Отношението на антихристите към Божиите слова е изучаване. Те никога не считат Божието слово за Божие слово. А за какво го считат? За сборник с мистерии? За фантастична история? За неясни и неразбираеми текстове? Когато четат Божиите слова, те не търсят Неговите намерения, нито се опитват да разберат Неговите намерения или нрав. Нито искат да опознаят Бог, камо ли да проявяват внимание към Неговите намерения. Когато четат Божиите слова: „Моето спешно желание в момента е да потърся група хора, които са способни да проявяват пълно внимание към Моите намерения“, дали са трогнати? Те казват: „Какви са тези работи за търсене на хора, които проявяват внимание към божиите намерения? Каква е ползата от проявяването на внимание към твоите намерения? Това ще ме нахрани ли или ще ми позволи да печеля пари? Дали проявяването на внимание към божиите намерения води до добра крайна цел? Може ли да ми донесе големи благословии? Ако не може, тогава забрави. Няма нужда да проявявам внимание. Търся път, по който да избегна хвърлянето в ада и да си осигуря добра крайна цел. Ако проявяването на внимание към твоите намерения може да ми донесе благословии, тогава ще проявя внимание. Просто ми кажи как“. Смятате ли, че те могат да изпълнят изискванията, поставени от Бог? (Не.) Бог предлага само едно: да следваш Божията воля, да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Като правиш това, ти проявяваш внимание към Неговите намерения и можеш да получиш големи благословии. Когато чуят това, антихристите си мислят: „Прибързах, не трябва да ме приемат на сериозно. Не съм способен да проявявам внимание към божиите намерения, забрави. Този начин няма да проработи. Ще намеря друг“. След това започват да полагат усилия в други аспекти на Божиите слова. Полагат усилия да проучват и да анализират други аспекти, но след целия анализ всичко, което получават от това, са само няколко думи и доктрини. Понеже не обичат истината и понеже считат собствените си интереси, перспективи и съдба за пожизнени обекти на своя стремеж, Божиите слова са се превърнали в техни крилати фрази. Те никога не са изпитвали никакво удоволствие от Божието дело или от напътствията на Светия Дух. Когато четат Божиите слова, не виждат никаква светлина и не получават никакво просветление или ресурс. Всичко, което придобиват, са няколко думи и доктрини и някои разкрития и изказвания за мистерии и крайни цели. Когато считат тези изказвания и доктрини за капитал, изглежда, че смятат, че са поели контрол над собствените си крайни цели, че са си осигурили собствените си крайни цели. Въпреки това сред непрекъснатото разобличаване, правосъдие и наказание на Божиите слова или сред Божиите изисквания към човека на различни етапи, те се чувстват така, сякаш са загубили своите крайни цели и не могат да бъдат спасени. През този период те винаги се чувстват вътрешно неспокойни. Дълбоко в себе си те постоянно водят мисловни борби в интерес на това да си осигурят добра крайна цел. Те ще се борят заради едно Божие изречение, ще станат негативни заради друго Божие изречение и ще се почувстват щастливи заради някое друго. Въпреки това, независимо дали са щастливи, или се хващат за сламка като удавници, за такива хора това е само мимолетно. И така, в крайна сметка някои антихристи чувстват, че хора като тях сякаш не могат да бъдат спасени. Те виждат от Божиите слова, че Той изглежда не харесва хора като тях — могат ли да получат благословии, или не? Какви точно са техните перспективи и съдба? Те чувстват, че това са неизвестни, не са сигурни в тях. В този момент какво ще направят? Могат ли да се покаят? Могат ли, подобно на ниневийците, да изоставят злото в ръцете си, да се обърнат, за да се изповядат и да се покаят пред Бог, да приемат Божиите слова за свой живот и да приемат Божиите слова за основа на своето съществуване? Не могат. Следователно след много години на стремеж, много години на надежда и много години на изучаване на Божиите слова, ако стигнат до заключението, че хора като тях просто не могат да получат благословии, нямат никаква надежда, в никакъв случай не са тези, които Бог ще спаси, и не могат да получат това, което искат, какво ще направят? (Ще оставят Бог.)

Има една духовна поговорка: „Подновявам клетвата си да обичам Бог: посвещавам Му тялото и сърцето си“. Тази поговорка е много „велика“. Когато за пръв път чух тези думи, дълбоко в сърцето Си усетих „величието“ на човешкия език. Хората считат клетвите си за толкова ценни, толкова чисти и безупречни. Те считат посвещаването на любовта си за толкова чисто и свято. Способни ли са антихристите да подновят клетвите си да обичат Бог и да Му посветят телата и сърцата си? (Не са.) Защо не? Някои хора казват: „След като прочетох толкова много Божии слова, когато видя, че моят начин на мислене не работи или не дава резултати, просто подновявам клетвата си да обичам Бог и повтарям клетвата, която първоначално съм дал пред Него. Не е ли това връщане назад? Не е трудно“. Могат ли антихристите да направят такова нещо? (Не могат.) Защо не могат? Нима „Подновявам клетвата си да обичам Бог“ не е най-мъдрото твърдение на човека? Нима това не е най-великата и най-чистата любов на човека? Тогава защо антихристите не могат да се справят с това? (Антихристите нямат разбиране за Бог, камо ли истинска любов. Тяхната любов е изцяло фалшива и се основава на техните интереси. Щом няма ползи, които да придобият, те ще обърнат гръб и ще си тръгнат.) Когато антихристите стигнат до този момент, те усещат, че нещо се е объркало и че са направили грешен залог. За да повдигнат духа си, те трябва да използват лозунг или теория, за да подкрепят духовния си свят. Какъв лозунг? „Подновявам клетвата си да обичам Бог: посвещавам Му тялото и сърцето си“. Това означава, че ще започнат отначало. В противен случай няма да могат да продължат да живеят и вярата им в Бог ще приключи. Бог говори всеки ден по време на Своето дело и всеки път, когато говори, словата Му са изцяло за истината — те са все слова, които разобличават покварения нрав на човека, които изискват как хората трябва да навлязат в истините реалности и да разберат истините принципи — те са все такива слова. И така, антихристите си мислят: „Защо нито едно от тези слова не говори за крайни цели или не споменава въпроси, свързани с придобиването на благословии? Не означава ли това, че нашите перспективи и съдба са се превърнали в нищо в ръцете на бог? Божието обещание към нас вече не съществува ли? Ако бог никога не споменава тези неща, тогава може би надеждите ни ще бъдат попарени. Ако надеждите ни бъдат попарени, какво трябва да направим? Лесно е. Ако божиите слова не казват нищо за тези неща, тогава нека използваме човешки метод: нека подновим клетвите си да обичаме бог!“. Как хората са имали такъв голям ентусиазъм, такава голяма любов и вяра, когато за пръв път са повярвали в Бог? Когато те достигнаха своя връх, хората взеха решение пред Бог и положиха клетви, като казаха: „Без значение кога и къде съм в този живот, ще отдам всичко на Бог и ще се посветя на Него без никакви оплаквания или съжаления. Било то при дъжд или слънце, независимо от възходите и паденията, независимо дали съм болен и независимо от мъките, ще Го следвам докрай, докато моретата пресъхнат и скалите се превърнат в прах. Ако наруша тази клетва, ще бъда поразен от гръм от небето и няма да имам добра крайна цел“. Защо сега клетвите им ги няма? Те смятат, че това е така, защото е минало твърде много време и то е износило вярата и любовта им. В сърцата си те си мислят: „Не, трябва да повдигна духа си. Трябва да бъда толкова свеж и жизнен и да имам толкова вяра и ентусиазъм, колкото тогава. Трябва да си върна въжделенията, крайната цел и желанието да получа благословии. По този начин вярата ми в бог и любовта ми към него няма ли да бъдат толкова големи, колкото преди? Истинското ми посвещение на бог няма ли да бъде същото като преди?“. Въпреки това, колкото и да се бори дълбоко в сърцето си човек, който изобщо не се стреми към истината, или колкото и да си припомня първоначалната си вяра в Бог и ентусиазма си към Него, това не може да промени сегашното му положение. Какво е това положение? Когато перспективите и съдбата им се превърнат в нищо, когато перспективите и съдбата им се отдалечават все повече от тях, когато желанието им да получат благословии е почти разбито и когато всичките им обнадеждени мисли и всичките им желания не могат да се осъществят, за такива хора става много трудно да постоянстват — много е болезнено за тях в дълбините на сърцето им да постоянстват по този начин. Те често изпадат в състояние и настроение, в което изглежда, сякаш вече не могат да издържат. Често очакват с нетърпение кога ще приключи Божието дело, за да могат да се насладят на благословиите на небесното царство. Някои хора дори се надяват: „Нека божието дело бързо да приключи, нека бързо настъпят големите катаклизми — ако небето падне, всички ще умрат, никой не бива да очаква добри резултати. Ако аз не мога да получа благословии, тогава никой не бива да получава!“. Дълбоко в сърцата си те не се надяват Божието царство да дойде, не се надяват великото Божие начинание да бъде завършено и не се надяват Божият шестхилядолетнен план за управление най-накрая да бъде прославен или Бог да придобие победители сред човешкия род и да го отведе до красива крайна цел — те не се надяват на тези неща. Напротив, когато всичките им желания за благословии са изправени пред унищожение, дълбоко в сърцата си те проклинат Божието дело, изпитват неприязън към Божието дело и още повече изпитват неприязън към Неговите слова.

Сега, след като слушат проповеди толкова много години, някои хора колкото повече слушат, толкова повече разбират, толкова повече се проясняват сърцата им и толкова повече искат да слушат. За разлика от тях, други хора изпитват все по-голямо отвращение, колкото повече слушат проповеди. Щом чуят Божиите слова, тяхната демонична страна се разкрива. Щом чуят Бог да разговаря за истината и това да засяга покварения нрав на човека, тяхната бунтовна нагласа излиза на повърхността и отвращението им се проявява с пълна сила — докъде стигат те? Някои проклинат в сърцата си: проклинат Бог, проклинат истината, проклинат църковните водачи и работници и проклинат онези, които се стремят повече към истината. Когато видят такива хора, те не ги харесват и искат да ги нападнат. Когато видят такива хора да проповядват Божиите слова, да размишляват върху Божиите слова и да разговарят за Божиите слова, те проклинат в сърцата си, докато се уморят и им се доспи. Затова очите на някои хора грейват, щом чуят общение за Божиите слова, докато други, когато чуят общение за Божиите слова или чуят някой да казва, че е получил някаква светлина от Божиите слова, умовете им се объркват, мислите им стават неясни и духовете им потъват. Сърцата им така се задушават, че не могат да дишат и винаги копнеят да излязат навън, за да си поемат глътка свеж въздух. Но когато разговаряш за неща като перспективи и съдби, Божиите благословии, кога ще приключи Божието дело и мистерии, без значение колко малка е стаята или колко лош е въздухът, те не излизат на въздух, нито задремват, а наострят уши и слушат. Няма значение колко дълго говориш, дори ако трябва да останат без сън или храна. Когато някои новоповярвали влязоха в контакт с Мен, Аз разговарях с тях за състоянията на хората и за това как хората трябва да се стремят към истината, но те не разбраха и Ме попитаха дали мога да говоря за някои мистерии. Аз казах: „Искате да чуете за мистерии? Тогава първо нека ти кажа един факт. Онези, които постоянно питат за мистерии и винаги обръщат внимание на проучването на тези неща в Божиите слова, не са стока. Те са все неверници и фарисеи“. Новоповярвалите останаха като гръмнати от Моя отговор и твърде засрамени, за да питат повече, но по-късно намериха възможност да попитат отново и Аз им отговорих по същия начин. Какво мислите за начина, по който им отговорих? (Бил е добър. Можел е да им помогне да се самоанализират.) Дали биха се самоанализирали? Не биха. Тогава как можете да им помогнете? Просто им кажете: „Мистериите не са живот, нито истина. Без значение колко мистерии разбираш, това няма да е равносилно на това да разбираш истината. Дори да разгадаеш всяка мистерия, няма да е равносилно на това да можеш да отидеш на небето или да имаш добра крайна цел“. Какво мислите за това да им помогнете с тези думи? Не обяснява ли това въпроса перфектно? Когато хората, които имат духовно разбиране, обичат истината и се стремят към истината, чуят тези думи, те казват: „Мислех, че мистериите са живот, но сега, след като знам, че не са, няма да ги проучвам повече. И така, какво е живот?“. Това показва, че са разбрали малко. И така, дали на антихристите им се помага, след като чуят тези думи? Преобразяват ли се? Те не са способни да се преобразят. Те не намират никаква полза от тези думи, вярват, че в тези думи няма благословии, че те не засягат техните перспективи и съдба, че не се отнасят до техните перспективи и съдба и не са свързани с тях, както и че са безполезни, затова не могат да ги приемат. И така, кое общение е свързано с техните перспективи и съдба? Можеш да кажеш например: „В днешно време в света се появяват много странни явления. На някои места са се появили четири луни, а няколко пъти е наблюдавана кървава луна. Често се случват странни небесни явления. В човешкия свят са се появили и различни епидемии и бедствия, а на някои места хората са се отдавали на канибализъм. Като гледаме ситуацията, вече сме стигнали до времето на чашите и язвите, които бяха пророкувани в Откровението на Йоан“. Когато антихристите чуят тези думи, очите им грейват и наострят уши. Те се радват: „Добре, че съм роден в тази епоха. Мога да получа големи благословии. Наистина съм умен! Не избрах да се стремя към светски неща. Отказах се от светските си перспективи и от семейството си, за да следвам този етап от божието дело — толкова се радвам, че успях да следвам досега. Божият ден е близо. Въз основа на ситуацията изглежда, че ще мога да доживея деня, в който божието дело ще бъде завършено, преди да умра. В този ден със сигурност ще бъда един от спасените от него. Колко прекрасно!“. В сърцата си те тайно се радват, че са избрали правилния път, намерили са правилната врата и са платили известна цена. Радват се също, че са следвали до този момент, без да се отказват, че все още са в Божия дом и не са причинили никакви неприятности, нито са били премахнати или отлъчени. И така, оттогава нататък ще практикуват ли истината, или ще продължат да се придържат към същите надежди? Тяхното най-съкровено отношение няма да се промени. Следователно, когато намерят част от Божиите слова, която според тях е изпълнена, те се чувстват така, сякаш са намерили съкровище. Веднага се чувстват късметлии, че са избрали правилния път, влезли са през правилната врата и са избрали правилния Бог, и че са мъдри хора и мъдри девици. „За щастие, тогава се отказах от работата си. Направих правилния избор. Как може да съм толкова умен? Ако навремето не бях толкова внимателен, сега можеше да пропусна благословиите. Трябва да продължа да бъда внимателен в бъдеще и да посветя живота си на борба за моите перспективи и съдба“. Каква същност на антихристите виждате в това? Тези хора не са ли опортюнисти? Те нямат истинска вяра в Бог, в Неговите слова или в Неговото дело. Те са опортюнисти, хора, които са се промъкнали в Божия дом. Следователно в Божия дом тези хора винаги са просто запълващи места, които прекарват дните си в безделие. Те броят на пръсти колко години са следвали Бог, цената, която са платили, великите неща, които са направили, Божието дело, което лично са преживели, и стъпките на Божието дело, за които имат известно разбиране. По цял ден пресмятат тези неща в сърцата си, отново и отново, като загърбват най-важните неща, които принадлежат на истината и живота. Те вярват в Бог само за да получат благословии — това е опортюнизъм. Нито едно от Божиите слова, нито нечие познание за преживяване, не може никога да промени тяхното опортюнистично отношение. Такива са антихристите. Те никога няма да направят никакви отстъпки, когато става въпрос за собствените им интереси. Те никога няма да променят възгледите си, да променят посоката и целите на пътя, по който вървят, или да променят принципите си на постъпване в интерес на своите перспективи и съдба. Те няма да приложат на практика нито едно от Божиите слова заради своите перспективи и съдба, нито едно. Някои казват: „Те понякога прилагат на практика някои слова, като например да се отричат от неща или да отдават всичко“. Каквото и да прилагат на практика, те го правят при условие, че имат перспективи и съдба и могат да получат благословии. Каквато и истина да прилагат на практика, тя е опорочена и това се прави с намерение и цел. Това е напълно различно от практикуването, изисквано от Бог.

Когато антихристите четат Божиите слова, те основно използват Неговите слова, за да търсят своята крайна цел и мистерии, заедно със съдържание, свързано с това кога ще приключат Божието дело и планът Му за управление, и кога ще настъпят катаклизмите, и така нататък. Заради собствената си крайна цел те могат да положат много усилия и да направят много неща. И така, когато Божието дело приключи и настъпят големите катаклизми, дали нещата, които са направили, цената, която са платили, и нещата, които са изоставили, могат да бъдат разменени за благословиите, които желаят, и дали могат да избегнат страданието от катаклизмите — ето какво искат да знаят и за какво ги е грижа. През целия процес на изучаване на Божиите слова от тях, независимо колко години отнема, те се интересуват само от собствените си перспективи и съдба. Следователно фокусът им, докато четат Божиите слова, и съдържанието, което търсят в Божиите слова, всички те имат някои специални знамения и характерни черти. Обикновено през първите шест месеца или година новоповярвалите търсят такива теми в Божиите слова. Но след като минат шест месеца или година, някои хора виждат, че са чели всички тези части преди, и откриват, че е безсмислено да ги проучват повече, че те не могат да дадат възможност на хората да навлязат в истината и че дори могат да им повлияят и да ги смутят при навлизането в истината, затова вече не четат тези части. За тях е достатъчно просто от време на време да ги погледнат и да ги разберат. През останалото време те размишляват: „Как мога да навляза в истината? Има много Божии слова, които разобличават човешкия род. Те разобличават измамността, непокорството и надменния нрав на хората. Те разобличават различните религиозни представи и отношение на хората към Бог. Нещо повече, те разобличават различните проявления на ненормалната човешка природа на хората. И така, как мога да намеря в Божиите слова онова, което хората трябва да практикуват?“. Хората, които обичат истината и се стремят към нея, посвещават усилията си на тези неща. Те често питат за действителни проблеми, които трябва да разберат и в които трябва да навлязат в реалния си живот, като например: „Какво трябва да правим по-нататък и как трябва да практикуваме? След като повярваме в Бог, със сигурност ще бъдем различни от невярващите и от хората с религиозни убеждения, така че какви качествени промени трябва да настъпят в живота ни? По отношение на това как да постъпваме и да се справяме със света, как трябва да говорим и да действаме, как трябва да общуваме с другите и как трябва да прилагаме истината на практика?“. Въпреки това, дори антихристите да вярват 10, 20 или 30 години, те никога няма да зададат тези въпроси. Те изучават Божиите слова и търсят надеждата да получат благословии и своята крайна цел в Божиите слова, и дори да търсят 20 или 30 години, няма да им омръзне да правят това. Щом се появи и най-малкият признак на неприятност, те бързо търсят съдържание, свързано с тяхната крайна цел, в Божиите слова, след което преценяват какво би могло да бъде отношението на Бог към тях въз основа на настоящата им вяра. Изглежда, че те преценяват своята крайна цел по цикли и периоди. Те никога няма да променят мислите и отношението си и да започнат да се стремят към истината заради промените в начина, по който Бог върши делото Си, или заради изразяването на Неговото неотложно намерение към човешкия род. Те никога няма да направят такова нещо. Следователно някои хора, които вярват от 20 или 30 години, все още посвещават усилията си на онези мистерии и онези теми, споменати от Бог, които засягат съдбата и крайната цел на човечеството. До каква степен някои хора посвещават усилията си? Те казват: „Когато сравних всяка част от божиите слова, открих най-голямата мистерия. Когато христос напусне земята, ще бъде пролет“. Какво мислите, че чувствам, след като чуя това? Щастлив ли съм, или съм тъжен? Не се чувствам нито щастлив, нито тъжен. Смятам, че е нелепо. Наистина има хора, които посвещават усилията си на това, до степен да знаят конкретния сезон. Ако могат да отидат по-далеч и да открият конкретния час, до степен, че да са точни до минута и секунда, те наистина биха били „гении“! Това, че такива „гении“ могат да открият нещо, което дори Аз Самият не знам, наистина е едновременно нелепо и вбесяващо. Защо е нелепо? Никой не знае точния час, в който Бог се е въплътил, дори Сатана не знае това. Дали Бог би позволил на някой човек да узнае нещо, което дори Сатана не знае? Разбира се, че не. По същия начин, що се отнася до времето, в което Бог ще завърши Своето велико начинание и кога Неговата плът ще приключи делото Си на земята и ще си тръгне — дали Бог би казал това на някого? Има ли причина всеки да знае това? (Няма.) Дали когато говори, Бог ще се изпусне да каже нещо, което не иска хората да знаят? Категорично не. И все пак някои хора всъщност казват, че са намерили в Неговите слова времето, когато Бог ще напусне земята. Дори казват, че ще бъде през пролетта. Не е ли това странно? Не е ли нелепо? На кои Божии слова основават тези хора това твърдение? Когато Бог е говорил, че ще направи нещо през пролетта, Той може да е имал предвид нещо друго. Възможно ли е да е имал предвид това? Как биха могли да го проектират върху това? Бог ще каже на хората ясно и изрично онова, което иска те да знаят. Хората няма да могат да разберат онова, което Той не иска те да знаят, без значение колко много проучвания правят. Такива неща са невъзможни за узнаване от човешкия род. Тези хора казват, че знаят и че проучването им е дало резултати. Дори посочват конкретно време. Това не е ли говорене на глупости? Това е подвеждане на хората, смущаване на умовете им и прекъсване на тяхното зрение. Това идва от Сатана и категорично не е просветление от Бог. Той не би просветлил хората за това. За тях е безполезно да го знаят. Бог абсолютно никога не би се изпуснал случайно да каже нещо, което не иска хората да знаят. Ето защо казвам, че е нелепо. И така, защо е вбесяващо? (Бог изразява истината, за да могат хората да променят покварения си нрав чрез тези слова и за да им даде възможност да се стремят към истината и да я придобият, но антихристите използват Неговите слова, за да проучват крайни цели и мистерии.) Това също е донякъде вбесяващо, но каква е истинската причина за Моето вбесяване? Например, ако един богат родител изкарва много пари за децата си, а децата му са все още малки и трябва да разчитат на родителя си да ги отгледа, и прехраната им зависи изцяло от този родител, дали тези деца ще се надяват родителят им да умре бързо? Ще намерят ли гадател, който бързо да изчисли кога ще умре родителят им? Някой постъпва ли по този начин? (Не.) Ако го направят, няма ли да е вбесяващо? Ще бъде вбесяващо! Такива хора са омразни! Сега, когато Бог е дошъл на земята, дори ако Неговата плът може да живее повече от сто години и да работи сто години, истините, които хората могат да разберат, са ограничени. Помислете, от въплъщението на Господ Исус до настоящия етап на Божието дело, колко истини е придобил човешкият род през тези две хиляди години? Човешкият род по същество не разбира истината. В този етап Бог върши делото Си от 30 години и говори от близо 30 години. Онези, които са чели най-много Божии слова, ги четат от 30 години. Колко истини са разбрали хората? Разбирането им е много ограничено. Скоростта, с която човешкият род навлиза в истината, е бавна. Тоест да се вложи истината в хората и да се превърне в техен живот е доста трудно и много бавно. И все пак, колкото и бавно да е, някои хора все още се надяват: „Кога бог ще напусне земята? Кога ще приключи божието дело?“. Дали напускането на земята от Бог и приключването на Неговото дело ще им донесе полза? В деня, в който Бог напусне земята, те ще умрат. Ще бъдат осъдени на смърт. На какво имат да се радват? Що за хора са това? Не им ли липсва морал? Сред светските хора ги наричат неблагодарни синове. Ние ги наричаме неверници и антихристи и те не са стока.

Когато се изразяваше съдържанието на книгата „Словото се явява в плът“, много хора вярваха, че „въплътеният бог просто върши дело. Той извършва няколко стъпки от делото, има няколко начина на работа и няколко начина на говорене и това е всичко, след това делото му ще бъде завършено. След като делото му бъде завършено, плътта вече няма да бъде от полза и няма да има нужда той да говори повече. Ние ще сме придобили нещо и просто трябва да очакваме с нетърпение деня, в който божието дело ще бъде завършено. Щом можем да говорим за тези божии слова и да ги проповядваме, ще имаме крайна цел и ще получим големи благословии“. Някои хора таяха такова отношение. След това проведох общение за много повече слова, а именно словата от „За познаването на Бог“, както и словата, за които разговарям през този период от време. Когато видяха това, някои хора си помислиха: „Нима всички божии слова не се съдържат в „Словото се явява в плът“? Защо сега той е изразил тома „За познаването на Бог“? Защо бог продължава да изразява все повече слова? Отсега нататък той трябва да говори за някои мистерии, за някои небесни въпроси и за това как хората ще вървят с бог на небето в бъдеще. Говоренето за тези неща наистина ни повдига духа!“. Що за хора имаха тези мисли? (Антихристи.) Защо развиха тези мисли? Защото изобщо не се интересуват от истината. Те си мислеха: „Ние следваме бог от много години. Знаем как бог е работил в началото. Лично сме преживели няколко стъпки от божието дело. Лично сме преживели и начините, по които бог говори, и сме видели това със собствените си очи. Ние сме божии свидетели и поколението, което е най-достойно да получи благословии“. Те не следваха Бог, защото Той говореше и изразяваше истината, а заради Божието предопределение. Бог ги водеше да преживеят няколко стъпки от делото и те следваха Бог пасивно. По-късно, когато Божието дело продължи да напредва, Той избра повече хора, които можеха да бъдат в крак с настоящия Му етап на делото. Основните получатели на Божието дело непрекъснато се разширяваха и изместваха. Някои хора, които следваха Бог в началото, постепенно бяха отстранени, защото не се стремяха към истината, защото бяха започнали да таят различни представи и погрешни разбирания за Бог и защото в тях се бяха породили различни видове неподчинение и недоволство спрямо Бог. Имаше както субективни, така и обективни причини за отстраняването на тези хора. Субективно погледнато, защото не се стремяха към истината и приемаха Божиите слова като доктрини и ги проповядваха надлъж и нашир, подобно на фарисеите. Досега някои хора все още не разбират какво представляват истините реалности — те са като мъртъвци. Обективно погледнато, хората, които бяха отстранени, бяха хора, които лично преживяха началото на новото Божие дело, но поради своя характер, стремеж и заложби те не бяха пригодни за последващото, по-ново Божие дело. Поради това тези хора бързо бяха отстранени и отхвърлени от стъпките на Божието дело. Може да се каже, че за определен период от време, преди да бъдат изразени словата от „За познаването на Бог“, много хора тайно се радваха дълбоко в сърцата си, като казваха: „Човекът, на когото се противопоставях и когото заклеймявах, най-накрая няма какво да каже. Стъпките на неговото дело най-накрая са завършени. В миналото имах представи за него. Не му се подчинявах и изпитвах недоволство от него, а също така го заклеймявах и му се противопоставях. Разбира се, бях прав. Той не е бог; не е христос. Няма значение как се отнасям към него, защото той не е бог. Той е само проводник на бог, говорител на бог“. Нещо повече, някои дори казваха: „Тази плът не се различава от нас. Духът в него е този, който говори и върши дело. Това няма нищо общо с тази плът“. Някои хора тайно заклеймяваха и хулеха Христос по този безочлив начин. Когато бяха изразени истините от „Словото се явява в плът Том 2: За познаването на Бог“, тези хора, които заклеймяваха и хулеха Христос, се почувстваха неспокойни в сърцата си. Каква беше причината за това безпокойство? От една страна, те дълго време бяха таили представи в сърцата си, бяха се противопоставяли на личността, която изразяваше истината. Те не се подчиняваха на тази личност и изпитваха недоволство от нея и дори Я заклеймяваха и хулеха. От друга страна, словата, изразени от Бог след 2013 г., разкриха много мистерии, дотогава непознати на човешкия род. Тези мистерии имаха известен ефект на укрепване на вярата на новоповярвалите, които все още не бяха положили солидни основи, и за миг внесоха сигурност в съмняващите им се сърца. Докато на онези, които бяха вярвали в Бог от много години, но преди това се бяха противопоставяли, бяха заклеймявали и хулели Христос, тези мистерии им нанесоха челен удар, като ги накараха да се чувстват още по-обезпокоени. Те си мислеха: „Сега сме напълно свършени. Бяхме отстранени от бог. Той не ни иска. Бог изрази толкова много слова преди, но ние винаги го считахме за човешко същество. Мислехме, че след като стъпките на неговото дело бъдат завършени, останалото няма да има нищо общо с него, че този човек ще е приключил службата си и че оттогава нататък ще общуваме с бог на небето и ще вярваме в бог на небето. Таяхме представи за бог на земята. Не му се подчинявахме и го презирахме“. Чрез словата, изразени през периода на 2013 г., голяма част от безочието на тези хора беше потушено. Преди това някои хора развиха съмнения относно Божието дело. Те се съпротивляваха на въплътената Божия плът и я хулеха, а някои дори изоставиха вярата си. Защо беше така? Защото развиха представи. Те не само отричаха въплътения Бог и Божието дело, но също така отричаха и съществуването на Бог. Въз основа на отношението на тези хора към Бог, какъв изход трябва да имат те? Въз основа на тяхното отношение и възглед към Бог, каква е тяхната същност? (На неверник.) Първата основна характерна черта на неверниците е опортюнизмът. Щом намерят собствените си интереси в Божието слово, те ще се вкопчат в тях, ще откажат да ги пуснат и ще се опитат да се възползват от Неговите слова. Втората е, че са способни да хулят Бог по всяко време и навсякъде, да развиват представи за Бог по всяко време и навсякъде и когато едно малко нещо не е съгласно техните представи, да съдят и да заклеймяват Бог, както и да Му се противопоставят. Те изобщо не се боят от Бог. Всички тези хора имат същността на антихристи. Всички те са антихристи. Коя е другата им характерна черта? Тези хора изобщо не обичат истината. Те бяха първите, които получиха Божиите слова, те бяха първите, които чуха Божиите слова, и те бяха също така тези, които лично преживяха стъпките и методите на Божието дело. Тези хора вярват вече 30 години, но огромното мнозинство от тях не могат да изпълняват никакъв дълг в Божия дом и нямат преживявания, за които да говорят. Където и да отидат, те просто говорят за онези мъртви думи и доктрини. Коя е най-очевидната им характерна черта? Те вярват в Бог от 30 години, но нравът им изобщо не се е променил и те нямат никаква боязън или разбиране по отношение на Бог. Те са способни небрежно да съдят въплътената Божия плът тайно и дори да правят проблем и да заклеймяват Бог без ни най-малко страхопочитание или боязън. Те не обичат истината, изпитват неприязън към истината и се противопоставят на истината. Когато става въпрос за въплътения Бог, те се осмеляват да кажат всичко. Те се осмеляват да оценяват и да съдят всичко и винаги, когато развият представи, се осмеляват да ги разпространяват. Не са ли отвратителни тези хора? (Да, такива са.) Дали те са хора, избрани от Бог? Те вярват в Бог от 30 години, но не притежават никакви реалности и нравът им изобщо не се е променил — не са ли това мъртъвци? Нима онези, които наистина се стремят към истината и наистина притежават нормална човешка природа, не могат да разберат някои истини и да навлязат в тях, след като вярват в Бог само три години? (Могат.) Но има хора, които вярват в Бог от 30 години, без да имат никакви преживявания. Ако ги помолиш да говорят за своите преживявания, те ще говорят само за доктрини, лозунги и поучителни думи. Тогава какви усилия са положили те в Божиите слова през последните 30 години? Какво са придобили? От само себе си се разбира, че те не приемат Божиите слова. Те приемат Божиите слова за даване на благословии и обещания на човешкия род, Неговите приятно звучащи слова, Неговите утешителни и увещателни слова и слова, които са приятни за ухото, но не приемат нито една от истините, изразени от Бог, нито някое от Неговите изисквания към човешкия род. Те не приемат нито едно. Не трябва ли тези хора да бъдат отстранени? (Трябва.) Дали отстраняването на такива хора е несправедливост? (Не.) Това е така, защото те умишлено съгрешават, въпреки че ясно знаят истината.