всъщност да е бог? Възможно ли е да е син на живия бог? Той може да поразява хората, значи трябва да е бог. Но има само едно нещо — този, който поразява хората, не е този обикновен човек, наречен христос, а духът на бог. Така че, каквото и да става, щом се наричаш Исус, аз няма да се поклоня пред теб в преклонение. Аз се прекланям само пред бог на небето, пред духа на бог“. След като беше поразен, в Павел се породи една мисъл. Макар че това, че е бил поразен, е било лошо нещо, то го е накарало да осъзнае, че човек, наречен христос, има специална идентичност и че да станеш христос е такава голяма чест, и че който стане христос, може да стане син на живия бог, да се доближи до бог и да промени връзката си с бог, като превърне този обикновен човек в специален и преобрази идентичността на този обикновен човек в тази на син на бог. Той си мислеше: „Въпреки че ти, Исусе, си син на живия бог, какво толкова впечатляващо има в това? Баща ти беше беден дърводелец, а майка ти — обикновена домакиня. Ти си израснал сред простолюдието, семейството ти имаше нисък социален статус, а самият ти нямаш никакви специални способности. Проповядвал ли си някога в храм? Признават ли те книжниците и фарисеите? Какво образование си получил? Родителите ти притежават ли висока степен на знания? Ти нямаш нито едно от тези неща, но въпреки това си син на живия бог. Тогава, след като аз имам толкова висока степен на знания, общувам с хора от висшето общество, а родителите ми са толкова интелигентни, образовани и имат определен произход, няма ли да ми е лесно да стана христос?“. Какво намекваше той? „Ако някой като Исус може да бъде христос, тогава аз, Павел, не съм ли още по-способен да бъда христос, син на живия бог, след като съм толкова изключителен, харизматичен, знаещ и притежаващ висок социален статус? Когато Исус беше жив, той просто проповядваше, четеше писанията, разпространяваше пътя на покаянието, ходеше навсякъде, лекуваше хората от болестите им, изгонваше демони и извършваше много знамения и чудеса. Това е всичко, нали? След това той стана син на живия бог и се възнесе на небето. Колко трудно може да бъде това? Аз, Павел, съм изпълнен със знания и имам благороден социален статус и идентичност. Ако ходя повече сред хората, както правеше Исус, увелича славата си, привлека повече последователи и донеса полза на повече хора, и ако мога да понасям трудности, да платя цената, да понижа социалното си положение, да проповядвам повече, да върша повече работа и да придобия повече хора, няма ли тогава моята идентичност да се промени? Няма ли да се превърна от човешки син в син на бог? Синът на бог не е ли христос? Какво толкова трудно има в това да си христос? Нима христос не е човешки син, роден от човек? Щом Исус е могъл да стане христос, защо аз, Павел, да не мога? Твърде лесно е! Каквото и да е правил Исус, ще го правя и аз. Каквото и да е казвал, ще го казвам и аз. Както и да е ходил сред хората, ще го правя и аз по същия начин. Няма ли тогава да притежавам същата идентичност и положение като Исус? Няма ли да отговарям на условията да бъда одобрен от бог, точно както Исус?“. Затова от писмата на Павел не е трудно да се види неговото разбиране и възприятие за идентичността на Исус. Той вярваше, че Господ Исус е обикновен човек, който чрез работа и плащане на цена, и особено след като е бил разпнат, е спечелил одобрението на небесния Отец и е станал Син на живия Бог — че Неговата идентичност се е променила по-късно. Така в умовете на хора като Павел те никога не признават Исус като плътта, носена от Бог на земята, като въплътената Божия плът сред човечеството. Те никога не признават същността на Христос.

Днешните антихристи са като Павел. Първо, те споделят същите мисли, амбиции и методи, както и още нещо — обща черта на глупост. Откъде произтича тяхната глупост? Тя произтича от техните амбиции и желания. Когато антихристите гледат въплътената Божия плът, независимо от кой ъгъл, те не успяват да видят Божията същност в Христос. Независимо как гледат, те не могат да придобият истината от това или да разберат Божия нрав. Независимо как гледат, те винаги вярват, че Христос е обикновен човек. Те мислят, че ако христос беше слязъл директно от небето, за да го видят всички, той нямаше да е обикновен. Мислят, че ако христос нямаше никакъв произход или предистория и се беше появил от нищото сред хората, това щеше да е толкова необичайно и изключително! Неща, които хората не могат да проумеят, които са изключителни, са точно това, което удовлетворява амбициите, желанията и любопитството на антихристите. Те биха предпочели да следват такъв христос, отколкото обикновен човек, който може да изразява истината и да им дарява живот. Именно защото Христос е роден от човек и наистина е обикновен човек — нормален, практичен човек, който не привлича достатъчно внимание или не говори по начин, който разтърсва небето и земята — след като антихристите са Го наблюдавали известно време, те вярват, че няма нищо повече във всичко, което Христос прави. След като обобщят някои модели, те започват да подражават на Христос. Те подражават на Неговия тон, на начина Му на говорене и на интонацията Му. Някои дори имитират конкретните думи, които Той използва, дори наподобяват звуците на дишането и кашлицата Му. Някои хора питат: „Това подражание дължи ли се на невежество?“. Не. На какво се дължи то? Когато антихристите видят такъв обикновен човек като Христос, който просто казва няколко обикновени думи, да притежава толкова много последователи и да кара толкова много хора да Му се покоряват, нима тогава не се пораждат някакви мисли в дълбините на сърцата им по този въпрос? Радват ли се за Бог, щастливи ли са за Него и възхваляват ли Го, или се чувстват възмутени, негодуващи, враждебни, завистливи и ревниви? (Завистливи и ревниви.) Те си мислят: „Как ти стана бог? Защо аз не съм бог? Колко езика можеш да говориш? Можеш ли да извършваш знамения и чудеса? Какво можеш да донесеш на хората? Какви дарби и таланти притежаваш? Какви способности имаш? Как накара толкова много хора да те последват? Ако твоите способности са били достатъчни, за да накарат толкова много хора да те последват, то с моите способности ще ме последват още повече“. Така че антихристите искат да съсредоточат усилията си върху това. Следователно те са напълно съгласни с възгледа на Павел, че да станеш христос е постижима мечта.

Когато Бог казва на хората да бъдат изпълняващи дълга си хора и изпълняващи дълга си сътворени същества, антихристите изпитват особено презрение към тези думи и казват: „Всичко, което бог казва, е добро и правилно, но това, че не ни позволява да станем христос, е погрешно. Защо хората не могат да станат христос? Нима христос не е просто някой с живота на бог? Така че, ако приемем словата на бог, получим неговото поене и пастирство и притежаваме живота на бог, не можем ли и ние да станем христос? Ти си обикновен човек, роден от хора, и ние също сме обикновени хора. На какво основание ти можеш да бъдеш христос, а ние не можем? Нима и ти не стана христос по-късно в живота си? Ако страдаме и плащаме цената, четем повече от словата на бог, притежаваме живота на бог, говорим същите слова, които говори бог, вършим това, което бог иска да върши, и подражаваме на бог, не можем ли и ние да станем христос? Какво толкова трудно има в това?“. Антихристите не са удовлетворени да следват Христос и да станат обикновени последователи на Христос, или да бъдат сътворени същества под господството на Създателя. Техните желания и амбиции ги подтикват: „Не бъди обикновен човек. Да следваш и да се подчиняваш на христос на всяка крачка е проява на некомпетентност. Отвъд словата на христос и обещанията на бог трябва да имаш по-висши стремежи, като например да се стремиш да станеш син на бог, първороден син, самият христос, да бъдеш използван в голяма степен от бог или да бъдеш стълб в царството на бог. Колко велики и вдъхновяващи цели са това!“. Какво мислите за тези идеи? Струва ли си да бъдат насърчавани? Дали са нещо, което нормалните хора трябва да притежават? (Не.) Именно защото антихристите имат такова разбиране за идентичността и същността на Христос, те не приемат сериозно своите думи и действия на съпротива, осъждане, изпитване, отричане и заклеймяване на Христос. Те си мислят: „Какво толкова страшно има в това да осъдиш един човек? Ти си просто човек, нали? Ти признаваш, че си човек, така че какво лошо има в това да те осъждам, оценявам или заклеймявам? Какво лошо има в това да те наблюдавам или изучавам? Моя свобода е да правя тези неща!“. Те не виждат това като съпротива срещу Бог или противопоставяне на Него, което е много опасен възглед. Така много антихристи се противопоставят на Христос по този начин в продължение на 20 или 30 години, като постоянно се съревновават с Него в сърцата си. Ще ти кажа истината — това, което правиш, е твоя свобода, но ако като последовател на Бог се отнасяш толкова безскрупулно към въплътената Божия плът, тогава едно нещо е сигурно: ти не създаваш неприятности на човек, ти крещиш открито срещу Бог и Му се противопоставяш — ти заставаш срещу Бог. Всичко, което засяга Божията същност, нрав, действия и особено въплътената Божия плът, е свързано с управленските закони. Ако се отнасяш толкова безскрупулно към Христос и Го осъждаш и заклеймяваш толкова безскрупулно, тогава нека ти кажа, че изходът ти вече е определен. Не очаквай, че Бог ще те спаси. Бог не може да спаси някого, който открито крещи срещу Него и безскрупулно Му се противопоставя. Такъв човек е враг на Бог, той е Сатана и дявол и Бог няма да го спаси. Побързай и отиди при този, който мислиш, че може да те спаси. Божият дом няма да те задържа, вратите му са широко отворени. Ако мислиш, че Павел може да те спаси, отиди при него. Ако мислиш, че пастор може да го направи, отиди при него. Но едно нещо е сигурно: Бог няма да те спаси. Това, което правиш, е твоя свобода, но дали Бог ще те спаси, е Негова свобода и Той има последната дума. Бог има ли това могъщество? Има ли Той това достойнство? (Да.) Въплътеният Бог живее сред хората, Той свидетелства, че е Христос, идва да извърши делото на последните дни. Някои хора разпознават Божията същност и Го следват с цялото си сърце, и се отнасят към Него като към Бог и Му се покоряват като на Бог. Други искат упорито да Му се съпротивляват до самия край: „Независимо колко хора вярват, че ти си христос, аз няма да го повярвам. Независимо какво казваш, няма да те считам с цялото си сърце за бог. Само когато видя бог наистина да говори и да свидетелства за теб, когато богът на небето лично ми каже с гръмовен глас: „Това е моята въплътена плът, моят възлюбен, моят скъп син“, тогава ще те призная и ще те приема за бог. Само когато лично чуя и видя бога на небето да говори и да свидетелства за теб, ще те приема, в противен случай е невъзможно!“. Такива хора не са ли антихристи? Когато този ден наистина дойде, дори да признаят Христос за Бог, това ще бъде и денят на тяхното наказание. Те се съпротивляваха на Бог, крещяха срещу Него и бяха враждебни към Него на всяка крачка — могат ли тези действия да бъдат отписани с един замах? (Не.) И така, тук има едно твърдение, което е вярно, а то е, че Бог ще въздаде на всекиго според делата му. Тези хора не само ще получат възмездие, но и никога няма да чуят Бог да им говори лично. Заслужават ли го? Бог желае да свидетелства за Себе Си пред хората, да се яви на хората и на истинските сътворени същества, като разкрие Своята истинска личност, като говори и изрича слова. Той не се явява на дяволи, нито говори и изрича слова на дяволи. Така че антихристите никога няма да имат възможността да видят истинската личност на Бог или да чуят Неговите думи и слова със собствените си уши. Те никога няма да имат тази възможност. Тогава ще им бъде ли трудно в бъдеще? (Да.) Защо? Антихристите, тези безсрамни същества, се противопоставят на Бог и крещят срещу Него на всяка крачка, и презират, заклеймяват и дори се подиграват на всичко, което Той прави. И така, как ще се отнесе Бог към тях? Ще се отнесе ли към тях с милост и ще им прости ли? Ще ги благослови ли? Ще им даде ли Своето обещание? Ще ги спаси ли? Практически погледнато, могат ли такива хора да получат Божието просветление и напътствие? В този живот те няма да получат Божието просветление и озарение, нито Неговия укор и дисциплина, нито Неговия приток на живот. Те няма да бъдат спасени, а в идния свят ще платят висока цена за своите злодеяния, во веки веков. Това е техният изход. Антихристите ще имат същия изход като Павел.