Днес ще продължим общението си по петнадесета точка от различните проявления на антихристите: те не вярват в съществуването на Бог и отричат същността на Христос. На последното ни общение разделихме тази тема на две части. Първата част е за различните проявления на това, че антихристите не вярват в съществуването на Бог, която допълнително разделихме на две точки: първо, антихристите отричат Божията идентичност и същност; второ, антихристите отричат Божието върховенство над всички неща. Последния път разговаряхме основно за това как антихристите не признават Божията същност или Неговия нрав, как не признават, че всичко, което Бог върши, е истината и представлява Неговата идентичност, и как със сигурност не приемат смисъла и истината, които стоят зад всичко, което Бог върши. Антихристите се покланят на Сатана, считат го за Бог и използват всички негови твърдения и възгледи като основа и критерий, по които оценяват Божията идентичност, същност и всичко, което Той върши. Така в сърцата си те многократно превъзнасят онова, което върши Сатана, и му се покланят, величаят и възхваляват неговите действия и използват Сатана, за да замести Божията идентичност и същност. Още по-лошото е, че въз основа на признаването на всичко, което върши Сатана, те на всяка крачка поставят под въпрос Божиите слова и дело, създават представи и осъждания срещу тях, и накрая ги заклеймяват. Следователно в процеса на следване на Бог антихристите не приемат Божиите слова като свой живот, своя истина или своя житейска посока и цел. Вместо това на всяка крачка те се противопоставят на Бог и оценяват Неговата идентичност и същност с неща като своите представи и фантазии, логиката и мислите на Сатана, както и с нрава и методите на Сатана. В процеса на следване на Бог те непрекъснато се съмняват в Него, подозират Го и Го наблюдават, постоянно Го осъждат и Го презират, заклеймяват и отричат в сърцата си. Всички тези неща, които антихристите вършат, и различните им проявления наистина доказват, че те не са последователи на Бог, не са истински вярващи, нито обичат истината и положителните неща, а са врагове на истината и на Бог. Когато тези хора идват в Божия дом, в църквата, те не са тук, за да получат Божието спасение или да дойдат пред Бог и да приемат Неговите слова като живот. И така, какво правят тук? Когато тези хора идват в Божия дом, първо, те най-малкото се опитват да задоволят любопитството си; второ, искат да следват тази тенденция; и трето, искат благословии. Това са техните намерения и цели, и нищо повече. Ако се съди по природата същност на антихристите, те никога не възнамеряват да приемат Божиите слова като свой живот, никога не планират да приемат Божиите слова като принципи на практикуване или като своя житейска посока и цел, и никога не планират да променят или да изоставят собствените си възгледи, или да преобразят или да изоставят собствените си представи, и да дойдат пред Бог, за да се покаят напълно, да паднат по очи пред Него и да Го приемат като свой Спасител. Те нямат такива намерения. Те просто продължават да се хвалят пред Бог колко са велики, колко са способни, колко са могъщи, надарени и талантливи, как могат да станат стълб и опора на Божия дом и така нататък, като по този начин се стремят да постигнат целта си да бъдат високо ценени в Божия дом, признати от Бог и повишени в Божия дом, за да задоволят своите амбиции и желания. Не само това, но те искат да задоволят и своята амбиция, желание и план „да получат стократно повече в този живот и вечен живот в идния свят“. Изоставяли ли са някога тези амбиции, желания и планове? Могат ли те субективно да разберат, да изоставят и да разрешат тези проблеми? Те никога не планират да направят това. Независимо какво казват или разобличават Божиите слова, дори ако могат да свържат словата Му със себе си, дори ако знаят, че техните планове, мисли и намерения са в противоречие с Божиите слова и не са в съответствие с тях, че противоречат на истините принципи и са проявления на нрава на антихристите, те все пак твърдо се придържат към собствените си възгледи, амбиции и желания и нямат никакви планове да се променят, да преобърнат възгледите си, да изоставят амбициите и желанията си и да дойдат пред Бог, за да приемат Неговото разобличаване, съд, наказание и кастрене. Тези хора са не само непримирими в сърцата си, но и надменни и самонадеяни — надменни до степен на пълна неразумност. В същото време в дълбините на сърцата си те изпитват дълбока неприязън към всяко слово, изречено от Бог, и го ненавиждат. Те ненавиждат Божието разобличаване на природата същност на покварения човешки род и разобличаването Му на различните видове покварен нрав. Те мразят Бог и истината без основателна причина, дори мразят онези, които се стремят към истината, и онези, които Бог обича. Това напълно показва, че нравът на антихристите е наистина нечестив. Тяхната безпричинна омраза, враждебност, противопоставяне, осъждане и отричане спрямо Бог и истината също ни показват, че антихристите наистина имат жесток нрав.

Различните видове нрав на антихристите са най-типичните примери за онези видове нрав, които са притежавани от поквареното човечество, а сериозността на различните видове нрав на антихристите надминава тази на всеки обикновен покварен човек. Независимо колко дълбоко или конкретно Бог разобличава покварения нрав на човечеството, антихристите отричат и отхвърлят това, не го приемат за истината или за Божие дело. Те просто признават и вярват, че да си достатъчно зъл, безмилостен, нечестив, злокобен и жесток е единственият начин в крайна сметка да останеш непоколебим, да се откроиш и да запазиш позициите си до самия край в това общество и сред злите тенденции. Това е логиката на антихристите. Затова антихристите таят враждебност и омраза към праведната и свята същност на Бог, към Божията вярност и всемогъщество, както и към други подобни положителни неща. Независимо как хората свидетелстват за Божията идентичност, същност и цялото Му дело и независимо колко конкретно и искрено го правят, антихристите не го приемат, не признават, че това е Божие дело, че в него има истина, която да се търси, или че това е най-добрият образователен материал и свидетелство за познанието на човечеството за Бог. За разлика от това, каквото и малко нещо да направи Сатана, било то съзнателно или несъзнателно, антихристите падат по очи пред него с възхищение. Що се отнася до нещата, които Сатана върши, антихристите еднакво приемат тези неща, вярват им, прекланят се пред тях и ги следват, независимо дали се считат за благородни или низки сред човечеството. Има обаче едно нещо, което тревожи антихристите: Буда е казал, че може да накара хората да се пренесат в Чистата земя, а антихристите си мислят: „Тази Чиста земя изглежда по-низша от небесното царство и небето, за които говори бог — не е съвсем идеална. Въпреки че Сатана е могъщ и може да донесе безкрайни ползи на хората и да задоволи всичките им амбиции и желания, едно нещо, което не може да направи, е да даде обещание на човека, което да му позволи да влезе в небесното царство и да получи вечен живот. Сатана не смее да направи такова твърдение, нито може да го осъществи“. Дълбоко в сърцата си антихристите чувстват, че това е немислимо, а в същото време чувстват, че това е най-жалкото нещо. И така, докато неохотно следват Бог, те все още кроят планове как да получат по-големи благословии и кой може да задоволи техните желания и амбиции. Те пресмятат ли, пресмятат и в крайна сметка нямат друг избор, освен да направят компромиса да останат в Божия дом. Въз основа на тези проявления на антихристите, какво е тяхното отношение и гледна точка към Бог? Имат ли и частица истинска вяра? Имат ли истинска вяра в Бог? Признават ли дори малко Божиите действия? Могат ли да кажат „Амин“ от дълбините на сърцата си на факта, че Божиите слова са истината, животът и пътят? Бог е извършил такова велико дело сред човечеството — могат ли антихристите да възхваляват великото Божие могъщество и Божия праведен нрав от дълбините на сърцата си? (Не.) Именно защото антихристите отричат Божията идентичност, същност и цялото Му дело, те постоянно се превъзнасят и свидетелстват за себе си по време на процеса на следване на Бог, и се опитват да спечелят благоволението и сърцата на хората, и дори се опитват да контролират и поробват сърцата на хората, и се съревновават с Бог за Неговите избраници. Всички подобни проявления доказват, че антихристите никога не признават Божията идентичност и същност, нито признават, че човечеството и всички неща са под върховенството на Създателя. Това е, което разнищихме последния път относно възгледите, проявленията и разкритията, които антихристите имат по отношение на съществуването на Бог. Тъй като антихристите имат тези възгледи и проявления по отношение на съществуването на Бог, какво тогава е тяхното отношение към Христос, въплътената Божия плът? Могат ли те наистина да вярват в Него, да Го признават, да Го следват и да Му се покоряват? (Не.) Ако се съди по отношението на антихристите към съществуването на Бог, те таят такова отношение към Божия Дух, така че е излишно да се казва, че отношението им към въплътената Божия плът трябва да е още по-отвратително от отношението им към Неговия Дух, с по-изразени и по-сериозни проявления.

II. Антихристите отричат същността на Христос

Днес ще разговаряме за това как антихристите се отнасят към Христос, въплътената Божия плът, въз основа на неверието си в съществуването на Бог. Това, че антихристите не вярват в съществуването на Бог, е всепризнат факт. След цялото това общение, разобличаване и разнищване, придобихте ли някакво конкретно разбиране за нрава и проявленията на антихристите? Независимо дали приемат делото, извършено от въплътения Бог, или факта, че Бог е станал плът, в действителност те отричат съществуването на Бог. И така, какви хора са те всъщност? По-точно казано, те са опортюнистични неверници, те са фарисеи. Някои от тях очевидно изглеждат зли, докато други изглеждат смирени, с изтънчено, достойно и благородно поведение — те са стандартни фарисеи. Що се отнася до тези два типа хора — онези, които изглеждат зли, и онези, които изглеждат благочестиви и не изглеждат зли — ако те по същество не вярват в съществуването на Бог, можем ли да кажем, че са неверници? (Да.) Днес разговаряме за това какви възгледи и отношение имат неверниците към Христос, какви проявления показват към различните аспекти на Христос и как можем да разберем същността на антихристите чрез тези проявления.

А. Как антихристите се отнасят към произхода на Христос

Що се отнася до Христос, Който е обикновен човек със специална идентичност, кои са нещата, от които хората обикновено се интересуват най-много? Преди всичко, не се ли интересуват много хора от Неговия произход? Това е фокусът на вниманието на хората. И така, нека първо разговаряме за това как антихристите се отнасят към произхода на Христос. Преди да разговаряме за това, нека поговорим как Бог е планирал различните аспекти на произхода на Своята плът, когато се е въплътил. Както е добре известно, по време на Епохата на благодатта Христос е заченат от Светия Дух и е роден от девица. Той е роден в изключително обикновено, нормално семейство, което според днешните разбирания би се нарекло домакинство на обикновени хора. Той не е роден в богато, чиновническо или знатно голямо семейство — дори е роден в ясла, което е било напълно немислимо и отвъд всякакви фантазии. Като се разгледа всеки аспект от произхода на първата въплътена Божия плът, семейството, в което се е родил въплътеният Бог, е било много обикновено. Мария, Неговата майка, също е била обикновена, а не изключителна личност, и със сигурност не е притежавала никакви специални сили или изключителни, уникални таланти. Струва си обаче да се отбележи, че тя не е била неверница или невярваща, а последователка на Бог. Това е много важно. Йосиф, съпругът на Мария, е бил дърводелец. Дърводелецът е вид занаятчия и той е имал средни доходи, но не е бил богат и не е имал много пари, които да заделя. Той обаче съвсем не е бил сиромах и е можел да задоволи всички основни нужди на семейството си. Господ Исус е роден в такова семейство. Ако се съди по днешните стандарти за доходи и условия на живот, семейството Му би могло едва да мине за средна класа. Такова семейство за благородно ли би се считало сред човечеството, или за низко? (За низко.) Следователно семейството, в което е роден Господ Исус, далеч не е било известно, богато или прочуто, а още по-малко е било това, което днес се счита за висша класа. Когато децата от богати семейства или от семейства с висок статус излизат навън, хората обикновено се въртят около тях и се тълпят около тях, но семейството на Господ Исус е било тяхна пълна противоположност. Той е роден в семейство без луксозни условия на живот или забележителен статус. Това е било много обикновено семейство, което е оставало незабелязано и пренебрегвано от хората, без никой да ги възхвалява или да се тълпи около тях. При такъв произход и социална среда по онова време, Христос бил ли е в състояние да получи висше образование или да бъде повлиян и заразен от различните начини на живот, мисли, възгледи и така нататък на висшето общество? Очевидно не е бил. Той е получил обикновено образование, чел е Писанията у дома, слушал е истории от родителите Си и е посещавал църковните служби с тях. Във всички отношения произходът на Господ Исус и контекстът, в който е израснал, не са били престижни или благородни, както хората биха си представили. Средата, в която е израснал, е била същата като тази на обикновен човек. Ежедневието Му е било просто и обикновено, условията Му на живот са били подобни на тези на обикновения човек, не са били нищо особено и Той не е имал специалните, превъзходни условия на живот на висшите ешелони на обществото. Това е бил контекстът, в който се е родила първата въплътена плът на Бог, и средата, в която Той е израснал.

Въпреки че полът на въплътения Бог този път е напълно различен от предишния, Неговият семеен произход е също толкова обикновен и без забележителен статус. Някои питат: „Колко обикновен?“. В настоящата епоха обикновен означава обикновена среда на живот. Христос е роден в работническо семейство, тоест семейство, което разчита на заплати за прехраната си, което може да се грижи за основните си нужди, но не е толкова заможно като богатите. Христос е общувал с обикновени хора и е бил изложен на живота на обикновените хора. Той е живял в такава среда, в нея не е имало нищо особено. Като цяло, децата от работнически семейства в състояние ли са да учат художествени умения? Имат ли възможност да се докоснат до различни възгледи, разпространени във висшето общество? (Не.) Не само че не са в състояние да учат различни умения, но още повече, нямат възможности да си взаимодействат с хора, събития и неща от висшето общество. От тази гледна точка семейството, в което се е родил въплътеният Бог този път, е много обикновено. Неговите родители са хора, които прекарват дните си по почтен начин, чието препитание зависи от тяхната работа и професии, и те имат средни условия на живот. Такива условия са най-често срещани в съвременното общество. От гледна точка на невярващите, в средата на раждане на Христос не е имало превъзходни условия и нищо в Неговия семеен произход или качество на живот не е било достойно за хвалба. Някои знаменитости са родени в учени семейства. Техните предци са били всички педагози и висши интелектуалци. Те са израснали в тази среда, с придружаващия стил и поведение на учено семейство. Дали Бог е избрал подобен семеен произход за Своята въплътена плът? Не. Този път въплътеният Бог също така няма изтъкнат семеен произход и виден социален статус, а още по-малко е имал превъзходна среда на живот — Неговото семейство е напълно обикновено. Нека все още не обсъждаме защо въплътеният Бог е избрал такова семейство, среда на живот и произход, в които да израсне. Засега няма да говорим за значението на това. Кажете Ми, някои хора не се ли интересуват дали Христос е посещавал университет? Ще ви кажа истината: Аз напуснах училище, преди да се явя на приемен изпит за колеж, и напуснах дома си на 17 години. И така, посещавах ли университет? (Не.) Това лоша или добра новина е за вас? (Мисля, че знанието на това няма значение, то е без значение за следването на Бог.) Това е правилната гледна точка. Никога преди не съм споменавал това, не защото съм искал да го крия или прикривам, а защото е ненужно да се казва, тъй като тези неща са напълно без значение за познаването и следването на Бог. Въпреки че произходът на въплътения Бог, Неговата семейна среда и средата, в която е израснал, нямат никакво влияние върху познаването на Бог или на въплътения Бог и в действителност не са свързани с тези неща, защо разглеждам тези въпроси тук? Това засяга един от възгледите на антихристите за Христос, които разнищваме днес. Бог не е избрал виден статус, благородна идентичност или изтъкнат семеен и социален произход за Своята въплътена плът, още по-малко е избрал превъзходна, безгрижна, заможна, луксозна среда, в която Той да израсне. Бог също така не е избрал семеен произход, където Той би могъл да получи висше образование или да бъде изложен на висшето общество. Като се имат предвид тези аспекти на избора, който Бог е направил, когато се е въплътил, дали тези неща биха повлияли на делото, което Христос е дошъл да извърши? (Не.) Като се разгледат процесът, естеството и резултатите от по-късното Му дело, тези аспекти по никакъв начин не влияят на Божия план за делото, стъпките или резултатите, но напротив, има определено предимство в тези аспекти на Неговия избор, тоест, това, че Той е избрал да се роди в такава среда, е по-благоприятно за спасението на Божиите избраници, тъй като 99% от тях имат подобен произход. Това е един аспект от значението на произхода на въплътения Бог, който хората трябва да разберат.

Току-що говорих с прости, общи думи за произхода и средата на раждането на Христос, за да ви дам обща представа за това. След това нека разнищим как антихристите се отнасят към произхода на въплътения Бог. Първо, антихристите тайно презират средата и произхода на раждането на Христос и вътрешно им се противопоставят. Защо ги презират и вътрешно им се противопоставят? Защото таят в себе си мисли и представи. Каква е тяхната гледна точка по този въпрос? „Бог е създателят, той е върховен над всичко, той е над небесата и над човечеството и всички други сътворени същества. Ако той е бог, тогава трябва да се издигне до най-високото място сред човечеството“. Какво имат предвид под това той да се издигне до най-високото място? Имат предвид, че той трябва да стои с глава и рамене над всички, че трябва да се роди в изтъкнато, благородно голямо семейство и да не му липсва нищо; че трябва да се роди със сребърна лъжица в устата, да притежава абсолютно могъщество, както и власт и влияние, и да бъде особено богат и милиардер. В същото време той трябва да бъде високо образован, да научи всичко, което хората трябва да знаят в този свят. Например, като престолонаследник, той трябва да получава индивидуално обучение, да посещава елитни училища и да се радва на живот от висшата класа. Не трябва да бъде дете на обикновено семейство. Тъй като христос е въплътената плът, неговото образование трябва да надминава това на всички останали, а учебните му материали трябва да са различни от тези на обикновените хора. Те смятат, че тъй като христос идва да царува като цар, той трябва да изучи изкуството на управлението, както и как да управлява и контролира човечеството, да изучи Тридесет и шестте стратегеми и да научи множество езици и някои художествени умения, така че тези неща да могат да бъдат използвани в бъдещата му работа и за да може да управлява всички типове хора в бъдеще. За тях само такъв христос би бил благороден, велик и способен да спасява хората, защото би имал достатъчно знания и таланти, както и достатъчна способност да чете мислите на хората, за да може да ги контролира. Антихристите таят такива представи за произхода на въплътената Божия плът и се придържат към тези представи, докато приемат въплътения Бог. Първо, те не оставят настрана своите представи и не стигат до разбиране или възприемане наново на това, което Бог прави, от дълбините на сърцата си. Те не отричат собствените си представи и възгледи, нито стигат до разбиране на заблудите, които таят, и не стигат до познаване на Христос и въплътената Божия плът, нито до приемане на всичко, което Христос казва и прави, с отношение и принцип на покоряване на истината. Вместо това те оценяват всичко, което Христос казва, със собствените си представи и възгледи. „Това твърдение на христос е нелогично; онова е зле формулирано; в това има граматическа грешка; личи си, че христос не е високо образован. Не говори ли като обикновен човек? Как може христос да говори така? Не е негова вината. Всъщност и той иска да бъде изтъкнат, да бъде уважаван от другите, но това просто не е възможно — не произхожда от добро семейство. Родителите му са били просто обикновени хора и това, че са били такива, му е повлияло да стане и той такъв като тях. Как е могъл бог да направи това? Защо думите и поведението на христос не изглеждат много елегантни и благородни? Защо той няма речта и поведението на учени и изтънчени интелектуалци в обществото, на принцеси и принцове от висшите класи на обществото? Защо думите и делата на христос изглеждат толкова несъвместими с неговата идентичност?“ Антихристите таят такава гледна точка и такъв наблюдателен поглед в начина, по който гледат на Христос и на всичките Му слова и дело, на начина, по който Той се отнася към хората, и на Неговата реч и поведение, и неизбежно в сърцата им възникват представи. Те не само не се покоряват на Христос, но и не успяват да се отнесат правилно към Неговите слова. Те казват: „Може ли такъв обикновен човек, такъв човек от простолюдието, да бъде мой спасител? Може ли той да ме благослови? Мога ли да получа някакви ползи от него? Могат ли моите желания и въжделения да бъдат изпълнени? Този човек е твърде обикновен, дотолкова, че да бъде презиран“. Колкото повече антихристите възприемат Христос като обикновен и средностатистически и смятат, че Христос е много нормален, толкова повече се чувстват възвишени и благородни. В същото време някои антихристи дори правят сравнения: „Ти си млад и не знаеш как да се обличаш или да говориш с хората. Не знаеш как да измъкваш неща от хората. Защо си толкова прям? Как може нещо, което казваш, да прилича на бог? Как може нещо, което казваш, да показва, че си бог? Как твоите действия, реч, поведение, маниери и облекло приличат на бог? Не мисля, че приличаш на бог в нито едно от тези отношения. Христос трябва да има висше образование, да знае Библията наизуст и да говори красноречиво, но ти винаги се повтаряш и понякога използваш думи, които не са подходящи“. След много години следване на Христос, антихристите не само не са приели Божиите слова и истината в сърцата си, но и не са приели факта, че Христос е въплътената Божия плът. Това е равносилно на това, че те не приемат Христос като свой Спасител. Вместо това те презират въплътената Божия плът, този обикновен човек, още повече в сърцата си. Тъй като не виждат нищо специално в Христос, тъй като Неговият произход е бил много обикновен и нормален и тъй като Той изглежда неспособен да им донесе някакви ползи в обществото или сред човечеството, или да им даде възможност да се насладят на някакви предимства, те започват безразсъдно и открито да Го осъждат: „Не си ли ти просто дете от еди-кое си семейство? Какво лошо има тогава да те осъждам? Какво можеш да ми направиш? Ако имаше изтъкнато семейство или родители, които са държавни служители на високи длъжности, може би щях да се страхувам от теб. Защо да се страхувам от теб такъв, какъвто си? Така че, дори да си христос, въплътената плът, засвидетелствана от бог, не се страхувам от теб! Пак ще те осъждам зад гърба ти и свободно ще те коментирам. Винаги, когато имам възможност, ще проучвам твоето семейство и родното ти място“. Това са любимите неща на антихристите, около които вдигат шум. Те никога не търсят истината и всичко, което не се вписва в техните представи и фантазии, бива многократно осъждано и среща съпротива от тяхна страна. Тези хора знаят много добре, че това, което Христос изразява, е истината, така че защо не се стремят към истината? Те са наистина неразумни!