Поради своята злобна природа антихристите не отстъпват пред никого, който се стреми към истината. Те гледат отвисоко на всички водачи и работници, които могат да вършат някаква реална работа, и дори лепят етикети на всички водачи и работници като лъжливи, сякаш само те самите са прави, а всички останали грешат. Без значение как се общува с тях за истината, те изобщо няма да приемат да бъдат кастрени и все пак ще поддържат собствените си възгледи. Ако някой, който ги кастри, не успее напълно да ги убеди, те няма да го приемат. Те смятат, че кастренето е безполезно и няма нищо общо с истината. Това е техният възглед. Те винаги поддържат собствените си възгледи, така че им е много трудно да приемат истината, а в същото време осъждат и заклеймяват тези, които ги кастрят. Какъв нрав разкриват антихристите в начина, по който се отнасят към кастренето? Можете ли да видите каква е природата същност на антихриста? Една от основните черти в природата на антихристите е жестокостта. Какво означава „жестокост“? Означава, че имат особено подло отношение към истината — не само че не ѝ се подчиняват и отказват да я приемат, но дори упрекват хората, които ги кастрят. Това е жестокият нрав на антихристите. Те смятат, че всеки, който приема да го кастрят, е податлив на тормоз, и че хората, които винаги кастрят другите, постоянно искат да ги дразнят и да ги тормозят. Така че антихристът ще се противопостави на всеки, който го кастри, и ще му създава неприятности. И за всеки, който повдигне въпроса за недостатъците или покварата му, или разговаря с него за истината и Божиите намерения, или го подтиква да се опознае, антихристът смята, че този човек му вгорчава живота и го намира за неприятен. Мрази този човек от дъното на душата си и ще му отмъсти и ще му създава неприятности. Това е друго проявление на начина, по който антихристите се отнасят към кастренето, за което ще имаме общение. Те мразят всеки, който ги кастри и разобличава. Това е много очевидно проявление при антихристите. Какви хора притежават такъв жесток нрав? Зли хора. Факт е, че антихристите са зли хора. Следователно само злите хора и антихристите притежават такъв жесток нрав. Жестокият човек не приема с благодарност или смирение никакви добронамерени увещания, обвинения, поучения или помощ, а се гневи от срам и изпитва крайна враждебност, омраза и дори си отмъщава. Има хора, които кастрят и разобличават антихриста, като казват: „Напоследък се държиш необуздано, не действаш според принципите и постоянно се перчиш, докато изпълняваш дълга си. Работил си заради статуса и си направил пълна бъркотия от дълга си. Постъпил ли си справедливо спрямо Бог? Защо не си търсил истината, когато си изпълнявал дълга си? Защо не си действал според принципите? Защо не си го приел, когато братята и сестрите са разговаряли с теб за истината? Защо си ги пренебрегнал? Защо си продължил да правиш каквото ти е угодно?“. Тези няколко „защо“, тези думи, които разобличават тяхното разкриване на поквара — те ги дразнят: „Защо? Няма „защо“ — правя каквото си искам! Какво ти дава правото да ме кастриш? Кой си ти, че да го правиш? Аз съм своеволен; какво можеш да направиш по въпроса? Сега, когато съм стигнал до тази възраст, никой не смее да ми говори така. Само аз мога да говоря така на другите; никой друг не може да ми говори така. Кой смее да ме поучава? Човекът, който може да ме поучава, още не се е родил! Наистина ли мислиш, че можеш да ме поучаваш?“. Омразата се надига дълбоко в сърцата им и те търсят възможност за отмъщение. Те пресмятат на ум: „Човекът, който ме кастри, има ли власт в църквата? Ако му отмъстя, ще се застъпи ли някой за него? Ако го накарам да страда, ще се разправя ли църквата с мен? Имам решение. Няма да му отмъщавам. Ще направя нещо абсолютно тайно. Ще направя нещо на семейството му, за да му причиня страдание и неудобство, така ще се освободя от тази неприязън. Трябва да си отмъстя. Не мога да оставя въпроса така. Не съм започнал да вярвам в бог, за да ме разиграват, и не съм дошъл тук, за да позволявам на хората да ме тормозят, както си искат; дойдох, за да получа благословии и да вляза в небесното царство! Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си. Хората трябва да имат гръбнак, за да се борят за достойнството си. Как смееш да ме разобличаваш. Това е тормоз! Щом не се отнасяш с мен като с важна личност, ще ти стъжня живота и ще те накарам да си понесеш последствията. Нека си премерим силите и да видим кой е по-свиреп!“. Само няколко прости думи на разобличение вбесяват антихристите и провокират такава голяма омраза в тях, като ги карат да стигат до такива крайности, за да си отмъстят. Техният жесток нрав е напълно разкрит. Разбира се, когато отмъщават на друг поради омраза, това не е защото таят омраза към този човек или стара вражда с него, а защото този човек е разобличил грешките им. Това показва, че самият акт на разобличаване на антихриста, независимо кой го прави и каква е връзката му с антихриста, може да предизвика омразата му и да провокира отмъщение. Независимо за кого се отнася, дали той разбира истината, или дали е водач, работник или обикновен член на Божиите избраници, стига да разобличи и да кастри антихриста, той ще се отнася с този човек като с враг. Дори открито ще каже: „Ще стъжня живота на всеки, който ме кастри. Никога няма да оставя на мира никого, който ме кастри, разобличи тайните ми, причини отлъчването ми от дома на бог или ме лиши от моя дял от благословиите. Такъв съм и в светския живот: никой не смее да ми създава проблеми. Човекът, който смее да ме дразни, още не се е родил!“. Това е типът безмилостни думи, които антихристите изричат, когато са изправени пред кастрене. Когато изричат тези безмилостни думи, това не е, за да сплашат другите, нито се изпускат, за да се защитят. Те наистина са способни да вършат зло и ще прибегнат до всякакви налични средства. Това е жестокият нрав на антихристите. Когато някои водачи и работници се сблъскат с такива антихристи, те нямат смелостта да ги разобличат или да предприемат действия срещу тях, и антихристите в крайна сметка стават още по-лоши. Злодеянията им стават още по-нагли, те продължават да се опитват да подвеждат и смущават хората и накрая подвеждат и контролират по-голямата част от тях. Това води до бедствие. Когато някои антихристи разберат, че злодеянията им са разобличени или докладвани на висшестоящите от братята и сестрите, те си отмъщават и ги предават на големия червен змей — предават ги на режима на Сатана. Това е жесток нрав, нали? И като се има предвид, че антихристите са толкова жестоки, вярват ли те наистина в Бог? Категорично не. Те са слуги на Сатана и са дошли да смущават църквата; те са зли демони, които са се промъкнали в Божия дом и не правят нищо друго, освен да прекъсват и подкопават делото на Бог, и се противопоставят на Бог. Така че антихристите са врагове на Бог и на Божиите избраници. Да се отнасяш с антихристите, злите демони, като с братя и сестри, би било груба грешка; трябва да си сляп, за да направиш такова нещо. Ако антихристът бъде поен, хранен и подкрепян, сякаш е брат или сестра, или ако бъде повишен и му бъде дадена важна роля, сякаш е някой, който се стреми към истината, водачът извършва голямо зло. Той участва в злото на антихриста и трябва да бъде отстранен. Такива лъжеводачи са съучастници на антихристите и е справедливо да се каже, че те самите са антихристи, които трябва да бъдат премахнати и отлъчени.

Когато антихристите са кастрени, тяхното отношение не е на приемане и подчинение. Вместо това те се съпротивляват и изпитват неприязън към него, което поражда омраза. Дълбоко в сърцата си те мразят всеки, който ги кастри, всеки, който разкрива тайните им и разобличава действителното им състояние. Те до каква степен те мразят? Скърцат със зъби от омраза, искат ти да изчезнеш от погледа им и чувстват, че двамата не можете да съществувате заедно. Ако антихристите са такива с хората, тогава могат ли да приемат Божиите слова, които ги разобличават и заклеймяват? Не, не могат. Който и да ги разобличи, те ще го мразят само за това, че ги разобличава и им вреди, и ще му отмъстят. Иска им се да могат да накарат човека, който ги е кастрил, да се махне от погледа им. Те не могат да понасят да виждат този човек да се справя добре. Ако този човек умре или го сполети бедствие, те ще бъдат щастливи; докато този човек е жив и все така изпълнява дълга си в Божия дом и всичко продължава както обикновено, те изпитват страдание, безпокойство и досада в сърцата си. Когато няма как да отмъстят на някого, те тайно го проклинат или дори се молят Бог да му наложи наказание и възмездие и Бог да оправи несправедливостта. След като антихристите породят тази омраза, това води до поредица от действия. Тези действия включват отмъщение и проклятия, и разбира се, някои други действия, като натопяване, клеветене и заклеймяване на другите, които произтичат от омраза. Ако някой ги кастри, те ще го злепоставят зад гърба му. Когато този човек каже, че нещо е правилно, те ще кажат, че е грешно. Те ще изопачат всички положителни неща, които този човек прави, и ще ги превърнат в негативни, като разпространяват тези лъжи и причиняват смущения зад гърба му. Те ще подстрекават и привличат други, които са невежи и не могат да прозрат нещата или да ги разпознаят сами, така че тези хора да се присъединят на тяхна страна и да ги подкрепят. Ясно е, че човекът, който ги кастри, не е направил нищо лошо, но те все пак искат да му припишат някои злосторничества, така че всички погрешно да повярват, че той върши такива неща, и след това да накарат всички да се обединят, за да отхвърлят този човек. Антихристите смущават църковния живот по този начин и смущават хората при изпълнението на техния дълг. Каква е целта им? Да създадат неприятности на човека, който ги кастри, и да накарат всички да го изоставят. Има и някои антихристи, които казват: „Ти ме кастри и ми създаде неприятности, така че и аз ще ти създавам трудности. Ще те накарам да вкусиш какво е да бъдеш кастрен и изоставен. Както ти се отнасяш с мен, така и аз ще се отнасям с теб. Ако не ме оставиш на мира, не си и помисляй, че и на теб ще ти е лесно!“. Когато антихристите вършат зло, някои водачи и работници ги викат на разговор, казват им, че трябва да се покаят, и им четат Божии слова, за да им помогнат и да ги подкрепят. Не само че не го приемат, но и започват да разпространяват безпочвени слухове, че водачът не върши никаква реална работа и никога не използва Божието слово за решаване на проблеми. Всъщност водачът току-що е свършил такава работа, но те се обръщат и изопачават фактите и клеветят човека, който им помага. Не е ли това жестоко? Напълно съзнателно тези зли хора и антихристи твърдят, че положителните неща са негативни, че нередните, грешните, нечестивите и злобните неща, които са вършили, са положителни неща, които съответстват на истината. Колкото и голяма грешка да направят, докато изпълняват дълга си, колкото и голяма вреда да причинят на делото на църквата, те изобщо не го признават и не го приемат на сериозно. Когато говорят за това, те го омаловажават и го споменават само бегло. Човекът, който ги кастри заради това, става грешник в техните очи и вместо това става обект на критика. Не е ли това да наричаш бялото черно? Някои антихристи дори отправят лъжливи контраобвинения, когато са кастрени от водач или работник с думите: „Каквито и грешки да правим братята и сестрите, всички те са причинени от невежество и от това, че водачите и работниците не си вършат добре работата. Ако водачите и работниците знаеха как да изпълняват работата си, даваха ни своевременни напомняния и управляваха нещата добре, тогава нямаше ли загубите за дома на бог да бъдат намалени? Следователно, без значение какви грешки правим, водачите и работниците са изцяло виновни и трябва да поемат най-голямата отговорност“. Не е ли това отправяне на лъжливи контраобвинения? Тези лъжливи контраобвинения са наричане на бялото черно и форма на отмъщение.

Антихристите имат изключително жесток нрав. Ако се опиташ да ги кастриш или да ги разобличаваш, ще те намразят и ще впият зъби в теб като отровни змии. Няма да си способен да ги отхвърлиш или да се отървеш от тях, колкото и да се опитваш. Когато се сблъскате с такива антихристи, изпитвате ли страх? Някои хора наистина се страхуват и казват: „Не смея да ги кастря. Те са толкова свирепи, като отровни змии са, и ако се увият около мен, с мен е свършено“. Какви са тези хора? Те имат твърде малък духовен ръст, не стават за нищо, не са добри войници на Христос и не могат да свидетелстват за Бог. И така, какво трябва да направите, когато се сблъскате с такива антихристи? Ако те заплашат или се опитат да ти отнемат живота, ще се уплашиш ли? В такива ситуации трябва бързо да се обединиш с твоите братя и сестри и да се изправите, да разследвате, да събирате доказателства и да разобличавате антихриста, докато той не бъде премахнат от църквата. Това е пълно разрешаване на проблема. Когато откриете антихрист и недвусмислено определите, че той има чертите на зъл човек и е способен да измъчва другите и да им отмъщава, не чакайте да извърши зло и да съберете доказателства, преди да се захванете с него. Това е пасивно поведение и вече ще е довело до няколко загуби. Най-добре е, когато антихристите покажат, че притежават чертите на зъл човек, когато разкрият коварния си и злобен нрав и се канят да действат, да се занимаете с тях, да се справите с тях, да ги премахнете и да ги отлъчите. Това е най-разумният подход. Някои хора се страхуват, че антихристите ще им отмъстят и не смеят да ги разобличат. Това не е ли глупаво? Не си способен да защитиш интересите на Божия дом, което по същество показва, че не си предан на Бог. Страхуваш се, че антихристът може да намери лостове за влияние, за да ти отмъсти — в какво е проблемът? Възможно ли е да е в това, че не се доверяваш на Божията праведност? Нима не знаеш, че в Божия дом властва истината? Дори антихристът да успее да се добере до някои проблеми с твоята поквара и да вдигне шум около тях, не трябва да се страхуваш. В Божия дом проблемите се разрешават въз основа на истините принципи. Извършването на прегрешения не означава, че някой е зъл човек. Божият дом никога не взема мерки спрямо някого заради моментно разкриване на поквара или случайно прегрешение. Божият дом взема мерки спрямо онези антихристи и зли хора, които постоянно създават смущения и вършат зло и които не приемат дори частица от истината. Божият дом никога няма да извърши неправда срещу добър човек. Той се отнася справедливо към всички. Дори ако лъжеводачи или антихристи погрешно обвинят добър човек, Божият дом ще го оправдае. Църквата никога няма да премахне добър човек, който може да разобличи антихристите и който има чувство за справедливост, нито ще взема мерки спрямо него. Хората винаги се страхуват, че антихристите ще намерят лостове за влияние, за да им отмъстят. Но не се ли страхувате, че ще накърните Бог и ще си навлечете Неговото отритване? Ако се страхуваш, че антихристът ще намери лостове, за да ти отмъсти, защо не се възползваш от доказателствата за злодеянията на този антихрист, за да го докладваш и разобличиш? По този начин ще спечелиш одобрението и подкрепата на Божиите избраници и най-важното — Бог ще си спомни за добрите ти дела и за проявите ти на справедливост. Така че защо не го направиш? Божиите избраници винаги трябва да имат предвид Божието поръчение. Изчистването на злите хора и антихристите е най-решаващата битка в борбата срещу Сатана. Ако тази битка бъде спечелена, тя ще се превърне в свидетелство на победителя. Битката срещу сатаните и злите дяволи е свидетелство за преживяване, което Божиите избраници трябва да имат. Това е истина реалност, която победителите трябва да притежават. Бог е дарил толкова много истина на хората, водил те е толкова дълго време и ти е предоставил толкова много ресурс с цел да свидетелстваш и да пазиш делото на църквата. Оказва се, че когато злите хора и антихристите вършат злодеяния и смущават работата на църквата, ти ставаш плах и се отдръпваш, като побягваш, покрил главата си с ръце — ти си нищожество. Не можеш да победиш сатаните, не си свидетелствал и Бог те ненавижда. В този критичен момент ти трябва да се изправиш и да поведеш война срещу сатаните, да разобличиш злодеянията на антихристите, да ги заклеймиш и да ги прокълнеш, като не им дадеш възможност да се скрият и да ги изчистиш от църквата. Само това може да се счита за придобиване на победа над сатаните и прекратяване на тяхната съдба. Ти си един от Божиите избраници, последовател на Бог. Не може да се страхуваш от предизвикателствата. Трябва да действаш в съответствие с истините принципи. Ето какво означава да бъдеш победител. Ако се страхуваш от предизвикателства и правиш компромиси, защото се страхуваш от отмъщението на зли хора или антихристи, тогава ти не си последовател на Бог и не си един от Божиите избраници. Ти си едно нищожество, което стои още по-ниско от обслужващите. Някои страхливци може да кажат: „Антихристите са толкова страховити. Те са способни на всичко. Какво ще стане, ако ми отмъстят?“. Това са объркани приказки. Ако се страхуваш, че антихристите ще ти отмъстят, къде е твоята вяра в Бог? Нима Бог не те е защитавал през толкова много години от живота ти? Нима антихристите не са също в Божиите ръце? Ако Бог не го допусне, какво могат да ти направят? Освен това, колкото и зли да са антихристите, на какво са способни те в действителност? Не е ли твърде лесно Божиите избраници да се обединят, да ги разобличат и да вземат мерки спрямо тях? Така че защо се страхуваш от антихристите? Такива хора са нищожества и не са достойни да следват Бог. Върни се у дома, отгледай децата си и живей живота си. Когато антихристите смущават делото на църквата и вредят на Божиите избраници, как трябва да реагират Божиите избраници на техните злодеяния? Как онези, които следват Бог, трябва да останат непоколебими в свидетелството си? Как трябва да се борят срещу силите на Сатана и антихристите? Дали се покоряваш и си предан на Бог, или седиш отстрани и предаваш Бог, ще се разкрие напълно, когато антихристите смущават, вършат зло и се противопоставят на Бог. Ако не си някой, който се покорява на Бог и който е предан на Бог, тогава ти си някой, който Го предава. Няма друг вариант. Някои объркани хора и такива, на които им липсва проницателност, избират да заемат междинна позиция и да се превърнат в странични наблюдатели. В Божиите очи на тези хора им липсва преданост към Бог и те са Негови предатели. Някои объркани хора, поради своята плахост, се страхуват от измъчването от страна на антихристите и в сърцата си непрестанно питат: „Какво ще правя?“. Не това е въпросът, който трябва да задаваш. Какво трябва да направиш? (Да изпълняваме собствения си дълг, напълно да разобличаваме злодеянията на антихристите, да дадем възможност на нашите братя и сестри да се научат как да практикуват проницателност и да отхвърлят антихристите. Не бива да се тревожим за собствената си безопасност. Най-важното, което трябва да обмислим, е как да изпълним дълга си добре, когато зли хора смущават делото на църквата.) Ами ако това засегне твоето семейство? (Трябва без колебание да изпълним добре дълга си. Не бива да изоставяме дълга си или да не оставаме непоколебими в свидетелството си поради сантиментална загриженост за безопасността на семейството ни.) Правилно. Първо, трябва да останеш непоколебим в свидетелството си и да се бориш срещу антихристите и злите хора докрай, като направиш така, че те да нямат място в Божия дом. Ако са готови да полагат труд, нека го правят според правилата и да правят каквото могат. Ако не желаят да полагат труд, тогава всички трябва да се обединят и да ги отлъчат, за да не могат да прекъсват, смущават или съсипват делото на църквата в Божия дом. Това е първото нещо, което трябва да направиш, и свидетелството, в което трябва да останеш непоколебим. Освен това трябва да разбереш, че твоето семейство и твоят живот са изцяло в Божиите ръце и Сатана не смее да действа прибързано. Бог е казал: „На Сатана му е трудно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение, няма свободата да премести дори мравките по земята без Божието разрешение, да не говорим за човечеството, създадено от Бог“. До каква степен си способен да повярваш в тези думи? Борбата срещу антихристите и злите хора разкрива размера на твоята вяра. Ако вярваш истински в Бог, значи имаш истинска вяра. Ако имаш само малка вяра в Бог и тя е смътна и куха, тогава нямаш истинска вяра. Ако не вярваш, че Бог може да господства над всичко това и че Сатана е под Божието господство, а все още се страхуваш от антихристите и злите хора, можеш да ги търпиш да извършват зло в църквата, да смущават и да съсипват работата на църквата, можеш да правиш компромиси със Сатана или да молиш за неговата милост, за да се предпазиш, без да смееш да се изправиш и да се бориш с тях, и си се превърнал в дезертьор, човекоугодник и страничен наблюдател, тогава ти липсва искрена вяра в Бог. Вярата ти в Него се превръща във въпросителен знак, което прави вярата ти ужасно жалка! Когато виждаш антихристи и зли хора да причиняват смущения и прекъсвания в Божия дом, но оставаш безразличен; когато предаваш интересите на Божия дом и на Божиите избраници, за да защитиш собствения си живот, семейството си и всички свои интереси, тогава ти ставаш предател, Юда. Това е просто и ясно. Често имаме общение за антихристите и злите хора и ги разнищваме, като обсъждаме как да ги разпознаваме и идентифицираме, всичко това с цел да имаме ясно общение за истината и да дадем на хората проницателност срещу злите хора и антихристите, така че те да могат да ги разобличат. По този начин Божиите избраници вече няма да бъдат подвеждани или смущавани от антихристите и ще могат да се освободят от влиянието и робството на Сатана. Въпреки това някои хора все още таят в сърцата си философии за светските отношения. Те не се опитват да разпознаят злите хора и антихристите, а вместо това играят ролята на човекоугодници. Те не се борят срещу антихристите, не се разграничават от тях и избират размит, компромисен подход, за да защитят собствените си интереси. Те оставят тези дяволи — тези зли хора и антихристи — да останат в Божия дом, като приканват опасността, като подхранват дяволи. Те позволяват на тези дяволи да смущават безконтролно делото на църквата и да пречат на братята и сестрите да изпълняват дълга си. Каква роля играят такива хора? Те стават щит за антихристите и техни съучастници. Въпреки че може да не правиш същите неща като антихристите или да не извършваш същите злодеяния, ти имаш дял в техните злодеяния — ти си заклеймен. Ти толерираш и прикриваш антихристите, като им позволяваш да сеят хаос около теб, без да предприемаш никакви действия или да правиш каквото и да било. Нямаш ли дял в злото на антихристите? Ето защо някои лъжеводачи и човекоугодници стават съучастници на антихристите. Всеки, който е свидетел на това как антихристите смущават делото на църквата, но не ги разобличава, нито се разграничава ясно от тях, става техен лакей и съучастник. На такива хора им липсва покорство и преданост към Бог. В критичните моменти на битката между Бог и Сатана те застават на страната на Сатана, като защитават антихристите и предават Бог. Такива хора са отвратителни за Бог.

Когато антихристите се сблъскат с кастрене, те често проявяват голяма съпротива, а след това започват да правят всичко възможно да се оправдават, като използват софистика и красноречие, за да подвеждат хората. Това е доста често срещано. Проявлението на отказа на антихристите да приемат истината напълно разобличава сатанинската им природа на омраза и неприязън към истината. Те са изцяло от рода на Сатана. Каквото и да правят антихристите, техният нрав и същност се разкриват напълно. Особено в Божия дом всичко, което правят, противоречи на истината, заклеймено е от Бог и е злодеяние, което се съпротивлява на Бог, и всички тези неща, които правят, напълно потвърждават, че антихристите са сатани и зли демони. Ето защо, когато става въпрос за кастрене, те в никакъв случай не го приемат с охота и желание. Напротив, освен че се съпротивляват и противопоставят, те също така мразят кастренето, мразят онези, които ги кастрят, и мразят онези, които разобличават тяхната природа същност, и които разобличават злодеянията им. Антихристите смятат, че всеки, който ги разобличава, просто им създава проблеми, затова се съревновават и се борят с всеки, който ги разобличава. Поради тази си природа антихристите никога няма да са добри към никого, който ги кастри, нито ще търпят или ще понасят някого, който го прави, камо ли да изпитват благодарност към него или да го похвалят. Напротив, ако някой ги кастри и накърни достойнството им и ги засрами, в сърцата си ще таят омраза към него и ще искат да намерят възможност да му отмъстят. Каква омраза изпитват към другите! Ето какво си мислят и открито ще заявят пред останалите: „Днес ти ме кастреше. Е, сега враждата ни е трайна. Ти върви по своя път, а аз по моя, но се кълна, че ще си отмъстя! Ако ми признаеш вината си, преклониш глава пред мен или коленичиш и ме помолиш, ще ти простя, иначе никога няма да забравя това!“. Каквото и да казват или правят антихристите, те никога не смятат, че ги е споходила Божията любов и спасение, когато някой ги кастри добронамерено, или искрено им помага. Вместо това го възприемат като унизително клеймо, като мига, в който са били най-засрамени. Това показва, че антихристите изобщо не приемат истината, че имат нрав на неприязън и омраза към истината. Срещали ли сте зли хора или антихристи, които са си отмъщавали на други, защото са били кастрени? (Да.) Как си отмъщаваха? Ужасен ли беше начинът, по който си отмъщаваха? (Да, беше ужасен. Веднъж срещнах един антихрист, който извърши някои злодеяния в църквата, и след като църковният водач разобличи поведението му, той започна да разпространява безпочвени слухове в църквата, като казваше, че този водач не върши никаква истинска работа и че говори думи и доктрини, за да накара хората да дойдат пред него. След това, когато отидохме да разобличим този антихрист, в началото той успя да се прикрие, но когато продължихме да го разобличаваме, той ни заплаши с думите: „Зад къщата ми има полицейски участък, те често идват вкъщи“. Искаше да каже, че ако го разобличим отново, ще ни докладва в полицията. Жестокостта му се разкри.) (Веднъж се сблъсках с един антихрист. Една сестра беше написала писмо, в което докладваше за него, и когато той видя това писмо, се случи така, че на мястото, където живееше тази сестра, беше възникнала опасна ситуация, затова той събра всички основни съработници на църквата и каза: „Защо внезапно възникна опасна ситуация там, където живее тази сестра, след като тя написа писмо, в което докладва за мен? Бог със сигурност не върши безполезна работа. Може би ще разкрие някого!“. След това каза някои провокативни неща, които накараха всички да сочат сестрата с пръст, като вярваха, че с нея има проблем. В крайна сметка тази сестра беше освободена и отпратена, а писмото ѝ беше оставено настрана и не беше разгледано. След това сравнихме какво беше казал антихристът от началото до края и открихме, че на всеки от нас беше казал различни неща. Видяхме, че е бил ужасно коварен и измамен. Накрая го разпознахме чрез общение и въпросът беше решен справедливо.) Сега е потвърдено, че всички антихристи са зли хора и докато злите хора притежават власт, всички те са антихристи.