II. Интересите на антихристите

Г. Техните перспективи и съдба

Първо нека да преговорим за какво разговаряхме на последното събиране. (Последния път Бог разговаря по втора точка от начина, по който антихристите се отнасят към своите перспективи и съдба — как антихристите се отнасят към дълга си. Антихристите имат три вида отношение към своя дълг. Първо, Бог предоставя ресурс за човечеството и го води, затова да изпълняваш дълга си като сътворено същество пред Бог е напълно уместно, естествено и обосновано и е най-справедливото и красиво нещо сред човечеството, но антихристите го считат за вид сделка и искат да разменят изпълнението на дълга си за добри перспективи и добра крайна цел. Второ, когато Бог върши делото Си, Той изразява много истини. Антихристите не само не считат Божието слово за истината, като нещо, което човечеството трябва да притежава, към което трябва да се стреми, което трябва да приеме и в което трябва да навлезе, за да бъде спасено, а напротив, те считат преследването на перспективи, крайна цел, репутация и статус за истината и за неща, които трябва да отстояват и да придобият. Трето, Бог върши делото Си, за да управлява и да спаси човечеството, но от гледна точка на антихристите това е просто сделка и игра. Те вярват, че хората могат да придобият благословиите на небесното царство само чрез усърдна работа и сделки. Ако се съди по отношението на антихристите към истината за това, че Бог изисква хората да изпълняват дълга си, техният нрав е нечестив.) Има ли какво да се добави? (Антихристите считат изпълнението на дълга си за единствения начин да се стремят към благословии. Щом желанието им да придобият благословии бъде осуетено, те могат незабавно да изоставят дълга си или дори да оставят Бог. Такова е отношението на антихристите, когато желанието им да придобият благословии е осуетено.) (Антихристите не се каят истински. Когато са освободени или отлъчени, защото са причинили прекъсвания и смущения или са извършили злодеяния, и Божият дом им даде още един шанс да изпълняват дълга си, те не са благодарни. Вместо това се оплакват и осъждат, като казват: „Викате ме обратно, когато имате нужда от мен, а просто ме изритвате, когато нямате“. Това показва, че антихристите никога няма да се покаят.) Казано накратко, същността, която антихристите проявяват в отношението си към своя дълг и в отношението си към Божието слово, в общи линии е една и съща. Те просто проявяват един и същ нрав и една и съща същност в отношението си към тези различни неща. Миналия път в общи линии разговаряхме за всяка същност, която антихристите проявяват в отношението си към своя дълг. Първа точка: те не вярват и отказват да признаят, че Божието слово е истината. Втора точка: дори да разговаряш с тях за Божието слово и те да могат да разберат истината, те не я приемат. Трета точка: те отказват да се покорят на Божието върховенство и подредби. Четвърта точка: те никога не се каят истински. Това не е ли същността на техните проявления? (Да.) Вие ли измислихте тези четири точки? (Не.) Повечето от това, за което говорихте, бяха някои от проявленията, за които разговаряхме миналия път, но все още не сте прозрели каква същност се крие зад тези проявления. Същността, която антихристите проявяват пред истината и пред Бог, винаги е отказ да признаят, да приемат, да се покорят или да се покаят. След като антихристите се отнасят така към Божието слово и към своя дълг, как се отнасят към кастренето? Какви други проявления има, които дават възможност на хората да видят, че те притежават гореспоменатата същност и да потвърдят, че те са антихристи, врагове на Бог и врагове на истината? Това е третата точка, за която ще разговаряме днес: как антихристите се отнасят към кастренето. Тази точка е третата подтема за това как антихристите се отнасят към своите перспективи и съдба. Виждате ли, общуването по всяка истина изисква такова конкретно общуване и конкретно търсене и размишление. Ако говорех само в общи линии, нямаше да можеш да разбереш реалностите на всяка истина по-конкретно. Добре, няма да преговаряме повече съдържанието, за което разговаряхме миналия път. Този път ще разговаряме официално по третата точка.

3. Как антихристите се отнасят към кастренето

Кастренето е нещо, което всеки, който вярва в Бог, може да преживее. По-специално в хода на изпълнение на дълга, с увеличаването на преживяването им на кастрене, повечето хора все повече осъзнават смисъла на кастренето. Те чувстват, че от кастренето има толкова много ползи и са все по-способни да се отнасят правилно към него. Разбира се, стига да могат да изпълняват даден дълг и независимо какъв дълг изпълняват, всеки човек ще има възможността да бъде кастрен. Нормалните хора могат да се отнасят правилно към кастренето. От една страна, те могат да приемат кастренето с богопокорно сърце, а от друга страна, могат също така да се самоанализират и да опознаят какви проблеми имат. Това е обичайното отношение и гледна точка на хората, които се стремят към истината, по отношение на кастренето. И така, дали антихристите също се отнасят към кастренето по този начин? Категорично не. Отношението на антихристите и това на хората, които се стремят към истината, със сигурност е различно, що се отнася до тяхното отношение към кастренето. На първо място, що се отнася до антихристите, те не са способни да приемат, когато ги кастрят. И за неспособността им да го приемат си има причини, като основната е, че когато ги кастрят, те чувстват, че са посрамени, че са изгубили репутацията, статуса и достойнството си, че са останали без способността да надигнат глави пред всички. Тези неща оказват влияние върху сърцата им, затова намират за трудно да приемат кастренето и смятат, че всеки, който ги кастри, им има зъб и е техен враг. Такъв е манталитетът на антихристите, когато ги кастрят. Можете да сте сигурни в това. Всъщност именно при кастренето най-ясно се разкрива дали даден човек може да приеме истината и дали може наистина да се покори. Фактът, че антихристите толкова силно се съпротивляват на кастренето, е достатъчен, за да покаже, че те изпитват неприязън към истината и че изобщо не я приемат. Следователно именно това е същината на проблема. Не гордостта им е същността на проблема, а неприемането на истината. Когато ги кастрят, антихристите настояват това да се прави с любезен тон и добро отношение. Ако тонът на този, който го прави, е сериозен и отношението му е строго, антихристът ще се съпротивлява, ще се противопоставя и ще се разлюти от срам. Изобщо не го интересува дали това, което се разобличава у него, е вярно или дали е факт, и не премисля къде е сгрешил или дали трябва да приеме истината. Мисли само за това дали суетата и гордостта му са накърнени. Антихристите са напълно неспособни да признаят, че кастренето помага на хората, че е изпълнено с любов и носи спасение, че е от полза за хората. Дори не могат да го видят. Дали това не е малко непроницателно и неразумно от тяхна страна? И така, какъв нрав разкрива антихристът, когато е изправен пред кастрене? Без никакво съмнение, това е нрав на неприязън към истината, както и надменен и непримирим нрав. Това разкрива, че природата същност на антихристите се състои в това, че изпитват неприязън към истината и я мразят. Следователно антихристите най-много се страхуват да бъдат кастрени. Щом ги кастрят, грозното им състояние се разобличава напълно. Когато антихристите са кастрени, какви проявления показват и какви неща може да кажат или да направят, които позволяват на другите ясно да видят, че антихристите са антихристи, че се различават от обикновения покварен човек и че тяхната природа същност е различна от тази на онези, които се стремят към истината? Ще дам няколко примера, а вие можете да се замислите върху тях и да ги допълните. Когато антихристите са кастрени, те първо пресмятат и мислят: „Що за човек ме кастри? Какво цели? Откъде знае за това? Защо ме кастри? Дали не ме презира? Да не съм казал нещо, с което да го оскърбя? Да не ми отмъщава, защото имам нещо хубаво и не съм му го дал, и използва тази възможност да ме изнудва?“. Вместо да се самоанализират и да осъзнаят собствените си прегрешения, минали простъпки и покварения нрав, който са разкрили, те искат да намерят улики в самото кастрене. Те считат, че в него има нещо подозрително. Ето как се отнасят към кастренето. Има ли тук някакво истинско приемане? Има ли някакво истинско познание или самоанализ? (Не.) Когато повечето хора са кастрени, това може да е, защото са разкрили покварен нрав. Може да е и защото са направили нещо нередно поради невежество и са предали интересите на Божия дом. Може да е и защото са били нехайни в дълга си и това е причинило загуби за делото на Божия дом. Най-омразното нещо е, че хората безсрамно правят каквото си искат без задръжки, нарушават принципите и прекъсват и смущават делото на Божия дом. Това са основните причини, поради които хората са кастрени. Кое е най-важното отношение, което трябва да имаш към това, че те кастрят, независимо какви обстоятелства са го наложили? Първо, трябва да го приемеш. Който и да те кастри, по каквато и причина да го прави, независимо дали звучи грубо или какви са тонът и формулировката, трябва да го приемеш. След това трябва да признаеш къде си сгрешил, какъв покварен нрав си разкрил и дали си действал в съответствие с истините принципи. Преди всичко, това е отношението, което трябва да имаш. А дали антихристите притежават такова отношение? Не, от началото до края отношението, което те излъчват, е отношение на съпротива и отвращение. Могат ли с подобно отношение да притихнат пред Бог и скромно да приемат кастренето? Не, не могат. И така, какво ще направят тогава? Най-напред ще спорят ожесточено и ще вадят оправдания, за да защитят и оспорят грешките, които са допуснали, и покварения нрав, който са разкрили, с надеждата да спечелят разбирането и прошката на хората, така че да не се налага да поемат каквато и да е отговорност или да приемат думите, с които ги кастрят. Какво отношение проявяват, когато ги кастрят? „Не съм съгрешил. Нищо лошо не съм направил. Ако съм допуснал грешка, имало е причина за това; ако съм допуснал грешка, не съм го направил нарочно, не трябва да поемам отговорност за нея. Кой не допуска грешки понякога?“. Те се хващат за тези твърдения и фрази, но не търсят истината, нито признават грешките, които са допуснали, или покварения нрав, който са разкрили, и определено не признават с какви намерения и цели са извършили зло. Колкото и очевидни да са грешките, които са допуснали, или колкото и голяма загуба да са причинили, те си затварят очите за тези неща. Не изпитват ни най-малко тъга или вина и съвестта им изобщо не ги укорява. Вместо това те се оправдават с всички сили и водят словесна война, като си мислят: „Всеки има основателна гледна точка. Всеки си има причини. Всичко се свежда до това кой е по-добър в говоренето. Ако успея да прокарам оправданието и обяснението си пред мнозинството, тогава печеля, а истините, които ти изричаш, не са истини, и твоите факти не са валидни. Искаш да ме заклеймиш? Няма начин!“. Когато антихристът е кастрен, в дълбините на сърцето и душата си той категорично и решително се съпротивлява, изпитва отвращение и го отхвърля. Неговото отношение е: „Каквото и да кажеш, колкото и да си прав, няма да го приема и няма да го призная. Вината не е моя“. Колкото и ясно фактите да разкриват покварения им нрав, те не го признават и не го приемат, а продължават да се противопоставят и съпротивляват. Каквото и да говорят другите, те не го приемат и не го признават, а си мислят: „Да видим кой кого може да надприказва. Да видим кой говори по-добре“. Това е един вид отношение, с което антихристите подхождат към кастренето.

Дали човек може да приеме истината, или не, се разкрива, когато го кастрят. Всички антихристи говорят много ясно, когато изричат думи и доктрини, но когато ги кастрят, те продължават да се съпротивляват, да спорят и да предизвикват, и изобщо не приемат истината. Те не могат да приложат на практика нито една от думите и доктрините, които обикновено бълват. Защо е така? Причината е, че антихристите в същността си изпитват неприязън към истината. Нравът на антихристите е жесток и изключително надменен. Тяхното отношение пред истината и фактите винаги е непримиримо, изпълнено със съпротива и антипатия. Когато ги кастрят, освен че се оправдават и обясняват, доколкото могат, за да запазят собствената си репутация, антихристите имат най-силното убеждение: „Аз вярвам в бог, а не в някой човек. Бог е праведен и независимо как ме кастри човек, той не може да реши съдбата ми. Аз не приемам истината, но какво може да направи той по въпроса?“. В сърцата си те са предизвикателни: „Колкото и правилни или съответстващи на истината да са нещата, които казва човек на земята, те не са истината, само директните слова от бог на небето са истината. Колкото и човек на земята да съди, да наказва и да кастри другите, той не е праведен, само бог на небето е праведен“. Какъв е негласният им намек? „Колкото и правилни или съответстващи на истината да са нещата, които казва бог на земята, те не са истината. Само бог на небето е истината, бог на небето е най-великият. Въпреки че бог на земята също може да изразява истината, той не може да се сравнява с бог на небето“. Нямат ли това предвид? (Да.) „Това, в което вярвам, е бог на небето, а не бог на земята. Колкото и правилни или съответстващи на истината да са думите, които ти, обикновеният човек, изричаш, ти все пак не си бог на небето. Бог на небето господства над всичко. Бог на небето определя съдбата ми. Бог на земята не може да определи съдбата ми. Колкото и да са съвместими с истината нещата, които казва този бог на земята, аз няма да ги приема. Аз приемам само бог на небето и само на него се покорявам. Както и да се отнася с мен бог на небето, аз ще му се покоря“. Всички тези думи са думи, които антихристите разкриват, когато ги кастрят. Това са все думи, които идват от сърцата им. Тези техни сърдечни думи напълно представят техния нрав и разкриват тяхната природа същност, която изпитва неприязън към истината и я мрази. Когато антихристите разкрият тези думи, истинското им лице е напълно изложено на показ. Може да се каже, че всеки, който може да изрече тези думи, е истински антихрист и неподправен дявол и Сатана. Някои антихристи проявяват непреклонно отношение, което не е нито раболепно, нито надменно, когато ги кастрят. Те не приемат истината и не приемат да бъдат кастрени, нито наистина опознават себе си. Вместо това те се оттеглят в онова свое убеждение и го използват, за да защитят собствената си репутация, статус и усещане за значимост, като напълно разобличават своята същност на неверници. Те използват думите „вярвам в бог, а не в някой човек, и бог е праведен“, за да опровергаят и победят всички, да отрекат истината и да отрекат Бог на земята. В същото време те използват тези думи, за да прикрият и да избегнат отговорността за собствените си грехове и да прикрият своя покварен нрав и своята природа същност. Антихристите използват своето убеждение и своите теории, за да прикрият собствените си злодеяния, а също така ги използват, за да се утешават и да се предпазват. Как се утешават? Мислят си: „Всичко е наред, думите на човек на земята не се броят. Колкото и да са правилни нещата, които казва, няма да ги приема. Щом не приемам нещата, които казва, значи те не са факти и не са в съгласие с истината. Така че не е необходимо да поемам отговорност за каквито и да било грешки, простъпки или прегрешения, които върша, мога просто да правя каквото си искам, да се перча и да правя нещата по свой начин, както преди“. И така, антихристите продължават да вървят по пътя си по този начин, без никакви опасения и все така без никакво чувство за срам, като до самия край се придържат към желанието и намерението си да придобият благословии. Това е истинското лице на антихристите.

Когато антихристите са кастрени, те се разкриват. Това е моментът, в който тяхната природа същност е най-вероятно да бъде разобличена. Първо, могат ли да признаят злодеянията си? Второ, могат ли да се самоанализират и да опознаят себе си? И трето, когато са кастрени, могат ли да го приемат от Бог? По тези три критерия може да се види природата същност на антихриста. Ако човек може да се покори, когато е кастрен, да се самоанализира и по този начин да опознае собственото си разкриване на поквара и покварената си същност, тогава това е човек, който може да приеме истината. Той не е антихрист. Именно тези три критерия липсват на антихриста. Вместо това антихристът прави нещо друго, нещо неочаквано, т.е. когато го кастрят, той отправя неоснователни контраобвинения. Вместо да признае прегрешението си и да осъзнае покварения си нрав, той заклеймява човека, който го кастри. Как го прави? Казва: „Не всяко кастрене е непременно правилно. Кастренето е изцяло заклеймяване и осъждане от страна на човека; то не се прави от името на бог. Само бог е праведен. Който заклеймява другите, ще бъде заклеймен“. Това не е ли неоснователно контраобвинение? Що за човек би отправил такива неоснователни контраобвинения? Само безумно досаден човек, който не се вразумява, би го направил, и само някой, който е от рода на дяволите и Сатана, би го направил. Човек със съвест и разум никога не би постъпил така. Затова тези, които отправят неоснователни контраобвинения, когато ги кастрят, определено са зли хора. Всички те са дяволи. Какво казват често антихристите, когато отправят неоснователни контраобвинения? „Вярвам в бог, а бог е праведен! Покорявам се на бог, а не на някой човек! Не всяко кастрене е непременно правилно. Ако бог ме кастри, ще го приема, но ако хората ме кастрят, няма да го приема!“. Първото нещо, което антихристите ще кажат, е: „Бог е праведен!“. Можеш да чуеш, че тонът им носи в себе си злобен манталитет. Второто нещо, което казват, е: „Покорявам се на бог, а не на някой човек!“. Чували ли сте тези две твърдения? (Да.) Изричали ли сте ги някога? (Не.) Повечето хора не смеят да изрекат тези две твърдения. Едва когато им се случи нещо, което те смятат за положително и което трябва да приемат, казват: „Бог наистина е праведен, правилно беше да бъда кастрен и дисциплиниран“. Те го приемат по положителен начин и изобщо не използват тези думи, за да защитават собствените си интереси или да се оправдават и обясняват. Те наистина приемат и признават тези думи и този факт от дълбините на сърцето си. Отношението на антихристите е различно. В контекста на кастренето те биха могли да използват този тон на гласа или този вид намерение, за да кажат: „Вярвам в бог, а бог е праведен! Покорявам се на бог, а не на някой човек!“. Какво означава това? Дали те са хора, които приемат истината? Със сигурност не са. Те отричат, че кастренето идва от Бог и е одобрено от Бог. Тяхната неспособност да го приемат от Бог напълно доказва, че не признават Божието върховенство над всичко и не вярват, че Божиите слова са истината. Как тогава могат да признаят, че Бог е праведен? Те очевидно използват тези думи, които на пръв поглед изглеждат правилни, за да заклеймяват другите, да заклеймяват онези, които са неблагосклонни към тях, които ги кастрят и които разобличават покварения им нрав. Това не са ли действия на зли хора? Това са зли хора. Злите хора може да използват правилни думи, за да се съпротивляват на Бог и да се противопоставят на истината в критични моменти, и да използват правилни думи, за да защитят собствените си интереси, собствения си имидж и собствения си престиж и репутация. Не е ли това безсрамно? „Нечестив човек прави дръзко лицето си“ (Притчи 21:29), това изречение се потвърждава при злите хора и антихристите. Антихристите са хора от този тип.

Друго нещо, което антихристите казват, е: „Вярвам в бог, а не в някой човек!“. На пръв поглед това изречение звучи ли погрешно? (Не.) Да вярваш в Бог, разбира се, е правилно — човек не може да вярва в някой човек. Тези думи са толкова благопристойни и правилни, в тях няма нищо лошо. За съжаление, смисълът на това изречение се променя, когато излиза от устата на антихрист. Какво показва тази промяна в смисъла? Че антихристите използват правилни думи, за да се измъкнат от неприятности и да се обяснят. Какво е намерението им, когато изричат тези думи? Каква е причината да изричат тези думи? Кои аспекти на тяхната същност доказва това? (Неприемане на истината, мразене на истината.) Правилно, те не приемат истината. И така, те не приемат истината, но дали ще кажат открито: „Не я приемам; дори това, което ти каза, да е вярно, аз не го приемам.“? Ако кажат това, хората ще са способни да ги разпознаят, всички ще ги отхвърлят и те няма да могат да запазят позициите си, затова не могат да го кажат. Те разбират ясно тези неща в сърцата си. Именно в това се крие измамността и нечестивостта на антихристите. Те си мислят: „Ако открито ти се съпротивлявам, ако открито протестирам шумно срещу теб и ти се противопоставям, ти ще кажеш, че не приемам истината. Тогава няма да ти позволя да видиш, че не приемам истината. Ще използвам други средства, за да разреша този въпрос и да се защитя“. Затова те казват: „Вярвам в бог, а не в някой човек“. Независимо дали вярват в Бог или в някой човек, това, което разнищваме тук, е дали антихристите приемат истината. Не смесват ли понятията, като казват това? Те смесват понятията и се опитват да хвърлят прах в очите на хората. За да попречат на хората да видят, че не приемат истината, те казват, че признават Бог и признават истината, че вярват в Бог и вярват, че Бог е истината, и че щом Бог е истината, Бог не може да стане човек, а ако стане човек, тогава Той няма истината и този човек не е Бог. Ако се съди по това, не са ли те вече разкрити като антихристи? Те просто не признават, че Бог може да стане Христос и да стане обикновен човек. Те смятат, че само Бог на небето, само онзи Бог, Който е невидим и неосезаем и Когото човек може произволно да си представя и да използва, е Бог. Има ли прилики между този възглед и този на Павел? (Да.) Какво беше отношението на Павел към Христос на земята? Признаваше ли Го? Приемаше ли Го? (Не.) Павел каза: „Христос е син на живия бог и ние също сме синове на живия бог. Това означава, че всички ние сме братя и сестри на христос и по старшинство всички сме равни. Богът, в когото вярваме, е на небето. На земята няма бог. Затова не разбирайте погрешно, този човек на земята е христос, той е син на бог. Той не е същият като бог. Не може да представлява бог на небето, човек не може да го счита за истината и човек няма нужда да го следва“. Какво можем да разнищим от думите „Вярвам в бог, а не в някой човек“, които казват антихристите? Подобно на Павел, те признават само неясния Бог на небето и не признават, че Христос е Бог. С други думи, те не признават факта, че Бог се е въплътил и е станал обикновен човек — по този въпрос антихристите са точно като Павел. Те имат предвид: „Ако вярваш в бог, тогава вярвай в бог, а не в някой човек. Безполезно е да вярваш в някой човек, не можеш да придобиеш благословии от вярата в някой човек. За да вярваш в бог, трябва да вярваш в бог на небето, в невидимия бог. Бог на небето е толкова велик и толкова всемогъщ, какво може да направи бог на земята? Той може просто да изрази някои истини и да изрече някои правилни думи“. Ако разнищим и преценим тяхната същност въз основа на тези думи, те се съпротивляват на Христос, не признават Христос и отричат факта, че Бог се е въплътил. Те са отявлени антихристи.

Когато антихристите са кастрени, когато се сблъскват с неуспехи и когато някой ги разобличи, те използват фразата „Бог е праведен“, за да се защитят, да отрекат разобличаването си от другия човек и да отрекат кастренето си от другия човек. Каквото и да става, когато ги кастрят, основното им отношение е на предизвикателство, съпротива и неприемане, като правят всичко възможно, за да се обяснят и защитят. Някои дори казват: „Времето ще разкрие всичко. Бог е праведен. Нека един ден бог разкрие това вместо мен!“. Тъй като са покварени хора, колкото и големи загуби да нанасят на делото на Божия дом в хода на изпълнение на дълга си, те не се интересуват и не обръщат никакво внимание на това. Ако този факт бъде разобличен, те все така не признават, че тези загуби са причинени от тях, и не желаят да поемат отговорност. Накрая те все пак искат да оставят Бог да го разкрие вместо тях, сякаш Бог е там, за да им служи и трябва да ги защитава, когато правят грешки, сякаш Той е такъв Бог. Те не приемат истината, не могат да приемат да бъдат кастрени и не са способни да опознаят себе си, но това не е всичко — те дори искат от Бог да дава обяснения и оправдания за тях. Не е ли това срамно? Толкова е срамно! Всички антихристи са изключително безсрамни, а също и изключително нечестиви. Това е един аспект. Кои две твърдения често изричат антихристите, когато ги кастрят? („Вярвам в бог, а не в някой човек!“, „Бог е праведен!“.) Това са два израза, които те обичайно използват. Те не могат да изрекат никакъв друг софизъм, не смеят да го направят. Те използват две правилни твърдения, за да подведат хората, да спорят неразумно в своя полза, като се опитват да превърнат нещо погрешно в нещо правилно, да превърнат нещо нечестиво в нещо справедливо, да превърнат грешките си и загубите, които са причинили, в нещо обосновано. Искат да използват тези две твърдения, за да заличат всички тези неща с един замах, да ги изтрият напълно и да се преструват, че те не съществуват, и продължават да вярват, както винаги са вярвали. Има ли покаяние в това проявление на антихристите? (Не, няма.) Те не само че не се каят, но и проявяват друг аспект на антихристите — неприязън към истината, надменност, нечестивост и жестокост. Тяхната надменност се проявява във факта, че те презират всеки, който ги кастри, като си мислят: „Ти си просто човек, не ме е страх от теб!“. Това не е ли надменно? (Да.) По какъв начин се проявява тяхната нечестивост? (Като отправят неоснователни контраобвинения.) Отправянето на неоснователни контраобвинения е един аспект, а друг аспект е използването на правилни думи, за да се обясняват, оправдават и защитават. Какъв друг нрав се крие в това? Отправянето на неоснователни контраобвинения също е жестоко. Антихристите не признават, че Божието слово е истината. Ако някой разобличи тази тяхна същност, те все така не приемат факта, че не признават истината. Те не се самоанализират и не се опитват да опознаят себе си. Вместо това отправят неоснователни контраобвинения и използват правилни и хубаво звучащи думи, за да заклеймяват другите. Методите и изразите, които използват, за да заклеймяват другите, са едновременно коварни и нечестиви. Те знаят кои думи да използват, за да заклеймяват другите и да им затворят устата, така че другите хора да не знаят какво повече да кажат и да не могат да им направят нищо. Това е нечестивост. Този техен метод и практика са проявление на отявлен жесток нрав. Това са няколко типа нрав на антихристите, които можем да разнищим от въпроса за кастренето на антихристите. Тези типове нрав и разкривания на антихристите не съвпадат ли с четирите точки, за които говорихме преди? (Да.) Кои са тези четири точки? (Първа точка е, че не вярват и отказват да признаят, че Божието слово е истината. Втора точка е, че дори да разговаряш с тях за Божието слово и те да могат да разберат истината, те не я приемат. Трета точка е, че отказват да се покорят на Божието върховенство и подредби. Четвърта точка е, че никога не се каят истински.) Невярване, неприемане, непокорство и непокаяние — тези „четири не-та“ представляват същността на антихристите. Антихристите никога няма да приемат истината и никога няма да сведат глави пред фактите. Това е упорито непокаяние и то е нещо, което се разкрива от природата на антихристите. Това е първото проявление на това как антихристите се отнасят към кастренето. Въпреки че антихристите споделят един и същ нрав същност, известните поговорки и великите девизи, които излизат от устата им, със сигурност не са абсолютно еднакви. Понякога антихристите може да казват това, а друг път — онова, но каквато и реч да излиза от устата им, нейните характерни черти и същност ще бъдат еднакви — същността на думите им е на неприемане на истината. Ако не приемат истината, тогава какви точно са тези техни думи? Дали са думи, които са в съгласие с истината? Дали са човешки думи или думи, които са в съгласие с етиката? Дали са думи, които са в съгласие със съвестта и разума? (Това са дяволски думи.) Правилно. Да ги наречем празни думи или объркани думи не ги окачествява съвсем точно, но да кажем, че са дяволски думи, обяснява проблема.