II. Интересите на антихристите

Г. Техните перспективи и съдба

Миналия път разговаряхме по четвърта точка от интересите на антихристите: техните перспективи и съдба, която е разделена на пет допълнителни точки. Първо, прегледайте тези пет точки. (1. Как антихристите се отнасят към Божиите слова; 2. Как антихристите се отнасят към дълга си; 3. Как антихристите се отнасят към кастренето; 4. Как антихристите се отнасят към званието „обслужващ“; 5. Как антихристите подхождат към статуса си в църквата.) Миналия път разговаряхме по първата от тези точки: „Как антихристите се отнасят към Божиите слова“. На първо място, използвахме думата „изучаване“, за да разобличим едно от основните отношения на антихристите към Божиите слова. „Изучаването“ е основно и фундаментално отношение на хора като антихристите към Божиите слова. Те изобщо не подхождат към Божиите слова с отношение на приемане или покорство, а вместо това ги проучват внимателно. Те в никакъв случай не приемат и не считат Божиите слова за истина или за път, към който хората трябва да се придържат, и не подхождат към Божиите слова с отношение на търсене или приемане на истината. Вместо това целта им във всичко са собствените им желания и амбиции, собствените им перспективи и съдба, и те търсят в Божиите слова желаните от тях крайни цели, перспективи и съдба. Едно от основните им отношения в подхода им към Божиите слова е, че по всеки въпрос те свързват Божиите слова със своите перспективи и съдба. Като се съди по отношението им в подхода към Неговите слова, природата същност на този тип хора е, че те не вярват истински, не приемат и не се покоряват на Божиите слова, а вместо това ги проучват внимателно и ги анализират в търсене на благословии и облаги в тях, за да придобият голямо предимство. Като се съди по отношението им към Божиите слова, доколко те вярват в Бог? Имат ли истинска вяра в Него? Като се съди по тяхната същност, те нямат истинска вяра в Бог. Тогава защо все пак могат да държат Божиите слова и да ги четат? Като се съди по тяхната природа същност, намерения и желания, те не искат да придобият от Божиите слова истината и пътя за промяна на своя нрав, като по този начин постигнат спасение. Вместо това те искат да търсят в Божиите слова всичко, което желаят. Какво търсят те? Търсят мистерии, търсят тайни, известни само на Небето, и търсят някои възвишени доктрини и дълбоки познания. Следователно, като се съди по отношението на този тип хора в подхода им към Божиите слова и по тяхната природа същност, всички те са отявлени неверници. Това, което искат, не е нищо повече от добра крайна цел, добри перспективи и добра съдба. Те не приемат искрено Божиите слова, а вместо това се опитват да намерят в Неговите слова различни възможности и пътища, чрез които да получат желаните от тях неща и да задоволят своите желания и амбиции за придобиване на благословии. Следователно този тип хора никога няма да считат Божиите слова за истината или за пътя, към който трябва да се придържат. Ако антихристите подхождат към Божиите слова с такова отношение, тогава какво е отношението им към едно от най-основните изисквания към човечеството в Божиите слова — изпълняването на дълга им като сътворени същества? Днес ще разговаряме по втората точка — как антихристите се отнасят към дълга си — и ще разобличим какви проявления и какво отношение имат антихристите, когато изпълняват дълга си.

2. Как антихристите се отнасят към дълга си

Антихристите не се отнасят към Божиите слова с нагласата за приемане и покорство, затова, разбира се, те не могат да се отнасят към изискването в Неговите слова човечеството да изпълнява дълга си като сътворено същество с нагласата за приемане на истината. Следователно, от една страна, те изпитват съпротива към дълга, поверен на човека от Бог, и не искат да изпълняват дълга си, а от друга страна, се страхуват да не изгубят възможността да придобият благословии. Това поражда един вид сделка. Каква е тази сделка? Те откриват от Божиите слова, че ако хората не изпълняват дълга си, може да бъдат отстранени, че ако не изпълняват дълга си като сътворени същества, няма да имат възможност да придобият истината, и че ако не изпълняват дълга си като сътворени същества, в бъдеще може да изгубят благословиите си в небесното царство. Какво означава това? Това означава, че ако някой не изпълнява дълга си, той неминуемо ще изгуби шанса си да придобие благословии. След като антихристите са получили такава информация от Божиите слова и от много общения и проповеди, дълбоко в сърцата им се развива желание и интерес да изпълняват дълга си като сътворени същества. Дали развиването на такова желание и интерес показва, че те могат искрено да отдават всичко на Бог и искрено да изпълняват дълга си? Като се съди по природата същност на антихристите, тази точка е много трудна за постигане. Тогава какво ги кара да изпълняват своя дълг? За това трябва да има запис в сърцето на всеки човек и вътре в него трябва да има някои конкретни истории. И така, как изглежда този запис в сърцето на антихриста? Той прави много тънки, точни, прецизни и усърдни сметки, така че да не му се обърка сметката. Когато реши да изпълнява дълга си, първо пресмята: „Ако сега ще изпълнявам дълга си, ще трябва да се откажа от радостта да бъда заедно със семейството си, ще трябва да се откажа от кариерата си и от светските си перспективи. Ако оставя тези неща, за да изпълня дълга си, какво мога да придобия? Божиите слова казват, че в тази последна епоха онези, които могат да се срещнат с бог, които могат да изпълнят дълга си в божия дом и които могат да останат накрая, са хората, които могат да придобият големи благословии. Щом божиите слова казват това, предполагам, че бог може да го направи и да го осъществи според тях. Освен това бог дава много обещания на хората, които могат да изпълняват дълга си и да му отдават всичко!“. Чрез изучаване на Божиите слова антихристите тълкуват много обещания, дадени от Бог в последната епоха на хората, които изпълняват дълга си, и това, наред с личните им фантазии и всички представи, създадени от собствения им анализ и внимателна проверка на тези слова, създава дълбок интерес и импулс да изпълняват дълга си. След това те отиват пред Бог да се молят, като дават тържествени обещания и клетви, с които потвърждават решимостта си да се отрекат от всичко и да отдадат всичко на Бог, да посветят този живот на Него и да се откажат от цялото плътско щастие и перспективи. Въпреки че се молят по този начин и всичките им думи изглеждат правилни, това, което мислят дълбоко в себе си, е известно само на тях самите и на Бог. Молитвите и решимостта им изглеждат чисти, сякаш те правят това само за да изпълнят Божието поръчение и своя дълг и да удовлетворят Божиите намерения, но дълбоко в сърцата си те пресмятат как да получат благословии и да получат нещата, които искат, като изпълняват дълга си, и какво могат да направят, за да може Бог да види всичко, което са платили, и да Го впечатли дълбоко това, което са платили и направили, така че Той да запомни това, което са направили, и накрая да ги дари с желаните от тях перспективи и благословии. Преди да решат да изпълняват дълга си, в дълбините на сърцата си антихристите са преизпълнени с очаквания за перспективите си, за придобиване на благословии, за добра крайна цел и дори за венец и имат пълната увереност, че ще постигнат тези неща. С такива намерения и домогване идват да изпълняват дълга си в Божия дом. И така, дали изпълняването на дълга им съдържа искреността, истинската вяра и предаността, които Бог изисква? На този етап още не може да се види тяхната истинска преданост, вяра или искреност, защото всеки таи напълно пресметливо мислене, преди да изпълни дълга си, и всеки взема решението да изпълнява дълга си, воден от интересите си, а също и въз основа на предпоставката на безмерните си амбиции и желания. С какво намерение изпълняват дълга си антихристите? То е да сключат сделка, да направят размяна. Може да се каже, че това са условията, които те поставят, за да изпълняват дълга си: „Ако изпълня дълга си, трябва да получа благословии и да имам добра крайна цел. Трябва да получа всички благословии и блага, които бог е казал, че са подготвени за човечеството. Ако не мога да ги получа, няма да изпълнявам този дълг“. Те идват да изпълняват дълга си в Божия дом с такива намерения, амбиции и желания. Изглеждат така, сякаш притежават известна искреност и, разбира се, за новоповярвалите, които тепърва започват да изпълняват дълг, това може да се нарече и ентусиазъм. В това обаче няма никаква истинска вяра или преданост; има само такава степен на ентусиазъм. Това не може да се нарече искреност. Като се съди по това отношение на антихристите към изпълнението на дълга им, то е съвсем пресметливо и е изпълнено с техните желания за облаги, като това да получат благословии, венец и награди и да влязат в небесното царство. Затова външно изглежда така, сякаш много антихристи, преди да бъдат отлъчени, изпълняват дълга си и дори са изоставили повече и са страдали повече от обикновения човек. По това, което отдават, и цената, която плащат, са наравно с Павел, а и те не тичат напред-назад по-малко от Павел. Това е нещо, което всеки може да види. От гледна точка на тяхното поведение и решимостта им да страдат и да платят цената, те не би трябвало да не получат нищо. Бог обаче не оценява човека въз основа на външното му поведение, а въз основа на неговата същност, на неговия нрав, на това, което разкрива, и на естеството и същността на всяко едно нещо, което прави. Когато хората съдят и се отнасят към другите, те определят какви са те единствено въз основа на външното им поведение, на това колко страдат и каква цена плащат, което е груба грешка.

Отношението на антихристите в подхода им към техния дълг е такова от самото начало. Те идват в Божия дом да изпълняват дълга си с амбиции, желания и сделки. Ето какво пресмятат и планират дълбоко в сърцата си, преди да изпълняват дълга си. Какъв е техният план? Какво е ядрото и фокусът на техните сметки? Те се стремят да придобият благословии, да имат добра крайна цел, а някои хора дори се стремят да избегнат бедствие. Това е тяхното намерение. Те проучват внимателно Божиите слова отново и отново, но за нищо на света не могат да видят, че всички Божии слова са истина, че в Божиите слова се крие пътят на практикуване и че Божиите слова могат да позволят на хората да бъдат пречистени, да постигнат промяна в нрава и да достигнат спасение. Те не могат да видят тези неща, колкото и усърдно да гледат. Независимо как четат Божиите слова, това, което ги интересува най-много и на което отдават най-голямо значение, не е нищо друго освен благословиите и обещанията, които Бог дарява на онези, които се отричат, отдават, понасят трудности и плащат цена за Него. Когато намерят в Божиите слова това, което според тях е най-централното и най-важното съдържание, е сякаш са намерили спасителен пояс. Те чувстват, че изглежда ще придобият големи благословии, и мислят, че са най-благословените хора и най-големите късметлии в тази епоха. Затова се радват дълбоко в сърцата си: „Попаднал съм на добро време в този живот; никой от онези апостоли и пророци през вековете не е срещал христос от последните дни. Днес аз следвам христос от последните дни, така че не мога да пропусна тази възможност да придобия големи благословии. Това е шанс да бъда възнаграден и да получа венец! Невярващите няма да имат този късмет, и без значение колко добре се наслаждават на този живот или колко висок статус имат, когато дойдат големите катаклизми, всички те ще бъдат унищожени. Затова трябва да се откажа от плътските удоволствия на света, защото колкото и да се наслаждавам на тези неща, те са временни и мимолетни. Ще гледам към бъдещето и ще придобия по-големи благословии и награди, и по-голям венец!“. И така, в сърцата си те се предупреждават: „При изпълнението на дълга си, без значение колко страдам или колко трябва да тичам насам-натам, без значение дали съм хвърлен в затвора или измъчван, и без значение какви трудности срещам, трябва да постоянствам, да постоянствам и пак да постоянствам! Не мога да се обезсърчавам, трябва да понасям всяко унижение, да нося тежко бреме и да постоянствам до последния момент. Вярвам, че казаното от бог: „Този, който върви докрай, със сигурност ще бъде спасен“, непременно ще се сбъдне за мен“. Дали някоя от идеите и мненията, които те мислят и в които вярват в сърцата си, съответства на истината? (Не.) Нищо от това не съответства на истината, нито е в съответствие с Божиите слова или с Божиите намерения — всички те са сметки и планове за личните им перспективи и съдба. Дълбоко в сърцата си те не проявяват никакъв интерес към никое изискване към човечеството, споменато в Божиите слова; те не им обръщат никакво внимание. Дълбоко в сърцата си те изпитват отвращение и съпротива към разобличаването на човечеството и изискванията към хората в Божиите слова, и дори си създават представи, така че, когато видят тези слова, изпитват съпротива към тях и се чувстват неудобно, и впоследствие ги прескачат, без да ги четат. Що се отнася до увещанията, утехата, напомнянията, милостта и съчувствието към човечеството в Божиите слова, те проявяват нетърпение и не желаят да приемат или да слушат, като смятат, че тези слова са фалшиви. В сърцата си те изпитват отвращение и съпротива към Божиите слова на правосъдие и наказание и към Неговото дело на изпитания сред хората, и не желаят да ги приемат и ги избягват. Вместо това те проявяват голям интерес само към словата за Божиите обещания или благословии за човечеството и дори ги четат често, за да задоволят нетърпеливото желание на сърцата си да придобият благословии, нетърпеливи да бъдат грабнати веднага в небесното царство и да бъдат освободени от всяко страдание. Когато вече не могат да постоянстват в хода на изпълнението на дълга си и развият съмнения дали могат да придобият благословии, и тяхната „вяра“ се разклати, или когато волята им не е непоколебима и искат да дадат заден ход, те четат тези слова и ги превръщат в своя мотивация за изпълнение на дълга си. Те никога не се опитват да размишляват над истината в Божиите слова, в която и да е от техните глави или откъси, и не искат ни най-малко да преживеят правосъдието на Божиите слова, камо ли да опознаят себе си и да видят ясно реалността на дълбоката поквара на човечеството чрез онези Божии слова, които разобличават покварената същност на човечеството. Те също така си запушват ушите за Божиите намерения, изисквания и увещания към човечеството, като не им обръщат внимание и подхождат към тях с отношение на неуважение и безразличие. Дълбоко в сърцата си те вярват: „Това, което бог казва и прави, е просто формалност. Кой може да го приеме? Кой може да го разбере? Кой може наистина да практикува според словата на бог? Тези слова на бог са напълно излишни. Най-реалистичното е хората да разменят изпълнението на дълга си за благословии — нищо не е по-реалистично от това“. Така те търсят в Божиите слова отново и отново и след като намерят този път, считат изпълнението на дълга за единствения път към придобиване на благословии. Това са намеренията, целите и най-съкровените сметки на антихристите, когато изпълняват дълга си. И така, какви проявления и разкриване показват те в хода на изпълнението на дълга си, които позволяват на хората да видят, че във всяко отношение същността на такива хора е същност на антихрист? Неслучайно антихристите са способни да изпълняват дълга си — те категорично изпълняват дълга си със собствените си намерения и цели и с желанието да придобият благословии. Какъвто и дълг да изпълняват, целта и отношението им, разбира се, са неразривно свързани с придобиването на благословии, добрата крайна цел и добрите перспективи и съдба, за които те мислят и с които се занимават денонощно. Те са като предприемачи, които не говорят за нищо друго освен за работата си. Каквото и да правят антихристите, всичко е свързано със славата, придобивките и статуса — всичко е свързано с придобиването на благословии, перспективи и съдба. Дълбините на сърцата им са изпълнени с такива неща. Това е природата същност на антихристите. Именно поради този вид природа същност другите са в състояние ясно да видят, че накрая резултатът за тях е да бъдат отстранени.

В Божиите слова Бог има изисквания към всякакви хора и има изисквания и ясни твърдения за всякакви видове дълг и работа. Тези слова са все Божии изисквания към човечеството и тези изисквания са това, което хората трябва да спазват, да практикуват и да постигат. Какво отношение имат антихристите към Божиите слова и Божиите изисквания? Приемат ли те отношение на покорство? Приемат ли отношение на смирено приемане? Със сигурност не. Като се има предвид техният нрав, когато антихристите идват в Божия дом да изпълняват дълга си, могат ли да го вършат добре в съответствие с Божиите изисквания и разпоредбите на Божия дом? (Не, не могат.) Категорично не могат. Когато антихристите изпълняват дълга си, първата им мисъл не е да търсят принципите, които включва изпълнението на дълга им, нито да търсят какво изисква Бог, или какви са правилата на Божия дом. Вместо това първо се интересуват дали ще бъдат благословени или възнаградени за изпълнението на този дълг. Ако не е сигурно, че ще бъдат благословени или възнаградени, те не желаят да изпълняват този дълг; и дори да го правят, ще бъдат нехайни. Антихристите неохотно изпълняват дълга си, за да придобият благословии. Те също така се интересуват дали ще могат да се изтъкнат и хората да ги гледат с благоговение, като изпълняват този дълг, и дали Горното или Бог ще знае, ако изпълняват този дълг. Всичко това са неща, които те обмислят, когато изпълняват дълг. Първото нещо, което искат да установят, е какви ползи могат да получат, като изпълняват дълг, и дали могат да бъдат благословени. Това е най-важното за тях. Те никога не мислят как да проявят внимание към Божиите намерения и да се отплатят за Божията любов, как да проповядват евангелието и да свидетелстват за Бог, така че хората да придобият Божието спасение и да получат щастие, още по-малко се стремят да разберат истината или да търсят как да преодолеят покварения си нрав и да изживеят човешко подобие. Те никога не обмислят тези неща. Те мислят само за това дали могат да бъдат благословени и да придобият облаги, как да се утвърдят, как да придобият статус, как да накарат хората да ги гледат с благоговение и как да се отличат и да станат най-добрите в църквата и сред тълпата. Те категорично не желаят да бъдат обикновени последователи. Винаги искат да бъдат първи в църквата, да имат последната дума, да станат водачи и да накарат всички да ги слушат. Едва тогава могат да бъдат удовлетворени. Можете да видите, че сърцата на антихристите са пълни с тези неща. Дали те искрено отдават всичко на Бог? Дали те искрено изпълняват дълга си като сътворени същества? (Не.) Тогава какво искат да правят? (Да държат властта.) Точно така. Те казват: „Що се отнася до мен, в светския свят искам да надмина всички останали. Трябва да бъда първи във всяка група. Отказвам да бъда втори и никога няма да бъда подгласник. Искам да бъда водач и да имам последната дума във всяка група хора, в която се намирам. Ако нямам последната дума, тогава ще опитам всички възможни средства, за да ви убедя всички, да ви накарам всички да ме гледате с благоговение и да ме изберете за водач. Щом имам статус, ще имам последната дума, всички ще трябва да ме слушат. Ще трябва да правите нещата по моя начин и ще трябва да бъдете под мой контрол“. Независимо какъв дълг изпълняват антихристите, те ще се опитват да се поставят на висока позиция, в позиция на превъзходство. Никога не биха могли да се задоволят с мястото си на обикновен последовател. А какво ги вълнува най-много? То е да стоят пред хората, да раздават заповеди и да ги гълчат, да ги карат да правят това, което те им казват. Никога не се замислят как да изпълняват дълга си правилно — още по-малко, докато изпълняват дълга си, търсят истините принципи, за да практикуват истината и да удовлетворят Бог. Вместо това си блъскат главите как да намерят начини да се отличат, да накарат водачите да имат високо мнение за тях и да ги повишат, за да могат самите те да станат водачи или работници и да ръководят други хора. Прекарват цял ден да мислят и да се надяват именно за това. Антихристите не желаят да бъдат водени от други хора, нито желаят да бъдат обикновени последователи, камо ли да вършат тихо дълга си без фанфари. Какъвто и да е техният дълг, ако не могат да бъдат начело и в центъра, ако не могат да бъдат над другите хора и да ги водят, те намират изпълнението на дълга си за скучно, стават негативни и започват да не си дават зор. Без похвалите или преклонението на другите това е още по-безинтересно за тях и те имат още по-малко желание да изпълняват дълга си. Но ако могат да бъдат начело и в центъра, докато изпълняват дълга си, и да имат последната дума, те се чувстват енергични и биха понесли всякакви несгоди. Винаги имат лични намерения при изпълнението на дълга си и винаги искат да се отличат с цел да задоволят потребността си да побеждават другите хора и да удовлетворят желанията и амбициите си. Докато изпълняват дълга си, освен че не спират да се състезават — състезават се във всяко отношение да изпъкнат, да бъдат на върха, да се издигнат над другите — те мислят и за това как да запазят сегашния си статус, репутация и престиж. Ако има някой, който застрашава техния статус или престиж, те не се спират пред нищо и не показват милост, докато не го свалят и не се отърват от него. Те дори използват достойни за презрение средства, за да потиснат онези, които са способни да се стремят към истината, които изпълняват дълга си предано и с чувство за отговорност. Освен това те са изпълнени със завист и омраза към братята и сестрите, които отлично изпълняват дълга си. Те изпитват особена омраза към онези, които останалите братя и сестри подкрепят и одобряват. Те смятат, че такива хора са сериозна заплаха за това, към което се стремят, за тяхната репутация и статус, и в сърцата си се кълнат: „Или ти, или аз, или аз, или ти, за двама ни няма място и ако не те срина и не се отърва от теб, няма да мога да се помиря със себе си!“. Те са безмилостни към братята и сестрите, които изразяват различно мнение, които ги разобличават или които застрашават техния статус: мислят за всичко, което могат да направят, за да се доберат до нещо за тях, за да ги съдят и заклеймят, да ги дискредитират и да ги сринат, и няма да се успокоят, докато не го направят. В поведението си към всеки човек имат само едно отношение: ако този човек застрашава статуса им, те ще го сринат и ще се отърват от него. Всички техни заклети последователи са хора, които ги ласкаят, и каквито и лоши неща да вършат тези хора и колкото и вреди да нанасят на работата на църквата и на интересите на Божия дом, те ще ги прикриват и защитават. В хода на изпълнението на своя дълг антихристите винаги управляват собствената си слава, придобивки и статус, управляват собственото си независимо царство. Същността на изпълнението на дълга им е да се борят за своето независимо царство и да се борят за собствените си перспективи и съдба.

Някои антихристи водят десетина души в малък екип, а някои водят църква или дори повече хора. Без значение колко души водят, те вече контролират тези хора, когато изпълняват дълга си, и упражняват властта като цар сред тях. Те не се интересуват как Бог заклеймява и ненавижда такива неща, а се интересуват само от това да се държат здраво за властта в ръцете си и да контролират изкъсо хората под тях, които могат да контролират. Следователно, ако се съди по намеренията и мотивите на антихристите при изпълнението на дълга им, тяхната същност е жестока и нечестива. И така, въз основа на поведението им при изпълнението на дълга, какъв нрав разкриват те? Техният нрав също е жесток. Как се окачествява този жесток нрав? Макар че може да понасят трудности и да плащат цена, когато изпълняват дълга си, нито един дълг, който изпълняват, не е изпълнен според Божиите слова. В хода на изпълнението на дълга си те изобщо не прилагат работните разпоредби, камо ли да търсят принципите, установени от Божия дом за всяка задача. Те задоволяват само личните си предпочитания и желанието си за власт, а също и личното си желание винаги да правят нещо. Това са все условия, в замяна на които антихристите вярват, че могат да получат венец. Те се самозалъгват: „Ако просто правя нещата по този начин, като плащам цена, отричам се и отдавам всичко, бог със сигурност ще ми даде венец и ще ме възнагради накрая!“. Те никога не се вслушват и не приемат на сериозно изискванията и принципите, които са подчертани и многократно представени на човечеството в Божиите слова; те ги считат само за набор от изказвания. Манталитетът им е следният: „Каквито и да са твоите изисквания, не мога да отслабя властта си или стремежите си и не мога да се откажа от желанията или амбициите си. Ако нямам тези неща, тогава какъв стимул или мотивация имам да изпълнявам дълга си?“. Това са някои от проявленията на антихристите, когато изпълняват дълга си. Каквото и да казват Божиите слова, каквото и да е изискваното ниво и каквито и принципи да има Горното за различните задачи, антихристите не слушат и не обръщат внимание. Колкото и конкретни да са словата на Горното, колкото и строги да са изискванията за този аспект на работата, те се преструват, че не чуват или не разбират, и все така действат безразсъдно и своеволно, и вилнеят долу, като правят нещата според собствените си намерения. Те вярват, че ако правят нещата според Божиите изисквания и според методите, изисквани от Горното, ще загубят статуса си, а властта, която държат, ще бъде прехвърлена и ще се разпадне. Те вярват, че правенето на нещата според истината и според изискванията в Божиите слова е незабележимо посегателство върху властта им и лишаване от нея — това е посегателство върху личната им репутация. Те си мислят: „Не съм толкова глупав. Ако приема вашите мнения, няма ли да изглеждам некомпетентен и лишен от лидерски талант? Ако приема вашите мнения, ако призная, че греша, тогава братята и сестрите ми ще ме слушат ли след това? Ще имам ли все още престиж? Ако правя нещата според изискванията на горното, няма ли да загубя шанса да се изтъкна? Ще ми се покланят ли все още братята и сестрите ми тогава? Ще слушат ли все още какво казвам? Ако никой от тях не слуша какво казвам, тогава какъв е смисълът да изпълнявам този дълг? Как мога все още да върша тази работа? Ако нямам авторитет в групата и престижът ми е намален, и ако всички те слушат божиите слова и практикуват според истините принципи, тогава моето ръководство няма ли да бъде празно? Няма ли да стана марионетка? Тогава какъв ентусиазъм ще имам да правя тези неща? Ако ръководството ми е празно и каквото и да правя е безсмислено, тогава ще имам ли все още някакви бъдещи перспективи?“. Това, което антихристите искат, е да бъдат поставени над всички останали във всяка дадена група, като по този начин получат в замяна бъдещ венец и бъдещи награди. Те вярват, че стига да станат изключителна личност и водач на другите сред Божиите избраници, ще имат право да получат в замяна бъдещ венец и да получат големи благословии в бъдеще. Затова антихристите няма да отслабят властта, която държат, по никое време и няма да отслабят бдителността си при никакви обстоятелства. Те се страхуват, че ако дори малко отслабят бдителността си, властта в ръцете им ще бъде отнета или отслабена. Когато изпълняват дълга си, те не го правят по най-добрия начин според възможностите си на своята позиция, като изпълняват добре дълга си и свидетелстват за Бог според принципите на Божиите слова и Неговите изисквания. Вместо това те използват такива възможности, за да се хванат здраво за венеца, който вярват, че са напът да получат. Дори ако някои антихристи са способни да се съобразят с изискванията на Божия дом като набор от правила, това все още не може да покаже, че те са хора, които приемат истината и се покоряват на Божиите слова. Каква е причината за това? Някои антихристи, в хода на изпълнението на дълга си, винаги искат да заграбят власт и да задоволят желанието си за нея, и винаги искат да имат статус, да поучават хората и да им нареждат от позицията на статуса си. Но някои антихристи са различни и имат следното притеснение: „Вятърът брули високите дървета. Това означава, че който си показва главата и прави грешки, ще пострада. Аз няма да бъда такъв глупак. Без значение колко съм способен, ще вложа само тридесет процента, а останалите седемдесет ще запазя за себе си, за да имам резервен план — трябва да се въздържам малко. Каквото и да казва или изисква от мен божият дом, на повърхността ще се съглася и няма да бъда човек, който прекъсва и смущава. Който и да води, ще го следвам и ще одобрявам каквото и да каже. Ще бъда добре, стига да се придържам към правилата, дадени от горното, и да не ги нарушавам. Що се отнася до посвещаването на моята преданост на бог и искреното отдаване на всичко на бог, няма нужда от това. Ще положа малко усилия в изпълнението на дълга си, достатъчно е да направя колкото трябва, и няма да бъда глупак. Каквото и да правя, трябва да се въздържам малко, за да избегна да не получа нищо и накрая да не остана с празни ръце“. Такива антихристи вярват, че е глупаво другите да поемат отговорности при изпълнението на дълга си и винаги да си показват главата, за да решават проблеми, и че те самите не трябва да бъдат такива глупаци. В сърцата си те знаят, че ако някой преследва статус и поддържа собствената си власт, рано или късно ще бъде разобличен, но за да практикуват истината, трябва да платят цена, да положат усилия, да предложат своята искреност и да бъдат предани. Ще трябва да претърпят много трудности, а те не желаят да го правят. Те възприемат компромисен подход, като нито си показват главата, нито дават заден ход, като следват средния път. Те вярват: „Ще правя каквото ми се каже. Просто ще отбия номера и ще приключа, а ако ме помолят да го направя по-добре, просто няма да го направя. За да го направя по-добре, ще трябва да платя по-висока цена и да проверя повече материали — ще бъде толкова уморително! Ако бог ми даде допълнителни награди за това, тогава добре, но в божиите слова не изглежда да се казва нищо за допълнителни награди. Щом е така, тогава няма нужда да страдам и да се уморявам; по-добре е просто да го карам по-леко“. Може ли такъв човек да изпълнява добре дълга си? Може ли да придобие истината? Могат ли онези, които не се стремят към истината, а вместо това са нехайни или негативни и се скатават в работата си, да получат Божието одобрение? Категорично не.