Бог е извършил толкова голямо дело и е изрекъл толкова много слова в последните дни, а хората са го преживели и са станали свидетели на всяка стъпка от Божието дело със собствените си очи. От каквато и гледна точка да се разглежда, това, че Бог изразява толкова много истини и спасява толкова много хора, е неоспоримо и никой не бива да го поставя под въпрос. Колкото и обикновен и нормален да е въплътеният Бог, колкото и незабележим да изглежда на човека, хората все пак трябва да приемат Неговите слова като истината. Някои казват: „Тъй като въплътеният бог е толкова незначителен и толкова обикновен, и изобщо не е велик, как бихме могли да бъдем накарани да му се възхищаваме? Може ли такава обикновена плът да е способна на някакво велико дело? Можем ли наистина да получим големи благословии от него? Не знаем. Всичко, което можем да направим, е да се отнасяме към него като към обикновен човек“. Други казват: „Тъй като някои от нещата, които си направил, не ни убедиха, а някои ни създадоха представи, а някои са неразбираеми за нас, и тъй като си казал някои неща, които са неприемливи за нас, ти не можеш да представляваш бог на небето — и затова трябва да се борим с теб до самия край. Ако ни помолиш да проповядваме евангелието, няма да го направим. Ако ни помолиш да изпълняваме дълга си, няма да го направим. И ако ни помолиш да приемем истината, няма да го направим. Ще се борим със самата ти личност до самия край — да видим какво можеш да ни направиш“. В сърцата на тези хора, които изобщо не приемат истината, има хиляда — десет хиляди — причини да отричат Божието дело, да отричат, че Божиите слова са истината, и да отричат Неговата въплътена плът. Но има едно нещо, което може би не им е толкова ясно: колкото и причини да имат, ако не приемат тези истини, те няма да бъдат спасени. Ако не приемаш човека, който съм Аз, или не се покоряваш на Божието дело, няма проблем — Аз няма да те принуждавам. Но ако не признаваш тези Божии слова за истина и не ги прилагаш на практика като истина, съвсем честно ти казвам, че ти никога няма да бъдеш спасен, нито някога ще преминеш през портата на небесното царство. Ако заобиколиш тези Божии слова, тези истини и този Христос, който работи и спасява човешкия род, тогава без значение колко доктрини разбираш или колко големи трудности понасяш, няма да придобиеш истината. Ти си просто отпадък. По каквато и причина да вярваш в Бог и с каквато и цел да изпълняваш дълга си, ти не можеш да бъдеш спасен. А ако не можеш да бъдеш спасен, какви благословии можеш да получиш? Някои хора се съревновават с Бог на небето, някои се съревновават с Бог на земята и се осмеляват да оспорват словата на Бог и истината, до степен, че дори не ги е грижа какъв ще бъде техният изход и крайна цел. Не е ли това подло? Тези дегенерати са толкова нечестиви! Всеки един от тях е зъл човек. Всички те са неверници, опортюнисти, безсрамници и това е същността на антихристите.

Току-що общувах относно отношението на антихристите към Божиите слова. Когато антихристите подхождат към Божиите слова, те не търсят истината или принципите на практикуване в тях. Те не се стремят да разберат от Божиите слова как да постигнат пътя на богобоязливостта и отбягването на злото и със сигурност не се стремят да разберат намеренията на Бог, така че да могат да станат хора, които удовлетворяват Неговите намерения. Вместо това те искат да намерят желаната от тях крайна цел в Божиите слова, както и различните ползи, които желаят, включително дали могат да получат благословии и как могат да получат повече благодат в този живот, и дали могат да получат стократно повече в идния свят, и така нататък. Ето какво търсят в Божиите слова. Следователно, от каквато и гледна точка да го погледнете, антихристите никога не считат Божиите слова за истината, нито мислят, че Божиите слова са истината и трябва да бъдат приети от човешкия род. Тяхното отношение към Божиите слова е, че искат да използват Божиите слова, за да получат желаните от тях благословии и крайна цел. Те искат да използват Божиите слова като трамплин, за да постигнат нещата, към които се стремят, и да постигнат целите си. Въз основа на техния стремеж, пътя, по който вървят, и отношението им към Божиите слова, тези хора са група неверници, група опортюнисти. Когато антихристите не могат да намерят желаните от тях ползи и крайна цел в Божиите слова или когато в процеса на изучаване на Божиите слова, Божиите слова за перспективите и съдбите или Божиите обещания към човешкия род ги разочароват и желанията им не могат да бъдат удовлетворени, те безцеремонно и без колебание оставят настрана словата на Бог, които държат в ръцете си, отричат се от Бог и Го изоставят, и се стремят към живота, който желаят. Те не идват пред Бог, за да приемат Неговото спасение. Когато четат Божиите слова, те не ги считат за истина, а вместо това искат да използват Божиите слова, за да постигнат личните си цели и да удовлетворят личните си желания и амбиции. Поради това те неуморно търсят в Божиите слова своя изход и крайна цел. Те търсят какво казва Бог за бедствията, какво разкрива за мистериите, какво разкрива за развитието на човешкия род и някои задкулисни сведения за Неговото дело. Това е съдържанието, което ги интересува. Те не се интересуват от нищо извън този обхват. Те дори често презират и се съпротивляват на някои от Божиите изисквания към покварения човешки род. Дори изпитват неприязън към Божието разобличаване на покварения човешки род. Те често намират недостатъци в използваните думи и тона на говорене в Божиите слова и се опитват да намерят нещо, което могат да използват срещу Бог. Например, когато Бог разобличава човешкия род като „блудници“ и „проститутки“, те казват: „Как може това да са божии слова? Бог не би говорил така! Бог трябва да говори по изискан, нежен и внимателен начин“. Когато става въпрос за някои от Божиите слова, които не са съгласно човешките представи, не са съгласно човешката граматика и не са съгласно конвенционалното мислене на покварените хора, те си мислят: „Това не са божии слова, бог не би говорил така! Бог е толкова върховен, велик и неразгадаем, така че как биха могли неговите слова да бъдат толкова обикновени? Как биха могли да бъдат толкова в разрез с конвенционалното мислене? Ако божиите слова са истината, те трябва да бъдат изречени по такъв начин, че всеки да ги цени високо, да се прекланя пред тях и да им се възхищава. Всички те трябва да бъдат неразгадаеми — такива трябва да бъдат божиите слова!“. Когато става въпрос за Божиите слова, те имат различни представи, различни ограничения и дори различни изисквания. Въз основа на техните изисквания и ограничения може да се види, че същността на антихристите е същността на Сатана. Тяхното отношение към Бог и Божиите слова е да проучват, да се съпротивляват, да съдят, да търсят нещо, което да използват срещу Бог, и да намират недостатъци. Те не полагат никакви усилия над истината в Божиите слова, нито ѝ се покоряват, нито я приемат или практикуват. Следователно същността на антихристите е същността на Сатана и злите духове. Както антихристите се отнасят към Божиите слова, така се отнасят и към Бог. Божиите слова представляват Самия Бог. Всички истини, изразени от Бог, представляват Неговия нрав, Неговата същност и нещо повече — Неговата идентичност и статус. Без значение дали тези слова са изразени от Божията плът или от Божия Дух и без значение какво съдържание изразява Той, тези слова несъмнено представляват Бог. Следователно проучването и анализирането на Божиите слова от антихристите и развиването на представи за тях е равносилно на развиване на представи за Бог. Те проучват внимателно Бог. Не вярват на Божиите слова и не приемат Божиите слова, което означава, че не вярват в съществуването на Бог, със сигурност не вярват, че Божиите слова са истината, а още по-малко са способни да се покорят на Бог. Това е същността на антихристите.

Някои казват: „Въплътеният бог е твърде незначителен и твърде обикновен. Неговите слова и действия често ме карат да развивам представи и изобщо не са съгласно моите фантазии. Виждам, че въплътеният бог е просто обикновен човек. Той не представлява бог, така че без значение колко истини изразява в своите слова и дело, той не е като бог“. Откъде идват тези думи? Какво представляват те? Не представляват ли Сатана? От началото до края Сатана никога не е признавал идентичността и статуса на Бог. Той никога не е вярвал, че Божиите слова са истината и със сигурност никога не е приемал Божиите слова. Поради това, когато Сатана говори на Бог, той иска да го прави като равен. Начинът, по който говори, е да се подиграва и да се присмива на Бог, да мами Бог и в сърцето му няма място за Бог. А нещата, които антихристите правят, и думите, които антихристите казват, са абсолютно същите като тези на Сатана. Тяхната същност е същата, с изключение на това, че Сатана е невидим за човешкия род, докато антихристите са видими и осезаеми. Те са сатани, облечени в човешка кожа. Ако не бяха сатани, те не биха могли да правят и да казват такива неща. Сатана често лъже и вярва, че Божиите слова също са лъжи. Сатана често мами хората и е крив, измамен и нечестив, и вярва, че Бог говори по същия начин. Каквото и да казва Бог, антихристите винаги ще добавят нещо към Божиите слова, като придават свой собствен смисъл и дават произволни обяснения. Нещо повече, те дори мислят, че някои от Божиите слова не са толкова блестящи като техните, не са на тяхното ниво и високи стандарти и не са достатъчни, за да завоюват покварения човешки род. Следователно те искат да представят начините, тона и съдържанието на Божиите слова пред някои хора, за да ги анализират и съдят, и нещо повече, за да ги критикуват и заклеймяват. С каква цел правят това? Докато следват Бог, те очакват с нетърпение да получат от този Бог перспективите и съдбата, които искат, и чакат да получат от този Бог крайната цел, която искат. И така, защо все още действат по този начин? Не си ли удрят шамар сами? Има само една причина. Тя е, че в техните очи словата, изречени от такъв Бог, са твърде обикновени и банални — Неговите действия също са твърде обикновени. Такъв Бог не е този, когото искат да почитат, или този в техните фантазии, и Той не им съответства. Ако следват такъв Бог, тяхната крайна цел и техните перспективи и съдба може да се провалят. Следователно те яростно се противопоставят на такъв Бог. Те Го съдят, подбиват авторитета Му и се опитват да саботират, смущават и съсипват Неговото дело, така че Той да не може да го извърши. Тогава целта им ще бъде постигната. Някои казват: „Ако постигнат целта си, тогава няма ли да изчезне и тяхната крайна цел?“. Този тип хора просто не признават съществуването на Бог, нито признават въплътената Божия плът, камо ли факта на Неговото дело на управление, спасяващо човешкия род. Те просто залагат и играят хазарт. Ако този Бог наистина бъде свален, тогава те могат да правят каквото си искат и вече няма да им се налага да понасят такива трудности в Божия дом. Тогава те могат да се чувстват спокойни да се върнат в света, към нечестивите тенденции и към това, което наричат нормален живот. Няма да е нужно да понасят никакви бедствия, няма да е нужно да преминават през какъвто и да е вид облагородяване и със сигурност няма да им се налага да понасят правосъдието и наказанието на Божиите слова. Всичко това ще престане да съществува и светът ще продължи както обикновено. Ето за какво копнеят в сънищата си. Не са ли лоши тези хора? Къде се корени това, че са толкова лоши? (Тяхната същност е Сатана, затова те мразят Бог.) Всъщност дълбоко в сърцата на тези антихристи, зли демони, в техните духове, те могат да го почувстват — те знаят как Бог гледа на хора като тях. Бог мрази хора като тях. Те не съответстват на Бог. Тяхната човешка природа и природа същност са ненавиждани от Бог. Следователно, колкото и усърдно да работят и колкото и много да искат да получат благословии, крайният им резултат няма да зависи от тяхната воля. Те не могат да променят нито един от фактите. Те не съответстват на Бог. Те не съответстват на Божиите слова. Те не съответстват на Христос. И така, как ще свършат в крайна сметка? Всички те са обречени да загинат. В сърцата си те имат смътно разбиране за този резултат, така че защо все още остават в Божия дом? Те просто не са склонни да се откажат от такава добра възможност да получат благословии, затова искат да рискуват: „Ако рискувам по този начин, може би все пак ще получа благословии. Може би все пак ще успея да се промъкна и да оцелея. Може би, ако бог не е внимателен и не обърне внимание, ще се промъкна през портата на небесното царство“. С това самозалъгване за вероятности те продължават да се носят по течението в Божия дом, но техният възглед и отношението им към Бог никога не се променят. Те презират Божиите слова, презират истината и презират всички положителни неща.

Бог изисква от хората да бъдат честни. Като чуят това, някои си мислят: „Нима това не е много нисък критерий? От години вярваме в бог, защо сега ни казва да сме „честни“? Ако това е словото на бог, то трябва да е дълбоко, все по-възвишено, все по-непроницаемо, все по-недостижимо за човека. Това, от което се нуждаем, е по-високо изисквано ниво, а не тези обикновени, незначителни, ниски изисквания“. Такива хора не разбират какво е истината реалност. Когато онези, които не разбират истината, чуят тази проповед, те се чувстват разстроени, но с общение, преживяване и след известен период на преминаване през това те осъзнават, че тези Божии слова са онова, от което се нуждаят хората. Защо са онова, от което се нуждаят хората? Човекът е покварен от Сатана до най-дълбока степен и затова никой човек не е честен. Този свят е пълен с лъжи и това важи и за онези, които вярват в Бог. Всеки ден хората изричат лъжа след лъжа. Речта им е препълнена със сатанински лъжи и измама. Затова Бог е поставил на човека това най-просто и прямо изискване: да бъде честен. С времето и преживяването хората развиват разбиране за Божиите слова и възприемане на Неговите изисквания и Неговите намерения. Под напътствието и ръководството на Неговите слова те постепенно осъзнават колко практични са словата Му, как всяко Негово слово трябва да бъде разбрано и в него да се навлезе, как нито едно от Неговите слова не е празно, че всичките Му слова са онова, от което се нуждае човечеството, колко задълбочено Бог възприема хората и може да ги прозре, и че Той разбира много добре тяхната поквара. Това е пътят, по който преминава обикновеният човек. И все пак, когато антихристите видят тази фраза, в която Бог изисква от хората да бъдат честни, те я възприемат с отношение на презрение, подигравка, сарказъм и дори съпротива. След като си изградят мнение за тази фраза, те я изтикват на заден план в съзнанието си, презрението им към Бог се увеличава и те гледат на Него и на Неговото слово с все по-голямо пренебрежение, до степен, че дори вече не изучават Неговото слово. Когато някои хора говорят за преживяванията си относно това как са разкрили измамния си нрав и как са се покаяли и са се опитали да бъдат честни, в умовете на тези антихристи възникват съпротива, отвращение и презрение. Те не само отказват да приемат казаното от тези хора, но и изпитват съпротива и отвращение към познанието за преживяване, за което братята и сестрите разговарят, до степен, в която изпитват омраза и презрение към онези, които разговарят повече и притежават по-добро познание. Те си мислят: „Вие сте глупаци. Бог ви казва да бъдете честни и вие просто го правите. Как може да сте толкова покорни? Защо не се вслушвате в думите, които аз говоря? Погледнете ме — никой от вас не знае какво е истинското ми състояние, никой не знае колко съм измамен и проницателен. И няма да ви разказвам за тези неща. Мислите ли, че заслужавате да ги чуете?“. Това е отношението, което те имат към Божието изискване. Те не само отказват да го приемат, но и му се съпротивляват и го заклеймяват. Нима това не са проявленията на неверници? Това са типични неверници. На пръв поглед те не са заклеймили открито Божието слово, не са хвърлили книги с Неговото слово да горят в пещта. Външно те четат Божието слово и слушат проповеди всеки ден, и разговарят по време на събирания, но всъщност в дълбините на сърцата им са се породили дълбоко отвращение, съпротива и отхвърляне към Божието слово. С други думи, в същия момент, в който са развили представи за Божието слово, те вече са го отхвърлили. Има някои, които казват: „Дали тези антихристи вече са отхвърлили Божието слово, преди Той да каже тези неща?“. В този момент те все още не са го отхвърлили. Защо е така? Защото са имали много представи и фантазии за Бог и те са ги карали да Го уважават и да Му се възхищават, и да Го считат за велик човек. Но когато Бог изрази Своите слова, възгледът им за Него се промени напълно и те казаха: „Словата, които бог изрича, всъщност са толкова обикновени! Те са толкова прости, толкова ясни, толкова лесни за разбиране: аз самият мога да говоря такива слова! Не казват ли всички, че бог е велик? Защо тогава ще ни казва да бъдем честни? Ако бог е толкова велик, ако е наистина върховен, не би трябвало да поставя на хората толкова малки и незначителни изисквания!“. Когато четоха Божието слово и го намериха за повърхностно, и почувстваха, че то не съответства на представите на хората, нито е в съгласие с великия образ и идентичност на Бог, те развиха представи за Божиите слова. На фона на развиването на тези представи, в тях се породи дълбоко отвращение към Божиите слова и впоследствие дигата в дълбините на сърцата им, която е удържала техните фантазии и представи за Бог, се срина напълно. Какъв е резултатът от това сриване? От самите дълбини на сърцата си те отхвърлиха и заклеймиха Божието слово. И така, какво минава през умовете на антихристите, когато хората проповядват Божието слово? Те са като странични наблюдатели, които гледат отстрани. Когато чуят някого да възхвалява Божиите слова или да разговаря за преживяването си на Божиите слова, тези антихристи също са странични наблюдатели, които гледат отстрани, и никога не казват „Амин“ в дълбините на сърцата си. Понякога дори се присмиват на хората, като казват: „Какво си придобил от това, че си честен? Въпреки че се опитваш да бъдеш честен, бог не е задължително да те спаси, нито е задължително да бъдеш благословен. Много малко хора ще получат благословии. Ако аз не получа никакви благословии, тогава никой от вас също няма да получи!“. Природата същност на антихриста е антагонистична към Божието слово и към Самия Бог и поради това антихристите не са способни да приемат Божието слово, камо ли да му се покорят. Ако не приемат Божието слово и не му се покорят, могат ли да придобият преживяване от него? Не могат, така че какво е личното познание, за което говорят? Всичко е само фантазии, умозаключения, доктрини или теории, или понякога дори само няколко хубаво звучащи думи, които повтарят от други хора, а при това положение е невъзможно в тях да възникне каквото и да било преживяване или познание за Божиите слова. И така, поради различните нагласи, които антихристите таят към Бог и Неговото слово, и поради тяхната природа същност, независимо дали са вярвали в Бог 10 години, 20 години или дори по-дълго, до ден днешен ти никога няма да чуеш от тях или да видиш в тях каквото и да било преживяване на Божието слово, а още по-малко ще видиш и най-малкото познание за Бог. В речта им ти няма да чуеш да говорят за това, че имат представи и погрешни разбирания за Бог и че са просветлени чрез разобличаването от Бог, и че в крайна сметка са стигнали дотам, че вече не разбират Бог погрешно и не таят представи за Него. Те нямат това преживяване, нито имат това познание. Това е причината, поради която антихристите не могат да придобият истината или изобщо да говорят за каквото и да било лично преживяване или познание, независимо колко усилия влагат в изучаването на Божието слово. Те просто следват другите в четенето и запаметяването на някои известни откъси от Божието слово, които братята и сестрите често цитират. Те отбиват номера и се носят по течението, а след това продължават да мислят по същия начин, както винаги. Те не преобръщат представите за Бог, които възникват в тях, нито разрешават конфликтите и проблемите, които възникват между тях и Бог, колкото и значими да са те. Тези представи и проблеми винаги ги следват. Какви са последствията от това, че не решават тези проблеми? Негодуванието в сърцата им става все по-дълбоко и омразата им към Бог става все по-голяма. Ако продължават по този начин, какви ще бъдат последствията, колкото по-дълго вярват в Бог? Могат ли тези натрупани негодувания и представи да ги накарат да се откажат от своите перспективи, съдба и намерение да придобият благословии? (Не.) Ако тези проблеми не бъдат решени, какъв ще бъде крайният резултат? (Ще избухнат.) Думата „избухнат“ е доста ясна. Как ще избухнат? Колко начина има? (Спомням си едни Божии слова, които четох преди: „Дори само за една нощ те могат да се превърнат от усмихнат, „добросърдечен“ човек в отвратителен на вид, свиреп убиец“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека).) Каква е предисторията на това да станат убийци? Когато желанието им да получат благословии е разбито, те свалят ръкавиците и казват: „На никого от нас няма да му е лесно, така че не е нужно да го крия или прикривам — вярвам в бог само за да получа благословии. Ако знаех, че няма да получа благословии, щях да си тръгна отдавна!“. Те изричат всички думи, които са в сърцата им, и не се страхуват да бъдат заклеймени. Защо не се страхуват от заклеймяване? Защо са способни да захвърлят всякаква преструвка на учтивост и да избухнат? Защото вече не искат да вярват и желаят да си тръгнат. През всичките тези години те са понасяли унижения и трудности в интерес на целите си, практикуват според тези стратегии и ги използват като своя духовна опора. Днес, когато виждат, че няма надежда да получат благословии, те смятат, че е по-добре да отхвърлят всякаква преструвка на учтивост и да кажат открито: „Аз съм просто неверник. Не харесвам положителните неща. Харесва ми да се стремя към светски неща и харесвам нечестивите тенденции. Казват, че божиите слова са истината и че божиите слова могат да променят хората и да ги спасят. Защо не съм го видял? Защо не мога да го преживея или да го почувствам? Какво е променило божието слово в хората? Мисля, че божиите слова са нищо. Има само едно нещо, което има най-осезаеми ползи, и то е, че онези, които следват бог, ще бъдат благословени и ще влязат в небесното царство. Тези думи са верни. Нямаше да вярвам в бог, ако не беше заради придобиването на благословии! Къде е бог? Ако бог можеше да спаси хората, защо беше разпънат на кръст? Той не можеше дори себе си да спаси!“. Те казват това, което наистина мислят — нима в това не се разкрива демоничната им страна? Натрупаните през годините представи и негодувания избухват от тях. Това е моментът, в който антихристите най-накрая показват истинското си лице.

Има някои антихристи, които често казват неща като: „Отрекох се от семейството и кариерата си, положих толкова много усилия и страдах толкова много във вярата си в бог, а какво получих? Нима бог не е бог, който благославя хората? Нима бог не е бог, който дава благодат на хората? И така, какво получих аз?“. Бог е предоставил на човека толкова много истини и е дал толкова много, без да иска нищо. Въпреки че хората толкова много се противопоставят и бунтуват срещу Бог, Той не помни това и все пак идва да спаси човека. Антихристите не могат да видят колко много е получил човекът от Бог. Какво всъщност имат предвид, когато казват: „Какво получих аз?“ (Благословии.) Антихристите искат всичко. Те са способни да се откажат от всичко, за да вярват в Бог и да Го следват, и смятат, че по този начин ще имат шанс да успеят и че това ще си струва. Те се отказват от света и от своите перспективи, а в бъдеще искат да притежават целия свят. Това, което искат в замяна, трябва да струва повече от нещата, от които са се отказали. Трябва да е по-ценно от тези неща и да им осигурява по-големи предимства, само тогава ще направят размяната. Смятате ли, че антихристите изричат тези думи в момент на гняв по време на избухванията си? (Не.) Те определено задържат тези думи дълго време, преди най-накрая да избухнат от тях. След това всичко, което антихристите са мислили и преследвали през годините, се разобличава, всичките им маски са свалени. Кой е ключовият момент в това, което казват? „Вярвах в бог и го следвах през всичките тези години, а какво получих?“. Това, което искат да придобият, не е истината. Те не искат истината. Не искат живот, не искат промяна в нрава, не искат Божието спасение. Те смятат, че са съвършени хора и не искат да придобият тези неща. Искат да придобият нещо допълнително, някакви по-големи благословии от тези, които могат да се получат в този свят. Тоест, те искат да разменят нещата от света, от които са се отказали, за благословиите, които Бог е обещал. Искат да получат най-голямата благословия от Бог. Когато видят, че не могат да постигнат желанията си и че всяка надежда е изгубена, те трябва да се откажат. Но когато дойде време да го направят, като се има предвид техният нрав, ще могат ли да спрат дотук? Няма да могат. Има някои семейства, в които всички са вярващи, и сред тях се появяват антихристи. Когато тези антихристи видят, че няма да получат благословии, те започват да смущават семействата си, за да им попречат да вярват. Това все още ли са семейства? Те са близки семейства по отношение на външни физически или кръвни връзки. Но когато погледнем пътя, който всеки член следва, въпреки че всички са вярвали в Бог повече от 10 години, някои се разкриват като антихристи, някои се стремят към истината и изпълняват дълга си доста добре, а някои се стремят към истината на средно ниво — така се разкрива тяхната природа същност. Разбира се, най-лоши от тях са антихристите, които трябва да бъдат отхвърлени от човека и отлъчени от Божия дом. И така, това семейства ли са? Такива ли са истинските семейства? Това дори не са едни и същи типове хора! Някои хора са живели с дяволи толкова много години и все още ги смятат за членове на семейството. Не могат да се откажат от тях и дори глупаво вярват, че са техни близки. Що за близки са това? След като антихристите се покажат, те се занимават с всякакви злини. Могат дори да преследват истинските вярващи в семействата си. Още по-лошо, могат да предадат членовете на семействата си на нечестиви правителства. Някои родители издават децата си, а някои деца предават родителите си. Колкото и близки или интимни да са отношенията им, няма нищо, което антихристите да не направят. Щом антихристите могат да издават и да преследват истинските вярващи в семействата си, не означава ли това, че са врагове? (Да.) Появата на един или двама антихристи в църквата означава опасност за братята и сестрите. Щом антихристите видят, че няма да получат благословии, те се отписват, стават безразсъдни, свалят ръкавиците и започват да мислят как да смущават другите братя и сестри. Някои братя и сестри са слаби, с малък духовен ръст и не разбират истината. Антихристите показват на тези братя и сестри някои безпочвени слухове в интернет, а след това разпалват пламъците, като добавят свои собствени украсени обяснения, като по този начин смущават и подвеждат тези братя и сестри и в крайна сметка ги погубват. Разбира се, някои от братята и сестрите имат проницателност и веднага разпознават антихристите. Ако се справят с антихристите публично, това ще създаде неприятности, затова е достатъчно просто да намерят мъдър начин да ги изолират, така че да не могат да смущават или да тормозят другите. Когато се справят със сатани, хората трябва да действат мъдро.

Антихристите вярват в Бог и Го следват заради своите перспективи и съдба. Те се вкопчват в желанието си за благословии и носят амбициите си със себе си, когато влизат в Божия дом, и четат, приемат и проповядват Божието слово. Те правят отстъпки, понасят унижения и всякакви трудности в Божия дом заради своите перспективи и съдба. И след много години на чакане и наблюдение, когато надеждите им са разбити, те също напускат църквата и Божия дом заради своите перспективи и съдба, защото желанието и намерението им да получат благословии не могат да бъдат осъществени. Какъв е изходът за такива хора? Те ще бъдат отстранени. И защо ще бъдат отстранени? Дали Бог решава да не ги спаси от момента, в който влязат в Неговия дом, или те имат някакви свои собствени проблеми? (Те имат свои собствени проблеми.) Когато антихристите влязат в Божия дом, те се смесват като плевели сред житото. Някои хора казват: „Но нима Бог не знае за това?“. Бог знае за това. Бог проучва внимателно всичко това. Хора като тези не могат да се променят. Дори да са прочели всички Божии слова, дори да са чели за мистериите, за крайната цел на човека и за различните видове покварен нрав на човека, които са били разкрити от Бог, и други подобни слова, това е безполезно, защото те не приемат истината. Словата, изречени от Бог, са адресирани към цялото човечество. Те не са скрити от никого и са дадени на всички поравно. Всеки може да чете и да чува Божиите слова, но в крайна сметка антихристите никога няма да ги придобият, защото са антихристи, дяволи и сатани. Сатана не се е променил след толкова много години до Бог, така че нима същото не би важало и за антихристите? Дори да ги накараш да четат Божието слово всеки ден, те няма да го придобият, защото са антихристи и притежават същността на антихрист. Невъзможно е да накараш антихристите да се откажат от собствените си интереси или от своите перспективи и съдба. Това е като да накараш прасе да се покатери на дърво. Това е невъзможна задача. Антихристите искат да видят незабавни ползи, а също така искат да видят и вечни ползи в бъдеще. Ако не могат да постигнат или да задоволят едно от тези неща, те веднага ще станат враждебни и могат да си тръгнат по всяко време. Антихристите четат между редовете на Божиите слова, вслушват се в техния тон и интонация, опитват се да отгатнат значението и намерението на Неговите слова, за да преценят различните ползи, които ги интересуват и които желаят да получат. Ще бъде ли възможно за тях да разберат истината, когато подхождат към Божието слово с такова отношение? (Не.) Следователно, във всеки случай, антихристите се противопоставят и са смъртни врагове на Бог и Неговото слово. Някои хора казват: „Еди-кой си беше наистина добър. Защо сега се държи така? След като разговаряха с него за Божието слово, той каза, че го е разбрал и обеща да работи усърдно, за да изпълнява дълга си. Защо тогава не може да се промени?“. Ще ти кажа истината. Не става въпрос само за това, че не може да се промени сега — той няма да може да се промени и в бъдеще. Защо е така? Защото няма намерение да се променя. Помисли си: ако вълкът не може да намери овца за ядене, когато гладува, понякога ще изяде няколко хапки трева и ще пийне малко вода, за да утоли глада си. Но означава ли това, че природата му се е променила? (Не означава.) И така, когато антихристите не вършат нищо зло и временно проявяват добро поведение, това не означава, че са се променили или са приели истината. Щом бъдат сериозно кастрени по начин, който засяга тяхната власт и статус, и видят, че нямат надежда — че със сигурност ще бъдат отстранени — те веднага ще станат негативни, ще се откажат от работата си и първоначалното им, истинско лице ще излезе наяве. Кой може да промени такива хора? Бог не планира да ги спаси, Той просто използва фактите, за да ги разкрие и отстрани. И така, тези слуги на Сатана трябва да бъдат разпознати и отхвърлени от всички.

Разпознаването на антихристите е като разпознаването на злите хора и Сатана, а анализирането на антихристите е като анализирането на невидимия Сатана и дяволите. Антихристите, които анализираме днес, могат да бъдат видени от човека. Ти можеш да видиш какво правят и да чуеш какво казват. Можеш да видиш всичките им проявления и да разбереш намеренията им. Ти не можеш да видиш или да докоснеш Сатана или дяволите от духовния свят, затова те винаги ще бъдат само понятие и название за теб. Но антихристите, които анализираме днес, са различни. Това са живи дяволи и сатани. Те са осезаеми дяволи и сатани от плът и кръв. Тези дяволи и сатани се противопоставят на Бог и Го отхвърлят в духовния свят, и изпитват неприязън към всяко слово, изречено от Бог. Когато дойдат в църквата, те продължават да правят тези неща. Те все така се противопоставят на Божиите слова, изпитват неприязън към тях и ги отхвърлят, както преди. Често дори презират Божиите слова. Стига да идва от Божията уста, дори и най-малкото нещо ще породи много въпросителни в сърцата им. Те ще го проучват, анализират и обработват с умовете си. Следователно за антихристите Божиите слова не са обект на тяхната вяра. Те никога няма да повярват в Божиите слова. Колкото и практични, истинни или верни да са Божиите слова, те няма да повярват в тях. И така, ако се съди по тези точки, нима антихристите не са врагове на Бог? Нима тяхната вродена природа не е във вражда с истината? Този тип хора са родени врагове на Бог, родени са с неприязън към истината. Те никога няма да се отнасят към Божиите слова като към истина или да се придържат към тях. Поради тяхната същност, различните им проявления спрямо Бог и различните им нагласи към Божиите слова, в крайна сметка този тип хора са заклеймени от Божиите слова и са отритнати от Бог. И така, ще могат ли те да получат най-голямата полза, която преследват — своите перспективи и съдба? Никога. Следователно на кого Бог говори за обещанията и благословиите, които ще даде на човечеството, и за крайната цел, която е подготвил за човечеството? Има ли дял за антихристите в тези неща? (Не.) Прекрасната крайна цел, за която говори Бог и която е обещал на човечеството, е дадена на обектите на Божието спасение, на хората, които вярват в Божиите слова и ги приемат като истината. Тя не е дадена на антихристите, които са антагонистични към Бог и които считат Божието слово за лъжите на измамник.

11 април 2020 г.