I. Антихристите не вярват в съществуването на Бог

Днес ще разговаряме по петнадесета точка от различните проявления на антихристите — те не вярват в съществуването на Бог и отричат същността на Христос. Тази точка разобличава две проявления на начина, по който антихристите се отнасят с Бог и Христос, които представляват същността на антихристите. И двете проявления са свързани със Самия Бог, като в единия случай засягат Божия Дух, а в другия — въплътената плът на Бог. Антихристите не вярват в съществуването на Бог, нито признават Неговата въплътена плът. Това са възгледите, които антихристите таят спрямо Бог, и те са основните проявления на начина, по който антихристите се отнасят с Бог. Засега няма да разговаряме за същността на тези две основни проявления, а нека първо да обсъдим как се проявява неверието на антихристите в съществуването на Бог, тоест какви мисли, възгледи, нагласи и конкретно поведение, проявления и подходи имат антихристите спрямо Бог, които доказват, че те не вярват в Неговото съществуване. Има ли конкретни проявления на това неверие? Някои може да кажат: „Неверието на антихристите в съществуването на Бог просто означава, че те не признават този факт и отричат съществуването на Бог. В сърцата си те вярват, че няма Бог и че Божият Дух, Самият Бог и Създателят са невидими и несъществуващи. За тях титлата „Бог“ е празна и е плод на човешкото въображение. Не е ли лесно това да се обясни и да се разговаря по него? Как се отнася това до същността на антихристите? Как така има конкретни проявления на това? Не е ли това да се прави от мухата слон? Наистина ли е толкова сложно?“. Правилен ли е този начин на мислене? Ако ви помолят да разговаряте по темата за неверието на антихристите в съществуването на Бог, как бихте разговаряли за нея и как бихте я разнищили? Например да разгледаме един особено измамен човек. Можеш ли да говориш за конкретните проявления на неговата измамност? Ако просто кажеш: „Този човек е много измамен и винаги лъже, без да казва нито една вярна дума“, с това ще приключиш ли общението? Какви са конкретните състояния и проявления на измамността? Как можеш да разнищиш измамността на този човек? Какви подходи използва той, за да постъпва и да се справя с нещата в ежедневието си? Какви методи използва, за да се справя със света? Какъв е характерът му? Какъв е неговият възглед за хората, събитията и нещата? Как може да се докаже, че този човек е много измамен? Няма ли тук особености? Разбира се, че има особености. Не става въпрос само да се каже какво е измамност или кои действия са измамни, и не става въпрос само да се обясни този термин, а трябва да се разнищят неговите конкретни проявления, поведение, мисли, възгледи, методи за справяне с нещата, характер и т.н. Основната характеристика на измамника е, че никога и с никого не разговаря открито и не споделя съкровените си мисли дори и с най-добрия си приятел. Той е изключително непроницаем. Такъв човек всъщност не е задължително да е стар или да е видял много от света, а дори може и да няма голям опит, но въпреки това е крайно непроницаем. Той е много лукав за възрастта си. Не е ли измамник по природа? Той се крие толкова дълбоко, че никой не може да го прозре. Колкото и думи да изрича, трудно се разбира кои от тях са истина и кои — лъжа, и никой не знае кога казва истината и кога лъже. Освен това е особено умел в преструването и софистиката. Често прикрива истината, като създава фалшиви впечатления у хората, така че да виждат само илюзорния му облик. Преструва се на възвишен, добър, добродетелен и откровен човек, когото хората харесват и одобряват, и в крайна сметка всички го почитат и уважават. Колкото и време да прекараш с такъв човек, никога не знаеш какво мисли. Възгледите му и неговото отношение към всякакви хора, събития и неща са спотаени в сърцето му. Никога и пред никого не разкрива тези неща. Никога не разговаря за тях дори и с най-близкия си довереник. Дори когато се моли на Бог, може да не сподели какво таи в сърцето си или истината за себе си. Не само това, а и се опитва да се преструва, че има добра човешка природа, че е много духовен и че се е посветил на стремежа към истината. Никой не може да види какъв е нравът му и що за човек е той. Това са проявленията на измамността. Например да разгледаме един мързелив човек. Какви са конкретните проявления на мързела? Някои може да кажат: „Мързелът е да не вършиш никаква работа, просто да седиш по цял ден, да не искаш да се движиш или да се тревожиш за нещо и да не искаш да говориш“. Това ли са конкретните, съществени проявления на мързела? (Не, това са само някои повърхностни явления.) Тогава какви са съществените проявления на мързела? Преди всичко има две основни проявления: първо, човек да не желае да понася каквато и да било трудност, да не носи бреме или отговорност в нищо, което върши, да се оплаква, когато тялото му изпита малко дискомфорт или срещне лека трудност или малко умора; второ, да изпитва отвращение към вършенето на каквато и да било работа, да желае живот на удоволствия, да предпочита бездействието и да не обича труда, да пилее времето си и да се носи по течението ден след ден, както и безкрайно да хленчи и да се крие, така че никой да не може да го намери, когато трябва да работи. Това са двете основни проявления на мързела; тук няма да обсъждаме конкретните проявления. Да вземем например един лаком човек. Какви са конкретните проявления на лакомията? Това е нещо в човешката природа, което би трябвало да е лесно за разнищване и разпознаване, нали? (Човек постоянно преследва плътски удоволствия, винаги желае да яде вкусна храна, да задоволява апетита си.) (Човек има ненаситен апетит, когато става въпрос за вкусна храна.) Това са проявления на лакомията. Няма ли хора, които, след като чуят, че на някое място има вкусна храна, правят всичко възможно, за да го намерят? Например, да кажем, че някъде отваря нов ресторант, който предлага разнообразие от вкусни ястия, но е малко скъп и отдалечен и трябва да се шофира един час, за да се стигне дотам. Повечето хора биха сметнали, че не си струва да се пътува толкова далеч само заради едната храна. Но хората, които обичат да ядат, като чуят за този ресторант, биха си помислили: „Един час път с кола не е далеч. Нали животът е, за да ядем, да пием и да се забавляваме? Да отидем да ядем!“. Ако обаче същият човек бъде помолен да кара един час, за да се занимава със същинската си работа, той ще започне да размишлява: „Няма ли да се уморя, като отида там? Ще бъде ли ползотворно за мен да отделя толкова много време, за да отида и да работя там? Ами ако срещна лоши хора? Ами ако колата остане без бензин? Какво ще ям там? Ще има ли готова храна? Ами ако не мога да се адаптирам към местната среда? Ами ако не мога да спя през нощта?“. Когато става дума за същинската му работа, той мисли прекалено много, като вижда трудности навсякъде. Но когато става въпрос да се яде нещо вкусно, той е готов да преодолее всички пречки; всяка пречка се превръща в нещо незначително и той спира да мисли прекалено много. Това са конкретни проявления на лакомията. Споменавам това само накратко тук; няма да го доразвивам повече.

Да се върнем към темата на днешното ни общение. Какви са проявленията на неверието на антихристите в съществуването на Бог? Какви конкретни мисли, възгледи и състояния разкриват те? Когато ги сполетят неща, какви нагласи, възгледи и идеи притежават те, които доказват, че наистина не вярват в съществуването на Бог? Не си ли струва да разговаряме за това? Антихристите не вярват в съществуването на Бог. Какви са подробностите и конкретните проявления на това неверие? (Независимо какво се случва, те не вярват, че то е устроено и подредено от Бог, и не могат да го приемат от Бог.) (Те не вярват, че Бог възнаграждава добрите и наказва злите, затова нагло вършат зло.) Това са някои конкретни проявления. Антихристите не вярват в съществуването на Бог. Това неверие в Божието съществуване е отричане. Какво отричат те, което доказва, че отричат съществуването на Бог? (Те отричат Божията идентичност на Създател.) (Те отричат, че Бог контролира всичко и господства над всички неща.) (Те отричат, че Божиите слова са истината, и отричат, че Божието дело на правосъдие и наказание може да пречисти покварата на хората и да ги спаси от Сатана.) Кое от тези твърдения е представително и по-съществено? Отричането на Божията идентичност и Неговото върховенство над всички неща — не са ли те представителни? Не са ли те съществени неща? (Да.) Да се вярва в съществуването на Бог означава, от една страна, да се признава Божията идентичност и същност. Освен това, въз основа на вярата в Божията идентичност и същност, означава да се приема и признава фактът, че Бог господства над всички неща. Това не означава ли абсолютна вяра в съществуването на Бог? Не са ли тези две точки ключови? (Да.) Тези две точки са най-съществените неща. Следователно, за да разнищим неверието на антихристите в съществуването на Бог, първо трябва да разнищим две неща: първо, това, че антихристите отказват да признаят Божията идентичност и същност; второ, това, че антихристите отказват да признаят Божието върховенство над всички неща. В тези две точки се съдържат други аспекти. По-рано разговаряхме за това как антихристите не признават, че Бог е истината, че Божиите слова са истината, или че Бог може да спаси хората. Това също е факт. Тук обаче Аз казвам, че антихристите изначално не вярват, че има Бог, и изначално не вярват в съществуването на Бог. Разнищването на този въпрос от гледна точка на това, че антихристите не признават Божията идентичност и същност и отказват да признаят Божието върховенство над всички неща, ще бъде по-силно и по-представително.

А. Отказват да признаят Божията идентичност и същност

Нека да започнем, като разговаряме по първата точка: отказът на антихристите да признаят Божията идентичност и същност. Каква е Божията идентичност? За всички сътворени същества Бог е Създателят, тогава каква е Неговата идентичност за всички неща? (Върховният владетел на всички неща.) Тази титла също е точна, но все пак каква е истинската идентичност на Бог? Когато се обръщаш към Бог, можеш ли директно да Го наричаш „Върховният владетел на всички неща“? Това е като идентичността на майка ти спрямо теб — тя е човекът, който те е родил и отгледал, но можеш ли да наричаш майка си „тази, която ме е родила и отгледала“? (Не.) Как я наричаш? (Мама.) Това е названието, с което наричаш майка си. Следователно титлата на Създателя, на Върховния владетел на всички неща, е Бог и само Самият Бог може да бъде наричан Бог. За всички сътворени и несътворени неща Бог е Бог. Неговата идентичност е Върховният владетел на всички неща, а Неговата титла е Бог. Този, който носи тази титла, е Самият Бог, Той е Бог. Само Този, който е достоен за титлата Бог, притежава Божията идентичност и същност. Нека засега не говорим за думата „същност“, а вместо това да говорим за идентичност. Самият Бог, който притежава идентичността на Бог, върши Божиите неща, изразява Божия нрав и води цялото човечество, и господства над цялото човечество и над всички неща, като използва Божиите методи. Гледната точка за всичко, което Бог прави, на онези, които вярват в Бог и признават Божията идентичност, е коренно различна от тази на антихристите. Онези, които могат правилно да разберат всичко, което Бог прави сред всички неща, ще видят от това начините на Неговите действия и още повече ще се убедят в Неговото съществуване сред всички неща. За разлика от тях, гледната точка, начинът и ъгълът, от които антихристите възприемат всички тези неща, са напълно противоположни на тези на хората, които вярват в съществуването на Бог. Именно поради това антихристите по-скоро биха умрели, отколкото да повярват в съществуването на Бог или да повярват, че Този, който е способен да извърши всички тези неща, е Този, който притежава идентичността на Бог, и че само Той е достоен да бъде наричан Бог и е достоен хората да се обръщат към Него като към Бог.

По отношение на много явления, които съществуват сред всички неща и сред цялото човечество, независимо дали са видими с просто око или не, ако хората ги възприемат и разбират чрез Божиите слова и рационалността на нормалната човешка природа, те ще открият, че Бог води човечеството сред всички неща и че Той наистина съществува. Законите на всички неща и развитието на всички неща се устройват и подреждат в рамките на невидим, неописуем набор от правила. И така, кой е способен да устрои и подреди всичко това? Нито някой велик човек, нито някой герой, и това със сигурност не е естествено формиране. По-скоро Този, който е невидим и неосезаем, но може да бъде възприет от човека, е Този, който господства над всичко това. Кой е Той? Той е Бог. Не е ли вярата в съществуването на Бог минималната рационалност, която хората трябва да притежават? Не е ли това най-минималната, основна гледна точка и ъгъл, от които хората трябва да възприемат нещата? Антихристите обаче нямат тази рационалност и следователно не възприемат нещата от такава гледна точка и ъгъл. Така че, по отношение на нещата, устроени от Бог, които човечеството може само да възприеме и които Бог не е съобщил изрично на човечеството с ясен език, антихристите ги смятат за случайни, създадени от човека, естествено формирани или дори въображаеми и манипулирани от хората. Независимо как свидетелстваш за съществуването на Бог, независимо колко факта използваш, за да докажеш, че Бог е сред всички неща, че Бог притежава идентичността на Бог и че само Този, който притежава Божията идентичност, може да върши тези неща и да подрежда всички неща планомерно, и че такъв Върховен владетел е Този, който притежава идентичността на Бог, ще го видят ли антихристите по този начин? Ще го разберат ли антихристите по този начин? (Не.) Независимо колко факта представиш, за да го докажеш, антихристите нито ще повярват, нито ще го признаят. Дори и да не казват нищо на повърхността и дори да не могат да представят доказателства, за да го оборят, дълбоко в себе си те стократно не са съгласни и отказват да го признаят, и поставят след него поредица от въпросителни знаци. Те мислят, че хората, които вярват в Божията идентичност, са глупаци и че са били подведени, и че това е нещо, което само хора с незряло мислене биха правили и мислили. Според тях свободната воля на човека трябва да се контролира от самия човек и да се изразява свободно. Те мислят, че хората трябва да си формират мнения за събитията, които се случват сред всички неща, по какъвто начин си изберат, и че тези събития трябва да се възприемат чрез научни методи и от научна гледна точка, че хората не бива да бъдат толкова суеверни, нито да използват Божието върховенство, за да обясняват всичко или да подхождат към всичко, като използват Божието върховенство. Например в църквата много братя и сестри са преживели множество знамения и чудеса, извършени от Бог, откакто са приели Неговото спасение. Те свидетелстват за това как Бог ги е водил по онова време, как Бог им е показал, че Той наистина съществува чрез тези събития, и че те наистина са били извършени от Него, както и за огромните благословии и благодат, които са получили чрез тези събития. Доказателствата са налице — както в свидетелствата, така и във физическа форма. Вярата на тези, които вярват в съществуването на Бог, се укрепва от тези свидетелства и физически доказателства, но променя ли се гледната точка на антихристите, които не вярват в съществуването на Бог, след като ги чуят? (Не.) По какво можете да разберете? Защото, независимо колко истинно говориш или колко хора има, за да потвърдят лично твоето свидетелство, антихристите няма да му повярват. Те ще кажат: „Освен ако не го преживея сам, ако не съм го видял, значи не съществува. Това, което вие сте преживели, е просто съвпадение, случайност. Не преживява ли всеки опасни или случайни събития в живота си? Нима възникването на тези съвпадения и случайности доказва, че те са божие дело? Нима доказва, че този, който върши тези неща, е бог? Може би това е просто твоето въображение, може би просто си имал късмет, че някой благодетел е бил там, за да ти помогне, или може би просто не ти е било време да умреш и си се отървал на косъм“. Вижте, признават ли те нещата, които Бог е извършил върху тези хора? (Не признават.) Те не признават и не вярват в нещата, които Бог е извършил върху братята и сестрите, нито вярват, че Бог може да извърши такива дела, или че нещата, които братята и сестрите са преживели, наистина са се случили. Те мислят: „Как могат такива неща да съществуват в света? Ако съществуват, те са просто плод на човешкото въображение. Както се казва в поговорката: „За каквото мислиш през деня, за това ще сънуваш през нощта“. Всички тези неща са просто илюзии“. Когато антихристите чуят как братя и сестри са преживели някои знамения и чудеса, част от специалната Божия благодат и благословии, и някои неща, които са извън обсега на обикновените хора, те не вярват. И така, могат ли антихристите да повярват в просветлението и напътствието, които братята и сестрите получават, докато преживяват Божиите слова? Те не вярват и в това. Те не вярват, че Бог просветлява, озарява и напътства хората. Те мислят, че всичко това идва от човешкия ум, от анализа и разбирането на човека, основани на знания, и че това произвежда тези свидетелства за преживяване. Те вярват: „Ако хората мислят усилено и се стремят усилено в тази посока, няма ли да придобият някакво познание? Ако и аз положа усилия и мисля усилено, и размишлявам усилено в това отношение, тогава, подобно на писането на статия, бих могъл също да скалъпя някакво свидетелство за преживяване“. Следователно, когато става въпрос за свидетелствата за преживяване на братята и сестрите, където те свидетелстват за това как Бог ги е водил, как ги е просветлил и озарил, как ги е съдил, наказвал, кастрил и дисциплинирал, и как Бог е нагласявал ситуации, за да ги изпита и облагороди, както и как те са стигнали до разбиране на Божиите намерения от това, и така нататък — антихристите не признават нито едно от тези дела на Бог и не вярват в тях. Те мислят, че всички тези неща са невъзможни. Антихристите не признават тези събития, които се случват сред братята и сестрите, и не вярват в тях. Потвърждава ли това, че същността на антихристите е те напълно да отказват да признаят Божията идентичност? Всъщност, това не е най-силното доказателство за това, че същността на антихристите е да отказват да признаят Божията идентичност.

Нека временно да излезем извън обхвата на църквата и братята и сестрите, и да разгледаме гледните точки на антихристите по различни въпроси сред групи от хора и в реалния живот. Какви са тези въпроси? (Раждането, остаряването, боледуването и смъртта на хората, както и социалните и политическите промени, и настъпването на бедствия. Антихристите не успяват да познаят Божието върховенство в нито едно от тези неща.) (Антихристите не вярват, че съдбите на хората са в Божиите ръце, а вместо това искат да създадат красива родина със собствените си ръце.) Това са конкретни проявления, които засягат същността на проблема. Могат ли антихристите да видят, че човешката съдба, животът и смъртта, и всички преживявания, през които всеки човек преминава в живота си, са под Божието върховенство? Те не могат да видят това. Например в обществото има една популярна поговорка: „Тези, които строят мостове и поправят пътища, накрая ослепяват, докато потомството на убийците и подпалвачите се множи“. Тази поговорка съществено правило ли е за нещо? Истината ли е? Философска теория ли е? (Не.) Тогава откъде идва тази поговорка? Със сигурност не от онези, които вярват в Бог; това е повърхностно явление в условията на живот на различни хора по време на човешкото развитие. Хората вярват, че в света липсва справедливост, че колкото повече добри дела извършва човек, толкова по-вероятно е да ослепее и толкова повече се сблъсква с възмездие, докато колкото повече зло прави човек, толкова повече процъфтява и успява в света. Дали законите за развитието на различните неща сред човечеството съответстват по някакъв начин на тази поговорка? Има и поговорка: „Добрите умират млади, а злите живеят до дълбока старост“. Какъв тип хора са създали тази поговорка? Тези видове поговорки са известни на хората като народни мъдрости; какъв тип хора са способни да изричат тези мъдрости? Дали са вярващи в Бог? Дали са хора, които вярват в съществуването на Бог? (Не.) Има определени видове циници, които са неуспешни в обществото и сред хората, които се сблъскват с препятствия навсякъде, с тежка съдба и неосъществени стремежи, и не процъфтяват, независимо къде отидат. Те мислят, че са донякъде компетентни и способни, но въпреки това не са успели да си създадат име, да процъфтят, да надминат другите или да почетат предците си. Където и да отидат, те са изключвани, тормозени и потискани, и им липсва способността да се освободят от всичко това. В крайна сметка те заключават: „В обществото или човечеството няма справедливост, няма такова нещо като възнаграждаване на доброто и наказване на злото, или възмездие. Лошите хора вършат лоши неща, без да бъдат наказвани, докато добрите хора, които са направили много добри неща, като правене на дарения и оказване на помощ на бедните, в крайна сметка не получават награди. Така че не бъдете добри; безполезно е. Добрите хора накрая ослепяват — вместо това човек трябва да бъде зъл“. Тъй като са неуспешни в света и сред групи от хора, те се оплакват от липсата на безпристрастност и справедливост в света и от отсъствието на спасител в света. Те мислят, че всеки ги е онеправдал, защото никой не вижда силните им страни или експертните им познания и никой не ги поставя на важни позиции. Така те създават този вид изкривена теория, за да се оплакват от човечеството и света. В действителност стоят ли причини зад възникването на тези различни неща? Има ли причинно-следствени връзки? Разбира се! Антихристите споделят същата гледна точка като тези хора; те не вярват, че Бог господства над всички неща, нито вярват, че всичко, над което Бог — Който има Божията идентичност — господства, е праведно. Следователно антихристите не само не признават, че всичко, което Бог прави, представлява Неговата идентичност, но и вярват в изкривените теории и ереси, които се разпространяват в обществото. Те вярват, че тези изкривени теории и ереси са верни и че само онези, които могат да просперират в този свят, които са почитани и следвани, могат да бъдат наречени боговете на сърцата им и са онези в сърцата им, които притежават идентичността на богове. Например в китайските легенди има фигури като Кралицата Майка на Запада, Нефритения император, Осемте безсмъртни, Гуанин и Буда — това са тези, пред които антихристите наистина се прекланят в сърцата си. В тези легенди Нефритеният император е най-великият; той има властта да наказва грешниците в небесното царство, като ги прогонва в света на смъртните. Когато антихристите чуят това, те изпитват голямо възхищение към него, като си мислят: „Нефритеният император наистина е бог! Той има поведението, осанката и способностите на бог!“. Тези легенди, заедно с така наречените безсмъртни, на които широката общественост прави приношения, са оставили дълбоко впечатление у хората. Те вярват: „Тези така наречени безсмъртни имат големи умения и сили. Те заслужават титлата богове. Те са способни да издадат изявление за решение в небесното царство за всички несправедливи и незадоволителни неща, които се случват в света, и ако някой търси справедливост, може да намери отговор от тях. Например исторически фигури като Бао Гун и Гуан Гун отстояват справедливостта за човечеството в духовния свят. Когато човек е онеправдан и съдилищата са несправедливи, ако отнесе случая си пред Бао Гун или Гуан Гун, му е гарантирано, че ще получи справедливост“. Хората вярват, че тези герои от народните приказки могат да въздават справедливост за човечеството, да наказват злите хора и да поправят всички несправедливости в света, като позволяват на тези, които страдат и се борят, да спрат да проливат сълзи. Те мислят, че бедните хора на дъното на обществото, некомпетентните и тормозените трябва само да правят приношения на тези фигури, да вярват в тях и да ги следват, за да избягат от всичките си страдания и да намерят решение за целия тормоз и потисничество, с които се сблъскват. По същия начин, в сърцата и умовете си, антихристите вярват, че боговете трябва да бъдат като така наречените Бодхисатва и Буда, да решават всички човешки страдания и да спасяват хората от морето от нещастия. Например един мъж, чиято майка беше смъртно болна и лекарите вече не можеха да направят нищо, за да ѝ помогнат, беше много синовен и не искаше майка му да умре, затова палеше по три пръчици тамян и всеки ден принасяше вкусна храна и напитки на идол на Гуанин Бодхисатва. След това даде обет: ако болестта на майка му може да бъде излекувана и тя може да живее още 30 години, той с готовност в замяна ще се откаже от 30 години от собствения си живот, ще стане вегетарианец до края на дните си и ще се въздържа да отнема живота на живо същество. След като запали тамяна, поклони се и даде този обет, и принесе искреното си сърце, болестта на майка му беше излекувана. Означаваше ли това, че обетът му е бил чут от Бодхисатва? Означаваше ли това, че майка му ще живее още 30 години, а той ще живее 30 години по-малко? Не. Но тъй като вярваше, той беше убеден, че това е истина. След това започна да изпълнява обета си, като стана вегетарианец. Един ден се зачуди: „Майка ми е излекувана и дълголетието ѝ вече не е проблем, така че мога ли да наруша обета си в бъдеще? Мога ли да ям пилешко бутче? Ако искам да изям едно, мога да го направя“. Веднага след като изяде пилешкото бутче, се почувства добре и сърцето му беше спокойно, но на следващия ден страдаше от повръщане и диария и беше болен няколко дни без никакво подобрение. На четвъртия ден се зачуди: „Това наказание от Бодхисатва ли е? Не ми ли позволява да ям месо? Изглежда, че думите, които казах преди, наистина са имали тежест — не мога да ям месо!“. Когато си помисли това, той бързо запали още три пръчици тамян, принесе много вкусна храна и призна греха си. Болестта му беше излекувана на следващия ден. Когато видя, че Бодхисатвата е толкова ефективна, той повярва още по-твърдо, че: „Когато хората действат, Бодхисатва гледа. Не трябва да се опитвам да я мамя, трябва да спазвам обета си или ще понеса наказанието ѝ!“. Оттогава нататък той чувстваше още по-силно, че титлата „Бодхисатва“ е свещена и неприкосновена. Той палеше по три пръчици тамян всеки ден и правеше приношения по време на обреди и празници. С течение на времето вярата, че идолите, на които хората правят приношения, като Нефритения император, Гуанин Бодхисатва, Гуан Гун и т.н., са богове, се засилваше в този човек. Статусът им в сърцето му стана още по-непоклатим, без никакви съмнения или подозрения. Дори ако антихристите не са преживели тези неща или не са правили приношения на тези идоли или глинени фигури у дома, те все пак от време на време чуват или се сблъскват с такива неща в социалните си кръгове. Например те чуват как Буда е излекувал нечия болест или е въздал справедливост, като е донесъл възмездие на зли хора, или как някой е забогатял, след като майстор по Фън Шуй е пренаредил някои неща в къщата му, или как нечия консултация с майстор по Фън Шуй или майстор по Ин-Ян относно гробници и избор на гробища е довела до това потомците на този човек да станат висши чиновници или да се радват на голям успех в кариерата си и т.н. Тези неща оставят впечатление в умовете на антихристите, че боговете трябва да притежават способности и сили като тези така наречени буди и императори, които хората срещат и виждат в ежедневието си. Те дори мислят, че боговете трябва да бъдат като онези идоли, на които хората правят приношения, като показват някакви знамения и чудеса сред хората, за да предизвикат ужас и изумление. И ако един бог не прави това, тогава те мислят, че не трябва да се счита за бог. С такива възгледи и разбирания за боговете, в какво се превръща концепцията за бог за антихристите? В техните умове същество като Нефритения император, който може да изпрати небесни войници, за да прогони онези, които са нарушили небесните закони, в света на смъртните по всяко време и на всяко място, е наистина бог и този, който притежава идентичността на бог. Или пък идол, на който хората правят приношения и който може да направи така, че те да забогатеят и да станат висши чиновници — за антихристите такива същества също се считат за достойни да притежават идентичността на богове. Това е вътрешното възприятие и разбиране на антихристите за идентичността на боговете. И така, когато Бог действа в земята, където лежи големият червен змей, и някои братя и сестри са арестувани, църквата е понесла вреди и Божието дело е възпрепятствано и смутено, какво си мислят антихристите? „Ако това е бог, защо такива неща се случват на църквата? Когато братята и сестрите биват арестувани, бог би трябвало да покаже видения в небето и да изпрати гръм и ярост, така че злите полицаи, които арестуват братята и сестрите, да побягнат ужасени като уплашени плъхове. Защо никога не съм чувал да се случват такива събития? Щом тези хора следват бог и са божиите избраници, защо бог не ги спасява и защитава? Големият червен змей преследва онези, които следват бог, толкова безумно и жестоко. Защо бог не дойде на земята, за да въздаде справедливост за човечеството? Защо бог не възпрепятства големия червен змей? Защо не накаже големия червен змей? Нима бог с божията идентичност може само да говори и да дава истината? В сравнение с Нефритения император, Гуанин Бодхисатва и Буда, бог изглежда няма големи способности и умения. Казват, че бог има могъщество и власт, но къде са това могъщество и власт? Дали този, който може само да дава истината и на когото му липсват могъществото и властта на бог, е наистина бог? Когато братята и сестрите са напът да бъдат арестувани, бог би трябвало да издигне стена пред злите полицаи или да ги ослепи и осакати, да ги подлуди, или да ги накара да оглупеят. Преди да наближи опасност, бог би трябвало да уведоми всички ясно за предстоящия риск, те би трябвало да чуят глас, да почувстват силно усещане и да имат ясна мисъл. Защо бог не прави такива неща? Защо не дава никакви намеци, когато наближава такава ситуация? Когато хората са подложени на арести, изтезания и преследване, защо бог не спира или не наказва тези дяволи и зли полицаи? Когато те слагат белезници на братята и сестрите, когато палките им ги удрят, защо бог не прави нищо? Ако беше Нефритеният император или Гуанин Бодхисатва, те никога не биха оставили последователите си да страдат така. Те със сигурност биха се намесили и помогнали, като ослепят злите полицаи, като изкривят лицата им, като ги тласнат към лудост, като накарат ръцете и краката им да загният, като им изпратят смъртоносни болести и ги подтикнат да се избиват взаимно. Защо бог не прави това? Къде точно е бог? Изобщо съществува ли? Когато дойдат беди, бог не спасява хората дори ако те му се молят, нито нагласява обстоятелства, за да избягат от опасност. Когато злите полицаи изтезават тези беззащитни хора, здравият разум диктува, че един бог трябва да се намеси, да помогне и да не стои просто безучастно, тъй като боговете не обичат да виждат несправедливости в света и боговете трябва да спасяват хората от нещастие, и да избавят всички същества от страдание. Защо този бог, в когото вярвам сега, изобщо не прави такива неща? Дали богът, в когото вярвам, наистина съществува?“. След като преживяват много неща, антихристите са постоянно объркани и съмняващи се. Докато вярват в Бог, те дори отиват при гадатели и майстори по Ин-Ян за предсказания, за да видят какво ги очаква в бъдеще, да проверят дали ще бъдат хвърлени в затвора, дали работата им ще върви гладко, дали някой злодей ще се опита да им отмъсти или, ако им е писано да влязат в затвора, дали има начин да го избегнат.