В процеса на вяра в Бог и следването Му, у антихристите винаги възникват представи за Божията идентичност и същност и те винаги се съмняват защо Бог само говори, а не показва никакви знамения и чудеса. Въпреки че антихристите също четат Божиите слова, намерението им не е да търсят или приемат истината, а ги четат с нагласа за изучаване и обмисляне. В резултат на това те не само не успяват да развият истинска вяра, а вместо това стават по-съмняващи се и таят повече представи за въплътения Бог, колкото повече изследват. Основната им представа е, че вярват, че христос трябва да притежава свръхестествена човешка природа. Те си мислят: „Ако христос има нормална човешка природа и не извършва знамения или чудеса, как може да се докаже, че той е бог?“. В сърцата на антихристите само духът на бог е бог и само плът, която може да показва знамения и чудеса, е бог. Ако една плът притежава само нормална човешка природа и не извършва знамения и чудеса, тогава дори и да може да изразява истината, тя не се счита за бог. Ето защо не е изненадващо, че антихристите винаги се съмняват в същността на въплътения Бог. Колкото и неща да се случват на хора като антихристите, те никога не се опитват да се справят с тях, като потърсят истината в Божиите слова, камо ли да се опитат да видят нещата чрез Божиите слова — което се дължи изцяло на това, че не вярват, че всеки ред от Божиите слова представлява истината. Каквито и общения за истината да има в Божия дом, антихристите няма да я приемат и поради това нямат правилно отношение, независимо от ситуацията, в която се намират; особено когато става въпрос за начина, по който подхождат към Бог и към истината, антихристите упорито отказват да загърбят своите представи. Богът, в когото вярват, е бог, който прави знамения и чудеса — свръхестествен бог. Те наричат богове всички, които могат да правят знамения и чудеса — било то Гуанин Бодхисатва, Буда или Мазу. Те вярват, че само онези, които могат да правят знамения и чудеса, са богове, които притежават идентичността на богове, а онези, които не могат, независимо колко истини изразяват, не са непременно богове. Те не разбират, че изразяването на истината е великата сила и всемогъществото на Бог. Вместо това те мислят, че великата сила и всемогъществото на боговете е само в извършването на знамения и чудеса. Ето защо по отношение на практическото дело на въплътения Бог, който изразява истината, за да завоюва и спаси хората, да пои Божиите избраници, да им бъде пастир и да ги води, като им даде възможност действително да преживеят Божия съд, наказание, изпитания и облагородяване и да започнат да разбират истината, да се отърват от покварения си нрав и да станат хора, които се покоряват на Бог и Го почитат, и т.н. — антихристите смятат, че всичко това е дело на човека, а не на Бог. В съзнанието на антихристите боговете трябва да се крият зад олтара и да им се правят приношения, да ядат храната, която хората им предлагат, да вдишват дима от тамяна, който палят, да протягат ръка за помощ, когато хората са в беда, да се показват като много силни и да им оказват незабавна помощ в границите на това, което е разбираемо за тях, и да задоволяват нуждите им, когато хората молят за помощ и са искрени в молбите си. За антихристите само такъв бог е истински. В същото време антихристите презират всичко, което Бог върши днес. И защо е така? Ако съдим по природата същност на антихристите, те не се нуждаят от делото на поене, пастирство и спасение, което Създателят върши върху сътворените същества, а от благоденствие и от осъществяване на техните желания във всички неща, да не бъдат наказвани в този живот и да отидат на небето в идния свят. Техните възгледи и нужди потвърждават същността им на омраза към истината. Антихристите обичат нечестивостта, свръхестественото и чудесата, и дори почитат действията и дяволските думи на Сатана и злите духове — които са негативни и нечестиви неща — като божествени и като истината. Те ги приемат за обекти на своето пожизнено поклонение и стремеж и за неща, които трябва да бъдат ценени и разпространявани в света. Следователно техните представи и възгледи за Божията идентичност никога няма да се променят, докато следват Бог. Ако такива хора не могат да постигнат амбициите си в Божия дом, ако не бъдат повишавани или оползотворявани и не успеят да постигнат бърз и голям успех, те ще бъдат готови да предадат Бог по всяко време, във всеки момент и на всяко място. Някои от тези хора вярват от 10 години, други от 20, и ти би си помислил, че имат основа и няма да напуснат Бог, но в действителност те са готови да предадат Бог и да се върнат в светския свят по всяко време. Дори и да не напуснат църквата, сърцата им вече са се отклонили от Бог и са Го предали. Когато обстоятелствата позволяват или се появят възможности, те ще отидат и ще повярват в лъжливи богове и зли духове. Ако имат възможност да постигнат светкавичен успех, да станат висши чиновници, да станат известни и да се радват на слава и богатство, те няма да се поколебаят да напуснат църквата и да следват тенденциите на светския свят. Някои антихристи питат: „Ако той е бог, защо е подложен на гонения и преследване от страна на големия червен змей? Ако той е бог, защо не покаже знамения и чудеса, за да унищожи големия червен змей? Толкова много божии избраници са били заловени и преследвани от големия червен змей. Защо бог не ги пази и спасява от преследването на Сатана?“. Точно както мислеха фарисеите на юдаизма: „Ако Исус е бог, защо можаха да го разпънат на кръст? Защо не можа да се спаси?“. Антихристите никога не разбират това, защото не приемат истината, нито вярват, че Божиите слова ще осъществят всичко. Те вярват само на това, което виждат, и нямат вяра в стойността или значението, демонстрирани от цялото дело, което Бог е извършил. Те не вярват, че всяко слово, което Бог изразява, е истината и че всяко от Неговите слова ще бъде изпълнено и осъществено; те не вярват, че Божията мъдрост се упражнява въз основа на интригите на Сатана, или че Бог използва големия червен змей, за да служи като контрастиращ предмет, който разкрива Неговото всемогъщество и мъдрост. Те не вярват, че Бог господства над всичко и че Божиите слова осъществяват всичко, така че дали антихристите все още са вярващи в Бог? Не са. Антихристите са хора, които отричат Бог и Му се съпротивляват; те са чисти неверници.

Какви основни причини се крият зад отказа на антихристите да признаят Божията идентичност? Едната е, че Бог не поправя всички несправедливости в света, не въздава справедливост за човечеството и не наказва незабавно онези, които вършат зло, както антихристите си представят според своите представи, че Той трябва да прави; много несправедливи събития се случват всеки ден сред всички неща, над които Бог господства, и все пак Бог изглежда безразличен към това и не казва нито една дума, нито прави нещо в отговор. В очите на антихристите всичко, което виждат да се случва в света в обхвата на нещата, с които се сблъскват, не съответства на техните представи и не би трябвало да се случва. Защо мислят, че тези неща не би трябвало да се случват? Те си мислят: „Ако бог съществува, защо не се занимава с тези неща? Ако бог съществува, защо толкова много зли хора все още живеят добре? Защо богатите стават по-богати, а бедните — по-бедни? Защо богатите ядат пищни ястия всеки ден и така добре се забавляват, докато толкова много хора все още трябва да просят храна? Защо простодушните хора са тормозени, потискани и експлоатирани? Защо някои хора полагат труд и се потят, като работят по над осем часа на ден за много скромно заплащане, докато други изкарват повече за час, отколкото човек би могъл да спечели за цял живот? Защо бог не се занимава с тези обществени и светски несправедливости? Защо някои се раждат със сребърна лъжичка в устата, докато други се раждат в бедност и изтощение? Защо някои хора могат да се радват на слава и богатство и на сляпата обич на семействата си през целия си живот, докато други не могат, въпреки че са родени в една и съща социална среда?“. Това са вечно неразрешими загадки в сърцата на антихристите. Те мислят, че след като вярват в Бог, трябва да предадат на Бог всички неща, които не могат да прозрат и не разбират, и всички тези загадки, които не могат да разрешат, и да Го накарат да предостави решенията, и че трябва да намерят отговори на тях в Божиите слова. Въпреки това, след като са вярвали в Бог от три до пет години, те не успяват да намерят тези отговори, а след като са вярвали от осем до десет години, все още не могат да ги намерят. След като са вярвали 20 години, те се чудят: „Защо все още не съм получил никакви отговори? Защо бог не е разрешил тези проблеми? Защо бог не действа като Гуанин Бодхисатва или Нефритения император? Бог има власт и могъщество и има божията идентичност, така че той трябва да прави тези неща! Особено в църквата, защо често се появяват зли хора и причиняват прекъсвания и смущения, като някои дори тайно крадат от приношенията, без да понасят никакви последствия? Някои хора често лъжат, а някои разпространяват представи и безпочвени слухове, без да понасят божията дисциплина или наказание; други рязко спират да вярват в бог и отиват да работят в обществото, и след няколко години забогатяват, без изобщо да изпаднат в затруднения. Някои вярващи живеят по-зле от хората, които не вярват в бог. Всъщност вярващите в бог страдат и много от тях са преследвани, неспособни да се върнат по домовете си и живеят в бедност и мизерия. Нима това е смисълът на вярата в бог? Нима това е стойността на следването на бог? Нима това е ежедневието, което бог иска да даде на хората? Когато хората се сблъскат с неща, които не могат да изпълнят, защо бог не направи нещо необикновено, за да ги накара да разберат и да го схванат веднага? Има много неща, които хората не разбират и не знаят защо бог действа по начина, по който действа. Защо бог не запали лампа, за да озари сърцата на хората? Защо не им дава вдъхновение? Когато хората вършат зло и причиняват прекъсвания и смущения, бог не се изправя и не проклина тези зли хора директно, и не ги кара да понесат възмездие. Не съм виждал много случаи, в които бог да прави такива неща. Понякога хората се нуждаят от божието просветление, озарение и ресурс, така че защо не могат да усетят или видят бог? Къде е бог?“. Всички въпроси, започващи със „защо“ като тези, остават без отговор в сърцата на антихристите. Те не разбират защо тези неща и явления никога не се променят, не се обръщат, а още по-малко се подобряват. Те мислят, че вярата в Бог трябва да преобрази хората напълно и че целият им живот, държание, мисли и особено качеството им на живот, както и техните способности и умения, трябва да се развиват в положителна посока. Защо не могат да видят тези промени след 10 или 20 години наблюдение? Нещата, за които хората фантазират или мечтаят в своите представи, никога не се разрешават или осъществяват, след като повярват в Бог. И така, какъв е смисълът на вярата в Бог? Каква е стойността на вярата в Бог и следването Му? Тези въпроси остават неразрешени и без отговор в сърцата на антихристите и не се осъществяват или изпълняват, както антихристите си представят, че ще стане, така че богът, когото антихристите си представят, никога не съществува. И естествено, в умовете на антихристите Онзи, Който притежава идентичността на Бог, е вечно отричан.

Вярата в Бог на антихристите е прекалено примесена. В действителност антихристите не вярват истински в Бог; всичко е преструвка. Те вярват в Бог точно както невярващите се покланят на дяволи и идоли. Те намират всичко, което Бог прави, за трудно за приемане и винаги таят съмнения и въпроси. Те крият тези съмнения и въпроси в сърцата си и не смеят да ги изкажат, а също така са вещи в преструването, така че колкото и години да вярват в Бог, те си остават истински неверници. Те измерват Бог и всички Негови действия със своите илюзии, различните си фантазии и представи за Бог, както и с някои традиционни човешки знания и представи за морал. Те използват тези неща, за да измерят Божията идентичност и дали Той съществува или не. И какъв е крайният резултат? Те отричат съществуването на Бог и не признават идентичността и същността на въплътения Бог. Нима критерият, по който антихристите измерват дали въплътеният Бог притежава Божията идентичност и същност, не е грешен? Казано просто, антихристите почитат знанието и известните, велики фигури, затова никога нямат възражения или каквато и да е неприязън към неща, които идват от тези известни, велики фигури. Тогава защо презират Христос, когато виждат, че Той е нормален и обикновен човек, и започват да изпитват неприязън и омраза, когато виждат, че Христос изразява толкова много истини? Защото това, което те почитат и обожават, изобщо не е положително, нито една частица от него. Какво харесват антихристите? Те харесват чудатото, нечестивото, чудесата и свръхестествените неща, докато нормалността и практичността на Бог, истинската Божия любов към човека, Божията мъдрост, вярност, святост и праведност са все заклеймени в очите на антихристите. Например, за да могат братята и сестрите да развият проницателност и на практика да научат урок, Бог нагласи една ситуация. Каква беше тази ситуация? Той уреди човек, обладан от демон, да живее сред тях. В началото начинът на говорене и на вършене на нещата на този човек беше нормален, както и разумът му; той изобщо не изглеждаше проблемен. Но след известен период на контакт, братята и сестрите откриха, че всичко, което казва, е безсмислено и лишено от правилна структура и ред. По-късно се случиха някои свръхестествени неща: той постоянно казваше на братята и сестрите, че е имал това или онова видение и е получил такова или онакова откровение. Един ден например му се разкри, че трябва да направи питки на пара — задължително — и на следващия ден по някаква случайност му се наложи да излезе, затова взе питките със себе си. По-късно му се разкри в сън, че трябва да тръгне на юг; на десет километра разстояние го чакаше някой. Той отиде да види и точно там имаше човек, който се беше изгубил; той свидетелства на този човек за Божието дело от последните дни и човекът го прие. Той постоянно получаваше откровения, постоянно чуваше глас, постоянно му се случваха свръхестествени неща. Всеки ден, когато ставаше въпрос за това какво да яде, къде да отиде, какво да прави, с кого да общува, той не следваше законите на живота на нормалната човешка природа, нито търсеше Божиите слова като основа или принцип, нито търсеше хора, с които да разговаря. Винаги разчиташе на чувствата си и чакаше глас, откровение или сън. Нормален ли беше този човек? (Не.) Изглеждаше, че има установен режим в трите му хранения на ден и в ежедневието му, но той постоянно чуваше гласове. Някои хора го разпознаха и казаха, че това са проявления на обладаване от зъл дух. Малко по малко братята и сестрите ставаха все по-проницателни спрямо него, докато един ден той получи пристъп на психично заболяване, започна да говори лудости и избяга гол и с разрошена коса, в състояние на психоза. С това въпросът най-накрая приключи. Нямат ли сега братята и сестрите прозрение и проницателност за конкретните проявления на работата на зъл дух и демонично обладаване? Разбира се, някои от тях се бяха сблъсквали с подобни неща и преди и вече притежаваха проницателност за тях, докато други не бяха вярвали в Бог от дълго време и не бяха преминавали през подобни неща, и следователно имаше вероятност да бъдат подведени. Но независимо дали бяха подведени, или имаха проницателност, ако Бог не беше нагласил тази среда, биха ли могли те да имат истинска проницателност за работата на един зъл дух или за обладаването от него? (Не.) И така, каква точно беше целта и значението на това Бог да нагласи тази среда и да извърши тези неща? Това имаше за цел да им даде възможност на практика да придобият проницателност и да научат урок, и да знаят как да разпознават онези, върху които работят зли духове или които са обладани от демони. Ако на хората просто им се каже каква е работата на зъл дух — както когато учител преподава от книга и просто говори за теории от учебника, без да кара учениците си да правят каквито и да било практически упражнения или да преминават каквото и да е практическо обучение — хората биха разбрали само някои доктрини и твърдения. Можеш ясно да обясниш каква точно е работата на зъл дух и кои са конкретните му проявления само когато лично си станал свидетел на това, видял си го със собствените си очи и си го чул със собствените си уши. И тогава, когато отново срещнеш такива хора, ще можеш да ги разпознаеш и да ги отхвърлиш; ще можеш правилно да се заемеш и да се справиш с такива въпроси. И така, нима това, което придобиваш в такава среда, не е много по-практическо от това, което придобиваш от посещаването на събирания и слушането на проповеди по цял ден? Хората, които притежават нормално мислене и рационалност и се стремят към истината, ще имат правилно разбиране за начините, по които Бог прави тези неща. Те няма да се оплакват, като казват: „Защо Бог допуска зли духове да се появяват в църквата? Защо Бог не ме предупреди предварително? Защо не изчисти злите духове?“. Те няма да се оплакват от тези неща, а напротив, ще бъдат благодарни, ще хвалят Бог за Неговото отлично и мъдро дело и ще казват, че Бог толкова много обича човека! Антихристите обаче не приемат истината, а в същото време сърцата им са изпълнени с представи и фантазии за Бог, плюс това те наистина се покланят на дяволи и идоли в сърцата си и сравняват и измерват всичко, което истинският Бог прави, спрямо своите идоли. Така че, когато се сблъскат с подобни ситуации, те първо се чудят: „Това дело на бог ли е? Как може да сте толкова глупави? Как може един бог да позволи на зли духове да се появят в църквата?“. Не е ли това погрешно разбиране? Първо, те отричат, че това е Божие дело, и също така си мислят: „Един бог определено не би направил това. Боговете не искат хората да страдат. Когато Гуанин Бодхисатва вижда хората да страдат, нейните статуи проливат сълзи; тя иска да избави всички същества от мъчение, да доведе всеки човек под името на Буда и да го облекчи от всички страдания на човешкия свят. Боговете трябва да бъдат състрадателни, да се грижат за своите избраници и да не позволяват на зли духове да се появяват в църквата. Това със сигурност не може да е дело на бог“. Щом се случат такива неща, в сърцата си антихристите първо се усъмняват още повече в Божията идентичност и в същото време са стотици, хиляди пъти по-несклонни да приемат Божиите дела, и дори ги съдят и заклеймяват. Освен това се подиграват на братята и сестрите, които приемат това нещо от Бог, като казват: „Вие, глупаци, все още вярвате, че всичко е дело на бог. Един бог не би действал така! Един бог трябва да защитава и да се грижи за своите агнета и да ги закриля с ръцете си. Боговете са убежище за хората; хората не бива да страдат от всички тези трудности. Всички отрицателни и лоши неща не бива да се случват на хората, така действат боговете“. Сърцата на антихристите са изпълнени със съмнения, отричания, представи и заклеймяване на Бог. Вследствие на това, каквото и да прави Бог, в техните очи е грешно и не е това, което Бог трябва да прави, и това е доказателство и средство за тях да заклеймяват и отричат Бог. В това напълно се разкрива природата същност на антихристите да се съпротивляват на Бог. Например, когато братята и сестрите понасят мъченията и преследванията на ККП, полицията нагрява електрически жигове до червено и ги притиска към телата им, което причинява толкова много болка, че те припадат, и кара кръвта на всички присъстващи да се смрази. Какво си мислят антихристите, като видят тази сцена? „Тези сатани и дяволи са твърде жестоки! Те нямат човешка природа, нито състрадание, нито милост. Методите им са твърде брутални, не мога да гледам! Ако бях там, щях да охладя жиговете, да ги превърна в памук и да ги оставя да докосват телата на хората нежно, топло и меко, като ръката на бог, която гали агнетата му, кара хората да почувстват състрадателното му сърце, неговата любов и топлина, и им вдъхва повече вяра и решителност да го следват. Но човешките същества са просто човешки същества — ние сме безсилни да направим каквото и да било, докато гледаме как нашите братя и сестри, и ближни страдат толкова много. А къде е бог? Защо бог не спира ръцете на тези сатани и дяволи в този момент? Защо не охлади нажежените до червено жигове? Когато жиговете докоснат братята и сестрите, защо бог не направи така, че да не чувстват болка? Ако беше Гуанин Бодхисатва, тя определено би направила това; тя не иска да вижда живи същества да се малтретират и убиват взаимно, не иска да вижда някой от тях да страда дори малко от тормоз или болка. Тя мисли за всички същества, сърцето ѝ е по-широко от небето, а любовта ѝ е безгранична. Това е наистина бог! Защо бог не действа така? Аз не съм бог, нямам тази способност. Ако бях бог, не бих оставил моя народ да страда така“. Независимо какво ги сполетява, антихристите имат свои собствени възгледи, твърдения, мнения и дори „блестящи идеи“. Независимо какво им се случва, те никога не го свързват с Божиите слова, никога не търсят истината, за да разберат Бог, да свидетелстват за Бог, да потвърдят Божията идентичност, да потвърдят къде и как се изразява същността на Бог, който притежава идентичността на Бог — антихристите не практикуват по този начин. Вместо това те на всяка крачка измерват Бог и се състезават с Него, като използват гледните точки на Сатана, на различни зли духове или на Гуанин Бодхисатва и Буда. Какъв е крайният резултат от това? Антихристите отричат Бог на всяка крачка, като отричат Неговите действия и същност, значението и стойността на всичко, което Той прави, и как то извисява хората. Те отричат ефекта, който Бог възнамерява да постигне върху хората, като работи по този начин, и съществуването на Божиите намерения. Като отричат значението и стойността на всичко, което Бог прави, антихристите не отричат ли Божията идентичност? (Да.) Тези проявления и същност на антихристите, мислите, които те разкриват, и гневът, изискванията, недоволството и въпросите, които имат за Бог, когато им се случат неща, и така нататък, са все конкретни проявления на това, че антихристите не признават Божията идентичност. Това са фактите.

Каква същност на антихристите забелязахте чрез общението и разнищването, които току-що направихме, за проявленията и източниците на отричането на Божията идентичност от антихристите? Можете ли да забележите, че антихристите са цинични към този свят и че обичат справедливостта и праведността? Дали антихристите са хора, които притежават добра човешка природа, състрадание, милост, голяма любов и омраза към нечестивостта? (Не.) Тогава какъв тип хора са антихристите? (Те са зли хора, които мразят истината и изпитват неприязън към нея, които противодействат на Бог на всяка крачка.) Това е един аспект. Какво друго? Не одобряват ли силно антихристите народната поговорка: „Тези, които строят мостове и поправят пътища, накрая ослепяват, докато потомството на убийците и подпалвачите се множи.“? Не означава ли това, че те оплакват състоянието на света и съжаляват човечеството? Каква е природата на това, че те са съгласни с тази поговорка? Не съдържа ли тази поговорка някакъв намек за оплакване от несправедливостта на Небето? Макар че не могат да направят нищо по въпроса, антихристите таят такова негодувание и емоции и се оплакват, че Небето е несправедливо: „Не се ли казва, че небето е справедливо и че небето има очи? Тогава защо тези, които вършат добро в този свят, не жънат награди, докато злите хора просперират? Къде е справедливостта в този свят? Как са възникнали несправедливите неща в този свят? Защото небето е сляпо и несправедливо!“. Подразбиращият се смисъл в това е, че при Бог няма справедливост и че само Буда и Гуанин са справедливи. Следователно сърцата на антихристите са изпълнени с негодувание, оплакване, отричане и заклеймяване на нещата, които истинският Бог прави. Какво причинява всичко това? Каква е причината за това? Причинява се от същността на антихристите. Каква е тази същност? Казано по-конкретно, сърцата на антихристите са пълни с представи и фантазии за определението на бог; те не знаят или не разбират как точно работи и спасява хората истинският Бог. Тяхната оценка за всичко, което Бог прави, се основава на техните собствени представи и фантазии. А на какво се основават те? Те се основават изцяло на различните ереси и заблуди, внушени на човечеството от Сатана и дяволските царе. Колкото и нечестиви или предубедени да са тези ереси и заблуди, те са в съгласие с представите на хората, с психологическите им потребности и емоционалните им нужди, и точно тези неща се превръщат в критерии на антихристите за това как да постъпват и как да измерват всички неща, както и в техен критерий за измерване на Бог; антихристите грешат в самата си основа. Друга по-важна причина е, че антихристите харесват властта и величествените неща. Например да кажем, че човек е роден в дворец и се радва на първокласно обслужване всеки ден, яде най-добрата храна и носи най-добрите дрехи, не трябва да прави нищо и получава всичко, което поиска. Стремят ли се хората, които вярват в Бог, към такъв живот? Нормалният човек ще изпита мъничко завист или ревност, но после ще си помисли: „Всичко това е повелено от Бог. Където Бог ни постави, там живеем. Такъв живот не е непременно подходящ за нас. Може ли човек да вярва в Бог в такава среда? Може ли да разбере истината и да бъде спасен? Това би било трудно. Това, което Бог ни е дал, е достатъчно; стига да можем да вярваме в Бог и да сме в подходящите условия да четем Божиите слова, да изпълняваме дълга си и в крайна сметка да постигнем спасение, това е най-радостното нещо“. Но дали антихристите биха мислили така? (Не.) Те биха си помислили: „Защо баща ми не беше император? Ако баща ми беше богат човек или император, животът ми наистина щеше да си струва. Защо неговият баща е император? Защо той живее безгрижен живот, не се тревожи за храна или дрехи, получава всичко, което поиска, и винаги разполага с пари и власт? Небето е несправедливо! Той не е толкова способен и няма никакъв талант, образование или ум. На какво основание е получил всички тези неща? Защо аз не мога да ги получа? Ако аз не мога да получа тези неща, а другите могат, ще ги мразя! А ако не мога да мразя тях, ще мразя небето, че е несправедливо и че ми е уредило лоша съдба, и ще мразя лошия си късмет, ще мразя подлия човек, който ми застава на пътя, и ще мразя лошия фън шуй на къщата ми!“. Какво минава през умовете им? Щом в сърцата на антихристите възникне омраза, от устата им могат да излязат всякакви погрешни доводи.

На пръв поглед антихристите изглеждат толкова доброжелателни, но в действителност нито едно от нещата, на които те се покланят и към които се стремят, не е положително. Пословиците и поговорките, които проповядват, може да звучат така, сякаш те оплакват състоянието на света, съжаляват човечеството и таят добра воля в сърцата си, но всъщност те са истински дяволи и сатани. Ако те придобият власт и се издигнат в този свят, способни ли са да вършат зло? Способни ли са да бъдат добри хора? Те са негодници, пълни с ужасни грехове. Понеже не могат да придобият власт и не просперират особено в света, те се чувстват малко онеправдани и тогава идват да вярват в Бог и да Го следват. В същността си обаче те изобщо не искат да се стремят към истината и особено не обичат положителните неща; вместо това те изпитват неприязън към положителните неща и обичат злите сили, властта, луксозния живот и злите тенденции в света. Затова те се отнасят с пренебрежение към всичко, изразено и направено от Бог, Който притежава Божията идентичност и същност, и заклеймяват, съдят и клеветят тези неща. Колкото и ценно или смислено да е Божието дело за хората, те нито го признават, нито го приемат. Не само че не приемат Божията идентичност и същност, но и искат да се представят за бог, като се преструват на спасител, който може да избави всички същества от страдание, който може да гарантира, че тези, които строят мостове и поправят пътища, няма да ослепеят, че убийците и подпалвачите ще бъдат наказани и няма да могат да имат потомци, които да се множат, и че хората на най-ниското стъпало на обществото, които понасят страдания, вече няма да страдат и ще имат място, където неправдите им ще бъдат обезщетени. Те искат да премахнат цялата болка в света и да спасят хората от нещастие. Антихристите наистина таят „всеобща любов“ и безкрайна „велика любов“ в дълбините на сърцата си! В крайна сметка, каква точно е причината антихристите да не признават Божията идентичност и същност? Те казват: „Независимо какво прави един бог, той не е като бог. Аз съм най-много като бог; аз съм най-пригоден да бъда бог. Това е така, защото това, което един бог прави, не отговаря на моя вкус, нито е в съгласие с вкусовете и нуждите на масите; само аз мога да разбера нуждите и умовете на масите, само аз мога да избавя всички същества от страдание и само аз мога да бъда спасителят на човечеството“. Техните амбиции и същност са разобличени, нали? Каква точно е истинската форма на антихристите, които притежават такива амбиции и същност? Това е архангелът, дяволът Сатана. Те отричат Божията идентичност и не вярват в съществуването на Бог, защото самите те искат да бъдат бог. Те вярват, че техните мисли са това, което един бог трябва да мисли, и че техните проявления, нрав и същност на велика любов са това, което един бог трябва да притежава. Те мислят, че само някой, който притежава нагласата да оплаква състоянието на света и да съжалява човечеството, когато види всички несправедливости в света, е бог. Те мислят, че Бог, в Когото вярват, няма тези качества, че само те имат такъв ум и такова голямо сърце, като притежават този вид добродетел и велика любов. Това е същността на антихристите, различните проявления и същност на техния отказ да признаят Божията идентичност. Затова, ако почиташ антихристите като богове и им се покланяш, те няма да изпитват негодувание към теб. Ако ги следваш, като казваш, че тяхната идентичност и същност са тези на боговете, че имат същия ум и велика любов като Буда и че са богове, те ще бъдат щастливи и напълно удовлетворени от теб. Това е същността на антихристите. Не е ли нечестива тази същност, която антихристите проявяват? Независимо как възхваляваш Божието име и Неговите чудни дела и свидетелстваш за всичко, което Бог е направил, и за цената, която е платил за спасението на човека, те вътрешно ще се съпротивляват в сърцето си, като казват: „Не мога да хваля това. Не го виждам по този начин; всичко това е човешко пожелателно мислене и въображение“. Когато свидетелстваш за Бог, за Неговата мъдрост, Неговото всемогъщество, Неговото ревностно и грижовно намерение да спаси човечеството и цената, която е платил, и когато свидетелстваш за Неговата същност, Неговата идентичност и всичко, което Създателят е извършил върху човечеството, само един вид човек се чувства неспокоен и това са антихристите. И какво си мислят те? „Защо постоянно говориш за бог? Аз също много съм те поил и подкрепял. Обичал съм те, помагал съм ти, купувал съм ти лекарства, когато си бил болен, и съм те подкрепял, разговарял съм с теб и съм те придружавал, когато другите са те изоставяли. Защо не ме хвалиш?“. Щом някой свидетелства за Бог или Го хвали, антихристите се разстройват и го мразят от завист. Какво чувстват нормалните вярващи в Бог, когато чуят някой да хвали Бог? Първо, те ще кажат „Амин“ на това, което този човек е казал, и на свидетелството за преживяване, за което е разговарял. Освен това, те ще слушат внимателно, като си мислят: „Бог е действал по този начин върху него — Бог е толкова велик, Той наистина обича човека! Аз също ще търся истината, ако се сблъскам с подобни ситуации в бъдеще. Той е наранил Бог, като е действал по този начин; аз също съм действал така в миналото, просто не съм го осъзнавал. Длъжник съм на Бог! Това, че Бог действа по този начин, е полезно за хората, а аз не го осъзнах. Изглежда моят ръст е по-малък от на този човек, разбирането ми не е чисто и заложбите ми са малки. Моля се Бог да просветли и напътства мен — един такъв човек с малък ръст, какъвто съм аз. Как така той не е отслабнал, когато се е сблъскал с изпитания? Той е имал напътствието на Божиите слова. Ако аз бях изправен пред такива обстоятелства, щях да отслабна и може би дори щях да се препъна. Бог ми е показал добрина, като е забелязал малкия ми ръст и все още не ме е накарал да се изправя пред такава ситуация. Всичко, което Бог прави, е добро!“. Но антихристите са недоволни, когато чуят това: „Какво? Всичко, което бог прави, е добро? Къде е тази доброта? Ако всичко, което бог прави, е толкова добро, защо хората са негативни и слаби? Ако всичко, което бог прави, е добро, защо някои хора са отлъчени? Ако всичко, което бог прави, е добро, защо винаги има прекъсвания и смущения по време на проповядването на евангелието и изпълнението на дълга? Аз съм извършил толкова много добри дела; полагал съм усилия, правил съм приношения и съм печелил хора, когато съм проповядвал евангелието. Защо никой не ме хвали? Защо бог не ми е дал нещо в замяна, някаква награда? Ако хората се смущават да ме хвалят в лицето, няма проблем просто да го правят зад гърба ми. Защо никой не ме хвали или възхвалява? Нима нямам никакви заслуги?“. Те се разстройват. Ако някой похвали обикновен човек, антихристите няма да почувстват кой знае какво. Но щом някой свидетелства за великото Божие могъщество, великата Божия любов и мъдрост или за Божията идентичност, антихристите изпитват омраза и завист. Когато някой е готов да се покори на Бог, да бъде подобаващо сътворено същество и да бъде човек, който не прекрачва границите си и се покорява под господството на Създателя, на антихристите това не им харесва и казват: „Защо се покоряваш на бог толкова охотно и активно? Защо е толкова трудно да послушаш каквото и да било, което аз казвам? Това, което казвам, не е грешно!“. Те обичат хората да бъдат техни последователи, да ги хвалят на всяка крачка, имената им да са все в устата им, да ги пазят в сърцата си, дори да сънуват за тяхната доброта и силни страни и да ги хвалят пред всеки, когото срещнат. Ако те се разболеят и не се покажат пред хората, хората ще кажат: „Какво ще правим без теб? Без теб сме разпръснати; не можем да продължим да вярваме, нито да живеем!“. Ако антихристите чуят това, ще бъдат безкрайно щастливи и за да го чуят, ще са готови да изтърпят всяко страдание или да прекарат дни, без да ядат или да спят. Но ако никой не ги хвали, не ги взема за пример, не им се покланя или не ги приема на сериозно, те се разстройват и таят омраза в сърцата си — това е типичен антихрист. Накратко, антихристите никога няма да признаят Божията идентичност. Те не приемат Божията идентичност и същност, още по-малко делото, извършено върху тях от Този, Който притежава Божията идентичност и същност, нито признават или приемат цялото дело, което Бог е извършил сред човечеството.