II. Интересите на антихристите

В. Кроене на планове за собствени облаги

Днес ще продължим нашето общение по точка девет от различните проявления на антихристите и по онази част от тази точка, която се отнася до интересите на антихристите. Миналия път разговаряхме по трета точка от интересите на антихристите: облагите. В тази точка изброих конкретни проявления на няколко аспекта и разгледах основно поведението на антихристите, техните мисли и възгледи, и различните неща, които вършат, подвластни на тези мисли и възгледи. Миналия път разговаряхме по два аспекта: първият беше присвояването на активите на Божия дом, а вторият — използването на братята и сестрите, за да им служат и да работят за тях. Това са две конкретни проявления на това как антихристите кроят планове за собствени облаги. След като разговаряхме по тези въпроси, имате ли разбиране за природата същност на антихристите? Всъщност, що се отнася до различните проявления на антихристите, няма голяма разлика между покварените хора, независимо дали става въпрос за техния нрав или природа същност. Приликите са повече от разликите; различават се единствено по това дали човешката им природа е добра, или зла, и има само осезателна разлика, що се отнася до отношението им към истината. Въпреки че поквареният нрав на хората е един и същ, антихристите са способни да мразят истината, да се съпротивляват на Бог, да съдят Бог и да богохулстват, а също и да вършат зло и да смущават делото на църквата. Именно в това антихристите и обикновените покварени хора се различават осезателно. Всеки човек има нрава на антихрист, но ако не е вършил зло и не е смущавал делото на църквата, и не се е противопоставял пряко на Бог, тогава не може да бъде окачествен като антихрист. Въпреки че покварените хора имат еднакви или сходни мисли, възгледи и покварен нрав, ако нечия човешка природа същност не е на зъл човек, то това е осезателна разлика между него и антихристите. Повечето хора не виждат тази разлика и слагат под общ знаменател хората с нрав на антихрист и хората, които вървят по пътя на антихриста, като ги окачествяват като антихристи — по този начин е лесно да се навреди на добри хора! Ако не разбирате ясно същността на антихристите, това е огромно препятствие и за вашето себепознание. Ако видиш, че поквареният ти нрав е същият като на антихрист, ще си помислиш, че си антихрист, и ако видиш, че пътят, по който вървиш, е същият като на антихрист, тогава също ще си помислиш, че си антихрист. Пак ще се окачествиш като антихрист, ако видиш, че начинът ти на действие, мислите и възгледите ти са същите като на антихрист. Ако се възприемаш като антихрист в тези три аспекта, тогава ще се окачествиш като антихрист. До какви последствия ще доведе това? Със сигурност ще станеш негативен до известна степен и ще се откажеш от себе си. Да разбираш себе си по такъв начин е донякъде изопачено. Тогава ненужно ли е да разбираш своя антихристки нрав? Не, разбира се, че е необходимо. Целта на общението и разнищването на нрава на антихристите е да ви даде възможност да го съпоставяте със себе си и да стигнете дотам, че наистина да разберете себе си. Ако разбираш само, че имаш обикновен покварен нрав, но не осъзнаваш, че имаш нрава на антихрист, тогава твоето разбиране за себе си е много повърхностно и едностранчиво; то не е такова, каквото трябва да бъде. Възможно е в момента все още да не осъзнавате това. Повечето хора си мислят: „Аз не вървя по пътя на антихриста, нито съм антихрист, нито имам същността на антихрист, затова няма нужда да стигам дотам, че да разбирам, че имам нрава на антихрист, да съм способен да вървя по пътя на антихриста и може да стана антихрист. Ако това беше моето разбиране за себе си, нямаше ли да се принизявам?“. Затова вие не се интересувате особено от тези теми за разобличаването на антихристите. Независимо дали се интересуваш, или не, ако си човек, който се стреми към истината, в крайна сметка ще дойде ден, в който постепенно ще започнеш да разбираш тези аспекти на истината и тези слова. Чувал съм някои хора, които разговарят за своето разбиране за преживяване, но изобщо не споменават, че имат нрава на антихрист или че вървят по пътя на антихриста. Очевидно е, че техните мисли, възгледи и нрав са напълно същите като на антихрист — те са идентични — но те не разбират това. Това е достатъчно доказателство, че степента на себепознание на много хора е много повърхностна: те са способни да разберат само, че имат покварен нрав, че се съпротивляват на Бог и се бунтуват срещу Него, че човешката им природа не е много добра и че не обичат особено истината. В действителност това, което проявяват и разкриват, е нрава на антихрист, а пътят, по който вървят, е този на антихриста, но те не разбират това. Защо не го разбират? Това е, защото не разбират различните проявления, свързани с нрава на антихриста, и дори има много хора, които се страхуват да кажат, че имат нрава на антихрист или че са на пътя на антихриста. Дори и да го разбират, не смеят да го кажат; ако го кажат на глас, е сякаш са прокълнати или заклеймени. В действителност, положението ти не е ли същото, независимо дали го казваш, или не? Може ли това да промени факта, че имаш нрава на антихрист? Не, не може. Фактът, че не разбираш това, доказва, че твоето възприемане на истината е твърде повърхностно и че нямаш истинско разбиране за себе си.

3. Използване на длъжността им, за да се сдобият с храна, напитки и други желани неща чрез измама

След това ще разговаряме за третото проявление на това как антихристите кроят планове за собствени облаги — използването на длъжността им, за да се сдобият с храна, напитки и други желани неща чрез измама. Разбира се, „използването на длъжността им“ може да се нарече и сдобиване с храна, напитки и други желани неща чрез измама под претекст, че вярват в Бог. Опитвали ли сте се някога преди да обмислите тази точка и да помислите върху нея? (Не, не сме.) Срещали ли сте някога такъв човек? Имате ли някакво мнение за такъв човек? Изпитвате ли някаква ненавист или погнуса? Изпитвате ли презрение към такъв човек? (Да.) Какъв тип човек е той? Каква е неговата човешка природа? Защо върши тези неща? Каква е гледната му точка за вярата в Бог? Дали такъв човек е от тези, които Бог спасява? В крайна сметка каква е целта на вярата му в Бог? Тези хора са се отрекли от семействата и кариерите си и са проявили признаци на понасяне на трудности и плащане на цена, но в крайна сметка каква е целта им да използват длъжността си, за да се сдобият с храна и напитки чрез измама? Знаят ли, че когато правят това, Бог го ненавижда и не Му е угодно? Мислили ли сте някога преди за тези въпроси? Честно казано, повечето от вас не са. А защо не сте? Някои казват: „В обществото има твърде много такива хора, така че не е голяма работа да има няколко от тях в Божия дом. Нещо повече, ние самите не сме непременно толкова чисти“. Ти се смяташ за човек, който се стреми към истината, и въпреки това никога не вземаш собствените си дела, мисли и идеи, както и делата и поведението на другите, и не ги свързваш с истината, за да ги разглеждаш и определяш през призмата на истината. Тогава нима все още си човек, който се стреми към истината? Истините, които си разбрал във вярата си в Бог, все още ли имат стойност и смисъл за теб? Не, нямат. Всички, които се преструват на духовни, когато нямат духовно разбиране, имат фалшива духовност и не се интересуват от нищо друго, освен да прекарват целия ден в сляпо придържане към правила или в говорене на думи и доктрини, което е подобно на това, което са правили древните учени: „Посвещават се изцяло на изучаването на книгите на мъдреците и не обръщат внимание на външните въпроси“. Хората, които се преструват на духовни, мислят, че каквото и да правят другите, това не ги засяга, че както и да мислят другите, това си е тяхна работа, и отказват да се научат как да разпознават хората, да прозират нещата и да разбират Божиите намерения въз основа на Божиите слова. Повечето хора са такива; след като са изслушали проповед или са прочели Божии слова, те си го записват на хартия, съхраняват го в сърцата си и се отнасят към него като към доктрини или правила, които спазват формално, и с това приключват. Що се отнася до това как нещата, които се случват около тях, или различните постъпки и проявления, които виждат у хората около тях, са свързани с тези истини, те никога не мислят за това, нито се опитват да го обмислят в сърцата си, нито се молят, нито търсят. Духовният живот на повечето хора е в такова състояние. Затова много хора навлизат в истината бавно и повърхностно; духовният им живот е изключително монотонен, те просто следват правила и в начина им на действие няма никакви принципи. Може да се каже, че при много хора духовният им живот е откъснат от реалния живот и е празен, и така, дори когато става въпрос за явните постъпки и проявления на зли хора и антихристи, те нямат абсолютно никакво понятие, още по-малко някакви определения, нито имат някакви идеи, нито проявяват проницателност. Що се отнася до поведението, проявленията и думите на антихристите в замислите им за лични облаги, може да сте виждали доста, но в сърцата си никога не сте се опитвали да обмислите точно какъв тип хора са те, дали могат да придобият истината във вярата си в Бог, дали са хора, които се стремят към истината, и други подобни въпроси. По-скоро по цял ден се носите по течението в дълга си, без истинска ангажираност, като отбивате номера във всичко, което правите, и не се стремите да можете да придобиете истината или да разберете истината реалност и да навлезете в нея. Антихристите използват длъжността си, за да кроят замисли за лични облаги, и използват вярата в Бог като претекст, за да придобият чрез измама всякакви желани неща в Божия дом. Тези желани неща естествено включват храна и напитки, както и определени материални удоволствия и други подобни. Същността на такива хора е същата като материалистичната същност на антихристите, за която говорихме преди — това е характерът на същия тип човек. Те се стремят единствено да се наслаждават на всякакви материални облаги; те не се стремят към истината и още по-малко подготвят добри дела. Те само се преструват, че се стремят към истината, и го правят привидно. Това, към което се стремят дълбоко в сърцата си, са всъщност плътските удоволствия от ядене, пиене и добро отношение, които постоянно са в ума им. Има доста такива хора; във всяка църква вероятно има по един-двама, а може би и повече. Днес няма да говоря за проявленията, поведението и същността на тези хора в теоретичен смисъл. Първо ще разкажа за няколко конкретни представителни случая и ще ви оставя всички да слушате, да придобиете прозрение от това и да видите как хора като тези са свързани с тази точка, по която разговаряме, и дали използват длъжността си и развяват знамето на вярата в Бог, за да придобият чрез измама храна, напитки, пари и материални неща. Опитайте се да разпознаете този тип човек, а след това помислете дали хората, с които контактувате, имат тези проявления, за които говорим. Ако някой ви дойде наум, можете също да дадете няколко примера. Кажете Ми, по-добре ли е да се дават примери, или просто да разговаряме като цяло по този начин? (По-добре е да се дават примери.) Кое е предимството на даването на примери? Първо, повечето хора са склонни да слушат тези истории и случаи от реалния живот. Те имат герои и сюжет и повечето хора ги намират за интересни. Точно както ако говориш за личното си преживяване: ако напишеш статия за него, хората обикновено ще я прочетат веднъж-дваж и с това се приключва, но ако направиш филм или театрална постановка за него, повече хора ще го гледат и то не само веднъж. По този начин хората ще разгледат този аспект на истината или съответните хора, събития и неща по-задълбочено и с по-голяма яснота и това ще им направи по-дълбоко впечатление. Освен това даването на някои конкретни примери помага на хората по-точно да правят съпоставки и връзки между всеки аспект на истината и себе си.

Случай първи: Преструване, че работят, за да си изпросят храна и напитки

Първо, нека дадем няколко примера, които са често срещани сред Божиите избраници. Някои водачи и работници отиват на ново работно място, където се срещат с различни братя и сестри, откриват някои хубави неща и си мислят: „Това са хубави неща. Защо аз ги нямам?“. Нямат ли нечисти помисли в себе си? Алчността им е надигнала глава. Щом алчността им надигне глава, тези низки и безсрамни негодници се заковават на място и намират всякакви извинения да работят на това място и да не си тръгват. Каква е целта им да не си тръгват? (За да могат един ден да се възползват.) Точно така, искат да се възползват. Ако не получат тази облага, няма да спят добре през нощта. Притесняват се, че ако отидат другаде, някой друг ще получи тази облага и те няма да имат тази възможност отново, затова намират извинение да проповядват и да работят на това място. Всъщност сърцата им постоянно мислят за тези желани неща, а очите им са постоянно насочени към тях. Накрая те се установяват на това място и повечето братя и сестри ги харесват, знаят, че са проповедници, и им се покланят и им се възхищават. Сега е моментът тези водачи и работници да споменат, че има нещо, което искат, затова измислят всякакви различни начини да засегнат темата, но колкото повече говорят, толкова по-тревожни стават. Те си мислят: „Как да подходя, за да поискам това нещо? Не мога да позволя на братята и сестрите да разберат, че харесвам това нещо и го искам. Трябва да ги накарам да ми го дадат по своя инициатива; не бива да ги карам да мислят, че го искам, а по-скоро, че е нещо, което ми дават по собствено желание, и разбира се, че е нещо, което заслужавам да имам“. След това питат братята и сестрите: „Как е навлизането ви в живота напоследък?“. Братята и сестрите казват: „Откакто ти дойде, църковният ни живот се подобри и всички са ободрени“. „Фактът, че сте ободрени, означава, че състоянието на духа ви е по-добро. И бизнесът ви върви добре. С божията воля в бъдеще бизнесът ви ще върви още по-добре“. Докато водачите и работниците говорят, те насочват разговора към нещото, което искат. Когато на братята и сестрите им стане ясно, че водачите и работниците искат това нещо, те казват, че водачите и работниците трябва да вземат малко със себе си, когато си тръгват. Водачите и работниците казват: „Не, не мога да взема. Това не е съгласно принципите. Бог няма да е доволен“. „Няма проблем. Ти заслужаваш да имаш малко“. „Дори и да го заслужавам, не мога“. След като кажат това, те се притесняват, че братята и сестрите всъщност няма да им го дадат, затова казват някои неща заобиколно, за да накарат братята и сестрите да им благодарят за добрината им, като в същото време активно повдигат въпроса за нещото, което искат, така че братята и сестрите да не забравят да им дадат. След това на братята и сестрите им става ясно какво имат предвид водачите и работниците и казват: „Нека не говорим за това сега. Можем да говорим, когато си тръгваш“. Когато водачите и работниците чуят братята и сестрите да казват това, сърцата им се изпълват с радост и те си мислят: „Отлично. Най-накрая ще получа това, което искам!“. И тогава си мислят: „Ако си тръгна още утре, ще бъде твърде очевидно за хората, че искам това нещо. Вместо това ще си тръгна след два-три дни“. Когато най-накрая идва третият ден, докато си тръгват, братята и сестрите им дават много тежък пакет. Водачите и работниците виждат, че в пакета е нещото, което са искали, но се преструват, че не са го видели, и не го отказват. Просто вземат пакета, без да кажат и дума. Що за хора са това? Това са хора, които използват работата си като средство, а труда си — като разменна монета, в схема за придобиване на желани неща и които изкопчват вещи от братята и сестрите. Не е ли това форма на измама? Каква е целта на тяхната работа? Да придобият желани неща, като мамят другите. Щом открият място с нещо желано и на което има нещо, което искат, те се заковават на място и не искат да си тръгнат. Те вземат всяко хубаво нещо за собствения си дом. След като са били водачи или работници в продължение на няколко години, много неща в домовете им са измъкнати с измама от братята и сестрите. Някои от тях измъкнаха с измама тайни семейни рецепти или семейни реликви от братята и сестрите, а други — местни специалитети. Вярата в Бог на тези хора изглежда така, сякаш те обикалят от място на място и вършат работа, без да искат нищо в замяна, но всъщност са измъкнали с измама твърде много желани неща от братята и сестрите.

След като един водач пристига в определена църква, той вижда, че хинапът в този район е прочут в цялата страна, и си мисли: „Обичам да ям хинап. Ако бях роден тук, щях да мога да ям хинап всеки ден, но за съжаление, не мога да остана много дни, а хинапът още не е узрял. Кога ще мога да си хапна? Знам! Мога да намеря причина да остана, докато хинапът узрее, и тогава ще мога да си хапна, нали?“. След това той си намира извинение, като казва, че повечето братя и сестри тук са в лошо състояние и не постигат нищо в работата си, затова трябва да бъде разположен тук за дълго време и да се постарае да задвижи всеки елемент от работата, преди да си тръгне. Дали обаче в действителност мисли така в сърцето си? (Не.) В сърцето си той пресмята: „Когато хинапът узрее и мога да взема малко със себе си, тогава ще си тръгна“. Сърцето му е изпълнено с тази мисъл и това го заковава на място, и той се установява там. През времето си там той проповядва някои думи и доктрини и върши някои повърхностни неща, но не постига много в работата. Най-накрая хинапът узрява и сърцето му прелива от щастие: „Най-накрая мога да ям хинап. Денят, за който мечтаех, най-накрая дойде!“. Щом хинапът узрее, той започва да го яде, като в същото време размишлява в сърцето си: „Не е редно просто да ям хинап тук всеки ден. Не мога да остана само за да ям хинап. Ами ако братята и сестрите забележат? Трябва да измисля начин да ги накарам да ми дадат да взема малко със себе си. Ако не ми дадат, трябва да се постарая и да кажа нещо повече, за да придвижа този въпрос“. Щом братята и сестрите, които живеят там, видят, че той обича да яде хинап, те казват, че ще му дадат малко да вземе със себе си, когато си тръгва. Когато чуе това, той е щастлив, но от устата му излиза: „Не бих могъл. Това не е съгласно принципите. Вярващите не могат да ламтят за това. Няма ли да се възползвам от вас? Не мога да го взема, без да ви платя. Когато си тръгна, ще ви платя за него“. Това са само празни думи от негова страна. Когато вече се е наял до насита и е време да си тръгва, в сърцето си той все още постоянно си мисли: „Нищо ли няма да ми дадат, или ще ми дадат само от лошите? Искам да ям от големите, от хубавите“. Два дни преди да си тръгне, той постоянно казва: „Почти целият хинап е обран, нали? Кога ще узрее догодина?“. С което иска да напомни на братята и сестрите да не забравят да му дадат да вземе със себе си. Щом го чуят, всички братя и сестри разбират: „Изглежда, че задължително трябва да му дадем да вземе със себе си, преди да си тръгне, и трябва да изберем от хубавите, за да му дадем; в противен случай може да ни създаде проблеми“. Когато най-накрая идва време да си тръгне, братята и сестрите му дават три големи кашона, които да вземе със себе си. Не може да ги носи сам и кара други хора под негово ръководство да му помогнат. Точно преди да си тръгне, той яде колкото може повече — дори и да му стане лошо, той смята, че си заслужава. Страхува се, че няма да може да си хапне отново, след като си тръгне. Когато си тръгва, все още го прави неохотно и си мисли: „Този път си хапнах достатъчно. Ще дойда отново по това време догодина. Не е нужно да идвам твърде рано, но не мога и да дойда твърде късно. Трябва да дойда точно когато хинапът узрява. Така ще мога да ям пресен, а когато го изсушат, ще мога да ям и сушен. Мога също да взема още малко със себе си, когато си тръгвам“. Не го ли изчислява много подробно? Цялото му сърце мисли само за тези неща. Той постоянно мисли как да се възползва и да крои замисли, за да получи желани неща, както и с измама да измъкне от братята и сестрите неща, които са в негов собствен интерес. Той няма да пропусне нито едно желано нещо, което види. Дори и да е нещо, което не се набива на очи, стига да привлече погледа му и да се запечата в ума му, гарантирано е, че в крайна сметка ще попадне в ръцете му. Не е ли това поведението на антихрист? Не са ли човешката природа и характерът на хората от този тип особено низки? Без значение колко добре хората от този тип могат да понасят трудности и да плащат цена на повърхността и колко добре могат да се отрекат от семейството си и да се откажат от кариерата си, може ли да се каже, че те са хора, които се стремят към истината? Категорично не. Тези хора са от типа, които придобиват храна и напитки чрез измама, като развяват знамето на вярата в Бог.

Някои хора отиват на всякакви места, за да проповядват евангелието и да вършат работа, а когато се приберат у дома, носят различни местни специалитети от всяко място или дори неща, които са изкопчили от братята и сестрите. Независимо дали става въпрос за маркови дрехи, или за електроника, стига да им привлече погледа, те не го пропускат и го искат. Ако не им го дадеш, те ще измислят всякакви причини, за да те кастрят, ще те накарат да разбереш защо те кастрят и няма да отстъпят, докато накрая не им го дадеш. Тези хора измъкват с измама всякакви желани неща за себе си, като развяват знамето на изпълнението на своя дълг, и са безмилостни, когато се опитват да придобият тези желани неща. Понякога братята и сестрите им дават по нещо малко, но тези хора смятат, че то не струва много пари, и казват: „Не, благодаря. Бог ме е благословил богато. Нищо не ми липсва“. Те използват такива думи, за да откажат, и заблуждават братята и сестрите, за да ги харесат и да ги ценят високо. Ако обаче нещото, което братята и сестрите им дават, е нещо, за което тези хора са мечтали, и нещо, от което се нуждаят и за което постоянно мислят, когато видят тези неща, те искат да ги присвоят и в никакъв случай няма да се въздържат. Някои жени присвояват козметика, хубави дрехи и хубави обувки от ръцете на братята и сестрите, а някои мъже измъкват с измама уреди, мотоциклети или електроника от ръцете на братята и сестрите. Те се стремят да притежават всяко желано нещо. Без значение какви хубави неща имат братята и сестрите, стига да привлекат погледа на тези хора, те ще измислят всякакви начини да ги придобият чрез измама. Освен това тези хора дори измислят всякакви предлози и намират всякакви извинения, за да се събират на вечеря и да се тъпчат с ядене и пиене. До каква степен? Където и да отидат, те гледат чие семейство има пари и чие семейство се храни добре, след което остават в това семейство и не си тръгват. След това измислят всякакви предлози, за да провеждат събирания за съработници и да организират вечери. И какви са встъпителните им думи на всяка вечеря? „Днешното ни събиране е събиране на царството. Тази маса с храна ни дава предварително вкусване на пиршеството на царството“. Хората, които им се подмазват, бързат да кажат: „Амин. Благодарение на бог!“. Има някои така наречени водачи и работници, които се тъпчат с ядене и пиене, където и да отидат. Всяко ястие трябва да има хранителни съставки и трябва да има риба и месо, и дори ястията трябва да се сменят всяка седмица; не могат да се повтарят. След вечеря трябва да пият хубав чай и се извиняват, като казват: „Не мога без чай. Всеки ден имам голямо натоварване и трябва да работя до късно през нощта. Ако не пийна малко чай, за да се събудя, няма да мога да работя през нощта“. Това казва устата им, но какво си мислят в сърцата си? „Не беше лесно да стигна до положението, което имам днес. Не трябва ли малко да се възползвам от влиянието си? Освен това съм мечтал да се насладя на някои от по-хубавите неща в живота, така че не трябва ли сега да измисля всякакви начини да се насладя на тези неща? Ако не използвам властта си сега, когато я имам, няма да имам възможност да го направя отново, когато я няма. Трябва да ям и да пия колкото се може повече. Кой знае дали няма да дойде ден, в който вече няма да имам това положение и няма да мога да се наслаждавам на тези неща. Вече няма да имам тази възможност. Тогава целият ми живот няма ли да е пропилян напразно?“. Хората от този тип придобиват храна и напитки чрез измама, като развяват знамето на вършенето на работа. Те вършат малко работа и проповядват няколко думи и доктрини, а след това искат да измъкнат с измама желани неща и да ядат хубави неща.

Някога имаше един човек, който работеше на определено място, и братята и сестрите, които живееха в този район, трябваше да му колят по едно пиле всеки ден. Той си беше създал навик да яде по едно пиле на ден, всеки ден. След като чухте това, как се чувствате? (Отвратени.) Братята и сестрите отглеждаха пилета заради яйцата им и колеха пиле, за да го ядат, само когато остарее. Откакто този човек пристигна, дори кокошките носачки трябваше да бъдат клани и в резултат на това пилетата ставаха все по-малко, а братята и сестрите бяха стигнали до предела на силите си. По-късно той беше освободен от длъжност и се прибра у дома, но все още не можеше да промени този свой порочен навик. Караше жена си да му коли по едно пиле всеки ден, за да яде; в противен случай се караше с нея. Що за човек е това? Яденето на пилешко се беше превърнало в част от самия него. Той го ядеше всеки ден, на всяко хранене. Дори след като беше освободен от длъжност, той все още трябваше да яде пилешко — беше станал пристрастен към него. Няма ли проблем този човек? Какво ще кажете, добри хора ли са хората от този тип? (Не.) Казано накратко, всеки, който развява знамето на вярата в Бог и използва възможностите, които възникват в хода на изпълнение на дълга му, за да изкопчва вещи от братята и сестрите при всяка възможност и да придобива храна и напитки чрез измама на всяка крачка, не е добър човек. Същността му е на антихрист. Без значение къде отиват да работят или каква работа вършат, такива хора първо избират семейства на домакини, които са относително заможни и живеят относително удобно, за да ги приемат. С каква цел търсят тези места? За да се хранят добре и да отсядат в хубав дом — да задоволят плътта. Има някои места, където не могат да останат поради неблагоприятната среда, но дали ще се избавят от алчността си и от тези си мисли? Не, няма. Те ще търсят други подобни места, където да ги настанят. В резултат на това, след като тези хора са работили няколко години в чужди райони, те ще изглеждат напълно различни и когато се върнат у дома, братята и сестрите там няма да ги познаят — лицата им ще са по-пълни, коремите им ще са по-закръглени; ще са облечени по-добре; ще са по-придирчиви и ще си придават повече важности. Как ще напредва растежът на живота им? Животът им изобщо няма да е израснал; те просто ще се хранят и обличат добре, ще са напълнели и ще са се угоили до степен да имат двойна брадичка и шкембе. В ужасна среда като континентален Китай, без значение какъв дълг изпълнява човек, това е напрегнато занимание. Въпреки че понякога може да се хранят добре и да отсядат в удобни домове на домакини, те няма да могат да напълнеят. И така, какви хора са тези, които могат да ядат, докато не се угоят до степен да имат двойна брадичка и шкембе? (Хора, които се отдават на предимствата на статуса.) Това са тези, които постоянно мислят какво ще ядат и пият и на какво ще се наслаждават по време на трите си хранения на ден. Ако хората от този тип не се нахранят добре, те нямат настроение да работят или да изпълняват дълга си. Ако стомахът им не е доволен, те губят вътрешно равновесие: „Днес ядох толкова зле. Изобщо нямаше месо, а след ядене не ми предложихте чай. Затова ще ви пренебрегна. Когато разговаряте за делото на църквата, няма да говоря. Ще ви отмъстя. Кой ви каза, че може да не ми давате хубава храна? Трябва да ям такава храна, а вие все още искате да разговарям с вас. Няма начин!“. Това си мислят те, но не могат да го кажат на глас. Те просто казват: „Снощи работих до твърде късно, затова трябва да подремна този следобед“. Не са ли големи измамници? Те спят до четири-пет следобед и там има много хора, които ги чакат, но те не искат да стават. Внезапно усещат миризма на ябълки и скачат от леглото, разтревожени, че няма да успеят да си хапнат. Ето как работят и ето как изпълняват дълга си. Без значение къде отиват тези хора и без значение как ядат и пият Божиите слова или слушат проповеди, те няма да променят своите намерения и цели, нито ще се избавят от своите амбиции и желания. Всички материални неща са цел на техния стремеж в този живот; да се хранят добре, да се обличат добре и да се радват на добро отношение са целите на вярата им в Бог в този живот. Те смятат, че ако, като вярват в Бог в този живот, могат постоянно да ядат хубави неща, да носят хубави дрехи и да живеят в хубави къщи, както и да имат подкрепата на братята и сестрите — ако успеят да придобият тези неща чрез измама — ще бъдат удовлетворени в този живот. В този свят усърдната работа на обикновена длъжност няма да донесе на човек много пари и не е лесно да се печелят пари от бизнес — те няма да могат да се наслаждават на такива неща. И така, след като го обмислят добре, те все още смятат, че е най-добре да вярват в Бог, тъй като не е необходимо да полагат много усилия. Всичко, което трябва да правят, е да кажат няколко думи, да потичат малко наоколо и да поемат малко риск, и тогава могат да се хранят и обличат добре, дори да накарат много хора да им прислужват и да се наслаждават на отношение като към големци. Те смятат, че такъв живот е прекрасен и че са били богато благословени за вярата си в Бог. Затова те често казват неискрени неща пред братята и сестрите, като например: „Бог ни е дарил твърде много, твърде богато и повече, отколкото човек някога е искал или желал“. Тези думи са правилни, но са напълно несъвместими с личните им стремежи и характер, както и с техните мисли, намерения и цели. Всичко, което казват, заблуждава хората. Външният им вид на хора, които тичат наоколо и отдават всичко, също е изцяло, за да заблуждава хората. Само сметките, намеренията и алчността в сърцата им са истински. Това е характерът на тези хора. Без значение какво правят или къде отиват, тези материални удоволствия вземат връх в сърцата им и те никога няма да се избавят от тях и никога няма да ги забравят. Без значение как разговаряш за истината или за Божиите намерения, те ще изпълняват дълга си, докато упорито се придържат към тази алчност и тези желания и таят тези намерения и цели, и без значение дали имат статус, или не, намеренията им няма да се променят.