Кое е най-очевидното проявление на антихриста? Първо, антихристите не приемат истината — нещо, което всеки може да види. Не само че не приемат предложенията на другите хора, но най-важното е, че не приемат и да бъдат кастрени. Извън всякакво съмнение е сигурно, че антихристите не приемат истината; ако можеха да приемат истината, тогава нямаше да бъдат антихристи. И така, защо антихристите все пак изпълняват дълга си? Какво точно е тяхното намерение при изпълнението на дълга им? То е „да получиш стократно повече в този живот и вечен живот в идния свят“. Те изцяло следват този израз в своя дълг. Не е ли това сделка? Това категорично е сделка. Ако се съди по естеството на тази сделка, не е ли това нечестив нрав? (Да.) И така, в какво се състои тяхната нечестивост? Може ли някой да Ми каже? (Въпреки че антихристите чуват толкова много истини, изразени от Бог, те никога не се стремят към тях. Те се държат здраво за статуса си и не го пускат, като изпълняват дълга си само за лична изгода и за да упражняват власт над другите.) Този отговор е донякъде правилен, донякъде си го схванал, но не е достатъчно конкретен. Ако знаят много добре, че е грешно да сключват сделки с Бог, но все пак упорстват докрай и отказват да се покаят, тогава този проблем е сериозен. В днешно време повечето хора изпълняват дълга си с намерението да придобият благословии. Всички те искат да използват изпълнението на дълга си, за да бъдат възнаградени и да получат венец, и не разбират значението на изпълняването на дълга. По този проблем трябва да се общува ясно. И така, нека първо поговорим за това как точно се е появил дългът на хората. Бог извършва делото Си, за да управлява и да спаси човечеството, затова Той, разбира се, има изисквания към хората. Тези изисквания са техен дълг. Очевидно е, че дългът на хората произтича от Божието дело и Неговите изисквания към човечеството. Какъвто и дълг да изпълнява човек, това е най-правилното нещо и най-красивото и най-справедливото нещо сред хората. Като сътворени същества хората трябва да изпълнят дълга си и само така могат да получат одобрението на Създателя. Сътворените същества живеят под господството на Създателя и приемат всичко, което е осигурено от Бог, и всичко, което идва от Него, така че трябва да изпълняват своите отговорности и задължения. Това е напълно естествено и обосновано и е повелено от Бог. Оттук се вижда, че за хората изпълнението на дълга на сътворено същество е по-справедливо, по-красиво и по-благородно от всичко останало, което правят, докато живеят в този човешки свят; нищо сред човечеството не е по-смислено или по-достойно и нищо не придава по-голям смисъл и стойност на живота на един сътворен човек от изпълнението на дълга му на сътворено същество. На земята само групата хора, които истински и искрено изпълняват дълга си на сътворени същества, са онези, които се покоряват на Създателя. Хората в тази група не следват светските тенденции; те се покоряват на водачеството и напътствията на Бог, слушат само словата на Създателя, приемат истините, изразени от Него, и живеят според словата Му. Това е най-истинското, най-гръмкото и най-доброто свидетелство за вяра в Бог. Това, че едно сътворено същество е способно да изпълнява дълга си на сътворено същество, да удовлетвори Създателя, е най-хубавото нещо сред човечеството и трябва да се разпространява сред хората като приказка, която да бъде възхвалявана. Всичко, което Създателят поверява на сътворените същества, трябва да се приема от тях безусловно; за човечеството това е въпрос на щастие и чест, а за всички, които изпълняват дълга на сътворени същества, няма нищо по-хубаво и по-достойно да бъде запомнено — то е нещо положително. А що се отнася до това как Създателят се отнася към онези, които могат да изпълняват дълга си на сътворени същества, и какво им обещава, това е работа на Създателя; това не е работа на сътвореното човечество. Казано малко по-просто и ясно, това зависи от Бог и хората нямат право да се месят. Ще получиш всичко, което Бог ти даде, а ако Той не ти даде нищо, тогава нищо не можеш да кажеш по въпроса. Когато едно сътворено същество приеме Божието поръчение и сътрудничи на Създателя, като изпълнява своя дълг и прави всичко възможно, това не е сделка или търговия; хората не бива да се опитват да търгуват с изразяването на отношение, или действията и поведението си, за да получат някакви обещания или благословии от Бог. Когато Създателят ви повери тази работа, правилно и уместно е вие, като сътворени същества, да приемете този дълг и това поръчение. Има ли някаква сделка тук? (Не.) От страна на Създателя, Той е готов да повери на всеки от вас дълга, който хората трябва да изпълняват; а от страна на сътвореното човечество, хората трябва с радост да приемат този дълг като свое житейско задължение и като ценност, която трябва да изживеят в този живот. Тук няма сделка, това не е равностойна размяна, а още по-малко включва някаква награда или други твърдения, които хората си представят. Това в никакъв случай не е търговия; не става дума за размяна на цената, която хората плащат, или на усърдната работа, която вършат, когато изпълняват дълга си, срещу нещо друго. Бог никога не е казвал това и хората не бива да го разбират по този начин. Създателят дава на човечеството поръчение, а сътвореното същество, след като получи от Създателя поръчението, което Бог му дава, се заема да изпълни своя дълг. По този въпрос, в този процес няма никаква размяна; това е доста просто и правилно нещо. Точно както е при родителите, които, след като се роди детето им, го отглеждат без да поставят условия и без да се оплакват. Що се отнася до това дали детето ще има синовно отношение към родителите си, когато порасне, родителите му не са поставяли такива изисквания от деня на раждането му. Няма нито един родител, който, след като му се роди дете, да каже: „Отглеждам го само за да ми служи и да ме уважава в бъдеще. Ако няма да ме уважава, ще го удуша още сега“. Няма нито един такъв родител. Така че, ако съдим по начина, по който родителите отглеждат децата си, това е задължение и отговорност, нали? (Да.) Родителите ще продължават да отглеждат детето си, независимо дали то има синовно отношение, или не, и, независимо от трудностите, ще го отглеждат, докато стане възрастен, и ще се надяват то да е добре. В отговорността и задължението, които родителите имат към своето дете, няма нищо условно или търговско. Онези, които имат съответния опит, могат да разберат това. Повечето родители нямат задължителни стандарти за това дали детето им има синовно отношение. Ако детето им има синовно отношение към тях, те ще бъдат малко по-весели, отколкото биха били иначе, и ще бъдат малко по-щастливи на старини. Ако детето им няма синовно отношение, те просто ще се примирят. Така мислят повечето родители, които са сравнително непредубедени. Като цяло, независимо дали става въпрос за родители, които отглеждат децата си, или за деца, които подкрепят родителите си, това е въпрос на отговорност и задължение и влиза в рамките на ролята, която се очаква даден човек да изпълнява. Разбира се, всичко това са дреболии в сравнение с изпълнението на дълга на сътвореното същество, но сред нещата в човешкия свят те са едни от по-красивите и по-справедливите. Излишно е да се казва, че това важи в още по-голяма степен за изпълнението на дълга на едно сътворено същество. Като сътворено същество, когато човек дойде пред Създателя, той трябва да изпълни своя дълг. Така е много правилно да се постъпи и хората трябва да изпълнят тази отговорност. Въз основа на това, че сътворените същества изпълняват своя дълг, Създателят извърши още по-голямо дело сред човечеството, Той изпълни още една стъпка от делото Си върху хората. А какво е това дело? Той предоставя истината на хората, като им позволява да я получат от Бог, докато изпълняват дълга си, и така да се отърват от покварения си нрав и да се пречистят, да бъдат в състояние да удовлетворяват Божиите намерения и да тръгнат по правилния път на живота, а накрая да бъдат способни да се боят от Бог и да отбягват злото, да постигнат пълно спасение и повече да не бъдат подлагани на страдания от Сатана. Това е крайният резултат, който Бог възнамерява да постигне с това, че кара човечеството да изпълнява своя дълг. Следователно, в процеса на изпълнение на твоя дълг Бог не просто те кара да видиш ясно едно нещо и да разбереш малко истина, нито те оставя просто да се наслаждаваш на благодатта и благословиите, които получаваш, изпълнявайки дълга си като сътворено същество. По-скоро Той ти позволява да бъдеш пречистен и спасен и накрая да заживееш в светлината от лика на Създателя. Тази „светлина от лика“ на Създателя включва голямо количество разширени значения и съдържание — няма да се занимаваме с тях днес. Разбира се, Бог със сигурност ще даде обещания и благословии на такива хора и ще направи различни изявления за тях — това е по-нататъшен въпрос. От гледна точка на тук и сега, какво получава от Бог всеки, който застава пред Него и изпълнява дълга си на сътворено същество? Истината и живота — най-ценните и красиви неща сред човечеството. Нито едно сътворено същество сред човечеството не може да получи лесно такива благословии от ръката на Създателя. Толкова красиво и толкова велико нещо е изкривено от подобните на антихристите в сделка, в която те търсят венци и награди от Божията ръка. Такава сделка превръща нещо най-красиво и справедливо в нещо най-уродливо и нечестиво. Не правят ли точно това антихристите? Ако съдим по това, не са ли нечестиви антихристите? Те наистина са доста нечестиви! Това е проявление на тяхната нечестивост.

В последните дни Бог идва въплътен, за да извърши дело, изразява много истини, разкрива на човечеството всички мистерии на Божия план за управление и предоставя всички истини, които хората трябва да разберат и в които трябва да навлязат, за да бъдат спасени. Тези истини и тези Божии слова са съкровища за всички, които обичат положителните неща. Истините са потребност на поквареното човечество, а също и безценни съкровища за човечеството. Всяко Божие слово, всяко изискване и всяко намерение са неща, които хората трябва да разберат и да схванат, те са неща, които хората трябва да спазват, за да постигнат спасение, и са истини, които човешките същества трябва да придобият. Но антихристите считат тези слова за теории и лозунги, те дори си запушват ушите за тях, и още по-лошо, те ги презират и отричат. Антихристите считат най-ценните неща сред човечеството за лъжите на шарлатани. Антихристите вярват в сърцата си, че няма Спасител, камо ли истина или положителни неща в света. Те мислят, че всяко красиво нещо или всяка полза трябва да бъде спечелена с човешки ръце и взета насила чрез човешка борба. Антихристите мислят, че хората без амбиции и мечти никога няма да успеят, но сърцата им са изпълнени с неприязън и омраза към истината, изразена от Бог. Те считат истините, изразени от Бог, за теории и лозунги, но считат властта, интересите, амбицията и желанието за справедливи каузи, които трябва да се управляват и преследват. Те също така използват служенето с дарбите си като средство за сделка с Бог в опит да влязат в небесното царство, да получат венци и да се насладят на по-големи благословии. Не е ли това нечестиво? Как те тълкуват Божиите намерения? Те казват: „Бог определя кой е шефът, като гледа кой отдава всичко и страда най-много за него и кой плаща най-високата цена. Той определя кой може да влезе в царството и кой получава венци, като гледа кой е способен да тича насам-натам, да говори красноречиво и кой има бандитски дух и може да завзема неща със сила. Както казва Павел: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8)“. Те следват тези думи на Павел и вярват, че неговите думи са истина, но пренебрегват всички Божии изисквания и изявления към човечеството, като си мислят: „Тези неща са маловажни. Всичко, което има значение, е, че след като съм водил своята битка и съм свършил пътя си, накрая ще получа венец. Това е истина. Бог няма ли това предвид? Бог е изрекъл хиляди и хиляди слова и е изнесъл безброй проповеди. В крайна сметка това, което той иска да каже на хората, е, че ако искате венци и награди, от вас зависи да се биете, да се борите, да завземате и да ги вземете“. Не е ли това логиката на антихристите? В дълбините на сърцата си антихристите винаги гледат така на Божието дело и така тълкуват Божието слово и план за управление. Техният нрав е нечестив, нали? Те изкривяват Божиите намерения, истината и всички положителни неща. Те считат Божия план за управление за спасение на човечеството за чиста сделка и считат дълга, който Създателят изисква от човечеството да изпълнява, за чиста експроприация, агресия, измама и сделка. Не е ли това нечестивият нрав на антихристите? Антихристите вярват, че за да получат благословии и да влязат в небесното царство, трябва да го получат чрез сделка и че това е справедливо, разумно и напълно допустимо. Това не е ли нечестива логика? Това не е ли сатанинска логика? Антихристите винаги поддържат такива възгледи и нагласи дълбоко в сърцата си, което доказва, че нравът на антихристите е твърде нечестив.

От няколкото точки от съдържанието, за които току-що разговаряхме, успяхте ли да видите нечестивия нрав на антихристите? (Да.) Първата точка беше как антихристите гледат на своя дълг, нали? И така, как антихристите гледат на своя дълг? (Антихристите считат своя дълг за сделка, която разменят за собствената си крайна цел и собствените си интереси. Без значение колко много Бог е работил върху хората, колко много слова им е говорил и колко много истини им е изразил, те отхвърлят с лека ръка всичко това и все пак изпълняват дълга си с намерението да сключат сделка с Бог.) Антихристите считат своя дълг за сделка. Те изпълняват дълга си с намерението да сключат сделка и да придобият благословии. Те мислят, че вярата в Бог трябва да бъде с цел придобиване на благословии и че придобиването на благословии чрез изпълнение на дълга е уместно. Те изопачават положителното нещо, което е изпълнението на дълга, и очернят стойността и значението на изпълнението на дълга като сътворено същество, като същевременно очернят и основателността на това; те превръщат в сделка дълга, който сътворените същества трябва естествено да изпълняват. Това е нечестивостта на антихристите; това е първата точка. Втората точка е, че антихристите не вярват в съществуването на положителни неща или на истината и не вярват и не признават, че Божиите слова са истината. Не е ли това нечестиво? (Да, така е.) Какво е нечестивото в това? Божиите слова са реалността на всички положителни неща, но антихристите не могат да я видят и не я признават. Те считат Божиите слова за лозунги, за вид теория, и изопачават факта, че Божиите слова са истината. Кой е най-големият и основен проблем тук? Бог иска да използва тези слова, за да спаси човечеството, и човек трябва да приеме Божиите слова, преди да може да бъде пречистен и да постигне спасение — това е факт и това е истината. Антихристите не признават и не приемат това Божие обещание към човечеството. Те казват: „Да бъда спасен? Да бъда пречистен? Каква полза от това? Безполезно е! Ако бъда пречистен, мога ли наистина да бъда спасен и да вляза в небесното царство? Не мисля така!“. Те не обръщат внимание на този въпрос и не се интересуват от него. Какъв е скритият смисъл в това? Той е, че те не вярват, че Божиите слова са истината; те смятат, че те са просто изказвания и доктрини. Те не вярват и не признават, че Божиите слова могат да пречистят или да спасят хората. Това може да се сравни с момента, в който Бог по онова време определи Йов като човек, който се бои от Бог и отбягва злото, и като съвършен човек. Истина ли са тези слова, които Бог каза? (Да.) И така, защо Бог би казал такова нещо? Каква е основата за това? Бог наблюдава поведението на хората, проучва внимателно сърцата им и вижда тяхната същност, и въз основа на това Той каза, че Йов се бои от Бог и отбягва злото и е съвършен човек. Бог наблюдаваше Йов не само ден или два, а и проявленията на Йов да се бои от Бог и да отбягва злото, също обхващаха повече от ден или два и със сигурност не засягаха само един или два въпроса. И така, какво отношение зае Сатана към този факт? (Отношение на скептицизъм и съмнение.) Сатана не беше просто скептичен, той го отрече. Неговите думи, казано направо, бяха: „Ти си дал на Йов толкова много, включително крави, овце и безброй притежания. Той има причини да ти се покланя. Ти казваш, че Йов е съвършен човек, но думите ти не издържат. Твоите думи не са истината, те не са реални, не са точни и аз отричам твоите думи“. Сатана нямаше ли предвид точно това? (Да, така е.) Бог каза: „Йов се бои от Бог и отбягва злото, той е съвършен човек“. Какво каза Сатана? (Нима той ще се покланя на бог без причина?) Сатана каза: „Не е вярно, той не е съвършен човек! Той е получил ползи и благословии от теб, затова се бои от теб. Ако отнемеш тези ползи и благословии, той няма да се бои от теб — той не е съвършен човек“. И така, Сатана ще постави въпросителен знак и кръст върху всяко изречение, казано от Бог. Сатана отрича Божиите слова и отрича Божиите определения или изявления за каквото и да било. Можем ли да кажем, че Сатана отрича истината? (Да.) Това е фактът. И така, какво е отношението на антихристите към Божиите слова, които разобличават, съдят и наказват човечеството и поставят различни конкретни изисквания към човечеството? Признават ли ги и казват ли „Амин“? Могат ли да ги следват? (Не, не могат.) Може да се каже, че непосредствената реакция на антихристите към всякакви Божии слова в сърцата им е: „Не е вярно! Наистина ли е така? Как така твоята дума да е закон? Това не е правилно — не вярвам в това. Защо казаното от теб е толкова неприятно? Бог не би говорил така! Ако аз трябваше да говоря, би трябвало да се каже така“. Като се съди по тези нагласи на антихристите към Бог, могат ли те да се придържат към Божиите слова като към истината? Категорично не. Това е нечестивото в тях; това е втората точка. Третата точка е какво мислят антихристите за целта на Божия план за управление, а именно, че Бог иска да спаси човечеството и да му позволи да се освободи от покварения нрав на Сатана и от силите на мрака и да постигне спасение. Защо се казва, че техният нрав е нечестив? Те вярват, че това е сделка, и дори вярват, че това е просто игра. Кой с кого играе? Игра между един бог от легендите и група невежи и глупави хора, които искат да влязат в небесното царство и да бъдат освободени от света на страданието. Това е също и сделка, в която и двете страни са доброволни участници, където едната страна е готова да даде, а другата е готова да получи. Това е такъв вид игра. Ето как те виждат Божия план за управление — не е ли това разкриването на нечестивия нрав на антихристите? Тъй като антихристите са пълни с амбиции и тъй като желаят крайна цел и благословии, те изкривяват най-красивото начинание на човечеството и Божието дело на управлението за спасение на човечеството в игра, в сделка — това е нечестивият нрав на антихристите. Освен това антихристите имат и друго проявление, което звучи доста комично и нелепо. Защо е нелепо? Антихристите не вярват в цялото дело, което Бог е извършил, нито вярват, че всичко, което Бог е казал, е истината и може да спаси човечеството, но желанието им да понасят трудности, да плащат цена и да сключват и улесняват тази сделка е неизчерпаемо. Не е ли това смешно? Разбира се, това не е нечестивостта на антихристите, а глупостта на антихристите. От една страна, те не вярват, че Бог съществува, не признават, че Божиите слова са истината, и дори изопачават Божия план за управление, но от друга страна, все пак искат да получат лични облаги от Божиите слова и Неговия план за управление. С други думи, от една страна, те не вярват в съществуването на всички тези факти, камо ли в тяхната автентичност, докато от друга, все пак искат да се домогнат до печалба и да се възползват от всяко предимство, като искат да бъдат опортюнисти и да получат нещата, които не могат да придобият в света, като през цялото време все така си мислят, че са изключително умни. Това не е ли смешно? Те се самозалъгват и са изключително глупави.

Току-що разнищихме нечестивия нрав на антихристите чрез три проявления и завършихме с още едно: антихристите са толкова глупави, че човек не знае да се смее ли, или да плаче. Кои са трите проявления? (Първо, антихристите считат изпълнението на дълга си за сделка; второ, антихристите не признават Божието слово, не вярват, че Божието слово е положително нещо и не признават, че Божието слово може да спаси хората, а вместо това считат Божието слово за теории и лозунги; трето, антихристите считат Божието дело на управление за спасението на човечеството за чиста сделка и игра.) И още едно проявление? (Абсурдността и крайната глупост на антихристите.) Не са ли доста конкретни? (Да.) Бихте ли казали, че човек, който притежава такъв нрав, има донякъде ненормално психическо състояние и разум? (Да.) В какво се изразява тяхната ненормалност? (Антихристите искат да сключват сделки с Бог и да получат перспективи и крайна цел от Бог, но въпреки това не вярват в Божия план за управление, нито в това, че Бог може да спаси човечеството. Тяхното мислене е противоречиво, нещата, които искат, са нещата, които отричат. Това по същество няма смисъл, така че разумът им е ненормален и има нещо нередно в психическото им състояние.) Това показва, че им липсва нормална човешка природа. Те не знаят, че с тези си разсъждения и сметки противоречат на самите себе си. Как се стига до това? (Те винаги следват грешния път, защото никога не приемат истината, нито я практикуват.) А знаят ли, че пътят, по който вървят, е грешен? Със сигурност не знаят. Ако знаеха, че по този начин ще претърпят загуба, тогава със сигурност не биха го направили. Те смятат, че така печелят предимство: „Вижте колко съм умен. Никой от вас не може да прозре нещата; всички сте глупаци. Как може да сте толкова простодушни? Къде е бог? Не мога да го видя, нито да го докосна, и няма гаранция, че божиите обещания могат да се осъществят! Вижте колко съм проницателен — когато правя една крачка напред, мисля десет крачки напред, а вие дори не правите сметки за една-единствена крачка“. Те се мислят за много умни. Затова, след като са изпълнявали дълга си в продължение на две-три години, някои хора си мислят: „Изпълнявам дълга си от няколко години и все още не съм спечелил нищо, не съм станал свидетел на никакви чудеса, нито съм видял някакви необичайни явления. Преди се хранех по три пъти на ден, и сега все още се храня по три пъти. Ако пропусна едно хранене, огладнявам. Ако спя с час или два по-малко през нощта, през деня пак ми се спи. Не съм развил никакви специални сили! Всички казват, че бог е всемогъщ и можеш да получиш големи благословии, ако изпълняваш дълга си. Изпълнявам дълга си от няколко години и нищо не е по-различно. Не е ли все така? Често изпитвам слабост и негативизъм и имам оплаквания. Всички казват, че истината може да промени хората и божието слово може да промени хората, но аз изобщо не съм се променил. В сърцето си все още често тъгувам по родителите си, по децата си и дори си спомням с носталгия за дните си в света преди. И така, какво точно прави бог с хората? Какво съм спечелил? Всички казват, че когато хората вярват в бог и придобият истината, тогава печелят нещо, но ако я бяха придобили, нямаше ли да са по-различни от останалите? Сега остарявам и здравето ми не е каквото беше. Бръчките по лицето ми се увеличиха много. Не казват ли, че колкото по-дълго живеят хората, които вярват в бог, толкова по-млади стават? Защо остарях, вместо да се подмладя? Така или иначе, божиите слова не са точни, трябва да си правя планове за себе си. Виждам, че това е всичко, което представлява вярата в бог — всеки ден съм зает да чета божието слово, да присъствам на събирания, да пея химни и да изпълнявам дълга си. Изглежда скучно и не се чувствам по-различен от преди“. Щом започнат да мислят така, ще си навлекат неприятности, нали? Те продължават да си мислят: „Сега наистина страдам, докато изпълнявам дълга си, божиите обещания и благословии изглеждат много далечни. Освен това някои хора, които вярват в бог, умират при бедствия, така че има ли изобщо такова нещо като божията закрила над човека? Да кажем, че няма, тогава написаните от някои хора статии със свидетелства, в които се казва, че бог е извършил чудеса, за да спаси живота им в най-опасните моменти, истина ли са, или лъжа?“. Те го премислят и в сърцата си са несигурни, а когато продължават да изпълняват дълга си, се чувстват апатични и лишени от ентусиазъм и вече не са инициативни. Те постоянно се отдръпват и започват да вършат нещата неохотно и нехайно. Какви сметки правят в умовете си? „Ако не получа благословии, ако винаги е така, тогава трябва да си направя други планове. Трябва да препланирам дали ще продължа да изпълнявам дълга си, или не, и как ще го правя в бъдеще. Не бива отново да бъда толкова глупав. В противен случай в бъдеще няма да получа своите перспективи и съдба, нито венеца си, а няма и да съм се насладил на светското щастие. Тогава няма ли всички тези усилия да бъдат напразни и безполезни? Ако продължавам да не получавам нищо, както сега, тогава преди бях по-добре — работех и преследвах света, докато на думи вярвах в бог. Ако бог никога не каже кога ще приключи делото, кога ще възнагради хората, кога ще свърши дългът и кога бог ще се яви открито на човечеството, ако бог никога не даде на хората точни обяснения, тогава какъв е смисълът да си губя времето тук? По-добре да се върна да печеля пари в света и да се наслаждавам на светското щастие. Поне няма да съм пропилял живота си. А що се отнася до идния свят, кой знае? Всичко е неизвестно, засега просто ще изживея добре този живот“. Не е ли настъпила промяна в умовете им? Когато правят такива сметки и поемат по грешен път, могат ли все пак да изпълняват добре дълга, който им е възложен? (Не, не могат.) Някои хора казват: „Антихристите обичат статуса, нали? Ако им дадете пост, няма ли да останат в Божия дом?“. Нуждаят ли се антихристите от статус в този момент? Може би статусът не е най-важното за тях в този момент. От какво се нуждаят? Това, от което се нуждаят, е Бог да им даде точно обяснение. Ако не могат да получат благословии, тогава ще си тръгнат. От една страна, ако не могат да бъдат поставени на важна позиция през цялото време, докато изпълняват дълга си, тогава те чувстват, че перспективите им са несигурни, мрачни и безнадеждни. От друга страна, ако в процеса на изпълнение на дълга им нещата никога не се случват така, както очакват — ако не станат лично свидетели на това как Бог слиза в Своята прослава в деня, когато великото Му дело е завършено, или ако Бог не им каже с ясни думи коя година, месец, ден, час и минута ще се яви открито на човечеството, кога ще приключи Божието дело и кога ще дойдат големите катаклизми, ако Той не им каже тези неща с ясни думи, тогава сърцата им ще бъдат неспокойни. Те не са способни да изпълняват дълга си, като същевременно си знаят мястото, и не могат да се чувстват доволни от тази ситуация. Това, което искат, е резултат, това, което искат, е Бог да им даде изявление с точни думи и да им даде възможност да знаят точно дали могат да получат всички неща, които искат. Ако чакат твърде дълго напразно за това изявление, те ще направят друга сметка в умовете си. Каква сметка? Ще пресметнат кой може да им даде щастие, кой може да им даде нещата, които искат, и ако не могат да получат нещата в идния свят, тогава трябва да получат всичко, което искат, в този живот. Ако този свят и човечеството могат да им дадат благословии, плътски удобства и удоволствия, както и репутация и статус в този живот, тогава те ще се отрекат от Бог по всяко време и при всякакви обстоятелства и ще заживеят своя добър живот. Това са сметките на антихристите. В Божия дом те могат да се откажат от дълга си и да оставят работата в ръцете си по всяко време и при всякакви обстоятелства, за да преследват светско щастие и перспективи. Някои хора дори могат да издадат братята и сестрите, да продадат интересите на Божия дом и да предадат Бог, за да получат светски облаги и перспективи. Ето защо, колкото и изключителни да изглеждат антихристите в изпълнението на дълга си, колкото и съревнователен дух да имат, всички те могат да зарежат дълга си, да предадат Бог и да напуснат Божия дом по всяко време и при всякакви обстоятелства. Те биха могли да предадат Божия дом по всяко време и при всякакви обстоятелства, като се превърнат в Юда. Ако антихристите изпълняват дълга си, те неизбежно ще го използват като разменна монета. Те със сигурност ще се опитат да задоволят собственото си желание да получат благословии за кратък период от време — като най-малкото се опитат първо да задоволят желанието си за предимствата на статуса и да спечелят обожанието на другите, а след това се опитат да влязат в небесното царство и да получат своята награда. Техният срок за изпълнение на дълга може да бъде три години, а може да бъде и пет, дори десет или двадесет години. Това е определеното време, което те дават на Бог, и е най-дългото време, което дават на себе си за изпълнение на дълга. Когато този срок изтече, тяхната издръжливост също ще е достигнала своя предел. Макар че могат да правят отстъпки заради собственото си желание за благословии, за красива крайна цел, за венец и награди, и да понасят трудности и да плащат цената в Божия дом, течението на времето никога няма да ги накара да забравят своите перспективи и съдба, или от личните си амбиции и желания, или да се откажат от тях, а още по-малко тези неща ще се променят или ще отслабнат с течението на времето. Ето защо, ако се съди по тази същност на антихристите, те са отявлени неверници и опортюнисти, които не харесват положителните неща и обичат само негативните, група дегенерати, които искат да се промъкнат с блъф в Божия дом. Тези хора са позорни.