II. Интересите на антихристите

Г. Техните перспективи и съдба

4. Как антихристите се отнасят към званието „обслужващ“

Днес ще продължим да разговаряме по девета точка от различните проявления на антихристите: те изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции; никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава. По тази точка основната ни тема за общение е разнищването на интересите на антихристите, а днес ще разговаряме по четвъртата подтема в четвърта точка от интересите на антихристите — как те се отнасят към званието „обслужващ“ — и ще разнищим как антихристите се отнасят към това звание. Онези, които са следвали Бог досега, са запознати с думата „обслужващ“ и повечето от тях по същество са приели това звание в сърцата си. От гледна точка на субективните им наклонности, няма съпротива към това звание. Когато обаче се стигне до конкретиката да се каже, че даден човек е обслужващ, този човек проявява предимно неохота и нежелание, като се чувства онеправдан, без наистина да иска да бъде наричан така и без наистина да иска да бъде обслужващ. Ако се съди по проявленията на хората, макар че от гледна точка на субективните си наклонности те са съгласни, че „обслужващ“ не е лошо звание, от обективна гледна точка хората все още се отнасят към званието „обслужващ“ с известни елементи на дискриминация, враждебност и дори нежелание — те изпитват тези чувства към него. Независимо какво мислят хората за званието „обслужващ“, дали могат искрено да го приемат и да бъдат обслужващи, или дали това, което мислят за това звание, носи много от човешките нечистотии и желания, днес първо ще разговаряме за това какво точно е обслужващ, как точно се определя и окачествява званието „обслужващ“ в Божиите очи, каква е същността на тези обслужващи, за които говори Бог, как Бог гледа на думата „обслужващ“ и как това се различава от начина, по който хората гледат на нея, така че всички вие да можете да придобиете точно разбиране и схващане в сърцата си за званието „обслужващ“.

а. Определение и произход на званието „обслужващ“

Думата „обслужващ“ буквално означава човек, който работи и полага усилия за нещо. Ако измерим това звание от гледна точка на позицията, то се отнася за някого, който се използва за временен период. Тоест, ако някой е считан за обслужващ и се заеме с дадена работа или започне работа в дадена сфера, то това не е дългосрочна кариера или работа в тази сфера, която той поема, а по-скоро е временна. Временно го карат да положи известни усилия и да служи за известно време в тази сфера или работа. Той няма перспективи, няма бъдеще и не получава никакви материални облаги. Не е необходимо да носи никаква отговорност; плаща му се само за труда. Когато възложената му работа приключи, той вече не е необходим и просто си взима заплащането и си тръгва. Накратко, това е временно и от него се иска да работи, когато е необходим. Това е буквалното разбиране за обслужващ. Ако тълкуваме думата „обслужващ“ според представите на човечеството, тогава обслужващите се наричат „работници на договор“ и „временни работници“ — хора, които временно работят или полагат усилия за дадена работа или сфера. Единствената им връзка е с периода от време, в който са необходими за дадена работа, и след като този период приключи, те вече нямат никаква стойност. Това е така, защото вече не са необходими и полезни — стойността им е била изчерпана през това време. Това е буквалното значение, което хората могат да разберат и да видят по отношение на думата „обслужващ“. В рамките на значението, което човешкият език може да изрази, тоест значението на званието „обслужващ“, изречено от Бог, което хората могат да възприемат, има ли ниво на значение, което е в съгласие с истината? Има ли ниво на значение, което съответства на нормалната човешка природа и рационалност? Има ли ниво на значение, което хората трябва да разбират като истински сътворени същества? Има ли ниво на значение, което касае начина, по който Бог се отнася към това звание? (Не.) Откъде знаете, че няма? Озадачени сте, не можете да го обясните. Сред вас има студенти, аспиранти, докторанти и професори, но никой от вас не може да обясни това ясно, нали? (Да, така е.) Това е разликата между знанието и истината. Може да си образован, може да познаваш отделните термини „обслужване“ и „извършител“ и когато тези термини се съчетаят, за да образуват дума, за да опишат тип човек и група хора, можеш да разбереш същността на тези хора, техните проявления и техния ранг сред цялото човечество, но когато не си способен да разбереш тази дума от гледна точка на истината и от гледна точка на сътворено същество, откъде точно идва твоето разбиране? Каква точно е същността на тази дума, която разбираш? Не е ли това разбиране на думата „обслужващ“, което е дошло от това покварено човечество, от това общество и от знанието на човечеството? (Да, така е.) Знанието на човечеството съответства ли на истината, или е враждебно към истината? (Враждебно е към истината.) И така, когато ти имаш това разбиране и възприемане за тази дума, ти в опозиция на Бог ли стоиш, или на страната на съответствието с Бог? Очевидно е, че когато разбираш и възприемаш тази дума със своето знание, с мозъка си, ти неволно и несъзнателно заставаш в опозиция на Бог. Когато използваш знанието си, за да разбереш тази дума, нещата, които си разбрал, неизбежно те карат да изпитваш съпротива, отблъскване, отвращение и дори омраза към думата „обслужващ“. Има ли тук някакво покорство? Има ли истинско приемане? (Не.) Някои хора казват: „Приемам добрите думи, но защо да приемам тази лоша дума? Достатъчно е, че не изпитвам съпротива към нея. Например, приемам положителни термини като „получаване на венец“, „получаване на награди“, „получаване на благословии“, „навлизане в царството“, „отиване на небето“, „неотиване в ада“, „ненаказване“ и „да бъдеш първороден син“. Това е естествено, това е обикновената реакция на човека и това са неща, към които хората трябва да се стремят. Що се отнася до негативни термини като „зли хора“, „антихристи“, „наказване“ и „отиване в ада“, никой не обича да ги приема. Думата „обслужващ“ е неутрална, но в съответствие с моето разбиране, не мога да я приема и е достатъчно да не я презирам. Ако трябва доброволно да я приема, да ѝ се покоря и да я приема от Бог, то това е просто невъзможно“. Не мислят ли хората така? (Да, така е.) Правилен или погрешен е този начин на мислене? (Погрешен е.) Кога разбра, че е погрешен? Току-що, нали? Това е проблем. Ти едва сега разбра, че това е погрешно. Преди да го осъзнаеш, на пръв поглед изглеждаше, че вече си приел званието „обслужващ“, и вече си го приел субективно — а това приемане истинско ли беше, или фалшиво? (Беше фалшиво.) Ясно е, че не е било истинско, нито си бил напълно готов да го приемеш. Тук е имало лъжа, преструвка и неохота, а също и усещане, че нямаш друг избор.

Това, за което току-що разговаряхме, бяха истинските реакции и проявления на хората по отношение на званието „обслужващ“ и те напълно демонстрират мненията, възгледите и възприемането на хората за това звание, като напълно разкриват, че отношението на хората към това звание е на неохота, на дискриминация и отблъскване, и на съпротива от дълбините на сърцата им. Това е така, защото хората презират да бъдат обслужващи, презират думата „обслужващ“, не желаят да бъдат обслужващи и мразят да бъдат обслужващи. Това е разбирането и отношението на хората към това звание. Сега нека да разгледаме как точно Бог вижда обслужващите, как се е появила думата „обслужващ“, каква е същността на това звание в Божиите очи и какъв е произходът му. Буквалното значение на „обслужващ“ е, ако използваме езика на човечеството, временен работник, някой, който временно служи в дадена сфера или работа и който е необходим на временна основа. В Божия план за управление, в Божието дело и в Божия дом тази група хора, наречени обслужващи, са незаменими. Когато тези хора дойдоха в Божия дом, на мястото на Божието дело, те не знаеха нищо за Бог или за вярата в Бог, още по-малко за Божието дело или Неговия план за управление. Те не разбираха нищо; бяха просто външни хора, невярващи. Когато хора, които са невярващи в Божиите очи, дойдат в Божия дом, какво могат да направят за Него? Може да се каже, че не могат да направят нищо. Тъй като хората са изпълнени с покварен нрав и изобщо не познават Бог, и поради природата същност на хората, всичко, което могат да направят, е да правят каквото Бог им нареди. Те следват Божието дело до каквато и точка да стигне то, познанието им се простира докъдето ги отведат Божиите слова; те само познават Неговите слова и изобщо не ги разбират. Тези хора пасивно изпълняват всяка работа, която Бог изисква от тях — те са напълно пасивни, а не активни. Тук „пасивен“ означава, че те не знаят какво ще направи Бог, не знаят какво Бог иска от тях да направят, не знаят значението или стойността на работата, която Бог иска от тях да свършат, и не знаят какъв път трябва да следват. Когато дойдат в Божия дом, те са като машини, функциониращи само по начина, по който Бог ги управлява. От какво се нуждае Бог от тях? Знаете ли? (Хората са обекти, на които Бог да изразява истината, за да съди. Хората са обекти на Божиите слова.) Това е една част; хората са обекти на Божиите слова. Какво друго? Ами дарбите на хората? (Да.) Ами мисленето на нормалната човешка природа? (Да.) Бог те използва само ако имаш мисленето на нормалната човешка природа. Ако си без съвест и разум, тогава не си пригоден дори да бъдеш обслужващ. Какво друго има? (Уменията и специалните таланти на хората.) Те са включени в дарбите и също са част от тях — различните умения, които хората притежават. Какво друго? (Решимостта да се сътрудничи с Бог.) Тя също е част от това, желанието да се подчиняваш и покоряваш, и разбира се, може да се каже, че това е и желанието на хората да обичат положителните неща и да обичат истината. Желанието да се подчиняваш и покоряваш е решимостта за сътрудничество с Бог, но кой е най-подходящият начин да се каже това? (Желанието да се подчиняваш и покоряваш.) Точно така, думата „желание“ е сравнително по-широка и обхваща по-голям диапазон. Ако използваме думата „решимост“, обхватът е малко по-тесен. Освен това „желание“ е сравнително по-леко по степен от „решимост“, което означава, че след като имаш желание, постепенно генерираш различни видове решимост; решимостта е по-конкретна, докато желанието е малко по-широко. Що се отнася до Създателя, това са няколкото неща, от които Бог се нуждае от поквареното човечество. Тоест, когато външен човек, който не знае абсолютно нищо за Бог, за Божието управление, за Божията същност, за Божиите слова и за Божия нрав, дойде в Божия дом, той е като машина и това, което може да направи за Бог и в сътрудничеството си с Божието дело, по същество няма нищо общо с изискваното от Бог ниво — истината. Нещата на такива хора, които Бог може да използва, са нещата, които току-що бяха споменати: първо е, че тези хора могат да станат обекти на Божиите слова; второ са дарбите, които тези хора притежават; трето е, че тези хора притежават мисленето на нормалната човешка природа; четвърто са различните умения, които тези хора притежават; пето — и това е най-важното — е, че тези хора имат желанието да се подчиняват и покоряват на Божиите слова. Всички тези неща са от решаващо значение. След като някой притежава всички тези неща, той тогава започва да работи в служба на Божието дело и за Неговия план за управление и официално да бъде на прав път, което означава, че официално е станал обслужващ в Божия дом.

Когато хората не разбират Божиите слова, истината или Божиите намерения и ни най-малко не се боят от Бог, за всеки от тях не може да има друга роля освен тази на обслужващ. Тоест, ти си обслужващ, независимо дали искаш да бъдеш такъв, или не — не можеш да избягаш от това звание. Някои хора казват: „Вярвам в Бог през целия си живот. Откакто започнах да вярвам в Исус досега, минаха десетилетия — наистина ли все още съм просто обслужващ?“. Какво мислите за този въпрос? Кого питат за това? Трябва да попитат себе си и да се самоанализират: „Разбирам ли сега Божиите намерения? Когато сега изпълнявам дълга си, дали просто полагам усилия, или практикувам истината? Следвам ли пътя на стремежа към истината и разбирането ѝ? Навлязъл ли съм в истината реалност? Имам ли богобоязливо сърце? Покорявам ли се на Бог?“. Те трябва да се самоанализират, като вземат предвид тези неща. Ако са изпълнили тези критерии, ако могат да останат непоколебими, когато се сблъскат с Божиите изпитания, и ако могат да се боят от Бог и да отбягват злото, тогава, разбира се, те вече не са обслужващи. Ако не са изпълнили дори един от тези критерии, тогава несъмнено си остават обслужващи и това е нещо неизбежно и непредотвратимо. Някои хора казват: „Вярвам в Бог повече от 30 години, което дори не включва годините, които прекарах във вяра в Исус. Още от времето, когато Бог се въплъти, яви се, вършеше делото Си и започна да изрича Своите слова, аз съм последовател на Бог. Бях сред първите, които лично преживяха Божието дело, и бях сред първите, които чуха слова, изречени от Неговата уста. Оттогава минаха толкова много години, а аз все още вярвам в Бог и Го следвам. Няколко пъти съм се сблъсквал с арести и преследвания и съм срещал толкова много опасности, а Бог винаги ме е защитавал и ме е напътствал през тях; Бог никога не ме е изоставял. Сега все още изпълнявам дълга си, положението ми става все по-добро, вярата ми непрекъснато расте и изобщо не се съмнявам в Бог — наистина ли все още съм обслужващ?“. Кого питаш? Не питаш ли грешния човек? Не трябва да задаваш този въпрос. След като вярваш от толкова много години, не знаеш ли дали си обслужващ, или не? Ако не знаеш това, тогава защо не се запиташ дали притежаваш истината реалност, дали имаш богобоязливо сърце и дали се държиш по начин, който отбягва злото? Бог е вършил делото Си през всичките тези години, изрекъл е всички тези слова, а колко си разбрал и в колко от тях си навлязъл? Колко си придобил? Колко случаи на кастрене и колко изпитания и облагородявания си приел? Когато прие тези неща, остана ли непоколебим в свидетелството си? Способен ли си да свидетелстваш за Бог? Когато се сблъскаш с изпитания като тези, с които се сблъска Йов, способен ли си да се отречеш от Бог? Колко точно голяма е вярата ти в Бог? Вярата ти просто някакво вярване ли е, или е истинска вяра? Задай си тези въпроси. Ако не знаеш отговорите на тези въпроси, значи си объркан човек и мога да кажа, че просто следваш тълпата — дори не заслужаваш да бъдеш наречен обслужващ. Човек, който таи такова отношение към званието „обслужващ“ и все още е напълно объркан в сърцето си, е толкова жалък. Той дори не знае какъв е, докато Божието отношение към всички хора е напълно ясно и прозрачно.

Току-що разговаряхме за това какво точно първоначално е имал предвид Бог по отношение на думата „обслужващ“. Когато хората влязат в Божия дом, в самото начало, когато не разбират истината и притежават само различни желания или известна решимост да сътрудничат, ролята, която играят през този период, може да бъде само тази на обслужващ. Разбира се, думата „обслужване“ не звучи твърде приятно. Казано по друг начин, това означава да служиш и да работиш в служба на Божието дело на управление за спасението на човечеството; това означава да полагаш усилия. Тези хора не разбират никакви истини, нито разбират Божиите намерения и не могат да допринесат с никакви усилия или да сътрудничат по какъвто и да е начин на конкретното дело, с което Бог се занимава, за да спаси и управлява човечеството, нито на различните дела, свързани с истината. Те имат само някои умения и дарби и могат само да положат известни усилия и да кажат няколко неща за определена административна работа и да извършват някаква периферна обслужваща работа. Ако това е същността на работата, извършвана от хората, които изпълняват дълга си, ако те просто играят обслужваща роля, тогава за тях е трудно да се отърсят от званието „обслужващ“. Защо е трудно да се отърсят? Има ли това нещо общо с Божието определение на това звание? Да, категорично има. За хората е много лесно да положат малко усилия и да правят нещата според естествените си способности, дарби и ум, но да живеят според истината, да навлязат в истината реалност и да действат в съответствие с Божиите намерения е много изнурително; това изисква време, Божие напътствие, Божие просветление и Божия дисциплина, а още повече изисква приемане на правосъдието и наказанието на Божиите слова. Ето защо, докато хората работят за постигането на тези цели, това, което повечето хора могат да направят и да осигурят, са нещата, които току-що бяха споменати: да бъдат обекти на Божиите слова, да притежават определени дарби и донякъде да бъдат от полза в Божия дом, да притежават мисленето на нормалната човешка природа и да могат да възприемат и да изпълняват всяка работа, която им е възложена, да притежават определени умения и да могат да използват специалните си таланти в определена работа в Божия дом и, най-важното, да имат желанието да се подчиняват и покоряват. Когато служиш в Божия дом, когато полагаш усилия в интерес на Божието дело, ако имаш дори само малко желание да се подчиняваш и покоряваш, няма да станеш негативен и да се отпуснеш. Вместо това ще направиш всичко възможно, за да проявиш самоконтрол и да вършиш по-малко лоши неща, докато вършиш повече добри неща. Не е ли това състоянието и положението, в което се намират повечето хора? Разбира се, сред всички вас има едно много малко малцинство от хора, които вече са оставили зад гърба си това положение и обхват. А какво е придобило това много малко малцинство от хора? Те са стигнали до разбиране на истината, до притежаване на истината реалност. Когато се сблъскат с проблеми, те могат да се молят и да търсят Божиите намерения и могат да действат в съответствие с истините принципи. Желанието им да се подчиняват и покоряват вече не спира само на нивото на решимостта, а по-скоро те могат активно да практикуват Божиите слова, да действат според Божиите изисквания и да имат богобоязливо сърце, когато се сблъскат с проблеми. Те не говорят и не действат необмислено, а вместо това са предпазливи и внимателни. Особено когато кастренето им е в разрез със собствените им идеи, те не съдят Бог, не спорят с Него и не изпитват съпротива в сърцата си. От дълбините на сърцата си те наистина приемат Божията идентичност, статус и същност. Има ли някаква разлика между тези хора и обслужващите? Какви са тези разлики? Първата разлика е, че те разбират истината, а втората е, че могат да прилагат някои истини на практика. Трето, те имат известно познание за Бог, и четвърто, тяхното подчинение и покорство вече не са просто желания, а са се превърнали в субективно отношение — те са станали наистина покорни. Пето — и това е най-важната и най-ценната от тези точки — в тях се е появило богобоязливо сърце. Може да се каже, че онези, които притежават тези неща, вече са се отърсили от званието „обслужващ“. Това е така, защото, ако се съди по различните им аспекти на навлизане, както и по отношението им към истината и нивото на познанието им за Бог, те вече не просто извършват една-единствена професионална работа в Божия дом и вече не са временни работници, които са били временно повикани да свършат малко работа. Тоест тези хора не са тук за временни награди; те не са наети за временна употреба и наблюдавани по време на периода на използването им, за да се види дали могат да поемат тази работа дългосрочно. Вместо това те са в състояние да практикуват истината и да изпълняват добре дълга си. Ето защо тези хора са се отърсили от званието, от наименованието „обслужващ“. Виждали ли сте такива хора? В църквата има такива хора. Искате да знаете кои са тези хора и колко са те, но не мога да кажа това точно сега; когато стигнете до разбиране на истината, ще можете да ги разпознаете. Това, което трябва да знаете, е в какво положение се намирате, кой е пътят пред вас, който следвате, и кой е пътят, който трябва да следвате — това са нещата, които трябва да знаете.

Сега, дали званието „обслужващ“ е наложено на хората от Бог? Дали Бог използва това звание, за да омаловажава хората, да ги категоризира и класифицира? (Не.) И така, как е определил Бог това звание? Когато Бог дава звание на хората, Той не им дава произволно някакъв прякор и не го определя въз основа на външния вид; това звание не е просто звание. Името на човек е просто обозначение, наименование, което не носи реален смисъл. Например, някои китайски родители се надяват дъщеря им да бъде умна и красива, затова използват в името ѝ йероглифа за „красива“, но това е просто надежда и няма нищо общо с нейната същност. Тя може наистина да е глупава и да стане непривлекателна, когато порасне. Какъв тогава е смисълът да я наричат „красива“? Има и някои момчета, които се наричат „Ченглонг“ или „Ченгху“, като се използват йероглифите, които означават да станеш като дракон или тигър — дали наистина са страховити, като ги наричат с такива имена? Те може да са страхливци или непрокопсаници. Това са просто надежди, които родителите имат за децата си; те им дават такива имена, а тези имена нямат никаква връзка със същността им. Ето защо имената и званията на хората носят техните фантазии и добри пожелания, но те са просто наименования и обозначения и не се дават въз основа на тяхната същност. Званията и имената, които Бог определя обаче, в никакъв случай не се дават въз основа на външния вид на хората, нито, разбира се, се основават на собствените желания на Бог. Иска ли Бог хората да бъдат обслужващи? (Не.) Чели ли сте някога в Божиите слова Бог да казва: „Искам всеки човек да стане обслужващ и не искам никой да бъде спасен“? (Не.) И така, какво иска Бог? Преди хората са казвали: „Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел“. Това е желание. Званието „обслужващ“ обаче не е дошло от нищото. Точно както Бог определи имената „дърво“ и „трева“. Дърветата са големи и високи неща и когато някой спомене дърво, всеки знае, че дърветата са големи и високи, а когато някой спомене трева, всеки знае, че тревата е малка и ниска, нали? (Да.) И така, какво да кажем за званието „обслужващ“? Това звание е възникнало според същността и проявленията на човека и според етапа на Божието дело. Ако хората могат постепенно да разберат истината в крак с Божието дело, да навлязат в истината реалност и да постигнат покорство и богобоязливост, тогава по това време това звание се променя. Ето защо, дори ако си един от обслужващите, това не ти пречи да изпълняваш дълга на сътворено същество и да се стремиш към истината и да я практикуваш, а още по-малко ти пречи да се покоряваш на Бог и да се боиш от Него.

Има ли хора, които никога няма да се отърсят от званието „обслужващ“? (Да.) Кой тип хора? Това е типът хора, които не се стремят към истината, които може да разбират истината, но не я практикуват, а още по-малко обичат истината, и дори често в сърцата си се чувстват отблъснати от истината и изпитват неприязън към нея. Защо остават в Божия дом, ако изпитват неприязън към истината? Те искат да получат някаква полза, полагат известни усилия и проявяват добро поведение в Божия дом, водени от илюзорното желание да получат облаги. Те използват цената, която плащат, даването и отдаването на всичко, както и пропиляването на част от младостта си и прекарването на част от времето си в замяна на каквато и да е полза, която искат да получат. Поради пътя, който тези хора следват, в крайна сметка те не са способни да навлязат в истината реалност, не могат да постигнат покорство към Бог, още по-малко могат да постигнат богобоязливост — те завинаги ще бъдат окачествявани като обслужващи. Сред този тип хора в Божия дом има някои, които могат да служат до самия край, и някои, които не могат, и има малка разлика в човешката природа между тези, които могат да служат до самия край, и тези, които не могат. Онези, които не се стремят към истината, но които могат да служат до самия край — тоест онези хора, които могат да посветят известни усилия в Божия дом за Божието дело, докато делото на Божия план за управление продължава — имат относително добра и доброжелателна човешка природа. Те не вършат зло, не предизвикват смущения, докато служат, и не са премахнати от църквата. Такива хора могат да служат до самия край и това са тези, които винаги ще бъдат обслужващи. Що се отнася до другите, тъй като тяхната човешка природа е много лоша, тъй като имат низък характер и са непочтени, те често смущават и прекъсват различните дела в Божия дом, докато служат, и причиняват загуби на голяма част от делото на Божия дом. Те не се сещат да се покаят, когато са кастрени или изолирани многократно, и просто се връщат към старите си лоши навици; те изобщо не разбират никаква истина, не приемат истината, а вместо това действат своеволно и такива хора биват отстранявани. Защо биват отстранявани? Хора като тези дори не могат да служат. Те не могат да работят добре, когато полагат известни усилия в Божия дом, а докато полагат усилия, те вършат и зло и карат Божия дом и братята и сестрите да плащат цената. Повече се губи, отколкото се печели, като се използват такива хора. Многократно им се дават възможности да се самоанализират, но в крайна сметка природата им остава непроменена и каквото и да има да им каже някой, те не слушат. Такива хора не заслужават дори да служат в Божия дом, нито са способни на това, и затова биват изчиствани.

Сега като цяло разбирате ли това звание „обслужващ“? Дали „обслужващ“ е дискриминиращо звание, което Бог дава на човечеството? Дали Бог умишлено използва това звание, за да омаловажава хората? Дали Бог използва това звание, за да разкрива и изпитва хората? Дали Бог използва това звание, за да накара хората да узнаят какво точно представляват човешките същества? Дали Бог има предвид тези неща? Всъщност Бог няма предвид нито едно от тези неща. Бог няма намерение да разкрива хората, нито да ги омаловажава и да им се подиграва, нито има намерение да използва това звание „обслужващ“, за да изпитва хората. Единственото значение, което Бог придава на званието „обслужващ“, е, че Той окачествява и формира това звание според представянето и същността на хората, според ролята, която хората играят по време на Божието дело, както и според това, което хората могат да направят и с какво са способни да сътрудничат. От това значение виждаме, че всеки човек в Божия дом служи на Божия план за управление и в даден момент е бил в тази роля на обслужващ. Можем ли да кажем това? (Да.) Наистина можем и сега всички вие можете да го разберете. Бог не иска да използва това звание, за да обезсърчава хората или да изпитва вярата им, още по-малко да ги омаловажава или да ги кара да се държат по-добре и да бъдат покорни, или да им покаже каква е тяхната идентичност и позиция, а още по-малко Бог иска да използва това звание „обслужващ“, за да лиши хората от правото им да изпълняват дълга на сътворено същество. Това звание е изцяло определено според различните типове покварен нрав, които хората разкриват, и истинските състояния на хората, докато следват Бог. Ето защо това звание няма абсолютно нищо общо с това какви ще бъдат идентичността, статусът, позицията и крайната цел на хората, след като Божието дело на управление приключи. Това звание произтича изцяло от нуждите на Божия план за управление и делото на управлението и е истинско положение на поквареното човечество в Божието дело на управлението. Що се отнася до това хората да служат в Божия дом като обслужващи и да бъдат използвани като машини, дали това положение ще продължи до самия край, или може да се промени към по-добро по пътя им на следване на Бог, зависи от техния стремеж. Ако някой се стреми към истината и може да постигне промяна в нрава, покорство към Бог и богобоязливост, тогава той напълно ще се отърве от званието „обслужващ“. А в какво се превръщат хората, след като се отърват от званието „обслужващ“? Те стават истински последователи на Бог, Божи народ и народ на царството, тоест стават народ на Божието царство. Ако, докато следваш Бог, се задоволяваш само с полагане на усилия, страдание и плащане на цена, не се стремиш към истината и не я прилагаш на практика, поквареният ти нрав изобщо не се променя, никога не правиш нещата в съответствие с принципите на Божия дом и накрая не си способен да постигнеш покорство към Бог и богобоязливост, тогава това звание „обслужващ“, тази „корона“ ще ти пасне идеално, точно по мярка, и никога няма да можеш да се отърсиш от нея. Ако все още си в това състояние, когато Божието дело приключи и нравът ти все още не се е променил, тогава званието „народ на Божието царство“ няма да има никаква връзка с теб и ти завинаги ще бъдеш обслужващ. Как можете да разберете тези думи? Трябва да разберете, че в момента, в който Божието дело приключи, тоест когато всички хора, които Бог иска да спаси, са спасени, когато делото, което Бог иска да извърши, е постигнало напълно своя ефект и своите цели, Бог вече няма да говори или да напътства хората, Той вече няма да извършва никакво дело на спасението върху човека и Неговото дело ще приключи точно там, както и пътят на вярата в Бог, който всеки човек следва. В Библията има следния стих: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят“ (Откровение 22:11). Какво означава това? Означава, че в момента, в който Бог каже, че Неговото дело е приключило, това означава, че Бог вече няма да извършва Своето дело на спасението на човека и на наказването и съденето на човека, Бог вече няма да просветлява или напътства човека и Той вече няма да говори на човека слова, с които ревностно и грижовно, и искрено го увещава или кастри — Бог вече няма да извършва това дело. Какво означава това? Означава, че тогава ще бъдат разкрити изходите на всички неща, тогава ще бъдат определени изходите на хората и никой няма да може да промени това, и вече няма да има шанс хората да бъдат спасени. Ето какво означава това.

Когато някой се отърве от званието „обслужващ“ в края на Божието дело, когато се отърве от това наименование, от това положение, това означава, че този човек вече не е външен човек или невярващ в очите на Бог, а по-скоро е човек от Божия дом и Божието царство. А как е възникнало това звание „човек от Божия дом и Божието царство“? Как хората получават това звание? Ти ставаш човек от Божия дом чрез стремеж към истината, разбиране на истината, страдание и плащане на цена, и така постигаш добро изпълнение дълга, достигане до определено ниво на промяна в нрава и способността да се покоряваш на Бог и да се боиш от Него. Подобно на Йов и Петър, вече не трябва да ти бъде причинявана вреда от Сатана, нито да бъдеш покваряван от него, можеш да живееш свободно в Божието царство и в Божия дом, вече не е необходимо да се бориш с покварения си нрав и в Божиите очи ти си истинско сътворено същество, истинско човешко същество. Не е ли това нещо, което трябва да се отпразнува с радост? Какво означава това? Означава, че животът на страдание и трудности на човек, който е бил покварен от Сатана, напълно е приключил и той започва да живее живот на радост, мир и щастие. Той може да живее в светлината на лика на Създателя, да живее заедно с Бог, и това е нещо, което трябва да се отпразнува с радост. Що се отнася обаче до другия тип хора, които до края не са успели да се отърват от званието „обслужващ“, какво означава за тях, ако все още не са свалили това звание, тази „корона“ от главите си, когато Божието дело приключи? Означава, че те си остават външни хора и че все още са невярващи в Божиите очи. Причината за това е, че те изобщо не приемат истината и не я практикуват, не са постигнали промяна в нрава, не са способни да се покоряват на Бог и нямат богобоязливо сърце. Тези хора трябва да бъдат отстранени от Божия дом и нямат място в Божието царство. Ако няма място за тях в Божието царство, къде са те? Те са извън Божието царство и са група, отделена от Божия народ. Такива хора все още се наричат „обслужващи“ и това означава, че не са станали хора от Божия дом, никога няма да бъдат последователи на Бог, Бог не ги признава и никога повече няма да получат благословии или благодат от Бог. Разбира се, това означава също, че нямат шанс да се насладят на добри благословии с Бог в Неговото царство или да получат мир и радост — този шанс е изгубен. И така, дали този момент е нещо, което трябва да се отпразнува с радост, що се отнася до тях, или е тъжно събитие? Това е тъжно събитие. А що се отнася до това каква ще бъде тяхната награда за носенето на това звание „обслужващ“ извън Божия дом и извън Божието царство, това е въпрос за по-късно. Във всеки случай разликата между наградата, дадена на обслужващите, и тази, дадена на народа на Божието царство, е толкова голяма; има разлики в позицията, в наградата и в други подобни аспекти. Не е ли жалко, че хора като тези не са придобили истината и не са успели да постигнат промяна в нрава, докато Бог е извършвал Своето дело за спасението на хората? Толкова е жалко! Това са няколко думи относно званието „обслужващ“.

Има някои хора, които казват: „Изпитвам съпротива, когато се споменават обслужващи. Не искам да бъда обслужващ и не се чувствам щастлив в тази роля. Ако съм един от Божия народ, тогава мога да приема това, дори и да съм най-незначителният от тях, и е добре, стига да не съм обслужващ. Нямам друг стремеж и не тая друго въжделение в този живот; просто очаквам с нетърпение да се отърва от званието „обслужващ“. Не искам много“. Какво мислите за такива хора? Това ли е отношението на човек, който се стреми към истината? (Не.) Какво е това отношение? Не е ли негативно отношение? (Да, такова е.) Що се отнася до званието „обслужващ“, не е необходимо да се стремиш да се отърсиш от него, защото това звание се дава въз основа на нивото на напредък, което постигаш в живота си, и не може да бъде решено от това, което ти искаш. То не зависи от това, което искаш, а по-скоро зависи от пътя, който следваш, и от това дали нравът ти се е променил. Ако целта ти е само да се стремиш да можеш да се отървеш от това звание „обслужващ“, тогава нека ти кажа истината: докато си жив, никога няма да можеш да се отървеш от него. Ако се съсредоточиш върху стремежа към истината и можеш да постигнеш промяна в нрава, тогава това звание бавно ще се промени. Погледнато от тези две гледни точки, дали званието „обслужващ“ е наложено на хората от Бог? Категорично не! Това не е звание, което Бог налага на хората, нито е обозначение — това е звание, дадено въз основа на нивото на напредък, което хората постигат в живота си. Това, че си обслужващ, намалява с толкова, колкото напредваш в живота си и колкото се променя нравът ти. Когато един ден си способен да постигнеш покорство към Бог и богобоязливост, тогава, дори и да искаш да бъдеш обслужващ, ти вече не си обслужващ и това се решава от твоя стремеж, от отношението ти към истината и от пътя, който следваш. Има и такива, които казват: „Искам да се отърся от това звание „обслужващ“ и не искам да бъда такъв, но не разбирам истината и не желая да се стремя към истината. И така, какво мога да направя?“. Има ли решение? Бог определя изходите на всички типове хора въз основа на Своите слова и на истината — няма място за компромиси. Ако обичаш истината и можеш да поемеш по пътя на стремежа към истината, то това е нещо, на което да се радваш; ако изпитваш неприязън към истината и избереш да не следваш пътя на стремежа към истината, то това е причина за скръб. Това са единствените два пътя — няма среден път, който да избереш. Словата, които Бог изрича, никога няма да преминат; макар че всички неща ще преминат, нито едно Божие слово не може да премине. Божиите слова са критериите за съдене и отсъждане по отношение на всички неща; Божиите слова са истината и никога не могат да преминат. Когато този свят, човечеството и всички неща се променят и преминат, нито една дума от Божиите слова няма да премине, а вместо това всички Негови слова ще се изпълнят. Изходите на човечеството и на всички неща се определят и разкриват поради Божиите слова — никой не може да промени това и по този въпрос не може да има обсъждане. Ето защо, когато става въпрос за това, че Бог господства над изходите на хората и ги определя, ако хората се отдават на самозалъгване, тогава те са абсолютни глупаци. За тях няма втори път, който да изберат по този въпрос, тъй като Бог не е дал на хората втори път. Това е Божият нрав, това е Божията праведност и хората не могат да се намесят по този въпрос, дори и да искат. Ти си мислиш, че си в невярващия свят, където хората могат да похарчат малко пари и да използват връзките си, за да уреждат въпроси, но това не става при Бог. Запомни: това няма да ти свърши работа при Бог!