Б. Отказват да признаят, че имат покварен нрав

Когато един антихрист бива кастрен, той не само не се покайва, но и разпространява представи и открито съди. Първата основна причина за това е, че той отказва да признае, че е сгрешил. Каква е втората причина? Тя е, че един антихрист не признава, че има покварен нрав. Нима това не е по-сериозно и по-конкретно от отказа да признае, че е извършил нещо погрешно? Минималното познание, което трябва да притежава всеки, който приема Божието дело, който приема Божието правосъдие и наказание, е първо да признае, че хората са покварени, че са покварени от Сатана, че им липсва разум и човешка природа, че не притежават истината, нито познават Бог, и че са от онези, които се съпротивляват на Бог. Единствено антихристите никога не биха признали, че са твърде дълбоко покварени и че всички покварени хора принадлежат на Сатана, камо ли да признаят, че самите те са дяволи и сатани. Особено в моменти, когато повечето хора са способни да се самоанализират, да опознаят себе си и да приемат да бъдат кастрени, антихристите не могат дори да признаят, че имат покварен нрав — това е сериозен проблем. Защо казвам, че е сериозен? Тъй като антихристите са неспособни да признаят истината и не вярват, че Божиите слова са истината, дълбоко в сърцата си те отказват да приемат каквото и да било, казано в Божиите слова. Някои хора казват: „Как можеш да казваш, че те отказват да приемат това? Те са признали, че са дяволи и сатани, че са Божии врагове“. Това за признание ли се брои? Дори един невярващ може да каже, че не е добър човек, но това брои ли се за признаване, че има покварен нрав? Не се брои. Истинското признание, че имаш покварен нрав, означава първо да знаеш какъв тип човек си. То също така означава да си способен в различни степени да установяваш връзка между себе си и различните видове покварен нрав, описани от Бог, и по-нататък да признаеш различните видове покварен нрав, които разкриваш, докато си в различни състояния. Нима това не са някои конкретни проявления? (Да, така е.) Но един антихрист не притежава тези неща, защото не признава Божиите слова — вместо това той ги презира. Ето защо той само слуша Божиите слова, които разобличават покварения нрав на човечеството, и толкова. Дълбоко в сърцето си той никога не се самоанализира, не разнищва себе си и не съотнася себе си с тези слова. С други думи, той не разнищва и не съпоставя своите различни проявления, намерения, мисли и гледни точки според тези Божии слова. Той изобщо не върши тези неща. Какво означава това, че той не върши тези неща? То означава, че за него тези слова, които Бог е изрекъл, са просто един начин за изложение на нещата, различна гледна точка — те са просто различен начин за описване на човешкия нрав, на човешката индивидуалност, на практиките и същността на човека, но в никакъв случай не са критерият за определяне на човешкия нрав. Това е точен начин да се опише как антихристите не считат Божиите слова за истината. Антихристите имат само приблизително разбиране в умовете си за разобличаването от Бог на различните видове покварен човешки нрав, но никога не го приемат дълбоко в сърцата си. Тъй като не го приемат, когато им се случи нещо, способни ли са те да използват Божиите слова, за да въздържат нрава си, да променят практиките си и да преобърнат неправилните си гледни точки? Категорично не. Антихристите не приемат истината, което означава, че те не признават, че имат покварен нрав. Да вземем за пример надменността — Божиите слова, които разобличават този нрав, говорят за някои от начините, по които той се проявява и разкрива в човека. Човек, който се стреми към истината и признава, че Божиите слова са истината, ще претегли собственото си поведение и нрав спрямо тези Божии слова. Той ще претегля тези неща отново и отново, а след това ще признае: „Аз имам надменен нрав. Това е нравът, който разкрих, когато направих това. Тези мои мисли, действия и нагласи са надменни. Тези мои начини да се отнасям към другите, да върша работата си и да подхождам към дълга си са надменни“. Нима това не е признаване, че Божиите слова са истината? (Да, така е.) Те смятат Божиите слова за критерий и ги използват, за да ги съпоставят със собственото си поведение, и когато открият връзка, те неосъзнато признават, че имат покварен нрав, че всичко, което Бог казва, е истина и съвсем не е невярно. Засега нека не навлизаме в това дали хората могат да използват Божиите слова, за да преодолеят покварения си нрав, след като са признали, че имат такъв. Първо, нека просто поговорим за това дали хората признават, че имат покварен нрав. Що се отнася до признаването, повечето хора, които притежават рационалност, съвест и нормално мислене, могат да придобият просветление и озарение от Божието слово, а след това неосъзнато да приемат и да кажат „Амин“ на Божиите слова, да признаят, че Божиите слова са истината, и по този начин да признаят, че са покварени човешки същества и че имат покварен нрав, и така да се преклонят пред Бог. След като признаят, че имат покварен нрав, те ще имат правилно, подходящо отношение към Бог, към истината и особено към това да бъдат кастрени. Тоест, докато признават, че имат покварен нрав, когато биват кастрени, те ще са способни неволно и подсъзнателно да се покорят от сърце на това кастрене и ще бъдат готови да го приемат. Има дори някои хора, които копнеят другите да ги въздържат и дисциплинират чрез кастрене и те съвсем естествено развиват положителни чувства към това да бъдат кастрени. Те имат положително отношение към него. Това са нормални хора. Единствените ненормални хора са антихристите. Такива хора не приемат Божиите слова, често сумтят презрително към тях и в сърцата си им се съпротивляват, съдят ги и ги заклеймяват. Следователно те имат същото отношение към разобличаването и окачествяването от Бог на покварения нрав на човека. Какво е това отношение? Да вземем за пример това, че Бог казва, че хората имат надменен нрав, и говори за неговите конкретни проявления. Когато един антихрист чуе за тези конкретни проявления, той не просто отказва да приеме това, а вместо това стига дотам, че презира тези конкретни проявления, за които Бог говори. Защо прави това? Защото следва логиката на Сатана, тоест отношението на Сатана към истината и положителните неща. Той казва: „Ти наричаш това надменност, но сред способните кой не е показен? Сред хората с ръководителски талант кой не говори по внушителен начин? Сред хората със статус кой не е малко показен? Нито едно от тези неща не е голям проблем. Всички тези неща са напълно нормални в невярващия свят, но тук всички вие правите от мухата слон. Освен това наистина ли се смята за надменност това да действаш, без да обсъждаш нещата с другите? Нима това наистина означава да си сам закон за себе си? Способните хора би трябвало да командват, а да можеш да монополизираш властта се нарича компетентност. Каква е ползата да обсъждам нещата с вас, обикновените хора? Какво знаете вие? Така че аз не съм надменен, аз съм просто компетентен и способен. Това се нарича да имаш ръководителска способност и това е вроден талант. Аз имам толкова страхотна надареност, мога да правя всичко. Независимо какви са обстоятелствата или в каква група съм, мога да поема управлението — това означава да си талантлива личност! Талантливите личности не бива да бъдат потъпквани, нито разобличавани. Вместо това, независимо в каква група са, те трябва да бъдат препоръчвани, възхвалявани и да им се дават важни роли! Тъй като са способни, талантливи личности с ръководителски способности, те трябва да имат поведението на водач, на ръководител. Ако прикриват тези неща, нима това не е преструвка?“. Те използват тези изопачени разсъждения и тези ереси, за да съдят и заклеймяват разобличаването от Бог на надменния нрав, така че каквото и да кажеш, те никога няма да признаят различните проявления на покварения нрав, описани и определени от Бог. Те си мислят: „Това, което бог е казал, е просто един начин да се изразят нещата. То е доста положително, ортодоксално и традиционно, но не може да се определи като истина. То е приложимо само за някои хора. Например някои хора са доста простодушни и нямат никакъв талант, нито са много способни или умни, а освен това нямат никакви ръководителски способности. Ако нямат подходящ партньор, те трябва да се консултират с другите, когато действат, а ако не го направят, не могат да се нагърбят с работата си — това е типът човек, за когото са приложими божиите слова“. Подобни доводи са все сатанински ереси и заблуди.

Антихристите никога не вярват, че Божиите слова са истината, затова всеки път, когато ги чуят, те просто вършат всичко формално. Те са точно като фарисеите — използват Божиите слова, за да поддържат реномето си. Те не ги приемат дълбоко в сърцата си, нито превръщат Божиите слова в свой живот и в цел на своето практикуване. Ето защо, когато един антихрист допусне грешка, той няма да признае, че е сгрешил, когато го кастриш и разобличаваш за това, камо ли да приеме, когато го кастриш относно нрава и същността, които е разкрил по този въпрос. Когато един антихрист разкрие покварен нрав, точно както отказва да признае, че е сгрешил, той винаги ще има някаква причина, някакво оправдание, някакво обяснение, за да отрече, че има покварен нрав. Например, когато разкрие надменен нрав по определен въпрос, той казва, че е бързал, че това е било лош избор на думи и че е повишил малко глас. Когато някой каже, че е бил измамлив по друг въпрос и не е бил откровен, той казва, че повечето хора имат слаби заложби, така че ако каже какво става, другите не биха го разбрали и биха разбрали погрешно това, което е казал, и затова не е бил откровен. Независимо какъв покварен нрав разкрива, той винаги може да намери оправдания и обяснения. В крайна сметка, независимо какъв покварен нрав разкрива, независимо колко очевиден или сериозен е този нрав, той никога няма да признае, че това е покварен нрав. Антихристите често лъжат, казват едно пред хората, а друго зад гърба им, и никой не може да различи и никой не знае кога те казват истината и кога лъжат. Те обаче никога няма да признаят, че са по-скоро измамници, а не честни хора. Точно обратното, те често се оправдават и обясняват колко са напълно простодушни, колко са особено искрени с другите и когато друг човек има някакви трудности, колко много искат да му помогнат от добротата на сърцето си. Антихристите не само не признават, че имат покварен нрав, но и винаги се опитват да прикрият недостатъците си, като се хвалят, че са добри, мили хора. Те не само че не признават, че имат покварен нрав, но в същото време се хвалят колко много ги бива да влияят на хората, колко са добри в придобиването на благосклонността на хората и в спечелването на сърцата им. Те се хвалят какви стратези са и колко са способни, когато става въпрос за действия и говорене сред хората, че никой не може да ги превъзхожда и да ги надмине, че никой не е по-компетентен за тяхната работа. Когато един антихрист плати малка цена, той е способен да проповядва някои възвишени доктрини и теории и за кратко време да извърши нещо, което подвежда хората и кара повечето хора да го ценят, тогава той ще си помисли, че успешно е прикрил покварения си нрав и че е съумял да накара хората да пренебрегнат покварения му нрав. Така че, въз основа на тези проявления на антихристите и на този вид разбиране и отношение, които таят към покварения си нрав, когато биват кастрени, първата им реакция ще бъде да се противопоставят и да се съпротивляват на кастренето, да направят всичко възможно, за да изчистят името си. Освен че отказват да признаят загубите, които са нанесли на делото на църквата, те също така ще откажат да признаят покварения нрав, който са разкрили по въпроса, и грешката, която са допуснали под въздействието на покварения си нрав. Като се има предвид това проявление и тази същност на антихристите, възможно ли е те да постигнат промяна в нрава? (Не е възможно.)

Срещал съм някои антихристи, които правят грешки в работата си, които са мързеливи, не си вършат работата и пренебрегват конкретни задачи, докато все още командват хората, безразсъдно вършат злосторства и вършат нещата по свой начин. Когато такива антихристи биват кастрени за това, външно те изглеждат много отстъпчиви, но всъщност изобщо не се покайват. Ако се съди по отношението им на непокаяние, те изобщо не са приели кастренето. Ако се съди по това, че не приемат да бъдат кастрени, те никога не са изследвали какви разкривания на покварен нрав притежават. Вместо това, след като биват кастрени, те продължават да вършат каквото си искат, да вършат нещата по свой собствен начин, да се занимават със скрити манипулации, да мамят тези над тях и под тях, да установяват свои собствени независими царства и да се наслаждават на специални привилегии, без да се променят ни най-малко. Защо не се променят ни най-малко? Именно защото антихристите изобщо не признават, че имат покварен нрав, нито приемат истината. Затова те сграбчват възможността да държат голяма власт и да извличат максимума от нея, и след това се възползват от това време, за да вършат каквото си искат, да направят всичко възможно, за да вършат лоши неща, да смущават делото на Божия дом и да подкопават нормалния ред на Божия дом. Докато се наслаждават на всякакви материални облаги от Божия дом, те изобщо не вършат никакви добри неща. Освен че вършат някаква повърхностна работа, какво правят тайно? Те свикват събирания, проповядват думи и доктрини и дори се намесват в дела, с които нямат връзка — освен това, те просто командват хората наоколо. Те не извършват нито една от конкретните работи, възложени им от Горното, и не се явяват лично, за да предоставят подробни наставления, надзор или напътствия. Те просто раздават отгоре заповеди на хората и от време на време, когато наистина нямат избор, се появяват на работното място, за да свършат някои неща и да дадат някакво напътствие. Това е просто временна проява на ентусиазъм и скоро след това те изчезват безследно. Когато повишават някого или назначават някого на длъжност, никой не може да каже, че този човек не е добър, или да се противопостави на това, и антихристите никога няма да проверят или да надзирават работата на този човек. Независимо колко лоши неща върши човекът, когото са повишили или назначили, те не позволяват на никого друг да го разобличава, никой не може да го освободи и на никого не е позволено да го докладва. Всеки, който докладва този човек, става техен враг. Независимо колко големи загуби нанася на делото на църквата човекът, когото използват, колко големи смущения му причинява, антихристите ще направят всичко възможно, за да го защитят, а ако не успеят да направят това, тогава ще побързат да се разграничат от този човек и бързо да се освободят от отговорност. Каквото и да правят антихристите, независимо дали е пред лицето на другите хора, или зад гърба им, на тях напълно им липсва богобоязливо сърце. Те са неверници, демони и живи сатани и все още безсрамно желаят да заемат позиция и да се наслаждават на предимствата на статуса. Те са паразити, които живеят на гърба на Божия дом. Има дори някои, които, когато са били кастрени и видят, че няма да бъдат способни да запазят статуса си, се чувстват обезкуражени, разочаровани и потиснати. Защо се чувстват потиснати? Защо се чувстват обезкуражени? Това е така, защото не могат да запазят статуса си, възможността им да се наслаждават на специални привилегии и на специално отношение към тях е изчезнала, никой вече не ги уважава и дните им на игра с властта са свършили. Те ще трябва да започнат да правят всичко сами — вече няма да имат възможност просто да стоят там и да издават заповеди. Те не изпитват угризения или не се разстройват заради неблагоприятните последствия, предизвикани от покварения им нрав. Вместо това те са разстроени, проливат сълзи и изпитват чувство на загуба, защото вече не са способни да се наслаждават на предимствата на статуса. Има дори някои хора, които, след като са били освободени, нагло молят отново и отново за още един шанс. Кажете Ми, може ли на такива хора да се даде още един шанс? Какво възнамеряват да правят с този шанс? Да живеят на гърба на църквата, да бъдат хрантутници и да действат безразсъдно. Ако им се даде още един шанс, биха ли опознали собствения си покварен нрав? Биха ли били способни да опознаят себе си? (Не.) Ако получат още един шанс, биха ли придобили малко чувство за срам? Би ли се променил характерът им? С още един шанс, биха ли започнали да вършат нещата според истините принципи и вече не биха ли се опитвали да установяват свои собствени независими царства? (Не биха.) Те не биха направили нищо от това — нима не е свършено с тях? Ако вие бяхте кастрени и въпросът беше толкова сериозен, че Горното нямаше друг избор, освен да ви освободи, какво бихте си помислили? (Че наистина трябва да бъда освободен, защото природата ми е толкова нечестива, извършил съм толкова много неща, които са в нарушение на принципите и се съпротивляват на Бог, извършил съм толкова много зло и съм причинил толкова много загуби на делото на църквата. Трябва да бъда освободен.) Човек, който притежава разум, първо би се самоанализирал: „Какво наистина направих през това време? Защо бях кастрен? Беше ли правилно това, че бях кастрен за тези неща, и думите, които онзи човек ми каза, когато ме кастри, наистина ли бяха верни? Как трябва да ги приема? Как трябва да подходя към това кастрене?“. След това той би изследвал какво наистина е направил, дали е имало примеси на човешка воля в действията му, дали е имало съвест и разум в тях, дали това, което е направил, е било съгласно истините принципи, колко от това, което е направил, е било съгласно Божиите изисквания и колко неща е извършил според собствената си воля. Човек с разум трябва да изследва тези аспекти, а не да се тревожи за това дали е загубил статуса си, дали Божият дом е бил справедлив към него, какво ще си помислят хората за него, ако няма статус, или какви перспективи и крайна цел ще има. Човек с разум не би се тревожил за такива неща.

Колко точно са безсрамни някои антихристи? Ако, след като тези антихристи бъдат освободени от длъжност, братята и сестрите вече не са толкова почтителни към тях, ако не са толкова сърдечни или мили, а вместо това са хладни и ги пренебрегват, тези антихристи няма да бъдат способни да го понесат. Защо са толкова докачливи за тези неща, а не са толкова чувствителни към покварения си нрав? Това част от природата им ли е? Имат ли те достойнство? Имат ли срам? (Не.) Двете най-ценни неща в човешката природа са срамът и порядъчността. У антихриста няма и следа от нито едно от тези неща. Антихристите са безсрамни и независимо колко покварен нрав разкриват или колко зло вършат, те не изпитват абсолютно нищо, не изпитват вина, но въпреки това искат да проточат престоя си и да живеят на гърба на Божия дом. След като са били кастрени и разобличени, след като са били освободени и вече нямат никакъв статус, те все още искат братята и сестрите да ги почитат с уважение и любезност. Това не е ли неразумно? Това проявление на антихристите звучи ли ви отвратително? (Да.) Всеки човек изпитва чувство на загуба, когато го кастрят, особено ако бъде освободен и загуби статуса си. Чувства се поставен в неловко положение, малко засрамен пред другите и твърде притеснен, за да гледа когото и да било в очите. Въпреки това човек, който има срам, няма да изрича изкривени доводи. Какво означава да не се изричат изкривени доводи? Това означава да можеш да се отнасяш към всичко правилно, без да мислиш и да говориш за нещата изопачено, а вместо това честно да признаеш нещата, които си извършил погрешно и да се отнесеш към въпроса справедливо и здравомислещо. Какво означава справедливо и здравомислещо? Това означава, че щом като си бил кастрен за нещо, трябва да има проблем в това, което си направил — като оставим настрана какъв покварен нрав имаш, нека просто кажем, че ако си сбъркал по този въпрос, тогава със сигурност носиш известна отговорност за това. Тъй като носиш отговорност, трябва да я поемеш и да признаеш, че ти си го направил. След като си признал това, трябва да изследваш себе си и да се запиташ: „Какъв покварен нрав разкрих в това? Ако не бях воден от покварен нрав, тогава действията ми бяха ли примесени с човешка воля? Това беше ли причинено от глупост? Имаше ли нещо общо с моя стремеж, с пътя, по който вървя?“. Да си способен да изследваш себе си по този начин, това се нарича да имаш рационалност, да познаваш срама, да гледаш на нещата по справедлив, обективен начин, който съответства на фактите. Точно това липсва на антихристите. Когато ги кастрят, те първо си мислят: „Как можа толкова безмилостно да кастриш един достоен водач като мен пред толкова много хора, като дори разобличи срамната ми тайна? Къде е престижът ми като водач? Като ме кастриш, не го ли унищожи? Кой ще ме слуша отсега нататък? Ако никой не ме слуша, как мога да имам статус на водач? Това не би ли ме превърнало просто в един фигурант? Как тогава ще се наслаждавам на предимствата на статуса? Няма ли повече да мога да се наслаждавам на вещите, принесени от братята и сестрите?“. Правилна ли е тази представа? Съгласно истината ли е? Оправдана ли е? (Не.) Това означава да си лишен от разум и да изричаш изкривени доводи. Какво разбираш под престиж? Какво е водач? Със сигурност ти не си лишен от поквара? Какво разбираш под „разобличаването на срамната ти тайна“? Каква е срамната ти тайна? Това е поквареният ти нрав. Поквареният ти нрав е същият като на всеки друг — това е срамната ти тайна. В теб няма нищо различно, ти не си по-висш от другите. Божият дом просто видя, че имаш малко заложби и можеш да вършиш някаква работа, затова те повиши и разви, и ти даде специално бреме, малко повече, с което да се нагърбиш. Но това изобщо не означава, че след като имаш статус, вече нямаш покварен нрав. И все пак антихристите се вкопчват в това, като казват: „Сега, когато имам статус, не бива да ме кастриш, не и пред толкова много хора, което би позволило на повечето хора да разберат истинското ми положение“. Не е ли това изкривен довод? Къде може да се приложи този подход? В обществото, когато издигаш някого, трябва да го ласкаеш като съвършен и да му създадеш образ на съвършенство, без най-малкия недостатък. Не е ли това измамно? Божият дом би ли направил това? (Не.) Това е нещо, което Сатана прави, а също и нещо, което антихристите изискват. Сатана е лишен от разум и антихристите по подобен начин са лишени от разум в това отношение. Не само това, но те изтъкват изкривени доводи и предявяват прекомерни изисквания. За да защитят статуса си, те искат от Горното да внимава как ги кастрят, при какви условия ги кастрят и какъв тон се използва. Необходимо ли е това? Ти си покварено човешко същество и биваш кастрен за нещо, което е реално и истинско — каква нужда има това да се прави по особен начин? Издигането ти няма ли да вреди на братята и сестрите? Трябва ли ти, един зъл човек, да бъдеш издигнат и статусът ти да бъде защитен, за да можеш безразсъдно да вършиш злодеяния сред тези, които са под теб, и да установиш свое собствено независимо царство? Това би ли било справедливо към братята и сестрите? Това проява на отговорност към тях ли е? Това не е начин да се прояви отговорност към тях. Така че антихристът, който се държи по този начин, мисли по този начин и предявява такива изисквания, просто изрича изкривени доводи, умишлено създава неприятности и е напълно лишен от срам. Когато го кастрят за нещо, което е направил погрешно, антихристът не признава, че има покварен нрав, нито изследва какъв покварен нрав го е довел до извършването на такова нещо. След като избълва куп изкривени доводи, той не само отказва да изследва себе си, но мисли и за контрамерки. „Кой докладва това? Кой издаде това на горното? Кой докладва на водачите, че направих това? Трябва да разбера кой беше и да му дам урок. Трябва да го смъмря по време на събиранията и да му покажа колко съм страховит“. Когато го кастрят, антихристът ще направи всичко възможно, за да се защити, да намери изход, като си мисли: „Този път бях небрежен и се издадох, така че трябва да направя всичко възможно това да не се случи следващия път и да опитам различен подход, за да заблудя горното, заедно с братята и сестрите, които са долу, така че никой от тях да не разбере. Когато направя нещо правилно, трябва да побързам да изляза напред и да си припиша заслугата, но когато допусна грешка, трябва бързо да прехвърля отговорността на някой друг“. Това не е ли безсрамно? Безсрамно е до крайност! Когато нормален човек бива кастрен, дълбоко в себе си той тайно си признава: „Не съм добър — имам покварен нрав. Няма какво повече да се каже. Трябва да се самоанализирам“. Той мълчаливо решава да действа според това, което Бог изисква, ако отново се сблъска с такава ситуация. Независимо дали може да го постигне, или не, във всеки случай, когато го кастрят, той го приема в сърцето си по здравомислещ начин и рационалността му му казва, че наистина е направил нещо погрешно, и че тъй като има покварен нрав, трябва да го признае. Той се покорява в сърцето си, без никаква съпротива, и дори да се чувства малко онеправдан, като цяло отношението му е положително. Той е способен да се самоанализира, да изпитва угризения и да реши да се стреми да не прави същата грешка по този въпрос в бъдеще. От друга страна, антихристът не само че не изпитва угризения, а и се съпротивлява в сърцето си и не само че не е способен да се откаже от злото, което върши, но дори се опитва да намери друг път напред, за да може да продължава безразсъдно да върши злодеяния, като продължава със злото си поведение. Когато го кастрят, той не изследва собствения си покварен нрав, източника на провинението си, намеренията си или различните състояния и гледни точки, които са възникнали в него, когато поквареният му нрав е бил разкрит. Той никога не изследва и не обмисля тези неща, нито приема, когато някой друг му дава предложения, съвети или го разобличава. Вместо това той увеличава усилията си да търси различни начини, средства и тактики, за да измами тези, които са над него и под него, за да може да защити статуса си. Той засилва усилията си в причиняването на смущения в Божия дом и използва статуса си, за да върши зло. Те наистина са непоправими!