Случай втори: Негодувание от невъзможността да се отиде в чужбина

Когато вършех дело в континентален Китай, имаше един водач, който си мислеше, че може да отиде в чужбина с нас, и беше много щастлив от това. Той си мислеше: „Най-накрая успях. Най-накрая мога да се радвам на големи благословии с бог! Преди понасях трудности с бог. Днес най-накрая бях възнаграден. Заслужавам го. Най-малкото, аз съм водач и съм преживял много мъки, така че, когато това хубаво нещо се появи, трябва да имам дял в него — трябва да мога да се насладя на това желано нещо“. Така си мислеше той. Въпреки това, след като прекарах известно време в тясна близост с него, забелязах, че беше безпринципен в думите и делата си, нямаше добра човешка природа, намерението и желанието му да бъде благословен бяха доста силни и понякога се нуждаеше от кастрене. След като беше кастрен няколко пъти, той си помисли: „С мен е свършено. Горното ме прозря и повече не спомена за отиване в чужбина. Изглежда, няма надежда да отида в чужбина“. Той постоянно премисляше тези неща в сърцето си. Всъщност ние виждахме, че той не беше човек, който се стреми към истината, беше изначално неподходящ да отиде в чужбина и че дори да отидеше в чужбина, нямаше да може да върши никаква работа, затова не говорихме с него за това. Той почувства, че няма надежда да отиде в чужбина, затова започна да прави други планове. Един ден той излезе и повече не се върна. Остави само едно писмо, в което пишеше: „Вярвах в бог толкова много години и свърших известна работа. Сега вие отивате в чужбина, но аз не съм подходящ да дойда с вас. В идните дни ще отделя време, за да компенсирам това. Бог ме ненавижда, затова ще го напусна. Няма да го карам да гледа някого, когото ненавижда. Ще се скрия“. Тези думи звучаха смислено и в тях нямаше голям проблем. След това казваше: „Така е, откакто съм се родил. С когото и да съм, просто ме използват. Мога да понасям несгоди с другите, но не и да се радвам на благословии с тях“. Какво искаше да каже с това? (Мислел си е, че е бил използван от Бог.) Точно това имаше предвид. Особено когато каза: „С когото и да съм, мога само да понасям несгоди с тях, не мога да се радвам на благословии с тях“, това, което имаше предвид, беше: „Понесох толкова много несгоди и поех толкова голям риск заедно с вас, но когато дойде време да се радвам на благословии с вас, вие не желаете“. С тези думи той се оплакваше и в него се беше породило негодувание в резултат на този въпрос. С устата си той каза: „Бог ме ненавижда. Ще напусна бог. Няма да го карам да изпитва ненавист“, но в сърцето си всъщност негодуваше: „Вие отивате в чужбина, за да се радвате на благословии, и искате да се отървете от мен!“. Това ли се случи в действителност? (Не.) Тогава какво се случи? Той си мислеше, че го кастрим, защото искаме да се отървем от него, а не защото не се стреми към истината или е безпринципен в думите и делата си. Той не разбираше, че има проблем. Вместо това си мислеше: „Аз понасях несгоди с теб, затова трябва да се радвам на благословии с теб. Ти непременно трябва да ми позволиш да вляза в царството и да стана част от народа на царството. Каквото и да правя, никога не бива да ме изоставяш“. Не си ли мислеше именно това? (Да.) Каква е същността на този начин на мислене? (Това е същата същност като тази на Павел, когато се е опитвал да сключи сделка с Бог в замяна на венец.) Точно така, това е същността на Павел. Той вярваше в Бог, следваше Бог, понасяше несгоди и плащаше цена, за да получи венец и да бъде благословен. Той нямаше истинска вяра, нито се стремеше към истината. Просто се опитваше да сключва сделки с Бог. Ако сделката се провалеше, той не беше благословен и се чувстваше ощетен, тогава се вбесяваше, смяташе, че всичко е загубена кауза и действаше безразсъдно, и в сърцето му се пораждаше негодувание. Това са нещата, които той проявяваше, докато говореше. Какво направи този човек след това? Впоследствие този човек се зае с бизнес и около него се въртяха няколко млади дами. Въпреки че не каза, че не вярва в Бог, той не изпълняваше дълга си и не беше последовател на Бог. Никой никога не си е мислил, че той ще се откаже от шанса си да следва Бог и ще се заеме с бизнес само защото е бил кастрен малко. Неговото яростно държание и начинът, по който се проявяваше преди, бяха като на двама различни души. Това беше неговата природа, която се саморазобличи. Преди той не правеше това чисто и просто защото обстоятелствата не го позволяваха. Това е единият аспект. Другият аспект е, че той криеше кой е, преструваше се, че не е такъв, и се въздържаше да го прави. Ако ти си наистина добър човек, без значение в каква ситуация попаднеш, първо трябва да останеш непоколебим на мястото си и да знаеш кой си. Освен това, могат ли хората, които наистина имат някаква човешка природа, да вършат неща и злосторничества, които са лишени от човешка природа? (Не.) Категорично не могат. От този случай става ясно, че когато хората не са способни да приемат истината, това е най-бунтовното нещо и те са в най-голяма опасност. Ако никога не са способни да приемат истината, тогава те са неверници. Ако желанието на такъв човек да бъде благословен се разбие на пух и прах, той ще остави Бог. Защо е така? (Защото това, към което се стреми, е да бъде благословен и да се радва на благодат.) Такива хора вярват в Бог, но не се стремят към истината. За тях спасението е украшение и хубаво звучаща дума. Това, към което се стреми сърцето им, са награди, венец и желани неща — те искат да получат стократно повече в този живот и искат да получат вечен живот в идния свят. Ако не могат да получат тези неща, тогава няма да вярват; истинското им лице ще се прояви и те ще оставят Бог. Това, в което вярват в сърцето си, не е Божието дело, нито са истините, които Бог изразява, а това, към което се стремят, не е спасение, камо ли доброто изпълнение на дълга им като сътворени същества; по-скоро е същото като при Павел — да бъдат богато благословени, да притежават голяма власт, да носят голям венец и да бъдат на едно ниво с Бог. Това са техните амбиции и желания. Затова всеки път, когато в Божия дом има някаква облага или нещо, което желаят, те се борят да го получат, започват да класират хората според пригодността и старшинството им и размишляват: „Аз съм пригоден. Трябва да имам дял от това. Трябва да се боря, за да го получа“. Те поставят себе си на първо място в Божия дом, след което смятат, че е съвсем редно да се радват на тези облаги на Божия дом. Например по въпроса за отиването в чужбина първата мисъл на този човек беше, че трябва да може да има дял, че по-голямата част от хората не са толкова добри като него, не са понесли толкова несгоди, колкото него, не са така пригодни като него, не са вярвали в Бог толкова години, колкото него, и не са били водачи толкова дълго, колкото него. Той използваше всяко извинение и метод за оценка, за да се класира. Без значение как класираше хората, той винаги поставяше себе си начело и в редиците на тези, които бяха пригодни. Накрая той почувства, че е съвсем редно да се радва на такова отношение. В момента, в който не го получи, и в момента, в който фантазията му да бъде благословен и да придобие неща в свой интерес се разби на пух и прах, той щеше да направи нещо по въпроса, да се вбеси, да спори с Бог, вместо да се покори и да търси истината. Ясно е, че сърцето му вече беше изпълнено с тези неща, към които се стремеше, и е достатъчно да се покаже, че нещата, към които се стремеше, са напълно несъвместими с истината. Без значение колко работа вършеше, неговата цел и намерение не бяха нищо повече от това да получи венец — също като целта и намерението на Павел — и той се беше вкопчил в това и никога не се отказваше. Без значение как се разговаряше с него за истината, без значение как беше кастрен, разобличаван и разнищван, той все така упорито се придържаше към намерението да бъде благословен и не го пускаше. Когато не получи Божието одобрение и видя, че желанието му да бъде благословен е разбито на пух и прах, той стана негативен и се отдръпна, изостави дълга си и избяга. Той не беше изпълнил истински добре дълга си, нито беше служил добре при разпространяването на евангелието на царството и това напълно разкрива, че той нямаше истинска вяра в Бог, не се покоряваше истински и нямаше нито грам истинско свидетелство за преживяване — той беше просто вълк в овча кожа, който се спотайваше в стадо овце. В крайна сметка човек, който беше неверник до мозъка на костите си, беше напълно разкрит и отстранен и животът му като вярващ приключи. Това е единият случай.

Това не беше изолиран случай. Това не беше единственият човек, който се препъна и беше разкрит посредством въпроса за отиването в чужбина. Примерът, който току-що дадохме, беше за мъж, но имаше и друг, в който беше жена. Първоначално планът беше също да позволим на тази жена да дойде с нас в чужбина. Когато това се случи, вътрешно тя беше много щастлива и започна да планира и да се подготвя за това, но в крайна сметка поради различни причини не можа да отиде. По това време тя не беше информирана, защото ситуацията беше твърде опасна. Веднъж на събрание за съработници тя разбра за това решение. Анализирайте следното. Какъв би могъл да е резултатът, когато тази жена разбра? (Ако човек имаше мисленето на нормален човек, вероятно не би реагирал твърде силно, след като разбере. Щеше да сметне, че не може да отиде в чужбина, защото ситуацията е опасна, и щеше да може да се справи правилно с въпроса. Ако обаче тази жена разбереше, можеше да се вбеси и да се опита да спори с Бог.) Точно така, вие донякъде сте схванали характера на хората от този тип. Такива са хората от този тип — без значение какъв е въпросът, те няма да приемат да бъдат ощетени, а по-скоро ще се възползват. Във всичко те трябва да надминават всички останали и да бъдат по-добри от всички останали. Във всичко те трябва да са най-добрите; трябва да получат всяко нещо, което желаят, и е неприемливо за тях да нямат дял в нещо. След като жената разбра за това, тя се ядоса на момента и разгневена се търкаляше по земята. Демоничната ѝ страна се прояви и тя хокаше съработниците си и изливаше гнева си върху тях. Откъде дойде гневът ѝ? Изглеждаше, че е ядосана на братята и сестрите, но всъщност на кого беше ядосана? (Беше ядосана на Бог.) Ето какво ставаше. Тогава каква беше причината за гнева ѝ? Къде се коренеше? (В това, че желанията ѝ не бяха удовлетворени.) В това, че тя не получи нещо, което желаеше, и целта ѝ не беше постигната. Този път не успя да се възползва; по-скоро други хора се възползваха, а тя не можа да участва, затова беше вбесена; не можеше повече да се преструва; изля и освободи цялото недоволство и негодувание на сърцето си. В миналото тя винаги трябваше първа да узнае какво прави Горното. Тя винаги искаше да има контакт с Горното и не общуваше с братята и сестрите. Винаги се отнасяше към себе си като към личност от висша класа, а не като към обикновен член, затова си мислеше, че този път и тя трябва да отиде в чужбина — ако никой друг не трябва, тя трябва. Тя беше основният кандидат и трябваше да има удоволствието да бъде третирана по този начин. Именно това всъщност си мислеше сърцето ѝ. Сега тя видя, че няма да има удоволствието да бъде третирана по този начин, всички несгоди, които е понесла през тези години, са били напразни. Тя нямаше нищо от статуса, който старателно беше градила, и от отношението, което искаше. В този миг всичко това се превърна в нищо. Не беше за вярване, че тя не можа да измъкне с измама желано нещо от такъв мащаб. Не беше за вярване, че тя беше изключена, затова си помисли, че не заема високо място в Божието сърце и е обикновен човек. Защитната линия в сърцето ѝ напълно се срина и тя повече не се преструваше и не прикриваше нищо. Започна да избухва, да крещи на хората, да дава воля на чувствата си, да се ядосва и да разобличава естествената си същност, без да се интересува какво казват другите или как го виждат. Впоследствие беше изпратена в един екип, за да изпълнява дълг. Докато изпълняваше дълга си, тя извърши много лоши неща и накрая братята и сестрите в екипа написаха заедно писмо с искане да бъде отлъчена. Каква беше причината да бъде отлъчена? Братята и сестрите съобщиха, че злото, което е извършила, може да се опише с една фраза: толкова много, че не може да бъде изписано! С други думи, тя извърши твърде много зло и естеството на това, което направи, беше твърде сериозно — не можеше да се предаде ясно само с едно или две изречения, нито можеше да се разкаже само в една или две истории. Тя извърши безброй зли неща и това разгневи хората, затова църквата я отлъчи. Тези зли неща, които тя извърши, не бяха правени преди да възникне въпросът за отиването в чужбина, така че защо беше способна да ги направи, след като той възникна? Защото въпросът за отиването в чужбина не се разви така, както тя желаеше. Ясно е, че злите неща, които извърши, и грозотата, която разкри, бяха вид отмъщение и изливане на чувствата, причинени просто от това, че не получи това желано нещо. Кажете Ми, когато човек, който наистина се стреми към истината и който има човешка природа, се сблъска с такава ситуация, дори и да не разбира много истини, способен ли е да породи тези проявления? Способен ли е да разкрие тези неща? Всеки, който има малко човешка природа, малко съвест и малко чувство за срам, няма да направи тези неща, а ще се въздържи. Въпреки че сърцето му не е щастливо, недоволно е и е малко наранено, той си мисли, че е просто обикновен човек, че не трябва да се бори, за да получи това нещо, че тези, които вярват в Бог, трябва да се стремят към истината, във всичко да се покоряват на устроеното от Бог, че не трябва да имат никакъв избор и че хората са сътворени същества и не са нищо впечатляващо. Такива хора ще бъдат нещастни няколко дни, но след това ще бъде минало-заминало. Те все още ще вярват, както трябва, и няма да вършат зло или да отмъщават заради този въпрос, нито ще изливат чувствата си заради него. За разлика от тях, хората, които не се стремят към истината и чийто характер е отвратителен, са способни да проявят всички тези злодеяния, които никога преди не са проявявали, само заради един малък въпрос. Това обяснява проблема. То обяснява човешката им природа същност и обяснява истинските стремежи на този тип хора, а именно, че истинското им лице е напълно извадено на светло чрез разкриването на този въпрос. Първо, тяхната същност е изцяло тази на антихрист. Второ, те никога не са се стремили към истината, нито някога са се отнасяли към себе си като към обект на спасение и са се покорявали на устроеното и подреденото от Бог. Те не се стремят към покорство пред Бог; те се стремят само към статус и наслада; те се стремят само към добро отношение и се стремят само да бъдат на едно ниво с Бог. На каквото се радва Бог, на това се радват и те. По този начин те не следват Бог напразно. Това са нещата, към които се стремят. Това е природата същност на хората от този тип; това е истинското им лице и вътрешният свят на сърцата им. Този въпрос сложи край на двадесет години вяра за тази жена — всичко отиде на вятъра.

Кажете Ми, къде би трябвало да са тези двама души сега? В църквата или някъде другаде? (В невярващия свят.) Защо казвате така? Как решихте това? На какво се основават думите ви? (Защото са неверници и вярата им в Бог не е с цел да се стремят да изпълняват дълга си като сътворени същества. В крайна сметка хора като тях не могат да останат непоколебими във вярата си и могат само да се върнат в света.) В крайна сметка те не могат да останат непоколебими във вярата си, но все още не е краят, така че защо са изчезнали? Ти трябва да погледнеш какво са си мислели вътрешно. Те можеха да правят такива неща и да правят такъв избор само когато в сърцата им протичаха някакви вътрешни дейности. По какъв начин са анализирали и оценили този въпрос, за да изберат такъв път? В сърцата си те си мислеха: „Вярвал съм в бог през всичките тези години и съм претърпял много трудности. Винаги съм копнял за деня, в който ще мога да си изградя име. Като съм с Горното, мога да си изградя име и да се изтъкна. Сега най-накрая имам шанс да отида в чужбина. Това е нещо огромно! Това е нещо, за което никога не съм смеел да си помисля, преди да повярвам в бог. Все едно да получиш венец, като вярваш в бог, но се оказва, че няма да бъда част от нещо толкова голямо и желано. Не мога да го получа. Преди си мислех, че имам определено място в сърцето на бог, но сега виждам, че не е така. Изглежда, че не мога да получа нищо желано от следването на бог. Те не се сетиха за мен, когато ставаше въпрос за голямо нещо като отиването в чужбина, така че няма ли още по-малък шанс да получа венец в бъдеще? Не е сигурно кой ще го получи и изглежда, че няма надежда това да съм аз“. Все още ли бяха готови да следват Бог, когато си мислеха, че няма надежда? Преди с каква цел понасяха несгоди и плащаха цена? Само заради тази малка надежда, заради тези малки идеи, които имаха в сърцата си, те действаха по този начин и се проявяваха по този начин. Сега, когато надеждите им са разбити на пух и прах и идеите им са се оказали напразни, могат ли да продължат да вярват? Могат ли да продължат да се задоволяват с това да останат в Божия дом и да изпълняват дълга си? Могат ли да са готови да не получат нищо и да се покорят на устроеното и подреденото от Бог? Амбициите и желанията на антихристите са толкова големи, че те в никакъв случай няма да са съгласни усилията им и цената, която са платили, да доведат до такъв резултат. Това, за което мечтаят, е цената, която плащат, и усилията им да им донесат в замяна венец и желани неща, мечтаят да получат дял от нещо желано в Божия дом, независимо какво е то — всичко е наред, ако другите не получат, но те трябва. Могат ли хора с толкова силни амбиции и алчност да изпълняват дълга си, без да получат нищо в замяна, и да полагат усилия, без да получат нищо в замяна? Категорично не могат да постигнат това. Някои хора казват: „Нека се стремят към истината. След като са слушали много истини, няма ли да могат да го постигнат?“. Има и други хора, които казват: „Ако Бог ги наказва и съди, няма ли това да ги промени?“. Така ли е? Бог не наказва и не съди такива хора, нито спасява такива хора. Точно такива хора Той ще отстрани. Какво е различното в това, което казах, в сравнение с това, което вие казахте току-що? Това, което вие казахте, истинската дейност на сърцата им ли е? Проявление на същността на хората от този вид ли е? (Не.) Тогава какво е това, което вие казахте? (Чувства и празни теории.) Естеството на това, което вие казахте, клони малко към анализ и оценка и е оценяването и определянето им въз основа на теория. Това не са техните истински мисли и разкриване, нито са техните истински възгледи. Това е проявление на хора от този вид, които имат същността на антихрист. Ако има нещо желано, което не са получили, полза, на която не са се насладили, или изгода, която не са получили, те се вбесяват, губят вярата си във вярването в Бог и в стремежа към истината, не желаят да вярват в Бог, искат да избягат и искат да вършат лоши неща. Те вършат лоши неща, за да излеят чувствата си и да си отмъстят — да излеят погрешните си разбирания за Бог и негодуванието си към Бог. Трябва да се вземат мерки спрямо тези хора? Трябва ли да им се позволи да продължат да изпълняват дълга си в църквата? (Не.) Тогава как трябва да се постъпи с тези хора? (Трябва да бъдат отлъчени.) Има ли някой, който е спрял да вярва, защото не е могъл да отиде в чужбина? (Да.) Какви са тези хора? (Неверници. Те вярват в Бог само за да се стремят да бъдат благословени и когато амбициите и желанията им не са удовлетворени, те предават Бог.) Те са способни да спрат да вярват в Бог заради такова малко нещо. За такива хора не може да се каже, че имат истинска или лъжлива вяра — характерът им е толкова долен!

Случай трети: Да открият, че е невъзможно да продължат да живеят след завръщането си у дома на село

Някои хора се раждат на село и семействата им не са много заможни. Вещите, които използват в ежедневието си, са прости и освен твърдо легло, гардероб и бюро, в къщата им няма други мебели. Подът им е от тухли или пръст — нямат дори циментов под. Живеят в много скромни условия. След като повярват в Бог, те изпълняват дълга си да проповядват евангелието и отиват в някои богати райони. Имаше една такава жена, която се огледа и видя, че повечето братя и сестри имаха в домовете си или дървен под, или теракота; стените бяха с тапети; къщите им бяха много чисти и можеха да се къпят всеки ден. Освен това имаха много мебели в къщите си: поставки за телевизор и големи гардероби, както и дивани и климатици. В спалните им имаше легла „Симънс“, а в кухните им — всякакви уреди: хладилници, микровълнови печки, фурни, готварски печки, абсорбатори и т.н. Гледката беше главозамайваща. Освен това в големи градове като този имаше места, където можеше да се качва и да слиза с асансьор между етажите. Това място ѝ отвори очите и след като поработи и проповядва евангелието там известно време, тя не искаше да се връща. Защо стана така? Тя си мислеше: „Къщата от кал на моето семейство по никакъв начин не може да стъпи и на малкия пръст на това място. Всички вярваме в бог, та как така тези хора живеят толкова по-добре от моето семейство? Животът на тези хора е като в рая. Моето семейство живее в кочина — много по-зле е от тези хора!“. След като направи това сравнение, тя се разстрои, почувства се още по-привързана към това място и още по-малко ѝ се искаше да се връща. Тя си мислеше: „Ако мога да работя тук дългосрочно, тогава няма да ми се налага да се прибирам, нали? Онази кална дупка не е годна за обитаване от хора“. Тя остана в големия град за известно време и се научи да се храни, да се облича и да се наслаждава на живота като гражданите, и се научи да живее като тях. Чувстваше, че през онези дни животът е толкова хубав. Хубаво беше да имаш пари. Бедността не даваше на хората бъдеще. Бедните хора просто бяха презирани от другите, а дори и те самите се презираха. Колкото повече мислеше за това, толкова по-малко искаше да се връща, но нямаше какво да направи — трябваше да се прибере у дома. След като се прибра у дома, в сърцето си тя изпита смесица от различни чувства и ѝ беше много тежко. Щом влезе в къщата, видя, че подът е пръстен, а когато седна на одъра, ѝ се стори толкова твърдо и неудобно. Когато докосна стените, ръката ѝ се покри с пръст. Когато спомена нещо вкусно, което искаше да яде, никой не разбираше имената, а нямаше и условия да се изкъпе, когато искаше да се измие преди лягане. Тя смяташе, че да живееш така е твърде мизерно и таеше обида към родителите си, задето са толкова бедни, че не могат да си позволят нищо, което тя иска, и винаги им се ядосваше. Откакто се върна, сякаш беше станала друг човек. Гледаше с неодобрение членовете на семейството си и гледаше с неодобрение всичко в дома си, като си мислеше, че е толкова селско, че не може повече да живее там и че ако продължи да живее там, ще умре от огорчение. Напускането на дома ѝ беше отворило очите, но се беше превърнало в нещо лошо, което много ядоса родителите ѝ. В този момент в главата ѝ се появи една мисъл: „Ако родителите ми не вярваха в бог и ако аз не вярвах в бог, тогава животът ни определено щеше да е по-добър от сега. Дори и да не можехме да спим на легла „Симънс“, поне щяхме да се храним по-добре и щяхме да сложим плочки на пода“. Тя мислеше, че това е резултат от вярата в Бог, че да вярваш в Бог означава, че трябва да си беден, че не можеш да имаш хубав живот, ако вярваш в Бог, и че не можеш да ядеш хубави неща или да носиш хубави дрехи. Оттогава нататък тази изключителна героична жена, постигнала нещо в няколко провинции, не можеше да се вдигне на крака и по цял ден ѝ се спеше. Сутрин се мъчеше да стане, а първото нещо, което правеше, беше да се приготви и да се гримира, след което да облече дрехи, каквито често носят хората в града. След това се мръщеше и размишляваше кога ще може да се отърве от този провинциален живот и да заживее като хората в града. Проповедите, които преди изнасяше, и решимостта, която имаше, бяха изчезнали — беше забравила всичко. Дори не знаеше дали е вярваща. Ето колко бързо се промени. Тъй като очите ѝ се бяха отворили малко и средата и качеството ѝ на живот се бяха променили, тя беше разкрита.

Преди това тази жена обикаляше навсякъде, проповядваше и вършеше работа. Тя имаше силна решимост и голяма сила, но това беше само външно. Дори самата тя не знаеше към какво се стреми дълбоко в себе си, какво харесва и какъв човек е. Едно преживяване в града беше променило из основи състоянието на живота ѝ, а един период, в който бе преживяла охолен начин на живот, беше променил напълно посоката на живота ѝ. Каква точно беше причината? Кой я промени? Не може да е бил Бог, нали? Разбира се, че не. Тогава каква беше причината? Причината беше, че средата я беше разкрила, беше разкрила нейната природа същност и беше разкрила стремежите ѝ и пътя, по който вървеше. По какъв път вървеше тя? Това не беше пътят на стремежа към истината, нито пътят на Петър, нито пътят на тези, които са спасени и усъвършенствани, нито пътят на стремежа да се изпълни добре дългът на едно сътворено същество, а по-скоро пътят на антихрист. По-конкретно, пътят на антихрист е път на преследване на репутация, преследване на статус и преследване на материални удоволствия. Това е същността на хората от този тип. Ако не преследваше тези неща, а беше човек, който се стреми към истината, тогава една малка промяна в средата като тази в никакъв случай нямаше да я разкрие. Най-много сърцето ѝ да бъде малко слабо, да се чувства малко разстроена и да ѝ бъде малко болезнено, или да има някои глупави проявления, но не и до степен да бъде напълно разкрита. Каква е същността на стремежите на хората от този тип? Те преследват същите неща като невярващите и същите неща като всеки човек на този свят, който преследва слава, придобивки и зли тенденции. Те харесват модерните премени на невярващите, харесва им как невярващите следват зли тенденции и още повече харесват манията на невярващите по екстравагантния плътски начин на живот. Следователно с една промяна в средата ѝ възгледът на тази жена за живота и отношението ѝ към този свят и към живота напълно се промениха. Тя смяташе, че вярата в Бог и стремежът към истината не са най-важното и че когато хората са живи на този свят, те трябва да се наслаждават на плътта и на живота, трябва да следват тенденциите и трябва да бъдат като харизматичните и шикозни личности в обществото, които привличат погледите, докато вървят, предизвикват завист у другите и карат хората да ги боготворят. Има хора, които, след като се сблъскат с повече среди, с всякакви хора и след като очите им се отворят, понеже се стремят към истината и понеже разбират Божиите намерения, са по-способни да прозрат тези зли тенденции, както и човечеството. Сърцата им са по-способни да ненавиждат пътя, по който вървят светските хора, както и да го разпознават и напълно да го изоставят в стремежа си да вървят по пътя, по който Бог ги води. Що се отнася до онези хора, които не се стремят към истината и които имат същността на антихриста, щом очите им се отворят и се сблъскат с различни среди, техните амбиции и желания не само не намаляват, а напротив — растат и се увеличават. След като амбициите и желанията им се увеличат, тези хора завиждат още повече на живота на онези хора по света, които се радват на хубави неща и имат пари и влияние, и дълбоко в сърцата си развиват презрение към живота на вярващите. Те смятат, че повечето вярващи не преследват света, нямат пари, статус, влияние и не са видели голяма част от света, че не са толкова харизматични като невярващите, не разбират как да се наслаждават на живота толкова добре, колкото невярващите, и не се перчат толкова, колкото невярващите. В резултат на това противопоставянето и враждебността по отношение на вярата в Бог нарастват дълбоко в сърцата им. Следователно за много хора със същността на антихрист, от момента, в който са започнали да вярват в Бог досега, не може да се каже дали те действително са хора със същността на антихриста, но един ден, когато се появи подходящата среда, тя ще ги разкрие. Преди да бъдат разкрити, хората, които бяха разкрити, също спазваха правилата и правеха каквото трябва. Каквото и да поискаше да направят Божият дом, те го правеха и бяха способни да понасят страдания и да плащат цена. Изглеждаше, че са съвестни, че са хора, които са на правилния път, и че имат подобието и държанието на хора, които вярват в Бог. Въпреки това, независимо какво правеха външно, тяхната същност и пътят, по който вървяха, не устояха на времето, нито издържаха изпитанието на различните среди. Независимо колко години вярва един човек в Бог и независимо колко силна е основата на вярата му, ако има същността на антихриста и е на пътя на антихриста, тогава той непременно ще преследва материални удоволствия, ще преследва екстравагантен начин на живот, ще преследва богато материално благополучие и освен това ще преследва всякакви желани неща, като в същото време завижда на отношението и подхода, които светските хора имат към живота. Това е сигурно. Следователно, въпреки че сега всички слушат проповеди, ядат и пият Божиите слова и изпълняват дълга си, хората, които правят тези неща, но не се стремят към истината, непременно ще преследват материални неща. Тези неща ще заемат първо място в сърцата им и щом се появи подходящата среда или обстоятелство, желанията им ще нараснат и ще се проявят. В момента, в който се стигне дотам, те ще бъдат разкрити. Ако хората не се стремят към истината, рано или късно за тях ще дойде този ден. Що се отнася до хората, които се стремят към истината, разбират истината и за които истината е тяхна основа, когато дойдат тези изкушения и среди, те са способни да подходят към тях правилно, да ги отхвърлят и да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Когато дойдат тези изкушения, те също са способни да разпознаят кое е положително и кое е негативно и да знаят дали това е нещо, което искат. Точно както някои жени не се интересуват от мъжете, които ги ухажват, независимо колко пари имат. Защо не се интересуват? Защото тези мъже нямат добър характер. Някои жени не си търсят партньор, защото никой богат мъж не ги ухажва. Ако мъж с пари ги ухажва и им купи маркова рокля, която струва 20 000 юана, това би ги привлякло, а ако след това им купи палто от норка на стойност 100 000 юана или голям диамант, красива голяма къща и кола, те веднага биха се съгласили да се омъжат за него. И така, когато тези жени са казвали, че няма да се омъжат, това истина ли е било, или лъжа? Било е лъжа. Следователно има много хора, които казват, че не преследват света и не преследват перспективите и удоволствията на света, но това е, когато пред тях няма изкушения; средата не е благоприятна за това. Щом се появи благоприятна среда, те ще затънат дълбоко в нея и няма да могат да се измъкнат. Точно като примера, който току-що дадохме. Жената не се измъкна от ситуацията. След като се наслаждаваше на градския живот известно време, тя не знаеше коя е и изгуби пътя си. Ако я сложат в дворец, тогава нима няма да накара родителите си да се самоубият възможно най-скоро, за да не петнят името ѝ? Хората от този тип са способни да направят всякакви глупости заради своето удоволствие, репутация, екстравагантен начин на живот и високо качество на живот. Безполезни са и имат низък характер. Стремели ли са се някога такива хора към истината? (Не.) Тогава откъде са дошли проповедите, които е изнасяла? Имала ли е проповеди, които да изнася? Това, което тя проповядваше, не бяха проповеди, а доктрина. Тя разиграваше театър и подвеждаше хората, а не изнасяше проповеди. Тя изнесе толкова много проповеди, та как така не можеше да реши дори собствените си проблеми? Знаеше ли, че може да стигне дотук? Виждаше ли нещата ясно? Тя изнесе толкова много проповеди, но след като се наслаждаваше на живота в града известно време, не можа да преодолее изкушения като тези и не можа да остане непоколебима в свидетелството си. И така, това, което тя проповядваше, проповеди ли бяха? Очевидно не. Това е третият случай.