II. Интересите на антихристите

Последния път разговаряхме за девета точка от различните проявления на антихристите: те изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции; никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава. След това разделихме интересите на антихристите на няколко точки. Първата е тяхната собствена безопасност, втората — тяхната собствена репутация и статус, а третата — облагите. Какво включват тези облаги? (Първата е присвояване на активите на Божия дом, втората е използване на братя и сестри, за да им служат и да работят за тях, а третата е използване на длъжността им, за да се сдобият с храна, напитки и други желани неща чрез измама под прикритието на вярата в Бог.) Тези „други неща“ включват специално отношение, уреждане на личните им дела и така нататък, нали? (Да.) Това, че разговаряме по този начин, като разделяме основните теми на подтеми, а подтемите — на различни аспекти, за които да разговаряме, обърква ли ви? (Не, не ни обърква.) Всъщност, колкото повече общението се провежда по този начин, толкова по-ясни би трябвало да стават нещата. Разговаряхме за три точки от интересите на антихристите, но има и още една, която е най-важната — четвъртата от интересите на антихристите: техните перспективи и съдба. Перспективите и съдбата са вероятно основната цел, която антихристите таят във вярата си в Бог. Те са и най-голямото домогване, което таят в сърцата си, и най-висшите неща, към които се стремят дълбоко в сърцата си. Най-вероятно сте запознати с темата за перспективите и съдбата. Тя засяга къде ще се озоват хората, къде ще отидат или накъде са се запътили в бъдещето или в следващата епоха — накратко, тяхната бъдеща крайна цел. Нима това не е най-голямото и най-важното нещо в сърцето на всеки един вярващ в Бог? (Да.) Перспективите и съдбата са изключително важни за всички, които вярват в Бог. И така, от само себе си се разбира, че за антихристите най-съществената част от интересите им трябва да са техните перспективи и съдба, тоест тяхната крайна цел.

Г. Техните перспективи и съдба

Нека също така да разговаряме за перспективите и съдбата в рамките на интересите на антихристите от различни ъгли и аспекти, така че нещата да бъдат относително ясни. Различните интереси на антихристите, за които разговаряхме преди, включват както материални, така и нематериални интереси. Например собствената безопасност, репутация и статус са все нематериални интереси; те са просто неосезаеми неща в техните духовни светове. Докато материалните интереси включват имущество, храна и напитки, както и специално отношение, материални удоволствия и така нататък. И така, какво включват перспективите и съдбата, за които разговаряме днес? Ако ги погледнем от гледна точка на човешките представи, това осезаеми или неосезаеми неща са? (Те са неосезаеми неща.) Следователно те трябва да са неща, които съществуват в духовните светове на хората, в техните представи и фантазии, и в техните умове. За хората тези неща са вид надежда и опора и те са онова, към което хората се стремят през целия си живот. Въпреки че тези неща са невидими и неосезаеми за хората, те заемат господстващо положение в сърцата им, доминират в целия им живот и контролират техните мисли и действия, техните намерения и посоката на техните стремежи. И така, перспективите и съдбата са изключително важни за всеки! Макар че перспективите и съдбата са важни, антихристите се стремят към тях по начин, който е напълно различен от този на нормалните, обикновени хора. Каква точно е разликата? Кои аспекти демонстрират това и дават възможност на хората ясно да видят и да разпознаят, че това е методът на стремеж на антихриста и характерната черта на антихриста? Това не заслужава ли обсъждане и общение? Разбира се, проявленията на много хора са сходни в много отношения с тези на истинските антихристи и на онези, които имат същността на антихристи. Но дори когато техните проявления и нрав са еднакви, същността им е различна. Нека да разговаряме за четвъртата точка от интересите на антихристите — техните перспективи и съдба — от различни аспекти.

Как можем да разнищим перспективите и съдбата? Какъв метод и кои примери можем да използваме, за да разнищим това, че перспективите и съдбата в интересите на антихристите не са съгласно истината и че те са разкривания на същността на антихристите? От кои аспекти могат да бъдат разнищени? Това изисква внимателно проучване. Нека разделим това на няколко широки категории, така че хората да могат да разберат същността на антихристите по-точно и по-ясно. Първата е как антихристите се отнасят към Божиите слова, втората е как антихристите се отнасят към дълга си, третата е как антихристите се отнасят към кастренето, четвъртата е как антихристите се отнасят към званието „обслужващ“, а петата е как антихристите подхождат към статуса си в църквата. Защо тези пет категории? Опитайте се да го разберете. Можете ли да придобиете малко разбиране за всяка една от тях? Можете ли да намерите някои съответстващи проявления или нрав, които принадлежат на антихристите? Какво точно трябва да бъде разнищено въз основа на тези пет категории? По отношение на тези категории кои са основните характерни черти на антихристите и основният нрав, който те проявяват, и какви са проявленията на нормалните хора, които се стремят към истината, и на обикновените покварени хора? Какви са разликите между антихристите и обикновените покварени хора? В какво се състоят тези разлики? Каква е разликата между пътищата, които са избрали? Каква е разликата в техните проявления? Имате ли някакво разбиране за тези категории? (В тези пет категории антихристите основно не гледат на нещата въз основа на истината в Божиите слова. Те винаги използват повърхностния вид на определени неща или собственото си положение, за да гадаят за Божиите намерения въз основа на собствените си представи и фантазии, за да видят дали имат някакви перспективи и съдба. Например, когато става въпрос за техния дълг, ако могат да попаднат в светлината на прожекторите и да задоволят своите желания, суета и гордост, те ще се почувстват като полезни хора в Божия дом и сякаш имат перспективи и съдба. Щом бъдат кастрени, те ще почувстват, че Бог е недоволен от тях, че Бог е неудовлетворен от тях, и ще се обезсърчат и разочароват от вярата в Бог, и в тях ще възникнат негативност и противопоставяне.) Това обобщение дава известна светлина и засяга донякъде истината по този въпрос. Ако се съди по общия смисъл на казаното от вас, вероятно имате основно разбиране за тези пет категории. Сега ще разговаряме за тях една по една.

1. Как антихристите се отнасят към Божиите слова

Първата категория е как антихристите се отнасят към Божиите слова. Антихристите също са хора, които вярват в Бог и Го следват; те също имат Божиите слова в ръцете си, слушат проповеди, посещават събирания и имат нормален духовен живот. За антихристите четенето на Божиите слова също е част от живота им и те го правят често. Макар и едните, и другите да четат Божиите слова, антихристите се различават от тези, които се стремят към истината; те имат напълно различно отношение към Божиите слова. И така, как антихристите се отнасят към Божиите слова? Първо, те проучват и анализират Божиите слова, като ги изучават от странна гледна точка и позиция. Защо го наричам „изучаване“? Въз основа на обективната ситуация антихристите трябва да признаят, че това са Божиите слова, а също така в сърцата си чувстват, че Божиите слова са толкова възвишени, че обикновените хора не биха могли да ги изразят и че тези слова не могат да бъдат намерени никъде другаде. На тази основа те нямат друг избор, освен да признаят, че това са Божиите слова, но приемат ли Божиите слова като истината? Не ги приемат. Тогава защо антихристите все пак четат Божиите слова? Защото в Божиите слова има неща, от които се нуждаят, неща, които искат да знаят, и неща, които ги поддържат в техните духовни светове. Какви са тези неща? Те, разбира се, са тясно свързани с перспективите и съдбата на антихристите. Когато антихристите изучават Божиите слова, те постоянно търсят слова, свързани с крайни цели, изходи, къде ще се озоват хората в бъдеще и така нататък. Затова четенето на Божиите слова от антихристите се нарича „изучаване“ — те проучват, анализират и съдят Божиите слова, докато ги четат. Те проучват словата Му, докато четат: „От тона на бог изглежда, че той не харесва този тип хора. Защо имам чувството, че съм един от тях? Трябва да разбера каква крайна цел бог дава на тези хора“. Когато видят, че Бог говори за ритане на такива хора в бездънната пропаст, те си мислят: „Това не е добре. Да те ритнат в бездънната пропаст означава, че си свършен, нали? Хората от този тип нямат перспективи и нямат добра крайна цел, така че какво да правя?“. Те усещат тъпа болка, безпокойство и дискомфорт в сърцата си. „Наистина ли бог се отнася така с такива хора? Не, не мога да се откажа“. С това те продължават да търсят в Божиите слова. Когато видят Божиите слова, които казват: „Синове Мои, ще направя това и това за вас и това и това ще ви се случи“, те вече не се чувстват зле. „Божиите слова стоплят сърцето ми, те са прекрасни. Аз съм един от „синовете“, за които говори бог“. След това виждат в Божиите слова да се споменават „първородни синове“ и „царуват като царе“ и си мислят: „Чудесно! Има облаги и обещаващо бъдеще във вярата в бог. Избрал съм правилния път. Направил съм правилния залог. Трябва да бъда усърден във вярата си и да се държа за одеждите на бог. Не трябва да се отказвам, дори в последния момент!“. Докато продължават да четат, виждат в Божиите слова да се споменава, че „този, който върви докрай, със сигурност ще бъде спасен“. За антихристите прочитането на това е като да се хванат за спасителна сламка. „Ще практикувам според тези слова. Без значение кога и къде, и без значение какво се случва, дори моретата да пресъхнат и скалите да се превърнат в прах, дори сините морета да се превърнат в зелени поля, тези слова няма да се променят. Дори небето и земята да преминат, тези слова няма да преминат. Щом се придържам към тези слова, няма ли да имам добър изход, добра крайна цел? Няма ли перспективите и съдбата ми да бъдат уредени? Чудесно! Трябва да бъда от онези, които следват докрай!“. Като търсят отново и отново, като проучват така и анализират иначе, те най-накрая намират спасителна сламка в Божиите слова и откриват най-голямата „тайна“. Изпълват се с радост: „Най-накрая не трябва да се тревожа, че ще бъда отстранен, не трябва да се тревожа, че ще отида в езерото от огън и жупел, не трябва да се тревожа, че ще отида в ада. Най-накрая намерих своята крайна цел и най-накрая намерих проход към небето, красивата крайна цел на човечеството — колко прекрасно!“. Но това не трае дълго и когато прочитат главата от Божиите слова „За крайната цел“, те си мислят: „Какво казват тези слова за крайните цели? Бог изглежда не говори много конкретно за крайните цели на различните типове хора. Какво точно има предвид бог? Какво да правя? Не бива да се тревожа, трябва да продължа да чета“. След това, когато виждат Бог да казва: „Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел“, те се замислят още малко. „Ако искам да имам добра крайна цел, трябва да подготвя достатъчно добри дела. Сега, след като бог е поставил условията, това улеснява нещата. Не трябва да продължавам да се занимавам с безсмислени начинания и напразно да работя усърдно — сега знам къде да насоча усилията си“. Чрез общение антихристите научават какво са добрите дела, намират „път“ и имат решение. „Оказва се, че било толкова просто. Даването на милостиня и приношения са добри дела. Проповядването на евангелието и придобиването на повече хора са добри дела. Подкрепата на братята и сестрите е добро дело. Да раздавам нещата, които ценя, е добро дело. Заради моята крайна цел ще заложа всичко; ще раздам всички тези неща!“. Но после си мислят: „Не. Ако раздам всичките си пари и материални притежания, как ще живея в бъдеще? Трябва първо да прочета божиите слова, за да видя кога ще свърши делото му и кога хората вече няма да имат нужда от тези неща в живота си на земята. Не бива да бързам. Но ако не предложа тези неща, тогава как мога да подготвя добри дела? Да бъда домакин на някои братя и сестри и да проповядвам евангелието, за да придобивам хора, са лесни неща. Мога да постигна тези неща“. Докато подготвят добри дела, в сърцата си те постоянно броят колко добри дела са подготвили и колко е вероятно да имат добра крайна цел. „Подготвил съм толкова много добри дела, но защо бог не ми дава окончателно решение? Божието дело все още не е приключило, така че какво да правя? Не, трябва да видя какво още казват божиите слова за перспективите и съдбата и какви други конкретни обяснения съдържат“. Те продължават да търсят в Божиите слова отново и отново. Ако намерят нещо, което е от полза за техните перспективи и съдба, се чувстват щастливи; ако намерят нещо, което е в противоречие с техните перспективи и съдба, се чувстват огорчени. По този начин през годините, в които четат Божиите слова, те многократно се чувстват негативни и слаби заради Божиите слова и многократно се чувстват позитивни, щастливи и безкрайно радостни заради Неговите слова. Въпреки това, без значение какви състояния или емоции пораждат, те просто не могат да избягат от манията си за своята крайна цел, перспективи и съдба и продължават да търсят в Божиите слова определения и твърдения относно изходите на различните типове хора. Накратко, те влагат всички усилия, на които са способни, в Божиите слова. Независимо как четат Божиите слова, те просто не знаят, че в Божиите слова има истина, път и живот. Те знаят само, че в Божиите слова могат да намерят своята крайна цел, крайната цел на човечеството и начин да избегнат отиването в ада и загубата на своята крайна цел. И така, след като са чели по този начин Божиите слова в продължение на много години, какво са придобили? Те могат да говорят за много правилни доктрини и духовни теории, но категорично не могат да свържат Божиите слова със своята същност на противопоставяне на Бог, бунтуване срещу Бог, непрактикуване на истината и пълна липса на любов към истината.

Антихристите често проучват Божиите слова и търсят в тях Божието разбулване на мистерии. Те също така търсят в словата Му нови термини, нови неща и нови твърдения, като дори стигат дотам, че търсят някои мистерии, които са неизвестни на никой човек, духовен или друг, като например какво е смокинята, какво е значението на 144 000 мъжки чеда и какво е победител, както и някои твърдения и термини в Откровението на Йоан, които хората са изследвали толкова много години, без да ги разберат. Те работят особено усърдно по тези неща и постоянно търсят и проучват дали в тези слова има някакви твърдения за крайните цели на хората и дали има някакви ясни обяснения за крайните цели на хората. Но колкото и усърдно да търсят, усилията им винаги са напразни. Затова, докато антихристите четат Божиите слова, следват Бог и се носят по течението в църквата, те винаги се чувстват неспокойни дълбоко в сърцата си. Те често се питат: „Мога ли да получа благословии? Какви точно са моите перспективи и съдба? Ще има ли място за мен в божието царство? Когато дойде моята крайна цел, ще гледам ли синьото небе, или ще бъда в свят, толкова тъмен, че дори не мога да видя собствената си ръка? Каква точно е моята крайна цел?“. Докато продължават да се питат така в сърцата си, те също така мълчаливо задават въпроси на Бог в дълбините на сърцата си: „Пригоден ли съм да вляза в небесното царство? Мога ли да избегна отиването в ада? Мога ли да вляза в небесното царство, като се стремя по този начин? Мога ли да получа бъдещи благословии? Ще вляза ли в идния свят? Какво е отношението на бог? Защо бог не ми дава точно и конкретно изявление по този въпрос, за да мога да бъда спокоен? Какъв точно е моят изход?“. Нима не това мислят антихристите дълбоко в сърцата си, докато изучават Божиите слова и докато се носят по течението и нямат друг избор, освен да вървят напред? Това е отношението, което таят към своите перспективи и съдба в дълбините на сърцата си: умовете им са постоянно заети с тези неща, те се вкопчват отчаяно в тях и отказват да ги пуснат.

Когато антихристите изучават Божиите слова, има нещо, което ги интересува повече от търсенето на техните крайни цели и изследването на мистерии; това е кога въплътеният Бог ще напусне земята, кога ще приключи Своето служение, кога ще бъде завършено Неговото велико дело, кога ще приключи Неговото дело, кога онези, които Го следват, ще се радват на големи благословии и ще видят Неговата истинска личност. Дали ще могат да видят как Бог напуска земята също е най-голямата им грижа. В допълнение към деня, в който Божият план за управление ще бъде успешно завършен, те са по-загрижени за това кога Христос ще напусне земята, какво ще бъде, когато Христос напусне земята, на колко години са сега, дали ще бъдат все още живи, за да видят как Христос напуска земята след 10 или 20 години, какво ще се случи, ако го видят, и какво ще се случи, ако не могат; такива са сметките в умовете им. Някои си размишляват: „Вече съм на 60 години. Ако съм все още жив след 10 години, би трябвало да мога да видя как христос напуска земята, но ако вече съм мъртъв, когато божието дело приключи след 10 години, какъв е смисълът от моята вяра в бог? Въпреки че бог е повелил да се родя в тази епоха, ако аз, последовател на бог, пропусна шанса да стана свидетел на такова велико и голямо събитие, тогава не мога да се считам за благословен човек и няма да съм получил никакви големи благословии!“. Такива мисли пораждат в тях нещастие и недоволство. До каква степен са недоволни? „Вече съм толкова стар; защо бог все още не е напуснал земята? Защо божието дело все още не е приключило? Кога ще приключим с проповядването на евангелието? Нека божието дело бързо приключи, нека бог бързо завърши великото си дело, нека катаклизмите бързо се стоварят, нека бог побърза да унищожи Сатана и да накаже злите хора!“. Какво правят те? Не предявяват ли изисквания към Бог въз основа на личната си воля с надеждата да Го накарат да действа според тяхната воля? Не се ли съдържат личните им интереси в тази тяхна воля? Поради собствените си интереси те с нетърпение се надяват Бог да завърши Своето велико дело, катаклизмите бързо да се стоварят, Бог да побърза да накаже злите и да възнагради добрите, и Бог да получи Своята слава. Какви мотиви таят в сърцата си? Проявяват ли внимание към Божиите намерения? (Не.) Какво правят? (Надяват се да получат благословии.) Те искат да накарат делото на Божия план за управление да се върти около техните крайни цели заради собствените им интереси и крайни цели. Това не е ли достойно за презрение и безсрамно? Във всички неща каква е същността, проявена от антихристите? Поставянето на техните интереси над всичко останало и това да оставят интересите им да властват като пълни господари. Тоест, те не позволяват нищо да е в противоречие с техните интереси, дори Божият план за управление. Кога ще приключи Божието дело, кога ще бъде завършено Неговото велико дело, кога Той ще получи слава и кога ще унищожи човешкия род — всичко това трябва да се върти около техните интереси и техните крайни цели, всичко това трябва да бъде свързано с техните крайни цели. В противен случай те ще отрекат Бог, ще се откажат от вярата си в Него и дори ще Го прокълнат.

Едно от основните проявления на това как антихристите се отнасят към Божието слово е изучаването. Това е отношението, с което един истински неверник се отнася към Божието слово. Какво изучават те? Те не изучават истината, нито това, което Бог изисква от човечеството, нито Неговите слова, които разобличават човечеството, нито Неговите слова, които съдят човечеството, и със сигурност не изучават Неговите намерения — те изучават собствените си перспективи и съдба. Без значение коя част от Божието слово четат, ако тя съдържа слова, които се отнасят до техните перспективи и съдба — което ги засяга най-много — те ще изучават такива части внимателно и ще ги отбелязват като важни. Например, когато видят Божии слова, които разобличават и разнищват хора като тях, или окачествявания или твърдения за хора като тях, те ще изучават старателно такива слова и ще ги четат отново и отново. Какво търсят те? Дали търсят да видят как могат да разберат Божиите намерения и да намерят принципите на практикуване? Дали търсят да видят как могат да разберат себе си чрез Божието слово? Не. Те се стремят да четат между редовете, за да могат зад тези слова ясно да видят отношението, което Бог таи към хора като тях — дали Бог ги мрази и се отвращава от тях, или ще ги спаси. Те проучват внимателно не само съдържанието на тези Божии слова, но и тона и отношението на Неговите слова и мислите зад тях. След като съберат всички части от Божието слово, които се отнасят до крайните цели на хора като тях, и открият, че Неговото отношение към тях е на отритване, а не на спасение, отношението им към вярата в Него веднага ще охладнее с 80 до 90 процента. В сърцата им веднага ще се надигне неверие и отношението им ще претърпи промяна на 180 градуса. Каква е степента на тази промяна? Те вече няма да желаят да изпълняват дълга, който са планирали да изпълняват, нито да се отрекат от това, от което са планирали да се отрекат. Въпреки че първоначално са искали да проповядват евангелието на семействата си, те вече няма да го правят — тъй като вече не вярват, не може да става и дума хората в семействата им също да повярват. Накратко, те ще унищожат всичките си първоначални планове и ще се откажат от тях. Нима това не е същественото отношение, което антихристите таят към Божието слово? Целта им при изучаването на Божието слово не е да се стремят към истината и да намерят принципите за прилагане на истината на практика, така че да могат да разберат Неговите намерения и да Му бъдат предани; целта им е да намерят точно изявление за това как Бог определя изходите и крайните цели за хора като тях. Когато намерят искрица надежда, те ще се държат за нея като удавник за сламка; заради тази искрица надежда те ще могат да се отрекат от всичко и отношението им ще се промени драстично. Но когато всяка надежда за получаване на благословии бъде разбита, отношението им отново ще се промени драстично, до степен да загубят вярата си и да прибягнат до предателство, и дори да прокълнат Бог в сърцата си. Това са проявленията на антихристите.

Разбира се, антихристите ще използват Божиите слова и за да търсят лична облага, докато ги изучават. Каква облага? Докато изучават Божиите слова, те обобщават какви са правилата на Божията реч, какъв е тонът Му, когато кастри хората, какъв е начинът Му на говорене, когато разобличава човечеството, как утешава и увещава хората, какви методи използва и каква мъдрост има. Антихристите се специализират в ученето и имитирането на начина, по който Бог говори и работи; в същото време те използват и думи, често изричани от Бог, за да говорят и да общуват с другите. Докато изучават Божиите слова, те постоянно се въоръжават и със словата на различните истини в тях, превръщат ги в свои неща, използват тези Божии слова, за да вършат работа и да натрупват капитал. Какво се има предвид под този капитал? Смятат например, че^[а] по време на събиране всеки, който е по-способен да изрича правилните думи и доктрини, който е запомнил повече от Божиите слова, цитира повече от Божиите слова и обяснява повече от Божиите слова, може да е типът човек в църквата, който е най-способен да получи спасение. Без значение какво правят антихристите, то е свързано с техните перспективи и съдба. Те никога няма просто да практикуват Божиите слова като истината, нито ще страдат или ще плащат цена заради практикуването на Божиите слова. По-скоро те използват Божиите слова, за да подвеждат хората, използват ги, за да издигнат собствената си репутация, и ги използват, за да подготвят достатъчно условия за своето спасение. Следователно същността на начина, по който антихристите се отнасят към Божието слово, е, че когато и да е това, те никога не считат Божието слово за истината или за път, който хората трябва да следват. Въпреки че антихристите държат Божиите слова и ги четат всеки ден и въпреки че слушат четения на Неговите слова, едно нещо е сигурно: те не практикуват Божиите слова. Винаги, когато дойде време да практикуват Неговите слова, тяхната искреност изчезва — те кроят тайни планове само за собствените си перспективи и съдба. Външно те представят фасада на любов към Божиите слова и копнеж за тях. Но в действителност, като четат и натрупват Божии слова всеки ден, целта им е да постигнат условията за своето спасение; те правят това с надеждата да направят добро впечатление на Бог в замяна. Те не вярват, че Бог проучва внимателно сърцата на хората — те знаят само, че хората гледат само външния вид, така че и Бог трябва да гледа само външния вид, и затова по тези въпроси те се занимават с прикриване и измама, като прибягват до хитрости. Те си мислят: „Трябва само да правя това външно. Няма значение какво мисля в сърцето си — хората не могат да го видят, нито бог може. Всъщност, без значение как чета божиите слова, не го правя, за да стана някакво истинско сътворено същество. Ако не касаеше моите перспективи и съдба, нямаше да понасям тези несгоди, нито щях да търпя тази неправда!“. В техните умове, колкото и добре да звучат Божиите слова, те не могат да бъдат осъществени и хората не биха могли да ги изживеят. Дори ако шепа хора изживеят малко от Божиите слова, те също трябва да го правят за свои собствени цели. Както казват невярващите: „Няма такова нещо като безплатен обяд“. Те си мислят: „Ние понасяме такива несгоди заради вярата си в бог, четем и слушаме неговите слова всеки ден, живеем според неговите слова — за какво е всичко това? Не е ли само за тази една цел? Всички са наясно в сърцето си, че всичко е заради техните перспективи и съдба; в противен случай защо бихме се отказали от прекрасните времена на преследване на света, само за да страдаме тук?“. По този въпрос какъв факт са отрекли те? Божието слово е истина и истината може да спаси хората, да ги промени и да им помогне да се отърват от покварения си нрав. Нима това не е резултатът, който Божието слово може да донесе? (Така е.) Признават ли антихристите този факт? Те го отричат, като казват: „Всички твърдят, че божието слово може да спаси хората, но кого е спасило? Кой е видял това да се случва? Защо не вярвам в това?“. Защо се казва, че Божието слово може да спаси хората, да ги промени и да им помогне да се освободят от покварения нрав на Сатана? Защото Божието слово е истината и то може да бъде животът на хората. Когато хората имат Божието слово за свой живот, те могат да бъдат спасени; те стават тези, които са спасени. Този факт не се признава от антихристите. Те вярват, че само в интерес на получаването на благословии и добра крайна цел хората са стигнали дотук и че това е единствената причина хората да изпълняват дълга си в Божия дом. Те отричат плодовете на Божието слово, отричат резултатите, които истината постига у хората, и отричат, че истината може да завоюва хората, да ги промени и да ги спаси. Те вярват, че хората следват Бог само от загриженост за собствените си перспективи и съдба и в стремеж към тях. Те не вярват, че Божието слово може да промени хората, да ги направи предани на Бог, да ги накара да се покорят безусловно на Бог или да ги накара да изпълняват дълга си като сътворени същества в Божия дом — те не вярват в нищо от това. Затова антихристите, които поставят интересите си на първо място, не се стремят към истината; докато се отнасят към Божиите слова като към вид риторика, вид твърдение, те не вярват, че тези Божии слова могат да спасят хората. Те смятат, че всички, които са искрени и предани на Бог, са фалшиви и са замесени собствените им интереси. Без значение колко от Божиите слова чуват, без значение колко от Божиите проповеди слушат, това, което в крайна сметка остава в сърцата им, са само тези две думи — перспективи и съдба. Тоест Божиите слова, Божието дело и Божият план за управление могат да донесат добри перспективи и съдба на хората и да им донесат добра крайна цел. За антихристите това е най-истинското, това е най-висшата истина. Ако не беше това, първо, те нямаше да вярват в Бог. Второ, те нямаше да понасят такива неправди, за да останат в Божия дом. Трето, те нямаше да изпълняват никакъв дълг в Божия дом. Четвърто, те нямаше да понасят никакви несгоди в Божия дом. И пето, те отдавна щяха да са се върнали към светския живот, за да се отдадат на богатство и слава, да преследват света, да преследват слава и придобивки, да преследват пари и да преследват нечестиви тенденции. Сега те временно пребивават в Божия дом само защото се касае до техните перспективи и съдба. Те имат решително отношение към осигуряването на своите перспективи и съдба, като същевременно таят манталитета да изпробват късмета си с надеждата, че когато Божието дело приключи, те ще бъдат сред онези, които влизат в небесното царство и получават големи благословии. Какъв е този манталитет? Те искат да търсят печалба от Бог, за да постигнат целите си, но не искат да Му се покорят; освен това те дори не вярват на всички слова, които Бог е изрекъл, нито вярват, че Бог господства над всички неща. Не е ли това малко нечестиво? Що се отнася до тяхното отношение към изучаването на Божието слово, те са неверници. Това, че антихристите могат да използват такова отношение, за да изследват, да четат и да третират Божиите слова, показва, че те са христоматийни неверници, пълни неверници до мозъка на костите си. Тогава защо все пак могат да извършват някаква повърхностна работа в Божия дом и да продължават да следват, без да отпадат? Без значение как са кастрени, защо могат да останат и дори да участват в църковния живот, и да продължават да слушат и да четат Божиите слова? Защо е така? (Те искат да получат благословии.) Защото искат да получат благословии. Както казват невярващите: „Който ми дава пари, ми е баща, който ме храни, ми е майка“. Що за логика е това? Тази логика не е ли изпълнена с философията на Сатана за светските отношения? Именно под влиянието на тази сатанинска философия те вярват в Бог: „Не ме интересува какво изключително дело си извършил — какъвто и да е твоят нрав или същност, стига да можеш да ми дадеш благословии, добра крайна цел и добро бъдеще, и да ми позволиш да имам големи благословии, аз ще те следвам и засега ще те считам за бог“. Има ли тук някакъв компонент на истинска вяра? (Не.) Следователно, по отношение на това как се отнасят към Божиите слова, окачествяването на такива хора като антихристи и неверници е твърде точно!

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа израза „Смятат, че“.