Днес ще разговаряме по единадесета точка от различните проявления на антихристите: те не приемат да ги кастрят, нито имат нагласа за покаяние, когато сгрешат, а вместо това разпространяват представи и открито съдят Бог. Конкретното съдържание на тази точка е за това как антихристите се отнасят към кастренето, а именно какво е отношението им, когато се сблъскат с него, и какво продължават да правят и какви проявления имат, докато таят това отношение. Разговаряли ли сме вече за това как антихристите се отнасят към кастренето? (Да, това беше разгледано по време на общението за това как антихристите се отнасят към своите перспективи и съдба.) И така, какво е отношението на антихриста към това да го кастрят? Не разговаряхме ли тогава за известните твърдения, които антихристите изричат, когато ги кастрят? (Да.) Те имат две известни твърдения за този вид ситуация. Едното е: „Бог е праведен и аз вярвам в бог, а не в някой човек!“, а другото е: „Още си зелен да ме кастриш. Ако не вярвах в бог, пет пари не бих давал за никого!“. Също така те мразят всеки, който ги кастри, и в допълнение, веднага щом бъдат кастрени, подозират, че ще бъдат отстранени. Накрая разговаряхме и за това как те не само отказват да приемат да бъдат кастрени, но и разпространяват представи навсякъде. Не говорихме ли за това? (Да, така е.)

I. Причините, поради които антихристите биват кастрени

Току-що направих бърз преглед на предишното ни общение за това как антихристите се отнасят към кастренето, когато то засяга личните им интереси. Днес ще разговаряме и ще разнищим това от друг ъгъл, ще погледнем какъв конкретен нрав разкриват антихристите, когато биват кастрени и какво е отношението им, както и какви са конкретните им възгледи, и ще разнищим техния нрав въз основа на тези възгледи. Тъй като това засяга темата за кастренето, първо нека разговаряме за причините, поради които антихристите биват кастрени. Кастренето не е нещо, което се прави неоснователно, така че в какъв контекст и при какви обстоятелства ще се случи това на един антихрист? Дали ще е само защото този човек е антихрист? Някои хора казват: „Всеки, който има статус, всеки, който е в светлината на прожекторите, накрая ще бъде кастрен“. Това вярно ли е? (Не.) Тогава какво правят антихристите, което води до това да бъдат кастрени? Ще бъдат ли кастрени сурово, ако допуснат обикновена грешка? Не трябва ли да се разговаря за това? (Да.) Защо антихристите биват кастрени? Теоретично погледнато, антихристите имат надменен нрав, те не се покоряват на истината, не обичат Божиите слова или положителните неща, изпитват неприязън към истината, мразят истината и са врагове на Бог, затова трябва да бъдат кастрени или дори безмилостно разобличавани. Това твърдение правилно ли е? Въз основа на техните проявления и разкривания те може да бъдат окачествени като антихристи, затова заслужават да бъдат кастрени и дори безмилостно разобличавани. Независимо как биват кастрени, те не са достойни за съжаление, трябва да бъдат отхвърлени и всеки е напълно оправдан при кастренето им. Така ли стоят нещата? (Не е така.) Сигурни ли сте? Защо антихристите биват кастрени? Току-що споменах няколко причини за това. Някои измежду вас може да смятат, че тези причини не са правилни, но не сте сигурни в това. Това е така, защото вие разбирате само доктрини и не можете да прозрете същността на това. Фактът, че не сте го осъзнали, показва, че не сте прозрели въпроса защо антихристите биват кастрени. Повечето хора разбират само доктрини относно този въпрос и в сърцата си знаят, че антихристът трябва да бъде кастрен и безмилостно разобличаван, но им липсва проницателност по отношение на действителното поведение на антихриста. Това показва, че те не могат да прозрат същността на този проблем или същността на антихристите. Онези, които не притежават истината реалност, разбират само доктрини, те прилагат правилата сляпо, така че ако наистина имаше антихрист, който върши нещо, те нямаше да бъдат способни да го прозрат.

Защо може да бъде кастрен един антихрист? Причината е много проста — поради различните им проявления и поради различните практики и поведения, които се разкриват от същността им. А какви са тези практики, поведения и проявления? Първо, антихристите установяват свои собствени независими царства. Поради своята антихристка същност те се съревновават с Бог за Неговите избраници и се съревновават за територия и за сърцата на хората — всичко това е установяване на техни собствени независими царства. Когато някой установява свое собствено независимо царство, изпълнява ли той дълга си? (Не.) Той се занимава със свои лични дела, управлява собствената си сфера на влияние и своята власт, като се опитва да придобие изключителен контрол над собствената си територия, да сформира своя собствена фракция, да подвежда Божиите избраници, така че те да отхвърлят Бог и вместо това да го последват. Това не е изпълнение на дълга, това е съперничество с Бог. Когато един антихрист показва тези проявления, когато върши тези неща, трябва ли да бъде кастрен? (Да.) Това ли е една от причините за кастренето на антихриста? Това ли е едно от конкретните му проявления? (Така е.) Тогава защо не можахте да кажете това тъкмо сега? Тези думи не са ли както на устните ви, така и в умовете ви? (Да.) В противоречие ли е това проявление с теоретичните причини, които току-що споменах? Каква е разликата между тях? (Тези причини бяха доста общи, докато проявлението, което Бог току-що спомена, е подробно — то е практическо проявление на антихриста.) Тези причини, споменати по-рано, бяха общи, те бяха просто някакви доктрини. Те изобщо не бяха конкретните причини, поради които антихристите биват кастрени. Това проявление е една от истинските причини. Първото проявление е, че те се опитват да установят свои собствени независими царства. Второто проявление е тяхната скрита манипулация. Това е от същото естество като опитите за установяване на собствено независимо царство, но конкретните практики са различни. И така, какво се разбира под скрита манипулация? Това положителен термин ли е или негативен? Има ли хвалебствени или унизителни конотации? (Унизителни конотации.) Какво обикновено се разбира под скрита манипулация? Какви проявления включва тя? (Антихристите вършат нещата задкулисно, за да затвърдят статуса си. Например по време на църковни избори те тайно събират гласове.) Това е едно от нещата, които тя включва. Накратко казано, този вид проявление означава да се вършат определени неща тайно, без да се обсъждат с другите, без прозрачност, да се манипулират ситуации зад гърба на всички, особено като не се допуска Горното или висшестоящите водачи да знаят за това. Антихристите вършат някои неща тайно, като знаят много добре, че тези неща са в разрез с принципите и не са съгласно истината, че тези неща вредят на Божия дом и че Бог ненавижда тези неща. Те все още настояват да вършат тези неща, като използват номерата на Сатана и човешките тактики, за да манипулират ситуацията, и след това действат тайно. Какви са целите им зад вършенето на нещата тайно? Едната цел е да завземат властта, а другата е да придобият каквито изгоди искат. За тези цели те вършат неща, които са в нарушение на истините принципи, на църковните правила, на Божиите намерения и още повече на собствената им съвест. В действията им няма прозрачност — те крият нещата от всички или казват само на малък брой съучастници в своята сфера на влияние, за да могат да постигнат целта си да контролират ситуацията, да хвърлят прах в очите на висшестоящите водачи и на Божиите избраници. Скритата манипулация означава, че те вземат определени решения и организират някои неща, докато повечето хора са в пълно неведение, и след като тези неща се случат, повечето хора не знаят източника им, кой ги е започнал или какво наистина се е случило. Защо повечето хора са в неведение? Това е нечестивостта, жестокостта на антихриста. Те умишлено заблужадват братята и сестрите, висшестоящите водачи и Горното в действията си. Независимо колко се опитваш да вникнеш в тези неща или кого питаш, никой не знае причината за тях, и особено за много неща, които са се случили отдавна, повечето хора все още нямат представа какво е ставало. Това е скрита манипулация. Това е обичайна тактика, използвана от антихристите — когато искат да направят нещо, те тайно плетат интриги и го планират, без да го обсъждат с никого друг. Те плетат интриги в главите си, ако нямат на кого да се доверят. Ако имат някакви съучастници, тогава ще плетат интриги и ще планират с тях тайно и всеки в тяхната сфера на влияние може да стане обект на тяхната манипулация, на техните кроежи. Каква е основната характеристика на този вид практика? Това е липсата на прозрачност, като повечето хора не се ползват с правото да знаят какво става и биват разигравани, манипулирани и подвеждани от антихристите, докато са в състояние на объркване. Защо антихристите прибягват до скрита манипулация и не действат открито или прозрачно, или не позволяват на всички правото да знаят какво става? Това е, защото те знаят отлично и ясно, че това, което правят, не е съгласно принципите или правилата на Божия дом и че безразсъдно вършат прегрешения. Те знаят, че ако повечето хора бяха наясно какво правят, някои от тях биха се надигнали и биха им се противопоставили, а ако висшето ръководство знаеше, те биха били кастрени и освободени, и тогава статусът им би бил застрашен. Ето защо те усвояват метода на скритата манипулация в някои от нещата, които правят, и не позволяват на другите хора да знаят за тях. Последствията от тяхната скрита манипулация полезни ли са за делото на църквата и за Божиите избраници? Назидателни ли са те за всички? Разбира се, че не. Повечето хора са подведени и заблудени, и изобщо не извличат полза от тях. Този метод на скрита манипулация, който антихристите използват, съгласно истините принципи ли е? Това действане според Божиите изисквания ли е? (Не.) И така, когато тези проявления на антихристите, занимаващи се със скрита манипулация, бъдат разкрити, трябва ли антихристите да бъдат кастрени? Трябва ли да бъдат разобличени и отхвърлени? (Да.) Занимаването със скрита манипулация е едно конкретно проявление на антихристите.

Какви други проявления са често срещани, когато антихристите работят? (Антихристите потискат и измъчват хората заради собствения си статус.) Най-обичайното нещо за антихристите е да измъчват другите хора и това е едно от конкретните им проявления. За да поддържат статуса си, антихристите винаги изискват всички да им се подчиняват и да ги слушат. Ако установят, че някой не ги слуша или е антипатичен и им се съпротивлява, те ще приемат тактиката на потискане и измъчване на този човек, за да го подчинят. Антихристите често потискат онези, чиито мнения са различни от техните. Те често потискат хората, които се стремят към истината и предано изпълняват дълга си. Те често потискат хората с относително благоприличие и порядъчност, които не ги ласкаят или не раболепничат пред тях. Те потискат онези, които не се разбират с тях или не им отстъпват. Антихристите не се отнасят към другите въз основа на истините принципи. Те не могат да се отнасят справедливо към хората. Когато не харесват някого, когато някой изглежда не им е отстъпил в сърцето си, те намират възможности и оправдания и дори измислят различни поводи, за да атакуват и измъчват този човек, като стигат дотам, че да вдигнат знамето на вършенето на църковното дело, за да го потиснат. Те не отстъпват, докато хората не станат податливи и не посмеят да им кажат „не“. Те не отстъпват, докато хората не признаят статуса и властта им, не ги поздравят с усмивка, не изразят одобрение и съгласие с тях и не посмеят да си помислят нищо за тях. Във всяка ситуация, във всяка група думата „справедливост“ не съществува в отношението на антихриста към другите, а думата „любящ“ не съществува в отношението му към братята и сестрите, които истински вярват в Бог. Те смятат всеки, който представлява заплаха за статуса им, за трън в очите и бодил в плътта си и ще намерят възможности и поводи да го измъчват. Ако този човек не им отстъпи, те го измъчват и не спират, докато не бъде подчинен. Това, което антихристите правят, изобщо не е съгласно истините принципи и е във вражда с истината, така че трябва ли те да бъдат кастрени? Не само това — нищо по-малко от разобличаването, разпознаването и окачествяването им няма да е достатъчно. Един антихрист се отнася към всеки според собствените си предпочитания, собствените си намерения и цели. Под неговата власт всеки, който има чувство за справедливост, всеки, който може да говори справедливо, всеки, който се осмелява да се бори с несправедливостта, всеки, който се придържа към истините принципи, всеки, който е истински талантлив и знаещ, всеки, който може да свидетелства за Бог — всички такива хора ще се сблъскат със завистта на антихриста и ще бъдат потиснати, изключени и дори стъпкани под краката на антихриста до такава степен, че да не могат да се изправят отново. Такава е омразата, с която антихристът се отнася към добрите хора и към онези, които се стремят към истината. Може да се каже, че в общи линии по-голямата част от онези, на които антихристът завижда и които потиска, са положителни личности и добри хора. Повечето от тях са хора, които Бог ще спаси, които Бог може да използва, които Бог ще усъвършенства. Като прилагат такива тактики на потискане и изключване срещу онези, които Бог ще спаси, ще използва и ще усъвършенства, не са ли антихристите противници на Бог? Не са ли те хора, които се съпротивляват на Бог? Тъй като завиждат на онези, които се стремят към истината по този начин, атакуват ги и ги изключват, те пряко смущават делото на църквата и навлизането на Божиите избраници в живота. Този тип антихрист е не само враждебен към въплътения Бог, но и към онези, които следват Бог, и към онези, които се стремят към истината. Това е истински антихрист. Трябва ли Божиите избраници да бъдат проницателни към този вид проявление на антихристите? Трябва ли да разобличават и да отхвърлят антихристите? Може ли видът нрав, който имат антихристите, да бъде преодолян чрез разговаряне за истината? Техният нрав е такъв, че те мразят истината и Бог и в никакъв случай няма да приемат или да се покорят на истината. Следователно единственият начин да се справим с такива истински антихристи е да разобличим, да разпознаем и след това да отхвърлим тези хора. Това е изцяло съгласно истините принципи и Божиите намерения. Антихристите, като измъчват Божиите избраници по този начин, очевидно се противопоставят на Бог и се съревновават с Бог за Неговите избраници. Те завиждат на онези, които не могат да подведат и да контролират, и ги мразят. Те не са способни да придобиват тези хора, но също така не позволяват и на Бог да ги придобие. По този начин не играят ли те ролята на Сатана в църквата, който се съревновава с Бог за Божиите избраници, нанася им вреда и ги погубва? Антихристите искат да държат Божиите избраници, които се стремят към истината, под свой контрол, като пречат на Бог да ги придобие, а също така искат да подвеждат всички онези, които следват Бог, и да накарат тези хора да ги последват, като провалят шансовете им за спасение. Едва тогава ще са постигнали целта си. Не са ли антихристите, които погубват хората, заклетите врагове на Бог? Трябва да сте способни да ги разпознавате.

Какви други проявления имат антихристите? (Те се противопоставят на работните разпоредби и просто вършат нещата по свой начин.) Има някои прилики между това и установяването на собствено независимо царство и скритата манипулация, но това е също така друго конкретно проявление. Как антихристите вършат нещата по свой начин? (Горното издава работни разпоредби, с които изисква от Божиите избраници да разпознават лъжеводачите и антихристите, но някои антихристи не изпълняват тези работни разпоредби, а вместо това те използват претекста, че „можеш да разпознаваш другите хора, само когато си способен да разпознаваш себе си“, за да накарат всички да опознаят себе си, като пречат на братята и сестрите да разпознават лъжеводачите и антихристите.) Това е противопоставяне на работните разпоредби на Горното, както и вършене на нещата по свой начин. Какво друго? (Антихристите имат свои собствени идеи за работните разпоредби на Горното. Външно изглежда, че са способни да изпълняват тези разпоредби и че общуват с братята и сестрите, но никога не проследяват тези неща или не питат за тях, и просто ги пренебрегват след това.) Това, че антихристите вършат нещата по свой начин, означава предимно, че независимо каква работа урежда Горното или каква работа Горното изисква от нисшестоящите да изпълнят, антихристите ще я оставят настрана, няма да ѝ обърнат внимание, няма да я предадат и няма да я изпълнят, а след това ще вършат онова, което си искат, което са готови да правят и което ще им донесе полза. Например при раздаването на книгите с Божиите слова, според църковните принципи за разпространение на книги, всеки, който води нормален църковен живот, трябва да има книга. Но когато един антихрист види това, си мисли: „Книга за всеки? Няма ли това да е лоша сделка за мен? Не може по една книга на човек — трябва да извърша и да изпълня тази работа въз основа на това какво конкретно мисли всеки човек за мен. Не бива да става въпрос само за водене на нормален църковен живот, а за това кой като цяло дава повече приношения. Без изключение, хората, които не дават никакви приношения или които са бедни, не бива да получават книга. Ако ме помолят за книга и изръсят някакви пари, тогава, въз основа на това как се държат, ще реша дали да им дам или не“. Това вършене на нещата според принципите ли е? Какво правят те? Те вършат нещата по свой начин. Да вършат нещата по свой начин означава да установяват свои собствени правила извън съществуващите работни разпоредби, да действат според тези политики в местната си църква, изобщо да не изпълняват работните разпоредби и принципите, изисквани от Божия дом, а вместо това да действат според собствените си намерения и цели. Привидно те са разпространявали книги и изглежда, че задачата е била изпълнена. Но на каква основа са го правили? Това не беше въз основа на работните разпоредби на Божия дом или на църковните правила, а беше въз основа на собствените им правила, на собствените им подходи. Това е вършене на нещата по свой начин. Те не показват изобщо никакво покорство към работните разпоредби на Божия дом. Те са неспособни стриктно да ги изпълняват или прилагат, а вместо това тайно установяват много свои собствени правила и наредби, които практикуват и прилагат в местната си църква. Това не е само установяване на собствено независимо царство, а още повече, това е вършене на нещата по свой начин. С други думи, когато те изпълняват работни разпоредби в местната си църква, това са техни собствени разпоредби, нещо различно от работните разпоредби, които са издадени от Горното и прилагани в други църкви. Външно те са спазили формалностите, получили са работните разпоредби и са ги прочели, но имат свои собствени методи за това как конкретно да ги изпълнят. Те просто пренебрегват работните разпоредби на Божия дом и открито ги нарушават. Това се нарича вършене на нещата по свой начин. Защо антихристите вършат нещата по свой начин? (Те искат да упражняват власт в църквата и искат да имат последната дума за всичко.) Точно така. Те просто искат да държат властта. Те търсят и използват всякакви възможности, за да придобият власт и да контролират другите, да накарат другите да ги слушат, да им се подчиняват и да се страхуват от тях. Те желаят да използват различните си практики, за да контролират другите, да накарат всички да знаят, че само те държат властта на това място и никой друг, че е просто невъзможно другите да не минават през тях, да ги прескачат, и че никой не може да ги надмине. Те основно искат да контролират Божиите избраници и да завземат властта. Съвсем ясно е, че антихристите, които се държат по този начин, не се справят с нещата според истините принципи или според изискванията на Божия дом. Това не е нещо, което един водач или всеки, който изпълнява дълга си нормално, трябва да прави. И така, когато антихристите показват това проявление, трябва ли да бъдат кастрени? Трябва ли да бъдат разобличени и отхвърлени? (Да.)

Кои са някои от другите проявления на антихристите? (Антихристите крадат приношенията, харчат парите на Божия дом за собственото си удоволствие и се наслаждават на специални привилегии.) Наслаждаването на специални привилегии е едно конкретно проявление. В момента, в който един антихрист придобие статус, тогава нищо не може да го спре — той гледа на другите хора като на неща, които да тъпче под краката си, и във всичко, което върши, иска да привлича вниманието върху себе си и да извлича максимална полза. Той се стреми да вземе надмощие във всичко, което прави, както и когато говори. На което и място да седи, иска то да бъде специално. Каквото и отношение да получава в Божия дом, той иска то да бъде по-добро от онова, което получава всеки друг. Той иска всички да го ценят повече и да имат по-високо мнение за него от всеки друг. Когато няма статус, той иска да го заграби, а веднага щом придобие статус, става невероятно надменен. Всеки, който говори с него, трябва да го гледа отдолу нагоре, никой не може да върви рамо до рамо с него, а вместо това трябва да стои на една или две крачки зад него. Никой не може да му говори твърде високо или твърде рязко, да използва погрешни думи или да го гледа по погрешен начин. Той ще намери кусур на всички и ще има какво да каже за тях. Никой не може да го оскърбява или критикува. Вместо това всеки трябва да го уважава, да му се подмазва и да го ласкае. Щом един антихрист придобие статус, той ще действа произволно и своеволно навсякъде, където отиде, и ще се перчи, за да го ценят другите. Не само че се наслаждава на статуса и много цени уважението на другите, но и материалните удоволствия също са особено важни за него. Той иска да отсяда при домакини, които осигуряват най-доброто гостоприемство. Независимо кой е домакинът му, той има специални изисквания по отношение на това, което яде, и ако храната не е достатъчно добра, ще намери възможност да кастри домакина си. Той отказва да приеме каквито и да било удоволствия под стандарта — храната, облеклото, жилището и транспортът му, всичко трябва да бъде от по-висока класа, средното просто не му допада. Той не може да приеме неща, които са същите като онези, които получават редовите братя и сестри. Ако другите стават в 5 или 6 часа сутринта, той ще стане в 7 или 8 часа. Най-добрата храна и най-добрите вещи трябва да бъдат запазени за него. Дори приношенията, които хората правят, трябва първо да бъдат пресяти от него и той ще си запази всичко, което е хубаво или ценно, или което му хване окото, а остатъците ще остави за църквата. Има и още едно, най-отвратителното нещо, което правят антихристите. Какво е то? Щом придобият статус, апетитът им нараства, хоризонтите им се разширяват и те се научават да се наслаждават, след което развиват желание да харчат пари, да консумират и следователно искат да имат за себе си всичките пари, които църквата използва за делото си, да ги разпределят както си искат, да ги контролират според желанията си. Антихристите особено се наслаждават на този вид власт и на този вид отношение и щом наистина придобият власт, искат да се подписват с името си върху всичко, например върху всички чекове и различни договори. Те искат да се наслаждават на усещането от непрестанното изписване на подписа си с химикал и от разхищението на пари, сякаш са паднали от небето. Когато един антихрист няма статус, никой не може да види тези проявления у него, нито че е такъв тип човек, че има такъв нрав, че би направил такива неща. Но щом придобие статус, всичко това се разкрива. Ако бъде избран сутринта, до следобед става невероятно надменен, вирва нос, главозамайва се и не зачита обикновените хора. Промяната настъпва много бързо. Но всъщност той не се е променил — просто се е разкрил. Той заема тези надменни пози и какво възнамерява да прави? Иска да живее на гърба на църквата, да се отдаде на предимствата на статуса. Всеки път, когато някой поднесе вкусна храна, той започва да я поглъща, като същевременно изисква хранителни добавки, за да поддържа тази своя смрадлива плът. Наслаждаването на специални привилегии от страна на антихристите се случва често, има само разлики по отношение на степента на сериозност. Когато всеки човек, който се вкопчва в плътските удоволствия, става водач, той иска да се наслаждава на специални привилегии. Това е нравът на антихристите. В момента, в който придобият статус, те стават напълно различни. Те държат всичките удоволствия и специалното отношение, които идват със статуса, здраво и сигурно в полезрението си, в ръцете си, и няма да ги изпуснат, няма да отпуснат хватката си дори за частица от тях, нито ще позволят някаква частица от тях да се изплъзне. Кое от тези проявления и практики на антихристите е действие според истините принципи? Нито едно. Всяко едно от тях е гнусно и омразно за гледане. Не само че техните практики и проявления не са съгласно истините принципи, но те със сигурност не притежават и най-малката частица съвест, разум или чувство за срам. Когато антихристите имат статус, освен че безразсъдно вършат злодеяния и работят за собствената си власт и статус, те не само не вършат нищо, което би било в полза на църковното дело или на навлизането на братята и сестрите в живота, но те също така се наслаждават на предимствата на статуса, на плътските удоволствия и на това хората да ги гледат с възхищение и да ги почитат. Някои антихристи дори си намират хора, които да им прислужват, други да им сервират чая, който пият, други да перат дрехите, които обличат, и дори имат определен човек, който им търка гърба, когато се къпят, и човек, който им прислужва, когато се хранят. Още по-лошо, някои дори имат определено меню за всяко от трите хранения през деня, а на всичкото отгоре искат да приемат хранителни добавки и да им се варят всякакви различни супи. Имат ли срам антихристите? Не, нямат! Бихте ли казали, че е донякъде снизходително просто да се кастри такъв човек? Дали кастренето ще го накара да се засрами? (Няма.) И така, как може да се разреши този въпрос? Това е съвсем просто. След кастренето ги разобличете и ги оставете да разберат какви са. Независимо дали отстъпват пред това или не, те трябва да бъдат освободени и всички трябва да ги отхвърлят. След като сте открили антихрист, можете ли да го отхвърлите? Смеете ли да се изправите, за да го докладвате и разобличите? (Да.) Наистина ли смеете, или не? Когато сега имаш други, които да те подкрепят, ще се осмелиш да се изправиш и да го разобличиш, но без подкрепа ще имаш ли все още тази смелост? Там, където се намираш, е безопасно сега, без големия червен змей да царува, затова си мислиш: „От какво да се страхувам? Не е ли той просто един антихрист? С Бог като наш поддръжник имам смелостта да разоблича антихриста и не се страхувам!“. В страната на големия червен змей обаче е различно. Ако разобличиш един антихрист и той загуби статуса си, тогава той ще се осмели да те измъчва, да те продаде и да те предаде в ръцете на властите. Би ли се осмелил въпреки това да го разобличиш? (Може би не.) Може би не. Отношението ти веднага ще се промени. В онази среда не би се осмелил да го разобличиш. И така, правилно ли е да не смееш да го разобличиш? Не е правилно, нямаш свидетелство и това означава, че ти не си победител. Това не е нещо, което един последовател на Бог трябва да казва. Да предположим, че ти мълчиш, но сърцето ти вика отново и отново: „Ти, антихристе, ти, дяволе и Сатана, аз ще те разоблича. Ще използвам мъдрост, за да те отхвърля и да те изчистя от църквата! Ти не си достоен да пребиваваш в Божия дом, ти си дявол, ти си Сатана! Въпреки че не те разобличавам открито с думите си, аз те отхвърлям от все сърце. Ще потърся още братя и сестри, които разбират истината, и заедно ще те отхвърлим. Няма да приемем твоето ръководство или твоята манипулация!“. Това ли е правилният начин на действие? (Да.) Средата може да е неблагоприятна и откритото разобличаване на антихриста може да те изложи на опасност, но Божието поръчение, истините принципи и твоят дълг не могат да бъдат отхвърлени или изоставени. Що се отнася до онези антихристи, които се наслаждават на специални привилегии, които безсрамно се наслаждават на предимствата на статуса, ние трябва да ги отхвърлим и да не им позволяваме да се превръщат в паразити в Божия дом или да вредят, или да подвеждат повече братя и сестри. Трябва да ги изчистим. Ресурсите на Божия дом не са за поддържането на тези паразити. Те не са достойни да се хранят в Божия дом, нито са достойни да се наслаждават на всичко в Божия дом. Защо е така? Защото те са дяволи и заслужават да бъдат отхвърлени. Това е друго проявление на антихристите — наслаждаването на специални привилегии, безсрамното наслаждаване на специални привилегии. Без да допринасят с нищо, щом заемат ръководна позиция, те завземат властта, отдават се на предимствата на своя статус и принуждават братята и сестрите да готвят и да купуват вкусна храна за тях, като ограбват трудно спечеленото им имущество и ги изнудват за пари и вещи. За тях това е нещо естествено, безценна възможност, шанс, който няма да се повтори. Не е ли това начинът, по който мисли един дявол? Какво безсрамно мислене е това! Този тип хора трябва да бъдат кастрени, разобличавани и отхвърляни от братята и сестрите.

Кои са някои от другите проявления на антихристите? Да мамиш онези, които са над и под теб, конкретно проявление ли е? (Да.) По своята същност антихристите са нечестиви. Те не притежават честно сърце, сърце на любов към истината или на любов към положителните неща. Те често живеят в мрачни ъгли — не действат с отношение на честност, не говорят правдиво и таят нечестиви и измамни сърца както към другите хора, така и към Бог. Те искат да мамят другите, да мамят също така и Бог. Те няма да приемат надзора на другите, а още по-малко Божията внимателна проверка. Когато са сред други хора, те никога не искат някой да знае какво дълбоко в себе си мислят и планират, какъв тип хора са, какво отношение таят към истината и така нататък. Те не искат другите да знаят нищо от това, а също така искат да заблудят Бог, да Го държат в неведение. Ето защо, когато един антихрист няма статус, когато няма възможности да манипулира ситуацията сред дадена група хора, тогава никой всъщност не може да разбере какво се крие зад думите и действията му. Хората ще се чудят: „За какво мисли всеки ден? Има ли той някакви намерения зад изпълнението на дълга си? Разкрива ли поквара? Изпитва ли някаква завист или омраза към другите? Има ли някакви предразсъдъци към други хора? Какви са възгледите му за това, което казват другите? Какво си мисли, когато се сблъсква с определени неща?“. Антихристите никога не допускат другите да разберат какво всъщност става с тях. Дори и да изразят няколко думи за мнението си по нещо, те ще бъдат неясни и двусмислени, ще говорят със заобикалки, така че другите да не могат да разберат какво се опитват да предадат, да не знаят какво искат да кажат или какво се опитват да изразят, като оставят всички в недоумение. След като такъв човек придобие статус, той става още по-прикрит в поведението си пред другите хора. Той иска да защити амбициите си, репутацията си, имиджа и името си, статуса и достойнството си и така нататък. Ето защо той не иска да бъде откровен за това как върши нещата или за мотивите си за вършене на нещата. Дори когато допусне грешка, разкрие покварен нрав или когато мотивите и намеренията зад действията му са погрешни, той не иска да се открие и да позволи на другите да узнаят за това и често създава привидност на невинност и съвършенство, за да заблуди братята и сестрите. А на Горното и на Бог, той казва само приятно звучащи неща и често използва измамни тактики и лъжи, за да поддържа отношенията си с Горното. Когато докладва за работата си на Горното и разговаря с тях, той никога не казва нищо неприятно, така че никой да не може да открие слабите му страни. Никога няма да спомене какво е направил там долу, няма да спомене за нито един от проблемите, които са възникнали в църквата, за проблемите или за недостатъците в работата си, или за нещата, които не може да разбере или да прозре. Той никога не пита или не се допитва до Горното за тези неща, а вместо това просто представя образ и привидност на компетентност в работата си, че е способен да поеме изцяло работата. Той не докладва на Горното за нито един от проблемите, които съществуват в църквата, и независимо колко хаотични може да са нещата в църквата, какъв е мащабът на недостатъците, които са се появили в работата му, или какво точно е правил там долу, той многократно прикрива всичко това, като се старае никога да не позволи на Горното да разбере или да чуе каквито и да било новини за тези неща, като дори стига толкова далеч, че да премества хора, които са свързани с тези въпроси или които знаят истината за тях, на далечни места в опит да скрие какво всъщност става. Какви са тези практики? Какво е това поведение? Такова проявление ли трябва да има човек, който се стреми към истината? Много ясно, че не. Това е поведението на демон. Антихристите ще направят всичко възможно, за да скрият, да потулят всичко, което би могло да повлияе на техния статус или репутация, като крият тези неща от другите хора и от Бог. Това е мамене на онези, които са над и под тях. Те често казват на онези под тях: „Горното има толкова високо мнение за мен и ме цени толкова много. Горното ми възложи еди-какви си задачи, като ми повери толкова важна работа. То много добре се грижи за мен, като ми дава ръководство за работата ми и наистина е поело отговорност и за живота ми. Горното ме кастри заради такива и такива въпроси, а аз го приех по такъв и такъв начин и разбирането ми за това е такова и такова. Вижте колко много ме обича бог — той лично ме е кастрил и ми е дал лично напътствие в работата ми“. А пред Горното те си придават вид, че поемат голяма отговорност за работата си, че се грижат усърдно за братята и сестрите и че напълно посвещават сърцето и силите си, но никога няма да обелят и дума за това, че някой брат или сестра са им предложили различна идея или мнение, или за някакви недостатъци или отклонения в работата им. Те правят всичко възможно, за да поддържат добри взаимоотношения с онези под тях, като същевременно с всички сили се опитват да скрият различни истини за себе си от Горното, ужасени да не бъдат освободени, ако Горното разбере какво наистина става с тях. Това не е ли мамене на онези, които са над и под тях? В момента, в който един антихрист завземе властта, той прави абсолютно всичко възможно, за да скрие истината за себе си, така че никой да не може да прозре истинското му състояние, реалното му положение или действителната му човешка природа или работоспособност. Той използва всякакви тактики и средства, за да скрие тези неща, така че да може да се утвърди и да се наслаждава на властта си и на предимствата на статуса завинаги. Маменето на онези, които са над и под теб, е нещо, което правят само антихристите. Това съгласно истините принципи ли е? Това ли е проявление, което трябва да притежава някой, който служи на Бог? Нима това е проявление, което трябва да притежава някой, който се стреми към истината? (Не.) И така, когато един антихрист притежава такъв вид проявление, такъв вид нрав, трябва ли да бъде кастрен? (Да.)