Б. Отказват да признаят Божието върховенство над всички неща

А сега нека да проведем общение по второто проявление на „Те не вярват в съществуването на Бог и отричат същността на Христос“, а именно: антихристите отказват да признаят Божието върховенство над всички неща. За антихристите Създателят, Който притежава Божията идентичност, просто не съществува, Той е просто мит. Могат ли тогава антихристите да признаят факта, че Създателят господства над всички неща? От само себе си се разбира, че те не признават този факт. Те не го признават и това също се основава на факти. Вярата, познанието и възприемането на Бог от страна на антихристите се основават на човешки представи и фантазии, на някои човешки възприятия и разбирания за идолите, а също и на ересите и заблудите, които тези идоли използват, за да подвеждат хората. Представите, фантазиите, ересите, заблудите и другите неща в сърцата на антихристите в съответствие ли са с факта, че Бог господства над всички неща, или му противоречат? Разбира се, че му противоречат. Идолите, на които хората дават приношения, ги подвеждат, като излагат някои ереси и заблуди, които са в съгласие с човешките представи, фантазии и вкусове, за да се утвърдят сред човечеството, като например „Буда е благосклонен“, „Небето цени живите същества“, „Да спасиш нечий живот е по-голямо дело от построяването на седеметажна пагода“ и „Това, което е писано, ще се случи, а това, което не е писано, не трябва да се насилва“. Какво друго? (На метър над теб има бог.) Къде е това „на метър над теб“? Това е във въздуха, където живее Сатана. Какъв е този „бог“? (Това е Сатана.) А коя е поговорката, която будистите често използват? (На доброто се отплаща с добро, а на злото — със зло; за тези неща ще бъде отплатено, просто още не му е дошло времето.) Хората смятат тези сравнително положителни поговорки и философски теории, които често се изричат в света, за истината, но всъщност тези думи истината ли са? Имат ли някаква връзка с истината? (Не.) Например „На доброто се отплаща с добро, а на злото — със зло; за тези неща ще бъде отплатено, просто още не му е дошло времето“ — какво означава „на доброто се отплаща с добро“? За какво се отнася „доброто“? За справедливостта, за истината или за малкото добра воля на човека? (За добрата воля на човека.) Наистина ли на малкото добра воля на човека се отплаща с добро? Не е задължително. „Онези, които строят мостове и поправят пътища, накрая ослепяват“ — строенето на мостове и поправянето на пътища са прояви на доброта, така че защо накрая ослепяват? Има ли награда за тези дела? (Не.) „На злото — със зло“ — убийството и палежът са зло, така че на тях отплаща ли се със зло? (Не.) Защо не? „Докато потомството на убийците и подпалвачите се множи“ — тези думи опровергават „на злото — със зло“. „За тези неща ще бъде отплатено, просто още не му е дошло времето“ — какво означава „просто още не му е дошло времето“? Какво означава то да дойде? Когато хората не разбират истината, те смятат тези думи и поговорки за положителни неща и за истини. Хората с празни сърца и без източник на духовна опора приемат тези така наречени правилни думи за своя духовна опора, за вид духовна утеха, за да се утешават: „Всичко е наред, има надежда в живота, все още има справедливост и праведност в този свят и все още има някой, който ще отстоява справедливостта. Все още е възможно да се получи справедлив изход и в крайна сметка за всичко това ще бъде произнесено окончателно решение“. Тези поговорки истински разбирания ли са за Божието върховенство над всички неща? Те истински проявления ли са на признаването от хората на факта, че Бог господства над всички неща? (Не.) Поговорките или пословиците, които хората казват, свързани ли са с факта, че Бог господства над всички неща? (Не.) Защо не? (Тези думи не са истината.) Вашият отговор доказва това на теоретично ниво, но каква е първопричината? Първопричината далеч не е толкова проста, колкото тази доктрина, далеч не е възможно да се обясни само с това едно изречение. Тъй като въпросът за Божието господство над всички неща не е толкова прост, как трябва да се разбира той? Както разговаряхме по-рано, антихристите не признават, че Бог господства над всички неща. Независимо какво гледат антихристите, те винаги го проучват внимателно и го анализират от гледната точка на страничен наблюдател и на материалист, който смята парите и властта за самия живот. Ако човек гледа на всичко от такава гледна точка и позиция, няма ли същността на проблема да се промени? Няма ли да е различна? Какъв ще бъде крайният резултат, ако някой гледа на законите и правилата за развитие на всички неща от гледната точка на материалист? Няма ли възгледът на материалиста за света да породи човешки философии, стратегии, методи и подходи за светските отношения? Няма ли да доведе до създаване на правила за играта? (Да.) Това е резултатът и тук се крие същността на проблема.

Как материалистът гледа на властта? Той вярва, че ако човек иска да придобие власт, първо, трябва да има стратегии, второ, трябва да може да манипулира всякакви хора, трето, трябва да е жесток, и четвърто, трябва да е променлив. Това не е ли гледната точка на материалиста? Има ли в това и намек за покорство пред Божието върховенство? (Не.) Как материалистите са измислили тези възгледи за властта? Не са ли тези възгледи породени от същността на антихристите? (Да.) Каква е същността на антихристите? Кажете Ми, ако антихристите нямаха нечестива същност, щяха ли да измислят думите „да можеш да манипулираш хората“? Щяха ли да мислят, че „трябва да имат стратегии“? Щяха ли да кажат, че „трябва да са променливи“? Ако нямаха жестока същност, щяха ли да кажат, че „трябва да са жестоки“? (Не.) Това се определя от същността на антихристите. Дали различните мисли, породени от тяхната същност, са само идеи, които съществуват в умовете им, или техните принципи за светските отношения и техните постъпки във всекидневния живот са същите? (Техните принципи за светските отношения са същите.) Те постоянно правят обобщения в ежедневието си и сред групи от хора, така че стратегиите им стават все по-зрели и изпечени, и накрая стават дяволски. Какво означава „дяволски“? Означава да си достатъчно жесток, достатъчно безпощаден и достатъчно зловещ. Могат ли техните проявления на жестокост, безпощадност и зловещост да ги накарат да се покорят на Божието върховенство и подредби? Категорично не. Следователно, независимо дали са млади или стари, антихристите правят всичко въз основа на собствените си философии, закони, правила на играта, стратегии и опит. Всичко това в съответствие ли е с факта, че Бог господства над всички неща, или му противоречи? (Противоречи му.) Когато антихристите прилагат всички тези закони, които са създали чрез своите обобщения, какъв е техният принцип и цел? Каква е тяхната мотивация? Те казват: „Ако искаш да получиш това, което искаш, трябва да се научиш да правиш всичко необходимо и да не се спираш пред нищо, да бъдеш достатъчно жесток, достатъчно безпощаден и достатъчно зловещ, както се казва в поговорката: „На когото му липсва търпимост, не е благороден мъж, на когото му липсва безпощадност, не е истински мъж“. Какво означава това? Означава: „Какво божие върховенство? Какво чакане на небесните подредби? Няма такива неща! Кой държавен служител на висока длъжност или монарх не е стигнал до положението си чрез свирепи и брутални средства? Не се ли печелят тези постове чрез борба и убийства?“. Като погледнем тази тяхна гледна точка, признават ли антихристите факта, че Бог господства над всички неща? (Не.) В невярващия свят антихристите имат такава гледна точка за този закон за оцеляване. И така, докато са в църквата, ще използват ли същите стратегии, когато действат? Ще следват ли същите житейски правила? Това няма да се промени ни най-малко. Дори когато антихристите дойдат в църквата, те никога не се въздържат или поправят, категорично не го правят. Те казват: „Ако искаш да изпъкнеш над другите, трябва да се научиш да притежаваш стратегии. Когато всички са наоколо, особено когато наоколо има хора с положение, трябва да се опиташ с всички сили да се изтъкнеш и да позволиш на отговорниците, на водачите и на горното да видят това. Тогава ще имаш шанс да бъдеш повишен и поставен на важни длъжности и ще имаш възможност да изпъкнеш над другите. Освен това трябва да се научиш да се държиш по един начин, когато си сред хора, и по друг, когато не си; трябва да се научиш да прибягваш до измама. Прави добри неща пред хората, а ужасните, лошите, тъмните неща и нещата, които хората не харесват, ги прави тайно. Никога не позволявай на никого да те прозре. Трябва да показваш на хората най-добрата си страна и трябва да се прикриваш добре. Независимо колко си лош в действителност, трябва да го прикриваш добре. Не губи подкрепата на хората. Щом загубиш подкрепата им, е твърде късно — тогава няма да имаш никакъв шанс“. В църквата антихристите също живеят според такива стратегии и закони за оцеляване.

Как антихристите гледат на свидетелствата на всички братя и сестри, които са преживели и са опознали Божието върховенство над всички неща? Антихристите казват: „Хората притежават мозък, мисли и образование и чрез редактиране и съставяне са създали тези свидетелства за преживяване. Всъщност всички тези свидетелства за преживяване са измислени от хората, всички те са фалшиви и са невъзможни. И аз бих могъл да създам свидетелство за преживяване, ако си го измислях. Бих могъл да създам 10 или 20 статии за свидетелства за преживяване. Просто не ми се занимава с това. Мислите ли, че не виждам малките ви номера? Не го ли правите просто за да се изтъкнете? Наричате го с красивото име свидетелстване за бог, свидетелстване за името на бог и свидетелстване за върховенството на бог над всички неща и казвате, че свидетелствате за бог, но всъщност го правите просто за да свидетелствате за себе си и да изпъкнете над другите“. Те не признават истинността на всички свидетелства за делото, което Бог е извършил върху хората. Що се отнася до различните обстоятелства и ситуации във външния свят и до условията във всяка страна, антихристите не могат да прозрат как действа Бог, а що се отнася до това, че Бог поддържа, променя или нагласява обстоятелствата във външния свят, те не могат да прозрат какъв е смисълът Той да прави всичко това. Те вярват, че „Бог господства над всички неща“ е просто празно, високопарно твърдение. В действителност в която и страна да отидеш, трябва да се подчиняваш на правителството на тази страна, нали? Ти си подвластен на ограниченията на правителството и законите на тази страна, нали? Това не означава ли, че твърдението, че бог господства над всички неща, се проваля? Независимо как упражнява върховенството си, може ли то да надмине правителството и законите на която и да е страна?“. Затова, щом обстоятелствата и ситуацията във външния свят са неблагоприятни за църквата и за църковното дело, антихристите тайно се радват и се смеят на това, като разкриват демоничните си лица. Когато църковното дело върви гладко и Бог го благославя и води, и всичко е в ред, когато няма намеса от обстоятелствата във външния свят и състоянията на братята и сестрите стават все по-добри, сърцата на антихристите са неспокойни и нетърпеливи, те изпитват изключителна завист, неудобство и омраза. Защо изпитват омраза? Те не вярват, че Бог може да господства над всичко това. Църквата е Божият дом, тя е мястото, където Бог извършва Своето дело на управлението, където Бог спасява човечеството, където Божията воля се осъществява безпрепятствено и където Божиите слова могат да бъдат осъществени и потвърдени в хората. Когато църквата се справя добре, това демонстрира реалността на Божията власт, както и потвърждава, че фактът за Божието върховенство над всички неща съществува и е истинен. Щом този факт съществува и е потвърден, това е плесница по лицето на антихристите. След като са получили плесница по лицето, антихристите чувстват ли радост, мир и утеха в сърцата си, или вътрешно са предизвикателни и възмутени? (Те са предизвикателни и възмутени.) Какво си мислят в сърцата си? Те мразят Бог и отричат Бог. Ако на повърхността изглежда, че положението на църквата и на братята и сестрите не е много добро, като тези хора са преследвани, потискани и изключвани и нямат никакъв статус в обществото, антихристите се чувстват доста щастливи и доволни в сърцата си, но когато Божието дело и църковният живот процъфтяват и постоянно се развиват, антихристите не се чувстват щастливи. Защо не се чувстват щастливи? Защото това е твърде несъвместимо с техните представи, това е нещо, което не са очаквали. Божието върховенство и Божиите слова са се изпълнили и осъществили, като подриват техните възгледи, и затова те се чувстват тъжни. Въз основа на мислите и възгледите, които антихристите проявяват, както и на техните чувства на недоволство, не споделят ли те същата гледна точка като големия червен змей? Тяхната природа същност не е ли същата като тази на големия червен змей? Напълно същата е.

Що се отнася до целия свят, всички неща и законите и правилата, следвани от всички сътворени същества, антихристите си мислят: „Природата и сезоните са се формирали отдавна. Ако е студено дълго време, ще стане горещо; ако е горещо дълго време, ще стане студено. Когато е време листата да падат, те ще паднат, когато духне вятър. Не е ли всичко това много нормално? Как така това е божие върховенство? Как така това е закон, установен от бог? Какво могат да направят божиите закони? Хората са убили толкова много животни без особени последствия; човечеството продължава да живее както преди, нали? Казват, че бог господства над всички неща, тогава защо не виждам как бог господства над тях? Казват, че бог господства над всички неща, но защо злите хора винаги процъфтяват, докато добрите никога не надделяват?“. В крайна сметка те заключават: „Няма спасител на този свят; човечеството е това, което манипулира света. Великите фигури и водачите на страните по света са тези, които управляват този свят, и именно тези хора променят облика на този свят. Без тези велики и способни хора светът би бил обречен. Що се отнася до това, че бог господства над всички неща, аз не го виждам. Как бог господства над тях? Защо не мога да го почувствам? Защо не мога да го разбера? Защо божието върховенство над всички неща съдържа много неща, които противоречат на човешките представи?“. Те не могат нито да го признаят, нито да го приемат. Що се отнася до Божието върховенство над всички неща, начина, по който Бог господства над всички неща, нрава, който Бог разкрива в Своето върховенство над всички неща, Божиите принципи на действие, Божията същност и така нататък, хората, които се стремят към истината, могат да схванат само частица от това през живота си. И все пак това е достатъчно, за да ги накара да се покорят на върховенството и подредбите на Създателя, да се покорят на всички слова, изречени от Създателя, и да признаят Създателя за Бог. Дори някои хора да могат да разберат частица от това, за тях е невъзможно да го разберат напълно, защото много от Божиите дела се извършват от Неговия статус и идентичност и винаги ще има разминаване между тези дела и мисълта и познанието на сътворените човешки същества. А малкото, което хората могат да разберат чрез нещата, които преживяват през живота си, може да бъде схванато само от онези, които се стремят към истината, онези с прозрение и способност да възприемат истината. За онези с лоши заложби, на които им липсва прозрение и изобщо не обичат истината, дори тази частица разбиране е недостижима. Често се казва, че Божиите мисли са по-висши от човешките. Това означава, че хората никога не са на висотата на мислите на Създателя и придобиването на частица разбиране от тяхна страна е Божия благодат. Що се отнася до онези, които се стремят към истината, това може да бъде постигнато само от тези, които приемат последния етап от Божието дело, след като са чули много от Божиите слова и са разбрали и преживели много истини — това изисква усилие през целия живот. Що се отнася до антихристите, които изначално отричат Божията идентичност, от гледна точка на тяхната същност, те не обичат истината или положителните неща, а още по-малко обичат нещо, свързано с Божията идентичност и същност, така че те никога няма да достигнат до признаването на факта за Божието върховенство над всички неща. Признаването на този факт се гради върху основата на разбиране на истината и стремеж към нея, но антихристите отричат истината, изпитват неприязън към истината, мразят Бог и още повече мразят Божията идентичност и същност. Така че за тях фактът за Божието върховенство над всички неща винаги ще бъде несъществуващ. Какво означава „несъществуващ“? Означава, че тези глупаци никога няма да видят или разберат факта за Божието върховенство над всички неща. Следователно те не могат да го схванат. Много неща се съдържат във факта за Божието върховенство над всички неща и той засяга много истини, както и Божията мъдрост и Божията идентичност и същност. Как Бог устройва всички неща сред всичко, над което господства? По отношение на методите, времето и Божиите съображения по този въпрос, как Неговият ум го планира и разгръща? Ако се съди по тези аспекти, Божието върховенство над всички неща не е прост въпрос; в него са замесени доста сложни взаимоотношения. Глупаци като антихристите, които просто нямат духовно разбиране и не приемат истината, никога няма да разберат начина, по който Бог господства над всички неща. Те никога няма да го разберат, така че могат ли да го признаят? (Не могат.) Някои казват: „Те не го признават, защото не могат да го разберат. Ако можеха да го разберат, нямаше ли да го признаят?“. Това е просто умозаключение; умозаключенията са просто в съгласие с логиката, те не са непременно съгласно фактите. И така, каква е истината на фактите? Антихристите никога няма да признаят факта за Божието върховенство над всички неща. Засега нека не говорим за антихристите, а вместо това да поговорим за архангела, Сатана, дявола, големия червен змей. Той преследва Божиите избраници, нанася вреди на църквата и смущава Божието дело. Когато Бог му изпраща бедствия, като го кара да се мята в паника, да беснее и да е на предела на силите си, той не е в състояние да се справи и накрая изрича молба за милост: „Никога повече няма да се боря срещу небето“. Каква информация може да се извлече от това твърдение? Големият червен змей признава съществуването на Небето и на Бог, но природата му не се променя; въпреки че признава съществуването на Бог, той все още Му противоречи и Му се противопоставя. Когато не може да победи Бог, той моли за милост, като казва, че повече няма да се бори с Небето. Но наистина ли е покорен и молещ за милост? Не, когато се възстанови, той ще продължи да се бори; това е неговата природа и природата му не се променя. Антихристите имат същата тази природа.

Как антихристите гледат на Божието върховенство над съдбата на човечеството в рамките на Неговото върховенство над всички неща? Това включва един много микроскопичен въпрос. Що се отнася до Божието върховенство над всички неща, понятието „всички неща“ е макроскопично и твърде обширно; антихристите не могат да го приемат, те са слепи за него и не могат да го прозрат. И така, покоряват ли се антихристите на начина, по който Бог господства над собствените им съдби? Възприемат ли го? Разбират ли го? Могат ли да го признаят? В още по-малка степен. Антихристите вярват, че са си осигурили всички хубави неща в реалния си живот чрез собствените си усилия. Например, ако влязат в университет, те приписват това на доброто си представяне в учението, като вярват, че са родени да учат в престижен университет. Ако живеят добър живот и са спечелили пари, те смятат, че са създадени да забогатеят, тъй като гадатели са им казали, че ще имат благополучен живот и ще имат достатъчно късмет както да станат чиновници, така и да се справят добре финансово. Когато нещата се объркат или не станат както са се надявали и те страдат, започват да се оплакват: „Защо нещата ми вървят толкова зле? Защо съдбата ми е толкова лоша? Късметът ми е ужасен!“. Те тълкуват тези неща и гледат на тях от човешка гледна точка. Ако всичко върви гладко, те стават високомерни и надменни, перчат се на всяка крачка, държат се свирепо и заплашително и постъпват дръзко и арогантно; но когато нещата не вървят по техния начин, те обвиняват Бог и другите хора и се опитват да намерят начин да обърнат нещата и да избягат от ситуацията. Те казват, че всичко, което Бог повелява и прави, е добро, но насаме напрягат мозъците си, като се опитват да използват всички средства, за да обърнат нещата и да избягат от ситуацията или да я променят, като казват: „Отказвам да повярвам, че съдбата ми е толкова лоша, че късметът ми е толкова ужасен. Отказвам да повярвам, че светът е толкова несправедлив, че способен човек като мен в крайна сметка няма да види бял ден, че моето време да блесна никога няма да дойде. Всъщност съдбата е просто празна черупка, просто израз; всичко зависи от собствените усилия и борби. Както се казва в поговорката: „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. Това е най-висшето верую; никога не бива да забравям това, трябва да го използвам, за да се мотивирам“. Те казват отново и отново, че всичко, което Бог прави, е добро, че Бог господства над всичко и че те се покоряват на Божиите устройвания и подредби, но накрая казват: „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. Погледнати отвън, те говорят духовни слова, но тайно принципите, които прилагат, практикуват и следват, са философиите за светските отношения, логиката и мисленето на Сатана. Има ли някакво покорство в това? (Не.) Ето как антихристите гледат на факта за Божието върховенство над всички неща, как го разбират и как подхождат към него. Въз основа на тези проявления и примери, дали антихристите признават и вярват във факта за Божието върховенство над всички неща, или се съмняват в него и го осъждат? (Съмняват се в него и го осъждат.) Независимо какво казват, въз основа на техните действителни проявления, антихристите изначално презират факта за Божието върховенство над всички неща и не вярват в него. Някои антихристи дори правят абсурдни твърдения: „Как може да не се стремиш към нищо, а просто пасивно да чакаш върховенството на бог? Не трябва ли сам да си готвиш? Може ли просто да чакаш с отворена уста пити да падат от небето? Независимо как бог господства, хората все пак трябва да работят усилено и да действат, нали?“. Антихристите не само отказват да признаят факта за Божието върховенство над всички неща, но и го отричат и тълкуват погрешно. Каква е целта им да го тълкуват погрешно? Те търсят основание и извинение, за да се борят безскрупулно за всички облаги, които желаят. Въз основа на различните проявления на антихристите, каква е истинската им гледна точка за факта за Божието върховенство над всички неща? Неверие, отричане и заклеймяване — това е истинската им гледна точка.

В двете точки, по които общувахме днес, ние основно разнищихме проявлението на антихристите, които не вярват в съществуването на Бог. След като изслушахте това общение, придобихте ли някакво разбиране? Кои хора имат тези проблеми? Какъв тип хора притежават нрава на антихристи, но не и същността на антихристи, и могат да се променят? Кои хора имат същите проблеми, но притежават същността на антихристи, не могат да се променят, вечни врагове са на Бог и не са обекти на спасение, а на унищожение? Показвате ли и вие тези проявления? Чувствате ли, че можете да се промените? Можете ли да приемете истината и да я използвате, за да промените и замените тези мисли? (Да.) Кои хора не могат да се променят? Има един вид хора, които, като видят невярващи, които живеят луксозен живот, обитават големи къщи, които вътре са украсени като дворци, и имат няколко луксозни коли, се изкушават и се оплакват: „Страхотно е да си богат, да си държавен служител на висока длъжност, да си способен! Защо той е толкова способен? Защо е такъв късметлия? Как е спечелил парите си?“. Винаги, когато видят, че някой има социален статус, те особено му се подмазват, ласкаят го и се опитват да му се харесат, готови са да направят всичко за него, да станат раболепни до крайност. Те особено обичат злите тенденции в обществото и често искат да бъдат част от тях, като се чувстват разстроени, когато вярата им в Бог им пречи да го направят. Още повече, те чувстват, че са изоставени от света; чувстват се самотни, безпомощни, че няма какво да ги подкрепи, че не могат да намерят утеха и често се чувстват съкрушени. Друг тип хора изпитват голямо възхищение, когато видят онези с пари и власт да се радват на успех, докато уреждат делата си в обществото, и често възхваляват това, като казват: „Те убиха човек, но понеже имат пари и връзки, просто символично прекараха няколко дни в затвора и после излязоха. Това е истинска способност!“. Те силно уважават такива хора в обществото и ги гледат с възхищение. Има и друг тип хора, които обръщат специално внимание на чувствителни политически теми в обществото и дълбоко се интересуват от тях и дори наистина искат да се включат и да се хвърлят в някои дела, свързани с политиката. Дълбоко в себе си хората от тези и други подобни типове имат същото отношение към Бог като антихристите: те не вярват в съществуването на Бог, не признават Божията идентичност или факта, че Бог господства над всички неща. Тези хора принадлежат към същата банда като антихристите. Те не принадлежат на църквата, нито на Божия дом и в крайна сметка ще бъдат изчистени. Те не могат да се разбират с онези, които вярват в Бог, и пътят, по който вървят, е в разрез с Божиите изисквания. Всички тези хора са опасни; дори ако все още не са извършили никакво зло и все още не са отрекли, осъдили или заклеймили открито Бог, нито открито са подвеждали хора и са се борили за статус в църквата, те притежават същността на антихристи, защото изначално не признават Божията идентичност и още по-малко признават факта, че Бог господства над всички неща. Те са част от нечестивите сили и част от бандата на Сатана. Те почитат нечестивостта и всяка ерес или заблуда, насърчавана от дяволите и Сатана, както и всяка зла тенденция, която се надига, която е популярна или която се разпространява в света. Те не принадлежат на Божия дом, нито на църквата и не са обекти на Божието спасение. Тези хора са истински врагове на Бог, те са антихристи.

14 ноември 2020 г.