2. Използване на братя и сестри, за да им служат и да работят за тях

Ползите, до които антихристите се домогват, когато изпълняват дълга си, не се ограничават само до това, което вече обсъдихме — пари, материални блага, храна и вещи за ползване — обхватът на тези ползи е много голям. Например, когато антихристите изпълняват някой дълг, те се възползват от братята и сестрите в името на изпълнението на този дълг, като карат братята и сестрите да им служат и да работят за тях, и ги командват — нима това не е полза, до която антихристите се домогват? (Да.) Някои хора винаги вършат всичко сами у дома, преди да станат църковни водачи, и изглежда нямат амбиции или лоши намерения. Обаче след като бъдат избрани за църковни водачи и придобият статус, дали все още вършат всичко сами? Те мислят, че са различни, след като придобият статус, че трябва да получат специално отношение в Божия дом и трябва да се научат как да мобилизират „силата на масите“, за да изпълнят съвместно своя личен „дълг“; всяка работа в дома им се превръща в дело, което попада в обсега на църквата, и разпределят домакинските си задължения и ежедневните си задачи между братята и сестрите. Например, когато имат някаква работа за вършене вкъщи, те казват на братята и сестрите: „Бях зает с църковното дело през последните няколко дни. Някой от вас има ли време да ми помогне с една работа?“. Трима-петима души се заемат доброволно и след малко работата е свършена. Тези водачи си мислят: „Много ръце правят работата лека. Добре е да си водач, трябва само да кажа нещо и то се свършва. Когато и да имам нещо за вършене у дома в бъдеще, ще карам братята и сестрите да ми помагат“. И така, с времето те не вършат голяма част от работата на църковните водачи, но вършат страшно много работа по организирането на хора да отидат да работят за собствения им дом и дори включват това в графика — какви „заети“ църковни водачи са само! Те никога нямат толкова много работа у дома, преди да станат водачи, но след като станат такива, у дома се появява много повече работа за вършене. Някои братя и сестри им садят посеви, други им поливат земята, трети им садят зеленчуци, някои плевят, други торят, а трети им помагат, като продават зеленчуците им и после им дават всички спечелени пари, без да задържат и стотинка за себе си. След като станат църковни водачи, домашният им живот процъфтява; независимо какво правят, хората винаги ги подкрепят и им помагат, и всяка тяхна дума е много ефективна. Те се чувстват толкова щастливи и доволни и все повече си мислят: „Тази титла „църковен водач“ е страхотна, а да имаш статус е фантастично. Ако някога у дома не ми достига храна, трябва само да кажа една дума и хората ми носят храна, и дори не искат пари за нея. Какъв удобен живот е това! Наистина съм благословен от бог заради вярата си. Това е голяма благословия и наистина е божия благодат! Бог е толкова велик. Благодаря на бог!“. Те винаги „благодарят на бог“ и „го приемат от бог“, когато някой им служи или е командван от тях. Тези незначителни църковни водачи могат да използват позицията си до такава степен — вие бихте ли могли да направите това? Бихте ли били способни да направите нещо подобно? Защо хората се съревновават да станат водачи? Защо се съревновават за статус? Ако не се извличаше облага, щеше ли някой да се съревновава за статус? Ако статусът, за който се съревноваваха, означаваше да се трудят и да работят като вол, тогава никой нямаше да си прави труда. Именно защото има толкова много облаги, които могат да се извлекат от притежаването на статус, хората си скъсват задниците, за да го грабнат и да се съревновават за него. Да си незначителен църковен водач им носи толкова големи ползи и носи толкова големи удобства и толкова много облаги в живота им. Що за човек се държи по този начин? Дали е някой, който се стреми към истината? Дали е някой с човешка природа и съвест? Дали е някой с богобоязливо сърце? (Не.) Те вярват, че действат като църковни водачи за всички и за Божия дом и не го смятат за дълг. Те вярват, че всяка работа, която вършат като църковни водачи, се извършва на основата на това, че жертват домашния си живот, така че братята и сестрите трябва да ги компенсират за цената, която плащат. Ако нямат време да вършат домакинска работа, тогава братята и сестрите трябва да им помагат; ако нямат време да работят на полето, тогава братята и сестрите трябва да се появят на нивите им и да вършат работата вместо тях, сякаш са задължени да го правят. Без значение от какво са се отказали, защото са църковни водачи, братята и сестрите трябва да ги компенсират двойно за това. Това са някои от нещата, чрез които антихристите използват братята и сестрите, за да им служат, и ги командват да вършат неща за личния им живот, докато изпълняват дълга си. След като един антихрист стане водач, той в никакъв случай няма да пропусне такава възможност и в никакъв случай няма да стои и да гледа как тези облаги се изплъзват между пръстите му. Напротив, той прави точно обратното: използва всеки момент и се възползва от всяка възможност, за да използва братята и сестрите да работят за него и да ги накара да работят за него като товарни животни. Те се възползват от невежеството и честността на братята и сестрите и дори се възползват от нагласата на братята и сестрите с готовност да изпълняват дълга си и да плащат цена за Бог, за да ги накарат да им служат. Междувременно те също се преструват, че някои думи са истината, и ги използват, за да поучават братята и сестрите, така че те да научат тази идея: водачите също са хора, водачите също имат семейства и водачите също трябва да живеят живота си, и ако един водач няма време да се занимава с домашните си въпроси, тогава братята и сестрите трябва да гледат на тези въпроси като на свой собствен дълг; не би трябвало да е нужно водачът да ги моли да вършат тези неща, а трябва активно и доброволно да вършат нещата, които водачът не е в състояние да направи. Много братя и сестри служат на тези водачи доброволно под въздействието на този вид омагьосване и примамване. Това е целта, която антихристите искат да постигнат чрез завземането на власт и статус, и това е една от задачите, които искат да изпълнят, и една от ползите, до които искат да се домогват чрез завземането на власт и статус. Има ли много такива хора? (Да.) Тези хора са сатани. Хора, които са без истината и които не следват правилния път, са способни на такива неща, дори ако имат само прашинка статус — жалки ли са тези хора? Какво мислите за техния характер? Имат ли някаква съвест или разум?

В някои църкви има братя и сестри, които обикновено не стоят в собствените си домове, а вместо това остават в дома на църковния си водач за дълго време. Защо често остават в дома на водача си? Защото откакто водачът е поел длъжността „водач“, домът му се е нуждаел от дългосрочна слугиня. Те избират една сестра и тази сестра става лична слугиня на дома на водача. Тази сестра става слугиня, а тогава в какво се превръща нейният дълг? Тя не върши работата, която ѝ се пада, нито работа, свързана с църквата, а вместо това прислужва на всички поколения от семейството на водача в ежедневието им и смята, че е напълно обосновано да се грижи за домакинските задължения на водача, и няма никакви оплаквания или представи за това. В кого е проблемът тук? Без значение колко работа има да върши един църковен водач или колко хора води, наистина ли е толкова зает? Наистина ли не може да се справи в ежедневието си? Дори и да не може, това си е негова работа. Какво общо има това с когото и да било друг? Ако братята и сестрите са невнимателни или бездейни, такива водачи са груби с тях и се възползват от това, за да „общуват с тях за истината“, и заради този въпрос братята и сестрите биват кастрени — на какво прилича това? Когато спалното бельо в дома им е мръсно, братята и сестрите трябва да го изперат, когато домът им е неподреден, братята и сестрите трябва да го подредят, а по време на хранене братята и сестрите трябва да готвят; тези водачи стават безделници и ето така действат като водачи. Когато такива хора имат тези проявления и този вид човешка природа, способни ли са да се стремят към истината? (Не.) Защо не? (На такива хора твърде много им липсва човешка природа и са твърде достойни за презрение. Те просто няма да се интересуват от истината.) Ако няма да се интересуват от истината, защо стават водачи? (Правят го, за да преследват репутация и статус и да се изтъкват.) Не можете да го обясните ясно, нали? Какъв тип хора могат да се възползват от братята и сестрите, за да ги накарат да работят за тях и да им служат? Нима това не е една от очевидните характерни черти на антихристите? Във всичко търсят само ползите за себе си, интересуват се само от собствените си придобивки и загуби и не обмислят дали постъпването по този начин е в съгласие с истината, дали в него има човешка природа, дали е угодно на Бог, дали братята и сестрите могат да извлекат някаква полза или назидание от това — те не обмислят тези неща, а обмислят само собствените си придобивки и загуби и дали могат да получат осезаеми ползи. Това е пътят, следван от антихристите, и това е характерът на антихристите. Това е един тип хора, които притежават статус. Някои хора нямат статус и изпълняват обикновен дълг, а когато придобият някаква квалификация, също искат да накарат другите да им служат. Някои хора изпълняват някакъв рискован дълг и също искат да командват другите да им служат. Има и такива, които изпълняват специален дълг и които гледат на дълга си като на основно условие, разменна монета и вид капитал, с който да накарат братята и сестрите да им служат. Например някои хора притежават специални професионални умения, които другите не са учили или усвоили. Когато започнат да изпълняват дълг в Божия дом, свързан с тези професионални умения, те си мислят, че са различни от другите хора, че са поставени на важна позиция в Божия дом, че сега са във висшите ешелони и най-вече чувстват, че стойността им се е удвоила и че са уважавани. Вследствие на това те мислят, че има определени задачи, които не е необходимо да вършат сами, че е съвсем естествено да командват другите да им служат без възнаграждение, що се отнася до ежедневните задачи като носене на храна или пране на дрехите им. Има дори някои, които използват извинението, че са заети с дълга си, за да накарат братята и сестрите да направят едно или друго за тях. Освен нещата, които категорично трябва да свършат сами, всичко останало, за което могат да накарат другите да им служат или да им наредят да го изпълнят, те карат другите хора да го вършат. Защо е така? Те си мислят: „Аз имам капитал, аз съм уважаван, аз съм рядък талант в божия дом, изпълнявам специален дълг и съм основен приемник на развиване от страна на божия дом. Нито един от вас не е толкова добър като мен, всички вие сте на по-ниско ниво от мен. Аз мога да дам специален принос за божия дом, а вие не можете. Следователно вие трябва да ми служите“. Нима това не са прекомерни и безсрамни изисквания? Всеки таи тези изисквания в сърцето си, но разбира се, антихристите безскрупулно и безсрамно изискват тези неща още повече и без значение как общувате с тях за истината, те няма да се откажат от тях. Обикновените хора също притежават тези проявления на антихристите и ако имат малко талант или някакъв малък принос, те вярват, че имат право да се наслаждават на специално отношение. Те не си перат собствените дрехи и чорапи и карат другите да го вършат вместо тях, и отправят някои неразумни изисквания, които противоречат на човешката природа — толкова много им липсва разум! Тези идеи и изисквания, които хората имат, не са в сферата на рационалността; най-малкото, те не са в съгласие с критериите за човешка природа и съвест, а в най-висша степен, не са в съгласие с истината. Всички тези проявления могат да бъдат поставени в категорията на антихристите, домогващи се до ползи за себе си. Всеки, който притежава покварен нрав, е способен да прави тези неща, а и се осмелява да ги прави. Ако някой има малко талант и капитал и даде някакъв принос, тогава иска да се възползва от другите, иска да използва възможността да изпълнява дълга си, за да се домогва до ползи за себе си, иска да получава нещата наготово и да се наслаждава на щастието и отношението, които идват от командването на другите да му служат. Има дори някои, които се отказват от семействата и работата си, за да изпълняват дълга си, и през това време развиват някакво леко заболяване и впоследствие стават емоционални и се оплакват, че никой не се интересува от тях или не се грижи за тях. Ти изпълняваш своя дълг за себе си, ти изпълняваш своя собствен дълг и своята собствена отговорност — какво общо има това с другите хора? Какъвто и дълг да изпълнява човек, той никога не се изпълнява за някого другиго или в служба на някого другиго, и така никой няма каквото и да било задължение да служи на другите без възнаграждение или да бъде командван от другите. Нима това не е истината? (Да.) Въпреки че Бог изисква хората да бъдат любящи и да бъдат търпеливи и толерантни към другите, човек не може субективно да изисква от другите да бъдат такива, и да го прави е неразумно. Ако някой може да бъде толерантен и търпелив към теб и да покаже любов към теб, без ти да го изискваш, тогава това си зависи от него. Обаче ако братята и сестрите ти служат, защото ти го изискваш от тях, ако са насилствено командвани и експлоатирани от теб, или ти служат на основата на това, че си ги заблудил да го направят, тогава проблемът е в теб. Някои дори се възползват от възможността да изпълняват дълга си и често го използват като извинение, за да изнудват за неща някои заможни братя и сестри, като ги карат да купуват това или онова и да им предоставят услуги. Например, ако имат нужда от още дрехи, те казват на някой брат или сестра: „Ти можеш да шиеш дрехи, нали? Отиди и ми уший нещо за носене“. Този брат или сестра казва: „Тогава си извади портфейла. Ти купи плата и аз ще ти ушия нещо“. Те не си вадят парите, а вместо това принуждават брата или сестрата да им купи плата — нима естеството на този акт не е измамно? Да се възползват от връзката между братя и сестри, да се възползват от собствения си капитал, да се възползват от възможността да изпълняват дълга си, за да изискват всякакви услуги и отношение от братята и сестрите, да командват братята и сестрите да работят за тях — всичко това са проявления на низкия характер на антихристите. Могат ли такива хора да се стремят към истината? Могат ли изобщо да се променят? (Не.) Като Ме чуят да общувам по този начин, може би някои хора ще осъзнаят, че е лошо да вършат тези неща и ще могат да се озаптят малко, но дали това озаптяване е равносилно на способността да се търси и практикува истината? Озаптяването е просто осъзнаване и проява на загриженост за собствения имидж и суета. След като Ме чуят да правя това разнищване, тези хора виждат сериозността на проблема и осъзнават, че не могат да се подхлъзнат отново и че ще бъдат разобличени и отхвърлени, ако позволят на братята и сестрите да ги разпознаят. Осъзнаването им се простира само дотук, но желанията и лакомията им не могат да бъдат премахнати от сърцата им.

Някои хора си мислят: „Аз полагам усилия за божия дом, дал съм толкова много принос за божия дом, изпълнявам дълг, в който никой не може да ме замени. Когато имам нужда, братята и сестрите и божият дом са длъжни да ми подадат ръка за помощ, за да посрещнат изискванията ми. По всяко време те трябва да ми служат безусловно и без възнаграждение“. Нима това не е срамен начин на мислене? Нима това не е проявление на непочтеност? Например всеки понякога се разболява, но когато някои хора се разболеят, те никога не разгласяват на другите за това, а вместо това продължават да изпълняват дълга си както трябва. Никой не знае и не се интересува от тях, и те не се оплакват тайно, нито отлагат дълга си. И все пак, някои хора се преструват на болни, дори когато не са, държат се като императрици или благородници, като опитват всякакви средства, за да накарат хората да им прислужват, и правят всичко възможно, за да получат специално отношение. Те се преструват на болни, когато не са, а ако действително се разболеят, тогава е още по-проблемно, тъй като кой знае тогава колко хора ще пострадат от ръцете им и ще бъдат командвани насам-натам от тях. Нещастие е за всички, когато такъв човек се разболее; някои му правят пилешка супа, други му правят масаж, трети го хранят, а четвърти му помагат да ходи — нима много хора не страдат? (Да.) Първоначално е било просто обикновено, леко заболяване, но те трябва да се преструват, че е сериозно, смъртоносно заболяване — защо трябва да се преструват? Правят го, за да измамят братята и сестрите да им служат, да им прислужват и да ги обслужват. Нима тези хора не са възмутителни? (Да.) Има ли много такива хора? Нима всички вие не сте такива? (Все още не съм разпознал това в себе си.) Ако не сте разпознали това, това доказва, че вие обикновено не изследвате поведението си в своето ежедневие, не изследвате мислите си и своята природа същност и не приемате Божията внимателна проверка. Някои хора се уморяват малко повече, докато изпълняват дълга си, и губят малко сън през нощта, и го представят като ужасна ситуация. Когато станат на следващата сутрин, те се оплакват: „Не съм мигнал цяла нощ. Бях толкова зает с дълга си през последните няколко дни, че бях твърде уморен, за да спя. Побързайте и накарайте някого да ми направи масаж!“. Всъщност те са спали шест часа. Каквито и проблеми да имат, те винаги прехвърлят вината за тях върху дълга си; независимо дали са уморени, страдат, или са болни и се чувстват некомфортно, те винаги обвиняват за тези неща дълга си. Защо обвиняват дълга си? Става въпрос просто за получаване на някои облаги, за да накарат всички да им съчувстват, и тогава могат да бъдат оправдани да искат от хората да им служат и прислужват. Що за същества са тези хора, които винаги искат да се държат като императори и императрици и да карат другите да им прислужват? Тези хора са непочтени и отвратителни. Когато някои хора се почувстват малко зле и понякога не могат да понасят никаква храна, те го представят като отчайващо сериозно, вдигат огромен шум и веднага намират някого да им направи масаж. Когато масажът ги заболи съвсем леко, те викат и крещят силно, като смисълът е: „Дори получаването на масаж включва страдание за мен. Ако бог не ми даде награда и не ме усъвършенства, тогава наистина ще съм на загуба!“. Когато изтърпят малко страдание и платят малка цена, те искат да го обявят на целия свят, така че всички на земята да знаят. Нима не изпълняваш дълга си за себе си? Нима не изпълняваш дълга си пред Бог? За какво известяваш хората за страданието си? Нима това не е повърхностно? Такива хора са непочтени и са толкова отвратителни! По какви други начини са низки тези хора? Те също така проявяват някои специални навици и странности, като се надяват да уведомят хората, че са различни от всички останали и много ценни и нуждаещи се от голяма грижа и защита. Например, когато някой каже, че няма добър апетит и не може да яде нищо, такъв човек ще се хване за корема и ще каже, че и неговият стомах е зле, но упорства в изпълнението на дълга си, и ще нареди на някого да побърза и да му донесе някакво лекарство за стомах. Имаше и някой, на когото казах: „Ти виждаш, аз мога да ям само малки порции и стомахът Ми има непоносимост към студени храни и напитки“. Когато този човек Ме чу да казвам това, той отговори: „Твоят стомах има непоносимост към студени неща? И моят също“. Аз казах: „Как така твоят стомах има непоносимост към студени неща?“. Той каза: „Щом ми стане студено, коремът ме боли; има непоносимост към студени неща“. Докато казваше това, той обели един банан и го погълна на няколко хапки. Аз казах: „Твоят стомах трябва наистина да има невероятна непоносимост към студени неща, щом излапваш този банан на няколко хапки. Наистина ли твоят стомах има непоносимост към студени неща?“. Нима такива хора не са безсрамни и без рационалност? Ако човек няма рационалност и чувство за срам в нормалната си човешка природа, той изобщо не е човек, а е звяр. Зверовете не могат да разберат истината и не притежават почтеността, достойнството, съвестта и разума на нормалната човешка природа. Тъй като тези хора нямат срам или достойнство, когато изпълнят съвсем малка част от дълга си и изтърпят съвсем малко трудности, те искат да го обявят на целия свят, така че всички да признаят усилията им, да ги гледат с ново възхищение и Бог да им окаже специално отношение, да се отнася към тях с доброта и да ги благослови. В същото време някой трябва незабавно да им служи, да отговаря на изискванията им и да бъде на тяхно разположение. Когато са жадни, някой трябва да им налее чай; когато са гладни, някой трябва да им сервира храна. Те трябва винаги да имат някого, който да им служи, да прави каквото кажат и да посреща нуждите им. Сякаш плътта им е била родена за някой друг и те по своята същност се нуждаят от някого, който да им прислужва; сякаш им липсва способността да се грижат за себе си, ако никой не им прислужва, и са инвалиди. Когато нямат на кого да казват какво да прави, или на кого да наредят да работи за тях и да им служи, те се чувстват самотни и празни и смятат, че животът няма смисъл или надежда. Когато намерят възможност и извинение да накарат другите да им служат и прислужват, те се чувстват удовлетворени и щастливи, сякаш живеят на седмото небе. Те мислят, че животът е толкова прекрасен, вярата в Бог е толкова прекрасна, че това е смисълът на вярата в Бог и че така един вярващ следва да вярва в Бог. Тяхното разбиране за дълг е, че става въпрос за полагане на усилия и изпълнение на отговорностите им на основата на това, че другите им служат и те могат свободно да командват другите — това е техният дълг. Те вярват, че винаги трябва да получават награда за дълга си, че винаги трябва да получават нещо и да се опитват да получат нещо. Ако не се опитват да получат пари или материални неща, тогава се опитват да получат плътски удоволствия и радости, и най-малкото плътта им трябва да бъде в състояние на наслада и комфорт, и тогава ще се чувстват щастливи, тогава ще имат енергията да изпълняват дълга си и ще могат да го правят с известна преданост. Дали такива хора имат изопачено разбиране за истината, или просто не приемат истината поради непочтеността си? (Те са непочтени, затова не приемат истината.) Тези хора са неверници до мозъка на костите си, синовни потомци на антихристите и олицетворение на антихристите.

В Божия дом има някои актьори, които са харесвали представленията и актьорската професия, когато са били в света, но не са успели да осъществят амбициите си там. Сега са дошли в Божия дом и желанията им най-накрая са се сбъднали: могат да работят в професията, която харесват, сърцата им са изпълнени с неописуема радост и в същото време благодарят на Бог, че им е дал тази възможност. Един от тези хора в крайна сметка имаше късмета да получи главна роля и тогава почувства, че е човек с положение и стойност и че трябва да направи нещо заради положението и стойността си. Той гледаше какво правят знаменитостите и звездите в света, как се държат, какъв е стилът им и какъв начин на живот водят, и ги копираше и имитираше, като вярваше, че това е качествен и благороден живот. И така, от момента, в който получи главната роля и стана „звезда“, той започна да си придава важност. До каква степен си придаваше важност? Имаше един незначителен инцидент, който може да обясни този проблем. Когато всички от екипа бяха готови да започнат снимките, едната вежда на тази „звезда“ не беше нарисувана добре и всички трябваше да го чакат, да се въртят около него и да му служат. Минаха десет минути, после двайсет, и звездата сметна, че веждата ѝ не е нарисувана много добре, затова накара гримьора да я изтрие и да я нарисува отново. Мина един час и целият актьорски състав и екип чакаха на тази „звезда“ да ѝ бъде нарисувана добре веждата, преди да могат да започнат снимките — всички трябваше да служат на този човек и да се въртят около него. Що за човек е това? Нормален човек ли е? Човек с човешка природа ли е? Не. Той е човек от лагера на Сатана, принадлежи на Сатана и не е човек от Божия дом. Има ли звезди в Божия дом? В Божия дом няма звезди, а само братя и сестри; има само различни видове дълг, няма разграничение между високи и ниски позиции. И така, на какво основание този човек накара братята и сестрите да го чакат? Едно е сигурно: той мислеше, че е по-важен от другите хора, че дългът му е по-важен от този на другите, че представлението не може да бъде заснето без него и че без него другите хора ще изпълняват дълга си напразно. Ето защо всички останали трябваше да му служат, да платят цена и да проявят търпение, за да го чакат, и никой не трябваше да се оплаква. Освен че им липсва човешка природа, откъде такива хора вземат принципите си да действат по този начин? Принципите им идват ли от истината и от Божиите слова, или от покварения човешки нрав? (От покварения човешки нрав.) Онези, които идват от лагера на Сатана, не само имат покварения нрав на Сатана, но и техните действия, поведение и проявления сред групи от хора също са отвратителни. Защо са отвратителни? Те винаги искат да овладеят ситуацията, да манипулират другите хора и да ги накарат да се въртят около тях и да ги превърнат в централна фигура. Като правят това, те очевидно се поставят в позиция, по-висока от всички останали; искат да се извисяват над всички останали и да ги контролират. Редно ли е хората да правят това? (Не.) Кой прави това? (Сатана.) Това е нещо, което Сатана прави. Сред истините, в които Бог изисква от хората да изпълняват своя дълг, има ли изискване хората да овладяват ситуацията и да контролират мислите и поведението на всички, докато изпълняват дълга си? (Не.) Тогава откъде идва това? Това е сатанинска природа, с която хората се раждат. Хората са сатани и притежават тази природа от рождение. Няма нужда да го учат, не им трябва никой да ги учи на това и без значение как ти разговаряш с тях за истината, те няма да се откажат от това нещо. Имаше и един човек, на когото няколко косъма не бяха на мястото си, преди да излезе на сцената, за да изнесе представлението си. На външен вид изглеждаше добре, но въпреки това не искаше да излезе на сцената, за да играе навреме; без значение колко го подканваха братята и сестрите, всичко беше напразно. Той се смяташе за звезда, за основна фигура; накара всички да платят цена и да губят времето си заради тези няколко кичура и всички трябваше да служат единствено на него. Дали това е проявление, което човек с нормална човешка природа трябва да има? Какво е естеството на това действие? Не си ли придаваше важност? Той не беше отговорен и беше глух за всякакви доводи. Според него, ничий дълг не беше толкова важен, колкото неговият, и всички трябваше да му служат. Той си мислеше: „Ако отнема цял ден, за да се изсушат със сешоар тези два кичура, тогава вие ще трябва да ме чакате цял ден; ако отнема два дни, тогава ще трябва да чакате два дни; а ако отнема цял живот, тогава вие ще трябва да чакате цял живот. А относно делото и интересите на божия дом — моите интереси са на първо място! Ако не мога да си изсуша косата правилно, тогава няма ли имиджът ми да пострада, когато застана пред камерата? Моят имидж е толкова важен. Интересите на божия дом не значат нищо!“. Що за нещо е този човек? Такъв човек би казал също: „Аз обичам бог, свидетелствам за бог, изпълнявам дълга си за бог и се отричам от всичко“. Нима всичко това не е лъжа? Те не могат да се откажат от нещо като изсушаването на един-два косъма, така че от какво могат да се откажат? От какво могат да се отрекат? Цялото им отричане е фалшиво! Такива хора са напълно нерационални, без съвест и с непочтеност, и още по-малко обичат истината. Тъй като човешката им природа не е на ниво, никой няма да говори с тях за истината, те не са достойни за това и характерът им не е на ниво. И с такава долна човешка природа, не би ли било говоренето за истината с тях като говорене за истината със свиня или куче? Когато придобият някакво човешко подобие и могат да говорят като човешки същества, тогава хората ще говорят с тях за истината, но сега те не го заслужават. Има много такива хора, доста са. И така, защо някои хора не проявяват тези неща? Защото все още не са се възползвали от възможност; само защото техните заложби и талант са толкова обикновени и не са имали шанса да попаднат в центъра на вниманието и не са добили някакъв капитал, но в сърцата си кроят козни, плановете им все още са в зародиш. Ето защо не са показали такова разкриване. Това, че нямат това разкриване обаче, не означава, че нямат тази природа. Ако не се стремиш към истината и следваш пътя на антихристите, тогава рано или късно ще дойде ден, в който ще се разкриеш. Ти си си ти и да си без човешка природа означава да си без човешка природа; не можеш да станеш човек с човешка природа, като се преструваш или защото нямаш талант и си с лоши заложби. Следователно има само един път: когато човек може да приеме истината и да приеме да бъде кастрен, тогава характерът му може да се подобри донякъде. Когато може да се изправи пред тези факти, да подходи правилно към тях и след това е способен често да изследва и да проверява собственото си поведение и дълбините на сърцето си, тогава може да стане по-добър и да се въздържа малко. Каква цел може да се постигне, като се въздържа човек малко? Няма да се излагаш толкова много, репутацията ти ще се подобри малко, хората няма да се отвращават от теб, Бог няма да те ненавижда и по този начин може все още да имаш шанс да бъдеш спасен от Бог. Това не е ли най-елементарният разум, който едно човешко същество трябва да притежава? Не е ли лесно за някого с малко съвест и разум да практикува и да навлиза по този начин?

Когато Ме чуете да ви говоря за такива хора, вие се чувствате доста спокойни, но ако говоря за определени хора сред вас, как бихте се почувствали тогава? Бихте ли реагирали нормално? Нека ти кажа, ако искаш да постигнеш промяна на нрава и да навлезеш в истината реалност, трябва да преминеш през изпитание след изпитание. Не подценявай тези неща; ако твоята човешка природа не е на ниво, тогава не само братята и сестрите ще се отвращават от теб, но и Бог няма да те усъвършенства, нито да те спаси. Най-основните условия, за да спаси Бог някого, са този човек да притежава човешка природа, разум и съвест и трябва да има чувство за срам. Когато такъв човек дойде пред Бог и чуе Неговите слова, Бог ще го озари, поведе и напътства. Хората, които не притежават човешка природа, съвест, разум или чувство за срам, завинаги ще бъдат непригодни да идват пред Бог. Дори и да слушаш проповеди и да знаеш някои доктрини, пак няма да бъдеш просветлен и така никога няма да можеш да навлезеш в истината реалност. Ако не си способен да навлезеш в истината реалност, тогава не е нужно много, за да осъзнаеш, че надеждите ти за постигане на спасение са нулеви. Ако притежаваш само тези проявления на антихристите и нрава и същността на антихристите, а нямаш нито едно от проявленията на нормалната човешка природа, които Бог изисква да имаш, тогава си в голяма опасност. Ако можеш да се припознаеш във всяко едно от тези проявления и същности на антихристите, които разобличавам, заедно с техните действия и разкривания, ако ги притежаваш всички в по-голяма или по-малка степен, тогава това е много опасно за теб. Ако все още не се стремиш към истината и чакаш, докато бъдеш окачествен като антихрист, тогава с теб ще е напълно свършено. Кое е смъртоносна болест: да имаш същността на антихрист или нрава на антихрист? (Да имаш същността на антихрист.) Така ли е? (Да.) Помисли внимателно и тогава отговори отново. (Да имаш същността на антихрист и да имаш нрава на антихрист са и двете смъртоносни болести.) Защо е така? (Защото хората със същността на антихрист няма да се стремят към истината, същото важи и за хората с нрава на антихрист. Без значение с какъв проблем се сблъскат, хората с нрава на антихрист никога не се съсредоточават върху стремежа към истината и дори нямат най-елементарната човешка природа и разум; такива хора са неспособни да придобият истината и не могат да постигнат спасение — това също е смъртоносна болест.) Кой друг би искал да говори? (Моето разбиране е, че нито едно от двете не е смъртоносна болест, но ако някой не се стреми към истината, тогава това е смъртоносната болест.) Това е добър поглед върху нещата. Има обаче една предпоставка за това, която е същността на антихриста — онези хора, които притежават същността на антихриста, просто не се стремят към истината, те са неверници — притежаването на същността на антихриста е най-опасното нещо. Какво се има предвид под същност на антихрист? Това означава, че тези хора просто не се стремят към истината; те се стремят единствено към статус, сами по себе си са врагове на Бог, те са антихристи, те са въплъщение на Сатана, те са дяволи по рождение, те са без човешка природа, те са материалисти, те са еталон за неверници и такива хора изпитват неприязън към истината. Какво означава „изпитват неприязън към истината“? Означава, че те не вярват, че Бог е истината, не признават факта, че Бог е Създателят, а още по-малко признават факта, че Бог господства над всички неща и всичко. И така, когато на такива хора им се даде шанс да се стремят към истината, могат ли да го направят? (Не.) Понеже не могат да се стремят към истината и понеже са вечни врагове на истината и врагове на Бог, те никога няма да могат да придобият истината. Да си вечно неспособен да придобиеш истината е смъртоносна болест. И всички онези, които притежават нрава на антихрист, споделят, по отношение на нрава, прилики с онези, които притежават същността на антихрист: те показват същите проявления, същите разкривания и дори начинът, по който показват тези проявления и разкривания, техният начин на мислене и техните представи и фантазии за Бог са все същите. Въпреки това, за хората, които притежават нрава на антихрист, независимо дали могат да приемат истината и да признаят факта, че Бог е Създателят, стига да не се стремят към истината, тогава техният нрав на антихрист се превръща в смъртоносна болест и именно поради това техният изход ще бъде същият като на онези със същността на антихрист. И все пак, за щастие, сред онези с нрава на антихрист има някои, които притежават човешка природа, разум, съвест и чувство за срам, които обичат положителни неща и които притежават условията да бъдат спасени от Бог. Понеже се стремят към истината, тези хора постигат промяна на нрава, отървават се от своя покварен нрав и се отървават от своя нрав на антихрист, така че техният нрав на антихрист вече не е смъртоносна болест за тях и има възможност да бъдат спасени. В какви обстоятелства може да се каже, че притежаването на нрав на антихрист е смъртоносна болест? Има една предпоставка за това, а именно, че въпреки че тези хора признават съществуването на Бог, вярват в Божието върховенство, вярват и признават всичко, което Бог казва, и могат да изпълняват своя дълг, има едно нещо: те никога не практикуват истината, нито се стремят към нея. Така техният нрав на антихрист става пагубен за тях и може да им отнеме живота. Що се отнася до хората със същност на антихрист, независимо от обстоятелствата, не е възможно тези хора да обичат истината или да приемат истината и те никога не могат да придобият истината. Разбираш ли? (Да.) Разбирате. Повторете Ми го. (Хората със същност на антихрист сами по себе си са врагове на Бог. Те категорично не са хора, които обичат и могат да приемат истината, и е невъзможно някога да придобият истината, и така за тях техният нрав на антихрист е смъртоносна болест. Докато за определени хора, които притежават нрава на антихрист, с предпоставката, че притежават човешка природа, разум, съвест и чувство за срам, и обичат положителни неща и се стремят към истината, и след това постигат промяна на нрава чрез стремеж към истината, те следват правилния път и за тях техният нрав на антихрист не е смъртоносна болест. Всичко това се решава от същността на тези хора и пътя, който следват.) Тоест, не е възможно хората със същност на антихрист някога да се стремят към истината и те никога не могат да постигнат спасение, докато хората с нрав на антихрист могат да бъдат категоризирани в два типа: единият тип се стреми към истината и може да постигне спасение, а другият изобщо не се стреми към истината и не може да постигне спасение. Всички онези, които не могат да постигнат спасение, са полагащи труд; някои предани полагащи труд могат да останат и е възможно да ги сполети различен резултат.

Защо хората със същност на антихрист не могат да постигнат спасение? Защото тези хора не признават истината, нито признават, че Бог е истината. Тези хора не признават, че има положителни неща, и не обичат положителни неща. Вместо това те обичат нечестиви неща и негативни неща; те са олицетворение на всичко нечестиво и негативно и са изразители на всичко негативно и нечестиво, и затова изпитват неприязън към истината, враждебни са към истината и мразят истината. Могат ли да се стремят към истината с такава същност? (Не.) Следователно е невъзможно да се накарат тези хора да се стремят към истината. Възможно ли е да превърнеш едно животно в друг вид животно? Например, възможно ли е да превърнеш котка в куче или мишка? (Не.) Мишката винаги ще бъде мишка, която често се крие в дупки и живее в сенките. Котката винаги ще бъде естественият враг на мишката и това не може да се промени — това никога не може да се промени. И все пак сред онези с нрав на антихрист има някои, които обичат истината и положителните неща, които са готови да отдадат всичко, за да практикуват и да се стремят към истината; те практикуват всичко, което Бог казва, следват, без значение как Бог ги води, правят всичко, което Бог поиска, пътят, който следват, е изцяло в съответствие с пътя, който Бог изисква, и се стремят в съответствие с посоката и целите, посочени от Бог. Що се отнася до другите, освен факта, че не се стремят към истината, те също следват пътя на антихриста и не е нужно много, за да се осъзнае какъв ще бъде изходът за тези хора. Те не само няма да придобият истината, но и ще загубят шанса да бъдат спасени — колко жалки са тези хора! Бог им дава шансове и също така им предоставя истината и живота, но те не ценят тези неща и не следват пътя към това да бъдат доведени до съвършенство. Не че Бог проявява пристрастие към едни хора за сметка на други и не дава на тези хора шансове, а по-скоро защото те не ценят тези шансове и не действат, както Бог изисква, те губят възможността да бъдат спасени. Следователно техният нрав на антихрист става пагубен и ги кара да загубят живота си. Те мислят, че разбирането на някои доктрини и проявяването на някои външни действия и добро поведение означават, че Бог няма да им държи сметка за нрава им на антихрист, че могат да го скрият и че следователно те естествено не трябва да практикуват истината и могат да правят каквото си искат и да действат в съответствие със собственото си разбиране, методи и желания. В крайна сметка, без значение какви шансове им дава Бог, те упорстват да се придържат към собствения си курс, следват пътя на антихриста и стават врагове на Бог. Те не стават врагове на Бог, защото Бог ги е определил като такива от самото начало — Бог не им е дал определение в началото, защото в Божиите очи те не са били Негови врагове или хора със същност на антихрист, а по-скоро просто хора със сатанински, покварен нрав. Без значение колко истини изразява Бог, те все така не се стремят към истината в своя стремеж. Те не могат да стъпят на пътя на спасението, а вместо това следват пътя на антихриста и в крайна сметка губят шанса си да бъдат спасени. Не е ли жалко? Толкова е жалко! Тези хора са толкова жалки. Защо са жалки? Те разбират няколко думи и доктрини и мислят, че разбират истината; плащат малка цена и проявяват добро поведение, докато изпълняват дълга си, и мислят, че практикуват истината; имат известен талант, заложби и дарби и могат да говорят някои думи и доктрини, да вършат някаква работа, да изпълняват някакъв специален дълг и мислят, че са придобили живот; могат да понесат малко страдание и да платят малка цена и погрешно мислят, че могат да се покорят на Бог и да се откажат от всичко за Бог. Те използват своето външно добро поведение, своите дарби и думите и доктрините, с които са се въоръжили, за да заместят практикуването на истината — това е техният най-голям проблем, тяхното слабо място. Това ги кара погрешно да вярват, че вече са поели по пътя на спасението и че вече притежават духовен ръст и живот. Във всеки случай, ако тези хора не са способни да постигнат спасение накрая, тогава нямат кого да винят, освен себе си; това е, защото те самите не се съсредоточават върху истината, не се стремят към истината и с готовност следват пътя на антихристите.

Сега има някои хора, които, след като са слушали проповеди 30 години, все още не знаят какво е истината или какво е доктрина. Когато отворят уста, всичко, което казват, са празни теории, думи, с които да поучават другите, и празни лозунги, и говорят единствено за това как са понасяли страдания и са плащали цена в миналото, като по този начин изтъкват старшинството си. Те никога не говорят за своето себепознание, как приемат да бъдат кастрени, как разкриват покварен нрав, как се съревновават за слава и придобивки или какво разкриване на нрава на антихриста имат. Те никога не говорят за тези неща; говорят само за своя принос и не говорят за своите прегрешения. Нима тези хора не са в голяма опасност? Някои хора са слушали проповеди 20 или 30 години и все още не знаят какво е истината реалност или какво означава да се покоряват на устроеното и подреденото от Бог, и затова подозирам, че тези хора може да нямат вродената способност да разбират Божиите слова. След като са слушали проповеди 30 години, те мислят, че имат ръст, но когато нямат статус, все така могат да бъдат негативни, а насаме плачат и се оплакват и дори могат да зарежат работата си. След като 30 години са слушали проповеди, когато ги освободят, те все така могат да бъдат своенравни и неразумни и да се противопоставят на Бог. Какво са разбрали, след като са слушали проповеди толкова много години? Ако не са разбрали какво е истината, след като са слушали толкова много проповеди, тогава нима не са вярвали напразно? Това се нарича объркана вяра!

14 март 2020 г.