в. Защо антихристите не желаят да бъдат обслужващи

Антихристите не желаят да бъдат обслужващи и не се примиряват с това да бъдат обслужващи. Те смятат, че като са обслужващи, ще понесат огромна обида и дискриминация. И така, какви точно искат да бъдат? Каква е целта им, когато започват да вярват в Бог и идват в Божия дом? Желаят ли да бъдат част от Божия народ, Божии последователи? Желаят ли да бъдат човек, който е усъвършенстван? Щастливи ли са да бъдат като Петър и Йов и да се задоволят с това? (Не.) Казва ли някой, че е щастлив да бъде един от Божиите избраници във вярата си в Бог, че това му е достатъчно? Има ли някой, който желае да бъде играчка в ръцете на Бог? Не, хората никак не желаят да бъдат това. Когато някой дойде в Божия дом, той идва, за да получи облаги, благословии, награди и венец. Като приемат да бъдат разобличавани и съдени от Божиите слова, те узнават, че като таят такива намерения във вярата си в Бог, няма да могат да разберат истината и в крайна сметка няма да могат да постигнат спасение. Затова много хора тогава избират първо да се откажат от желанието си за благословии и от желанието си за венец и награди, да се откажат от всички тези облаги и първо да чуят какво казва Бог, какви са Неговите изисквания към човека и какво има да каже на човека. Много хора, които слушат Божиите слова, изпитват тайна радост в сърцата си, като си казват: „Бог разобличава нашата поквара, Той разобличава грозното ни истинско лице и Той разобличава същността ни на противопоставяне на Бог и неприязън към истината — всичко това са факти. За мой късмет не избързах да протегна ръце към Бог, за да поискам благополучие, благодат и благословии. За късмет първо се отказах от тези неща. Ако не се бях отказал от тях, нямаше ли да се изложа? Всичко, което Бог казва, разобличава човешката природа и същност. Как тогава бих могъл да се отърва от тези неща? Бог е казал, че хората трябва първо да започнат да изпълняват дълга си и да сътрудничат на делото в рамките на Божия план за управление. По време на този процес, ако хората могат да тръгнат по пътя на разбирането и приемането на истината, тогава те ще имат надежда да постигнат спасение и ще могат да получат много облаги в бъдеще“. В този момент много хора спират да мислят за тези неща. Прекрасните им желания, копнежът и надеждите им за бъдещето вече не изглеждат толкова реалистични. Те чувстват, че в този момент как да изпълняват добре дълга си, как да удовлетворят Божиите намерения и как да разберат истината и да останат непоколебими, са по-реалистични, важни и решаващи от тези желания и въжделения. Ето защо в този решаващ момент повечето хора избират да изпълняват дълга си, да преживяват Божието дело, да придобият истината, да посветят времето и младостта си и да се отрекат от семейството си, работата си и светските си перспективи заради Бог и заради изпълнението на дълга си, а някои хора дори се отказват от брака си заради това. Тези видове проявления, поведение и действия на хората несъмнено представляват един вид отношение на подчинение на положителните неща и всички изисквания, за които говори Бог, както и покорство към тях, и именно това отношение е необходимото условие, което хората трябва да притежават, за да могат да разберат истината, да я практикуват, да се покоряват на Бог и накрая да постигнат спасение. Това са различните проявления и мисли на всеки нормален човек преди да дойде в Божия дом, за да изпълнява дълга си. Откакто тези хора за пръв път са започнали да вярват в Бог досега, техните мисли и възгледи претърпяват постоянни промени, а отношението им към истината и Бог също претърпява постоянна трансформация. В същото време, докато тези предишни желания и амбиции на човека претърпяват постоянно унищожение, той постепенно и активно се отказва от тези неща и ги изоставя. Това е добрият плод, който в крайна сметка се произвежда от желанието на хората да си сътрудничат с Бог и да Му се покоряват. Това е положително и добро проявление и е добър резултат. Докато хората постигат постоянен напредък, онези, които искрено се стремят към истината, почти са се отказали от желанието и намерението си да получат благословии и затова повечето хора по принцип не са много чувствителни към различните обещания, които Бог е дал на човека преди, нито се интересуват от тях. Това е така, защото, измерено според разума на нормалния човек, ако някой не може да изпълнява дълга си по начин, който отговаря на критериите, и не успее да разбере истината, той ще пропусне шанса си да получи всички благословии, обещани от Бог, и няма да има нищо общо с тях. Всеки трябва да разбира тази най-проста логика. Разбира се, сега има много хора, които вече разбират този факт, а също така го признават и го приемат. Само антихристите са тези, които не го приемат. Защо не го приемат? Защото са антихристи. Те не приемат този факт. А какво искат да правят тогава? Когато идват в Божия дом, те проучват внимателно Божиите слова и намират в тях различни звания и статуси като „Божията личност“, „първородни синове“, „Божии синове“, „Божия народ“ и „обслужващи“ и очите им светват. Желанията и амбициите им бързо се задоволяват и те си мислят: „Да си един от божиите синове е твърде обикновено. Повечето хора са божии синове. Да си част от божия народ означава да си обикновен човек, част от масите, просто редови човек без власт или влияние. И дори не си помисляйте да ме направите обслужващ. Докато съм жив, няма да имам нищо общо с това да бъда обслужващ. Това няма нищо общо с мен“. И така, те впиват поглед в двете звания „Божията личност“ и „първородни синове“. В своите представи те вярват, че „Божията личност“ е Самият Бог, че „първородните синове“ са Божиите първородни синове и че тези две звания носят власт и влияние и могат да царуват сред човечеството, да контролират хората, да контролират Божиите избраници, да притежават абсолютна власт и да имат властта да вземат решенията, властта да бъдат водачи и властта да устройват хората и да решават дали хората да живеят или да умрат — те вярват, че тази власт е толкова голяма. Ето защо е невъзможно да ги накараш да бъдат обслужващи. Ако им беше позволено да избират сами, те биха избрали да бъдат първородни синове или Божията личност. В противен случай биха спрели да вярват в Бог. Когато изпълняват дълга си или действат като водачи и работници в Божия дом, те действат, плащат цена, страдат и тичат насам-натам в преследване на тези две цели. През това време те непрекъснато пресмятат колко далеч са стигнали, докато препускат стремглаво, колко хора са придобили, когато проповядват евангелието, колко хора ги почитат и гледат на тях с благоговение, дали братята и сестрите, които се сблъскват с проблеми, отиват при други или идват при тях, когато ръководят църквата, и дали могат да контролират мислите и възгледите на другите и да им влияят. Те непрекъснато пресмятат, претеглят и наблюдават тези неща с цел да постигнат това, което искат: да царуват в Божия дом. Повечето хора, след като дойдат в Божия дом и разберат някои истини, могат нормално да изпълняват дълга на сътворено същество, но не и антихристите. Те вярват, че са от благородно потекло, че са част от благородна и специална група и че трябва да бъдат наричани велики в Божия дом. В противен случай няма да вярват в Бог. Ако трябва да вярват в Бог, тогава те трябва да бъдат почитани като велики в Божия дом и да бъдат първенци. В същото време те също изчисляват и пресмятат колко заслуги имат в Божия тефтер и дали са достатъчно пригодни да царуват заедно с Бог. Следователно източникът, отправната точка и мотивацията за някои антихристи, които идват в Божия дом, за да изпълняват дълга си, са да дойдат в Неговия дом, за да царуват. Те със сигурност не желаят да изпълняват дълга си, само за да бъдат обикновени и най-незначителни последователи, и в момента, в който амбицията и желанието им бъдат потушени, те изведнъж стават враждебни и отказват да изпълняват дълга си.

Сега в Божия дом има някои хора, които изпълняват дълга си от няколко години, но правят всичко зле и където и да изпълняват дълга си, те са отстранявани. Тъй като имат ужасна човешка природа и са непочтени, не се стремят към истината и имат жесток и нечестив нрав, който изпитва неприязън към истината, в крайна сметка те са отхвърлени от братята и сестрите. Щом видят, че желанието им за благословии е напът да се превърне в пух и прах и че мечтата им да царуват и да се открояват в Божия дом вече не може да се осъществи, как живеят в личния си живот? Те не четат Божиите слова, не слушат химни, не посещават събирания, пренебрегват Божия дом, когато от тях се иска да изпълнят някой дълг, и дори се налага братята и сестрите да ги призовават, да ги канят и да им напомнят, когато е време да присъстват на събирания. Някои от тях неохотно продължават да посещават събирания, но по време на събиранията не казват нито дума, не общуват и изпитват отвращение към всичко, което казват другите, нито искат да го чуят. Когато братята и сестрите се молят, те също затварят очи, но не казват нищо — нямат какво да кажат на Бог. А какво правят някои други хора по време на събирания, когато слушат проповеди или когато братята и сестрите разговарят за истината? Някои заспиват, някои гледат телефоните си и четат новини, някои разговарят с други, а някои играят игри онлайн. При вярата си в Бог, те смятат, че ако в Божия дом не могат да бъдат харесвани, не могат да бъдат в добри отношения с другите, нямат поддръжници, които да се тълпят около тях, и не могат да им бъдат възлагани важни задачи, то няма да могат да царуват с Бог в бъдеще и следователно за тях Бог не съществува. Дали Бог съществува, за тях е свързано с това дали могат да получат благословии, или не. Не се ли държат така антихристите? Те вярват, че ако един бог не може да им позволи да получат благословии, то той не е бог и не притежава истина и че само бог, който може да им позволи да действат своеволно, да заграбват властта в църквата и да царуват в бъдеще, е бог. Това е логиката на Сатана — тя обърква правилното и грешното и изопачава фактите. Причината, поради която вярващите в Бог не могат да следват Божиите стъпки и не желаят да изпълняват дълга си, е, че изпитват неприязън към истината, че в сърцата си почитат само философиите на Сатана, знанието, славата, придобивките и позицията. Те отричат, че Бог е истина, не обръщат внимание на Божието дело и затова на събиранията гледат телефоните си, играят игри, ядат закуски и си бъбрят непринудено — правят каквото си искат и все пак се чувстват доволни от себе си. В момента, в който са разбити надеждите им да бъдат благословени, те вече не намират смисъл във вярата в Бог, а когато не намират смисъл във вярата в Бог, те разглеждат църквата — мястото, където братята и сестрите се събират — като място за забавление, разглеждат времето на събиране като време за развлечение и смятат събиранията и слушането на проповеди за потискащи, скучни и отегчителни. За какво смятат проповедите, които братята и сестрите слушат, и истината? Те ги смятат за лозунги, за безпочвени глупости и разглеждат времето, прекарано в събиране с братята и сестрите, като загубено време. Не са ли разкрити тези хора? Те внасят своите амбиции, желания и илюзии във вярата си в Бог и това е сигнал, който определя, че те няма да могат да следват пътя докрай и че са недостойни дори да служат на Божието дело и Божия план за управление. Те гледат с презрение на онези, които слушат проповеди, и на братята и сестрите, които се стремят към истината, и нещо повече, те отричат Божието дело, Божието съществуване и съществуването на факта на делото на Божия план за управление.

Когато антихристите — онези хора, които изпитват неприязън към истината — помислят, че вярата в Бог няма да им донесе никакви облаги, се разкрива демоничният им лик. Някои жени антихристи се гримират вкъщи, докато заприличат на призраци. Те носят всичко, което е модерно или привлекателно за противоположния пол, а някои дори тайно играят маджонг, залагат и пушат — тези хора са твърде ужасни и отвратителни. Те идват в Божия дом с преструвка и какво се случва накрая? Не могат да я поддържат, нали? Само истината може да разкрие хората и ако някой не обича истината, изпитва неприязън към нея и има жесток нрав, тогава му е отредено да бъде враждебен към истината и да не може да се задържи. Трябва ли все пак църквата да отстранява такива хора? Трябва ли все пак Бог да ги заклеймява? Трябва ли все пак Бог да отхвърля такъв човек? Не, Бог изобщо не им обръща внимание. За Бог тези хора са просто буболечки, недостойни дори да бъдат обслужващи — те просто не са на ниво. Когато имат такова презрително отношение към събиранията, църковния живот и дълга си, какво доказва това? Бог не бди над тях, нито ги закриля, нито ги води. Той не извършва никакво дело на просветление, напътствие или дисциплиниране върху тях и затова те живеят такъв ужасен и грозен живот. Самите те обаче си мислят: „Аз не вярвам в бог. Аз съм свободен. Вие, хората, които вярвате в бог, трябва да страдате и да плащате цена, да се отричате от семействата и кариерите си, докато аз не трябва да понасям каквото и да било. Мога да се наслаждавам на спокойствието у дома, да се отдавам на удоволствията на плътта и да се наслаждавам на радостите на живота“. Те вярват, че са придобили щастие и свобода. Обръща ли им Бог някакво внимание? (Не.) Защо не? За Бог тези хора са буболечки, а не хора, и не заслужават Неговото внимание. Ако Бог не им обръща внимание, ще ги спаси ли все пак? Тъй като Бог няма да ги спаси, това, което правят, има ли нещо общо с Бог? Има ли някаква връзка с управленските закони на Божия дом? Не, няма. Следователно отвън изглежда, че живеят много удобно, свободно и разпуснато, всеки ден изглеждат доста щастливи. Ти мислеше ли, че това е нещо добро? Един поглед към това, което изживяват, и пътя, който следват, и знаеш, че с тях е свършено, че Бог вече не ги иска. Тези буболечки са наистина смрадлива шайка! Бог изобщо не обръща внимание на такива хора.

Онези, които, независимо от средата и обстоятелствата, се стремят, доколкото могат, да царуват и да бъдат наравно с Бог в идния свят, са непоправимо упорити елементи сред антихристите. Такива хора са точно като Павел. Те носят тръни в плътта си, таят съмнения относно Бог, съпротивляват се на Бог и Го заплашват и проявяват голямо нежелание, когато работят, отдават всичко, понасят трудности и плащат цена. Те правят тези неща само в замяна на венец и в замяна на това да могат да царуват в идния свят. Целият този процес не кара ли антихристите да изглеждат толкова жалки? Всъщност те не са жалки. Не само че не са жалки, но всъщност донякъде са смешни. След като Бог е казал толкова много, ако те все така не разбират истината, тогава забравете. Как може да не разбират човешки език? Как може да не разбират такъв прост принцип? Ако ти не практикуваш истината, няма да можеш да постигнеш промяна в нрава, нито да постигнеш спасение. И дори ако Бог ти е дал обещание, ти няма да можеш да го постигнеш. Всяко обещание, което Бог дава на човека, е условно. Той не дава обещания на хората без причина или условия. Бог има Своите изисквания към човека и тези изисквания никога не се променят. Бог няма да наруши истината, нито ще промени намеренията Си. Ако ти разбираше този момент, щеше ли все така упорито да се придържаш към желанията и амбициите си? Само идиоти и неразумни хора биха се придържали упорито към тези неща. Онези, които имат известна нормална рационалност и нормална човешка природа, трябва да се откажат от тези неща и да се стремят към това, към което трябва да се стремят, което да постигнат и в което да навлязат — те трябва първо да отговорят на Божиите изисквания. Второ, какво трябва да разбират и хората с нормална рационалност? В Библията има пророчества, които казват, че навеки ще царуваме с Бог, а в сегашното Божие дело Той също споменава Божията личност, първородните синове, Божиите синове, Божия народ и така нататък, като категоризира различни нива и звания за хората. След като Бог е обещал тези неща на човека, защо хората не могат да се стремят към тях? И така, какво трябва да бъде правилното възприемане и правилният подход? Ако някой разглежда царуването и обещанията, дадени от Бог, като цели, към които да се стреми, това ли е правилният път? Със сигурност не е. Това не е положително, твърде е примесено с човешка воля и този път е в противоречие с истината. Някои хора казват: „След като Ти си дал това обещание, защо да не ни позволиш да го постигнем? След като Ти си казал всички тези неща и си ги заявил публично на цялото човечество, защо да не ни позволиш да се стремим към това?“. Това е свързано с истината. От самото начало досега никой никога не е разбирал това. Към кой аспект на истината се отнася това? Ти трябва да го гледаш по този начин: Бог е дал обещание на човека и от Бог човекът е осъзнал идеята за царуване, както и различни звания като „Божията личност“, „първородни синове“, „Божии синове“ и така нататък. Това обаче са само звания. А кое звание до кои хора се отнася, зависи от стремежа и представянето на индивида. Каквото звание ти даде Създателят, това си ти. Ако Той не ти даде звание, тогава ти си нищо. Това е просто обещание от Бог, а не нещо, на което хората имат право или което заслужават. Разбира се, това обещание е цел, която хората желаят, но тази цел не е пътят, по който хората трябва да поемат, и няма нищо общо с пътя, по който хората поемат. Кой има право да взема решения по този въпрос? (Бог.) Точно така, хората трябва да разберат това. Ако Бог каже, че ти дава нещо, тогава ти имаш нещо. Ако Той каже, че ти го отнема, тогава ти нямаш нищо, ти си нищо. Ако ти кажеш: „Ще се стремя към това, дори и Бог да не ми го даде, а ако Бог ми го даде, тогава ще го приема като нещо естествено“, то това е грешно. Защо е грешно? То нарушава голямо табу. Ти не признаваш факта, че Бог винаги ще бъде Бог, а човекът винаги ще бъде човек — ето защо е грешно. Някои хора казват: „Това е пророкувано в Библията. На много места в Библията се казва, че навеки ще царуваме с Бог. Защо Бог може да каже това, а ние не можем да се стремим към него?“. Това ли е разумът, който едно сътворено същество трябва да притежава? Ти виждаш обещанието на Бог хората да царуват като нещо добро и се стремиш към него, но Бог е говорил и за обслужващи — стремиш ли се да служиш добре на Бог? Стремиш ли се да бъдеш обслужващ, който отговаря на критериите? Бог също изисква хората да изпълняват дълга си — изискваш ли от себе си да изпълняваш добре дълга си? Бог също изисква хората да действат като сътворени същества, а ти какво правиш? Разглеждаш ли това да отговаряш на критериите като сътворено същество като своя цел и стремиш ли се към нея? Това, че Бог казва, че хората ще царуват, е обещание, което Той е дал на човека, и има изрична предпоставка и контекст за това обещание: ти трябва да си добро сътворено същество, да изпълняваш добре дълга на сътворено същество, да се отървеш от ролята на обслужващ, да постигнеш покорство на Бог и боязън от Създателя. Бог е казал, че когато постигнете всичко това, тогава вие ще можете да царувате с Бог завинаги — това е контекстът, в който са изречени тези слова. На хората им липсва разум. Щом чуят това, те си мислят: „Страхотно е, че можем да царуваме с Бог! Кога ще се случи това? Как ще царуваме? Как ще бъдем наравно с Бог? Чии царе ще бъдем? Над кого ще царуваме? Как ще царуваме? Как ще бъдем царе?“. Не липсва ли на хората разум? Въпреки че това е обещание, което Бог е дал на човека, нещо, което е изречено, за да го чуе човекът, за да знаят хората, че има такова прекрасно нещо, ти трябва да се премериш — кой си ти? Бог има тази идея и желае да позволи на човека да живее по този начин с Него, но пригоден ли си ти да го постигнеш? Защо не попиташ Бог: „Преди да постигнем това обещание, какви изисквания имаш Ти към нас? Има ли нещо, което Ти искаш да направим? Какво трябва първо да постигнем, преди да можем да получим това обещание?“. Ти не питаш тези неща, а просто го изискваш. Не е ли това липса на разум? На човека му липсва този вид разум. Когато хората видят нещо полезно, те протягат ръце и се опитват да го грабнат. Хората са като разбойници. Ако не им дадеш това, което искат, те се ядосват, стават враждебни и започват да крещят обиди. Не са ли такива хората? Това е низостта на човечеството.

Една от причините, поради които на човека му липсва разум, е, че хората все още не разбират истината. Това няма нищо общо с покварения им нрав. Но когато не им се дава това, което искат, те се ядосват, крещят обиди, мразят и си отмъщават — какво е това? Тук изплува демоничният лик на Сатана. Това е техният сатанински покварен нрав. Следователно, що се отнася до обещанието, което Бог е дал на човечеството, това, което всеки един човек проявява пред Бог, не удовлетворява Бог. Хората веднага протягат ръце, за да искат, без да знаят собствената си мярка, веднага изискват, а ако не могат да получат това, което изискват, те обмислят какво могат да използват в замяна. Те се отричат от семействата и кариерите си, страдат и плащат цена, тичат насам-натам и отдават всичко, проповядват евангелието и придобиват повече хора, работят повече и използват тези неща, за да ги разменят за това, което искат. Ако не могат да разменят тези неща за това, което искат, те се вбесяват, омраза изпълва сърцата им и те започват да изпитват неприязън към всичко, свързано с вярата в Бог. Ако чувстват, че могат да разменят тези неща за това, което искат, тогава всеки ден копнеят Божието дело да приключи скоро, Бог бързо да унищожи Сатана, бързо да сложи край на човечеството, бързо да предизвика катаклизмите, в противен случай чувстват, че не могат да издържат. Какво разкрива всеки един човек в присъствието на истината? Хората разкриват например нрав на неприязън към истината и жестокост. Погледнато сега, надменността, измамността и спорадичната непримиримост на хората могат да се считат за леки и не много сериозни сред всички видове покварен нрав на човечеството. Поквареният нрав, който човечеството има в по-голяма степен, който е по-сериозен и по-дълбок, е нравът на нечестивост, неприязън към истината и жестокост — това са смъртоносните елементи в покварения нрав на човека. Разбира се, що се отнася до антихристите, този нрав е още по-сериозен и когато го разкриват, те не го приемат на сериозно, не го изследват, не изпитват никаква вина към Бог, още по-малко чувстват, че имат какъвто и да било проблем. Те не приемат истината, не познават себе си и възможността да се покаят е още по-малка. Следователно, каквито и да са обстоятелствата, средата или контекстът, те разглеждат царуването — най-възвишеното и най-доброто обещание, което Бог е изрекъл — като своя цел, която трябва да се преследва. Както и да разговаряш с тях за истината, те няма да се откажат от този стремеж, а вместо това настояват да следват своя път и това ги прави неподлежащи на спасение. Тези хора са толкова ужасяващи! От това, което разкриват, можеш да видиш точно какви са нравът и истинското лице на Сатана. За толкова много истина е разговаряно и онези, които имат разум, които могат да приемат истината и които имат желание да се подчиняват и покоряват, всъщност разбират точно какво е Божието намерение. Те вече не преследват упорито позиция, перспективи и съдба, а са готови да се покаят под разобличението на тези Божии слова, готови са да се откажат от желанието си за благословии, да се стремят към истината, да се стремят да се покоряват на Бог и да удовлетворяват Бог, както и да се борят да постигнат спасение. Като се погледне сега към съкровените желания на повечето хора, целите, към които се стремят, коренно са се променили. Те желаят да изпълняват дълга си по начин, който отговаря на критериите, желаят да бъдат истински сътворени същества и желаят да постигнат спасение. Те не изпълняват дълга си, за да получат благословии, и не отбиват номера в Божия дом заради получаването на благословии. Освен антихристите, които винаги искат да царуват, повечето хора желаят да се стремят към истината. Само антихристите разглеждат стремежа към перспективи, благословии и царуване като цели и като плод, който в крайна сметка трябва да се придобие при вярата им в Бог. Те няма да се откажат от тези неща, нито ще постигнат обрат, независимо какво им казваш — не са ли в голяма беда? Те знаят много добре, че Божиите слова са истината, просто не я приемат, така че нищо не може да ги промени. Те могат само да бъдат отстранени и наказани. Това е крайният резултат от вярата на антихристите в Бог.

Разговарях ли сега ясно по този въпрос за хората, които се стремят да царуват? Постигнахте ли ново разбиране? Правилен ли е този път на стремеж към царуване? (Не.) Тогава как трябва хората да подходят към този въпрос? По този въпрос коя истина трябва да се разбере, за да се опознае същността на човека? Бог е Този, Който съди истинската същност и поведението на човека. На какво основава Бог Своя съд за всичко това? Той го основава на истината. Следователно, изходът или крайната цел на човека не се определят нито от собствената му воля, нито от предпочитанията или фантазиите му. Последната дума има Създателят, Бог. Как трябва да сътрудничат хората по този въпрос? Пред тях има един единствен път: само ако търсят истината, ако я разберат, ако се подчиняват на Божиите слова, постигнат покорство към Бог и получат спасение, накрая ще имат добър изход и добра съдба. Не е трудно да си представите перспективите и съдбата на хората, които правят обратното. И така, по този въпрос, не гледайте какво е обещал Бог на човека, какво казва за изхода на човечеството, и какво е подготвил за хората. Тези неща нямат нищо общо с теб, а касаят само Бог и не могат да бъдат получени, като се отмъкнат, изпросят или изтъргуват. Какво трябва да правиш като сътворено същество? Трябва да изпълняваш добре дълга си, да правиш каквото трябва с цялото си сърце, ум и сила. Останалото — нещата, които са свързани с перспективите, съдбата, и бъдещата крайна цел на човечеството — е в Божиите ръце и това не са неща, които можеш да решиш. Всичко това попада под върховенството на Създателя, подрежда се от Него и няма нищо общо с което и да е сътворено същество. Някои хора казват: „Защо ни го казваш, щом няма нищо общо с нас?“. Макар и да няма нищо общо с вас, то е свързано с Бог. Само Бог знае тези неща, само Той може да говори за тях и само Той има правото да ги обещае на човечеството. И ако Бог ги знае, не трябва ли да говори за тях? Да продължаваш да се стремиш към перспективите и съдбата си, когато не знаеш какви са те, е грешка. Бог не е искал от теб да се стремиш към това, Той само те уведоми, а ако погрешно повярваш, че Бог ти е казал да го превърнеш в цел на своето стремление, значи напълно си лишен от разум и не притежаваш разсъдъка на нормалната човешка природа. Достатъчно е да знаеш всичко, което Бог обещава. Трябва да приемеш един факт: каквото и да е обещанието — било то добро или обикновено, било то нещо, което хората харесват, или нещо, което не ги интересува особено — всичко е под върховенството, подредбите и определеното от Създателя. Единственият дълг и единственото задължение на сътвореното същество е да следва правилната посока и правилния път, посочени от Създателя, и да се стреми към тях. А какво ще придобиеш накрая и в кои от Божиите обещания ще имаш дял зависи от стремлението ти, от пътя, по който ще поемеш, и от върховенството на Създателя. Ясни ли са ви сега тези слова? (Да.) И ще ви помогнат ли тези слова да задоволите амбициите и желанията си, или ще ви помогнат да следвате правилния път в живота в стремежа си към истината? (Ще ни помогнат да се стремим към истината и да следваме правилния път в живота.) Що се отнася до онези, които притежават нормална човешка природа и разум, които обичат положителните неща и истината, те не само не са разочаровани, когато чуят тези слова, но и могат да бъдат непоколебими във вярата си да се стремят към истината и да приемат Божието спасение. Онези, които нямат нормална рационалност обаче, онези ненормални хора, които упорито преследват благословии, плътски интереси и задоволяване на амбициите и желанията си, може да загубят ентусиазъм, когато чуят тези слова, и да загубят интерес към вярата в Бог. Разбира се, има и хора, които след като чуят тези слова, не знаят как да вярват. Не е ли много важно хората да разбират истината? Истината не е ли по-способна да води хората да следват правилния път и да удовлетворяват Бог? (Да.) Само истината може да позволи на хората да постигнат спасение. Ако ти не разбираш истината, тогава по пътя към спасението често ще се отклоняваш, ще правиш грешки и ще търпиш загуби, а когато стигнеш до края на пътя във вярата си, няма да притежаваш никаква истина реалност и ще станеш същински обслужващ. Ако играеш ролята на обслужващ през всичките си много години на вяра в Бог и в крайна сметка не си способен да станеш сътворено същество, което отговаря на критериите, то това е трагедия.

9 май 2020 г.