Случай четвърти: Използване на приношения чрез измама за изплащане на дългове

Преди, когато бях в континентален Китай, трябваше да намерим сравнително безопасно място за срещи на съработниците, така че намерихме семейство домакин. Това семейство беше готово да ни настани и помагаше за опазването на мястото. След известно време обаче в семейството започнаха да се зараждат мисли: „Изглежда, че вие смятате да се събирате тук дългосрочно. Не можете да се събирате никъде другаде освен в моята къща, така че трябва да се възползвам от възможността да извлека полза от ситуацията. Няма ли да съм глупак, ако не го направя?“. Веднъж, когато се събрахме за събрание на съработниците и още не бяха пристигнали всички участници, в къщата на семейството на домакините без видима причина дойде един човек, седна във всекидневната и не си тръгваше. Домакинът дойде и каза, че този човек е дошъл да си събере дълг и че семейството му било взело пари назаем от този човек преди няколко години и не му ги било върнало. Какво мислите, че се случваше тук? Този човек можеше да дойде по-рано или по-късно, но се случи така, че дойде да си събере дълга точно в този момент. Дали това беше просто съвпадение, или някой умишлено го беше планирал така? Човек не можеше да не се усъмни. Имаше нещо гнило. Какво всъщност се случваше? Дали семейството нямаше лоши намерения и не беше повикало този човек да дойде нарочно? (Да.) Аз казах: „Накарай го да си тръгне веднага“. Домакинът отвърна: „Няма да си тръгне, докато не му се плати“. Аз казах: „Защо не му върнеш парите?“. Домакинът увърташе, с което даваше да се разбере, че няма да изплати дълга, дори и да имаше парите — искаше безлихвен заем. Събирачът на дългове чакаше там и все още не си беше тръгнал, когато някои от другите съработници бяха напът да пристигнат. Какво смяташе да прави домакинът? Нима това не беше предварително замислен план? (Да.) По-късно казах на някого да даде пари на домакина и да го накара веднага да отпрати събирача на дългове. Като му даде парите, събирачът на дългове си тръгна след по-малко от половин час. Здравият разум подсказва, че събирачът на дългове не би трябвало да се връща, но случаят все още не беше приключил. Месец по-късно, преди едно събрание на съработниците, събирачът на дългове дойде отново. Домакинът каза, че последния път е била изплатена само част от дълга, а не целият. С каква цел казваше това? Да накара Божия дом отново да плати дълга вместо него. Беше същото като последния път — след като дадохме парите на домакина, събирачът на дългове си тръгна. Оттогава нататък, когато и да отидехме там за събиране, събирачът на дългове повече не дойде, защото вече бяхме изплатили дълга на домакина на две вноски. Домакинът се бе притеснявал, че ако поиска в аванс толкова много пари, ние няма да се съгласим да платим, затова ги поиска на две вноски. Как трябва да се гледа на тези пари? Дали Божият дом му ги е заел, или той е манипулирал Божия дом да му ги даде? (Манипулирал е Божия дом.) Всъщност той с измама накара Божия дом да му даде парите. И така, защо Божият дом му даде парите? Не можехме ли да не му ги дадем? В края на краищата е разумно и законно да не му ги даваме, но това би означавало, че съработниците не биха могли да се събират. И така, каква беше нашата обосновка да му ги дадем? По онова време Моите разсъждения бяха да третирам тези пари като наем. Ако наемехме хостел или спортна зала, нима и това нямаше да ни струва пари? Не можем да се събираме на такива места, а и не е безопасно. Тук домакинът помага за опазването на мястото и безопасността ни е гарантирана, така че разумно ли е Божият дом да похарчи малко пари, за да изплати дълговете му? (Да.) Просто парите не бяха дадени по почтен начин. В среда като страната на големия червен змей обаче често се налага да се правят такива неща.

Някои хора имат зла човешка природа и не са напълно склонни да изпълняват дълга на домакин. Ние ги използваме, за да пазят мястото, където се намираме, така че трябва да им позволим да се възползват от ситуацията. След като се възползват обаче, могат ли все още да постигнат спасение? Не, не могат. Не че Бог не би ги спасил, но този тип хора не могат да постигнат спасение. Те мамят всекиго и се възползват от всекиго. Когато изпълняват дълга си и се опитват да подготвят добри дела, те винаги трябва да измъкнат нещо, което желаят, от това и без значение с кого общуват, те се придържат към принципа само да се възползват и никога да не бъдат ощетявани. Това е принципът, който следват, когато изпълняват дълг в Божия дом. И така, откъде идват тези „добри дела“? Те са купени и платени от Божия дом, а не че самите хора са подготвили добрите дела; те не подготвят добри дела. Те предоставят място, Божият дом харчи пари и го третира като наем. Това няма нищо общо с добрите дела и не е тяхно добро дело. Какво поведение е това, когато човек под предлога, че осигурява място за братята и сестрите от името на Божия дом, придобива по измамен начин пари или вещи от Божия дом? Какъв характер има такъв човек? Може ли поведението му да бъде запомнено от Бог? Къде се нарежда характерът му в сърцата на хората и в Божието сърце? Подготвянето на добри дела е нещо, което ти трябва да подготвиш — ти подготвяш добри дела заради своята крайна цел и всичко, което правиш, е за теб самия, а не за другите. Като правиш това, което трябва, ти вече си получил награда и си получил желаното нещо, което си целял. Как тогава те вижда Бог в Своето сърце? Ти вършиш добри дела, за да получиш нещо в свой интерес, а не за да придобиеш истината или да придобиеш живот, камо ли да удовлетвориш Бог. Може ли Бог все пак да спаси такива хора? Не, не може. Те просто подготвят едно малко добро дело и изпълняват малко задължение и дълг, но протягат ръце и искат заплащане от Божия дом, издребняват с Божия дом, измислят всякакви начини да го измамят и да получат желани неща, и се грижат никога да не са ощетени, сякаш правят бизнес. При това положение, това добро дело вече не е добро дело — то се е превърнало в злодеяние и не само че Бог няма да го запомни, но Той ще отнеме правото им да бъдат спасени и ще ги лиши от него. Когато онзи домакин накара Божия дом да изплати дълга му вместо него, нима естеството на това не беше донякъде измамно? Това правят антихристите. Когато искат пари, те не го правят по почтен начин, а по-скоро по начин, чието естество е измамно, като се възползват от възможността да изнудват. Спасява ли Бог онези, които изнудват, за да присвоят приношенията за Него? (Не.) Ако тези хора се покаят и имат истинска вяра, трябва ли да бъдат спасени? (Не.) Защо? (Фактът, че тези хора са могли да действат измамно спрямо Божия дом, означава, че Бог няма място в сърцата им — те са типични неверници.) Ще се покаят ли неверниците? Типът неверници, които са антихристи, няма да се покаят. Всичко, което правят, се върти около собствените им интереси и те никога няма да се покаят, дори и да умрат. Те не признават, че са направили нещо нередно, нито признават, че са извършили зло, така че за какво биха се покаяли? Покаянието е за хора, които имат човешка природа, които имат съвест и разум и които могат ясно да видят и да признаят своята поквара. Когато изпълняваше малък дълг, онова семейство на домакина трябваше да измъкне нещо желано от това и дори не пропусна такава възможност. Те бяха големи измамници. Това е четвъртият случай.

Случай пети: Изискване на заплащане за работа за Божия дом

В континентален Китай има работа, която е относително опасна и рискована и за която са нужни умни хора с определена квалификация. По онова време имаше един човек, който притежаваше такава квалификация, затова Горното му уреди да свърши една работа. Докато я вършеше, той отправи молба, като каза, че щом започне да върши тази работа, вече няма да може да ходи на редовната си работа всеки ден, а на семейството му е малко трудно да свързва двата края. Божият дом му даде малко пари за издръжка, той беше много щастлив от това и се зае с възложената му работа. Работата му обаче беше само посредствена. След известно време семейството му нямаше проблеми с прехраната, но се появи нещо друго, за което той каза на Божия дом, и Божият дом му даде още малко пари за издръжка, за да е сигурно, че може да преживява. Той неохотно се съгласи да продължи да върши работата си, но колко добре я вършеше? Беше пълна каша. Ако му се правеше нещо, вършеше по малко, а ако не му се правеше, не вършеше абсолютно нищо. Това забави работата, нанесе известни загуби на делото на църквата, и се наложи други хора да отидат да оправят кашата. По-късно Божият дом се свърза с него, за да му каже да положи усилия в работата си и че Божият дом ще продължи да му помага да разреши всички трудности, които има. Той не го каза директно в лицето на Божия дом, а насаме каза на няколко братя и сестри: „Нима ми липсват пари за издръжка? Какъв голям проблем може да реши тази нищожна сума пари? Като върша тази работа, аз решавам толкова огромен проблем за Божия дом. И Божият дом трябва да решава моите големи проблеми. В момента синът ми няма пари за таксата за обучение и този въпрос не е решен. Не тази малка сума пари ми липсва“. Това бяха думите, които той наистина си мислеше, но не можеше да се насили да ги каже в лицето на Божия дом; вместо това те се разкриха, когато изливаше недоволството си насаме. Как трябва да се разреши тази ситуация? Трябва ли Божият дом да продължи да го използва, или да намери друг? (Да намери друг.) Защо? Неговият характер и същност вече са разкрити. Той не само искаше Божият дом да издържа семейството му, но също така искаше Божият дом да плати таксата за обучение на сина му, а по-късно каза, че жена му е болна, и искаше Божият дом да плати за лечението ѝ. Нима не искаше все повече? Той си мислеше, че като е свършил нещо дребно за Божия дом, е дал голям принос и че Божият дом трябва безусловно да предостави всичко, от което се нуждае. Ако работеше на редовна работа, щеше ли да може да си позволи да изпрати сина си в университет? Щеше ли да може да си позволи лечението на жена си? Не е задължително. Защо тогава постоянно искаше пари от Божия дом, когато вършеше тази дребна работа в Божия дом? Какво си мислеше? Каква беше гледната му точка по въпроса? Той си мислеше, че без него Божият дом няма да има кой друг да свърши работата, затова трябва да се възползва от тази възможност да намери причини да иска още пари от Божия дом, че не бива да я изпуска за нищо и че ако пропусне този шанс, повече няма да го има. Нямаше ли това предвид? Той си мислеше, че вършенето на тази работа е като да ходиш на работа и да печелиш пари, затова трябва да изнудва Божия дом. Впоследствие, когато осъзна, че не може да изнудва Божия дом, той не си вършеше работата. Дали това е човек, който истински вярва в Бог? (Не.)

Хората, които истински вярват в Бог, не се страхуват да понасят трудности, докато изпълняват дълга си. Някои хора не споменават за трудностите, които семействата им имат, докато изпълняват дълга си. Някои хора в бедни райони изпълняват дълга на домакин и когато дойдат братя и сестри и няма ориз за ядене, те излизат и вземат пари назаем, но не казват нищо. Ако кажеха нещо, можеше ли Божият дом да им даде пари? (Да.) Божият дом може да си позволи нещата, от които се нуждаят, за да настанят братя и сестри. Тогава защо не казват нищо? Ако им ги предложиш, те ще откажат. След като излязат и вземат пари назаем, те постепенно ще си ги върнат сами. Те не искат пари от Божия дом. Антихристите са пълната противоположност. Те поставят условия, протягат ръце и предявяват искания, преди да са свършили каквато и да е работа. Как е толкова лесно за тях да протягат ръце? Как могат да протягат ръце по такъв нагъл начин? Такива хора нямат срам, нали? След като поискат малко пари, те искат още. Ако не им се дадат пари, те няма да свършат никаква работа — няма да си мръднат и пръста, докато не видят сигурна печалба: „Ще свърша толкова работа, за колкото ми платиш. Ако не ми платиш, тогава забрави да ме караш да върша каквато и да е друга работа за теб. За мен това е работа и ако няма облага за мен, няма да я върша. Излагам се на риск, за да изпълнявам дълга си, така че трябва да има нещо за мен в това и то трябва да е съизмеримо с това, което влагам. Не мога да съм ощетен!“. И така, те трябва да искат нещата, които смятат, че заслужават, и трябва да търсят извинения, за да ги поискат — трябва да си блъскат главите, за да ги поискат, и да измислят всякакви начини, за да ги поискат. Ако може да им се дадат, още по-добре, а ако не им се дадат, тогава ще зарежат всичко и ще си тръгнат, и няма да са претърпели никакви загуби. Освен това те си мислят, че цялата тази работа, която Божият дом върши, включва риск и че ако Божият дом не им даде нещата, които искат, ще се страхува, че ще го издадат, и че няма никой друг подходящ, така че трябва да използва тях, а щом ги използва, трябва да им плати. Естеството на това не ли е донякъде измамно? Естеството му не е ли донякъде експлоататорско? Считат ли се такива хора за вярващи? Това са неверници, които не са част от Божия дом — те дори не са приятели на църквата. Когато приятелите на църквата видят, че вярващите са чудесни хора, те помагат да им осигурят прикритие и помагат да се свършат някои неща. Такива хора могат да бъдат малко благословени. За разлика от тях, антихристите вярват в Бог единствено за да получат желани неща. Ако не могат да получат желани неща, тогава няма да изпълняват никакъв дълг, няма да изпълняват никакво задължение и изобщо няма да отдадат нищо от себе си. Когато Божият дом им уреди да изпълняват дълг, те първо питат какви желани неща се предлагат и ако не се предлага нищо желано, тогава няма да го изпълнят. Каква е разликата между тях и измамниците от невярващия свят? Тези хора все така искат да бъдат спасени и да бъдат благословени от Бог. Нима не искат невъзможни неща? Ако тези хора нямаха низък характер и не бяха напълно безсрамни, тогава как сърцата им щяха да са способни да измислят такива извратени начини на действие? Как могат да имат такова отношение към изпълнението на дълга си? Вие способни ли сте да правите тези неща? (Да, ние също сме способни.) До каква степен? Има ли граница? В кой момент бихте си помислили, че е много сериозно и че не можете повече да продължавате да правите тези неща? (Понякога изпитвам укор в сърцето си и съвестта ми изпитва чувство на вина. Има и моменти, когато се страхувам, че другите ще разобличат нещата, които съм направил, затова не ги правя повече.) Без значение какво правят хората, техният характер е изключително важен. Човек, който няма абсолютно никакъв срам, е способен да извърши всякакви лоши неща. Той е напълно зъл човек. Няма граница за нищо, което прави, и не действа според съвестта си. Какви хора са онези, чиято човешка природа е безсъвестна? Те са зверове и демони и Бог няма да ги спаси. Не са добри хора онези, които са способни по измамен начин да придобиват Божиите приношения и да изнудват, за да ги присвоят, докато Бог върши Своето дело. Не са добри хора и тези, които искат заплащане от Божия дом. Те си мислят, че е лесно да се измами Божият дом, че за имуществото му никой не носи отговорност и то не принадлежи на никого, така че могат да го притежават и да го вземат с измама, както си искат. Те си мислят, че по този начин са извлекли изгода. Наистина ли е толкова лесно да се извлече тази изгода? Изгодата, която си извлякъл, не е голяма, но каква е последицата от извличането ѝ? Загубата на живота ти.

Ако човек наистина има някаква човешка природа и малко съвест, ще бъде ли способен да прави тези неща? Ти вярваш в Бог, но си способен да Го мамиш и да изнудваш за приношенията за Него. Що за човек си ти? Човек ли си изобщо? Само демоните правят такива неща. Зверовете не правят такива неща. Просто погледнете едно куче. Стопанинът на кучето го е отгледал и то пази къщата на стопанина си. Когато дойде лош човек, то вдига тревога и го напада. То преследва всеки, който вземе нещата на стопанина му. Когато кокошките, патиците и гъските в дома на стопанина му избягат, то му помага да ги търси. Когато прасетата в дома на стопанина му се бият, то се опитва да ги разтърве. Кучето знае, че стопанинът му иска то да пази прасетата, затова е в състояние да изпълни тази отговорност. Кучето не спори със стопанина си и не казва: „Пазих прасетата за теб, та защо не ми дадеш малко пилешко или нещо друго за ядене?“. То никога не казва това. Дори едно куче е способно да пази дома на стопанина си и да изпълнява задълженията си към него безвъзмездно, но тези хора не могат да се сравнят дори с животните. След като изпълнят малко задължение, те си мислят, че са ощетени, а след като изпълнят някои отговорности и положат малко усилия, се чувстват неудобно, че сделката не е равностойна и че са били използвани, затова измислят всякакви начини да изравнят нещата. Когато ти вярваш в Бог, Бог те закриля и те води и ти дарява толкова много истини. Как може да не мислиш да Му се отплатиш? Ти не мислиш да Му се отплатиш, но Бог не обръща внимание на това. Когато обаче изпълняваш малко задължение, отиваш при Бог, за да изравните нещата. Когато изпълняваш малко задължение, искаш да изнудваш и по измамен начин да придобиеш нещо — измисляш всякакви начини да си го наваксаш. Нима не си търсиш смъртта? Нима това, което Бог ти е дал, не е много? От гледна точка на проявленията на хората, какво заслужават те? Дали хората имат нещата, на които се наслаждават и които притежават днес, защото са ги заслужили? Не. Това са неща, които Бог ти е дарил, и неща, с които те е благословил. Ти вече си получил много. Бог ти е дарил живота, истината и пътя, без да иска нищо в замяна. Как си Му се отплатил? Когато изпълняваш малко от своите задължения и дълг, вътрешно ти е трудно да го приемеш и чувстваш, че си претърпял загуба, и измисляш всякакви начини да изравниш нещата. Ако искаш да изравниш нещата, Бог може да ти даде нещо в замяна, но след като го получиш, ще можеш ли все пак да бъдеш спасен? Ще дойде ден, когато тези хора ще знаят точно кое е най-важното и кое е най-ценното. Хората, които имат същността на антихрист, никога няма да узнаят стойността на истината. Когато дойде денят, в който изходът им бъде разкрит и когато всичко бъде разкрито и оповестено публично, тогава те ще узнаят. Няма ли да е твърде късно тогава? Изходът на всички неща наближава и всички неща ще преминат. Само Божиите слова и Неговата истина ще останат за вечността. Онези, които притежават истината и практикуват Божиите слова, ще останат заедно с Неговите слова и с Неговата истина. Това е ценността и мощта на Божиите слова. Антихристите обаче никога няма да са наясно с този факт, затова си блъскат главите, измислят всякакви начини и използват всички възможни средства, за да кроят планове за различни облаги, като действат под знамето на вярата в Бог, и използват още по-непохватни измамни средства, за да придобият Божиите приношения и да присвояват и заграбват Неговите приношения. Всички действия и постъпки на тези хора се записват буквално в Божия бележник. Когато дойде денят за разкриване на техния изход, Бог ще определи изхода на всеки човек въз основа на тези записи. Всички тези неща са истина. Независимо дали вярваш, или не, всички тези неща ще бъдат разкрити. Това е петият случай. Що за човек е този мъж? Благороден ли е характерът му, или низък? (Низък.) В Божиите очи той не е почтен, а долен човек. Накратко, нарича се „нищожество“.