Когато антихристите поемат някоя част от работата, те са нехайни и си затварят очите за злите хора и за онези, които смущават делото на Божия дом, или дори може да ги прикриват, да им угаждат и да ги защитават. След като бъде освободен, ще се промени ли антихристът, когато върши друг дълг? (Не.) Защо е така? (Заради проблем в неговата природа същност.) След като допуснат толкова сериозна грешка, те все още не се покайват и все още таят представи и недоволство в сърцето си, така че възможно ли е да бъдат поне малко искрени в който и да е дълг, който вършат? Те безразсъдно вършат злодеяния в дълга си преди дори да имат някакви представи или оплаквания, така че когато таят тези неща, възможно ли е да бъдат искрени в дълга си? (Не.) А без искреност, ще бъдат ли нехайни? Ще вършат ли безразсъдно злодеяния? (Да.) Някои от вас може да не са убедени, затова се вгледайте добре и ще дойде ден, когато ще се убедиш. Антихристът никога не може да се промени и независимо къде се намира, винаги ще бъде вреден. След като някой, който се стреми към истината, е кастрен за разкриване на покварен нрав, той претърпява известни промени. Състоянието му става все по-добро, отношението му става все по-активно, гледната му точка става все по-положителна, целите и посоката на стремежа му стават все по-правилни, той все повече развива богобоязливо сърце и човешката му природа изглежда все по-достойна за уважение. За разлика от това, колкото повече един антихрист е кастрен, толкова повече нараства вътрешното му негодувание, толкова по-предпазлив става, толкова по-онеправдан се чувства в сърцето си и толкова по-големи стават неговите представи за Бог, омраза към Него и оплакване от Него. Когато не е кастрен, плътта му е способна да заплати съвсем мъничка цена, но когато е кастрен много, той няма дори и най-малката искреност. Той наистина е безнадежден случай! Наблюдавайте това сами — всеки такъв тип човек винаги проповядва, за да подкрепя другите, но самият той изобщо не практикува, нито има някакво навлизане — това е едната характеристика. Другата характеристика е, че каквато и работа да върши, щом има статус, той може да излезе напред и да покаже известен ентусиазъм, но винаги е нехаен и безразсъдно върши злодеяния в работата си. Когато загуби статуса си, той престава да се преструва, отписва положението си като безнадеждно, и дори действа дръзко и безразсъдно, и се държи като необуздан дивак, напълно лишен от богобоязливо сърце. Сред цялото човечество този тип човек е класически антихрист. Той е способен да разнищва състоянията на другите хора много ясно и логично, по начин, който е лесен за разбиране и ви оставя с чувството, че той също има такова разбиране за себе си. Но когато допусне някаква грешка, когато разкрие покварен нрав и ти се опиташ да го разобличиш и разнищиш, виж какво отношение проявява. Той напълно ще откаже да го приеме и ще измисли всякакви начини да го опровергае и да се защити, без да си признава. Никой няма да може да го докосне и всеки, който засегне болното му място или разобличи негов проблем, ще си има неприятности и ще бъде третиран като негов враг.

Когато антихристът има статус, той е способен да понесе малко несгоди и да заплати малка цена, за да го защити. Той също така е способен да си придаде благо изражение, сякаш изпитва състрадание към всички под слънцето, сякаш иска да спаси всички — лицемерно изражение. В момента, в който загуби статуса си обаче, цялата му доброжелателност изчезва, но при все това той все още иска да се вкопчи в подкрепата, в уважението и в специалното внимание, на които се е радвал в миналото, и да им се наслаждава. Той е просто безсрамен до крайност! В каквато и група да е антихристът, той не предоставя и най-малката помощ или назидание на никого, но въпреки това все още иска да се възползва от подкрепата и уважението на всички останали. Независимо кой друг си признава, че има покварен нрав, антихристът няма да проговори и да каже, че и той има такъв, или да говори за това какъв покварен нрав е разкрил в миналото. Той никога не самоанализира и когато е притиснат в ъгъла, ще каже само нещо от рода на: „Да, аз съм демон, аз съм Сатана“, и това е всичко. Той просто казва няколко такива високопарни, празни думи. Ако го попиташ: „Какви конкретни проявления и разкрития на това, че си демон и Сатана, притежаваш? Какви мотиви и намерения имаш, когато действаш?“, тогава той изобщо няма да каже нищо. Не е ли той Сатана? Откакто е дошъл на власт, големият червен змей е извършил безброй злини и по време на управлението си постоянно е признавал и поправял провиненията си, като през цялото време постоянно е засилвал насилието върху народа си. Когато го видиш да признава провиненията си, може да си помислиш, че ще се покае и ще обърне нова страница, че има нагласа за изповед и че вероятно няма да извърши отново такива грешки. Но ако се съди по нещата, които се случват след това и как се развиват те, големият червен змей, който признава провиненията си, го прави просто за да защити реномето и статуса си, като си проправя пътя да продължи да държи властта и да върши по-ужасни неща, с които да издевателства над народа си. Антихристите са същите — те притежават същата природа същност като дяволите, Сатана и големия червен змей. Те са умели в това да се прикриват и са закоравели лъжци. Не познават срама, изпитват неприязън към истината и положителните неща и изобщо не приемат истината. Освен това те не казват нищо друго освен приятно звучащи думи, а просто вършат всякакви лоши неща. Сред братята и сестрите антихристите често казват правилните неща и вършат неща, които изглеждат правилни на пръв поглед, но когато от тях се иска да практикуват стриктно в съответствие с Божиите слова и с истините принципи, да изпълняват работните разпоредби на Божия дом, тогава те няма да направят нищо подобно, а вместо това ще изчезнат безследно. Ако ги оставиш без надзор или не ги подтикваш, тогава те безразсъдно ще вършат злодеяния и ще установят собствено независимо царство. За да постигнат целта си да държат властта, те ще понесат всякакви несгоди и ще заплатят всякаква цена. От това можем да видим, че антихристите имат друг вид природа същност, а именно, че са егоистични и достойни за презрение. Освен че плащат малка цена, когато правят нещо за себе си, ако от тях се иска да направят или да кажат нещо за братята и сестрите, за Божия дом, без да получат нищо в замяна, ще бъдат ли толкова добросърдечни? Ще поемат ли това бреме? (Не.) Така че когато става въпрос за неща, които Горното е поискало от тях да изпълнят, когато дойде време да се провери тази работа, те няма да са изпълнили нито едно от тях. Защо е така? Защото това би изисквало от тях да се уморяват и да страдат, те ще трябва да заплатят цена и вероятно няма да извлекат голяма полза от това. Така че те просто няма да го направят. Ако мнозинството от хората биха извлекли облага от това, ако повечето хора биха получили ползи от това, антихристът би ли бил готов да заплати цена за това? Не би бил готов. Ако това беше нещо, за което повечето хора биха го ценили и помнили, биха го почитали и хвалили, и ако той щеше да бъде запомнен за това добро нещо, което е направил за поколения напред, как би постъпил? Той веднага би се захванал за работа и би го направил с по-голямо удоволствие от всеки друг. Това е безсрамно, нали? Сатана, дяволът, е наистина безсрамен. Той е извършил безброй злини, но все още иска всички да са му дълбоко благодарни, хората да го следват отблизо и да го ласкаят. Той толкова много тормози хората, но въпреки това иска да бъде хвален от тях. Антихристите са същите. Независимо колко проповеди е чул антихристът или колко доктрини разбира, ако поискаш от него да свърши някаква работа или дълг, без да бъде нехаен, той не може да се справи. Ако поискаш от него да се въздържа от установяване на собствено независимо царство или от безразсъдно вършене на злодеяния, той не може да го направи. Ако поискаш от него да се въздържа от това да се наслаждава на предимствата на статуса, от това да се отдава на удобства, от наслаждаване на статуса и на специалните привилегии, той не може да го направи. Ако поискаш от него да не измъчва другите или да не лъже, той не може да се справи. Ако поискаш от него да не разхищава приношенията и да защитава интересите на Божия дом, той не може да го направи. Ако поискаш от него да не свидетелства за себе си, той никога няма да може да го направи. Ако поискаш от него да заплати малка цена за Божиите избраници, без да получи нищо в замяна, или да свърши малко работа в сянка, той няма да е способен да го направи. На какво са способни антихристите? Те са способни безразсъдно да вършат злодеяния, да установяват собствено независимо царство, да свидетелстват за себе си, да разхищават приношенията, да живеят на гърба на църквата, да измъчват другите, да скандират лозунги, да бълват доктрини, да разпространяват ереси и заблуди, за да подвеждат хората, и така нататък — за тях е лесно да вършат тези неща. Има ли някой такъв около вас? В момента, в който получат власт, щом имат съвсем малко власт, те искат да се доберат до финансите на Божия дом. Независимо какво купуват, те искат да вземат неща, които са висококачествени, скъпи и маркови, и не обсъждат това с никого другиго, нито слушат какво казва някой друг. Щом им се даде малко власт, те се опияняват от нея. Когато им се даде малко власт, те искат да сформират клики и да вършат нещата по свой начин, и отказват да слушат Горното или когото и да било друг. Когато им се даде малко власт, те се чувстват сякаш са станали бог и искат да свидетелстват за себе си, така че другите да ги подкрепят, и искат да сформират група, да сформират собствена клика. Когато им се даде малко власт, те искат да държат братята и сестрите под строг контрол в ръцете си. Ако делото на Божия дом изисква някой да бъде преместен далеч от него, това ще бъде доста трудно. Те трябва да го одобрят и някой ще трябва да го обсъди с тях, и те няма да приемат от този човек отношение, което не им харесва. Те искат целият свят да знае, че имат власт и влияние, и всички трябва да се отнасят към тях с уважение и почит. Това е общопризнат факт. Антихристът никога няма да признае, че има покварен нрав. Наблюдавайте това сами — вижте дали онези, които не признават, че имат покварен нрав, могат да се покаят, след като извършат нещо погрешно и разкрият покварен нрав, в каква посока се развиват и по какъв път поемат в крайна сметка, как се държат, докато вършат дълга си и докато общуват с другите, как се отнасят към статуса и какви са техните начини и методи за вършене на нещата. Ще бъдете ли способни да разпознаете това? Ако можете да стигнете до заключения по тези неща, тогава имате известна проницателност.

В. Отказват да признаят, че Божиите слова са истината и критерият, по който се измерва всичко

Има и трета причина антихристите да отказват да приемат да ги кастрят и да нямат нагласа за покаяние, когато сгрешат, а именно, че те отказват да признаят, че Божиите слова са истината и критерият, по който се измерва всичко. Аз разговарях сравнително подробно за предходните две причини. Тази е малко по-различна от първите две по отношение на буквалното си значение, но в същността си те са свързани с тази, че антихристите отказват да признаят, че Божиите слова са истината, така че можем да направим общението си кратко и сбито. Когато антихристът е кастрен и ти разговаряш с него за истината, говориш за истините принципи и за принципите за вършене на нещата, ще бъде ли той способен да приеме това, след като го чуе? (Не.) Независимо кога антихристът чува истината, той винаги ще има същата нагласа към нея — заклеймяване и съпротива. Какво представляват истините принципи? Те са критерият за измерване как да се извърши нещо. Докато това се върши изцяло съгласно истината на Божиите слова, тогава това, което човек върши, ще бъде принципно. Това означава да се вършат нещата според принципите. Ако твоето общение е в съгласие с истините принципи, антихристът в никакъв случай няма да го приеме. Колкото по-положително, практическо, справедливо, правилно и основано на факти е твоето общение, толкова по-неприемливо ще бъде то за антихриста. Той ще отговори с изкривени доводи, като отказва да приеме истината или фактите. Ако му говориш за това как да действа, за да изпълни отговорностите си по въпроса, той ще ти разкаже как е страдал и че е заплатил цена. Ако му говориш за това как да действа в съответствие с истините принципи, тогава той ще ти разкаже колко много пътища е изминал, колко много е страдал и колко много е говорил. Ако му говориш за това как да бъде честен човек, как да действа и да изпълнява дълга с честно и искрено сърце, той няма да се интересува от това и няма да ти обърне внимание. Когато действа, той ще се съсредоточи само върху тактики, схеми и номера. В крайна сметка антихристът има свой собствен набор от уникални принципи за действията си и колкото и погрешни, низки, нелепи и абсурдни да са те в очите на другите или в очите на Бог, той никога няма да се умори да се придържа към тези методи и принципи. Той няма да приеме Божиите слова като истини принципи, нито ще се откаже от собствените си принципи, така че независимо дали го кастриш, разобличаваш или освобождаваш, неговите критерии, гледни точки и възгледи за измерване на нещата никога няма да се променят. Някои от тези критерии са от човешката наука, някои са от знанието, някои са от традиционната култура, а някои са от злите тенденции на този свят, но колкото и погрешни може да са тези неща, антихристът не може да се избави от тях. Той ще приеме всякакви зли тенденции и всякакви поговорки и гледни точки, които са популярни в обществото, но Божиите слова или истината никога не са неговият критерий за измерване на всички неща и събития, за измерване на всичко. Докато следва Бог и живее на гърба на Божия дом, той отрича и заклеймява истината. Докато отрича и заклеймява истината, той почита всякакви ереси и заблуди от света и им се възхищава. Единствените неща, които не може да приеме, са Божиите слова, истината. Ако се съди по тази същност на антихристите, въпреки че те посещават събирания, четат Божиите слова и изпълняват дълг в хода на вярата си, едно нещо е сигурно — техният нрав никога няма да се промени, нито ще се променят техните гледни точки, които са от света и от злите тенденции. Ако помолиш антихриста да говори за навлизане в живота или за промяна на нрава, ще се чудиш защо думите му звучат толкова странно, отвратително и неловко. Те ще звучат като думи на външен човек и той е просто объркан човек, който няма духовно разбиране, но се преструва на духовен и че притежава живот. Това е наистина крайно отвратително! Може ли човек, който никога не е признавал Божиите слова за истина или не е приемал Божиите слова за свой живот, да притежава живот? Това е шега, нали? Огледайте се около вас и проверете дали има някой, който непрекъснато казва: „Този и този известен човек каза това, в тази и тази книга е казано това, в този и този телевизионен сериал е казано това, в този и този шедьовър е казано това“ или „Нашата традиционна култура е такава, там, откъдето съм аз, казваме така, в нашето семейство имаме такова правило“ и така нататък. Вижте кой винаги има цял куп такива неща, които да каже, кой не се трогва от Божиите слова, след като ги чуе, и изрича само объркани думи, абсурдни думи и думи, в които няма духовно разбиране, когато все пак успее да разговаря за разбирането си на Божиите слова, и кой, въпреки че няма възприемане или разбиране на Божиите слова, се опитва насила да свърже някои неща и се преструва на духовен. Това е изключително отвратително! Тези хора са вярвали в Бог в продължение на много години, слушали са проповеди и са присъствали на събирания в продължение на много години, но е невероятно, че все още не знаят, че имат покварен нрав и не са открили, че имат неправилни гледни точки или че техните погрешни гледни точки са напълно противоположни и противоречащи на Божиите слова. Каква е причината за това? Това е третата причина, която стои зад отказа на антихристите да приемат да ги кастрят и зад това, че нямат нагласа за покаяние, когато сгрешат. Те отказват да признаят, че Божиите слова са истината и критерият, по който се измерва всичко. Това е първопричината на проблема.

Защо антихристите отказват да приемат да бъдат кастрени? Защо, когато се сблъскат с нещо, те не се покайват, а вместо това разпространяват различни представи и дори съдят Бог? Причините са много ясни: първо, антихристите никога не признават, че могат да сгрешат; второ, те никога не признават, че имат покварен нрав; трето, те отказват да признаят, че Божиите слова са истината и критерият, по който се измерва всичко. Що се отнася до всички онези, които не приемат да бъдат кастрени, всички онези, които ясно разкриват покварен нрав, когато направят грешки, всички онези, които често нанасят вреда на Божиите избраници, които забавят навлизането в живота на безброй Божии избраници и причиняват загуби на делото на Божия дом, ако тези хора нямат угризения или нагласа за покаяние, когато са кастрени, тогава едно нещо е сигурно, а именно, че те притежават и трите от тези проявления на антихристите. Вярно ли е? (Да.) Общо има три причини, поради които антихристите отказват да приемат да бъдат кастрени. Прочетете ги отново. (Първо, антихристите никога не признават, че могат да сгрешат; второ, те никога не признават, че имат покварен нрав; трето, те отказват да признаят, че Божиите слова са истината и критерият, по който се измерва всичко.) Общо са три. Разговаряхме доста подробно за първите две причини. Последната е малко по-различна, но в същността си първите две са свързани с тази, че антихристите отказват да признаят, че Божиите слова са истината, така че няма да разговаряме по-подробно за тази причина. Добре, нека приключим нашето общение тук за днес. Довиждане! (Довиждане, Боже!)

19 септември 2020 г.