Едно от основните намерения и нагласи на антихристите към техния дълг е да го използват като възможност да сключат сделка с Бог и да получат облагите, които искат. Те също така вярват: „Когато хората изоставят семействата си и се отказват от светските си перспективи, за да изпълняват дълга си в божия дом, от само себе си се разбира, че трябва да спечелят нещо, да получат нещо в замяна, само това е справедливо и разумно. Ако изпълняваш дълга си и не получаваш нищо, дори и да получиш някои истини, не си струва. Промяната на нрава също не е толкова осезаема полза — дори и да си получил спасение, никой няма да може да го види!“. Тези неверници си затварят очите за всяко изискване, което Бог има към човечеството. Те не го признават, нито вярват в него, и възприемат нагласа на отричане. Ако се съди по нагласите и намеренията, с които антихристите се отнасят към своя дълг, те очевидно не са хора, които се стремят към истината, а са неверници и опортюнисти; те са от Сатана. Чували ли сте Сатана да може да изпълнява предано дълг? (Не.) Ако Сатана може да изпълнява своя „дълг“ пред Бог, то този дълг трябва да е в кавички, защото Сатана го прави пасивно и по принуда, Сатана е управляван от Бог и Бог се възползва от него. Ето защо, поради своята антихристка същност и защото не обичат истината, изпитват неприязън към истината и още повече, поради своята нечестива природа, антихристите не могат да изпълняват дълга си като сътворени същества безусловно или без компенсация, нито могат да се стремят към истината или да я придобият, докато изпълняват дълга си, или да го правят според изискванията на Божиите слова. Поради тази тяхна природа, нагласата, с която се отнасят към своя дълг, и различните проявления в хода на изпълнението на дълга им, отношението на антихристите към техния дълг е пренебрежително. В хода на изпълнението на дълга си те могат да вършат зло и да играят ролята на прекъсващи и смущаващи делото на Божия дом по всяко време и при всякакви обстоятелства. Кое е основното и ярко изразено проявление в хода на изпълнението на техния дълг? Това е да действат своеволно и произволно, да действат на своя глава и да вършат нещата, без да се съветват с другите. Те вършат нещата, както им харесва, без да се замислят за последствията. Те обмислят само как могат да излязат напред и как могат да контролират повече хора чрез изпълнението на дълга си. Те искат само да покажат на Бог, че са понесли трудности и са платили цената, докато са изпълнявали дълга си, че имат капитал и имат право да искат от Бог награди и венец, за да осъществят своите амбиции и желания и да постигнат целта си да получат благословии.

В хода на изпълнението на дълга си антихристите постоянно пресмятат собствените си перспективи и съдба: колко години вече изпълняват дълга си, колко трудности са понесли, както и колко са изоставили заради Бог, каква цена са платили, колко от енергията си са вложили, от колко години от младостта си са се отказали и дали сега имат правото да получат награди и венец, дали са натрупали достатъчно капитал през тези няколко години, когато са изпълнявали дълга си, дали са облагодетелствани хора в Божиите очи пред Него и дали са хора, които могат да получат награди и венец в Божиите очи. В хода на изпълнението на дълга си те постоянно претеглят, изчисляват и планират по този начин, като същевременно наблюдават думите и изразите на другите и следят оценките и изказванията на братята и сестрите за тях. Разбира се, най-много ги вълнува дали Горното знае, че те съществуват и че изпълняват дълга си. Още по-загрижени са за това как Горното ги вижда, как говори за тях и как ги оценява, дали Горното разбира техните „ревностни и грижовни намерения“ при понасянето на трудностите и плащането на цената, дали Горното е добре запознато със страданията и мъките, които са понесли в годините на следване на Бог, и как Бог на небето преценява всичко, което правят. Докато тези хора се занимават с дълга, който изпълняват, техните умове също така непрекъснато пресмятат и те се стремят да получат информация от различни източници и да преценят дали могат да избегнат бедствията, да придобият Божието одобрение и да получат онази неизвестна корона и благословии. Това са нещата, които те често изчисляват дълбоко в сърцата си, най-основните и ключовите неща, които изчисляват всеки миг от всеки ден. Те обаче никога не се опитват да разсъждават или да размишляват върху това дали самите те са хора, които практикуват истината, колко от истината разбират, колко от истината, която разбират, могат действително да практикуват, дали нравът им е претърпял истинска промяна, дали в нещата, които вършат за Бог, се съдържа и най-малката частица искреност или някакви фалшификации, сделки или искания, колко поквара са разкрили при изпълнението на дълга си, дали всеки дълг и задача, които вършат всеки ден, се изпълняват в съответствие с истините принципи и дали изпълнението на дълга им отговаря на критериите и дали удовлетворява Божиите намерения. Никога не се замислят и не се опитват да размишляват върху тези неща. Само пресмятат дали могат да придобият благословии в бъдеще и каква е тяхната крайна цел. Те изчисляват само собствените си интереси и собствените си придобивки и загуби, но никога не влагат енергия или усилия за истината, за промяна на нрава или за това как да удовлетворят Божиите намерения. Антихристите никога не практикуват премисляне, познаване или разнищване на собствения си покварен нрав или на погрешните пътища, по които са поели, и никога не обмислят как да променят собствената си погрешна перспектива. Те никога няма да намразят това, че са нарушили истината и са извършили много злини, за да се съпротивляват на Бог, никога няма да намразят себе си за това, че живеят според покварения си нрав, и никога няма да почувстват разкаяние за погрешните пътища, по които са поели, или за нещата, които са направили, за да прекъсват и смущават. В хода на изпълнението на дълга си, освен че на всяка цена прикриват собствените си недостатъци, слабости, негативизъм, пасивност и покварен нрав, те правят всичко възможно да се изтъкнат, за да могат да напреднат, и мислят за всеки възможен начин, по който да накарат Бог и Божиите избраници да видят техните таланти, дарби и способности. Те използват това, за да се успокоят и да си внушат, че разполагат с капитала и сигурността, за да получат корона и награди, и че не е необходимо да вървят по пътя на стремежа към истината. Следователно разумът на антихристите е нездрав. Както и да се общува за истината и колкото и ясно да се общува за нея, те все още не разбират Божиите намерения, нито защо е нужно да се вярва в Бог и какъв е правилният път, по който хората трябва да поемат. Заради нечестивия си нрав, заради нечестивата си природа и заради природата същност на такива хора дълбоко в себе си те не могат да различат кое точно е истината и кои са положителните неща, кое точно е правилно и кое е погрешно. Те се придържат твърдо към собствените си амбиции и желания, като ги смятат за истината, за единствените цели в живота и за най-справедливото начинание. Те не знаят истината, че ако нравът на човека не се промени, то той завинаги ще бъде враг на Бог, както и не знаят, че това какви благословии Бог дава на човека и как Бог се отнася към него, не се основава на неговите заложби, дарби, таланти или капитал, а на това колко истина практикува и колко истина придобива и дали е човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Това са истини, които антихристите никога няма да разберат. Антихристите никога няма да видят това и именно тук те се проявяват като най-глупави. От началото до края какво е отношението на антихристите към техния дълг? Те вярват, че изпълнението на дълга е сделка, че който отдава най-много за изпълнението на дълга си, който прави най-голям принос за Божия дом и който издържи най-много години в Божия дом, ще има по-голям шанс да бъде благословен и да получи венец накрая. Това е логиката на антихристите. Правилна ли е тази логика? (Не.) Лесно ли е да се обърне този вид перспектива? Не е лесно да се обърне. Това се дължи на природата същност на антихристите. В сърцата си антихристите изпитват неприязън към истината, изобщо не търсят истината и поемат по грешен път, така че не е лесно да се обърне перспективата им за сключване на сделки с Бог. В крайна сметка антихристите не вярват, че Бог е истината, те са неверници, те са тук, за да спекулират и да получават благословии. Неверници да вярват в Бог, това само по себе си е несъстоятелно, то е нещо абсурдно, а те искат да сключат сделка с Бог и да получат благословии, като понасят страдания и плащат цената за Бог, което е още по-абсурдно.

Антихристите вярват в Бог само за да получат благословии и венец. Те не са поели по този път, защото някой ги е принудил, камо ли защото Божиите слова са ги подвели по някакъв начин. Бог даде обещания на човечеството, но едновременно с даването на обещания Той му дари и голям брой истини и постави много изисквания към него, които нормалните хора би трябвало да могат да видят. Какво си мислят хората с разума на нормалната човешка природа? „Не е лесно да се получат тези благословии, затова трябва да действам според Божиите изисквания и да вървя по правилния път; не бива да вървя по пътя на Павел. Ако хората вървят по пътя на Павел, тогава с тях е напълно свършено. Само когато хората вярват на Божиите слова, всички обещания, благословии, перспективи и съдба, за които Бог е говорил, приемат ги и им се покоряват, ще имат нещо общо с тях. Ако не вярват на тези Божии слова, не ги приемат и не им се покоряват, тогава всички тези обещания и благословии, за които Бог е говорил, няма да имат нищо общо с тях“. Хората с разума на нормалната човешка природа ще мислят така. Но защо антихристите не мислят така? Антихристите са сатани, те са дяволи и нямат разума на нормалната човешка природа — това е първата причина. Второ, антихристите изпитват неприязън към истината, не вярват на всяка дума, изречена от устата на Бог, и изпитват неприязън към положителните неща. Може ли човек, който не признава истината и изпитва неприязън към положителните неща, да практикува според истината и според положителните неща? (Не, не може.) Това е като да накараш вълк да пасе трева като овца — той по начало не може да го прави. Когато няма месо и е напът да умре от глад, може да бъде принуден да изяде малко трева, но щом има месо за ядене, първият му избор със сигурност е да яде месо; това се определя от природата на вълка. Антихристите имат такава природа. Техните интереси могат да ги подтикнат да проявят добро поведение, да платят определена цена и да покажат някои добри проявления, но те никога не могат да се откажат от стремежа и желанието за тези облаги. Например това, към което се стремят в хода на изпълнението на дълга си, са личните интереси, а това, за което мислят, е как да превърнат изпълнението на дълга си в капитал, за да получат благословии за себе си. Щом тази надежда се разбие и щом тази защитна линия се срине, те могат да се откажат от дълга си по всяко време и при всякакви обстоятелства. Когато дойде това време и им кажеш колко добро и колко напълно естествено и обосновано е да се изпълнява дългът, ще слушат ли те все още? (Не, няма.) Когато решат да се откажат и да си тръгнат, хората се опитват да ги убедят: „Трябва да останеш. Да изпълняваш дълга си е толкова хубаво, а да се върнеш в света е толкова трудно. Няма да спечелиш нищо, ще те тормозят и ще се изтощаваш, няма да придобиеш истината и няма да имаш шанс да бъдеш спасен“. Хората може да си мислят, че е добре да им дадат съвет, но те не само че няма да останат, а и ще се разплачат от неудобство. Защо ще плачат? (Чувстват се онеправдани.) Това е вярно. И в какво са онеправдани? (Чувстват се онеправдани, защото смятат, че са претърпели много страдания и са платили голяма цена, но не са получили това, което са искали.) Те смятат, че не са спечелили нищо и са изпълнени с огорчение. Бог върши такова велико дело, а то никога не ги е трогнало, нито някога са проронили сълза за него, но когато другите се опитват да ги убедят, те започват да плачат. Ако са се чувствали онеправдани, защо не са го казали? Няма ли да се решат нещата, ако го заявят ясно? За какво плачат? Защо просто не говорят открито? Защото мислите им са толкова неизразими, че дори те се чувстват неудобно да говорят за тях. В началото те са дали клетва пред Бог, която е разтърсила небето и земята, а сега какво? „Съжалявам за това, което направих; как можах да бъда толкова глупав? Ако знаех, че ще се стигне дотук, нямаше да постъпя така в миналото! Тогава не разбирах нищо. Казаха, че да вярваш в бог е хубаво, затова повярвах в него. Дори се отрекох от семейството и работата си, за да изпълнявам дълга си в божия дом. Страдах много, бях преследван и арестуван, но не спечелих абсолютно нищо от изпълнението на дълга си през последните няколко години“. Те се чувстват онеправдани и опечалени и съжаляват за всичко, което са направили. Смятат, че не си е струвало, и мислят, че са били измамени и изиграни. Какво бихте казали, че трябва да се направи с такъв човек? (Трябва да бъде накаран да си тръгне бързо.) Все още ли ще се опитвате да го убеждавате? (Не.) Ако продължите да се опитвате да го убеждавате, той ще се търкаля по пода и ще се гневи. Категорично не бива да се опитвате да убеждавате такива хора.

Божият дом е добрата Ханаанска земя. Той е късче чиста земя. Хората идват в Божия дом и получават правосъдието и кастренето на словата, които идват от Бог, и получават Неговия ресурс, помощ, напътствия и благословии. Бог лично върши делото Си и пастирува и въпреки че хората трябва да платят известна цена и да понесат известно страдание, това си струва. Всичко, което хората правят, за да се освободят от този зъл свят, да променят нрава си и да бъдат спасени, си струва. Но за антихристите, ако не е, за да получат благословии или награди, ако венецът и наградите не съществуват, тогава вършенето на всички тези неща не си струва — те са все глупави действия и все проявления на това, че са били изиграни. Колкото и голяма да е решимостта им или колкото и възвишена клетва да са дали преди, всичко това може да бъде отписано просто така и не се зачита. Ако страдат и плащат цена при изпълнението на дълга си по този начин, а накрая не спечелят нищо, тогава за тях е по-добре да избягат от това „проблемно място“ възможно най-скоро. Антихристите считат отдаването на всичко за Бог, понасянето на трудности и плащането на цена, докато изпълняват дълга си, за неща, за които нямат друг избор, освен да ги правят, и за разменна монета, за да получат капитал, който да разменят за венец и награди. Самата тази отправна точка е погрешна, така че какъв е крайният резултат? За някои хора изпълнението на дълга им претърпява неуспех и те не могат да се трудят докрай. В същото време, поради своята природа същност, такива хора постоянно нарушават истините принципи в хода на изпълнението на дълга си, действат безразсъдно и произволно и вършат само неща, които прекъсват и смущават. И така, в какво се превръща дългът, който изпълняват? В Божиите очи това не са добри дела, а зли дела, и то куп злодеяния. Такива резултати имат първопричина. Може ли човек, който просто не вярва в истината или в Божиите слова, да действа според Неговите слова? Със сигурност не може. Той ще търси всяка възможност да се изтъкне, да завземе властта, да контролира другите, да контролира поведението и мислите на другите и дори да контролира всичко у хората за собствените си цели. Ето защо някои от тези хора, които извършват много злодеяния, биват отлъчвани, а някои, които са сравнително коварни и добри в прикриването, все още остават в Божия дом. Защо се казва, че тези хора остават в Божия дом? Тези хора не са извършили очевидно зло, а някои от тях дори си знаят мястото и са с добро поведение и послушни, като правят всичко, което им се каже, но що се отнася до тяхната същност, те не могат да изпълняват дълга и задълженията си по най-добрия начин. Те не отдават всичко на Бог, а вместо това просто карат как да е и убиват време, като вярват, че ако издържат до края, ще спечелят и ще получат нещо. Какви хора са те? Те са онези опортюнисти, онези хора, които по същество не се стремят към истината. Някои хора са извършили известно зло в Божия дом, но според управленските закони на Божия дом те не са достигнали нивото да бъдат премахнати или отлъчени и все още изпълняват дълга си. Всъщност дълбоко в себе си те знаят, че причината, поради която Божият дом не ги е премахнал или отлъчил, не е, че не е добре информиран за тях или не познава истинското им състояние, а поради различни други причини. Някои от тези хора, които не са били отлъчени, също са антихристи. Защо казвам това? Защото тези хора сега нямат шанс, но въз основа на тяхната природа същност, щом получат статус и власт, веднага ще извършат много зло. Освен това, въпреки че тези хора не са били премахнати от Божия дом, обикновено минусите надделяват над плюсовете, що се отнася до изпълнението на техния дълг. Те често вършат някои лоши неща, неща, които накърняват интересите на Божия дом. Въпреки че самите те го знаят, никога не изпитват угризения, никога не мислят, че са сгрешили, и никога не мислят, че не е трябвало да постъпват така. Те не съжаляват, а вместо това какво състояние възниква в сърцата им? „Докато божият дом не ме отлъчи, просто ще протакам престоя си тук и ще кретам, докато ми дойде времето. Няма да се стремя към истината и ако ме помолят да направя нещо, ще направя каквото мога. Ако съм щастлив, ще свърша малко повече, а ако не съм щастлив, ще свърша малко по-малко. Освен това трябва да ги дърпам назад и да разпространявам малко негативизъм и представи, да разпространявам някои осъдителни думи. Когато му дойде времето, дори и да ме премахнат и отлъчат и да не получа никакви благословии, ще използвам някои хора като изкупителни жертви и ще повлека някои други надолу със себе си“. Не са ли това зли хора? Те наблюдават кои хора нямат проницателност, кои често са слаби и негативни, кои имат лоша човешка природа, кои са разпуснати, кои приличат на невярващи, и след това привличат тези хора и им разпространяват негативизъм задкулисно. Знаят ли те естеството на такива действия? Знаят го твърде добре. Тогава защо все пак могат да постъпват така? (Тяхната природа не може да се промени.) Това, че природата им не може да се промени, е нещо, което е видно на повърхността, но в действителност какво си мислят те? (Искат да се стигне до ситуация, в която всички губят, и другите да загинат заедно с тях, за да си отмъстят на Бог.) Те имат това злобно съзнание. Те знаят, че дните им са преброени и че рано или късно трябва да бъдат премахнати. Те знаят какво са направили и знаят естеството на тези неща, които са направили, но не само че не се отвръщат, не се разкайват и не се отказват от злото, което носят в себе си, а вместо това удвояват усилията си и привличат още по-зли хора, за да вършат зло с тях. Те дори разпространяват негативизъм и разнасят представи, като карат повече хора да изоставят дълга си и накърняват интересите на Божия дом. Това съдържа малко от естеството на отмъщението и това, което казват, когато го правят, е: „Не мога да продължа да вярвам и рано или късно ще бъда премахнат от божия дом, затова няма да ви улесня всички вас, нито ще улесня божия дом!“. Преди Божият дом да е взел каквото и да било решение за тях, те нанасят първия удар. Не са ли това дела на зли хора? Те вярват: „Нямам надежда да получа благословии. Не е нужно да ми казвате нещата, които съм правил преди — разбирам всичко ясно. Не е нужно да ме отлъчвате; аз сам ще се откажа“. Те дори вярват, че като постъпват така, проявяват самосъзнание и разум, че това е мъдър ход. Те казват: „Ако ти не ми позволиш да получа благословии и аз не получа нищо, не само че няма да се разкая, но и ще те дърпам назад, ще разпространявам негативизъм и ще разпространявам представи и заблуди зад гърба ти. Ако аз не мога да придобия благословии, не си мисли, че другите ще придобият“. Такива хора не са ли злобни? Някои антихристи разпространяват и такива думи: „Хора като нас са обекти на експлоатация в божия дом; всички сме твърде глупави!“. Те виждат, че не могат да получат благословии, затова специално се съсредоточават върху разпространяването на тези неща сред онези негативни, объркани и непроницателни хора. Не съдържа ли това естеството на смущение? Щом повярват, че не могат да се утвърдят в Божия дом и че няма да бъдат благословени, и че рано или късно ще бъдат премахнати, пътят, който избират, не е да се откажат от злото, което държат, и да се изповядат и покаят пред Бог, да изпълняват дълга си с искреност и да поправят миналите си грешки. Вместо това те удвояват усилията си в разпространяването на негативизъм в Божия дом, като смущават изпълнението на дълга на другите, нанасят вреди на делото на Божия дом и го смущават в опит да накарат повече хора да вършат зло като тях, да станат негативни и да се отдръпнат, и да изоставят изпълнението на дълга си, с което постигат целта си за отмъщение. Злите хора не правят ли именно това? Имат ли все пак Бог в сърцата си такива хора? (Не, нямат.) В сърцата им има нереалистичен Бог на небето, а Бог, Който може да бъде видян от хората на земята и Който върши делото Си сред хората, те считат за човек. Има и някои хора, които правят обратното. В сърцата си те винаги са вярвали в нереалистичен Бог, но в крайна сметка се покоряват на хората, които боготворят като богове, така че се покоряват на тези хора във всичко, което правят. Какво означава да вярваш в Бог, сякаш Той е човек? Когато вярват в нереалистичен Бог, те вярват, че този нереалистичен Бог, Когото не могат да видят, може да им дари благословии и има достатъчно способности да ги преведе в следващата епоха и да им даде награди и венец. Преди да се усетят, те започват да се съмняват в практическия Бог на земята. Без значение как Го гледат, Той не им прилича на Бог, затова им е трудно да повярват в Него. В сърцата си те вярват само, че Бог на небето е истинският Бог, а тъй като практическият Бог, Когото могат да видят, е твърде незначителен, твърде нормален и твърде практичен, според тях Той няма необходимото, за да ги накара да повярват в Него, и те считат този Бог за човек. Когато считат Бог за човек, възникват техните трудности: „Освен че дава на хората истината и им дава някои обещания, какво друго може да направи този човек? Откъдето и да го погледна, той не прилича на бог и не може да донесе на хората никакви предимства или ползи. Той е просто човек. Какво може да направи този човек? Ако хората вярват в бог, те все още имат малко надежда, малко духовна опора. Но ако вярват в човек, какви предимства и ползи може да им даде този човек? Могат ли надеждите и опората на хората да се осъществят в него? Няма ли да се окажат напразни? Ако той е човек, тогава няма нужда да се страхуваме от него. Ще казвам каквото трябва и ще правя каквото трябва пред очите му“. Ето как злите хора се отнасят към Бог. Когато не са Го видели, те си представят, че Бог е толкова възвишен, толкова свещен, толкова ненакърним, но когато видят Бог на земята, техните фантазии и представи стават несъстоятелни. Какво ще направят, когато това се случи? Те се отнасят към Бог като към човек. Тогава и малкото уважение към Бог в сърцата им изчезва, да не говорим за страхопочитанието или боязънта им от Него. Без тези неща злите хора стават по-смели и защитните линии и предпазливостта в сърцата им изчезват, и тогава те ще се осмелят да направят всичко. Дори такива хора да вярват до самия край, те пак ще бъдат хора, които се съпротивляват на Бог.

За антихристите е лесно да вярват в Бог на небето, но да вярват в Бог на земята е наистина трудно за тях. Павел беше жив пример за това. Какъв беше крайният резултат от неговата вяра в Христос? В какво в крайна сметка се превърна целта, която той преследваше във вярата си в Христос? Той искаше да стане христос и да замени Христос. Той отрече Бог на земята и искаше да получи венец и благословии от Бог на небето. Тези антихристи са точно същите като Павел. Те считат Бог на земята за човек, а нереалистичния Бог на небето, Който не може да бъде видян, считат за най-великия Бог в сърцата си, Който може да бъде мамен, с Когото може да се играе на воля, да се тълкува, както им харесва, да бъде обект на представите им и да Му се противят, както им е угодно. Това е разликата в начина, по който неверниците и антихристите се отнасят към Бог на небето и към Бог на земята. Именно защото се отнасят към Бог на земята с такава нагласа, те показват различни проявления в отношението си към своя дълг. Тези проявления включват все по-малък интерес и желание да изпълняват дълга си, когато видят Бог на земята. Това ги кара да губят интерес към вярата в Бог и да формират някои негативни мисли и проявления. Ето защо всички антихристи в крайна сметка не могат да устоят; дори църквата да не ги премахне, те ще си тръгнат по собствена воля. Знаете ли за такива примери? (Да, срещал съм антихрист преди. Той беше особено своеволен. Не се стремеше към истината, нито я практикуваше, и изпълняваше дълга си нехайно и недобросъвестно. Освен това не се стараеше да изучава професията си, беше особено мързелив и се държеше надменно. Всеки ден се интересуваше само от храна и облекло и блудстваше. Когато беше отлъчен, той нямаше ни най-малко намерение да се покае, а вместо това го почувства като вид облекчение.) Хора като този не ценят възможността да изпълняват дълг, още по-малко уважават или ценят собствения си дълг, те са нехайни и си губят времето. Някой имал ли е общение с него, че това не е начинът да се изпълнява дълг? (Да. Аз също имах общение с него, но той не слушаше, отношението му беше доста нехайно.) Някой друг да даде пример. (Имаше един режисьор, който постоянно изпълняваше дълга си нехайно; голяма част от заснетия от него материал беше неподходящ, а освен това предизвикваше прекъсвания и смущения. След като беше преместен в група „Б“, той спря да изпълнява дълга си. По цял ден се занимаваше с ходене на работа и печелене на пари, мотаеше се с невярващи и накрая беше премахнат. Всъщност, дори църквата да не го беше премахнала, той щеше да се оттегли по собствена воля. Той не се стремеше към истината и в крайна сметка не успя да остане непоколебим.) Нравът същност на тези антихристи е един и същ, те изпитват неприязън към истината и към положителните неща, обичат неправдата и имат изключително силни амбиции и желания. Те се отнасят към дълга си като към игра и нехайно, а стилът им на поведение е особено непристоен и необуздан. Тяхната природа е нечестива и жестока. Те идват в Божия дом и изпълняват дълг само за да получат благословии, а ако не беше заради получаването на благословии, те нямаше да вярват в Бог! По същество няма никаква разлика между тези хора и невярващите, те са отявлени неверници и невярващи; това е тяхната същност. Ако не им позволиш да бъдат като невярващите и ги накараш да изпълняват дълга си сред вярващите в Бог, те ще намират този живот за много болезнен и всеки ден ще им се струва като мъчение. Те смятат, че е безинтересно да изпълняват дълга си с братята и сестрите в Божия дом по благоприличен начин, като си знаят мястото, и че този живот не е толкова свободен и необуздан, колкото е мотаенето с невярващи в света — те смятат този начин на живот за интересен. Ето защо идването им в Божия дом и изпълнението на дълга им се извършва просто защото нямат друг избор, то е водено от намерението да получат благословии и се прави в интерес на задоволяването на личните им амбиции и желания. Ако се съди по тяхната природа същност, те по същество не обичат истината или положителните неща, камо ли да вярват в нещата, които Бог може да постигне. Те са отявлени неверници и отявлени опортюнисти. Те не са дошли да изпълняват дълга си, а да вършат зло, да предизвикват смущения и да сключват сделки. Ето защо, ако се съди по общата съвкупност от тези проявления на антихристите, когато тези хора са в Божия дом, те полезни ли са, или вредни за неговото дело? (Вредни.) Виждал ли си някога човек с антихристка същност, който е донякъде надарен и способен и който може да си знае мястото, докато изпълнява дълга си в Божия дом, без да създава проблеми или да предизвиква прекъсвания? Да предположим, че кажеш на някой антихрист: „За човек като теб, който е извършил известно зло в миналото, не е сигурно дали ще имаш някакви перспективи или съдба в бъдеще. Тъй като си донякъде надарен, просто работи усърдно, за да служиш в Божия дом!“. Ще бъде ли той готов да полага труд, без да се интересува дали ще бъде благословен, или ще претърпи нещастие? Категорично не. Тези, които могат да постигнат това, са хора със сравнително добра човешка природа, но притежават ли антихристите такава човешка природа? (Не, не притежават.) Техният нрав е жесток. Те си мислят: „Ако не ми дадеш облаги или някакви обещания или гаранции, тогава как мога да работя усърдно за теб? Дори не си го и помисляй, няма начин!“. Това е жесток нрав. Това е цялостното проявление на начина, по който антихристите се отнасят към своя дълг, към Бог и към Божиите изисквания. Мислите ли, че има антихристи, които казват: „Бог ме е издигнал и ми е дал тази дарба, затова ще принеса себе си на Бог.“? (Не.) Какво биха казали те? „Искаш да ме експлоатираш? Просто харесваш моите дарби и таланти. Ако искаш да се възползваш от мен, тогава трябва да ми дадеш някакви облаги. Ако искаш да ме експлоатираш, тогава няма начин това да се случи!“. Те не вярват, че това е Бог, Който ги издига, нито вярват, че това е дадена от Бог възможност, която трябва да ценят, а вярват, че са експлоатирани. Ето в какво вярват антихристите. Някои хора може би са временно невежи, те предизвикват прекъсвания и смущения и вършат някои лоши неща, а след това биват изолирани за самоанализ. Онези, които се стремят към истината, размишляват известно време и казват: „Трябва да се изповядам и да се покая пред Бог и не мога да постъпвам така отново в бъдеще. Трябва да се науча да се покорявам, да се науча да си сътруднича с другите и да се науча да търся истината и да действам според Божието слово, не бива да върша зло отново“. След това църквата им урежда да изпълняват дълга си и те благодарят на Бог, облени в сълзи, като от все сърце ценят този шанс, който Бог им е дал. Те се чувстват удостоени с честта да имат възможност отново да изпълняват дълга си. Те чувстват, че трябва да я ценят и да не я оставят да им се изплъзне отново, и изпълняват дълга си по-добре от преди. Те имат известно познание за себе си и са претърпели някои промени. Макар че все още могат да вършат някои невежи неща и все още могат да стават негативни и слаби и понякога да захвърлят работата си, ако се съди по цялостната им нагласа и отношение, те вече са се преобразили. Те мразят предишните си действия и имат известно познание по този въпрос. Те могат да приемат истината и са донякъде покорни. По-важното е, че когато Божият дом им позволява да се върнат и да изпълняват дълга си, те не отказват, не се оправдават и не се съпротивляват, и със сигурност не казват неприятни неща. Вместо това те се чувстват удостоени с чест и смятат, че Бог не ги е изоставил и че тъй като все още имат шанса да изпълняват дълга си в Божия дом, трябва да го ценят. Тяхното отношение вече е претърпяло голяма промяна. Именно такива хора могат да бъдат спасени.

Каква е разликата между антихристите и хората, които могат да бъдат спасени? Когато антихристите изпълняват дълга си, те искат да имат последната дума, ще се стремят към власт и облаги и просто ще правят каквото си искат. Ако не получат власт или облаги, тогава не искат да изпълняват дълга си. След като прекъснат и смутят делото на църквата и бъдат освободени, изолирани или премахнати от Божия дом, способни ли са те наистина да се покаят? Какво казват? „Искаш да се покая, за да ме експлоатираш? Привличаш ме, когато съм полезен, и ме изритваш, когато нямаш нужда от мен“. Що за изкривена логика е това? Какво означава изритване? Ако не бяха извършили зло, щеше ли Божият дом да се занимава с тях? Щеше ли Божият дом да се занимава произволно с тях, ако изпълняваха дълга си според принципите? Тези хора са нанесли загуби на делото на църквата, защото са предизвикали прекъсвания и смущения и са извършили зло. Божият дом се е заел с тях, а те не само отказват да го приемат или да размишляват над това и да се опитат да опознаят себе си, а вместо това са изпълнени с негодувание. Те чувстват, че вече не са популярни или на власт и смятат, че са тормозени и малтретирани. Когато им се даде шанс отново да изпълняват дълга си, те не само че не са благодарни в сърцата си и не ценят тази възможност, а дори отправят лъжливо контраобвинение, като казват, че Божият дом ги експлоатира. Те не приемат от Бог отношението, с което Божият дом се е отнесъл към тях. Вместо това те вярват, че хората са ги тормозили, изритвали и малтретирали. Сърцата им са пълни с оплаквания и те не искат да изпълняват отново дълга си. Оправданието им, че не искат да изпълняват отново дълга си, е, че не искат да бъдат експлоатирани, и вярват, че всеки, който изпълнява дълга си, е експлоатиран от Божия дом. Това е толкова безсмислено и погрешно! Има ли в това и една дума, която да съответства на истината, на човешката природа или на рационалността? (Не.) И така, антихристите не приемат истината, сърцата им са пълни с избухливост, пълни с жестокост, пълни с оплаквания, пълни със сделки и още повече, сърцата им са пълни с лични желания. Тези неща изпълват сърцата им. Те не могат да приемат от Бог това, че Божият дом се занимава с тях по какъвто и да е начин, нито каквато и да е среда, която Бог им е нагласил. Те могат да подходят към тези неща само с избухливост, зъб за зъб и око за око. Те подхождат към всичко това, като използват методите на Сатана и логиката на Сатана. Така че в крайна сметка те пак не придобиват истината и могат само да бъдат отстранени. Различните хора имат различни реакции на това, че са заменени и че възложеният им дълг е адаптиран, или дори на това, че са изолирани или премахнати. Хората, които наистина обичат истината, се отвращават от собствените си дела. Антихристите, които не обичат истината, не само че не приемат тези неща от Бог в сърцата си, но и са изпълнени с омраза. Какви са последствията от това? Това поражда в тях оплаквания, охулване, осъждане и заклеймяване. Това ги кара да отхвърлят и да хулят Бог. Това е източникът на техния изход, той се определя от тяхната природа същност. Антихристите не са способни да разбират истината, да приемат неща от Бог и да се покоряват на всичко, което Бог е подредил, затова техният изход е предрешен. Те са премахнати от Божия дом в този живот; няма нужда да се споменава какво ще се случи с тях в идния свят. Можете ли да прозрете тези неща? Ако откриете такива хора около вас, можете ли да сравните тези Мои слова с тях? Кои са най-изпъкващите проявления на антихристите? Не вярват в истината, не приемат истината, не се покоряват на устроеното и подреденото от Бог, не са способни да приемат нищо от Бог и не признават грешките си, нито се покайват, независимо какви злосторничества вършат. Това определя, че тези хора принадлежат на Сатана и че са мишени на унищожение.

Всички вие трябва да се сравните с различните разкривания, проявления и практики на антихристите, които съм разобличил; в хода на изпълнението на вашия дълг вие несъмнено ще покажете някои от тези проявления, разкривания и практики, но по какво се различавате от антихристите? Можете ли да приемете от Бог нещата, които ви сполетяват? (Да, можем.) Да можете да приемете от Бог това, което ви сполети, е най-рядкото нещо. Можете ли да се обърнете, ако поемете по грешен път, направите нещо нередно, извършите невежи неща или извършите прегрешения? Можете ли да се покаете? (Да, можем.) Да можете да се покаете и да се обърнете е най-ценното и рядко нещо. Но на антихристите им липсва точно това. Само хората, които ще бъдат спасени от Бог, го притежават. Кои са най-важните неща, които трябва да се притежават? Първото е да вярвате, че Бог е истината; това е най-основното нещо. Можете ли да го направите? (Да, можем.) Антихристите не притежават това най-основно нещо. Второто е да приемете, че Божието слово е истината; това също може да се счита за най-основното нещо. Третото е да се покорявате на устроеното и подреденото от Бог. Това е абсолютно непостижимо за антихристите, но тук започва да става трудно за вас. Четвъртото е да приемате всичко от Бог, без да спорите, да се оправдавате, да изтъквате причини или да се оплаквате. Това е абсолютно невъзможно за антихристите. Петото е да се покаете, след като сте се бунтували или сте извършили прегрешения. Просто ще ви бъде трудно да го постигнете. То е, когато след извършване на прегрешения хората постепенно придобиват известно познание за собствения си покварен нрав през период на размисъл и търсене, тъга, негативизъм и слабост. Разбира се, това изисква време. Може да е една или две години, а може и повече. Човек може истински да се покае едва след като напълно разбере покварения си нрав и отстъпи от сърце. Въпреки че това не е лесно, в крайна сметка проявления на покаяние могат да се видят у онези, които се стремят към истината, онези, които могат да постигнат Божието спасение. Но антихристите не притежават това. Помислете си, кой антихрист не разравя последните три или пет години, или дори 10 или 20 години, след като е направил нещо лошо? Независимо колко време е минало, след като се срещнеш отново с тях, всичко, за което говорят, са все още онези техни доводи. Те все още не признават и не приемат собствените си злодеяния и дори не показват и капка угризение. Това е разликата между антихристите и обикновените покварени хора. Защо антихристите не могат да покажат угризения? Каква е първопричината? Те не вярват, че Бог е истината, което води до неспособността им да приемат истината. Това е безнадеждно и се определя от същността на антихристите. Когато Ме слушате да разнищвам различните проявления на антихристите, си мислите: „С мен е свършено. Аз също имам нрава на антихрист — не съм ли и аз антихрист?“. Не е ли това липса на проницателност? Вярно е, че ти имаш нрава на антихрист, но това, по което се различаваш от антихристите, е, че все още притежаваш положителни неща. Ти можеш да приемеш истината, да се изповядаш, да се покаеш и да се промениш, и тези положителни неща могат да ти дадат възможност да се отървеш от нрава на антихристите и да позволят на покварения ти нрав да бъде пречистен, а ти да постигнеш спасение. Не означава ли това, че имаш надежда? Все още има надежда за теб!

Всички вие намирате писането на статии със свидетелства за преживяване за много трудно и не можете да ги създадете. Някои хора пишат само една статия със свидетелство след много години преживяване. Някои пишат само една, след като са вярвали 10 или 20 години, и обобщават квинтесенцията на преживяванията от тези години, събрани заедно. Някои са вярвали в Бог 30 години и все още нямат истинско познание за преживяване. В крайна сметка те не разбират истината. И така, какво трябва да направя, изправен пред това настоящо положение, в което вие не разбирате истината? Трябва да ви говоря повече, търпеливо и искрено, да говоря повече и най-подробно, а вие трябва да имате малко търпение и да слушате повече Моето общение. Слушайте внимателно, придобийте проницателност и се стремете да разберете същността на всеки аспект на истината. Както току-що казах, ако ти разбереш кои са проявленията на онези, които притежават нрава на антихристите, кои са проявленията на онези хора със същността на антихристите и каква е разликата между двете, тогава ти ще имаш път, по който да вървиш, а в същото време ще имаш и проницателност. Ще можеш да разпознаваш собствения си покварен нрав и същността на антихристите. Ако срещнеш антихрист, ще можеш своевременно да го разпознаеш и разобличиш, своевременно да спреш и ограничиш неговите прибързани и своеволни действия и практики и да избегнеш или намалиш загубите, причинени от неговите злодеяния на делото на църквата. В противен случай, ако имате слаба способност за възприемане и ви липсва проницателност, или ако не сте добросъвестни, когато става въпрос за истината, и винаги разбирате само доктрини и не можете да прозрете същността на човека, то ще доведе до това, че не само няма да можете да разпознаете антихристите около вас, но и ще ги следвате, сякаш са добри водачи. Помислете внимателно, обмислете внимателно, нещата, които антихристите правят, повече полза ли носят или нанасят повече вреда на Божия дом? След внимателно обмисляне можете да видите, че въпреки че антихристите изглежда вършат някои добри неща, докато работят в Божия дом, те всъщност нанасят повече вреда, отколкото носят полза. Придобитото не си струва загубите. Всъщност техните добри дела носят още по-големи скрити опасности, като причиняват повече вреда, отколкото носят полза на делото на църквата. Ролята, която тези хора играят в Божия дом, е на слуги на Сатана.

25 април 2020 г.