Току-що говорихме за шест причини, поради които антихристите биват кастрени. Първата беше установяване на свои собствени независими царства; втората, упражняване на скрита манипулация; третата, измъчване на другите; четвъртата, вършене на нещата по свой начин; петата, наслаждаване на специални привилегии; и шестата, мамене на онези, които са над и под тях. Има ли някакви други? (Разпространяване на ереси и заблуди за подвеждане на братята и сестрите.) (Никога не възхваляват Бог или не свидетелстват за Бог, а вместо това винаги свидетелстват за себе си и бълват думи и доктрини, за да подвеждат хората.) (Осъждане, нападане и мразене на човека, използван от Светия Дух.) Сред тези три неща, кое е сравнително близко по същност до шестте причини, които вече обсъдихме? (Винаги превъзнасят себе си и свидетелстват за себе си и никога не свидетелстват за Бог.) Това е сравнително сериозно по своята природа. На второ място е нападането и осъждането на човека, използван от Светия Дух, а на трето — разпространяването на заблуди за подвеждане на хората. Би трябвало да има и други конкретни проявления на антихристите, но тези повече или по-малко представят всичко, така че не е нужно да навлизаме в излишни подробности за всяко едно от тях днес. Това не е фокусът на днешното общение. Вместо това, фокусът днес е върху това как антихристът не приема да го кастрят, нито има нагласа за покаяние, когато сгреши, а вместо това разпространява представи и открито съди Бог. С други думи, нагласата на антихриста, след като е бил кастрен, първопричината на тази нагласа и какъв всъщност е неговият нрав същност — това е фокусната точка, за която трябва да разговаряме. Другите неща, които току-що разгледахме, са по-малки теми, които са донякъде свързани с това. Тъй като сме ги обсъждали достатъчно подробно преди, днес просто разговаряхме за тях общо, като обобщихме различните проявления на антихристите, за които сме разговаряли преди. Антихристите притежават тези проявления, тези видове нрав и същност, и са вършили такива неща, затова те трябва да бъдат кастрени и отхвърлени. Един истински антихрист обаче, някой, който притежава същността на антихрист, би ли признал, че е направил тези неща или че тези негови проявления са проявления на антихрист? (Не, не би.) Кога си виждал Сатана и дяволите да признават, че се противопоставят на Бог? Те никога няма да признаят, че се противопоставят на Бог, и независимо какви грешки са допуснали, те никога няма да признаят, че са сгрешили. И така, нека започнем темата на днешното общение от гледната точка на тази същност на антихристите.

II. Как се държат антихристите, когато не приемат да бъдат кастрени

А. Отказват да признаят, че са сгрешили

Независимо колко голяма грешка е направил един антихрист и независимо колко зло е извършил, когато бива кастрен, първото поведение, към което прибягва, е напълно да отрича да е сгрешил, като отчаяно си служи с извъртания, за да се оправдае. Това е липсата на нагласа за покаяние у него, когато сгреши, спомената в единадесетото проявление на антихристите. Антихристите нямат нагласа за покаяние, така че какво си мислят дълбоко в себе си? Защо нямат нагласа за покаяние? (Защото вярват, че не са извършили нищо погрешно.) Точно така. Антихристите в никакъв случай не признават, че са извършили нещо погрешно. И така, способни ли са те да признаят, че са антихристи? Това е дори още по-трудно. Ако можеш да съставиш списък с факти, за да разобличиш един антихрист, ще бъде ли той способен да го приеме? Без сянка на съмнение той ще бъде още по-неспособен да приеме това. Чрез тези видове проявления ние сме способни да видим, че същността на антихриста е такава, че той се съпротивлява на Бог и Го предава, а нравът му е такъв, че изпитва неприязън към истината, мрази истината и въобще няма любов към истината. Следователно, когато антихристите биват разобличавани и кастрени, първото нещо, което правят, е да търсят различни причини в своя защита, да търсят всякакви оправдания, за да се опитат да се измъкнат, и така да постигнат целта си да избегнат отговорностите и да постигнат целта си да им бъде простено. Това, от което антихристите се страхуват най-много, е, че Божиите избраници ще прозрат характера им, техните слабости и недостатъци, ахилесовата им пета, истинските им заложби и работоспособността им — затова те се опитват всячески да си създадат образ, за да прикрият своите недостатъци, проблеми и покварен нрав. Когато злодеянието им бъде разкрито и разобличено, първото нещо, което правят, е да не признаят или да не приемат този факт, или да не правят всичко възможно, за да поправят и компенсират грешките си, а вместо това да се опитват да измислят разнообразни методи, които да използват, за да ги прикрият, да заблудят и да подведат онези, които са запознати с техните действия, да не позволят на Божиите избраници да прозрат истината по въпроса, да не им позволят да разберат колко вредни са били техните действия за Божия дом, колко много са прекъснали и смутили работата на църквата. Разбира се, това, от което те най-много се страхуват, е Горното да разбере, защото щом Горното узнае, с тях ще се постъпи според принципа и всичко ще приключи за тях, и те със сигурност ще бъдат освободени от длъжност и отстранени. И така, когато злодеянието на антихристите бъде разобличено, първото нещо, което те правят, не е да премислят къде са сгрешили, къде са нарушили принципите, защо са направили онова, което са направили, от какъв нрав са били управлявани, какви са били намеренията им, какво е било състоянието им по онова време, дали е било поради своенравност, или поради опорочаване на техните намерения. Вместо да анализират тези неща, камо ли да размишляват върху тях, те си блъскат главите за какъвто и да е начин да прикрият истинските факти. В същото време те правят всичко възможно, за да се обясняват и да се оправдават пред Божиите избраници, за да ги заблудят, като правят така, че големите проблеми да изглеждат малки, а малките да изглеждат незначителни, и блъфират, за да се измъкнат, така че да могат да останат в Божия дом, безразсъдно да вършат злодеяния и да злоупотребяват с властта си, да продължат да подвеждат и да контролират хората, и да ги накарат да им се възхищават и да правят каквото им кажат, за да задоволят амбициите и желанията си. От началото до края какво всъщност правят антихристите? Всичко, което антихристите правят, е да напрягат мозъците си, като се опитват да говорят неща, да вършат неща и да се суетят в името на собствения си статус и репутация, вместо да дойдат пред Бог, за да се помолят и да признаят грешките и прегрешенията си, и да опознаят собствените си намерения и покварен нрав. Те също така не признават вредата, която грешките, които са допуснали, нанасят на делото на църквата и на братята и сестрите. Вместо това трескаво търсят отново и отново в дълбините на сърцата си: „Къде точно съм сгрешил? Къде не съм бил предпазлив, като по този начин съм позволил на някого да се сдобие с коз срещу мен? Къде не съм положил достатъчно усилия или не съм обмислил нещата напълно, като по този начин съм позволил нещо да се обърка и да се превърне в източник на критика или в оръжие, което може да бъде използвано срещу мен?“. Те мислят и пресяват тези неща отново и отново, неспособни да ядат или да спят. Но антихристът никога не се самоанализира и не опознава себе си, още по-малко се моли на Бог и признава, че е извършил нещо погрешно, и не търси отговори, основани на Божието слово, не търси истините, които трябва да практикува, или истините принципи, които трябва да спазва, и още по-малко пък търси братя или сестри, които разбират истината, за да им се разкрие в общение и да търси истината с тях, за да разрешат проблемите. Когато се сблъскат с даден въпрос, те не търсят или не се покоряват, а по-скоро се опитват да използват всички средства, с които разполагат, за да скрият проблемите си, като мислят, че колкото по-малко хора знаят за тях, толкова по-добре и че запазването на репутацията и статуса им е най-добрата политика. Сърцата на антихристите са толкова мрачни и са изпълнени с непокорство и нечестивост, лишени от най-малкото намерение да се покорят на Бог. Антихристите винаги търсят начини да предпазят репутацията и статуса си от накърняване. Независимо кой разговаря с тях за истината, за да ги подкрепи и да им помогне, те не го приемат, като си мислят: „Аз разбирам всичко, нямам нужда от вашата помощ! Дори когато имам проблеми, аз съм по-добър от вас. Мислите, че можете да ми помогнете с малкото, което разбирате? Вие наистина надценявате способностите си тук!“. Антихристите са точно толкова надменни и самоправедни. Те вършат толкова много лоши неща и въпреки това отказват да признаят, че са извършили нещо погрешно или че имат някакви проблеми. В сърцата си те са твърде непреклонни и просто не искат да слушат каквото и да казва някой. Единственото, което не могат да оставят настрана в ума си, е какво въздействие ще имат действията им върху репутацията и статуса им по-късно. Това е нещото, което ги тревожи най-много, и нещото, за което най-много се притесняват.

Колкото и погрешни неща да върши един антихрист, каквито и погрешни неща да върши, било то злоупотреба с Божиите приношения, разхищаването им или неправомерното им използване, или ако прекъсва и смущава делото на църквата, като създава огромна бъркотия и предизвиква Божия гняв — той винаги остава спокоен, хладнокръвен и напълно равнодушен. Каквото и зло да върши антихристът и каквито и последици да предизвиква това, той никога не идва своевременно пред Бог, за да изповяда греховете си и да се покае, нито идва пред братята и сестрите с нагласата да се разкрие и да се отвори, за да признае погрешните си дела, да опознае прегрешенията и покварата си и да съжали за злодеянията си. Вместо това той си блъска главата да намери различни оправдания, за да избегне отговорността и да прехвърли вината върху другите, за да възстанови репутацията и статуса си. Това, което го вълнува, не е делото на църквата, а това дали репутацията и статусът му са накърнени или засегнати по какъвто и да е начин. Той изобщо не обмисля и не мисли за начини да компенсира загубите, които е причинил на Божия дом с прегрешенията си, нито се опитва да изплати дълга си към Бог. Тоест той никога не признава, че е способен да извърши нещо погрешно или че е сгрешил. В сърцата на антихристите, признаването на грешките и даването на честен отчет за фактите по своя инициатива е некомпетентност и глупост. Ако злодеянията им бъдат открити и разобличени, антихристите ще признаят само моментна неволна грешка, никога неизпълнение на дълга си и безотговорност, и ще се опитат да прехвърлят отговорността върху някой друг, за да премахнат петното от репутацията си. В такива моменти антихристите не се интересуват как да възстановят загубите, причинени на Божия дом, как да се разкрият, да признаят грешките си или да дадат отчет за тях пред Божиите избраници. Те всячески се опитват да намерят начини да направят така, че големите проблеми да изглеждат малки, а малките проблеми да изглеждат незначителни. Те привеждат обективни причини, за да накарат другите да ги разберат и да им съчувстват. Правят всичко възможно да възстановят репутацията си в умовете на другите хора, да сведат до минимум крайно негативното въздействие на прегрешенията си върху самите себе си, да не допуснат Горното да има лошо впечатление за тях и да се уверят, че Горното никога няма да ги държи отговорни, да ги освободи, да разследва ситуацията или да се разправи с тях. За да възстановят репутацията и статуса си, така че да не се накърняват собствените им интереси, антихристите са готови да понесат всякакви страдания и ще измислят всеки възможен метод, за да разрешат всяка трудност. Още от самото начало на своето прегрешение или грешка антихристите никога нямат никакво намерение да поемат каквато и да е отговорност за погрешните неща, които вършат, никога нямат никакво намерение да признаят, да разобличат или да разнищят мотивите, намеренията и покварения нрав, които стоят зад погрешните неща, които вършат, и да разговарят за тях, и със сигурност никога нямат никакво намерение да компенсират вредата, която причиняват на делото на църквата и загубата, която причиняват на навлизането на Божиите избраници в живота. Следователно, от каквато и гледна точка да разглеждате въпроса, антихристите са хора, които упорито отказват да признаят погрешните си дела и по-скоро биха умрели, отколкото да се покаят. Антихристите са безсрамни и дебелокожи отвъд всяка надежда за изкупление и са самите живи сатани. Колкото и големи грешки да допускат в църквата, те изпъчват гърдите си и държат високо главите си, напълно безразлични към това, като вярват, че не са извършили нищо погрешно и нямат и най-малкото намерение да се покаят. Те никога не проливат сълзи за грешките, които са допуснали, нито някога изпитват тъга или угризение заради тези неща. За разлика от това те изпитват болка или тъга, ако неволно се разобличат, като по този начин позволят на повечето хора да видят истинските им лица и да ги отхвърлят. След като са допуснали грешки и действията им са причинили вреда на Божиите избраници и са нанесли щети на делото на църквата, всяка дума, която казват, и всичко, което правят, не е, за да поправят тези грешки или да възстановят загубите, а вместо това те таят собствените си намерения и измислят всякакви възможни средства, за да се защитят, да разиграят театър. Целта им е да накарат повече хора да видят, че това, което са направили, е било неумишлено, че просто са били невнимателни за момент, за да могат да спечелят прошката им, да ги накарат да говорят в тяхна полза и да спечелят доверието и благосклонността на Божиите избраници, и по този начин да постигнат целта си да си върнат предишните позиции.

Някои антихристи, след като са били кастрени, не се самоанализират, за да разберат защо са били кастрени, за да открият къде всъщност е била грешката им по разобличения въпрос и как трябва да я поправят занапред. Вместо това те използват това, че са били кастрени, разговарят с другите за това как са приели кастренето, как са извлекли поука от него, как са могли да се покорят и как са спечелили признанието на Горното, след като са имали по-близък контакт с Горното. В същото време тези антихристи си изграждат и фасада, като разговарят за това как са приели кастренето, за да разпространяват собственото си недоволство и представи за Горното, като оставят у хората впечатлението, че Горното няма принципи за кастрене на хората, че Горното кастри хората наслуки и е без съчувствие, не се съобразява с чувствата на хората, не се съобразява с човешките слабости, и че въпреки всичко това те все пак са се покорили напълно и все пак са били способни да дадат най-доброто от себе си в работата, която им се пада, не са станали негативни, слаби или не са оказали съпротива, нито са се отказали от дълга си. Когато един антихрист казва всички тези неща, това не само не кара хората да се покорят на истината и доброволно да приемат кастренето, а напротив, кара ги да развиват представи и мнения за Бог и да станат предпазливи към Бог, като същевременно развиват завист, възхищение и уважение към самия антихрист. След като тези два резултата са налице, нещата, които хората най-много пренебрегват, са какво прегрешение е извършил антихристът, какво е извършил погрешно и фактът, че е нанесъл загуби на делото на църквата, на Божия дом, защото не е бил способен в работата си и безразсъдно е извършвал злосторства. Това е една от тактиките на антихриста — да повдига фалшиво насрещно обвинение и по този начин да подвежда другите. Той никога не споменава факта, че е докарал толкова много неприятности на делото на Божия дом и толкова големи загуби на живота на братята и сестрите, защото е бил нехаен в дълга си, защото е бил глупав и невеж, защото се е опитвал да установи собствено независимо царство. Той никога не признава или не разнищва тези неща, никога не споменава истината по тези въпроси, никога не споменава причината за освобождаването си или защо е бил кастрен. Всичко, за което говори, е как Горното го е кастрило, колко брутално е било кастренето на Горното, колко сурово му е говорило Горното, колко много е плакал, как е бил превърнат в изкупителна жертва и колко много е страдал, как въпреки това е устоявал както винаги, като продължавал неизменно да изпълнява дълга си. От началото до края има ли антихристът и най-малката нагласа да признае собственото си погрешно дело? Няма. Когато глупави и невежи хора, които не знаят реалната ситуация, които не разбират истината, чуят за това, те си мислят: „Горното няма никакви принципи в начина, по който кастри хората. Колкото и добре да се справя някой в работата си или каквато и цена да плаща, той ще бъде кастрен по същия начин и след това не може да покаже никаква слабост, просто трябва да се покори“. След един кръг от общения и подвеждане от страна на антихриста и след като той е положил значителни усилия в извършването на неща, резултатът, който той постига, е да породи погрешни разбирания за Бог и предпазливост към Него в сърцата на хората, така че когато хората бъдат кастрени, те ще изпитват повече антипатия и съпротива, вместо да могат по-добре да разберат Божието сърце или да могат с радост да се покорят и да приемат кастренето, последвано от опознаване на собствения им покварен нрав, на тяхната глупост и невежество и от опознаване на това кои са те в действителност. По време на цялото това общение на антихриста споменава ли той някога какво е направил погрешно? Показва ли някога и най-малка нагласа да признае погрешното си дело? Ни най-малко. През целия процес той никога не признава собствената си грешка. Чували ли сте някога за антихрист, който след като е бил освободен, да признае, че грешката му е причинила загуба на Божия дом? (Не.) Ако този човек е антихрист, той не би го признал. Говорили сме за няколко антихристи преди, като например онази „жена водач“ и няколко други добре познати антихристи, чиито действия доведоха до загуби в размер на десетки хиляди за Божиите приношения, но в крайна сметка те никога не признаха, че са извършили нещо погрешно. Те не обелиха и една дума за това, което са извършили погрешно, а вместо това не правеха нищо друго, освен да се оплакват как другите не са работили с тях. Те прехвърлиха цялата отговорност, погрешното дело, вината върху плещите на други хора, като същевременно си приписваха заслугите за всички добри неща, за всичко, което е било направено правилно, и за всички правилни решения. По време на всичките инциденти, въпреки че те бяха главните отговорни лица, твърдяха, че всичките грешки са били направени от други хора. Ако случаят е такъв, тогава какво са правили те? Антихристите причиняват загуби на Божия дом, а други хора трябва да поемат отговорността за тях. И все пак, всеки път, когато има и най-малкото постижение, антихристите веднага изскачат, като казват, че те са го направили, нетърпеливи да уведомят всички в църквата за това, дори невярващите. Когато допуснат и най-малката грешка, те бързат да намерят изкупителна жертва, за да прехвърлят отговорността. Те правят така, че големите проблеми да изглеждат малки, а малките проблеми да изглеждат незначителни, като се опитват да пресекат всякакви въпроси в зародиш. Това се прави, за да не разбере никой за това и за да забравят всички за него възможно най-скоро и никой да не знае какво наистина се е случило, така че те да могат веднага да възвърнат уважението на другите и бързо да възстановят първоначалния си статус и власт. Когато един антихрист е извършил нещо погрешно, по колкото и практически начин да го кастрят хората или колкото и да улучват право в целта, той ще се съпротивлява, ще се противопоставя и изобщо няма да приема, и дори да има свидетели или доказателство, той упорито ще отказва да признае грешките си и няма да признае кастренето или да го приеме в сърцето си. Антихристът ще каже: „Дори да съм сгрешил в това, имаше и други замесени хора. Защо те не са кастрени, а само аз? Защо търсят отговорност само от мен, а не от когото и да било друг?“. Независимо колко кастренето е съгласно истината и съгласно реалността, той ще чувства, че е бил несправедливо обвинен, че е онеправдан, че не би трябвало да се отнасят с него по този начин, след като е страдал толкова много и е платил толкова висока цена, и не би трябвало да го нападат така за една малка грешка. Той смята, че не би трябвало да приеме такова кастрене. Ако го кастри редови брат или сестра, тогава той веднага ще даде отпор и ще се съпротивлява, като устройва сцени и разкрива избухливостта си, или евентуално дори ще се осмели да вдигне ръка срещу тях. Ако Горното го кастри, той неохотно ще мълчи, но вътрешно ще се чувства невероятно онеправдан. Той е недоволен и неохотен, и често ще бръщолеви изопачени доводи, като казва: „Предполагам, че просто такъв ми е късметът, че вие разбрахте за това. Всъщност много от водачите на всички нива и братята и сестрите са вършили такива ужасни неща, за които вие не знаете, а аз съм този, който беше хванат. Ето колко лош ми е късметът!“. Независимо как Горното или братята и сестрите го кастрят, той не може просто да го приеме както си е, не може да признае истината по въпроса и да поеме отговорност. Сякаш признаването на отговорността и на това, което всъщност се е случило, би го убило. Той никога няма да признае, че е извършил нещо погрешно, че е отговорен за въпроса, още по-малко, че това е причинило голяма загуба на Божия дом. Не е ли това нравът на антихриста? (Да.) Това е нравът на антихриста.

След като един антихрист бъде кастрен, че е извършил нещо погрешно, той не го приема и не се покорява от дълбините на сърцето си, нито от него разбира истината и истините принципи, към които трябва да се придържа, нито признава, че той също е способен да извърши нещо погрешно. Основната му характеристика е, че той не е убеден, не приема и не признава. Антихристите се държат по този начин главно защото вярват, че са съвършени хора, че са неспособни да извършат нещо погрешно. За тях всеки, който ги обвинява, че са допуснали грешка, е именно този, който греши — това е човекът, който има погрешна гледна точка, който таи различно гледище и позиция по въпроса. Антихристът мисли, че всеки, който го кастри, го прави, защото все още не е видял силните му страни, че му създава трудности, намира му недостатъци и умишлено го нарочва. Не е ли такъв нравът на антихриста? (Да.) Антихристът няма да приеме да бъде кастрен за това, нито ще има каквото и да било покаяние, главно защото никога не е гледал на себе си като на някой, който може да допуска грешки — той вярва, че е съвършен и че единствено той е неспособен да допуска грешки. Това предполага, че той определено вярва, че е праведен, че е свят. Ако той наистина признаеше, че е покварен човек, тогава трябваше да признае, че притежава поквара, че е способен да върши нещата погрешно и че тъй като е човек, е неизбежно да допуска грешки. Някои хора изглеждат доста простодушни, но в тяхната човешка природа има нещо, което хората в своите представи смятат за силна страна, а именно състезателност и изключителен стремеж да надминат другите. Тези хора имат отличен самоконтрол и много високи изисквания към себе си. Те са много строги към себе си. Във всичко, което правят, те изискват съвършенство и най-доброто, без да допуснат и най-малкия недостатък или пропуск. В същото време те подсъзнателно вярват, че не могат да сгрешат, защото са невероятно внимателни във всичко, което правят, страхотни са в обмислянето на нещата и го правят изключително задълбочено. Те правят всичко без никакви недостатъци, като същевременно обмислят всеки въпрос задълбочено и съвършено. Следователно те вярват, че никога няма да сгрешат. Когато са кастрени, най-трудното за тях е да приемат факта, че са способни да направят грешка. Ето защо такива хора не знаят как да се самоанализират, нито някога ще го направят. Те гледат на състезателността и стремежа да надминат другите в своята човешка природа като на положителни неща и ги спазват, сякаш са истини принципи. Те мислят, че ако вършат нещата и изпълняват дълга си въз основа на тези принципи, никога няма да се подхлъзнат, и дори да се случат грешки, те го виждат като въпрос на гледна точка, като хора с различни възгледи, и мислят, че това със сигурност не означава, че това, което са направили, е било погрешно. Следователно независимо кой ги кастри, дали кастренето или това, което е разобличено, е в съгласие с фактите — те няма да го приемат. Ако разберат, че наистина са извършили нещо погрешно, ще го признаят ли? (Няма.) Те няма да го признаят, веднага ще замълчат и ще бъдат последните, които някога ще го споменат. Те никога, никога няма да го повдигнат. Ако един антихрист срещне някой, който разобличава някои грешки или недостатъци в работата му, и види, че не може да се скрие от това, той ще се преструва, че продължава да рови кой е направил грешката, и неочаквано след дълго търсене се открива, че именно той е бил отговорният. Ако някой каже: „Ти си този, който го е направил, не някой друг, просто си забравил за това“, как би отговорил един антихрист на това? Какво трябва да направи един нормален човек при тези обстоятелства? Един нормален човек с чувство за срам би трябвало да се изчерви, да му стане неудобно и неловко и веднага да си признае, като каже: „Забравих за това. Аз го направих, беше моя грешка. Нека бързо да измислим как да поправим това и да оправим нещата, така че грешката да не продължава“. Човек с чувство за срам, съвест и разум веднага би признал грешката си, след това би я разрешил и поправил. Антихристът обаче е безсрамен. В момента, в който някой открие, че той е този, който е допуснал грешката, в момента, в който е разобличен от някого и някой разбере за това, той веднага ще запее друга песен и ще измисли различни начини да избегне да признае грешката си, да избегне да приеме, че именно той е направил тази грешка — той ще изрича очевидни лъжи и ще защитава тезата си. Всички около него ще намерят това за неудобно и неловко, но антихристът няма да почувства абсолютно нищо. Той ще прави така, че големите проблеми да изглеждат малки, а малките проблеми да изглеждат незначителни, след което никога отново няма да повдигне въпроса. По този въпрос неговата глупост е била разкрита, така че той открито ще отрече грешката си и ще излъже пред толкова много хора, като се опитва да избегне отговорност, без лицето му да се изчерви от срам и без сърцето му да трепне. Имат ли антихристите някакъв срам? (Не.)

Когато някои антихристи току-що са били освободени, са изпълнени с оплаквания. Те изпитват чувство на загуба, че вече нямат статус, че никой вече не ги цени и не им прислужва и че вече не могат да се наслаждават на предимствата на статуса. Те чувстват, че всичките цени, които са платили, и цялото им минало страдание не са си стрували, а сърцата им са изпълнени с чувство за несправедливост. Те обаче не изпитват и най-малка вина за проявленията, които показаха, когато бяха кастрени, или за каквото и да е погрешно нещо, което са извършили. Те чувстват, че е несправедливо, сърцата им са изпълнени с оплаквания и жалби, както и с неразбиране към Бог. Те не само отказват да признаят грешката си и нямат планове да поправят вината си или да приемат кастренето, да приемат това освобождаване, а напротив, те си мислят: „Бог не е праведен. Колкото и да е страдал някой или на колкото и голяма несправедливост да е бил подложен, той няма къде да разкаже за това. Това е толкова болезнено! Дори на бог не може да се разчита, нямам на кого да се облегна. Дори в бъдеще да продължа да върша дълг в божия дом, ще трябва да действам с изключителна предпазливост и на никого не мога да се доверявам“. Те са изпълнени с отбранителност и погрешно разбиране за Бог. Какъв вид нрав е това? Колкото и много неща да са извършили погрешно, колкото и големи загуби да са нанесли на делото на църквата или колкото и много да са застрашили делото на църквата, те мислят, че тези неща могат просто да бъдат пренебрегнати, и няма да поемат никаква отговорност или да признаят каквато и да е грешка от своя страна. Вместо това ще вземат всяка частица от оплакването, което имат, всяка нищожна, безполезна цена, която са платили, и ще направят от мухата слон, като вярват, че Божият дом ги е подвел и че Бог погрешно ги е обвинил. Загубата, която грешката им е причинила на Божия дом, е напълно незначителна в техните очи. Те си мислят: „Няма нужда да се изчислява това или да се притесняваме за него. Кой би го нарекъл загуба? Кой водач не разхищава част от приношенията, така или иначе? Как така да съм единственият? Кой водач никога не причинява загуби на божия дом? Какво са божиите приношения? Тези пари принадлежат на всички, така че ако на другите им е позволено да ги харчат, защо на мен не ми е позволено? На другите им е позволено да ги разхищават, а на мен не? Ако говорим за загуби, причинени на божия дом, другите хора причиняват много повече от мен. Защо само аз съм сурово кастрен и освободен? Що се отнася до това да не се действа в съответствие с принципите, а безразсъдно да се извършват злосторства, някои хора са много по-зле в това отношение от мен, така че защо те не са освободени, когато са кастрени? Що се отнася до плащането на цена, аз съм платил по-голяма цена от повечето хора. По отношение на искреността, чия може да се сравни с моята? Ами проповедите? Аз съм изнесъл повече от тях от всеки друг. А що се отнася до разбирането на истината, кой разбира толкова много от нея, колкото аз? Когато става въпрос за приемане на кастренето от Горното, кой го приема повече от мен? По отношение на отричането, кой се е отрекъл от повече от мен? Що се отнася до помагането на братята и сестрите и разрешаването на техните проблеми, кой прави повече от това от мен? Когато става въпрос за тичане насам-натам и за работа в църквата, никой не може да се мери с мен. Когато става въпрос за това за кого братята и сестрите гласуват, кого подкрепят и одобряват, кой получава повече гласове от мен?“. Виждаш ли, това са сравненията, които правят антихристите. Когато просто са изправени пред кастрене, антихристите говорят само за въпросните неща. Ако ти беше признал всички грешки, които си допуснал, и всички истини принципи, които си нарушил, ако можеше да приемеш и да се покориш на кастренето, ако оттогава нататък действаше въз основа на принципите и правеше всичко възможно, за да поправиш загубите, които си причинил на делото на църквата, щеше ли Божият дом да продължи да разследва твоите проблеми? Щеше ли да те заклейми? Щеше ли да те хвърли в ада? Има ли нужда да полагаш толкова много усилия, за да се обясняваш и да се оправдаваш? Има ли нужда да продължаваш да изразяваш оплакванията си по този заобиколен начин? Възможно ли е наистина да нямаш покварен нрав и да си неспособен да допускаш грешки? След като си чул толкова много проповеди, все още ли нямаш представа какъв си в действителност? След като си кастрен малко, се чувстваш онеправдан — ако не вършеше зло, кой би бил готов или би искал да те кастри? Освен това, ако не беше водач, който носи отговорност, кой би искал да те кастри? Бог дава на хората правото да избират свободно, като им позволява да живеят църковния живот, а що се отнася до това какъв път поемат хората и към какво се стремят, това е тяхна работа. Никой няма да се намесва в това. Но в момента като водач в Божия дом, като надзорник, ако направиш грешка, загубите, които тя причинява на Божия дом, няма да бъдат малък проблем, и ако кажеш нещо погрешно, въздействието, което то има върху Божиите избраници, също няма да бъде малък проблем, защото отговорността, която носиш, е различна от тази на обикновен човек. Ето защо е напълно нормално Горното да те кастри. Щеше ли Горното да направи това, ако нямаше този статус или не беше поел тази отговорност? Колко редови вярващи е кастрило Горното? Тъй като ти носиш голяма отговорност и обхватът на работата ти също е много голям, когато допуснеш грешка, въздействието е много голямо и затова със сигурност ще бъдеш кастрен. Това е съвсем нормално. Ако не можеш да приемеш дори да бъдеш кастрен, тогава пригоден ли си да бъдеш водач? Ти не си пригоден за това, не си пригоден да бъдеш избран от братята и сестрите — ти си недостоен за това! Когато допуснеш грешка, дори нямаш смелостта да поемеш отговорност за нея, да я признаеш. Ти дори нямаш такъв разум, така че как можеш да бъдеш водач? Ти си непригоден и недостоен!

Именно защото притежават същността на антихристи, антихристите не могат да признаят, че са допуснали грешка, и затова, когато са кастрени, не желаят да поемат отговорност или да търсят истините принципи. Като се има предвид, че те не желаят да правят тези неща и отказват да признаят погрешното си дело, способни ли са те да прилагат истината на практика? Способни ли са да изпълняват работните разпоредби на Божия дом? Категорично не. Следователно, когато един антихрист е водач, освен да се занимава с личните си дела, той не може да направи нищо, което би било от полза за делото на Божия дом, и никога няма да върши нещата според истините принципи, нито някога ще извършва работа в съответствие с работните разпоредби на Божия дом. Независимо дали един антихрист е кастрен за малка грешка, или за груба грешка, която причинява огромни загуби на църковното дело, той е неспособен да признае грешката си и не може да признае, че е извършил прегрешение и е длъжник пред Бог по този въпрос. Напротив, независимо кога, той по-скоро би умрял, отколкото да признае, че е имал нещо общо със загубите, причинени от това, и няма да признае, че носи основна отговорност, че действията му са били погрешни, че е избрал погрешния път, или да признае грешката си, че умишлено е извършил зло, въпреки че е бил добре запознат с истината, още по-малко ще признае, че има неотменима отговорност по този въпрос. Той няма да признае, че е имал неправилни намерения, когато е действал, че не е могъл да си сътрудничи с никого, че е действал произволно и своеволно, че се е отдал на предимствата на статуса, бил е нехаен в дълга си и е причинил загуби на делото на Божия дом. Вместо това, след като е допуснал грешка, той на всяка крачка ще обяснява колко много е страдал, че е отишъл в затвора, но никога не е станал Юда, каква цена е платил и какви големи приноси е направил за делото на Божия дом. Той ще разпространява и провъзгласява тези неща навсякъде. Освен че ще оповестява приносите си и цената, която е платил, той ще разпространява също че Божият дом е сгрешил и е несправедлив в кастренето му и в начина, по който се е отнасял с него. Освен че му липсва нагласа за покаяние, той навсякъде ще осъжда Бог и начина, по който Божият дом се е справил с него. Ако повече хора повярват на това, което казва, ако повече хора се опитат да го защитят, признаят и приемат цената, която е платил за Божия дом, и повярват, че Божият дом е бил несправедлив и е онеправдал антихриста в отношението си към него, тогава антихристът ще е постигнал целта си. Той никога няма да се поколебае да върши тези неща, още по-малко да се въздържа. Той няма сърце, което се страхува от Бог, още по-малко намерение да се покае. След като извърши нещо погрешно, той не само отказва да го признае, а напротив, опитва се да избегне отговорност, а в същото време е по-загрижен за бъдещата си крайна цел. Когато един антихрист види, че крайната му цел е под заплаха, или чуе, че Божият дом вече няма да развива хора като него, той ще изпита още по-голяма омраза в дълбините на сърцето си към хората, които са го кастрили и разобличили, и към хората, поради които е загубил престижа си. В продължение на целия процес на кастрене един антихрист изобщо няма да се покае. Ако наистина разбере, че статусът и крайната му цел няма да са сигурни, че желанията и амбициите му никога няма да се осъществят, тогава той ще свали ръкавиците и ще започне тайно да разпространява своите представи и негативност. Той ще осъжда братята и сестрите или висшестоящите водачи, които са го кастрили, и също така ще осъжда и ще напада човека, използван от Светия Дух, като казва, че той не е имал причина да го кастри, че той изобщо не му е позволил да спаси престижа си. Той е просто неразумен. Този тип хора не могат да разберат истината, нито да имат и най-малката частица богобоязливо сърце, независимо колко проповеди чуват. Те не могат да притежават дори съвестта или разума, които трябва да имат, независимо колко години вярват в Бог. Те са наистина жалки и омразни! От момента, в който един антихрист е сурово кастрен за безразсъдно извършване на злосторства, той никога не признава, че е направил нещо погрешно, и също така е изпълнен с чувство за несправедливост, като същевременно се оплаква и осъжда Божия дом за несправедливост към него, и накрая започва открито да разпространява своите представи, като сваля ръкавиците и протестира шумно срещу Божия дом, и в крайна сметка бива отлъчен. Има ли и най-малката частица нормална човешка природа в поведението на антихриста в който и да е от тези етапи? А какво да кажем за съвестта и разума? Има ли изобщо някакви проявления на любов към истината и положителните неща? Има ли най-малката частица богобоязливо сърце? Не, нито едно от тези неща не присъства. Един антихрист е омразен до крайност, лишен от срам и напълно неразумен! Когато вече не може да се наслаждава на предимствата на статуса, той отписва себе си като безнадежден и започва да действа безразсъдно. Колкото и некомпетентен да е в работата си и колкото и да му липсва работоспособност, той все пак иска да се наслаждава на предимствата на статуса и на уважението на другите. Той вижда статуса и репутацията като по-важни от живота си, и колкото и голяма грешка да направи, изобщо не изпитва вина. Човек ли е той изобщо? Той е вълк в овча кожа. Отвън той носи кожата на човек и изглежда като човек, но вътре не е човек. Той е наистина отвратителен — той е гнусен и омразен.